Някои бележки за поощрителните норми, освобождаващи от наказателна отговорност
Авторът
Ивета Вълева-Топакбашян е доктор по наказателно право и адвокат от Софийската адвокатска колегия.
Специализира в областта на наказателното право и осъществява процесуално представителство по наказателни и административно-наказателни дела.
Завършила е Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
1. Въведение
Поощрителните норми в наказателното право са норми, които имат за предназначение да мотивират дееца към последващо правомерно поведение, насочено към осуетяване настъпването на престъпните вреди от извършеното престъпление чрез освобождаване или смекчаване на породената от престъплението наказателна отговорност. Целта на поощрителните норми е да стимулират извършителя на престъплението към последващо поведение, което да предотврати, ограничи или възстанови вредите от извършеното[1]. Поощрението се изразява в смекчаване на възникнала наказателна отговорност или освобождаване от нея[2]. Настоящата статия има за цел да изследва онези поощрителни норми, уредени в Наказателния кодекс (НК[3]), които водят до освобождаване на дееца от наказателна отговорност.
В теорията са изложени различни становища кога е налице освобождаване от наказателна отговорност. Според някои автори освобождаването от наказателна отговорност представлява диференциация на самата отговорност[4] спрямо деяния, които са с по-ниска степен на обществена опасност. Освобождаването от наказателна отговорност се разглежда като метод за депенализация[5]. Изложено е мнение, че освобождаването от наказателна отговорност е освобождаване на дееца от задължението да бъде осъден, да му се наложи наказание и да се смята за осъждан[6]. Освобождаването от наказателна отговорност се представя също и като пълен или частичен отказ от страна на държавата от трите ѝ правомощия по наказателното правоотношение[7].
Терминът „освобождаване от наказателна отговорност“ безспорно се свързва с понятието за самата наказателна отговорност. Без да се държи сметка какво представлява наказателната отговорност, не може правилно да се определят случаите, в които е налице освобождаване от нея. Относно понятието за наказателната отговорност съществуват толкова мнения, колкото са и авторите, захванали се с изследването на този въпрос. Липсва легална дефиниция за наказателната отговорност, както липсва и единно понятие за нея, което да е утвърдено в теорията.
Някои автори определят наказателната отговорност като съвкупност от правоотношения между държавата и дееца, които са породени от извършено престъпление и чието съдържание са правата и задълженията, които възникват за тях по отношение на осъждането на дееца, изпълнението на наложеното наказание и третирането на виновното лице като осъждано[8]. Според други отговорността е „държавна или обществена отрицателна оценка на виновния в извършване на престъпление, изразена като порицание“[9]. Наказателната отговорност се определя още като наказание, като съставна част от наказателното правоотношение, като основно съдържание на наказателното правоотношение[10], като възможност да се наложи наказание на субекта на престъплението и същото да бъде изпълнено[11]. Задълбоченото разглеждане на различните схващания за наказателната отговорност ще надхвърли целите на настоящата статия, предмет на която са поощрителните норми, които водят до освобождаването от отговорност. Гореизложеното, без да претендира за изчерпателност, маркира накратко основните виждания по въпроса за отговорността в наказателното право и сложността на материята.
Наказателната отговорност е сложно явление и за да се разбере същността ѝ по-добре, ще предложа да се разгледат двете фази, които включва в себе си – потенциална и реална (курсив – мой). С факта на извършване на престъпление възниква потенциална наказателна отговорност на лицето – налице е само висяща възможност на дееца да бъде наложено предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление, но не е сигурно дали тази потенциална отговорност ще се превърне в реална. Само ако бъде осъден с влязла в сила присъда, деецът ще бъде реално подведен под отговорност – той ще отговаря за извършеното от него престъпление, като ще му бъде наложено наказание по смисъла на НК и ще понесе неблагоприятните последици от самото осъждане (докато настъпи реабилитацията). Дефинирането на наказателната отговорност като възможност да се наложи на субекта на престъплението наказание по смисъла на Наказателния кодекс и понасянето от страна на дееца на неблагоприятните наказателноправни последици от извършеното престъпление отразява и двете фази на отговорността – потенциалната фаза от извършването на престъплението до осъждането с влязла в сила присъда, и реалната – от осъждането с влязла в сила присъда и налагането на наказание до понасянето на неблагоприятните последици от извършеното деяние.
