Необходим е качествено нов подход към правната помощ
Авторът
Жана Кисьова е адвокат с 21 години стаж в областта на гражданското и търговското право. Тя е магистър по „Право“ от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Има диплома по Международен търговски арбитраж от University of London, Queen Mary School of Law
От 2021 г. е член на Софийския адвокатски съвет.
Правната помощ е финансирано от държавата правно обслужване на най-уязвимите граждани – хората, живеещи под прага на бедността, хората, застрашени от поставяне под запрещение, пострадалите от домашно насилие, децата и други социални групи, които обобщено можем да определим като хората, които познават най-слабо правата си и имат най-голяма нужда от съдействие, за да ги защитят.
В последните години, благодарение на доброто взаимодействие между Министерство на правосъдието, Националното бюро за правна помощ и адвокатските колегии, се постигна съществен напредък в организирането и предоставянето на правна помощ. Всички адвокатски колегии и съдилища в страната постепенно привикнаха към използването на единната електронна система за организиране и отчитане на правната помощ. Проведоха се редица обучения в сферите, в които правната помощ е най-наложителна – защитата на пострадалите от домашно насилие, закрилата на децата, правен режим за закрила на бежанците и предоставянето на убежище.
НБПП изпълнява в период от над 2 години проект „Подобряване на достъпа до правосъдие на лица, живеещи под прага на бедност със специален фокус върху жени, деца и ромската общност“, финансиран от НФМ 2014-2021, по който една от дейностите е създаване на координационен механизъм на местно ниво за защита на лица пострадали от домашно насилие. Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Националното бюро за правна помощ и адвокатските съвети, към които функционират Регионални центрове за консултиране, подписаха Меморандум за сътрудничество и партньорство за навременна защита на пострадалите от домашно насилие. Представители на Софийския адвокатски съвет проведоха в тази връзка среща с Главна дирекция „Национална полиция“ за установяване на по-добро взаимодействие при обработване на сигнали за домашно насилие и отстраняване на евентуални проблеми при достъпа на задържаните лица до правна помощ.
Дори по време на извънредната епидемична обстановка, Националното бюро за правна помощ и Министерство на правосъдието реагираха светкавично на искането, отправено от Софийския адвокатски съвет да се предвидят авансови и междинни плащания на възнаграждения за предоставена правна помощ, които се забавяха единствено поради това, че делата не можеха да бъдат приключени в един доста продължителен период от време.
НБПП и Министерство на правосъдието откликнаха и на искането на адвокатските колегии за увеличаване на възнагражденията за правна помощ, но за съжаление инфлационните процеси почти лишиха това увеличение от полезен ефект.
Към настоящия момент работната група за изменение на Наредбата за заплащане на правната помощ продължава своята работа, но проблемите по линия на правната помощ също продължават и дори се задълбочават. Адвокатските съвети непрекъснато се сблъскват с нежелание да бъде оценен адекватно трудът на адвокатите по две направления:
- От една страна, органите, които разрешават предоставянето на правна помощ и назначават особени представители (съдилища, съдебни изпълнители и др.) понякога отказват да определят нормално възнаграждение за назначения особен представител. Напоследък дори се установи една практика по искане на органите по приходите при връчване по реда на ДОПК, да се иска от адвокатските съвети назначаване на адвокат за особен представител за връчване на ревизионни актове на доста висока стойност срещу минимално възнаграждение. Това създава притеснение у колегите дали и как те следва да положат усилия да издирят ревизираното лице и да му съобщят съдържанието на акта, ако органите по приходите не са могли да установят местонахождението му. Това създава и неясноти дали адвокатът трябва да обжалва връчения му ревизионен акт, с какви мотиви, ако няма достъп до първичната счетоводна документация и срещу какво възнаграждение.
- От друга страна, след като адвокатските съвети прегледат отчетите на адвокатите, предоставили правна помощ и предложат адвокатско възнаграждение по Наредбата за заплащане на правната помощ, тези възнаграждения редовно биват намалявани значително от служителите на НБПП, а адвокатите нямат средство за защита срещу подобно намаляване на възнаграждението.
Към настоящия момент възнагражденията на адвокати за предоставена правна помощ по Наредбата за заплащане на правната помощ не съответстват дори на 1/10 от реално положения труд и дори не се доближават до минималните адвокатски възнаграждения, а още по-малко до пазарните такива. Възнаграждението за консултация с цел постигане на споразумение е от 10 до 30 лв., за подготовка на документи за завеждане на дело от 15 до 80 лв., а за правен съвет – 30 лв. на час.
За сравнение минималните възнаграждения по Наредба №1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за консултиране и устен съвет е 100 лв., за писмена консултация – 200 лв., а за проучване на дело и даване на мнение по него – 450 лв.
