Нужните законодателни изменения за справяне с пътнотранспортния травматизъм
Тревожна негативна тенденция на нарастване на броя на пътните нарушения и на престъпленията по транспорта с тежки последици за живота, здравето и имуществото на гражданите устойчиво се очертава в страната ни през последните няколко години.
Действащата наказателна и административнонаказателна регламентация не предоставя адекватен и ефективен правен механизъм за бързо и справедливо наказване на извършителите и за надеждна превенция и пресичане на убийствената война по пътищата.
Острата обществена реакция на осъждане и категорична непримиримост, така както и действията на държавните органи и на неправителствения сектор не са достатъчни за гарантиране на цивилизованост и сигурност по пътищата ни и намаляване на пътнотранспортния травматизъм.
Настоящата статия си поставя за цел да даде отговор необходими ли са и в каква насока изменения на актуалната законодателна уредба в областта на пътната безопасност.
1. Статистика
Официалните данни от сайта на МВР установяват по години броя на пътно транспортните произшествия, на загиналите и пострадали при тях лица.
За 2023 г. сочат 525 загинали и 9101 ранени участници в движението по пътищата при 6993 тежки ПТП.
За 2022 г. – 531 загинали и 8422 ранени участници в движението по пътищата при 6609 тежки ПТП.
За 2021 г. – 561 загинали и 7609 ранени участници в движението по пътищата при 6080 тежки ПТП.
За 2020 г. – 463 загинали и 7121ранени участници в движението по пътищата при 5710 тежки ПТП.
За 2019 г. – 628 загинали и 8499 ранени участници в движението по пътищата при 6730 тежки ПТП.
За 2018 г. – 611 загинали и 8466 ранени участници в движението по пътищата при 6684 тежки ПТП.
За 2017 г. – 682 загинали и 8680 ранени участници в движението по пътищата при 6888 тежки ПТП.
За 2016 г. – 708 загинали и 9374 ранени участници в движението по пътищата при 7404 тежки ПТП.
За 2015 г. – 708 загинали и 8971 ранени участници в движението по пътищата при 7225 тежки ПТП.
За 2014 г. – 660 загинали и 8640 ранени участници в движението по пътищата при 7012 тежки ПТП.
За 2013 г. – загинали 601 и ранени 8774 участници в движението по пътищата при 7016 тежки ПТП.
За 2012 г. – загинали 601 и ранени 8193 участници в движението по пътищата при 6717 тежки ПТП.
За 2011 г. – загинали 657 и ранени 8303 участници в движението по пътищата при 6698 тежки ПТП.
За 2010 г. – загинали 775 и ранени 8080 участници в движението по пътищата при 6610 тежки ПТП.
Загинали през 2009 г. – 901 души, през 2008 г. – 1061 души.[1]
Статистическите данни добре очертават тенденциите при ПТП по години.
Въпреки намаляването с бавен темп на броя на загиналите в катастрофи, абсолютното им число остава изключително високо. Следва да се отбележи, че съотнесено към броя на населението на страната, което намалява, процентната им стойност остава висока. Може да се направи смелото предположение, че процентно загиналите в катастрофи се движат в сходни параметри през годините.
Впечатлява и големият брой ранени лица, сериозно завишен през 2022 г. и 2023 г. Пикова за последните години на статистика се явява 2023 г. Само най-тежката – 2016 г., бележи по-голям брой ранени.
Безспорно управлението на МПС след употреба на алкохол и/или наркотични вещества съставлява рисков фактор, който сериозно завишава степента на обществена опасност и морална укоримост на деянието и дееца и често води до непоправими загуби на човешки живот.
От началото на настоящата 2024 г. повече от 1700 са установените водачи, управлявали МПС с над 1,2 промила алкохол в кръвта. По административен ред, поради управление на МПС с установено съдържание на алкохол в кръвта под 1, 2 промила, са наказани 2654 души. Управлявалите автомобил след употреба на наркотични вещества са 1760 души.
Сходна е статистиката и за предишните години, свързана с управление на МПС след употреба на алкохол или наркотични вещества, като и тук се констатира увеличаване на случаите.
За 2024 г. са регистрирани голям брой престъпления по транспорта в страната.[2]
Специално внимание заслужават статистическите данни от доклада за изследване по проект на тема „Тенденции и превенция на престъпленията по автомобилния транспорт (чл. 343 – 343г от Наказателния кодекс)“ на Съвета за криминологични изследвания към Министерство на правосъдието.[3]
За периода 2010-2021 г. извършените престъпления по чл. 343-343в от НК са общо 105 695. Те представляват 30,4% или малко под една трета от общата наказана престъпност в страната. Най-висок е делът им спрямо общата наказана престъпност през 2018 г. – 35,3%, а най-нисък – през 2016 г. – 26,5%.
Най-голям е делът на престъпленията по чл. 343б от НК, инкриминиращи управлението на МПС след употреба на алкохол и наркотични вещества. Те представляват впечатляващите 75,6% или три четвърти от всички наказани пътнотранспортни престъпления в страната за периода 2010-2021 г.[4]
За периода 2010-2021 г. най-чести автори на престъпления по транспорта са лица във възрастовата граница от 18-49 години. Най-голям – 29%, е делът на осъдените водачи на възраст от 30-39 г. Следват осъдените на възраст 40-49 г. – 20,7%. Осъдените лица от групата водачи на млада възраст – 18-24 г., са 17,9%, а 25-29 годишните – 16,3%. Ако младите водачи се обединят в обща група на 18-29 годишните, те ще представляват над една трета (34,2%) от всички осъдени лица за извършени пътнотранспортни престъпления.
