Ново тълкувателно решение на ВКС
Обезщетението по ЗОДОВ за незаконно обвинение и бавно правосъдие се определя глобално
Обезщетението за неимуществени вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за незаконно обвинение и бавно правосъдие се определя глобално. В решението съдът трябва да посочи каква част от сумата е за нарушаването на правото на разглеждане на делото в разумен срок. Това постанови Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в ново тълкувателно решение (пълния му текст виж тук).
Както „Лекс“ писа, върховните съдии бяха разделени във виждането си дали, когато увреденото лице претендира обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение (по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ) в него се включва обезвреда и за нарушаване на правото на разглеждане и решаване на наказателно дело в разумен срок, или двата иска са самостоятелни (повече виж тук).
Сега мнозинството в Гражданската колегия прие: „Обезщетението за неимуществени вреди, претендирани по чл. 2, ал.1, т.3 и по чл. 2б ЗОДОВ, се определя глобално като в мотивите съдът следва да обсъди и критериите за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, както и изрично да посочи каква част от глобално определеното обезщетение се отнася за тях“.
В днешното си тълкувателно решение ВКС постанови и че: „Съдът, сезиран с иск по чл. 2б ЗОДОВ, не е обвързан от решението на министъра на правосъдието или оправомощено от него лице по чл. 60е, ал.2 ЗСВ, относно дължимото обезщетение и може да присъди обезщетение в размер по-нисък от предложения по реда на глава ІІІ „а“ ЗСВ“.
Тълкувателното решение е подписано с особено мнение по втория въпрос от докладчика по делото Александър Цонев и по двата от други осем върховни съдии.
За да приеме тезата, че искът за неимуществени вреди от незаконното обвинение включва обезвреда и за бавно правосъдие, Гражданската колегия заявява, че по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се дължи обезщетение за накърняването на всички права и неимуществени блага – чест, достойнство, право на добро име, право на свобода, право на свободно придвижване и др., които са нарушени от неоснователно упражнената държавна принуда във връзка с незаконно обвинение за извършено престъпление. „Когато неоснователната принуда е осъществена извън разумния срок за прилагането и, тя нарушава и правото по чл.6, §1 ЕКЗПЧ за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, поради което глобалното обезщетение по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ ще включва и обезщетение за накърняване на това право. Не са налице предпоставки за стеснително тълкуване на нормата на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за да се приеме, че тя дава защита само на част от нарушените права“, заявява ВКС.
В тълкувателното решение се посочва, че чл. 2б ЗОДОВ не ограничава приложното поле на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, защото отношението им не е както специална към обща, нито както нова към стара норма. „Двете норми са позволяващи – създават субективни права. Липсва пълно съвпадение във фактическите им състави, за да е налице законова дерогация. Нормата на чл. 2б ЗОДОВ се отнася за всички производства – граждански, административни и наказателни, но дава защита само на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, а чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се отнася само за наказателни производства с незаконни обвинения, но дава защита на всички накърнени права и неимуществени блага, включително и на правото по чл.6, §1 ЕКЗПЧ. Нормата на чл. 2б ЗОДОВ не изключва частично нормата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ“, приемат върховните съдии.
Те обаче подчертават, че за да се приеме, че с иска за незаконно обвинение е дадена защита и на правото по чл.6, §1 ЕКЗПЧ, съдът е длъжен в мотивите си да обсъди критериите за бавно правосъдие по чл.2б, ал.2 ЗОДОВ – фактическа и правна сложност на делото, поведение на жалбоподателя и действия на властите, довели до забавено правосъдие. Иначе следва да се приеме, че защита на правото по чл.6, §1 ЕКЗПЧ не е дадена в производството по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Освен това съдът следва да посочи и каква част от глобалното обезщетение се отнася за вредите от неразумния срок на производството.
„Право на избор на увредения е кое от правата да упражни, за да защити нарушеното си право по чл.6, §1 ЕКЗПЧ, но доколкото двете права могат да удовлетворят един и същи имуществен интерес относно накърненото право за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, те не могат да се упражнят кумулативно, за да не се допусне неоснователно обогатяване“, заявява ВКС.