Флагрантен пример за неадекватност на заплащането е възнаграждението за подготовка на документи за завеждане на дело, тъй като практиката показва, че тази подготовка отнема не по-малко от 10 часа и при прилагане на минималното почасово възнаграждение по чл.6, ал.1, т.12 от Наредба №1/2004 г. от 120 лв./час, адвокатът би имал право на възнаграждение в размер на 1200 лв. без ДДС. Това възнаграждение е обяснимо, тъй като ефективното време за подготовка на документите за завеждане на дело се предхожда от поне три пъти по-продължително време за подготовка, проучване на съдебната практика в подобни производства, проучване на приложимото национално право и право на Европейския съюз и поне две срещи с клиента, проверка и изчисляване на вземания за главница и лихви за забава, разясняване на движението на делото и възможностите за ползване на правна помощ на клиента, проверка на предходни дела, които клиентът е водил във връзка с предстоящия спор, и други дейности, които остават невидими за НБПП и съда, и съответно неоценени.
Същевременно съгласно Наредбата за заплащане на правната помощ, за същата дейност адвокатът може да получи възнаграждение от 15 до 80 лв. Такава сума не само не представлява адекватно възнаграждение, но понякога дори няма да покрие присъщите за дейността разходи.
Проблемите в цялостния режим на предоставяне на правна помощ обаче остават необсъдени в обществото и не са приоритет на държавата, независимо от задължението ѝ да осигури и гарантира правото на справедлив съдебен процес в гражданските и наказателните дела, както и при административно-правните производства, при които се засягат граждански права и отношения (чл.6 от ЕКЗПЧОС). Гражданите остават с неправилното впечатление, че дебатът за правната помощ се доминира от правните професии и проблемът за заплащането на адвокатския труд. Този дебат повърхностно касае адекватното заплащане на адвокатите по линия на правната помощ, но в дълбочина е дебат за постигане на по-добър достъп до правосъдие за гражданите.
Адвокатурата трябва да бъде несъмнено в основата на една бъдеща подобрена система за предоставяне на правна помощ, в която приоритетно значение се отдава на подобряването на правното обслужване, достъпността му, качеството му и заплащането му. Наблюдавайки проблемите, с които се сблъскват ежедневно гражданите и адвокатите, взаимодействащи посредством правната помощ, екипът от кандидати за членове на органите на Софийската адвокатска колегия, който подкрепям, ще предложи качествено нова стратегия за развитие и реформиране на правната помощ. В тази стратегия ще бъдат засегнати следните въпроси:
1. Осигуряването на правно обслужване на етап предварително консултиране на населението
Основният проблем в системата на правната помощ е, че тя се концентрира върху осигуряването на правно съдействие и защита в рамките на съдебно или административно производство и в преговорите за споразумение по повод евентуално бъдещо производство. Според чл.21, т.1 от ЗПП (Закона за правната помощ) гражданите имат право да ползват правна помощ само когато се нуждаят от „консултация и/или подготовка на документи с оглед на постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело, за започване или провеждане на производство за издаване на индивидуален административен акт и/или неговото оспорване по административен ред“. Законът предвижда предоставяне на правна помощ и за „представителство в извънсъдебни процедури“ в чл.21, т.3, но според §1, т.2 от ДР на ЗПП „представителство в извънсъдебни процедури“ е представителство в административнонаказателни производства, в производството по издаване на индивидуален административен акт, в производството по оспорване на индивидуален административен акт по административен ред, в производство пред арбитраж и в процедура по медиация.
Действително чл.6 от ЕКПЧОС (Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, наричана по-долу Конвенцията) възлага на държавите-членки да гарантират справедлив процес, но разпоредбата на чл.6 ал.1 от ЕКЗПЧОС се прилага към всички производства, предмет на които е определянето на граждански права и задължения. ЕСПЧ възприема много широко тълкуване на понятията „граждански права и задължения” (в делото „Рингайзен срещу Австрия“), като сочи, че чл.6 от Конвенцията е приложим към „всички процедури, чийто резултат е решаващ за частните права и задължения” и че нито „характерът на законодателството, съгласно което се решава спорният въпрос (гражданско, търговско, административно и т.н.), нито характерът на органа, компетентен за неговото решаване (съд, административен орган) са от значение за определяне на гражданските права и задължения.
Същевременно в редица други държави правна помощ се предоставя и за всякакъв вид правни консултации, независимо от това дали те са свързани със започване на съдебно или административно производство, или с постигането на споразумение по повод такова производство. В нашия закон правната помощ неправилно според автора се предоставя само на физически лица, като не само са изключени правните консултации, несвързани със съдебно или административно производство, но и изрично се изключва предоставянето на правна помощ по търговски и данъчни дела, когато страната не е физическо лице.
Никой не отчита и факта, че по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата, всеки адвокат предоставя безвъзмездна правна защита и съдействие на материално затруднени граждани и този труд е значителен. Адвокатурата не парадира с положения pro bono труд или с казусите, в които адвокатът се е нагърбил да представлява клиента си само срещу резултатно възнаграждение, отчитайки финансовите затруднения на доверителя си.