Най-често налаганото от съдилищата наказание за извършено престъпление по транспорта е лишаването от свобода. През 2010-2021 г. наказанието лишаване от свобода за престъпления по чл. 343-343в от НК е наложено на 66,5% от всички осъдени лица за периода. На една трета от осъдените (32,9%) е наложено наказание пробация.[5]
По отношение на изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода следва да се отбележи, че докато за периода 2010-2015 г. повече от половината от производствата, около 63%, са приключвали с ефективно осъждане, то в периода 2016-2021 г. с ефективно осъждане са завършили само 7% от делата. Така и за 2023 г., от общия брой на 8697 осъдителни присъди за престъпления по транспорта, ефективните осъждания са 2092 или 24%, докато условните осъждания са три пъти повече – 6530 и възлизат на 75%.
Ясно се очертава тенденция на преобладаващо прилагане от съдилищата на института на условното осъждане, докато ефективните присъди по този вид наказателни дела остават незначителен процент.
Така изложените статистически данни следва да се анализират в светлината на настъпилите обективни променени в обществените отношения, довели до промени в динамиката и структурата на престъпността.
През последните години чувствително нараства броят на общоопасните престъпления, включително престъпленията на управление на МПС под въздействието на алкохол и наркотици и престъпните състави на ПТП с причиняване на телесни увреждания и смърт, като престъпленията против собствеността не съставляват вече основна част от общия брой престъпления.[6]
По данни на НСИ за 2023 г. извършените престъпления против собствеността възлизат на 18,9% от всички престъпления, докато делът на общоопасните престъпления, сред които и тези по транспорта, по глава единадесета на НК, е 49,8%. От така изложеното се достига до извод, че повече от два пъти по-голям е делът на престъпленията по транспорта спрямо тези срещу собствеността.
Следва да се отбележи, че в тази глава, освен престъпленията по транспорта, са и престъпленията свързани с наркотици. Но ако се извърши по-задълбочен анализ, се установява, че за 2023 г. престъпленията по транспорта и съобщенията са 8697, а престъпленията свързани с наркотици са 3388. Сравнението показва, че броят на извършените престъпления по транспорта – 8697, значително надвишава извършените престъпления против собствеността, които са 4894. [7]
2. Нужните законодателни изменения
За да се отговори на обществените очаквания и потребности за минимизиране на пътнотранспортните произшествия със значителен по тежест вредоносен резултат и за налагане на съразмерни по суровост наказания, е нужно провеждане на широк дебат, наред с обучителни програми и програми за превенция и обсъждане на необходимостта от предоговаряне на обществения договор между държавата и гражданите за законодателни промени, свързани с обсъждания вид престъпни посегателства.
Успешната борба за пътна безопасност следва да бъде насочена към промяна на правосъзнанието на водачите и останалите участници в движението, който резултат, наред с другите мерки, неизбежно предполага и промени на законодателно равнище.
Безспорно изменения следва да се извършват не само в НК, но и в Закона за движението по пътищата (ЗДвП) в частта относно налагането на наказания по административнонаказателен ред.
Намирам за удачно законодателно решение завишаването на допустимите граници на концентрация на алкохол в кръвта при управление на МПС. Досежно управление на МПС след употребата на наркотици минимален праг не е предвиден, но при употребата на алкохол законодателят е разписал две граници. Предвиден е неоправдан толеранс от 0.5 промила, под който деецът не подлежи на наказателна репресия. В параметрите от 0.5 до 1.2 промила санкционирането е по административен ред, като деянието не е инкриминирано.
В държавите в ЕС са предприети много по-строги законодателни мерки за пресичане управлението на МПС след употреба на алкохол. В повечето страни е позволено управление на МПС при 0,05 промила алкохол, докато в България разрешеното количество е 0,5 промила, което е близо 10 пъти над установената граница в някои държави-членки.
В Полша е допустимо управление на МПС с алкохол в кръвта до 0.02 промила. При причиняване на ПТП под въздействие на алкохол в кръвта в размер на 0,05 промила, както и при управление на МПС при установени 0,15 промила алкохол, се отнема МПС. При такива показания лице в България не би подлежало на никаква санкция.
В Чехия, Румъния, Унгария и Словакия е въведена абсолютна забрана за управление на МПС след употреба на алкохол. Не е допустим никакъв толеранс. При тестване на шофьор показанието следва да е 0,00 промила, за да не е налице нарушение[9].
Така например и в Швейцария, за лица, получили свидетелство за правоуправление преди по-малко от три години, също е определена нулева ставка за съдържание на алкохол в кръвта.
В САЩ допустимите промили алкохол в кръвта в различните щати варират от 0,05 до 0,08 промила.
Беглият сравнителноправен анализ обосновава констатация, че в България са най-високите допустими промили алкохол в кръвта при управление на МПС. Така позволената към настоящия момент концентрация на алкохол от 0,5 промила, според медицинските анализи, не е пренебрежимо ниска, тъй като се отразява на капацитета за управление на МПС като води до забавяне реакциите на водача.