В решението се разяснява, че когато съдът е определил глобално обезщетение за незаконно обвинение и бавно правосъдие, по-късно предявеният иск по чл. 2б ЗОДОВ ще бъде неоснователен, поради забраната за неоснователно обогатяване.
Освен това, когато съдът е присъдил обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ или когато е сключено споразумение по чл. 60е ЗСВ, съдът следва да намали глобалното обезщетение по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ с тази сума, отново, за да не се допусне неоснователно обогатяване.
Що се отнася до втория въпрос, ВКС приема, че ако пострадалият от бавно правосъдие първо се е обърнал към министъра на правосъдието, за да получи обезщетение по административен ред (до 10 000 лв.), отказал е предложеното и е предявил иск в съда, съдът може да присъди и по-малко отколкото е предложил министърът.
„Ако се приеме тезата, че съдът е обвързан, като минимален размер, от предложеното от страна на държавата (чрез министъра на правосъдието или оправомощеното от него лице) обезщетение в рамките на административното производство по гл. ІІІ-„а“ от ЗСВ, то съдът би бил ограничен в преценката си по чл. 52 от ЗЗД за определяне на справедливия размер на обезщетението, а това е в нарушение на тази материалноправна норма. Съдът не би могъл да бъде ограничен в преценката си и на събраните пред него доказателства относно размера на обезщетението по чл. 2б от ЗОДОВ за претърпените от ищеца имуществени вреди“, заявяват върховните съдии.
И сочат, че предложението на министъра на правосъдието би могло да се разглежда от съда единствено като извънсъдебно признание, което съгласно чл. 175 от ГПК, също следва да се преценява с оглед всички останали обстоятелства по конкретното дело.
„Също в тази връзка – няма място и за приложение на правило за невлошаване на положението на лицето, претендиращо обезщетението (ищеца), каквото правило нито е установено от закона, нито може да се извлече от неговата цел. Лицето, което претендира да е кредитор на държавата за това обезщетение, изцяло по своя воля, но и на свой риск е свободно да приеме или не предложеното му обезщетение в рамките на административното производство по гл. ІІІ-„а“ от ЗСВ. В последния случай, ако предяви пред съда иска по чл. 2 б от ЗОДОВ, претендирайки по-голямо от предложеното му обезщетение, съобразно събраните в съдебното производство доказателства и установените от тях обстоятелства съдът може да му присъди обезщетението в претендирания размер, но същевременно ищецът рискува както да му бъде присъдено обезщетение в размер, по-малък от предложения му, така и изобщо да не получи обезщетение, ако съдът намери иска по чл. 2 б от ЗОДОВ за неоснователен и го отхвърли“, заявява ВКС.
30
Коментирайте
Тук им е харесала думата „глобално“. При положение,че има български превод. Да не коментирам,че тълкуването е незаконно, защото дописва закона и създава правни норми. Що глобално, ами ако ищецът пък не иска да е глобално?
Отдавна казвам,че във Върховните съдилища трябва да има периодичен атестационен изпит, от изпитващи извън съдебната система. Не за друго, а за да ни изумят със знания. Освен това-при масовката – стотици инсталирани винаги ще има знаещи ,много знаещи и по-малко знаещи.
„Що глобално, ами ако ищецът пък не иска да е глобално?“ „Нямаш правен интерес да искаш по-малко отколкото ти се дава по закон!“ Андрешко Гошков – алтер егото на един съдия от СРС
Which game is your favorite? I’m more at ease playing healthy games like fall guys. I had great fun just typing the fall men on the computer or phone!
Какво значи „определя се глобално“ много съм проста, че да разбера :X
Дано не си и грозна, колкото си проста, че съвсем на зле отиват нещата.
Може ли все пак отговор на зададеният от мен въпрос? Защото излиза, че можем да обиждаме, но може би тия обиди важат и за нанасящия ги.
