Как Единният портал за електронно правосъдие ограничава достъпа до информация
Авторът
Жана Кисьова е адвокат с 21 години стаж в областта на гражданското и търговското право. Тя е магистър по „Право“ от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Има диплома по Международен търговски арбитраж от University of London, Queen Mary School of Law
От 2021 г. е член на Софийския адвокатски съвет.
На 23 ноември 2023 г. председателите на три адвокатски колегии в страната (Бургаска, Смолянска и Софийска колегия) отправиха общо исканe до Висшия съдебен съвет за отстраняване на проблеми в работата с Единния портал за електронно правосъдие – модул „Електронни съдебни дела“ (наричан по-долу „ЕПЕП“ или „портала“). Проблемите, идентифицирани в искането, сериозно затрудняват работата на потребителите в портала и в частност на адвокатите, а по този начин и възможността за нормален достъп до съдебни дела на всички представлявани от тях лица.
Основният проблем – липсата на информация в портала
Единният портал за електронно правосъдие би трябвало, според чл.360в от Закона за съдебната власт, да е информационна система, чрез която се осигурява достъп до поддържаните от органите на съдебната власт електронни дела и публични регистри. Информацията в портала обаче е недостатъчна по две причини:
Адвокатите и страните, които представляват не получават ефективен достъп до електронни преписки и дела, по които формално имат разрешен достъп в портала
Съдилищата попълват частично електронните преписки и дела, а някои съдилища изобщо отказват да сканират дела, които са започнати преди въвеждането на двете информационни системи, обезпечаващи електронното правосъдие – ЕИСС и ЕПЕП. От очакваното попълване на портала с информация за електронните дела от 2021 г., вече изминаха почти три години и този период се оказва недостатъчен.
Подобно бездействие на съдилищата и съдебните служители е абсолютно неоправдано. Според чл.360з ЗСВ, електронното дело би трябвало да е съвкупност от всички електронни документи и информация, създадени или предоставени от участниците в производството и органите на съдебната власт. Законът не поставя условие в електронната папка да се съдържат само документи, подадени по електронен път или пък единствено документи, депозирани след определена дата.
Единствено в нормата на §218, ал.1 от ПЗР на ЗСВ е предвидено дела, образувани на хартиен носител в тригодишен срок от влизането в сила на този закон (от 9 август 2016 г.), да се приключват по досегашния ред като е посочено, че по тях не може да се извършват процесуални действия в електронна форма от страните. Изводът е, че за производства, образувани след 9 август 2019 г. задължително трябва да се поддържат електронни дела и възможност за процесуални действия в електронна форма, а за дела, образувани в периода август 2016 г. – август 2019 г. все пак съдилищата могат да снемат електронен образ независимо дали са висящи, или приключени дела, и да предоставят достъп до тях за справочни цели (§218, ал.3 ПЗР на ЗСВ).
Съществена липса на информация има и в електронните дела на административните съдилища, в които не се съдържа опис на постъпилите документи по хронологичен ред, нито информация за случайното разпределение на делото, а линковете към съдебните протоколи и актовете на съда много често са празни.
Тепърва ще стане ясно и дали органите на съдебната власт ще съумеят да осигуряват отдалечен, непрекъснат и безплатен достъп по електронен път до електронните дела, но и да осигурят в помещенията на деловодствата технически средства, посредством които страните и лицата с право на достъп до делата да преглеждат електронното дело, и служители, които да оказват съдействие на тези лица. Това би трябвало да е факт на 1 юли 2024 г.
Адвокатите не получават достъп до дела, за които все още не са получили пълномощно от клиент, в нарушение на чл.31 от Закона за адвокатурата
Законът за адвокатурата предвижда в чл.31, че всеки български адвокат или трайно установен адвокат от Европейския съюз има право на свободен достъп до делата и може да прави справки по дела, да получава копия от книжа и сведения с предимство в съда, само въз основа на качеството си на адвокат.
В т.6.10 от публикуваното в портала Ръководство на потребителя също е предвиден “Достъп на адвокати до съдебни дела по чл. 31 от ЗА“. Посочено е, че потребителят, достъпил личния си профил с роля „Адвокат“, има възможност да преглежда съдебни дела по чл. 31 от Закона за адвокатурата, като достъпът се осъществява по списък, съдържащ изключения за достъп по дела, съдържащи чувствителна информация (дела за осиновяване, съдържащи търговска тайна, обезпечения и др.). Предвидено е също, че всяко разгледано дело от адвокат се записва в електронен регистър на достъпа до дела по чл. 31 от Закона за адвокатурата.
Тази функционалност на портала обаче очевидно не е разработена, защото при достъпване на произволно дело от раздела „Съдебни дела“, адвокатът не получава достъп до никаква информация, различна от тази в публично достъпната част на портала. Не могат да бъдат достъпени нито документите, нито протоколите от съдебни заседания. Няма дори информация за това какъв е предметът на делото, какви искове са предявени с каква цена на иска и правно основание, нито се съдържа кратко резюме на исканията на страните.
Историята на проблема с ограничения достъп до информация
До края на 2019 г. – началото на 2020 г. интернет страниците на съдилищата предоставяха линкове към информационни системи, чрез които беше осигуряван достъп за адвокати с регистрирани профили до подробна информация относно делата, страните по тях и извършените процесуални действия, включително до публикувани съдебни протоколи. С въвеждането на двете информационни системи (ЕИСС и ЕПЕП), чрез които функционира електронното правосъдие, достъпът за адвокати до информация по дела, по които те не са упълномощени от страната, бе ограничен чувствително.
Достъпът до информация остана ограничен, независимо че органите, натоварени последователно с функции по защита на личните данни от ЗЗЛД – Комисията за защита на личните данни и Инспекторатът към ВСС, дадоха становища в периода 2018 г. – 2019 г., че е допустимо извършването на справки по дела чрез търсене по името или идентификатор на страната:
- Становище на Комисията за защита на личните данни с per. № НДМСПО-17-624/2018 г. от 16.07.2018 г. – в това становище КЗЛД прие по повод запитване от Софийския градски съд, че предоставянето на възможност за извършване на справки в регистри на съдебни органи, в т. ч. в азбучни указатели по три имена или ЕГН на физическо лице, е допустимо и законосъобразно, когато потребителят се е идентифицирал със съответните за информационната система средства за идентификация.
- След изменения в Закона за защита на личните данни със ЗИДЗЗЛД (ДВ, бр.17 от 2019 г.), надзорът за спазването на Регламент (ЕС) 2016/679 и на закона за защита на личните данни при обработване на лични данни от съдa при изпълнение на функциите му на орган на съдебната власт, прокуратурата и следствените органи, бяха възложени на Инспектората при ВСС. Инспекторатът към ВСС (ИВСС) също бе сезиран с подобно питане – с писмо с вх. per. № ЛДИ-19-6/04.11.2019 г. по описа на ИВСС, подадено от Александър Ангелов, административен ръководител – председател на Софийския районен съд (СРС) за възможността чрез уеб сайта на съда да бъдат извършвани справки за образувани дела и получаване на информация посредством критерии за търсене „ЕГН“ и „име“ на физическо лице. В рамките на тази преписка, Инспекторатът прие, че съдебната администрация е длъжна да осигурява откритост, достоверност и пълнота на информацията, събирана и съхранявана в съдилищата, и справките за движението на делата да бъдат предоставяни незабавно включително чрез средства за отдалечен достъп. В становището си Инспекторатът сочи, че всяка информация на електронната страница на съда трябва да съдържа данни в подходящ обем, който да позволява на потребителите да узнаят достатъчно обстоятелства за движението на делата, които са им необходими за упражняване на процесуалните права и защита на гарантирани от правото интереси. Казано накратко, Инспекторатът прие за допустимо търсене по „ЕГН“ и „име“ на физическо лице, но поради възможността трите лица да узнаят данни за физическата, социалната, икономическата идентичност на субекта, включително за гражданския и здравния му статус, препоръча като подходяща техническа мярка достъпът да справки по име и ЕГН да се осъществява от страните, техните представители или трети лица при условията на контролиран достъп. Това означава получаването на информация по тези критерии да бъде обвързано с изискване за създаване на предварителна регистрация или потребителски профил, които да позволяват при извършване на справки да бъде идентифициран по безусловен начин конкретният потребител, независимо от мястото /IP адреса/, от което се извършват.