Следва да се обсъди възможността за въвеждане на аналогични рестрикции и у нас чрез изменение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП,[10] който позволява управление на МПС при употреба на 0,5 промила алкохол в кръвта, като тази стойност бъде редуцирана на 0,1 промила.
Нова алинея на същия член да регламентира безусловна забрана водачи, придобили правоспособност за управление на МПС преди по-малко от три годни, да управляват МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0,00 промила.
Тези изменения ще способстват за по-добро дисциплиниране на шофьорите, ще имат стимулираща функция за възпиране на извършителите от подобни деяния. За най-младите водачи изискванията ще са още по-строги, като им бъде забранено да употребяват каквото и да е количество алкохол преди управление на МПС.
Промяната на чл. 5, ал. 3 от ЗДвП налага редакция и на чл. 174 от ЗДвП, който предвижда глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца при управление на МПС с алкохол в кръвта над 0,5 до 0,8 промила. В точка 2 на същата норма е предвидена глоба в размер на 1000 лева и лишаване от правото за управление на МПС за срок от 12 месеца при управление на МПС с алкохол в кръвта над 0,8 до 1,2 промила.[11]
Разпоредбата на т. 1 на чл. 174 от ЗДвП следва да се измени както в диспозицията, така и в санкцията, като предвиди административнонаказателна отговорност при управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта при по-ниска долна граница, а именно: над 0,1 промила, като горната граница – до 0,8 промила, остане непроменена. Размерът на глобата следва да се завиши в размер на една минимална работна заплата в страната. Така той няма да е твърдо фиксиран в абсолютна стойност, а ще е гъвкав, определяем и динамичен, съобразно промените на МРЗ, на социално-икономическите отношения и инфлационните процеси в страната. Чрез предлагания законодателен подход ще се преодолее често закъснялото нормативно осъвременяване на размера на глобите, поради което и те остават несъответни и незначителни на фона на променените икономически условия в страната. Следва да се завиши от 6 на 12 месеца срокът на кумулативното наказание лишаване от правото да се управлява МПС.
Т. 2 на чл. 174 от ЗДвП трябва да бъде отменена. Управлението на МПС с алкохол в кръвта над 0.8 промила до 1,2 на хиляда (включително) следва да се криминализира и това деяние да ангажира не административнонаказателна отговорност, а да се преследва по реда на НК.
Следва да бъде и отменена и разпоредбата на ал. 3 на чл. 174 от ЗДвП, която позволява на водачите на МПС да заявят отказ от тестване за алкохол и наркотици, без значение какви са причините за този отказ.[12]
Тази разпоредба представлява неоправдана законова привилегия и бонус към водачите. Тя не е съобразена с административнонаказателната практика, според която голяма част от отказите за проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и неизпълнение на предписанието за химическо лабораторно и/или химико-токсикологично лабораторно изследване са на лица, които към момента на проверка по външни признаци и поведение очевидно се намират под алкохолно или наркотично въздействие. Статистиката сочи, че за 2023 г. са налице 9681 отказа на водачи[13] за даване на проба за алкохол и наркотици.
Ако законодателят прецени така приложените мерки за прекалено строги и не намери необходимост от отмяна на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, алтернативно биха могли да бъдат увеличени така предвидените наказания: лишаването от правоуправление от две на три години, а паричната глоба, обвързана с минималната работна заплата, да бъде в размер на 4 минимални работни заплати за страната.
Намирам за обществено оправдано засилване на административнонаказателната репресия при управление на МПС над разрешената максимална скорост, като един от рисковите фактори за ПТП с тежък вредоносен резултат.
В тази насока подходящо решение е предвидените в чл. 182, ал. 1 -ал. 5 от ЗДвП глоби за превишаване на разрешената максимална скорост в населено и извън населено място да бъдат обвързани с МРЗ за страната.[14]
В сега действащата редакция на чл. 182 от ЗДвП размерът на глобите е изменян, като е увеличаван, с редакция на нормата през 2011 г. (ДВ, бр. 10 от 2011 г.) и през 2016 г., (ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.).
В периода от 1 януари 2011 до 31 август 2011 г. определеният с ПМС № 326/30.12.2009 г. размер на МРЗ е 240 лева.
С ПМС № 375/28.12.2015 г. е фиксиран размер на МРЗ от 420 лв. за периода 1 януари 2016 г. – 31 декември 2016 г. Минимална работна заплата през 2017 г. е 460 лв., съгласно ПМС № 141/13.07.2017 г.[15]
С ПМС № 193/12.10.2023 г., считано от 1 януари 2024 г. МРЗ е 933 лева, която стойност е близо 3,88 пъти по-висока от тази за 2011 г. Глобите по посочения по-горе законов текст, в размер на 20 лв., 50 лв., 100 лв., съобразно измененията през 2011 г., понастоящем са останали без промяна.
Ето защо, с оглед постигане целите на наказанието, предвидени в чл. 12 от ЗАНН[16] и съобразно променените икономически отношения, глобите следва драстично да бъдат увеличени, като най-ниската глоба по чл. 182, ал. 1, т. 1 ЗДвП за превишаване на максимално разрешената скорост в населено място с 10 km/h следва да бъде в размер на 100 лева, като глобите в тази и следващите алинеи на обсъждания законов текст следва да се увеличат с около 4 пъти, в какъвто размер е нарастването на актуалната МРЗ от 2011 г. насам.
