Новата редакция на чл. 150, ал. 2 от Конституцията – крачка напред на ръба на пропастта
Авторът
Анастас Пунев е главен асистент по граждански процес в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, доктор по право и адвокат към Софийската адвокатска колегия.
Разбира се, промените в Конституцията вълнуват всеки гражданин, но за практикуващите юристи белият шум около политически напоените въпроси може лесно да доведе до подценяване на други нововъведения с много конкретни последици, включително в контекста на висящи дела. Определящо място сред тях има новата редакция на чл. 150, ал. 2 КРБ, която предвижда, че всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията. Съгласно второто изречение производството по делото продължава, като съдът, чието решение е окончателно, постановява съдебния акт след приключване на производството пред Конституционния съд.
Преди да се коментира по същество текстът, трябва да се отчете, че проблемите с възможната противоконституционност на приложим по делото закон са напълно реални и дори се увеличават през последните години. Със сигурност опитите за решаването им заслужават похвала на фона на други конюнктурни, откровено ненужни или направо вредни промени в Конституцията. Въпреки че дълго може да се коментира дали възприетият модел ще бъде по-ефективен от въвеждането на индивидуална конституционна жалба, достатъчно е да се отбележи, че всеки съд трябва да може да сезира Конституционния съд при съмнения в приложимия закон и това само по себе си е положителна стъпка. В този смисъл първото изречение на чл. 150, ал. 2 КРБ разумно предвижда противоконституционността да може да се поставя както от страна по делото, така и по инициатива на съда, доколкото се касае за фундаментален проблем, който изисква намеса на съда дори против волята на страните.
Новото второ изречение на чл. 150, ал. 2 КРБ обаче създава прекомерни рискове от извращаване на идеята, за които може да предположим, че съвсем скоро ще се осъществят. Тръгвайки от по-далеч, формулировката на изречението не изчиства фундаменталните дисбаланси в съществуващата система и е видно, че е мислена без оглед на цялостния контекст на правомощията на съда, както и на основанията и последиците от спиране на гражданското дело. Съдът, който ще сезира КС по реда на чл. 150, ал. 2 КРБ, все така няма да има право да спира делото, докато подобни пречки липсват при отправяне на преюдициално запитване – чл. 631, ал. 1 ГПК. Преценката на съда, отправящ преюдициално запитване, обаче по нищо не се различава от тази на съда, който има съмнения в противоконституционността на приложим по делото закон, защото и в двата случая въпросът е обуславящ за производството и е обвързан със съдържанието на нормативната уредба, без да има механизъм за разрешаването му без намеса на по-висш орган. Затова е нелогично двете правомощия да са скрепени с различни последици. Напълно възможно е съдът да се колебае, че приложимият закон страда и от двата вида дефицит и да избере да отправи преюдициално запитване само защото последиците в този случай ще са далеч по-адекватни.
Същевременно, остава неясно дали правомощието на двете върховни съдилища да сезират КС претърпява промени, тъй като текстът на чл. 150, ал. 1 КРБ, в който са включени ВКС и ВАС, се запазва в същия си вид, но отпада досегашният текст на ал. 2, според който в случай на сезиране на КС от тяхна страна, делото се спира. Това би трябвало да означава, че тези съдилища вече не са задължени да спират производството, но в същото време остават длъжни да зачетат решението на КС. Какво тогава трябва да направят, ако едва пред върховната инстанция се постави въпросът за противоконституционността на приложимия закон? Едното възможно тълкуване е, че, доколкото тези съдилища са изведени пред скоба в ал. 1, за тях би трябвало да продължи да важи, че се налага спиране на производството, а „всеки съд“ по смисъла на чл. 150, ал. 2 КРБ не включва тях. Тогава обаче отново ще се касае за отчетливо неравенство между отделните съдебни инстанции, защото съставите на ВКС и ВАС не упражняват правомощието да сезират КС по различни причини или с различна правна сила, отколкото всеки друг съд по реда на новия текст на чл. 150, ал. 2 КРБ, и въпреки това само те ще спират делото. В другия възможен вариант на тълкуване и приложение на разпоредбата обаче не се разбира какво остава на ВКС и ВАС да направят, ако едновременно са сезирали КС, но не могат да спрат делото поне до постановяване на определението на КС за допускане на делото до разглеждане.