При освобождаването от наказателна отговорност деецът всъщност се освобождава от реалната наказателна отговорност. С факта на извършване на престъплението за него ще е възникнала потенциалната наказателна отговорност, но това, от което той се освобождава, е реалната отговорност – освобождава се от налагането на наказание по смисъла на НК, осъждането му с присъда, тренирането му като осъждан, т.е. се освобождава от понасянето на неблагоприятните наказателноправни последици от извършеното деяние. За всяко престъпление се предвижда определена наказателна санкция. От момента на извършване на престъплението съществува потенциалната възможност да се ангажира наказателната отговорност на дееца, но при определени предпоставки наказание няма да бъде наложено и деецът няма да понесе неблагоприятните наказателноправни последици от извършеното.
За да се освободи деецът от наказателна отговорност, трябва да има основание за носенето на такава отговорност – а основанието се открива именно във факта на извършеното престъпно деяние. Изходна позиция при освобождаването от наказателна отговорност е, че при наличието на законоустановените предпоставки лицето, което е извършило престъпление, се освобождава от понасянето на наказателната санкция. За да се говори за освобождаване от наказателна отговорност, трябва да е извършено престъпление, което е предвидено в НК и за което е предвидено налагането на наказателна санкция.
Под освобождаване от наказателна отговорност следва да се разбират всички предвидени в закона основания, които водят до осуетяване на възможността да се наложи наказателна санкция на дееца за извършеното от него престъпление – а част от тези основания се откриват именно в поощрителните норми от НК. Необходимо е обаче да се направи разграничение дали наказание не се налага, заради проявление на такова специфично обстоятелство, при наличието на което деецът ще се освободи от неблагоприятните наказателноправни последици от извършеното, или до налагане на наказание няма да се стигне поради липса на вина, липса на обществена опасност на деянието, липса на наказуемост на деянието. Ако деянието не e общественоопасно, не е наказуемо или не е извършено виновно, то наказателната отговорност няма да съществува изобщо, поради липса на престъпление. Ако деянието не съставлява престъпление, то не може да породи никакви неблагоприятни последици, от които лицето да се освободи. Затова за освобождаване от наказателна отговорност може да става дума само там, където има извършено вече престъпление. За да се освободи едно лице от наказателна отговорност, е необходимо на първо място да съществува принципната възможност такава отговорност да бъде реализирана, а ако не е налице извършено престъпление, такава възможност няма да съществува.
В НК са формулирани различни обстоятелства, при които се осуетява възможността на дееца да бъде наложено наказание по смисъла на НК, съответно да понесе наказателноправните последици от престъплението. Част от тези обстоятелства се съдържат в поощрителни норми, които стимулират дееца към определено последващо положително поведение, което ще доведе до освобождаването му от наказателна отговорност. Наказателната отговорност в този случай не се заменя с друг вид отговорност, а деецът бива освобождаван от нея, заради определено посткриминално поведение, което законът поощрява. Последващото поощрявано поведение обикновено е насочено към предотвратяване или възстановяване на вредите от престъпното деяние, а в някои случаи – към разкриване на извършеното и предотвратяване на бъдещо по-тежко деяние. Освобождаването от наказателна отговорност не заличава с обратна сила престъпния характер на деянието. Последващото положително поведение на дееца не може да заличи някое от свойствата на престъплението – деянието му остава наказуемо и престъпно, извършеното престъпление е факт от действителността, който поражда потенциалната наказателна отговорност на дееца, а положителното му посткриминално поведение, което ще предотврати престъпните последици, ще го освободи от реалната наказателна отговорност.
2. Характеристика на поощрителните норми, освобождаващи от наказателна отговорност
На първо място, поощрителните норми, освобождаващи от наказателна отговорност, зависят от волята на дееца. Те го стимулират към определено поведение след извършване на престъплението, при което няма да се стигне до осъществяване на наказателната му отговорност. Последващото поведение на дееца трябва е положително и насочено към предотвратяване или възстановяване вредите от престъплението. В случай че поощряваното от законодателя поведение не бъде предприето от извършителя на престъплението, наказателната отговорност за извършеното ще бъде реализирана в пълен обем.