С оглед последователност в подхода на законодателя, предложените изменения в ЗДвП обуславят изменения и на специалните състави в Наказателния кодекс, инкриминиращи престъпленията по транспорта
В чл. 343б, ал. 1 от НК следва да се занижи с 0,4 промила допустимото количество алкохол в кръвта при управление на МПС – от 1,2 промила на 0,8 промила.[17]
Въведената с измененията в ДВ, бр. 67 от 2023 г. нова алинея 5 на чл. 343б от НК[18], в частта, в която регламентира отнемането в полза на държавата на МПС, собственост на водача, управлявал МПС след употреба на алкохол, наркотични вещества или техни аналози, представлява едно по-ефективно средство за борба срещу този вид престъпления. Предвид краткото време на действие на нормата, резултатите от правоприлагането ѝ, в посочената част, ще подлежат на бъдещо обобщаване и анализ.
Следва да се подчертае, че сходни законодателни решения са познати на международното законодателство, което предвижда отнемане на МПС при управлението му под въздействието на алкохол и/или наркотични вещества.
В Италия законодателен декрет № 285 от 30 април 1992 г. (редовна притурка към GURI № 114 от 18 май 1992 г., наричан по-нататък „Кодекса за движение по пътищата“) в чл. 186, параграф 2, буква „с“ предвижда, при управление на превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,5 промила, извършителят да се наказва с лишаване от свобода от шест месеца до една година, с глоба от 1500 до 6000 евро, с лишаване от правото да управлява МПС за срок от една до две години.[19] Като допълнително наказание е предвидена и конфискация на превозното средство само ако то изцяло или частично е собственост на лицето, извършило престъплението.[20]
В Латвия от 27 октомври 2022 г. са утежнени санкциите в чл. 262 и чл. 262.1 от Наказателния закон – съставите, които инкриминират шофирането под въздействието на алкохол или други упойващи вещества.
Член 70.13 от Наказателния закон на Латвия предвижда конфискация на превозното средство, принадлежащо на дееца, с което той е извършил престъплението по чл. 262 или 262.1 от този закон, а именно: управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта, установена в издишания или кръвен тест, надвишаваща 1,5 на хиляда или управление на МПС под въздействието на наркотични, психотропни, токсични или други упойващи вещества.
През март 2024 г. в Австрия са приети нови законови изменения, според които автомобилът ще бъде конфискуван при определени обстоятелства на превишаване на разрешената скорост.
Полша също актуализира своя НК и законодателните промени влязоха в сила от 2024 г. Предвижда се при причинено ПТП, конфискацията на автомобила да бъде възможна и при по-ниска концентрация (промилите алкохол в кръвта са намалени от 1,5 на 0,5) на алкохол в кръвта на водача. Автомобилът ще подлежи на отнемане и при реализирано повторно, в рамките на 24 месеца, управление на МПС с показания от 0,5 промила алкохол в кръвта.
Сходни са наказанията и във Франция. Със Закон № 2019-1428 от 24 декември 2019 г., la Loi d’orientation des Mobilités, известен като Закон за LOM[21], са изменени поредица разпоредби на Кодекса за движение по пътищата. Предвидено е допълнително наказание „Конфискация на превозното средство, послужило за извършване на престъплението, ако подсъдимият е негов собственик“. То се налага за престъпления, свързани с шофиране под въздействието на алкохол (член L234-1 от Кодекса за движение по пътищата), престъпления, свързани с шофиране след употреба на наркотици (член L235-1 от Кодекса за движение по пътищата), отказ на водача да се подложи на проверка за установяване на алкохолното съдържание (Cf. l’article L. 234-8. от Кодекса за движение по пътищата), отказ да се подложи на проверка за установяване на наркотици (Cf. article L. 235-3 от Кодекса за движение по пътищата).
По-подробен анализ на отнемането на автомобилите по чл. 343б, ал. 5 НК съм изложил в статията „Актуални проблеми при приложението на чл. 343б, ал. 5 НК, във връзка с отнемането на МПС“ (виж статията тук).
Последното изменение при транспортните престъпления е с новоприетата (ДВ бр. 67 от 4 август 2023 г.) разпоредба на чл. 343б, ал. 6 от НК, която въздига в престъпление отказа от извършване на проверка за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, но само когато деецът вече е бил наказван за някое от тези деяния по административен ред. Законодателят е инкриминирал повторния и последващите откази от тестване за алкохол и наркотични вещества, т.е. при наличие на вече установено и наказано с административно наказание аналогично поведение на водача.
Застъпвам становище, че при евентуална отмяна на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, е наложително изменение и на разпоредбата на чл. 343б, ал. 6 НК в насока интензивност на криминализацията. За престъпен следва да бъде обявен всеки отказ на водач на МПС да му бъде извършена проверка по надлежния ред за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, като отпадне елемент от обективната страна на престъпния състав на чл. 343б, ал. 6 НК, а именно: „след като е бил наказван за някое от тези деяния по административен ред“.