Освен тези неравенства се създава още едно: между основанията за спиране и хипотезата на евентуално противоконституционен закон. Абсурдно е в случаите по чл. 229, ал. 1, т. 4 или 5 ГПК да се стига до спиране и временно десезиране на съда, докато при съмнения за противоконституционност – не, след като всички тези хипотези са по идентичен начин свързани с необходимостта от изчакване на решение по въпрос, който не е от компетентността на съда, разглеждащ конкретното дело, а и във всички тези случаи се цели процесуална икономия и евентуално предотвратяване на обречени процесуални действия. Всъщност изобщо не става ясно как конституционният законодател разглежда съотношението между чл. 150, ал. 2 КРБ и действащия режим на чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК. Конституционната норма налага да се продължи разглеждането на делото след сезиране на КС, докато неотмененият текст на ГПК задължава всички съдилища, които биха приложили нормата предмет на конституционен контрол, да спрат производството след допускане по същество на искането за противоконституционност. Би могло да се мисли, че конституционната норма мълчаливо отменя законовата като по-висша и по-нова, но техният предметен обхват изглежда различен – конституционната касае единствено съда, който отправя искане до КС, докато законовата – всички съдилища, като тя изобщо не е мислена за модел на сезиране на КС от страна на всеки съд. Отново има два еднакво лоши варианта на тълкуване – при единия не само е налице мълчалива отмяна на законова норма, въпреки неидентичния обхват на адресатите на двете норми, но и няма да се спира нито едно дело, дори след допускане на разглеждане по същество от КС, което само задълбочава дефицита при сравнение с т. 4 и т. 5 на чл. 229, ал. 1 ГПК, докато при другия съдът, който сам е отправил искането и най-вероятно има най-сериозни съмнения в конституционосъобразността на нормата, единствен няма да изчака съдбата на производството пред КС.
Липсата на спиране след сезирането на КС освен всичко е свързана с неяснота в последиците на извършваните процесуални действия от съда и страните. Спирането е уредено чрез напълно предвидим режим, при който, докато делото е спряно, страните не могат да извършват никакви валидни процесуални действия освен обезпечение на иска. При сезиране на КС и продължаване на разглеждането на делото се оказва, че страните могат да правят допълнителни доказателствени искания и да участват в събирането на доказателства, макар че предвид отправеното сезиране от страна на съда това може да се окаже излишно.
За съда обаче ситуацията е дори по-объркана. Отправяйки искане до КС, той не заема категорична позиция в полза на противоконституционността на приложимия закон, но все пак формира известно мнение, което включително може да постави въпроса за неговата безпристрастност до момента, до който решение на КС няма. В крайна сметка, от съда се очаква да приложи закона такъв какъвто е, а ако има съмнения в неговата валидност или точен смисъл, те трябва първо да бъдат разрешени от съответния компетентен орган, а след това да се продължи с процесуалните действия. В противен случай, всяко определение на съда по движението на делото би могло да бъде пропито от евентуалното му убеждение в противоконституционността на закона и това да повлияе на неговата независимост.
Същевременно, в доктрината и практиката се среща и становище, че съдът и към момента може пряко да прилага Конституцията на основание чл. 5, ал. 2 КРБ и да откаже да приложи действащ закон поради противоконституционност.[1] Въпреки че подобно схващане е спорно, не може да не се отбележи, че ако и то бъде възприето, правомощията на съда при действието на новия чл. 150, ал. 2 КРБ се усложняват още повече: след като Конституцията вече им гарантира, че могат да се допитат до КС в случай на съмнение, възможността за непосредственото ѝ приложение поради липса на друго средство изглежда още по-подозрително, но доколкото чл. 5, ал. 2 КРБ продължава да съществува в сегашния си вид, може да се стигне до нов вид противоречива практика: между съдии, които директно прилагат Конституцията, и такива, които се възползват от новия режим на чл. 150, ал. 2 КРБ.
Следващата група проблеми е свързана с преценката кога и как евентуална противоконституционност ще се съобрази от съда, чието решение е окончателно. Не става ясно кой ще е този съд, защото е възможно страните да решат да не обжалват неокончателното решение на съответната инстанция, което съдът очевидно няма как да знае, когато постановява решението си. Вместо това, единствената открита възможност пред него е да откаже да приложи решението на КС, ако формално актът му подлежи на обжалване и така противоконституционността изобщо няма да бъде зачетена по определени дела. Това още повече задълбочава проблема с противоречивата практика, защото предвид липсата на унифицирани и ясни последици по всички дела, по които един и същи закон се явява обуславящ, напълно възможно ще стане решението на КС да бъде зачитано избирателно от определени съдилища по определени дела.