2. Частичното финансиране на правна помощ, когато лицето, кандидатстващо за правна помощ не отговаря на минималните прагове и условия, но все пак неговият доход не е достатъчен, за да си осигури правното обслужване, което иска
В редица държави има създадена сложна подоходна таблица, която в зависимост от доходите на лицето позволява не само безплатна правна помощ, но и частично финансирана от държавата правна помощ. В тези таблици много често се оценява не получаваният доход, а разполагаемият доход (възможно е лицето да плаща издръжка и др.). Във Франция например се изисква от 15 до 85% самоучастие от лицето според доходите му, а в Англия от 35 до 70%. Разбира се има лица, които или изцяло са освободени от изискването за самоучастие или по отношение на които се прилага по-нисък праг на самоучастие.
3. Непопулярност на кредитните продукти за заплащане на правна помощ в полза на лицата, които не отговарят на изискванията за предоставяне на правна помощ, но все пак са финансово затруднени да ползват услугите на адвокат. За сравнение в Германия, Белгия, Англия и Уелс, и Шотландия има такава кредитна система по отношение на лица, на които частично е разрешено да ползват правна помощ.
4. Невъзможността лицето само да си плати услугата и впоследствие да кандидатства за възстановяване на разходите (по примера на доброволното здравно застраховане)
Много често, когато ползването на правни услуги е наложително и спешно, няма време да се подготвят документи за обосноваване на искането за правна помощ, нито достатъчно време да се изчаква неговото разглеждане от Бюрото.
Съгласно чл.25, ал.5 ЗПП едва след разрешаване на предоставянето на правна помощ, актът за предоставяне на правна помощ се изпраща на съответния адвокатски съвет за определяне на адвокат от националния регистър за правна помощ, поради което няма как да бъде предоставена правна помощ преди това.
Единствено за консултациите в регионалния център в чл.25, ал.3 от закона е предвидено първо предоставяне на консултацията и след това разглеждане на искането за предоставяне на правна помощ.
5. Ниската информираност на населението и ниво на правна култура, поради това че правната помощ не се рекламира достатъчно
През 2022 г. в България има постановени 28 683 броя решения за правна помощ под формата на процесуално представителство по дела, 4630 броя консултации по националния телефон за правна помощ и едва 436 броя консултации в регионалните центрове за консултиране. Общият брой на подадените отчети за правна помощ е 30 234. Спрямо населението на страната, процентът на отчетите за правна помощ е 0,0044%.
За сравнение във Франция в периода 2010-2011 г. е имало 912 191 уважени искания за правна помощ и 161 150 отхвърлени молби (около 15%), в Англия е имало 2 283 000 случаи на предоставена правна помощ, в Холандия е имало 772 031 случаи на предоставена услуга и т.н. Спрямо населението на съответната страна за Франция съотношението между отчетите за предоставена правна помощ и гражданите е било 0,0136%, а в Холандия – 0,045%, или трикратно и четирикратно повече отколкото в България. В другите европейски държави има множество информационни пунктове, онлайн приложения за кандидатстване и разрешаване на правна помощ, информационни сайтове, листовки, горещи телефонни линии (които се рекламират по всички медии) и др.
При преглед на бюджетите и отчетите на Националното бюро за правна помощ, се установява, че в последните години няма посочени значителни разходни пера за реклама и популяризиране дейността на бюрото, регионалните центрове и националния телефон.
6. Недостатъчно честото прилагане на възможността лицето да избира само адвоката, който го представлява
Правото на лицето, кандидатстващо за предоставяне на правна помощ, да избере само адвоката е уредено в чл.25, ал.6 ЗПП: „При възможност адвокатският съвет определя адвокат, посочен от лицето, на което се предоставя правна помощ.“ Използването на тази възможност обаче не е особено популярно сред гражданите, не се обръща внимание на тази възможност и когато съдът разрешава предоставяне на правна помощ, този избор не се стимулира по никакъв начин. Както вече посочих по-горе в някои държави се изисква самоучастие на лицето във финансирането на предоставената правна помощ и при такова самоучастие лицата са много по-активни да потърсят и изберат адвокат, който им е препоръчан от други, който има подходящата специализация и допълнителни квалификации. Друг вариант е въведеното например в здравната ни система заплащане за избор на екип/лекар.
7. Липсата на договаряне на предоставената правна помощ по пазарни цени
Действащата понастоящем система за определяне на цените на правната помощ създава модел на едностранно налагане на нивата на заплащане от страна на държавата без каквато и да е възможност за договаряне с адвокатите, предоставящи правното обслужване и без каквито и да е критерии как се определят тези цени.