След редакцията разпоредбата на чл. 343б, ал. 6 от НК следва да гласи: „Който управлява моторно превозно средство и откаже да му бъде извършена проверка по надлежния ред за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца и с глоба от две хиляди лева.“
Както беше посочено по-горе, статистическите данни от доклада за изследване по проект на тема „Тенденции и превенция на престъпленията по автомобилния транспорт (чл. 343 – 343г от Наказателния кодекс)“ на Съвета за криминологични изследвания към Министерство на правосъдието установяват, че в периода 2016-2021 г. с ефективно осъждане са завършили само 7% от делата за престъпления по транспорта. Спорна е преценката, че във всеки от 93% на случаите на условно осъждане се постигат така заложените от законодателя цели на наказанието и поправянето на осъдения[22]. В немалко случаи транспортни престъпления се извършват от осъденото лице повторно дори и в срока на чл. 66, ал. 1 от НК, което доказва, че с така определения начин на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода възпиране на осъдения от предприемане на подобни бъдещи противоправни действия не е постигнато. Считам, че съдилищата в своята практика по индивидуализация на наказанията за този вид престъпления и най-вече при решаване на въпроса за начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода следва изключително внимателно, задълбочено и всестранно да изследват, съобразно с особеностите на случая, обществената опасност на деянието и личната такава на дееца и отлагането на изтърпяването на наказанието да е само в изключителни случаи, когато това би способствало за реалното, ефективно и трайно поправяне на осъдения, каквито са и заложените от законодателя цели на наказанието.
Въведеното задължение по чл. 66, ал. 4 от НК[23] осъденият да работи или учи не се проследява, като неговото неизпълнение не води до никакви последствия. При налагане на условно осъждане добър вариант за постигане целите на наказанието е и налагане на пробационни мерки на основание чл. 67, ал. 4 от НК през изпитателния срок.
Своевременното приключване на наказателните производства по транспортни престъпления е сериозно затруднено от неизвършването в срок на назначените експертизи в различни области на познанието. Вещите лица са недостатъчни, изключително обременени с изготвяне на множество експертизи. При натовареност с по 200-300 експертизи личното им явяване в съдебно заседание пред различни съдилища не всякога е обективно възможно, което често забавя процеса с години. Налице са затруднения още при намирането на експерти, съгласни да приемат експертната задачата, тъй като изпълнението ѝ е свързано и с доста пътувания и неудобства при явяване пред съдилища, географски отдалечени от по-големите градове на страната.
На първо място, трябва да бъдат изградени медицински лаборатории с нужната апаратура и специалисти за кръвни изследвания във всеки апелативен район, а последващо и по седалищата на окръжните съдилища.
Още по-сложен е проблемът с вещите лица при изготвяне на съдебно-автотехнически експертизи, тъй като безспорните авторитети при изготвянето им са не повече от 10 представители на научните среди, които трудно смогват с обема на възложените експертизи.
Подготовката на нови експерти непременно трябва да бъде подпомогната от държавата, но се явява продължителен процес, поради което законодателно решение за създаването на Институт на вещите лица е изключително наложително.
В заключение, справянето с пътнотранспортния травматизъм е изключително дълъг и сложен процес, обхващаш различни мерки. Така предложените законодателни изменения биха имали най-бърз и положителен ефект, като в последствие следва да се приложат множество други законодателни, обучителни, административни и инфраструктурни мерки. На задълбочен анализ трябва да бъде подложена системата от наказания, обхващаща транспортните престъпления, касаеща техния размер. Прецизирането на контролната дейност на служителите на МВР и пътната превенция неизбежно са нужните последващи мерки. Обучението на младите шофьори и оптимизирането на пътната инфраструктура са мерките в дългосрочен план за постигане на сигурността на движението по пътищата и опазването на живота и здравето на участващите в него граждани.
[1]https://iacp-sofia.mvr.bg/opp/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F1/%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%8A%D1%82%D1%8F/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D0%9F%D0%A2%D0%9F-%D0%BF%D0%BE-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8
[2]https://mvr.bg/dkiad/%d1%81%d1%82%d0%b0%d1%82%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%87%d0%b5%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%b4%d0%b0%d0%bd%d0%bd%d0%b8/%d1%81%d1%82%d0%b0%d1%82%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%ba%d0%b0/%d0%bc%d0%b5%d1%81%d0%b5%d1%87%d0%b5%d0%bd-%d0%b1%d1%8e%d0%bb%d0%b5%d1%82%d0%b8%d0%bd
[3] https://mjs.bg/home/index/5969368b-539a-442a-bad0-6800db436e82
[4] стр. 254 от доклада за изследване по проект на тема „Тенденции и превенция на престъпленията по автомобилния транспорт (чл. 343 – 343г от Наказателния кодекс)“ на Съвета за криминологични изследвания към Министерство на правосъдието.
[5] стр. 259 от доклада за изследване по проект на тема „Тенденции и превенция на престъпленията по автомобилния транспорт (чл. 343 – 343г от Наказателния кодекс)“ на Съвета за криминологични изследвания към Министерство на правосъдието.
[6]https://www.nsi.bg/bg/content/3751/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D1%81-%D0%BE%D1%81%D1%8A%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BF%D0%BE-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BA%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D1%81-%D0%B8-%D0%BF%D0%BE-%D0%BF%D0%BE%D0%BB-%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5
[7]https://www.nsi.bg/bg/content/3747/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D0%BE-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BA%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D1%81-%D0%B8-%D0%BD%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D0%B8-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%BF%D0%BE-%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0
[8] Източник НСИ
[9] https://www.24chasa.bg/mezhdunarodni/article/14857122
[10] Чл. 5. (1) Всеки участник в движението по пътищата:
(3) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) На водача на пътно превозно средство е забранено:
1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози;
[11] Чл. 174. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух:
1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.;
2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.