През 2020 г. КЗЛД се произнесе и със Становище рег. № ПНМД-01-82/2020 г., образувано по повод запитване от председателя на Висшия адвокатски съвет по повод публикуването на документи от дисциплинарните дела срещу адвокати. КЗЛД прие в становището си, че публикуването на решенията на Висшия дисциплинарен съд и дисциплинарните съдилища в специална секция с контролиран достъп на сайта на Висшия адвокатски съвет без същите да са анонимизирани, е обработване на данни, което може да се извърши на основание чл. 6, пар. 1, б. д) от Регламент (ЕС) 2016/679, тъй като обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес по следните съображения:
- Комисията за защита на личните данни на първо място прие, че дисциплинарните съдилища трябва да осигуряват същата публичност на съдопроизводството, което осигуряват и държавните съдилища.
- КЗЛД изтъкна, че елементи на справедливия процес са не само задължението за подсигуряване на публично изслушване, но също така и осигуряване на информация на лицата, които могат да станат обект на преследване пред тези органи, за да се гарантира предвидимост на правото и практиката, въз основа на които ще бъдат решавани делата им.
Още същата година, при създаването на Единния портал за електронно правосъдие, Висшият съдебен съвет не се съобрази с тези становища на органите за защита на личните данни и не даде възможност адвокатите да получават достъп до дела по чл.31 ЗАдв като „трети лица получили контролиран достъп с предварителна регистрация и потребителски профил, които позволяват идентифицирането им“.
Инспекторатът на свой ред не само не взе никакви мерки да отстрани това очевидно ограничаване на достъпа до информация, но дори рязко смени посоката на разсъжденията си.
В производството по преписка № ЛДИ-21-3/2021 г., образувано по писма на Георги Чолаков – председател на Върховния административен съд (ВАС), Инспекторатът изрази становище, че „материалната защита на делата винаги е била неизменно задължение на органите на съдебната власт“ и тази защита на делата трябвало да намери своето естествено продължение при пренасянето на правосъдието в електронна среда. ИВСС излага, че били нужни такива организационни и технически мерки, с които достъп до делата да се дава само на лица, за които след надлежна служебна проверка е признато правото на достъп, а органите на съдебната власт да се противопоставят на всеки опит за неправомерен достъп.
Защо е наложителен достъпът до информация по дела, за които адвокатът не разполага с упълномощаване от страната по смисъла на чл.31 ЗАдв
Адвокатът е натоварен с конституционно регламентираната дейност и мисия да подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси и за да осъществява безпрепятствено тази своя дейност, той трябва да има достъп до съдебни дела (независимо от това дали са на хартиен носител или в електронна форма), по които все още не е упълномощен. Примерите за необходим достъп на адвоката до дела са много:
√ Проучване на електронни дела, по които клиент на адвоката е конституиран като страна, но все още не е решил дали да упълномощи адвокат и при какви условия. Клиентите рядко разполагат с документи от делата си, необходими на адвоката за да прецени дали би поел защитата на клиента. За да сключат договор за правна защита, адвокатът и клиентът трябва да се запознаят подробно с предмета на правния спор, с правната и фактическата му сложност, с броя и вида на съединените искове, както и с материалния интерес по делото за определяне на дължимото адвокатско възнаграждение. Често клиенти предоставят на адвокатите, които искат да ангажират, пълномощно с ограничени права да се запознаят с делото, но на база на такова пълномощно адвокатът не получава достъп до електронното дело в ЕПЕП. Обяснението, което се изтъква, е, че за адвокатските профили в портала не съществува възможност да се ограничат активните права за извършване на процесуални действия (и адвокатът не може да има само пасивни права да се запознае с делото). Типичен пример за искови производства, по които всяко трето увредено лице може да встъпи в процеса, е производството за разглеждане на колективни искове по чл.379 и следв. ГПК.
√ Проучване на електронни дела, по които клиент на адвоката не е страна, но има интерес да встъпи като подпомагаща страна или като трето лице със самостоятелни права по отношение предмета на спора по смисъла на чл.225 ГПК (или като универсален/частен правоприемник на една от страните). Третото лице, което има право да встъпи, не е длъжно да го направи, а и може да узнае за процеса на много късен етап, но това не го лишава от правен интерес да проследи развитието на делото, да се запознае с доказателствата и аргументите на страните. Нещо повече, нормата на чл.226, ал.1 ГПК изрично сочи, че ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено на другиго, делото продължава своя ход между първоначалните страни. Тоест независимо от факта дали приобретателят на спорното право може да встъпи и е встъпил в процеса, дали е узнал своевременно за неговата висящност и дали може да замести своя праводател при условията на чл.222 ГПК, постановеното решение ще има сила на пресъдено нещо спрямо него. Ето защо, би било напълно неприемливо това лице да няма достъп до делото, по което финалният съдебен акт го обвързва.
√ Проучване на електронни дела, по които клиентът на адвоката не е страна и няма право да встъпи като страна, но от чието разрешаване могат да бъдат повлияни права и законни интереси на клиента. Най-общо казано това са дела, чийто предмет представлява интерес за клиента – дела относно имоти, които клиентът иска да закупи, да застрои или да наеме, дела относно дружества, които клиентът иска да закупи или в които иска да инвестира, дела, които имат преюдициално значение за дела и интереси на клиенти.
√ Проучване на електронни дела относно имущество, включено в наследствената маса или в масата на несъстоятелността. Наследниците на починал наследодател са лишени от елементарна възможност да проучат имущественото състояние на своя наследодател. Обичайно ако срещу едно лице към момента на смъртта му има висящи съдебни или изпълнителни дела, минават няколко месеца докато съдът или съдебният изпълнител установи, издири и призове законните наследници на лицето. В рамките на този период от време, наследниците могат да приемат наследството на починалия с изрично изявление или с конклудентни действия, без да са наясно, че наследството, което приемат, е обременено със значителни по размер задължения. В тези случаи единствената възможност лицата да защитят правата и интересите си, е да ангажират адвокат с предварително проучване на активите и пасивите в тази наследствена маса, но при невъзможност адвокатът да извърши проверка в единния портал за висящи дела срещу наследодателя по неговия единен граждански номер или по име, такова проучване на практика не може да се състои. Сходен е проблемът и с проучване на масата на несъстоятелността. Отменителни искове по чл.645, 646 и 647 ТЗ, както и Павлов иск по чл.135 от ЗЗД, могат да предявят както синдикът на несъстоятелния длъжник, така и всеки кредитор на несъстоятелността. Друг кредитор, различен от ищеца, може да встъпи като съищец по делото най-късно до първото по делото заседание, а встъпването на трети лица по реда на чл.218-225 ГПК също е ограничено до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, което означава, че останалите кредитори, които не са узнали за предявения отменителен иск и са пропуснали възможността да встъпят като съищец до първото заседание или като подпомагаща страна до края на съдебното дирене в първата инстанция, няма да могат да проследят развитието на делото до влизане на решението в сила на всички следващи инстанции. Същевременно нормата на чл.649, ал.5 ТЗ предвижда, че влязлото в сила решение по отменителен иск има действие за длъжника, синдика и всички кредитори. Тоест отново се стига до неприемливата хипотеза едно лице, спрямо което решението има сила на пресъдено нещо, да не може да получи никаква информация по делото докато същото е висящо.