През призмата на новата ал. 2 на чл. 150 КРБ освен това изглежда, сякаш решение на КС ще бъде постановено все някога в хода на разглеждане на делото от някоя от инстанциите, но това може да не е така и отново се повдига въпросът за съотношението на новия текст с чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК. Поне за инстанциите, разглеждащи същото дело, по което е отправено искане до КС, изглежда, че не могат да спират производството, но ако КС все още не е стигнал до решение по отправеното искане дори когато съдебното дирене пред всички инстанции е изчерпано, не се разбира как последната инстанция ще изпълни задължението си по чл. 150, ал. 2 КРБ. Отново се разкриват два нежелани варианта: или делото да бъде поставено в своеобразен правен вакуум на перманентна висящност, без да има основание за това в процесуалния закон, или да се постанови решение без оглед на бъдещото произнасяне на КС, тъй като формално няма какво да се зачете към момента, в който решаващият съдебен състав по закон е длъжен да постанови решение. И отново практиката по сходни случаи ще бъде нееднаква, с което освен всичко се нарушава и принципът на равенство.
Друг пример, при който може да се стигне до липса на осъществен контрол от страна на съда е, ако въззивният съд е постановил, че няма да съобрази решението на КС, защото неговият акт подлежи на касационно обжалване и според него съдът, който е длъжен да го съобрази, е ВКС като следваща инстанция. ВКС обаче е свободен да прецени, че делото не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК дори когато въззивният съд приема обратното. Подобни случаи никак не са редки най-малкото заради споровете кое дело е търговско за целите на приложение на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и различните имуществени прагове за граждански и търговски дела в тази разпоредба. Тогава страните ще се окажат оставени без инстанция, която да зачете силата на решението на КС дори ако са обжалвали до последно съдебното решение.
Трудности ще произтекат и относно това дали евентуалното решение на КС трябва да се вземе предвид от съда служебно, ако липсва оплакване от страните. Макар че този отговор звучи на пръв поглед подразбиращ се, аргументи срещу него може да се извлекат не само от селективния характер на касационното обжалване, но и от „непълния“ въззив в светлината на чл. 269 ГПК. Прилагане на противоконституционен закон ще доведе до неправилност на решението, а това значи, че поне теоретично е възможно страните да не релевират хипотезата на очевидна неправилност, респективно да не мотивират по достатъчно ясен за ВКС начин този порок, което изключва служебната намеса на ВКС. Пред въззивната инстанция подобни проблеми биха били по-редки, доколкото в т. 1 от ТР 1/2013 г. на ОСГТК се приема, че неприлагането на императивна норма на закона се съобразява и служебно, но въпреки това, отново не са изключени спорове относно вида на нормата или значението на съответната противоконституционна норма за решаване на крайния спор в светлината на необходимостта от нарочно сезиране на въззивния съд.
В допълнение, начинът на зачитане на решението на КС от съдилищата е само по себе си специфичен проблем, защото е възможно то да налага преди всичко предприемане на действия от законодателя, а предвид липсата на обвързващи срокове е възможно такива да не се предприемат, докато спорът е все още висящ пред съда. Този проблем обаче така или иначе е по-широк от хоризонта на изменението в чл. 150 КРБ и налага други законодателни мерки, но той подчертава, че е напълно реалистично дори след решение на КС да е желателно допълнително изчакване, което влиза в колизия най-малкото с необходимостта от постановяване на решение по вече обявени за решаване дела.
Промените в чл. 150, ал. 2 КРБ също така не действат дисциплиниращо и вместо това поставят под сериозно съмнение дейността на съда, който отправя искането до КС, защото той трябва да постанови решение, без да е наясно дали няма да се окаже напразно в зависимост от съдбата на производството пред КС. Не по-малко опасен е ефектът от гледна точка на КС, тъй като за него няма да има никакъв стимул да разрешава делото в разумен срок, след като ще може да се оправдае, че производството по конкретното дело няма да бъде спряно и ще продължи своето разглеждане.