На второ място, поощрителните норми, освобождаващи от наказателна отговорност, не задължават дееца да съобрази посткриминалното си поведение с предписаното в тях. Ако деецът не извърши определеното посткриминално поведение, той ще понесе наказателноправните последици от престъпното си деяние и наказателната му отговорност ще бъде ангажирана. За дееца поощрителните норми, които уреждат обстоятелства, освобождаващи от наказателна отговорност, не са императивни, а са предоставени на свободния му избор. Спрямо държавните органи обаче тези норми имат императивен характер. Приложението им ще бъде задължително, ако деецът осъществи предписаното посткриминално правомерно поведение.
На трето място, поощрителни норми, освобождаващи от наказателна отговорност, са приложими единствено ако предписаното в тях посткриминално поведение бъде извършено от субекта на престъплението. Престъплението е предпоставка да се породи наказателна отговорност само за неговия субект (което следва от личния характер на наказателната отговорност[12]), респективно, за да се освободи от нея, именно субектът на престъплението е този, който трябва да извърши определено посткриминално деяние, визирано в конкретната поощрителна норма. Това последващо поведение винаги следва извършването на престъплението и се проявява в един по-късен момент. Ако поведението, което следва престъплението, няма връзка с дееца, той не може да получи „поощрението“ да бъде освободен от наказателна отговорност, защото той ще е извършил престъпното деяние и след него няма да е извършил нищо друго, с което да допринесе за ограничаване на вредите от престъплението.
Друга отличителна черта на обстоятелствата, които освобождават дееца от наказателна отговорност, е, че се проявяват в по-късен момент след извършване на престъпното деяние и имат правно значение за наказателноправните последици от извършеното престъпление. Те не заличават престъпния характер на деянието, а водят до освобождаване от наказателна отговорност заради допълнително осъществено от страна на дееца поощрявано поведение. Правомерното деяние, което деецът е осъществил след престъплението и което е визирано в поощрителната норма, не може да заличи с обратна сила вече извършеното престъпление. Престъплението е налице и на общо основание за него деецът може да понесе наказателноправните последици и да му бъде ангажирана наказателната отговорност. Последващото положително поведение на дееца в съответствие с поощрителна норма ще осуети възможността да му се наложи наказателна санкция за извършеното от него престъпление.
Накрая, правомерното поведение на дееца трябва да е довело и до определения в поощрителната норма резултат (да е предотвратил вредите или да ги е възстановил), за да може лицето да се ползва от поощрението да бъде освободено от наказателна отговорност. Става въпрос за реално предотвратяване, ограничаване или възстановяване на вредните последици. В противен случай, ако деецът само се е опитал да предотврати настъпването на престъпните вреди, това обстоятелство би било отчетено като смекчаващо при индивидуализацията на наказателната отговорност, но няма да доведе от освобождаването от нея, тъй като обектът на престъплението в крайна сметка ще е увреден, а целта на поощрителните норми, освобождаващи от наказателна отговорност, е да бъде осуетено увреждането на обекта на престъплението – вредите или да са предотвратени, или поне са ограничени в такава степен, която да оправдае неизползването на наказателна репресия.
3. Видове поощрителни норми, освобождаващи от наказателна отговорност
Поощрителните норми, които освобождават дееца от наказателна отговорност, могат да бъдат квалифицирани според това дали са уредени в Общата или в Особената част на НК.
В Общата част на НК са уредени няколко обстоятелства, които освобождават от наказателна отговорност субекта, който е извършил иначе наказуема проява. Поощрителните норми от Общата част на НК, които предвиждат освобождаване от наказателна отговорност, са свързани с основни институти за наказателното право (приготовление, опит, съучастие), които са приложими спрямо всички видове престъпления, очертани в Особената част на НК. Тези обстоятелства не са обвързани с определен вид престъпления, а имат универсален характер.
Поощрителна е разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от НК. Самоволният отказ от приготовление води до освобождаване на дееца от наказателна отговорност за наказуемото приготовление. В посочената норма е предвидено обстоятелство, при което деецът няма да бъде наказан за приготовление, ако по собствена подбуда се е отказал да извърши престъплението. Приготовлението представлява предварителна дейност за създаване на условия за извършване на престъпление, при което обаче деецът не е пристъпил все още към неговото осъществяване. Като стадий на умишлена престъпна дейност то е наказуемо само в предвидените от закона случаи. Ако деецът е подготвил средства, намерил е съучастници и е създал условия за извършване на намисленото престъпление, на общо основание наказателната му отговорност може да бъде потърсена. Но ако той самоволно се откаже да извърши престъплението, за което е създал вече условия, това ще доведе до освобождаването му от наказателна отговорност за осъщественото приготовление.