[12] (3) (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
[13] https://www.dnes.bg/obshtestvo/2024/02/17/promeniat-zakona-vseki-otkazal-test-za-alkohol-i-narkotici-sled-katastrofa-vliza-v-zatvora.598738
[14] Чл. 182. (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва:
1. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г.) за превишаване с 10 km/h – с глоба 20 лв.;
2. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г.) за превишаване от 11 до 20 km/h – с глоба 50 лв.;
3. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) за превишаване от 21 до 30 km/h – с глоба 100 лв.;
4. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) за превишаване от 31 до 40 km/h – с глоба 400 лв.;
5. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) за превишаване над 40 km/h – с глоба 600 лв.;
6. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) за превишаване над 50 km/h – с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.
(2) Водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва:
1. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г.) за превишаване с 10 km/h – с глоба 20 лв.;
2. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г.) за превишаване от 11 до 20 km/h – с глоба 50 лв.;
3. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г.) за превишаване от 21 до 30 km/h – с глоба 100 лв.;
4. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) за превишаване от 31 до 40 km/h – с глоба 300 лв.;
5. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) за превишаване от 41 до 50 km/h – с глоба 400 лв.;
6. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) за превишаване над 50 km/h – с глоба 600 лв., като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.
(3) Водач на моторно превозно средство за обществен превоз на пътници и опасни товари, който превиши разрешената скорост, се наказва, както следва:
1. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г.) за превишаване с 10 km/h – с глоба 20 лв.;
2. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г.) за превишаване от 11 до 20 km/h – с глоба 50 лв.;
3. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г.) за превишаване от 21 до 30 km/h – с глоба 150 лв.;
4. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) за превишаване от 31 до 40 km/h – с глоба 500 лв.;
5. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) за превишаване от 41 до 50 km/h – с глоба 800 лв.;
6. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) за превишаване над 50 km/h – с глоба 1000 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 кm/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г.) Когато нарушението по ал. 1, т. 1 – 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 – предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.
(5) (Нова – ДВ, бр. 10 от 2011 г.) Когато нарушението по ал. 1, т. 4 – 6, ал. 2, т. 4 – 6 и ал. 3, т. 4 – 6 е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца.
[15] https://kik-info.com/spravochnik/mrz.php
[16] Чл. 12. Административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
[17] Чл. 343б. (Нов – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. – ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от двеста до хиляда лева.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.
(3) (Нова – ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 74 от 2015 г., доп – ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.
(4) (Нова – ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Ако деянието по ал. 3 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.
[18] Чл. 343б, ал. (5) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2023 г.) В случаите по ал. 1 – 4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – да присъди равностойността му.
[19] Чл. 186 от Кодекса за движение по пътищата на Италия.
https://www.circolazione-stradale.it/Codice-della-strada/Articolo-186 CdS#:~:text=%2A%20In%20tema%20di%20guida%20in%20stato%20di,Penale%2C%20Sezione%20IV%2C%20s ntenza%20numero%207526%20del%2019%2F02%2F2019%29.
[20] https://www.diritto.it/guida-in-stato-di-ebrezza-e-possibile-evitare-la-confisca-dell-auto/
[21] La loi LOM revisite le droit routier – Loi d’orientation des mobilités du 24 décembre 2019 – LE DALL AVOCAT (ledall-avocat.fr)
[22] Чл. 66. (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.
[23] (4) (Нова – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. – ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува.
40
Коментирайте
Според мен трябва да вдигнат ДДС-то върху автомобилите, размера на застраховките и пътния данък. По-малко хора ще могат да си позволят кола, а знаем и е логично, когато е имало по-малко коли по пътищата е имало по-малко инциденти. Отделно че ще се реши проблема с паркирането. Няма да е зле да се ограничи вноса на мощни автомобили. Както в соца – всички с Дачия, Шкода или Ситроен, проблемите ще останат в миналото.
Ако местните цигани научат кой е инициатор на подобни рестрикции, тоя къде ще се крие не знам. „На първо място, трябва да бъдат изградени медицински лаборатории с нужната апаратура и специалисти за кръвни изследвания във всеки апелативен район, а последващо и по седалищата на окръжните съдилища.“ Сериозно ли има такива региони в България? Или това e дословен превод от някоя американска статия, или съчинено от ChatGPT? „Който управлява моторно превозно средство и откаже да му бъде извършена проверка по надлежния ред за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода до… Покажи целия коментар »
До този момент имаме увеличена регистрация (съответно наказания) на този тип нарушения/престъпления ЕДИНСТВЕНО заради това,че са леко наказуеми,особено ако липсват значителни щети или (слава богу) смъртни случаи. Тези промени ще повишат корупцията неимоверно. Освен всичко съдията са бе се прави на ощипана мома (протестърска),а са каже какво правим с невероятно „точните“ тестове за алкохол и наркотици.
да не се прави*
Техн. Грешка
Дрегерите към тестване на алкохол са перфектни. Дават понякога грешка при наркотични вещества, но не всеки водач се тества за наркотици, а само съмнителните. Стига сте си намирали оправдания.
Миналата година самото МРР излезе с официално становище, че тестовете за наркотици са неточни и ненадежни и резултатите от тях не могат да бъдат използвани като основание за налагане на санкции. Това беше по повод задължителното тестване, което краткотрайно въведоха за милиционерите. Това са същите тестове, въз основа на които са санкционирани десетки хиляди граждани последните години. Абсолютно бутафорно е някой да изразява мнение в тяхна защита в един юридически форум.
