Тоталното отричане със закон на маловажни случаи на нарушения на пътя отиде в Конституционния съд
Из Закона за административните нарушения и наказания
Нарушение на пътя не може да „мине“ с писмено предупреждение каквито и да е и колкото и дребно да е, а задължително за него следва да бъде наложено наказание. Това правило, което съществува в Закона за движението по пътищата (ЗДвП) от 23 декември 2021 г., беше атакувано пред Конституционния съд (КС) от районния съдия от Пловдив Георги Гетов (пълния текст на искането му виж тук).
То е уредено в чл. 189з от ЗДвП, който гласи: „За нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания“. В чл. 28 от ЗАНН е регламентиран т. нар. маловажен случай на административно нарушение (виж разпоредбата в карето).
Повод за делото в КС е наказателно постановление, с което на шофьор е наложена глоба от 200 лв. и му се отнема книжката за шест месеца. Причината за тази санкция е, че мъжът е хванат зад волана на автомобил с транзитни табели два дни след като е изтекло разрешението за тях.
Делото се пада на съдия Гетов и той решава да се обърне към Конституционния съд, тъй като защитата на нарушителя изтъква, че е налице маловажен случай на нарушение и затова той приема, че чл. 189з от ЗДВП и чл. 28 от ЗАНН се явяват приложим по делото закон.
Интересен факт е, че съдията се е произнесъл по делото си (задължението да го спре и да изчака решението на КС е само за последната инстанция) и с решението си е потвърдил наказателното постановление и е обяснил обстойно защо случаят с транзитните табели не е маловажен (пълния текст на решението виж тук).
В искането си до КС Гетов изследва кога и как чл. 189з „се е появил“ в ЗДвП. Той е приет с преходните и заключителни разпоредби на последните мащабни изменения в ЗАНН, като първоначалната идея е да не могат да бъдат освобождавани от административнонаказателна отговорност с предупреждение извършилите нарушения след употреба на алкохол или наркотични вещества. „Аргументът е, че обществената опасност на подобни нарушения е твърде висока“, цитира мотивите районният съдия.
Изненадващо между двете четения обаче приложението на чл. 28 ЗАНН е изцяло изключено по отношение на всички нарушения в ЗДвП.
„Огромното по обем разширяване между двете четения на обхвата на забраната за приложение на института на маловажност на административното нарушение настоящият състав намира за несъразмерно с преследваната цел и за неоправдано за нейното постигане. Тази водеща цел, за защитата на която се въвежда ограничението по чл. 189з от ЗДвП, е намаляване на пътния травматизъм, подобряване дисциплината на водачите и преодоляване на чувството за безнаказаност – така изрично мотивите към законопроекта“, пише съдия Гетов до КС.
Той сочи, че изключването на възможността с писмено предупреждение да минават нарушения, извършени след употреба на алкохол и наркотици, е обосновано с конкретни фактически обстоятелства, които са част от изпълнителното деяние и определят завишена обществена опасност. „Същевременно при атакуваната разпоредба на чл. 189з от ЗДвП ограничението пред правото на достъп до съд и на пълноценна защита не е мотивирано и проведено въз основа на конкретни обстоятелства относно деянието и/или дееца. Такива обстоятелства биха били налице, ако например приложението на чл. 28 от ЗАНН е изключено в зависимост от настъпилия противоправен резултат; от обстановка, при която е извършено деянието; от формата на вина, с която е действал нарушителят и т.н.“, обяснява съдията.
Той допълва, че изключването на маловажния случай за всички нарушения по ЗДвП „се приема за несъразмерно ограничение на основни конституционни права на административнонаказателно отговорните лица“. „…общо формулираната забрана по чл. 189з от ЗДвП, изключваща възможността да се преценяват особеностите на всеки отделен случай, според настоящия състав е непропорционална и представлява неоправдано ограничение както на правото на достъп до съд, гарантирано с чл. 31, ал. 4 от КРБ, така и на правото на защита по чл. 56 от КРБ – в случая са засегнати правата на административнонаказателно отговорните лица“, заявява Георги Гетов.
В искането си до КС съдията изтъква, че не всяко нарушение на пътя има отношение към пътния травматизъм, чието намаляване се цели от законодателя и пример в това отношение е делото за транзитните табели на негов доклад.
„При разглеждания в съдебното производство пред Районен съд – Пловдив състав на нарушение обществената опасност на деянието произтича не от реално настъпила вреда, нито дори от поставянето в риск от настъпване на ситуация, застрашаваща сигурността при движението по пътищата, а от проявена недисциплинираност относно убедителни основания и да не надхвърля необходимото за осъществяване на съдопроизводството“, посочва той. И допълва, че обществената опасност при подобен вид деяния може да е твърде различна спрямо други категории нарушения на правилата за движение, при които е налице формално неизпълнение на задължения на водача или на участник в движението, още повече спрямо случаи, при които е създадена непосредствена опасност за движението или е настъпило съставомерно вредоносно събитие.
„С общата забрана по чл. 189з от ЗДвП съдът е ограничен при разрешаването на правния спор да съобразява значението на фактически обстоятелства, които са свързани с диференциацията в обществената опасност при тези различни категории деяния“, пише съдия Гетов.
Според него забраната за прилагане на чл. 28 ЗАНН за всички състави на нарушения по ЗДвП надхвърля необходимото за осъществяване на прокламираните с промените в ЗАНН цели и създава несъразмерни ограничения. Една от тях е преодоляване на чувството за безнаказаност и Гетов пише: „Според този съд съдебната практика показва, че възможността за прилагане на правилата по чл. 28 от ЗАНН за извършени/допуснати административни нарушения в останалите отрасли на държавно управление по никакъв начин не се използва за насърчаване на чувство за безнаказаност“.
В искането си до КС районният съдия заявява, че институтът на маловажния случай не е несъвместим с преследваните от законодателя цели, тъй като се прилага за охрана на справедливостта в изключителни случаи, когато има съществено разминаване между обществената опасност на деянието и дееца при формално допуснато съставомерно деяние спрямо типичните случаи на такъв вид нарушения.
КС образува дело по искането и за докладчик по него е определена председателката на съда Павлина Панова.
5
Коментирайте
Точно каква противоконституционност е съзрял колегата ни мий ясно… Тук законодателят има пълна дискреция и КС ще го отсвири, като всички досега.
че е мината мярата, мината е, но ще се съглася, че това не винаги означава противоконституционност, въпреки теста на ЕСПЧ и КС
„Интересен факт е, че съдията се е произнесъл по делото си (задължението да го спре и да изчака решението на КС е само за последната инстанция) и с решението си е потвърдил наказателното постановление и е обяснил обстойно защо случаят с транзитните табели не е маловажен (пълния текст на решението виж тук).“ Поредното доказателство добрите като идея, но недомислено формулираните промени в Конституцията, защото в тази ситуация се вижда пределно ясн0, как съдиите са принудени да се „разчекват“ между вътрешното си убеждение за справедливост и закона, ала трябва да се отдаде дължимото на конкретния магистрат, който действа стриктно по норматив… Покажи целия коментар »
От толкова промени в ЗДвП настана хаос и май трябва нов добре обмислен закон
Чудех се кога ще се случи. В НК дори няма такива ограничения за видове престъпления. Всяко деяние може да е маловажно и не може изначално да се посочат видове състави, които не могат, това противоречи на всяка правна и житейска логика. Но у нас от 15 години правото и законите се съсипват от няколко неграмотни дилетанта с подарени дипломи.