Самоволният отказ от приготовление е обстоятелство, освобождаващо дееца от наказателна отговорност, което се появява в един по-късен момент. С извършването на подготвителните действия, деецът ще е осъществил стадия на умишлена престъпна дейност – приготовлението, и към този момент е налице наказуемо приготовление, което ще е основание за потенциалната наказателна отговорност на лицето. При последващо бездействие (непредприемане на действия по осъществяване на престъплението, за което вече са подготвени условия), деецът ще бъде освободен от иначе принципната възможност да понесе наказателна отговорност за предварителното създаване на условия за извършване на престъпление и реалната наказателна отговорност за приготовлението няма да бъде реализирана.
Самоволният отказ от опит (чл. 18, ал. 3 от НК) също води до освобождаване на дееца от наказателна отговорност. За разлика от приготовлението, опитът винаги е наказуем. Със започване на самото изпълнение на престъплението възниква възможността деецът да бъде подведен под наказателна отговорност за осъществен опит. Последващото положително поведение на дееца, изразяващо се в доброволен отказ да довърши престъплението, е основание за отпадане на наказателната му отговорност за осъществения опит.
При доброволния отказ от приготовление или от опит деецът се стимулира чрез отпадане на наказателната отговорност за приготовлението/опита да предприеме последващо поведение, което ще доведе до предотвратяване на вредите от престъплението – вреди, които биха настъпили, в случай че същото бъде довършено. При опит и приготовление обектът на престъплението е само застрашен и все още не е засегнат реално, поради което и чрез поощрителните норми, които предвиждат освобождаване от наказателна отговорност за приготовлението/опита, законодателят цели да накара дееца със собственото си последващо положително поведение да осуети увреждането на обекта на престъплението. Така и задачата на наказателното право – а именно да защитава от престъпни посегателства гражданите и установения правов ред, ще бъде постигната успешно. Чрез специфичния си метод на регулиране наказателното право не допуска извършването на престъпления, но също така се стреми и да бъдат предотвратени и ограничени вредите от вече извършените престъпления.
В случаите, в които съществува само малка опасност от увреждане на обекта на престъплението и настъпването на общественоопасните последици е предотвратено, е напълно обосновано да съществуват такива поощрителни норми като чл. 17, ал. 3 и чл. 18, ал. 3 от НК, освобождаващи дееца от наказателна отговорност. Чрез предвиждане на основание за освобождаване от наказателна отговорност, законодателят стимулира субекта да спре своята престъпна дейност още в стадия на опита или приготовлението. Поощряваното поведение е насочено именно към противодействие и ограничаване на възможните общественоопасни последици от довършената престъпна проява и ако те не настъпят (тъй като престъпната дейност няма да бъде довършена), деецът ще се освободи от наказателната отговорност за иначе наказуемото приготовление/опит.
При самоволния отказ деецът ще се освободи само от наказателна отговорност за осъщественото приготовление или опит, но ако деянието, в което са се изразили приготовлението или опитът, съдържа признаците на друго престъпление, деецът ще отговаря на самостоятелно основание за това престъпление, което ще бъде извършено в съвкупност с приготовлението или опита.
Поощрителните норми чл. 17, ал. 3 и чл. 18, ал. 3 от НК освобождават дееца от наказателна отговорност по силата на закона. Ако деецът самоволно се откаже от приготовлението или от опита, той няма да носи наказателна отговорност, независимо колко тежко е престъпното деяние, което е щяло да бъде довършено. Преценка за целесъобразност, нито за тежестта на деянието или за степента на обществена опасност на дееца не е необходима и това е оправдано с оглед на факта, че приготовлението и опита са стадии на умишлена престъпна дейност, които не увреждат обществените отношения – обект на престъплението. При тези стадии е налице само опасност обектът да бъде увреден. Ако деецът се откаже изцяло по своя преценка да довърши престъплението, създадената опасност от увреждане на обекта на престъплението напълно изчезва, поради което и е обосновано деецът да бъде освободен от наказателна отговорност за престъпната дейност, която не е довършена по негова подбуда. За да се приеме, че деецът се е отказал по собствена подбуда, трябва да е имал обективна възможност да довърши престъплението, субективно да е съзнавал, че може да го довърши и въпреки това да е взел решение да не го направи и да се откаже от по-нататъшната си престъпна дейност.