√ Наказателните производства също често разкриват необходимост адвокатите да се запознават с документите по дела, за които не са упълномощени изрично. Типичен пример са наказателните производства, до приключването на които са спрени гражданските дела, в които пострадалите от престъплението са предявили иск за обезщетение от престъплението/деликта. Членове на Софийската адвокатска колегия подават оплаквания, че след като са били назначени за служебни защитници на обвиняеми или подсъдими лица в едно конкретно наказателно производство или досъдебно производство, те не получават достъп до други наказателни производства, образувани срещу същото лице. Същевременно служебните защитници имат право на достъп до информация и документи от други наказателни производства за престъпления на същото лице, за да могат добросъвестно и професионално да консултират обвиняемия/подсъдимия за възможностите да се извърши кумулация. Тази възможност е от особено значение, в случай че наказанието по някоя от присъдите е изтърпяно изцяло или отчасти, тъй като то се приспада, ако е от вида на определеното за изтърпяване общо наказание. Същата необходимост е налице и когато служебният защитник има данни, че за подзащитния му са налице предпоставки на чл.87 от НК за реабилитация по отношение на предишни осъждания.
√ Административните производства също нерядко касаят общи административни актове или нормативни актове, които не са обжалвани/оспорвани от клиента на адвоката, но засягат неговите интереси. Примерите за това са многобройни във връзка с обжалването на актове, свързани с планирането и териториалното устройство, разрешения на строеж за обекти от местно или национално значение, производства свързани с оспорване на актове и наредби по опазване на околната среда и т.н. Административните дела много често касаят обществен интерес или групов интерес.
√ В голям брой хипотези съдебните производства за обезпечаване на иск или за обжалване действия на съдебни изпълнители, също може да засягат права и законни интереси на трети лица, които не са страна в производството. Нерядко се случва съдът да допусне обезпечителна мярка по отношение на имот, който не е собственост на бъдещия ответник по иска, или да отмени действие на съдебния изпълнител по жалба на длъжник или взискател, а трето неучастващо в делото лице да е привилегирован (ипотекарен или заложен) кредитор, който би получил средства от разпределението по изпълнителното дело.
√ Накрая, не е без значение и необходимостта адвокатите – членове на органи на адвокатурата, да получават достъп до съдебните дела, по които са упълномощени техни колеги, когато осъществяват правомощията си да проверяват качеството на предоставена правна помощ с оглед определяне на адекватно възнаграждение по Наредбата за заплащане на правната помощ или когато проверяват сигнали и оплаквания за дисциплинарни нарушения от адвокати в рамките на съдебни производства. В тези случаи те няма как да предоставят пълномощно от страна по делото, за да получат достъп до електронната преписка или електронното дело.
Защо на практика е невъзможен достъпът на адвокати до дела, за които не са упълномощени
Както е посочено в искането, отправено от трите адвокатски колегии на София, Смолян и Бургас, в доработената версия на портала е премахната възможността за търсене в публичната част на портала на дела по име или идентификатор на страна, както и възможността за търсене на дела по име или част от име през регистрирания профил на адвоката за дела без осигурен достъп (“Съдебни дела”). Същевременно съгласно чл. 39, ал. 1 от Правилника за администрацията в съдилищата, съдилищата са задължени да водят на електронен и хартиен носител редица книги и регистри, основният от които е „азбучен указател за образуваните наказателни, граждански, търговски, фирмени, изпълнителни и административни дела“, чието предназначение е да осигури предвидената в чл. 42, ал. 1 от ПАС възможност за “бърза информация за номерата на образуваните дела по зададено име“.
Липсата на възможност за търсене в ЕПЕП по име на страната означава липса в портала на достъп до електронния азбучник по чл. 39, ал. 1 от ПАС и невъзможност на страните и техните адвокати (потребителите на ЕПЕП) да го използват за бърза справка и получаване на информация.
Дори тази възможност за поименно търсене на дела по име или идентификатор на страната да бъде възстановена, при откриване и достъпване на делото, то показва само хронология на постъпили документи без елементарно обяснение за тяхното съдържание – т.е. адвокатът може единствено да разбере страните юридически лица с незаличенни данни, колко заседания са проведени по делото (открити и закрити) и колко броя документи са постъпили по делото. Исковата молба и отговорите на исковата молба не могат да бъдат достъпени дори само за да се видят предметът на спора, правното основание и цената на иска, протоколите от заседанията не могат да се достъпят, за да се установи до какъв етап е стигнало производството и какви доказателства са ангажирани и събрани.
Защо ограничаването на достъпа до информация е непропорционално на преследваната цел
Конституцията на Република България предвижда в чл.121, ал.3, че „разглеждането на делата във всички съдилища е публично, освен когато законът предвижда друго“. Остава необяснимо защо произволно лице, което не е адвокат и не е получило контролиран/регистриран достъп до съдебната сграда, може да присъства в съдебната зала и да изслуша съдебните прения и пледоариите на страните (т.е. да чуе лично всичко, отразено впоследствие в съдебния протокол, включително и имената на страните по делото викани поименно от съдебния секретар), но адвокат, който достъпва ЕПЕП през регистриран профил с идентификация с КУКЕП (с точно удостоверяване на самоличност, време и проследимост на IP адреса, от който достъпва портала), не може да достъпи съдебния протокол дори със заличени лични данни. Подобно електронно правосъдие не може да бъде правосъдие, защото се осъществява в противоречие с конституционните норми.
Същевременно в практиката на Съда на Европейския съюз проблемът с публичността на съдебните производства и достъпването на лични данни от трети лица, е разглеждан многократно. Висящото съдебно производство, по което дадено лице не участва, може да засяга права и законни интереси на това трето лице или съдебен акт, постановен в това производство да го обвързва. В тази връзка, ако това лице няма достъп до документите по делото и не се увери по какъв начин и в каква степен съдебният спор го засяга, респективно дали има възможност и необходимост да встъпи в делото и дори да замести страната, то няма ефективни правни средства за защита, защото са създадени пречки пред това да реализира защитата си.
Съдът на ЕС многократно е изтъквал, че правото на ефективни правни средства за защита не е абсолютно и че съгласно член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС могат да се въвеждат ограничения, при условие, първо, че тези ограничения са предвидени в закон, второ, зачитат основното съдържание на съответните права и свободи и трето, при спазване на принципа на пропорционалност са необходими и действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2020 г., État luxembourgeois, C-245/19 и C-246/19, т. 49 и 51).
Пречките, създавани на адвокати за достъп до дела от регистриран адвокатски профил в ЕПЕП са ограничение, което е непропорционално, защото предпочита опазване на личните данни на страните по делото пред възможността да бъдат накърнени права и законни интереси на трети лица, засегнати от съдебния спор. С това ограничение на практика третите лица се лишават от ефективно правно средство за защита, защото те не могат да вземат информирано решение дали да встъпят в делото, дали да предявят самостоятелни права по делото, дали да предявят насрещни или обратни искове, дали да придобият спорният в делото имот или актив и т.н.
В решение от 2 март 2023 г. по дело C‑268/21 СЕС изтъква, че всяко обработване на лични данни, включително обработване от публични органи като съдилищата, трябва да отговаря на установените в член 6 от ОРЗД условия за законосъобразност, но същевременно „правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а трябва да бъде разглеждано във връзка с функцията му в обществото и да бъде в равновесие с другите основни права съгласно принципа на пропорционалност, като правото на ефективна съдебна защита, гарантирано от член 47 от Хартата“.
