Ново тълкувателно дело: Колко е давността на вземането за корекция на сметката за ток и от кога тече
С каква давност се погасяват вземанията на доставчиците на електричество за корекциите на сметките за ток и от кога тече тя? На този въпрос ще отговори Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в първото си тълкувателно дело за годината.
Точната му формулировка е: „Вземане на оператора на съответната мрежа, основано на извършена корекция на сметките по чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ (ДВ бр. 35/2019 г.), явява ли се периодично по своя характер; в какъв срок се погасява то по давност; от кога за него започва да тече давностният срок?“.
Споменатата разпоредба на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) на Комисията за енергийно и водно регулиране предвижда, че в случаите, в които „се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване (СТИ), операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри“.
По въпроса за давността на вземането за корекция на сметката има противоречива практика на ВКС.
Според част от върховните съдии корекционното вземане е периодично и затова за него е приложима кратката тригодишна давност (чл. 111, б. „в“ ЗЗД).
Те изтъкват, че то е за заплащане на предоставена и потребена електроенергия по сключен договор между страните. По него задължението на потребителя е за изпълнение на повтарящи се парични задължения, които имат единен правопораждащ факт – договорът, падежът им настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Съдиите, застъпващи виждането за периодичен характер на вземането изтъкват още, че то не е обезщетение за вреди – от договорно неизпълнение или с извъндоговорен характер.
Други върховни съдии обаче са приемали, че вземането за корекция на сметки не е периодично и за него важи общата петгодишна давност.
Техните аргументи за това са, че става дума за парично задължение, което не е за установени при редовните месечни отчети потребени и фактурирани количества електроенергия, а е резултат на изрична, нормативно установена корекционна процедура. В тези случаи отчитането не е редовно и периодично, а преизчисляването, начисляването и фактурирането на количеството потребена електрическа енергия е резултат от извършена проверка и специализирана метрологична експертиза в Българския институт по метрология, при която е установена външна нерегламентирана софтуерна намеса в електромера.
„Невъзможността за пряк визуален контрол е, както за потребителя, така и за енергийното дружество, при извършването на редовните месечни отчети. Задължението на потребителя е за еднократно заплащане на стойността на цялото преизчислено количество електрическа енергия, потребено и отчетено в невизуализирания регистър, в течение на нормативно установения период, от датата на монтирането на електромера до извършването на проверката на същия (т. нар. в практиката „корекция на сметка“), по правилата на ПИКЕЕ“, сочат застъпниците на тази теза.
И стигат до извода, че корекцията е еднократно по естеството си плащане, с падеж посоченият във фактурата краен срок за плащане. От тази дата за цялото вземане започва да тече общата петгодишна погасителна давност.
15
Коментирайте
If you are a fan of music and spooky stories, Sprunki Retake is the game for you!
Добре е, че се отчита невъзможността за пряк визуален контрол.
Интересно!
Решението ще бъде интересно.
Да, дано да е в интерес на ощетените.
Смятам, че в случая важи общата петгодишна давност.
Да, след като корекциите не са периодични.
Това е добре!
Дано излязат по-скоро с решение, защото това е важно.
Доста противоречивя практика.
Време е да се уеднакви.
Поредният напън да бъде заобиколено, разбирай дерогирано, действието на Тълкувателно решение № 3 от 18 май 2012 г. сякаш същото не е постановено от същия съд, и дано върховните магистрати не остъпят толкова лесно от установената практика с периодичността, по примера на редица други казуси с фактически периодични отчитания и плащания за предоставени услуги, които обаче са категоризирани като дължими извъндоговорни престации независимо, че настъпването на падежите е предварително известно на страните. Що се каса до конкретния случай, нека не забравяме, че колкото и да се стараят да пуснат малко „гювеч“ на електроопрераторите, правното основание за овъзмездяване на физически предоставената… Покажи целия коментар »
Б0х@ле, според чл. 114 ЗЗД давността почва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Когато се начислява потребление в скрити регистри, които не се виждат нито от отчетника, нито от потребителя, но потребление има, как тогава кредиторът ще знае, че има да взема, когато до знанието на никого не е сведена информация за изискуемостта на вземането? Обикновено този невизуализиран ток се установява, когато има разлика в постъпилата енергия в разпределителната станция за даден район, и изходящата към крайните потребители. В повечето случаи най-вероятно се касае за зловредно манипулиране на средството за търговско измерване. След това установената в… Покажи целия коментар »
Че аз мога да узная и след 20 години. Ще съм в правото си, въпреки че не съм си преглеждал СТИ (електромера) поне няколко години, но който е моя собственост по закон, за което се борих десетина години и успях.
Браво, колега, има ли норма за постове, че като гледам поне 5-6 глупости в 5-6 поста, съгласувани в едно изречение пишеш? Да се включа и аз, ей го хе, оня с порното заработва 🙂