Друга поощрителната норма от Общата част на НК, освобождаваща от наказателна отговорност, е нормата на чл. 22, ал. 1 от НК. Посочената разпоредба предвижда, че при определено правомерно поведение съучастникът няма да се накаже и ще се освободи от наказателна отговорност. Самоволният отказ от съучастие води до освобождаване на конкретния съучастник от наказателна отговорност за престъплението, в което е участвал като подбудител/помагач. Поощряваното поведение в случая е насочено към това съучастникът по своя собствена подбуда да се откаже от по-нататъшно участие в престъплението и да попречи да се извърши деянието или да предотврати настъпването на престъпните последици. Положителното посткриминално поведение на подбудителя или помагача освобождава единствено него от наказателноправните последици на престъплението и не засяга останалите участници в престъплението. Това е проявление на личния характер на наказателната отговорност – тя възниква за конкретен извършител/подбудител/помагач и всеки отговаря само за себе си и последствията от извършеното престъпно деяние ще бъдат понесени от това лице съобразно индивидуалния му принос в осъществяването на престъплението.
С осъществяване на съучастническото си деяние, подбудителите и помагачите допринасят за осъществяване на самото престъпление. Формите на съучастие подбудителство и помагачество са акцесорни. Отговорността на подбудителя и на помагача зависи от това дали извършителят ще започне осъществяването на изпълнителното деяние на престъплението. Ако подбудителят или помагачът попречи да се извърши деянието, той обективно ще прекъсне изпълнителното деяние на извършителя и престъплението няма да бъде довършено, но ще е налице стадият на опита (изпълнителното деяние няма да е довършено, съответно и престъплението няма да е довършено, заради намесата на съучастника, който е предотвратил деянието или е предотвратил настъпването на престъпните последици). Опитът винаги е наказуем, тъй като извършителят ще е започнал изпълнението на деянието, но поради независещи от него причини (в случая поради намеса на съучастника с последващото му поведение) или изпълнителното деяние няма да е завършено, или ако е било завършено – общественоопасните последици на престъплението няма да са настъпили, защото са били предотвратени от помагача/подбудителя. Престъплението няма да е довършено, но ще е налице наказуем стадий на умишлена престъпна дейност, който е основание да се търси наказателна отговорност на лицата, участвали в престъпната дейност – в т.ч. и на съучастниците. Последващото положително поведение на съучастник, което е насочено към предотвратяване на престъплението, в което е участвал, ще доведе до освобождаването му от наказателната отговорност за неговия принос към престъпната дейност и той няма да понесе наказателноправни последици.
Поощрителните норми от Особената част на НК, освобождаващи от наказателна отговорност, се отнасят до определен вид престъпления и предполагат конкретизация на последващото положително поведение на дееца, което ще доведе до освобождаването му от наказателноправните последици на деянието. В по-голямата част от законовите текстове на поощрителните норми от Особената част на НК се наблюдава повтаряемост на поведението, което се поощрява за съответния вид престъпление – най-често поощряването се изразява в това деецът да се разкрие пред органите на властта и да съобщи информация относно извършеното деяние с цел улесняване на разкриването на престъплението. Въпреки това не би могло да се изведе една обща формулировка, според която всяко положително посткриминално поведение на дееца, което е насочено към предотвратяване на общественоопасните последици от престъплението, ще доведе до освобождаване от наказателна отговорност. Необходимо е конкретните особености на отделните престъпни състави да бъдат съобразени, за да се прецени дали е възможно и оправдано при някои видове престъпления положителното последващо поведение на дееца да бъде поощрено по такъв начин, че деецът да не понесе неблагоприятните наказателноправни последици от деянието си. Предвид невъзможността в рамките на настоящата статия подробно и задълбочено да бъдат изследвани всички поощрителни норми от Особената част на НК, които водят до освобождаване от наказателна отговорност, ще бъде акцентирано на част от тях и техните отличителни белези.