Изложеното очертава невъзможност съдът да ограничи по принцип достъпа до електронните съдебни дела, т.е. по отношение на всички видове дела, за целия обем информация в делата и за всички потребители на системата ЕПЕП:
- Съдът не би следвало да ограничи публичния достъп до съдопроизводството по отношение на всички дела. Публичният достъп до електронните дела може да бъде ограничен мотивирано само по отношение на конкретно дело или по отношение на група дела, касаещи защитена от закона информация като тайната на осиновяването.
- Съдът не може и да забрани достъпа до всякаква информация по делата, включително и такава, която не представлява лични данни, особено като се вземе предвид конституционно прокламирания принцип на публичност на съдебните производства.
- Накрая съдът не би следвало да забрани достъпа на всички лица, и особено на адвокати, които упражняват регулирана професия за защита правата и интересите на гражданите, достъпващи електронните дела чрез регистриран профил, ангажирани със спазване на закона и етичния кодекс на адвоката, санкционирани с дисциплинарна отговорност и дори „лишаване от права“.
По тези причини в други европейски държави политиката за обработване на личните данни от съдилищата указва, че събраните в хода на съдебните производства лични данни могат да бъдат разкрити на:
- Страните в производството и процесуалните им представители;
- Акредитирани представители на пресата или другите медии, когато техният достъп цели гаранции за справедливост на процеса и вярното отразяване на процеса пред обществото;
- Трети за процеса лица, чийто достъп е предвиден в закон, в правилата на съда или се е наложил в съдебната практика (в която категория биха попаднали и всички адвокати по смисъла на чл.31 от ЗАдв);
- Лица от широката общественост, тъй като в съответствие с конституционните норми на съответната държава производствата се разглеждат публично, освен когато изрично е предвидено друго.
Практиката в институции с дългогодишен опит в защитата на личните данни и поверителна информация показва, че лица, които не са страни по делата, могат да имат достъп до съдебните документи. Така например политиката за защита на личните данни на Европейския съд по правата на човека се базира на Регламент за системата за защита на персонални данни на Съвета на Европа и в чл.3, ал.2 от този регламент изрично е предвидено, че „лични данни могат да се съхраняват и обработват, включително и да се предоставят на трети страни с изричното писмено съгласие на засегнатото лице или в съответствие с предохранителни мерки[1].
В Англия и Уелс например Върховният съд прие, че определени документи от съдебните дела трябва да са винаги достъпни за трети лица, които не участват в делото, в това число исковата молба, отговорът на иска или друг документ, в който е изложена тезата/защитата на страната (т.нар. statements of case), съдебните определения и решения (orders and judgments) и показанията на свидетели и експерти в процеса (trial witness statements). Върховните съдии намират, че това произтича от изискването за публичност на процеса, а допълнително трето лице, неучастващо в делото може да получи и достъп до всички или до повече документи и доказателства, събрани в процеса като отправи искане до съда.[2]
В редица научни публикации също се развива тезата за необходимост информацията, налична в съдебните дела, да се раздели според нивото на достъп на три категории [3]:
Ниво на достъп „А“ – пледоарии на страните (писмени и устни) и съдебни актове, които са достъпни за широката общественост заради правилото за публично разглеждане на делата;
Ниво на достъп „B“ – всички други документи и материали по делото, които не са защитени от закона или с акт на съда, следва да са достъпни за хора, които извършват професионално проучване или удостоверяват друга причина за интереса си; възможните категории заявители, които могат да получат това ниво на достъп, включват адвокати или други представители на регулирани професии, които извършват правен анализ или други проверки, представители на медиите, кредитни посредници и други лица, проверяващи кредитоспособността, наемодатели/наематели, работодател/работник или други лица, засегнати от производството.
Ниво на достъп „C“ – документи и материали по делото, които са защитени от закона или с акт на съда.
В българската съдебна система, в която от няколко години страните дори не могат да получат достъп до електронните дела, в които участват и за които имат разрешен дистанционен достъп, поради нежеланието на администрацията да сканира документите по делата, не може явно и дума да става Висшият съдебен съвет да регламентира контролирания достъп до съдебните дела за трети лица или да спази нормата на чл.31 от Закона за адвокатурата. Както винаги, по-лесно е директно да се отреже достъпът до публични иначе производства за широката общественост и за адвокатите, дори това да се окаже непреодолимо препятствие за добросъвестното упражняване на адвокатската професия.
Относно невъзможността за автоматично получаване на достъп до дела в ЕПЕП
Електронните потоци на информация в портала би трябвало да бъдат огледален образ на хартиеното правосъдие и дори да подобряват достъпа до информация. Когато адвокатите представят пълномощно от страната по делото, те получават достъп до хартиената папка по делото без каквото и да е допълнително заявление. В ЕПЕП обаче се подава нарочно заявление за разрешаване на достъп, което не само трябва да бъде депозирано по всяко дело поотделно и за всеки адвокат поотделно, но и трябва да бъде подавано при преминаване на делото на следваща инстанция.
Би трябвало подаване и разглеждане на подобно заявление да не е необходимо – със самия факт на представяне на пълномощно по делото, адвокатът би трябвало да получи автоматично достъп до електронното дело, без да е необходимо да извършва каквото и да е допълнително действие. Ако това не е технически възможно, би следвало заявката за достъп до дадено дело да бъде един напълно автоматизиран процес, като при натискане на бутон за „Достъп“ от профила на адвоката порталът автоматизирано да извършва проверка дали този адвокат е посочен като пълномощник на страната в ЕИСС и да предоставя достъп мигновено. При подобно автоматизирано предоставяне на достъп, адвокатът може да бъде подканен да посочи дали пълномощното му касае повече от една инстанция и достъпът да бъде разрешен до приключване на делото пред всички инстанции.
Подаването на нарочни заявления за достъп по всяко отделно електронно дело, създава необосновани и непропорционални пречки за достъп до информация и достъп до съд. Това е така, тъй като тези заявления не само не се обработват в портала автоматизирано, а изискват съществена човешка намеса – докладване на заявлението от деловодител и разглеждането му от съдебния състав, което понякога трае с месеци. Необходимост от „разрешаване на достъпа“ не следва и от приложимите норми на Закона за съдебната власт и Наредба № 5 от 1 юни 2017 г. за организацията и реда за водене, съхраняване и достъп до електронните дела и начина на съхраняване на доказателствата и доказателствените средства по делата, както и вътрешни оборот и съхраняването на друга информация, обработвана от съдебната администрация (приета с решение на Пленума на Висшия съдебен съвет по Протокол № 17 от 01.06.2017г., изм. и доп. ДВ, бр. 93 от 07.11.2023 г.).
Съгласно нормите на чл.18, ал.1 и ал.2 от посочената Наредба, достъпът до съдържанието на електронна преписка или електронното дело се предоставя незабавно след регистрация на процесуалния представител на страната в ЕПЕП. От 1 юли 2024 г. е предвидено и страната, в чиято полза е издаден изпълнителният лист в електронна форма, да получава достъп до електронната партида на изпълнителния лист автоматично от момента на създаването ѝ, но също предстои да видим дали това ще се случи.
Практиката показва, че подадените през портала електронни заявления за достъп не се обработват автоматично от системата, както е предвидено. В публикуваното в портала Ръководство на потребителя (https://ecase.justice.bg/help/epep-manual-public.pdf) е посочено, че всяко заявление за достъп следва да се разгледа от съответния съд, към който е адресирано, след което потребителят да получи резолюция по заявлението на електронния адрес или мотивиран отказ. За съжаление обаче в портала се наблюдават заявления, за които месеци наред е отразен статус: „подаден документ, чака входиране в съд“, заявления, за които не се получава никакво разпореждане за предоставяне на достъп, или заявления, за които е отказан достъп до дела на адвокати-пълномощници по делото без изложени мотиви.