Много чувствителна тема за всички. Предложенията не са лоши, но се усеща отпора за каквото и да е затягане на мерките. Тъжната истина е, че всички са нарушители и искат малки глоби.
Не, усеща се тежкото малоумие на поредния закачил се на държавна служба и упражняващ се върху плебса. Само дето плебсът му плаща заплатата, която иначе законно няма как да изкара в Нова Загора.
Колега, Преди всичко – трябва да се види чисто статистически КЪДЕ стават най – много ПТПта и на тези места да се ремонтира пътната настилка, да се поставят табели и/или да се поставят камери, които да контролират скоростта. Следва също така да има наистина реален контрол върху това какви автомобили минават ГТП и се движат по пътищата на страната. Необходимо е и цялостната пътна инфраструктура да се подобри, като камери се поставят не на „хранилки“ за глоби, а на местата, които носят риск от ПТП. Дотук нищо в НК, но пък ще се решат следните проблеми – ще се постигне… Покажи целия коментар »
Съмнявам се, че авторството на статията идва от Нова Загора. По-скоро някои съдии имат амбицията да растат по алтернативния начин в кариерата и са склонни да си слагат името наляво и надясно под чужди политически мотивирани милиционерски “мнения”.
По-строги сакнции не означава по-малко нарушения..
Според мен трябва да се започне от образованието, възпитанието, бързите административни и наказателни производства, както и събираемост на глобите.
Наказанията се увеличават едва ли не на ежегодна база, а пострадалите и катастрофите растат… И умствено изостанал би забелязал, че това не е ефективен начин за справяне с проблема. Въвеждат се абсурдни незаконни и противоконституционни мерки, като “конфискацията” на автомобил (за която обаче собственикът трябва да даде съгласие да бъде приложена….), “конфискуваните – доброволно предадени” автомобили се карат от богоизбрани милиционери и данъчни (защото законът шокиращо! не позволява да се експропиира и продава чужда собственост), а хората си умират на пътя, нерядко убити именно от милиционери, фучащи с държавни автомобили (както се случи покрай Аксаково). Какъв е изводът? Трябва още… Покажи целия коментар »
Авторът е от новите съдии от миналата година. Явно не са му минали достатъчно реални случаи още през ръцете, а го кара на теория и статистика. Да, ама правоприлагането е да приложиш закона, взимайки предвид спецификите на конкретния случай. А той малко по милиционерската иска за всички сурови наказания, без да се замисли за това колко невинни хора биха пострадали от подобни завишения на наказанията и особено от предложените занижения на стойностите на алкохол в кръвта. Да не му се случва на него, но ако колега го е почепил за рожден ден с бонбона и след малко той се е… Покажи целия коментар »
Все някой любител на чашката ще изкаже мнение. От един бонбон не може да ти отчете 0,11 промила, има и кръвни проби. По цял свят действат така само тук сме крайно снизходителни към престъпниците. И после по новините аз го познавам добро момче е.
Постарал се е колегата да се вдигне шум. Дано някое от тези предложение да стигне до НС.
Хубава статия, но според мен, просто трябва да се засили пътния контрол! Хората със сини буркани в пиковете летни дни не трябва да се крият с едни камери по магистралата, като папараци, а да се покажат да си светнат светлините и да се виждат от далече, че някой наблюдава. Гражданите на нашата държавица имат усещането, че живеят в джунгла и оцелява най-силният и най-наглият. За предложените коментари за арест 15-30 дни, защо всички ние да плащаме да си живуркат на хотелец пътните бабаити? Съгласен съм с „редовно уронващия престижа… “ за пътния трамватизъм, но за алкоха и наркотиците – НЕ.… Покажи целия коментар »
Съжалявам, но мнението на съдия от РС Нова Загора за това как да се подобри пътната безопасност има по-малка тежест отколкото мнението на средния шофьор дори… За пореден път се говори за любимите за милиционерите теми – превишена скорост и каране под въздействие (което в България никой не иска да дефинира дори какво значи това)? Защо това са единствените теми, които се дъвчат нон-стоп? Никой няма никакво желание или намерение да се адресират реалните причини за трагичния брой пострадали на пътя. Защо никой не анализира как са завишени санкциите за тези нарушения последните 10 години и да де сравни с… Покажи целия коментар »
Имаме закони. Просто не се спазват масово.
Отдавна имам едно предложение за справяне с употребата на алкохол от водачите на ППС. Трябва да се декриминализира, като същевременно се върне административното задържане в поделения на МВР. Сега , особено при първото нарушение, не се влиза в затвора. Да си знае , че ако го хванат с алкохол, отива в ареста за 15 до 30 дни. И е крайно време неплатените административни наказания „глоба“ да се заменят с „лишаване от свобода“, както е в Германия и други страни. И при на имаше такъв законопроект , но веднага го обезсмислиха с предложение да не важи, ако лицето няма доходи. Демек… Покажи целия коментар »
Mного полезна статия. Дано да стигне до повече хора.
Kаква цивилизованост и сигурност по пътищата? Карат пияни и дрогирани.
А какъв пример дават блюстителите на реда? Редовно спекулират със служебното си положение.
Много добър анализ да четат политиците!