Действително трима от петимата членове на Националното бюро за правна помощ се избират от Висшия адвокатски съвет, а НБПП изготвя проект на бюджет за правната помощ. Същевременно заплащането на правната помощ се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Изработването на проект на бюджета и проект за Наредбата за заплащане на правната помощ от НБПП не налага някаква процедура по договаряне на цените на правната помощ и не препятства по никакъв начин държавните органи да коригират и променят съществено предложените им проекти.
Предоставянето на правна помощ по цени, едностранно наложени от държавата, води до изключително занижаване на качеството на услугата. Използвайки дадения по-горе пример за подготовка на документи за завеждане на дело, за което адвокатът е получил заплащане в рамките от 15 до 80 лв., това означава ли че адвокатът ще трябва да употреби не повече от един час, като се вземе предвид, че минималното почасово заплащане, което той получава за работа за останалите си клиенти е 120 лв./час.
В други случаи на външно финансиране за адвокатската защита, например при застраховката „Правни разноски“, клиентът има много по-голяма свобода на избор и договаряне, което му гарантира по-високо качество на обслужването. В тези случаи, адвокатите, които се наемат от застрахованото лице и се финансират от застрахователя, са избрани от самия застрахован и застрахователят няма право да се намесва при договаряне на възнаграждението. Ако възнаграждението е в рамките на нормалното, обичайното в страната или в рамките на нормативно определен минимум (ако има тарифа/закон за минимумите, както в Германия), застрахователят плаща тази сума, а разликата се покрива от самото лице.
С договаряне на цените функционира съществена част от болничната и извънболнична помощ в България и това дава добър пример на реално взаимодействие между държавните органи, които са разпоредители с бюджетни средства и съсловните организации. Още на 27 април 2000 г. е подписан първият за България Национален рамков договор (НРД) между Националната здравноосигурителна каса и съсловните организации на лекарите и стоматолозите. Това е първият договор на консенсусна основа, който определя правата и задълженията на НЗОК, Българския лекарски съюз, Съюза на стоматолозите в България (Български зъболекарски съюз), районните здравноосигурителни каси и изпълнителите на извънболнична медицинска помощ в здравната система. Този договор е рамков, защото определя здравно-икономически, финансови, медицински, организационно-управленски, информационни и правно-деонтологични рамки, в съответствие с които се сключват договорите между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ.
Същевременно в действащата система на правната помощ, взаимодействието между държавните органи – МС, МП и НБПП, и адвокатските колегии, при определяне на нивата на заплащане на адвокатския труд, остава илюзорно и заявено само на хартия.
Съветът на адвокатурите и правните общества в Европа в своите Препоръки за правната помощ от 31 март 2023 г. подчертава изрично необходимостта цените, заплащани за правна помощ на адвокатите, да се приближават до пазарните такива, както и необходимостта лицата, предоставящи правна помощ, адвокатските колегии и техните управителни тела, да участват в процедура по консултиране на бюджета на правната помощ, да правят предложения по този бюджет. Такива примери могат да се видят в повечето европейски държави – в Норвегия например адвокатската асоциация и норвежкото Министерство на правосъдието сключват формално споразумение, което позволява на адвокатурата да влияе съществено върху основните елементи на бюджета на правната помощ.[1]
8. Ниското ниво на разходите, заделени за правна помощ
Бюджетът на Националното бюро за правна помощ за 2022 г. възлиза на 10 193 600 лева, докато разходите по бюджета на съдебната власт за 2022г. възлизат на 978 729 000 лева. Средствата, разходвани за правна помощ следователно представляват малко повече от 1% от разходната част на бюджета на съдебната система.
За сравнение в Англия и Уелс за периода 2012-2013 г. годишният разход е бил 2 489 000 000 евро, в Германия 533 000 000 евро, в Холандия 484 700 000 евро, във Франция 351 000 000 евро, в Белгия 76 600 000 евро, във Финландия 67 700 000 евро. Сравнителни анализи и доклади публикуват в табличен вид и данни за средния разход в държавите за една услуга по линия на правната помощ в периода 2012-2014 г.:
- Белгия 365 евро
- Финландия 809 евро
- Шотландия 1122 паунда за граждански съд и 243 паунда за съвет
- Франция 398 евро
При отчитане на инфлационните процеси в този продължителен период от време, е напълно възможно към днешна дата обявените данни за цени от периода 2012-2013 г. да са завишени с поне 50%.
9. Липсата на възможност за допълнително почасово заплащане и заплащане с оглед резултата
В голяма част от европейските страни системата на заплащане на правната помощ се базира също на фиксирани цени на правните дейности, но в много от тях съществува възможност, когато възложената на адвоката защита се усложни от правна и фактическа страна, адвокатът да предяви искане пред съответния национален орган за допълнително почасово заплащане.