Относно правото на достъп на адвокатските дружества и адвокатските сътрудници
В искането на адвокатските колегии беше засегната също невъзможността да се създадат профили в портала на адвокатските дружества и профили на назначените от адвокати и адвокатски дружества техни сътрудници. За пълнота на изложението, трябва да отбележим, че към датата на тази публикация, разработчикът на портала и възложителят създадоха възможност да се създаде профил на адвокатско дружество чрез извличане на неговия код по БУЛСТАТ от регистрите и предстои тепърва да установим дали през този вид профили адвокатските дружества могат да получават достъп не само по делата, по които самото адвокатско дружество е страна, но и по които е упълномощено от клиент.
Налага се да бъде обърнато внимание на проблема за правото на достъп до делата на адвокатските дружества и адвокатските сътрудници по принцип и след това посредством единния портал.
Години наред съществуват неясноти относно възможността адвокатско дружество да бъде процесуален представител на свой клиент. Някои съдебни състави застъпват неправилното според автора мнение, че само адвокати могат да бъдат представители на страните по пълномощие, но не и адвокатските дружества. Това схващане се базира на нормата на чл.32 от ГПК, според която представители на страните по пълномощие могат да бъдат: адвокатите (т.1) или други лица, предвидени в закон (т.5).
Същевременно при тълкуването на чл.32 ГПК се игнорират изричните норми на Закона за адвокатурата, които сочат адвокатските дружества като упълномощени от клиента за процесуално представителство. Адвокатските дружества определено са „други лица, предвидени в закон“, които могат да бъдат представители в процеса по пълномощие по смисъла на чл.32, ал.1, т.5 ГПК. Такова предвиждане в закон е направено в нормата на чл. 71, ал.1 от Закона за адвокатурата, който гласи следното: „За защита и представителство пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и служби, физическите и юридическите лица клиентът упълномощава дружеството. Управителят на дружеството преупълномощава един или няколко съдружници. Когато адвокатското дружество е еднолично, с упълномощаването на дружеството се счита упълномощен и адвокатът, който го е образувал.“
Анализът на текста на чл.71, ал.1 ЗАдв. води до няколко извода:
- Адвокатското дружество може да бъде представител по пълномощие за защита и представителство пред съд, тъй като този законов текст го указва по буквален и неоспорим начин – „за защита и представителство пред съд клиентът упълномощава дружеството“;
- Адвокатското дружество може да преупълномощи един или няколко съдружници, но не е длъжно да го направи, тъй като тази норма не е императивна;
- Няма логика едноличното адвокатско дружество да може да представлява клиент пред съд по пълномощие чрез адвоката, който е образувал дружеството, но адвокатско дружество с двама и повече съдружници да не може.
Могат да бъдат приведени и много допълнителни аргументи за това, че адвокатското дружество може да извършва процесуално представителство:
√ Адвокатското дружество сключва застраховка за професионална отговорност на своите членове съгласно чл. 72, ал.2 включително и за дейността по процесуално представителство;
√ За адвокатското дружество също е предвидена забрана да представлява клиенти с противоречиви интереси в чл.57, ал.4 ЗАдв;
√ За вреди, причинени на клиента при процесуално представителство, адвокатското дружество отговаря солидарно към клиента до размера на направените вноски според чл.72, ал.1 ЗАдв;
√ Предвидена е възможност договорът за адвокатско дружество да забранява на адвокатите, членуващи в дружеството, самостоятелна дейност (чл.64 ЗАдв) и при уговорена забрана за самостоятелна дейност от страна на адвокатите-съдружници, клиентите могат да се представляват по пълномощие само от дружеството.
√ Адвокатското дружество може да има клиентска сметка, по която да постъпват пари на клиента за разноски по делата според чл.39, ал.1 ЗАдв;
√ В чл.76 от Закона за адвокатурата е посочено, че адвокатско дружество може да ангажира с договор за сътрудничество адвокат, включително и за „съвместна работа по определени дела“;
√ Съгласно чл.75, ал.4 от ЗАдв. при прекратяване на адвокатското дружество, неговият ликвидатор „довършва текущите дела“, което отново сочи осъществяване на процесуално представителство от адвокатско дружество;
√ Накрая, следва да се има предвид също, че предоставянето на достъп до съдебните дела на хартиен носител и създаването на достъп до електронните дела за адвокатите съдружници, без да е възможен достъп за юридическото лице (адвокатското дружество), което ги е преупълномощило, означава да се признае, че преупълномощеното лице (адвокат) има повече права от преупълномощителя. Никой не може да прехвърли повече права, отколкото самият той притежава (nemo dat quod non habet), а ако се приеме, че дружеството няма право на достъп до делата на хартиен носител и в ЕПЕП, то се оказва, че адвокатското дружество е преупълномощило адвоката съдружник с права, които самото то не може да упражнява.
В практиката се срещат случаи, в които адвокатското дружество чрез управляващия го съдружник не е допускано да представлява страната по делото – за явяване на управляващия съдружник в съдебно заседание например се изисква или изрично пълномощно от страната за конкретния адвокат, управител на адвокатското дружество (отделно от упълномощаването на дружеството), или дори още по-абсурдно се изисква адвокатското дружество да е преупълномощило адвоката – управляващ съдружник. Последното е правна нелепост, защото няма как едно юридическо лице чрез своя законен представител (управител) да упълномощава същия този управител като физическо лице (адвокат) с отделни права, след като управителят така или иначе вече има тези права в качеството си на законен представител.
Този проблем относно достъпа до делата за адвокатските дружества не е просто теоретичен, а има значително практическо отражение. Както вече посочих, да се приеме, че адвокатските дружества не могат да бъдат представители по пълномощие, би могло да донесе много негативи и усложнения за страните: възможно е определено процесуално действие, извършено чрез управителя на адвокатското дружество, да се приеме за нередовно и извършено без представителна власт, страната може да бъде лишена от процесуален представител в съдебно заседание, ако управляващият съдружник на адвокатското дружество не бъде допуснат да се яви, съдът може да откаже да присъди на страната направените разноски, ако те са заплатени на адвокатското дружество, а не на адвоката, който е бил преупълномощен и т.н.
Вероятно това погрешно, според автора, становище за невъзможността на адвокатските дружества да бъдат представители по пълномощие е станало и причина първоначално Единният портал за електронно правосъдие да не позволява достъп до информация и извършване на процесуални действия през портала на адвокатските дружества.
Не по-маловажен е и проблемът за достъпа на адвокатските сътрудници. Съгласно нормата на чл. 21 ЗАдв назначените от адвокати и адвокатски дружества сътрудници също имат право на достъп до делата и преписките, образувани от органите на съдебната власт, за да извършват справки по тях и да се снабдяват с копия от представени по делото документи. При липса на създадена възможност за отделен профил на адвокатския сътрудник или подпрофил на сътрудника към профила на адвоката/адвокатското дружество, въпросните адвокатски сътрудници не са в състояние да изпълняват адекватно вменените им трудови задължения, освен ако адвокатите не им предоставят квалифицирания си електронен подпис. Последният обаче не служи на адвоката само за достъпване на делата на клиентите му и извършване на проверки по тях – делегираната на сътрудниците дейност, но и за подписване и подаване на правни документи по делата, каквито сътрудниците нямат право да изготвят, за подписване на договори, за достъп до интернет банкиране, до личното здравно досие на адвоката и др., за които адвокатският сътрудник не е оторизиран.