Всичко описано показва не само несъстоятелността на пишман конституционния законодател, но и неясните му намерения в момент, който по закон и по дух изисква най-категорична законова воля. В конкретния случай е още по-странно защо не се прибегне до едно както по-елегантно, така и по-елементарно решение: всеки съд да спира делото след отправяне на искане до КС. Неразбираемо е защо е предпочетена редакция, при която сезирането не е придружено със спиране, след като се създават цяла група рискове и противоречия, без да има някаква разумна компенсация. Ако целта е била да не се бави разглеждането на конкретния спор, то забавянето зависи най-вече от добросъвестността на самия Конституционен съд, а не от съдбата на съдебното производство. Същевременно, евентуално безсмислено продължаване на производството, ако КС реши, че законът е противоконституционен, само ще увеличи времето и разноските на страните, вместо обратното. В крайна сметка спирането има за цел именно отстраняването на съмнения в приложимата нормативна уредба, както и зачитане на обвързваща сила – независимо дали на силата на пресъдено нещо на друго дело в случаите на т. 4 и 5, или на решенията на Конституционния съд – в случаите на т. 6. Спирането подпомага не само процесуалната икономия, но най-вече избягването на противоречиви решения по сходни казуси, което, както беше разгледано, е напълно реалистична хипотеза след приемането на измененията в Конституцията.
[1] Вж. Петров, В. К. Кунчев. Съдиите имат право на косвен контрол за конституционност, достъпна на https://defakto.bg/2019/02/08/за-косвения-контрол-за-конституционн/.
44
Коментирайте
Ще ви кажа какво прави съдът …
На първа инстанция, когато съм повдигал съмнения за противокоституционност, съдът учтиво ми е указвал, че като стигна ВКС или ВАС, там ще решат да сезират или не КС.
НО съдът съвсем чинно и уважително в протокола отразява моето изявление.
Считам, че и сега ще е така … почти няма да има първоинстанционен съд, който да сезира КС, но ще отразва повдигнатите в заседание съмнения.
Да, в гражданското (ГПК) и наказателно (НПК) производство е малко по-сложно, но в административното (АПК) всичко е ТИП ТОП, както досега.
Имам огромно уважение към всеки един човек, завършил факултет, но веднага ми става учудващо – защо разделяте юристите на тесни и широки специалисти – все някога се налага и някоя друга научна дисциплина да се подхване.
Не е възможно да имате диплома без да сте изредили поне основните науки.
Ето сега – всеки един от нас трябва да вземе елементарно отношение по въпроса, това е все пак – основна материя.
А какво ще се случи с безбройните безсмислени административни производства??? Ще се завеждат дела и ще се сезира КС??? То си се превръща в своеобразна допълнителна инстанция и като знаем капацитета на законодателя, че то половината нормативни актове са пълни с противоконституционни текстове… Като цяло би имало оздравителен характер, но първите 5-10 години ще е мъка, да не говорим, че законодателят няма да ги премахне или преформатира обявените от КС противоконституционни норми…
Валя Гигова 15 декември 2023 г. в 19:32 ч. · Споделено с: Публично Трябва да се внимава при измененията на Конституцията и понеже видях проблеми, просто ги отбелязвам. Относно редакцията на чл. 150, ал. 2. Предвидено е всеки съд да може да сезира Конституционния съд (КС), но без това сезеране да води до спиране на делото. Като гаранция, че няма да се постанови решение по конкретното дело без да се е произнесъл КС, проектът предвижда, че съдът, чието решение е окончателно, постановява съдебен акт след влизане в сила на решението на КС. Проблемът е, че няма как да се знае,… Покажи целия коментар »
И пак за наказателните дела – когато окръжният съд разглежда делото като въззивна инстанция, преди същото да е приключило как съдебният състав ще знае дали актът му е окончателен или не, за да реши дали да спре или не производството. Считам, че не е необходимо да посочвам кои актове на окръжния съд като въззив подлежат на атакуване пред касациоонния съд и кои са окончателни. Това наистина е въпрос, а не критика, така че моля, който знае отговора да го посочи.
Всички коментират питане по граждански дела. А какво правим по наказателни, където чакането може да доведе до изтичане на абсолютна давност.
Те закриха цял специализиран съд без да им мигне окото за евентуално изтичане на абсолютна давност, какво остава за едно спиране по повод запитване до КС.