В Англия през 2014 г. цените за правна помощ в областта на гражданското право са варирали между 112,50 паунда и 225 паунда, в Холандия – 104 евро, в Полша съдът може да присъди на адвоката, предоставящ правна помощ, до 150% от минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Още по-напредналите правни системи предвиждат и възможност органът, администриращ правната помощ, да договори с адвоката и по-ниско фиксирано възнаграждение, комбинирано с по-високо възнаграждение при резултат. За съжаление, в България не само няма такава възможност, но законът предвижда адвокатът да извърши процесуално представителство или консултации по няколко взаимосвързани процедури срещу заплащане на възнаграждение само за едно производство.
Така например в чл.25, ал.7 от ЗПП е предвидено, че предоставената правна помощ за процесуално представителство обхваща и участие на назначения адвокат в провеждане на процедура по медиация по време на съдебното производство.
Нормата на § 2 от Допълнителните разпоредби на ЗПП пък сочи, че правната помощ по граждански дела включва и правна помощ по последващо изпълнително производство, което е започнато в срок една година от влизането в сила на съдебното решение, ако няма промяна в обстоятелствата, които са били налице по време на разглеждането на молбата за правна помощ.
В заключение, посочените съществени проблеми имат своя генезис в погрешното схващане, че предоставянето на правна помощ от страна на адвокатите е публична дейност и реализация на публичната функция на държавата да гарантира достъп до правосъдие.
В работата си като член на Софийския адвокатски съвет съм срещала становища, че когато се предоставя правна помощ или адвокат се ангажира като особен представител, адвокатската защита се характеризира като „публична услуга“ и понеже подлежи на заплащане от бюджета на съда, това трябва да става на цени, контролирани от държавата. Това схващане е напълно погрешно.
В българското законодателство, регламентиращо правната помощ, липсва дефиниция на понятието за „публична услуга“ или „обществена услуга“. В т.11 от ДР на ЗЕУ се сочи, че „лица, осъществяващи публични функции“ са нотариусите, частните съдебни изпълнители, държавните и общинските учебни заведения, държавните и общинските лечебни заведения, възложителите по чл. 5, ал. 2-4 от Закона за обществените поръчки, които не са административни органи или организации, предоставящи обществени услуги, и други лица и организации, чрез които държавата упражнява своите функции и на които това е възложено със закон“. В подкрепа на това, че правната помощ не е „публична услуга“ са и решенията на СЕС по дела С-543/2014 и С-492/2008 относно това дали се начислява ДДС върху адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ (когато правната помощ се заплаща изцяло или частично от Държавата). Отговорът, който СЕС дава на този въпрос, естествено е положителен, защото правната помощ не се включва в дейностите от обществен интерес, посочени като освободени от ДДС в чл.132 на Директива 2006/112.
Тези решения всяват сериозно съмнение дали правната помощ е дейност, предоставяна от частни независими оператори (доставчици) по възлагане от Държавата, но в собствен интерес и на собствен риск, или е делегирана публична услуга. Даден е подходящ пример с това, че строителството на пътища и осигуряването на пътна мрежа определено са от обществен интерес, но дейността на частните лица и дружества, на които Държавата възлага това строителство като платена услуга не може да се третира като „публична функция или услуга“.
За да се стигне до заключение дали предоставянето на правна помощ има характер на публична услуга, трябва да се вземе предвид:
- степента, до която държавата е поела отговорност за разглежданата функция, както и степента, до която държавата плаща за изпълнението на разглежданата функция;
- естеството на разглежданата функция и степента на обществения интерес към нея;
- естеството и обхвата на всяко нормативно правомощие или задължение във връзка с разглежданата функция, включително дали функцията включва или може да включва използването на принуда;
- степента на риск от неправилното изпълнение на функцията и от кого се поема този риск.
Анализът на тези критерии показва, че макар Държавата да плаща за предоставената правна помощ, то тя заплаща по цени, които са изключително занижени, унизителни за адвокатите и непокриващи дори елементарни разходи за осъществяваната правна помощ. Като се вземе предвид, че цените за правна помощ по Наредбата за заплащане на правната помощ възлизат на по-малко от 10-20% от дори минималните адвокатски възнаграждения по Наредба №1/2004 г. на ВАдвС, съвсем аргументирано може да се приеме, че на практика държавата плаща много малка част от цената на правната помощ, тъй като средно между 80-90% от тази цена се поема от адвокатите за тяхна сметка и на техен риск. Това може да бъде илюстрирано със сравнение на адвокатското възнаграждение по чл.23, т.4 от НЗПП (Наредбата за заплащане на правната помощ) – възнаграждение за други неоценяеми искове от 80 до 180 лв. спрямо минималното адвокатско възнаграждение за сходна защита по чл.7, ал.1, т.4 от НМРАВ (Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) – възнаграждение за защита и съдействие по граждански дела за други неоценяеми искове в размер на 1000 лв.