За пълнота на изложението, отново трябва да се отбележи, че възложителят на портала инициира създаването на мобилно приложение с пасивен достъп по електронните дела, което отскоро може да се инсталира на повече от едно мобилно устройство и това приложение може да бъде използвано за осигуряване на достъп за адвокатските сътрудници. Същевременно не е редно адвокатски сътрудник да достъпва делата в мобилното приложение през профила на самия адвокат, защото се създава впечатление за някаква активност в портала каквато адвокатът не е имал, а и с времето, когато започне да се прилага ефективно и редовно възможността за призоваване чрез единния портал, ще се създаде опасност адвокатските сътрудници да получат съобщение или книжа, предназначени за адвоката.
Съществува и друг проблем с достъпа на адвокатските сътрудници до дела дори когато са на хартиен носител, защото в някои съдилища в София и в страната, нормата на чл.21 ЗАдв се тълкува като да разрешава адвокатският сътрудник да получава единствено „копия от документи, представени по делото от страните“. Това води до отказ в съдебните деловодства на адвокатски сътрудници да се предоставят съдебни актове или съдебни удостоверения, доколкото те не са били представени от страните, както и отказ да се предоставят оригинали на документи, намиращи се в кориците на делото. Няма логично обяснение защо ако адвокатският сътрудник е преупълномощен изрично от адвоката или от адвокатското дружество, той да не може да получава оригинални документи и съдебни актове.
На следващо място, адвокатските сътрудници много често са приносители на документи, изходящи от адвокат и депозирани в регистратурата на съда. С оглед на това възниква въпросът – защо в единния портал за електронно правосъдие адвокатският сътрудник да няма профил, през който да може да подава по електронен път, документи подписани с квалифицирано удостоверение за електронен подпис (КУКЕП) от адвоката и при това клиентът да ползва отстъпка от дължимата държавна такса за искови молби, подадени електронно.
В заключение, описаните проблеми създават впечатлението, че под удобното „прикритие“ на защитата на личните данни, електронното правосъдие загърбва изискването за „публичност“ и ефективен достъп до информация, като си спестява една трудоемка и отговорна задача да дефинира видовете дела или категориите информация в процеса, недостъпни за трети лица. Не е изключена възможността третите лица, чиито права и интереси са били накърнени, и които търпят вреди от невъзможността да получат необходимата информация за делата, да ангажират отговорността на държавата.
* Статията отразява професионалното становище на автора, без то да представлява позиция на орган на адвокатурата, комисия или работна група, в които авторът членува.
[1] Secretary General’s Regulation of 17 April 1989 instituting a system of data protection for personal data files
at the Council of Europe:
https://rm.coe.int/CoERMPublicCommonSearchServices/DisplayDCTMContent?documentId=0900001680684608
[2] Cape Intermediate Holdings Ltd v Dring (for and on behalf of Asbestos Victims Support Groups Forum UK) [2019] UKSC 38, paragraph 41.
Анализ на съдебната практика на Върховния съд на Англия и Уелс е направен в следните публикации:
https://www.pinsentmasons.com/out-law/guides/access-to-documents-held-on-the-court-file
https://www.pinsentmasons.com/out-law/guides/access-to-documents-held-on-the-court-file
[3] Cannon, Andrew J. “A Suggested Policy to Control Electronic Access to Court Databases” (April 2002)r.
60
Коментирайте
Колкото до сътрудниците – глупав спор. Ако имат единен електронен регистър не е никакъв проблем да се интегрира с Портала по инициатива на Висшия адвокатски съвет. Ако няма такъв единен, а само на отделни колегии , то тогава половината от статията е безмислена.
Адвокат без пълномощно няма никаква работа да се запознава с конкретно дело. Обучението е в Университета, а опит се трупа в съд.зала. И да чете дела от сутрин до вечер, ако не практикува като адвокат в съд.зала, ще продължи да пише подобни безмислени статии
Пълни глупости.
Правдивото е – да се вслушаме и във ВКС – те имат поглед относно – генералното пълномощно, ще бъде невъзможно – да се ползва генерално пълномощно, ако трябва да се иска всеки път – специално пълномощно.
Може би трябва да се направи една папка с пълномощни занапред.
Когато стана и аз – юрист, се надявам да проумея – как ще ме възпрат като съм хартиен пълномощник, да не мога да направя елементарна справка по дело.
Ами защо да имат адвокатите достъп без да им бъдат делегирани права от участник в делото. Колко на брой са добросъвестните адвокати? Може би авторкатс се смята за такава. Ами да отиде в съдебно заседание и да слуша или в деловодство и в архива на съда и да се рови в делата, ако й разрешат.
Един пример – клиентът ми е – в ума си, но е – с тежки травми, което прави невъзможно притичването до адресът му всеки път.
Снабден съм с генерално пълномощно.
Имаше пример с един коматозно състояние – но както и да е.
Но – няма значение всъщност.
Т.н. от Вас генерално пълномощно ако включва и представителство пред съд, прокуратура и МВР дава право на адвоката да чете дело, по което упълномощителят му е страна. В този смисъл не би трябвало да имате проблем. Не може обаче да се запознавате с дело, по което лицето е страна, ако нямате горните права, защото за пред съд, прокуратура и МВР трябва да имате изрично вписани права и волята на лицето не може да се тълкува разширителни.
Чудя се по Коледа как кандидат за председател САК не празнува със семейството си, а пише дълги и нищо не казващи и не можещи да послужат за анализ или решаване на проблеми статии. Въпросната дама не съм я засичал по съд.зали, защо й е тогава достъп и Ел.правосъдие!
Тази мома се напъва за председател на САК. Затова се прави на интересна. Но скача накриво.
Никой не е успял с критика срещу други. Примери много.
Не е вярно. Че сегашната власт е основана на критиката. Едните щяха да чегъртат другите, а после заедно направиха коалиция.
Друг пример-има една партия, която е във властта ,защото критикува всички. Значи и така можело.
Но пък една власт. Анархия.
Проблем, който би се решил ако съдебните помощници не бяха най-мързеливите.
???
И след всичко написано тук как очаквате ВСС(такъв вече няма) да направи така, че всеки адвокат да има достъп до всяко дело в ЕПЕП? Това никога няма да се случи, колкото и още по- дълги статии да пише Кисьова. Да се правиш на интересен, да обявиш безмислена война на всеки никога не е било печелившо. Какъв е смисъла да скачаш злобно на ВСС? Да не би да се трогнат? Напротив – то вече става обратното. Не ни обръщат никакво внимание. Освен ако не си правиш реклама на гърба на колегите си. Което сме го виждали. Така никога гилдията няма да… Покажи целия коментар »
Очаква се, защото в ЕПЕП има профили с неограничен достъп до делата, за „вътрешни нужди“. Тези хора така или иначе могат да предоставят информация, но трябва да ги познаваш, демек да имаш човек. И пак всичко се свежда до наши хора…
Това от къде го измисли?
Трай си и си мишкувай тогава.
ПРОТИВ СВОБОДНИЯ ДОСТЪП ДО ДЕЛАТА, БЕЗ ПЪЛНОМОЩНО! Тоест меракът е-15 000 адвокати, още толкова адвокатски сътрудници-30 000 човека да имат свободен достъп ,БЕЗ ПЪЛНОМОЩНО-да четат делата?! Ама може ли такъв абсурд да се предлага? И да-точно адвокатът, от предаването на битиви с фалшивите записи на заповеди и фалшивите изпълнителни листове беше си намирал жертви -възрастни хора, и хора с имоти, и живеещи в чужбина от четене на папки с дела. Свободния достъп до папките дела само с адвокатска карта ,БЕЗ ПЪЛНОМОЩНО, доказано улеснява безнаказаната му престъпна дейност. Това не е справка дали да поеме съответното дело, а да направи някаква… Покажи целия коментар »
Ти какъв си глупак! През ЕПЕП има достъп до класифициран вариант на документите. А относно достъпа само въз основа на адвокатска карта, това е предвидено в закона. И когато адвокат чете делото, има контролен лист, където това се записва. А нещо да кажеш за всичките лелки, които работят в съдебната система и четат делата не от професионално задължение, а от клюкарски подбуди и после снасят информация на свои хора? Но лелките никъде не ги записват, че са чели делата. Иначе адвокатите са ти виновни.