Никой не е очаквал друг резултат от имбецилните юристи на ПП и ДБ, които напук на всички (извън тесните им приятелски кръгове и котериини кръжоци) направиха Конституцията на решето. След тях и потоп!
Езикова забележка:
„…без да има механизъм за разрешаването му без намеса на по-висш орган. Затова е нелогично двете правомощия да са скрепени с различни последици.“
Степенуването на прилагателното „висш“ е неправилно, защото то вече означава „най-висок“, а и отразява отношение на предмета спрямо околните, не вътрешно присъщо негово качество, или все едно да се приеме,че словосъчетанието „по-висше образование“ е граматически коректно.
#научетеседапишете
Те ебаха майката на конституцията, той за по-по-най мрънка. Вярно си бухал.
Тролът, не „от посолството“, но списващ от посоля, отново на работа. Няма кой да му каже дори, че с този спам само съсипва „пропагандата“.
Вреден текст. Допълнителен довод срещу дифузния контрол за конституционност.
Няма противоречие между дифузния контрол и искането за противиоконституционност закон, защото едното не изключва другото – всеки съд с изключение на последния по веригата (този, чието решение е окончателно, а не става такова с изтичането на срока за обжалване и бездействието на страните) е свободен да приложи конституцията директно, ако нормата го позволява, защото не е работа на обикновения съд да изземва правомощия на КС, като разликата е в това, че допитването започва на по-ранен етап, за да не се губи време да се чака последната инстанция (ВКС/ВАС) да се обръщат към КС, отлагащо решаването на делото с месеци. На… Покажи целия коментар »
„Дифузен контрол“ -такъв израз в моя лексикон няма. Такова нещо аз не съм учил, нито досега знаех какво е, а по конституционно право, и на държавен изпит по ППнауки имам шестица. Ще го използвам изразът, звучи сложно, и показва начетеност.
Мислите ли, че целта ми е била да „впечатлявам“, като анонимен, непознати в интернет? Примерен резултат от търсене в Гугъл: „Видове контрол за конституционност В световен план не съществува унифицирана система. Прилаганите видове контрол биват групирани по различни критерии: 1. Държавният орган, който осъществява контрола за конституционност. Според този критерий видовете конституционен контрол се упражняват: а) От всички съдилища. През 1803 г. в САЩ с известното дело „Марбъри срещу Медисън“ се поставя началото на т.нар. американска система на контрол за конституционност. Другата й характеристика е, че това е система на разпръснат контрол, наричан още „дифузен“ — разрешено е на всички… Покажи целия коментар »
Основанията за спиране на съдебно производство следва да се предвиждат в процесуалните закони, а не в Конституцията!
Правилно. Защо тогава Конституцията предвижда, че делото продължава и не се спира…?
Те такси в АПК предвидиха, а те се регламентират с тарифа, що да не вкарат неграмотните Йористи и процесуални правила, уреждани в закон/кодекс, в КРБ.
Без друго я издъниха с глупости.
Защото съдиите не стават за нищо! Антиселекция.
Всеки съд може директно да реши делото позовавайки се на конституционни разпоредби! Ама ем сърби дупето, ем боли когато от горния „Плод и зеленчук“ ти отменят акта, ем от Америка за България не дават.
Съвет за всеки напорист млад учен, който иска да бъде в центъра на вниманието: „Около или по време на празничните дни, когато всички твои колеги са се отдали на „йеденье и пиенье“ сътворяваш ударно (леко безсмислена) статия за (напълно очаквани и нормални) противоречия между действащ процесуален закон по твоята специалност и пресни промени в Конституцията, може би единствените, имащи пряко отношение към неговото прилагане, в която задаваш повече въпроси, отколкото даваш категорични отговори, с цел да бъдеш в топ заглавията на юридическите сайтове от първия работен ден на новата година.“ Горното не променя факта, че все пак разработката безспорно поставя… Покажи целия коментар »
Съгласен съм.