Държавата не е поела изцяло отговорността за администриране на дейността по предоставяне на правна помощ, тъй като тази дейност се извършва от Адвокатските съвети на колегиите – адвокатските съвети разглеждат документите на адвокатите, които искат да се впишат в Националния регистър и молбите им за заличаване от регистъра, адвокатските съвети определят, при искания по ЗПП, повереници, защитници, резервни защитници, дежурни адвокати и адвокатите, работещи в Регионалния център за консултиране, адвокатските съвети извършват преглед на отчетената от тях работа и правят предложение за дължимото им възнаграждение, адвокатските съвети извършват и контрол на качественото и добросъвестно извършване на адвокатска защита от адвокатите по ЗПП.
Държавата не е поела и риска от неправилно изпълнение на работата от назначените адвокати, предоставящи правна помощ по реда на ЗПП. Рискът за тази дейност се носи изцяло от самите адвокати, които са задължени да поддържат застраховка „Професионална отговорност“, носят лична имуществена отговорност за вредите, причинени на представляваното лице и дисциплинарна отговорност по реда на Глава Десета от Закона за адвокатурата.
На следващо място, държавата не следва да осъществява никаква форма на държавна принуда в рамките на системата за правна помощ, тъй като в българската законодателна традиция правната помощ е уредена като система за наемане на частни доставчици/оператори, в която включването е изцяло доброволно. Адвокатите сами заявяват дали желаят да бъдат вписани в регистрите за правна помощ и по всяко време могат да заявят желанието за отписване. Отговорността на адвокатите за некачествено или недобросъвестно правно обслужване трябва да се осъществява само по реда за ангажиране на дисциплинарната им отговорност, а правото на НБПП да заличава адвокат от списъка за правна помощ при системни нарушения, според автора трябва да отпадне.
Накрая, следва да се има предвид, че намеса от страна на съда или държавата при определяне на размера на адвокатското възнаграждение би могла да повлияе неблагоприятно върху независимостта на адвокатурата. Създадената система на едностранно определяне на цените на адвокатските дейности, извършвани по линия на правната помощ, може да създаде зависимост на голяма част от адвокатурата от държавата и нейните институции.
[1] https://www.ccbe.eu/fileadmin/speciality_distribution/public/documents/ACCESS_TO_JUSTICE/ATJ_Guides_recommendations/EN_AtJ_20230331_CCBE-Recommendations-on-legal-aid.pdf
39
Коментирайте
Госпожата, подписала се като автор на статията не беше ли кандидат за председател на САК? Видно е, че последните 20 години не е работила като юрист и на 2 години адвокатски стаж започна да разбира от правна помощ. Това ли е елита на адвокатурата или е като с политиката, защото никой друг не иска да се мърси. Трябва да се помисли за правна помощ на ръководството на САК.
Стажът й е над 20 г като адвокат. Разбираемо е, ако не си съгласен да критикуваш статията-в научния спор се ражда истината, но аргумент ад хоминем не е аргумент, а в случаят е некоректен и неверен. Апропо-не я познавам, но ми отне 2 секунди да направя справка в публичния регистър на адвокатите-адвокат е от 2002 г.
Къде сте я срещал по дела, в каква материя, за да може да говори за правната помощ? Иначе на документи и дипломи – се вижда, че чете и приписва, ама връзка с практиката има ли…
На 27 и 28 януари ще имате „избор“ между тази подметка на Гигови и Асоциацията на банките в България и „кандидат“ завършил ПУЦ – протеже на баба Докия и Америка за България.
Честито!
Чакайте си новия закон за адвокатурата.
Ще го дочакате, защото зад тези са кинтите и … властта!
На това грозно леке, мюре и протеже на Гигови трябва да се каже едно по темата:
ПРАВНАТА ПОМОЩ ТРЯБВА ДА СИ Е КЪМ КОЛЕГИИТЕ И В АДВОКАТУРАТА!
И ДА СЕ ЗАПЛАЩА ПО НАРЕДБА 1.
Всичко което приказва са пълни глупости и неврастении, издавайки я като некомпетентна 🐞 на Гигови и Асоциацията на банките в България!
Предизборен пиар – колежката е кандидат за председател на САК в предстоящите избори.
Е изтривалка на повикване „колежката“.
Дотам ли го докарахме? Адвокатите да чакат и обсъждат подаянията от държавата по линия на правната помощ и това да им е много важен и съществен въпрос. Като юрист, практикуващ друга професия, намирам това за унизително и жалко в чисто човешки план. Считам, че като не можеш да се изхранваш като адвокат, редно Е да смениш професията с друга. Първо, е логично и второ, няма нищо срамно.
Как госпожата, която е вписана 2021 в САС е адвокат с 21 годишен стаж в областта на гражд. и търг. право. Означава, че през тези години или и била преподавател, което не е споменато, значи не е така, или е писала такива статии- никому ненужни. През малко повече от двете години като адвокат даже не не може да схвана същността на работата, защото 20 години не е практикувала. Омръзна ми от тези магистри по право, всички сме такива за сведение по дипломи. Самоче някой сме работили като юристи 21 години, а други са такива по диплома без трудов или юридически… Покажи целия коментар »
Означава ,че не си юрист, и не правиш разлика между САС и САК. САС е орган на колегията. В превод-САС-началническа позиция, в рамките на САК.