Сред поощрителните норми от Особената част на НК, освобождаващи от наказателна отговорност, попадат чл. 105, ал. 2, чл. 108а, ал. 5, чл. 109, ал. 5, чл. 167, ал. 7, чл. 167а, ал. 2, чл. 169г, ал. 4, чл. 183, ал. 3, чл. 246, ал. 2, чл. 253а, ал. 4, чл. 308, ал. 6, чл. 321, ал. 4, 321а, ал. 4 вр. чл. 321, ал. 4, чл. 325а, ал. 4, чл. 327, ал. 6, чл. 354в, ал. 4 от НК. Общото между тях е, че деецът, за да бъде освободен от наказателна отговорност, трябва да извърши последващо положително поведение, което е насочено към това да се разкрие доброволно пред органите на властта. За пример могат да бъдат дадени обстоятелствата, които биха освободили дееца от наказателна отговорност за престъпление против Републиката[13] – така шпионинът не се наказва, ако доброволно се разкрие пред органите на властта; деецът, който се обучава с цел да извърши тероризъм, ще бъде освободен от наказателна отговорност, ако доброволно се разкрие преди да е извършено престъплението тероризъм. За някои от посочените хипотези се изисква освен деецът да се предаде на властта, също така да разкрие групата или организацията, в която е участвал. Освобождаването от наказателна отговорност за самото участие в сдружението или групата е стимулът на дееца да се разкрие и да съобщи на властта за организационната структура, в която е участвал. За това съобщаване са предвидени и определени периоди, в които следва да бъде осъществено – „преди да е извършено от нея (групата – бел. моя) или от него друго престъпление“ в случаите по чл. 109, ал. 5, чл. 169г, ал. 4, чл. 321, ал. 4 от НК, „преди да е довършена подправката“ по чл. 246, ал. 2 от НК, „преди да е довършено съставянето на неистински официален документ или преправянето на съдържанието на официален документ“ по чл. 308, ал. 6 от НК или „преди да е довършено изпирането на пари“ по чл. 253, ал. 4 от НК.
Разпоредбата на чл. 278, ал. 4 от НК също предвижда освобождаване от наказателна отговорност, заради последващо поведение на дееца, което се явява разкриване на самото престъпление. Съгласно посочената разпоредба деецът не се наказва, когато съобщи за открита културна ценност и след седемдневния срок от откриването ѝ, ако не е последвало унищожаване или повреждане на културната ценност. Престъпно е всяко несъобщаване за открита културна ценност в седемдневен срок от откриването ѝ. Престъплението ще бъде довършено чрез бездействие в определения срок, а след като деецът не е съобщил в посочения срок – ще е налице основание за възникване на потенциалната му наказателна отговорност за престъпление по чл. 278, ал. 1 от НК. Поощряваното поведение, визирано в чл. 278, ал. 4 от НК, е съобщаване за намерената ценност, макар и след срока, като е налице и допълнително изискване – да не е последвало унищожаване или повреждане на културната ценност. Съобщаването за намерената ценност след срока означава на практика разкриване на извършеното престъпление по чл. 278, ал. 1 от НК, тъй като същото ще е довършено след седмия ден. Проблем, който би възникнал при обсъжданата поощрителна норма, е липсата на изискване до кой момент и по какъв начин може да бъде осъществено последващото съобщаване за намерената културна ценност, за да се освободи лицето от отговорност. Въвеждане на изискване за незабавно съобщаване за намерената ценност, след като е изтекъл срокът за това, не би било логично. Възможно е обаче да се помисли дали да се въведе критерий за доброволност на съобщаването за откритата културна ценност след срока, което да доведе до освобождаването от наказателна отговорност. По този начин въвеждането на изискване за доброволно съобщаване след срока би означавало, че деецът по своя собствена подбуда е взел решение да съобщи за откритата културна ценност и последващото му поведение не е извършено под натиска на обстоятелствата само за да избегне наказателна отговорност. В противен случай, всяко съобщаване след срока по ал. 1 на чл. 278 от НК, при което не е настъпило унищожаване или повреждането, ще води до освобождаване от наказателна отговорност за престъплението несъобщаване за намерена културна ценност, което би лишило от смисъл съществуването на основния състав по чл. 278, ал. 1 от НК. De lege ferenda разпоредбата на чл. 278, ал. 4 от НК да се допълни по следния начин:
Чл. 278 (4) Деецът не се наказва, когато доброволно съобщи за откритата културна ценност след срока по ал. 1, ако не са настъпили последиците по ал. 3.