Формулировката е странна, да, но се има предвид, че определянето на обезщетението по чл.2 от ЗОДОВ е общо -както за неоснователното наказателно преследване, така и за забавянето му, ако има такова, като според тълкувателното решение двата иска се припокриват само частично и затова не са специален към общ или пък алтернативни.
ама според тез кретени, ако не е разграничено в мотивите колко е за едното и колко е за другото, макар и да е определено глобално, то тогава няма пречка да се заведе нов иск само за бавното правосъдие… това е чисто безумие.
Да, така е, ама изглежда се презастраховат за всеки случай да не излезе, че са ограничили правата на някого, щото ЕСПЧ дебне и може като нищо да ни опраска с поредното дело за недостатъчна процесуална защита на гражданите. Тази част според мене е ключова – за да може да се иска произнасяне и по отношение бавността, в обстоятелствената част трябва изрично да е посочено като твърдение, а оттам съдът е длъжен служебно да прецени и опише в мотивите си доколко изложеното съответства и на хипотезата на чл.2б от ЗОДОВ, т.е. налице е едно облекчаване на режима на заявяване на претенция… Покажи целия коментар »
А да попитам-дали си и девствена?
В мотивите трябвало да се разграничи… Абе, кретени, вие знаете ли какво означава съдебно решение, какви части има, кои от тях се ползват със СПН и т. н. – въпроси, които се изучават в дисциплината „Граждански процес“ в ЮФ, в някои по-добре, в други – безобразно… Давайте все така и в стила на тълкувателното за частичните искове, скоро няма да се учудя, ако приемете, че със СПН се ползват и мотивите, все пак между т. нар. „решаващи“ мотиви и всякакви други при този ваш „професионализъм“ голяма разлика няма… Баси ахмаците, от ден на ден по-зле стават нещата!!! Ами хората да… Покажи целия коментар »
за друг сайт е рекламата ….
Това решение е по-полезно, отколкото изглежда на пръв поглед, защото разисква хипотеза, при която две норми се намират в (квази)съотношение на обща към специална норма, но само частично, защот чл.2 касае обща обезвреда (вкл. и за бавност) от неоснователно наказателно преследване, а чл.2б обхваща всякакво неправомерно забавяне без значение от вида на делото. П.С. Някой умен професор да вземе да го класифицира и детерминира този вид отношение между две норми, че вероятността да се срещат е голяма и има почва за научен труд сферата. Примери в тази насока могат да са: – хибридна специална/обща, защото съчетава едновременно и двете характеристики;… Покажи целия коментар »
Добре е, че са предвидили правото на разглеждане на делото в разумен срок.
Добре е, че този въпрос се изясни.
Крайно време беше.
Спорно решение.
E, как ще се допусне неоснователно обогатяване?
Моля за контакти на адвокат с опит по ЗОДОВ за гр.Бургас!
О, и все пак не е редно да се спи
Безумия много
Абе айде бе…
Ние никога не сме виновни
Странно е, че изобщо е имало спор.
Кое му е странното? Какво визирате и какво предполагате? Каква конспирация?
Че е глобално, ясно, ама защо на всяко нещо отделна цена му слагате. Това е като практиката на някои за всяко отделно обвинение по делото, да определят отделно обезщетение и после да събират. Когато човек има страдания покрай един процес, той не си мисли дали днес ще страда от обвинение 1, утре от обвинение 2, а вдругиден от проточилото се дело.
Така е
Двойна работа. Никога не е добре
Съгласен съм.
По темата
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Тази работа с намалявянето на предложеновто обезщетение никак не ми харесва. Не стига, че обезщетенията, които се заплащат на българи са заначително занижени в сравнение с всички останали европейци, ами щели сме да се обогатим неправомелрно, моля ви се! На мен министъра на правосъдието ми предложи обезщетение от 800,00 лв. за дело, което се точи на районен съд 6 години, отлага се безброй пъти по вина на съдията /била болна/, не тръгна близо 3 години и това било справедливо! Да не говорим колко пъти трябваше да се организирам с отпуски и компенсации, тъй като беше отлагано в последния момент. Да… Покажи целия коментар »