Когато възнагражденията са ниски, адвокатите отказват да упражняват правна помощ поради липса на мотивация. Или ще се отпишат от НБПП, или ще откажат да поемат делото, или ще го водят, но формално. Така с времето липсата на адекватно възнаграждение води до снижаване на качеството на правната помощ. Не можеш да очакваш адвокатът да е мотивиран да защитава чужди правни интереси без пари или за малко пари. Така правната помощ остава само в ръцете на ниско квалифицирани или ниско мотивирани адвокати. Квалифицираният специалист няма време да поема дела pro bono, защото има свои нужди и разходи. Комунистически илюзии са това, че… Покажи целия коментар »
Така си е, има например търговски дела, при които , ако страната е в неизвестност, ще определят адвокат за особен представител, като възнаграждението може да стигне шестцифрена сума. Ако обаче страната подаде молба за правна помощ , заедно с декларация че няма доходи, няма влогове и имущество, ще му бъде назначен адвокат за оказване на правна помощ, чието възнаграждение е до 360 лева, като с оглед на големия материален интерес може да бъде увеличено до 540 лева. После защо адвокати с опит отказват тези назначения и делата отиват при колеги, които нямат други доходи ? В интерес на истината, съм… Покажи целия коментар »
Слаба работа са някои адвокати. Един такъв с 300 зора, докато ми регистрира фирмата. Накрая му хвърлих майните и хванах един добър счетоводител, който за кратко ме регистрира и заведе счетоводството.
Всяка статия по темата е полезна. Най-малко, защото провокира коментари – критични и градивни. Не прочетох авторът да претендира за изчерпателност и за предоставяне на „репцта“ за решение. Напротив, постигнал е целта си – извеждане на темата в пространството на обществения дебат с ясната идея да срещне антагонисти и протагонисти. Първите обаче са по-важните, защото „лесното (т.е. среща само с привърженици на идеята) е най-големият враг на прогреса“. Въпросът (нека да него наричаме „проблемът“) с възнаграждението за правната помощ е много комплексен (зрялостта ни като общество, респ. зрялостта ни като личностти от това общество, обществено-икономическото битие, развитието на самото право… Покажи целия коментар »
Сестро! По-бързо!
То само съпоставката с белите страни стига – трагедия сме. Затова селските хитреци, които ползват безплатен адвокат, макар че могат да си плащат, да забравят капризите. Имам постигнати куп оправдателни присъди и позитивни решения по граждански дела, как пък един не рачи да се отблагодари след делото, когато може, което не е забранено, тъй като нищо преди това не му е искано?!
Искате увеличаване на заплащането в пъти – хубаво, но какво предлагате насреща, драги ми адвокати?! Тук, в китно кътче от големия Прованс, от около 200 защитници, едва десетина стават за нещо. Другите само разхождат едни скъпи костюми и големи чанти, пълни със стари вестници, и вместо да помагат на гражданите по делата, допълнително им вредят поради въпиюща некомпетентност. На такива и стотинка не трябва да се дава!!! Когато започнете да предлагате качествена услуга, тогава плачете за още кинти! И сегашните са ви много!!! Да напомним и МЕГА СКАНДАЛНИЯ факт, че само вие и дупетатите сами си определяте нормативно възнагражденията! Затова… Покажи целия коментар »
Много са гладни нея адвокати – нямат наяждане. Едно време, през 90-те, всеки завършил ЮФ се натискаше да става адвокат, тъй като адв. работа имаше много и парите течаха неспирно. По същото време заплатите в съд. власт бяха мизерни и никой не искаше да става магистрат. Сега палачинката се обърна – заплатите на магистратите станаха космически, а адв. работа намаля драстично и се оказа, че няма хляб за всички адвокати. И какво да правят скъпите ни адвокати – предлагат да се въведе задължителна адв. представителство повсеместно и да се разшири обхвата на правната помощ, тъй щото държавата /демек – обществото/… Покажи целия коментар »
Безплатната правна помощ НЕ Е БЕЗПЛАТНА, дори и след изм м ЗПП от 2022г. Безплатността е изключение-в хипотезите на чл 22, а до 2022 г тези хипотези бяха още по редки. Принципът е,че безплатната правна помощ за гражданите накрая се оказва платена! След сключване на споразумението с прокурора(щото служебниците са споразумители по наказателни дела, клиентът е блез шансове за оправдавка, като има адвокат-служебник, изключенията потвърждават правилото) НБПП не пропуска да „изкара“ изпълнителен лист срещу „безплатноправноподпомогнатия “ гражданин, освен ако не е в хипотезата на безплатност, която е ИЗКЛЮЧЕНИЕ. Тоест е невярно ,че правната помощ по линия на НБПП е безплатна.… Покажи целия коментар »