За да не бъда обвинен в голословна (язвителна) критика към младия, ителигентен господин, имащ честта да просветли българското юридическо съсловие рано сутрин, с риск да навляза дълбоко в материя, която не е обект на обширно и задълбочено изследване от моя страна, бих искал да изразя скромното си мнение, че в чл. 150, ал.2 от КРБ под „окончателно решение“ се разбира това, което не може да бъде обжалвано, а не такова, влязло в сила, което обезсмисля значителна част от доводите на автора. чл.150 (2) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г.) Всеки съд по искане на страна по делото или… Покажи целия коментар »
Понеже темата ми хареса, в добавка, „окончателно решение“ (в тесен смисъл) е това, което е такова изначално по силата на закона, докато „окончателно решение“ (в широк смисъл, със значение на „окончателно решаване на спора“) формално погледнато СТАВА крайно едва след изтичането на определен срок, а не е такова с неговото постановяване.
#бухалътстрайксъгейн
Разбира се, че това се има предвид. Ако делото е на въззив и спорът не подлежи на касационно обжалване, делото ще бъде спряно. Ако е на касация – също. Ако е сезирал РС, съдопроизводствените действия продължават, докато делото стигне на последна инстанция /въззив или касация/, където ще се извършат всички необходими процесуални действия и преди приключването му се спира, за да се изчака решението на КС. След това се насрочва отново, ако с оглед решението на КС е необходимо да се извършат други процесуални действия, те се провеждат, след което се постановява решението от този, последен съд, което е окончателно.… Покажи целия коментар »
Объркването може да се получи от мотивите на титана на правната мисъл Славчо Мусоргски във връзка с тази промяна, цитирани в предходна стаия на Лекс, който говори за „спиране“ на делото от съответния съд точно преди правната квалификация, а не чак в последната инстанция: „Ето какво обяви Атанас Славов: „Наред с това в различни формати се обсъжда редакция, която да съчетава в една процедура от една страна всеки съд да може да сезира КС, и от друга – гражданите, като страна по това висящо дело, да поискат сезиране на КС. Т.е. в рамките на един висящ процес, както съдът да… Покажи целия коментар »
Аз си мисля, че ако се стигне до сезиране на КС е разумно на основание чл.229, ал.1, т.1 ГПК производството да се спре по искане на страните.Няма никакви изискваия по този текст.Достатъчно е волеизялвение че се иска спиране на производството.Заобикаля се закона, който предвижда спиране само пред последната инстанция, но това дава възможност, изгодна за всички страни именно да не правят безсмислени разходи и да полагат защитниците и съда усилия по конкретния казус.
А шестте месеца по чл.231 от ГПК?
Чл. 231. (1) Спряното по общо съгласие на страните производство се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му. Ако е постановено решение, то се обезсилва.
Как ИКЖ?!
Та нали „нашите конституционни съдии“ ще се преработят?! Всеки ще се позовава на Конституцията и всичкото „преходно“ и непреходно законодателство отива под ножа?!
Не може така! Требе си РАХАТ!
Затова „исторически компромис“ – нашият съд, на Америка за България, ще е цедката, а мат’риала да го дуа по кокорчовски!
И това е правова държава!
Нашата държава, а не вашата държава!
Не е задължително лице да е конституционен съдия. На който му е трудно да гледа ИКЖ-може да напусне, мераклии да са съдии в КС-много. КС няма да е претрупан да гледа ИКЖ, защото в България действат общо около …300 закона, и то написани на вулгаризиран език, срвн американски закон , в каквато и да е материя колко е сложен, и колко трудно се чете. Напълно мислимо е дори всеки закон, за период от около 10 години да бъде прегледан от КС-мисия напълно възможна, и постижима. При множество жалби на граждани, оспорващи даден закон няма да се образуват много конституционни дела,… Покажи целия коментар »
Е да де!
Ама Костадин Костадинов и компания, с онази смешната горноджумайска йористка – искат опазване на статуквото и на практика работят за нас. Без пари.
Стенограмата от заседанието на ПК показа точно това!
ИКЖ на тях не им трябва.
ИКЖ е спряна от ДА България-видно от Д О К Л А Д Вх. № 49-353-37-6/18.12.2023 г. . Предложението на Костадинов получава НЕ от конституционната комисия. Текстът на Да България е приетият от комисията, и гласуван от парламента! Цитат от доклада „Предложение от нар. пр. Христо Иванов и група народни представители: Параграф 14 се изменя така: “§ 14. В чл. 150 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: “(2) Всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим… Покажи целия коментар »
Нова Конституция. Президентска република. Пълна изборност, мандатност, отчетност и отзоваемост на всички съдии и прокурори. Следствието право в МВР. Всички разследващи с юридическо образование.
Без ВНС. На референдум.