Глупак е оня дебил възходящия ти,че не си е сложил гумичка и само замърсяваш с излишното ти съществуване.
В тази статия сякаш трябваше да акцентира повече върху проблема с упълномощаването на адвокати и техните дружества (наистина интересна тема), отколкото за достъпа до електронните дела, а иначе частта със сканирането и озлобяването срещу съдебната администрация не ми изглежда много основателно при положение, че параграф 218 предвижда 3-годишен гратисен период до 2019г. , през който не дигиталилизацията е само възможност и няма как да принудиш служителите да правят конвертират копия от един на друг материален носител с точно никаква стойност само за да може някой да си направи справка от телефона. Не, че остарелият манталитет, инертността и аналоговите методи на… Покажи целия коментар »
Много се спекулира с този чл.31 от ЗА, че не ти трябвало пълномощно за достъп до съответното дело. Чакайте малко бе, кои сте вие, че да заничате по чуждите неща, само щото сте били адвокати и размахвате някаква карта там? Първо, никой не гледа чужди дела просто „ей-така“, второ, сума ти адвокати крадат клиенти и дела на свои колеги по този начин щ, без това да може да се докаже, трето, ако действате по поръчка на някой бъдещ, евентуален клиент, да бъде така добър да ви подпише ограничено пълномощно за запознаване с делото. На мен ми искат за абсурдни неща… Покажи целия коментар »
Стани адвокат и ще разбереш защо и как. И всъщност всичко е буквално точно така – дела на място се дават само срещу карта.
Ако имаше индивидуална конституционна жалба бих оспорил този текст. Но господарите, на 18 декември ни поизлъгаха и отнеха правото на ИКЖ, което беше обещано, и част от текстовете за изм. на конституцията. В частност-този текст противоречи и на Европейския регламент за защита на личните данни, и това е самостоятелно основание съдилищата директно да прилагат европейския регламент, ида не прилагат незаконния закон. Ама как така-15 000 адвокати, още толкова адвокатски сътрудници ще четат папките с дела без да са упълномощени-папки, където има лични данни, алоооу Хюстън. Да се позволи на десетки хиляди хора да четата информация за чужди съдби,без да им… Покажи целия коментар »
И какъв е проблема адвоката да представи пълномощно само за запознаване с делото?
Категорично НЕ следва да има свободен достъп до делата, по които адвокат не е упълномощен. Това е опасно за правната сигурност, и за интересите на гражданите -страни по дела. Абсурд е за 15 000 лица да се отвори свободен достъп до дела, по които не са упълномощени, и да четат като на литературно четен. Който иска да чете дело-все едно дали физическата папка или в електронен вид следва да е ИЗРИЧНО УПЪЛНОМОЩЕН! В делата има строго лични данни. В дело за изнасилване има лични данни за лична трагедия, която не следва да бъдат общодостъпна. При дело за развод, разсиновяване, делби,… Покажи целия коментар »
Смазващи думи на адвокат Й.Г.:
Минимум 20 процента от адвокатите са престъпници:
https://www.youtube.com/watch?v=-OMeOq75oS8
4:35
И при тези смазващи думи, наистина ли искате адвокатите да имат свободен достъп по делата, без пълномощно. Моето мнение,че престъпностjа в адвокатурата е около процент, останалите 99 процента адвокати са изключително честни хора, като дори най-честните адвокати са завършилите право в школата в Симеоново-там моралът е на пиедестал,, но заради този мижав един процент непочтени хора-НИКОГА, НИКОГА, НИКОГА! не следва да се позволява свободен достъп до делата ,без пълномощно!
Интересно ми е кой точно измежду новите органи ще се заеме с тази работа, ако обърнат внимание на статията ? ВСС или ВПС? И като откъде ще има пари за предложенията? Струва ми се, че Порталът изгоря, освен ако не го прибере САК, които и без това много напират. Най-добре ще е те да се оправят начело с г-жа Кисьова. Ще хлъцне от изненада и притеснение, защото тя работата не е като само да пишеш статии в лекс.
Най-много ме дразни премахнатата възможност да се търсят дела по име или по ЕИК/ЕГН.
ВСС реши да помогне на съдиите, като лиши нас, адвокатите, от възможността да замеряме по главите некомпетентни съдии с решения по еднотпен казус на по-горна инстанция.
Това пречи и за обследване на съдебната практика при подготовка за дело по даден казус.
ВСС са безхаберници!, които и не носят никаква отговорност.
Магдалинчев когато и да го уволнят, все ще иде на вилата си, която получи в нарушение на закона и като подкуп.
Въпрос: Тоест-адвокатът, осъден за педофилия от ВКС(пожален по чл.66-на долна инстанция присъдата беше ефективна, но ВКС показа милостта си и го пожали с условно осъждане за този доказан, със съдебен акт педофил), вече реабилитиран, и приет в адвокатурата-тоест преценено от адвокатурата,че има моралните качества за адвокат, да може да търси по ЕГН-та имена , адреси на непълнолетни и малолетни, както и данни за тях, с цел да използва информацията за слабостите им и да има адреси на деца, това като пример защо не следва да се позволява свободен достъп без пълномощно? Или този герой да му позволим да напише думата… Покажи целия коментар »
Ти съдебната практика от ЕПЕП ли я Събираш и анализираш? Другите хора ползват Апис, Сиела и други подобни системи. А ако нямаш пари за правно-информационна система в 21 век и не можеш да анализираш и събираш практика така, по-добре хвърляй адвокатската тога и се хващай с миене на чинии в някоя пицария.
Аз съм адвокат на 31 г., майка ми – адвокат на 65 г. Тя си знае да ходи по канцеларии, да подава лично документи в ТР и пр. Моят крак никога не е стъпвал в ТР (а качвам през ден) и гледам объркано всеки път, когато не мога да достъпя информация по дело, преписка или каквото и да е с КЕП (за облачен не се надявам) или по мейл. Понякога имам чувството, че живеем в средата на 20 в. Не разбирам и защо не провеждаме съдебните заседания през конферентни разговори. Не разбирам защо не използваме имейли за ефективна комуникация. Не… Покажи целия коментар »
Аз съм на 64 години, и въпреки това от 15 години в ТР ходя само по специфични поводи – да взема заверени екземпляри от вписан дружествен договор, та да впиша апорта в ИР, или ако ми трябва документ с печат за превод и легализация. На никого не му се ходи по институциите в София , и да виси по опашки. А ТР има една положителна функционалност, ако влезеш с електронен подпис, можеш да прегледаш досието, което иначе не е достъпно. Ще е хубаво ако и в ЕПЕП е възможно, но уви. Иронията е, че ако отида на място в съда,… Покажи целия коментар »
1. ЕПЕП не е задължителен за адвокатите. И сега има колеги, които предпочитат да ходят до съдебната палата и да си правят справките там и да си подават документите. 2. Дали съдилищата и определени съдии не изпращат делата си в ЕПЕП от ЕИСС не е работа на ВСС/такъв вече няма/. Да ги задължи под дулото на пистолета не е възможно. 3. Адвокатите не могат да имат достъп до всички дела, защото съдиите не са съгласни и въпросът трябва да се реши законодателно, най-малкото нов ПАС. 4. Адвокатските сътрудници могат да получат достъп до ЕПЕП, ако има ИНТЕГРИРАН с ЕПЕП електронен… Покажи целия коментар »
Ама от къде ги мислите всичките тези глупости и не ви ли идва на акъла поне да проверите някои от най-елементарните си и лесно проверими твърдения преди да пишете?
