Нова мода – съдии искат особени представители да плащат държавни такси и депозити
Столичнaта адвокатура реагира остро: Подобна практика противоречи на ГПК
Отделни състави на съдилищата в София дават указания на адвокати, назначени като особени представители, лично да плащат държавни такси за подавани от тях частни жалби и да внасят депозити за особени представители на страната, която представляват, в случаите, в които подават частни жалби срещу актове на съда, касаещи разноските по делата. За тази нова практика адвокати са сигнализирали ръководството на столичната колегия.
Тя става известна от становище на Софийския адвокатски съвет в предишния му състав с председател Стефан Марчев, публикувано на сайта на колегията.
В него от съвета категорично ѝ се противопоставят и заявяват, че е незаконосъобразна. И подчертават, че съгласно чл. 83, ал. 1, т. 5 от ГПК, такси и разноски по производството на делата „не се внасят от назначените от съда особени представители на страна, чийто адрес не е известен“.
„Разноски в съдебните производства се дължат от страните по тях и няма хипотеза, при която адвокат – независимо дали особен представител, или упълномощен представител, да има задължение да внася каквито и да било държавни такси, депозити и други разноски. По дела, при които е възникнала необходимост от назначаване на особен представител, разноските се дължат от страните съобразно изхода на делото по правилата на чл. 78 ГПК, а не от процесуалния им представител-адвокат. Без значение е също така дали се обжалва акт, касаещ присъдените от съда разноски, или какъвто и да било друг обжалваем акт, постановен в хода на производството“, изтъкват от САК.
И напомнят, че в съдебните производства адвокатът никога не защитава собствени права, дори и когато обжалва актове на съда, които засягат адвокатското възнаграждение. „Интересът от адекватно заплащане на предоставената от адвокат правна помощ е на представляваните страни, чиито права и законни интереси следва да бъдат защитавани от адвокатите по най-добрия начин, което от своя страна е функция и от справедливото, достойно и обосновано възнаграждение на адвоката за полагания от него труд“, посочват от Софийския адвокатски съвет и призовават за стриктно и точно прилагане на чл. 83, ал. 1, т. 5 ГПК.
От съвета напомнят, че нямат правомощие да изразяват становища по конкретни дела и всеки адвокат по вътрешно убеждение следва да защитава правата и законните интереси на страната, която представлява.
Следва да се отбележи, че въпросът е решен по категоричен начин с тълкувателното решение на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд по т.д №6/2012 г. Точка 7 от решението (пълния му текст виж тук) гласи: „Особеният представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК не дължи държавна такса, тъй като същата се дължи от страната“.
17
Коментирайте
Предполагам, че става въпрос за подадена ЧЖ от особения представител, с която се обжалва решение на съда по чл. 248 от ГПК относно възнаграждението на особения представител. В този случай въпросът е дали особеният представител действително действа като такъв или по-скоро действа в лично качествo? Действително практиката на съдилищата по този въпрос не е еднородна .
E, защо трябва да напимнят, че всеки адвокат по вътрешно убеждение следва да защитава правата и законните интереси?
Най-вероятно в бързината са дадени указания за такса без да се съобрази, че жалбата изхожда от особен представител.
Надали ще го позволят от Софийския адвокатски съвет.
Вчера друга мода тръгна из народа – пустото му „диско“ още им е близко.
Този ритъм точен също бе нарочен – чухме анатема и на тая тема! Хей, знай някой ден всичко се обръща, но тогава младостта, само в спомена се връща…
Кой ли не нахока модата широка.
После бе забежка – всяка тясна дрешка.
Но разбраха скоро всички умни хора, че старите доспехи сменят нови дрехи.
Интересно какви са доводите им за тази нова мода?
И те не знаят сигурно.
Някой се объркал в конвейера и дай да се разкудкудякаме за „нова мода“. На това обяснение залагам като най-вероятно.
Съдии не познават закона и съдебната практика, затова
Е, не може винаги да сме в крак с модата.
Мисля, че това няма да се получи.
Тези явно не са наясно, че няма такава хипотеза.
Kaкто и с практиката на ВКС.
Подходящият аргумент в този случай би бил – прави се с цел „бързина и процесуална икономия“.
Не мисля, че ще спестят кой знае колко време.
E, това вече е абсурдно.
Нова мода: съдиите правят грешки. Шок, бомба. Напомнете им, че сте особени представители, и ще си отменят без движението, няма да има нужда от остри реакции. Инерцията е голяма сила, когато администрираш едновременно няколко въззивни жалби.