Ако не ти се плаща, отговорът е лесен – не върши престъпления, не завеждай неоснователно граждански дела, бъди добросъвестен. А и никъде в ЗПП не е упоменато, че правната помощ е безплатна, заплаща се от бюджета на НБПП, и остава в негова тежест единството ако бъдеш признат за невинен по гражданско дело. Ако ти е предоставена правна помощ за завеждане на гражданско дело, платената сума остава в тежест на загубилата делото страна. Безплатна за страната е единствено правната помощ, осъществявана от адвоката pro bono. Но в коментарите срещнах и оплакване , че се злоупотребява с член 38 от Закона за… Покажи целия коментар »
В статията пише,че правната помощ е „финансирано от държавата правно обслужване“. Но реалността е,че след споразумението с прокурора, НБПП праща сметката за финансираното от държавата „правно обслужване“ на правно обслужения гражданин, и правно обслужения следва си плати за защитата(обикновено некачествена-и свързана със споразумяване с прокурора) по наказателни дела(а те са масовия случай на правна помощ по линия на НБПП)-НБПП не пропуска да си извади изпълнителен лист- и гражданина плаща и правната помощ, оскъпена с разходите за принудително събиране на сумата-бати и безплатната правна помощ, такова чудо безплатна платена правна помощ никъде по света го няма. Освен в редките хипотези на… Покажи целия коментар »
Тоест до 18 януари 2024 14:01
Нямам достатъчно наблюдения върху правната помощ, но с чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата открито се злоупотребява.
Последно време в сайта се тиражират статии за отхвърлянето на разбирането, че адвокатските колегии не са организации за предоставяне на публични услуги, която позиция, в контекста на удачната аналогия с БЛС и БЗС, издиша яко , защото защитата на правата и здравето на хората са обществено значими ценности, гарантирани от държавата по Конституция. Някак си е тъпичко от лекарите да се очаква да работят полза народу, а адвокатите, упражняващи професията си по реда на Наредбата, да се правят, че за тях опазването на правата и свободите на гражданите да си частна дейност, сякаш един медик не преглежда един пациент наведнъж,… Покажи целия коментар »
Е защо пък да се очаква от лекарите да работят полза народу? Ти искаш ли да те преглежда лекар, който при прегледа да се чуди как да си плати тока, ремонта на старата кола или да осигури добро благосъстояние на децата си- сигурен съм, че не искаш.
Не съм казвал, това, дори напротив, всеки трябва да получава достойно възнаграждение, отговарящо на неговите знания у умения, особено ако полага висококвалифициран труд като оказването на медицинска/правна помощ.
Четох, четох пък ми писна…общи приказки и пожелания. Че е ниско заплащането е така, но пък един адвокат няма как да се изхранва с такива дела, не е това и идеята на правната помощ. В началото на адв.практика е нормално да се разчита на доходи от правна повощ, пък се трупа и опит, но след 5, 10 г. да си зависим и разчиташ на сл.защити за да оцеляваш е сериозен проблем.
Безплатната правна помощ не е безплатна по наказатетлни дела! Дали е ниско заплащането е спорно, но качеството на защита още по-ниско. Поемат се дела, по които дадения служебник не разбира. Клиенти са съветвани да признават вина , и да се споразумяват с прокурора дори и да не са извършили престъплението, дори и да има с какво и как клиента да ъде защитен. Защото така е по-лесно, и по-бързо ще дойдат парите , няма да се полага зор и усилия. Фактът е-служебна защита по наказателно дело значи клиентът го пиши осъден. Като клиентите са лъгани ,че служебната защита е безплатна. НЕ… Покажи целия коментар »
Да мислим за адвокатските доходи ли? Повече пари трябват от държавата, нали? Сиреч от народа? Защо пък не. А не може ли да работят малко про боно? Ако не могат не се записват в регистъра и толкова.
Да, плащат се малки суми на адвокатите (чак унизителни…), но то това за мен е повече благотворителност, а не да се гледа веднага какви са доходите на адвокатите, които се занимават с хора под прага на бедност.
Ако адвокатите не искат да бъдат вписани в регистрите за правна помощ?
Чудесен професионалист
Трудно се развиваме в условията на демокрация, това си е.
Има много проблеми. Уж вдигат доходите. Нали идеята е да няма хора под прага на бедноста
Добър анализ
Нужни са доста неща в страната, но…
Нескопосаното организиране на електронно подаване на отчетите пък се явява черешката на гранясалата торта на правната помощ.
Ами какво става с управлението на страната? Нали щяха да оправят правосъдието ни?
You can have hours of tasty fun with dordle game, whether you’re an experienced puzzle fan or just looking for some light entertainment.