Ново тълкувателно дело: Отговаря ли прокуратурата по ЗОДОВ и без да е повдигнала обвинение
„Налице ли са предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяване на причинени вреди, когато прекратеното наказателно производство е било образувано срещу неизвестен извършител и ищецът не е имал процесуалното качество на обвиняем?“. Това е въпросът, на който ще отговори в новото си тълкувателно дело №2/2025 г. Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС).
То е образувано по предложение на върховните съдии Владимир Йорданов, Димитър Димитров и Хрипсиме Мъгърдичян. Те трябва да се произнесат по иска на лекар, който претендира от прокуратурата 15 000 лв. за имуществени вреди и още 50 000 лв. за неимуществени вреди от прекратено разследване, по което никога не е бил обвиняем.
През 2012 г. срещу него е подадена жалба в ГДБОП за принуда (чл. 143 НК). По нея е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител. За четири години по това дело е разпитана само подателката на жалбата, мъжът, сочен от нея за извършител на престъплението и е проведена очна ставка между тях. През 2015 г. производството е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.24, ал. 1, т. 1 НПК, т.е. тъй като деянието не е извършено или не съставлява престъпление.
Скоро след началото на това разследване обаче то служи като мотив за прокуратурата да поиска изменение на мярка за процесуална принуда на лекаря по друго дело. По него той е под гаранция, но Иван Гешев – към онзи момент обвинител в градската прокуратура, иска той да бъде задържан под стража, защото има данни за евентуално извършване на друго престъпление и цитира производството по сигнала за принуда. Внесената от мъжа гаранция от 15 000 лв. е отнета в полза на държавата, а той е задържан и остава в ареста близо един месец. Освен това по това водено срещу неизвестен извършител разследване е поискано и разрешено прилагането на специални разузнавателни средства срещу мъжа.
След прекратяването на разследването за принуда мъжът предявява иск по ЗОДОВ на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от закона. Разпоредбата предвижда, че „Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано“.
Той иска прокуратурата да бъде осъдена да му върне отнетите 15 000 лв., както и да го обезщети за стреса, моралните терзания, опетняването на доброто му име, накърняването на честта и достойнството му, злепоставянето пред семейството му, роднините му, приятелите и пациентите му.
И Софийският градски съд, и Софийският апелативен съд отхвърлят иска по ЗОДОВ. Основният им аргумент е, че прокуратурата отговаря за вреди от незаконно обвинение, а в случая на ищеца не е повдигнато такова.
По въпроса дали повдигнатото обвинение е предпоставка за иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, или е достатъчен фактът на прекратяване на наказателното производство поради това, че деянието не е престъпление или не е извършено от лицето, обаче има противоречиви решения на ВКС.
В едно от тях се приема, че изразът в ЗОДОВ „обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателнопроцесуален смисъл. В него се посочва, че „Когато досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши, в този случай той търпи вреди от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние“.
В друго решение на ВКС обаче се изтъква, че едва след привличането на едно лице като обвиняем по отношение на него могат да се предприемат мерки за процесуална принуда, с които да му бъдат причинени вреди, които да бъдат поправени по реда на ЗОДОВ. В него се сочи, че само лице, което е привлечено в качеството на обвиняем, може да бъде оправдано, а наказателното производство срещу него да бъде прекратено, погасено по давност или амнистирано и следователно само то може да претендира обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ („Лекс“ е представял подробно противоречията в практиката – виж тук).
16
Коментирайте
То ако носи отговорност и без да е внесла обвинение, ще завалят купчини дела за всякакви дела с желание да се изкара някой лев от държавата срещу 10 лева такса. ГК на ВКС да спрат да творят глупости, както го направиха по КОНПИ делата и да дадат отрицателен отговор.
Ако лицето не е привличано като обвиняем и производството се води срещу неизвестен извършител, не виждам причина да се носи отговорност от държавата по ЗОДОВ. В случай, че такова образувано дело е дало ефект в друго производство, то проблемите са в това другопроизводство, в което е взето предвид наличието на факт, който не е доказан – участието на лице в извършване на престъпление, за каквото не му е повдигано обвинение. Дали имало било или нямало било данни за престъпление от лице, срещу което няма обвинение са гадания, които нямат какъвто и да било формален израз. В крайна сметка отговорност се… Покажи целия коментар »
Алоу! По ЗОДОВ отговаря държавата, не прокуратурата! За всичко отговаря държавата, дори за ГешеФФ
Отговарят данъкоплатците, защото плащат масрафа !
Чевтит ефект Гешев
Простотия
Да си ги търси сега държавата от малоумния каскет тия пари!!!
Наиграли са се…
Когатонсе инсталират такива плазмодии, като Гешев ефекта трае дълго след освобождаването му
И какво е другото му престъпление, за което каскета се е хванал?
Тоест се пече ново вадене на държавни (наши) пари за обезщетение?
Ами когато се повдигат малоумни обвинения, така ще е
Троловете, бъдете поне малко адекватни, преди да включите безсмислените си едноизречейнски текстове от по 3-4 думи.
До кога тук ще се позволява включване на ботове?
Говорим за липса на повдигнато обвинение точно!
Даже изкуствен интелект да се включи, ще напише нещо по-грамотно от един необучен бот или тролстващ журнал.
На Гешев глупоститр
Второто становище е по-близо до действителния смисъл на закона така, както е формулиран и ми импонира повече, но е твърде вероятно да бъде предпочетена първата теза (въпреки че при отправна точка момента на узнаването за наказателното производство се акцентира върху нанесените вреди върху психо-физическото състояние на ощетения, не накърняване на доброто му име и т.н. ) по чисто обективни икономически и репутационни причини, а именно избягване на евентуални дела в ЕСПЧ, респективно излишно удължване на такива производства с практически ясен краен резултат в негативна за държавата, и в частност прокуратурата, посока.
По дела пил и карал, отнето свидетелство по административен ред. Излиза кръвна проба чиста и за времето на отнемане хоп срещу ПРБ.
Съдът сам се извади от кръга на лицата отговарящи по ЗОДОВ. Лице задържано над първоначалният срок на лишаване от свобода определен от съда, докато текат инстанциите надлежава. Кой отговаря???? Пак ПРБ нищо че не може да реагира и съдебните инстанции са сезирани многократно.
Истината е че дори и криво да седи, съдията трябва правилно да отмерва.