„Безспорно управлението на МПС след употреба на алкохол и/или наркотични вещества съставлява рисков фактор, който сериозно завишава степента на обществена опасност и морална укоримост на деянието и дееца и ЧЕСТО ВОДИ до непоправими загуби на човешки живот.“ Често ли? Безспорно г-н съдията изключително избирателно е чел статистиката на НСИ. Само че и ние можем да четем. За 2022 г. пише „Най-голям остава броят на произшествията поради неправилни действия на водачите – 6470, като 25.5% от тях се дължат на превишена и несъобразена скорост. „. За 2023 г. е същото – „Най-голям остава броят на произшествията поради неправилни действия на водачите… Покажи целия коментар »
Не е добре да подвеждате публиката, защото в израза „престъпления, свързани с употреба на алкохол“ не се включват други нарушения, какъвто най-често е случаят, а сте цитирали (предполагаемо за повече достоверност) само резюмето на доклада на НСИ за 2023 г., но удобно е пропусната т.27 на стр. 30 от него, „Пътнотранспортни произшествия, загинали и ранени по вина на първите водачи на ППС, употребили алкохол, по вид на нарушението (само първо нарушение)“, където числата са други, че даже броят на ПТП се увеличава от 309 през 2022 г. на 342 за миналата година, така че малко се е получило крадецът вика,… Покажи целия коментар »
Е, сега с глоба от 20 лв. може да се плашат само гаргите, пък и полицаите няма да си дават зор да спират, когото и да било за толкова малка сума, но действително простото засилване на наказателната репресия няма да доведе до нищо добро, освен евентуално увеличаване на корупцията, така че е важно да се подхожда диференцирано към различните видове водачи в зависимост от тяхната възраст и/или опит – по отношение на младите шофьори да бъдат въведени система от множество по-строги ограничения, осуетяващи евентуално предизвикване на ПТП от сорта на – нулево наличие на алкохол/наркотични вещества, присъствие на придружител с… Покажи целия коментар »
Стегната и подробна статия, базирана на факти, която посочва точно проблема с транспортните престъпления, съществена част от които е пропорционалната на икономическото развитие в страната санкция, но уви, все ще се намери някой магистрат с желание да блесне в очите на хората, позовавайки се директно на Конституцията, без да съобразява по какъвто и да е начин императивните разпоредби в закона.
П.С. Нойзи и супер ценното му БМВ, което той не иска да остави без надзор в служебен паркинг на МВР, не харесват тази публикация.
Проблемът е ясен на всички, санкциите многократно са завишавани и полза особена няма, тъй като няма кой да ги прилага… Та нужда от констатации, облечени в помпозно цитиране на статистики, правни норми и „гениални“ предложения за изменението им, няма, а трябва да се предлагат решения. За съжаление в публикацията ефективни такива липсват. Правото трябва да „работи“ в живия живот, а не на хартия. Проблемът е комплексен и мерките е нужно да са такива. Много правилно някои от коментиращите посочват, че трябва повече да се набляга на образованието и възпитанието на подрастващите – в училище и в извънкласни форми. Други мерки… Покажи целия коментар »
С прости родители, ганьовци, се възпитават и тегави дечица. После те поемат по същия път. Да са ганьо, мятащ фаса си на улицата, палещ стърнища и причиняващ пожари, биещ хора, логично и катастрофиращ
Имам усещането, че мине се не мине и някой напише в свободното си време е такива предложения. После обаче никой не ги взема в предвид, като се направят кръгли маси и почне чесането на езици в парламента, по министерствата
А дано, ама надали
Не бе, трябват сериозни ОБРАЗОВАТЕЛНИ промени. Заплата на учител да стартира от 3000 лв. За да може в училище да се изграждат у децата ценности, в случай, че родителите са неспособни. Яко рестрикции, а може и затвор за родител, който заплашва учители. Така поне някаква част от 18 годишните ще имат мозък и няма да се пребиват и убиват с автомобили. Обаче тук имаме закони, който да преследват учители, защото уж пропагандират ЛГБТ, а реално са анти Възраждане, анти путинските тоталитарни схващания, които изрожденците се опитват да ни налагат. Това е.
Не очаквам скоро да се случат подобни неща за да се намлаят жертвите. На никой не му пука. В крайна сметка си трябва и смейството да направи повече за да не карат децата им, като обезумели
Подробно и добре написано. Поздравления.
Не е лесно. Трябват сериозни промени. Кой ще ги направи. Не е ясно
Да четат тази статия тия кратуни в НС. Ама няма да я прочетат. Важно е да се набавят гласове за да имаме „легитимна валст“, за да въртим схемите и да с епредпазим. Че Пеевски ако няма власт в ръцете си като нищо и да го думнат някъде.
Добре описано какво е нужно. Истината е, че основно и единствено важно е да има политическа воля. Другото е пунта мара
2008-2009 няма статистика на ранените ли? Или поколенията тогава шофират адекватно. След 2010 става леш?
Напънала се мишката и родила… планина! 🙂 🙂 🙂 Както много пъти са казвали умните хора, проблемът не е в закона/законите, а в тези, които трябва да ги прилагат – като започнеш от органите на изпълнителната власт, та завършиш до тези – на съдебната… Каква ни е ползата, че имаме най-много милиционери на глава от населението в целия ЕС, като освен с корумпираността, мързела и тъпотията си, за което често са и обект на вицове, с друго не са известни?!
Познавам го от университета, само наказателно му беше в главата 😀