При някои престъпления законодателят поощрява възстановяването на първоначалното фактическо положение, което е било преди извършване на престъплението – например деецът ще бъде освободен от наказателна отговорност при извършено самоуправство (чл. 323, ал. 3 от НК), ако възстанови предишното фактическо положение; длъжностно лице може да се освободи от отговорност за престъпление по чл. 254а, ал. 1 от НК, ако се възстановят изцяло неправомерно разходваните средства (чл. 254а, ал. 4 от НК).
Загасяването на пожар по чл. 332 от НК също представлява обстоятелство, освобождаващо от наказателна отговорност. Поощрителната норма на чл. 332 от НК предвижда, че ако деецът по собствена подбуда е загасил незабавно пожара, преди да са настъпили значителни вреди, той няма да бъде наказан. Със запалването на предмета, престъплението по чл. 330 от НК ще е довършено и ще е налице потенциалната наказателна отговорност на дееца. Последващото незабавно поведение на дееца, изразяващо се в засяването на пожара, ще се освободи лицето от реалната наказателна отговорност за палежа. Предвидено е и допълнително изискване освен да загаси пожара незабавно – а именно да не са настъпили значителни вреди. Поначало настъпването на значителни вреди не е елемент от основния състав на палежа по чл. 330, ал. 1 от НК, тъй като изпълнителното деяние на престъплението палеж е завършено със самия факт на запалването на сгради, инвентар, стоки и други със значителна стойност. В случай че са последвали значителни вреди, деянието ще осъществи признаците на квалифицирания състав по чл. 330, ал. 3 от НК. Всъщност кумулативното изискване на поощрителната норма по чл. 332 от НК – да не са настъпили значителни вреди, е въведено, за да може освобождаването от наказателна отговорност за палеж да бъде оправдано и да не обхваща всички случаи на палеж, при които впоследствие извършителите са загасили пожара, а само тези случаи, при които не са настъпили значителни вреди. Обществено оправдано би било да се освободи от наказателна отговорност само този деец, който въпреки че е запалил определено имущество, веднага го е загасил без при това да последвали значителни вреди.
Други поощрителни норми от Особената част на НК, освобождаващи от наказателна отговорност, са разпоредбите на чл. 182, ал. 3 и чл. 227д, ал. 4 от НК. Особеност при тях е, че е предвидено да се прилагат еднократно. Поощрителната норма на чл. 182, ал. 3 от НК насърчава дееца към положително поведение след извършеното престъпление – ако деецът след предупреждение от надлежен орган на властта изпълни решението или отстрани пречките за изпълнението му, ще бъде освободен от наказателна отговорност за неизпълнението на съдебното решение. Удовлетворяването на кредиторите по чл. 227д, ал. 4 от НК също ще доведе до освобождаване на лицата от отговорността за престъпленията по чл. 227а, ал. 1-3 от НК. Еднократната предвидена възможност за освобождаване от наказателна отговорност в тези случаи показва, че законодателят поощрява положителното поведение на дееца само първия път. В противен случай, инкриминираното деяние всякога би се осуетило от посткриминалното поведение на дееца.
Разгледаните примери показват разнообразието, което съществува при формулирането от страна на законодателя на обстоятелства от Особената част на НК, които могат да освободят дееца от наказателна отговорност. Всеки престъпен състав от Особената част на НК притежава своите особености, което рефлектира върху поощрителните норми, които предвиждат различно поощрявано поведение, водещо до освобождаване от отговорност. Обща формулировка, според която всяко положително посткриминално поведение на дееца ще доведе до освобождаване от наказателна отговорност, не би могла да бъде изведена, нито би била оправдана. Не всяко положително поведение на дееца след извършване на престъплението може да го освободи от наказателна отговорност. Ако такова поведение не е предвидено изрично като обстоятелство, освобождаващо напълно дееца от наказателна отговорност, то би било отчетено като смекчаващо обстоятелство при индивидуализацията на наказанието.
[1] Стойнов, Ал. Жертвата на престъплението, София: Сиела, 2024, с. 143.