Регистри на сътрудниците, разбира се, има. То и затова се поставя въпросът. Ама що да проверите преди да пишете? Ей на един линк https://bar-register.bg/sofia/attorneyassistants
Какво значение има дали има или няма осигурено финансиране? Има си закони. Който е прибрал парите да прави некадърен портал, ще ги върне и те ти на един милион за надграждане. Нещо неясно има ли?
Линка ти е от САК. Нищо не значи. Трябва да има Единен електронен регистър на адвокатските сътрудници. За цяла България, което е работа на Висшия Адвокатски съвет и това е просто линк, а не е регистър. Какъвто и електронен регистър да има, той трябва да се интегрира с ЕПЕП. С бъклица и дрян ли чакате да ви поканят, за да си свършите работата преди да кудкудякаш? И този милион от къде го измисли? Освен софтуер за ЕПЕП има и хардуер, който е купен от ВСС/стар/ за няколко милиона. На всичкото отгоре се плаща за подръжка и колокация. Всяка година. Огромно… Покажи целия коментар »
Просто линк, викаш. Ама то трябва да си чел барем Закона за адвокатурата, че да ти стане ясно защо „просто линкът“ води към колегия. Иначе от мен да знаеш, регистрите вече си имат интерфейси, за да може простите потребители да ги виждат ей тъй като прости линкове. Пък интеграцията между ЕПЕП и адвокатските регистри я реализираха отдавна. Ама що да провериш преди да пишеш – плясни там, че нямало интеграция пък то пълно с тъпанари, все някой ще повярва. Иначе точно тази интеграция осигурява удостоверяване качеството на адвокат при ползване на ЕПЕП в тази роля, ама нищо, карай – не… Покажи целия коментар »
С удоволствие чакам линкове. Последното надграждане на ЕПЕП, което внедри процесуални действия в електронна форма струваше на ВСС 500 000 лева с ДДС. Преди това явно нямаш спомен какво представляваше Портала. Дотук с милионите. Единственото ивтегрирано нещо с ЕПЕП е Единния електронен регистър на адвокатите. Стана със тристранни протоколи между ВСС, ИО и Висшия Адвокатски съвет и след доста дълго чакане, което не беше по причина на първите две страни. Никакви други електронни регистри на адвокатите не са интегрирани с ЕПЕП, просто защото такива няма. Не знам какво си разбрал, но за да се впишат адвокатските сътрудници в ЕПЕП е… Покажи целия коментар »
Интегрирането става точно за два дни при това безплатно. Този път е извървян. Ако, разбира се има какво да интегрираш.
Ти какво си разбрал не знам, но аз вече си вписах сътрудниците. Явно може.
Заповядай линковете:
ОП от 2015: 416200 лв. – https://profile-op.vss.justice.bg/?q=page&idd=index&dogovorid=69
ОП от 2018: 289000 лв. – https://profile-op.vss.justice.bg/?q=page&idd=index&publikaciqid=587
ОП от 2022: 500000 лв. – https://app.eop.bg/today/181958?fbclid=IwAR1Au_sovxa-nA2_nCAPcWu0YS84hC6MWcQ49pwf8rIDAZwWFqC6RRF6u50
Сумите са без ДДС. И който ги е прибрал да направи нещо работещо, а после космосът му бил крив, че не работело, ще трябва да връща. Така че финансирането на следващата доработка го считай за уредено.
Ами оплачи се на Висшия адвокатски съвет, че не е предприел мерки, за да интегрира този регистър с ЕПЕП. Защо си мислиш, че някой друг ти е длъжен? А за доработката и финансирането пак нищо не си разбрал и престани да сочиш линкове, защото последното надграждане е 500 000 лв. Със ДДС. А откъде ще се намерят пари за ново надграждане и кой точно ще го прави – явно вярваш, че по Коледа стават чудеса! Ама по коя точно Коледа? С писане не става. Кой ли те слуша? С работа става!
Нова Конституция. Президентска република. Пълна изборност, мандатност, отчетност и отзоваемост на всички съдии и прокурори. Следствието право в МВР. Всички разследващи с юридическо образование.
Без ВНС. На референдум.
Без ВСС, ИВСС, учителски институт за повишаване на квалификацията на мисирки, роднини, милиционери и милионери, щерки, тьотки и аматьорки, пуцаджийки, рабфакаджии, задочници, вечерници и нощници и прочие йористи по пижами, съдебни ваканции и помощници, първа линия на Приморско, по 20 брутално след поредната издънка и другото си го знаете.
АМИН
С бе и сред адвокатите има такива м…и, че хич не ти се иска да даваш достъп до всички дела
По света са го измислили. Толкова ли е трудно да се заимстват някои практики
Ето – например – клиентът ме уведомява за дело – но в архива бавят информацията, заяждат се – помещението е свръхтясно, неудобно, буквално е кошмарно.
Забранил съм строго на мои сътрудници – да правят злоупотреби.
Ако реша и без секретната информация – ще извъртя такава маневра, че – нямам нужда от секретността.
Старата песен на нов глас. В крайна сметка адвокатът винаги представлява даден правен субект въз основа на изрично упълномощаване, а не е сам по себе си квази конституционно определен орган с безусловни правомощия. Има достатъчно на брой случаи на злопутореби от страна на адвокати с информация и документи не само по дела, но и по други прозводства – нотариални, административни, регистърни и прочие. Очевидно е, че хаоса в т.нар “електронно правосъдие“ е пълен, тъй като то изначално е мъртвородено- не е обезпечено нито материално, нито кадрово. А докато не ударят по джоба на конкретните съдии, административни ръководители и съдебнна администрация,… Покажи целия коментар »
Жана Кисьова за сведение е адвокат от 21 години и – не съм чувал никога да е нахалствала да вижда дела.
Напротив – ако има образци на етичност, това са адвокатите.
За кого визираме и какво визираме.
Никакъв проблем няма да се ориентирам – в момента има бъркотийка.
Твърде пресилено е твърдението за образците на етичност, че и обобщително поднесено.
Коментарът Ви показва колко не сте запознати с адвокатската работа и дейност. Дали да поема дадено дело зависи и какво е свършено до момента по него, а това става само след запознаване с него. Разбирам, че вероятно сте съдия и за вас сроковете са инструктивни, но за нас са преклузивни. Напомням, че съдът е само един много скъп служител, който е там за да предостави една доста скъпа услуга.
Съдиите не се занимават с публикуване на дела в някакви системи, а и не им е и работата това. И без това, с този ЕПЕП и АДИС се мъчат като грешни дяволи, а тези две системи са идиотски.
Адвокатите да не се чудят много. Толкова му е капацитетът на ВСС
С ЕПЕП е натоварен единственият адвокат, който е член на ВСС и се изумявам как няма разбиране от негова страна
ИВСС за пореден път демонстрира колко паразитен орган е
Трябваше да го закрият
Някои съдилища изобщо не качват актовете си. И това ако не е закононарушение…
Тук малко положението е каруцата пред коня. В статията се поставят въпроси и се очаква една информационна система (ЕПЕП) да ги разреши, което е абсурдно, защото проблемите са на друго място – в съда и в законодателството с противоречивата му практика, за което са посочени и примери. Очевидно въпросът е спорен и не се възприема еднакво от всички – и от адвокати и от съдии и там е проблема. Абсурдно е да обвиняваш електронна система за това., както и този, който я е направил. Е, не е направена така както му се иска на автора, но е направена. Ако я… Покажи целия коментар »