Без ВСС, ИВСС, учителски институт за повишаване на квалификацията на мисирки, роднини, милиционери и милионери, щерки, тьотки и аматьорки, пуцаджийки, рабфакаджии, задочници, вечерници и нощници и прочие йористи по пижами, съдебни ваканции и помощници, първа линия на Приморско, по 20 брутално след поредната издънка и другото си го знаете.
АМИН
Ех, Танасе, Танасе…
Какъв беше, какъв стана.
И много здраве на тейко ти.
Няма страшно, ако се насъберат още бисери, законодателят ще се сбере под знамената отново и ще ви спретне едни редакционни поправки, които да дъвчем до следващата есен.
Проблемът е,че избирателят беше добре излъган от депутаториуът, и не беше въведена ИНДИВИДУАЛНАТА КОНСТИТУЦИОННА ЖАЛБА. Това беше предизборно обещание, например на Да България. През юли 2023г на съвместна пресконференция ДБ и ПП също говорят за тази индивидуална конституционна жалба. Тази индивидуална конституционна жалба беше гласувана и на първо четене. И в последния момента, като ЛАИШКА МАНИПУЛАЦИЯ, и пълна изненада за суверена, и в нарушение на ОБЕЩАНОТО се внася предложение текстът за ИКЖ да изчезне, с което беше ВЪРЛО позаблуден суверена. Суверенът е третиран като плебс, който не заслужава да има достъп до КС, е тогава за какво беше театрото с… Покажи целия коментар »
А ето и доклада на конституционната комисия, за тези ,които нямат време да четат стенограмата, за да видите накратко как изчезва ИНДИВИДУАЛНАТА КОНСТИТУЦИОННА ЖАЛБА в последния момент. Което е тежко нарушение на ПРЕДИЗБОРНО ОБЕЩАНИЕ-предложението за текст без индивидуална конституционна жалба (ИКЖ)идва от тези, които като предизборно обещание предлагаха да има такава. И който внесоха първоначален вариант за наличието на ИКЖ, предложение, от което се би отбой в последния момент, като пълна изненада за суверена. Аз лично постоянно повтарях,че ИКЖ е единственото смислено на проекта, и само заради ИКЖ е редно да се случи този проект, защото другите промени са пУтресаващо(с… Покажи целия коментар »
Хубав анализ, но ми идва закъснял и след дъжд качулка. Отделно, какво по-смислено можеше да се очаква от т.нар. законодател в този му състав.
Все си мисля, че решенията за сезиране на КС няма да са толкова много, ако и страните се видят сега поощрени да виждат противиконституционност навсякъде.
Както пее устата в новата си песен – за боклуци, които сменят Конституция, не юмруци, а трябва революция! Браво на автора, за съжаление нашите „конституционалисти“ и присъдружните им НПО–та са гола вода!
Е ти откри Америка (за България)!
Може ли линк, към тази песен,за първи път чувам,че някой с песен изразява протестът си срещу противоконституционните промени в конституцията?
Съдът, който ще сезира КС, предполага се ще е съгласен със страната, която го е поискала, защото разумно е да предположим, че в този случай ще са на едно мнение. Оттук следва въпросът: как да реши делото? Може ли да го направи с ясното съзнание, че работи с противоконституционен текст, който ей сега може да бъде отменен заради сезирането, или пък да реши да не се съобразява със закона, а да действа, както е намерил за добре, с оправданието, че е сезирал КС?
Хубав анализ на ситуацията, но се чудя, тези съображения дали са били изтъкнати по време на няколкото публични обсъждания, кръгли маси и пр. събития преди приемането на текстовете, защото точно проблемите около конституционната жалба бяха коментирани и доведоха до точно този критикуван подход.
Пишман Танас пише, ма не мисли. Пример – РС Малко Търново сезира КС по нещо за заповедното производство. Танас вика, че всички дела трябвало да се спрат. Така с един финт блокираме цялата съдебна система, кредиторите да се оправят. Или друго – РС Дряново ей така, в божестен лъч на прозрение, сезика КС по нещо по СК с разводите и родителските права, нещо джендърско. И шаат, в цялата държава спират разводите до произнасяне на КС. И сега си представете, 10-20 съдии сезират КС по един куп въпроси по ЗЗД, ТЗ, ако щете ГПК и АПК, и си осигуряват една дълга… Покажи целия коментар »