[2] Марков, Р. Поощрителните норми в наказателното право. София: Фондация Национална и международна сигурност, 2001, с. 37. Подробно за същността на поощрителните разпоредби виж Ненов, И. Наказателноправни методи за предотвратяване, ограничаване и възстановяване на вредите от престъплението – Правна мисъл, 1969, № 6, с. 3–21.
[3] В сила от 01.05.1968 г., Обн. ДВ. бр.26 от 2 Април 1968 г.
[4] Лютов, К. Нови положения в Наказателния кодекс, Правна мисъл, 1982, № 4, с. 85. Също и Хинова, Т. Освобождаване от наказателна отговорност според българското наказателно право. Издателство на Българска академия на науките, София, 1992.
[5] Йорданова, Р. Освобождаване от наказателна отговорност и административно наказване по българското наказателно право, Сиби, София, 2021, с. 12.
[6] Хинова, Т. Цит. съч. с. 43.
[7] Стойнов, Ал. Наказателно право: Обща част. Второ издание, София: Сиела, 2019, с. 532.
[8] Пак там. с. 53-59.
[9] Цит. по: Каракашев, В. Престъпление и наказателна отговорност. Второ преработено и допълнено издание, Ромина – София, 1999, с. 64.
[10]Лютов, К. Въпроси на освобождаването от наказателна отговорност. Лекции за следдипломна специализация на юристи. Т. 16, София, 1978, с. 72 – Цит. по: Хинова, Т. Освобождаване от наказателна отговорност според българското наказателно право, издателство на БАН, София-1992, с. 13.
[11] Каракашев, В. Наказуемост, наказателна отговорност и лични основания за освобождаване от наказателна отговорност, С.1966, с. 72.
[12] Въпросите за преминаването на наказателната отговорност от колективна през Средновековието към лична (според новобългарското наказателно право), което разбиране се запазва и до днес, съм коментирала по-подробно в отделна статия – виж. Вълева, Ив. Исторически поглед върху понятието за наказателна отговорност, Научни четения на тема „Предвидимост на правото“, 2022, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, с. 211-222.
[13] Подробно за престъпленията против Републиката виж. Велчев Б. Престъпления против Републиката, Сиела, С., 2014. ISBN: 9789542815990. Относно специфичната цел на престъпленията против Републиката виж също и Петров, П. Целта при престъпленията против Републиката – De jure, 2022, том 13, бр. 1, ISSN 1314-2593 (Print), ISSN 2367-8410 (Online), с. 91-97.
15
Коментирайте
Малко е странно да няма легална дефиниция за наказателната отговорност.
При това разнообразие, което съществува при формулирането от страна на законодателя.
Чудесен специалист
E, не съм чел други нейни публикации. Но тази безспорно е чудесна.
Чудесен анализ бе
Информативна, лесносмилаема статия, връщаща към студентските години, която се чете леко и приятно, но има някои места със неособено прецизни изводи: – „На второ място, поощрителните норми, освобождаващи от наказателна отговорност, не задължават дееца да съобрази посткриминалното си поведение с предписаното в тях.“ По същата логика целият НК не е съставен от императивни норми, защото зависи от волята на субекта дали да се придържа към тях или не, респективно носи наказателна отговорност, така че тази част с едва ли не диспозитивния характер на разпоредбата е доста условен и може да се сподели само в „широк смисъл“, че въпросът не е… Покажи целия коментар »
Вие май сте специалист във всеки раздел на правото
В никакъв случай не се смятам за специалист във всички отрасли на правото, просто проявявам интерес към цялото му разнообразие и особено начините на разсъждаване и езиково изразяване на отделните доказани професионалисти в съответната област, вкл. различията между тях (например наказателните юристи преимуществено предпочитат кратки, ясни изречения, а гражданските дълги и сложни такива), а с коментарите изразявам своето скромно мнение, едва след като съм прочел дадената статия, с която сме имали честта да бъдем удостоени от редакцията на Лекс, показвайки по този начин, освен останалото, и че съм положил известни усилия в опита си вникна в заложения в научното произведение… Покажи целия коментар »
Късмет на занимаващите се с това
Много читаво написано
На много достъпен език. Дано да стигне до повече хора.
Успех на бъдещите поколения
Да се надяваме, че ще се прочете от повече хора
Добър анализ
Много добър пример с пожара. Така норчите ще станат ясни на по- широка аудитория.