Негативната данъчна интеграция и становището на генералния адвокат по дело C‑457/21 P
Авторът
Доц. д-р Савина Михайлова-Големинова e преподавател по финансово и данъчно право в Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Член на Катедра „Административноправни науки“ на Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ (от 1993 г. до 2020 г.). Ръководител на Магистърска програма „Икономика и управление на публични ресурси“, Стопански факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
Специализирала е в IFBD (Амстердам, Нидерландия) и в Оксфордския университет (Обединено кралство). Член e на Софийската адвокатска колегия, Европейската асоциация на данъчните професори (EATLP) и на Международната фискална асоциация (IFA).
Автор е на публикации в областта на финансовото и данъчното право. Има опит в публичния сектор като съветник на Прeдседателя на 40-ото Народно събрание (2005-2009 г., включително кореспондент по IPEX на НС) и съветник на служебния заместник министър–председател, отговарящ за координацията на управлението на средствата от ЕС (август – октомври 2014 г.) и др. Консултант е по проекти в областта на реформата на публичната администрация и транспорта, съфинансирани със средства от ЕС.
На 8 юни 2023 г. Генералният адвокат Juliane Kokott представи своето становище по делото Дело C‑457/21 P на Европейска комисия срещу Велико херцогство Люксембург, Amazon.com, Inc., Amazon EU S.à.r.l.. В становището си Генералният адвокат Kokott[1] предлага Съдът да потвърди решението на Общия съд и да отмени решението на Европейската комисия, което установява, че Люксембург е предоставил неправомерна държавна помощ на Amazon.com под формата на данъчни предимства. Тя посочва, че и двете изтъкнати от Европейската комисия основания за обжалване следва да се отхвърлят по същество.
Обжалваното съдебно решение се оказва правилно[2], посочва тя, що се отнася до изхода на делото, макар и по съображения, различни от тези, на които се е основал Общият съд. Спорното решение е трябвало да бъде отменено дори само защото Комисията се е основала на неправилната референтна система (на Насоките на ОИСР за трансферно ценообразуване, вместо на люксембургското право). Допълнителни аргументи на генералния адвокат са, че освен това от данъчното становище също не е видно явно неправилно признаване на размера на лицензионното възнаграждение, което е твърде благоприятно за данъчнозадълженото лице. Дори ако включването на таван на облагаемата сума на лицензополучателя е явно несъвместимо с метода за изчисляване на обичайно лицензионно плащане между независими трети лица, Европейската комисия не е доказала в спорното решение, че по този начин се предоставя и предимство, посочва тя.
Предвид на горното, необходимо е да припомним някои основни моменти досежно негативната данъчна интеграция, която се базира на основните забрани, предвидени в ДФЕС, в които влизат забраната на държавните помощи (чл. 107, §1 ДФЕС – данъчни облекчения) и забраната за рестрикция на основните свободи (свободно движение на стоки, хора, услуги и капитали, които имат ефект върху прякото данъчно облагане). Именно негативната данъчна интеграция, използвана активно в последните няколко години от Европейската комисия и нейните интерпретации на забраната за държавни помощи, предвид последните дела в Съда на Европейския съюз и на Общия съд (съдилищата на Съюза). Действащ подход е помощта да бъде таргетирана чрез конкретни мерки спрямо конкретни лица. Този подход е познат като „таргетирана държавна помощ“ („targeted state aid“ – advanced transfer pricing agreements, tax rullings[3], tax assessment notices issued by tax administrations[4]). Именно резултатите от такива подходи в държави членки, предизвикаха лавина от дела срещу Решенията на Европейската комисия в Общия съд на ЕС през последните няколко години. Прави впечатление, че последните години Европейската комисия се фокусира върху „targeted state aid“ и върху издаваните от данъчните администрации данъчни становища. Пример за това са делата на Ирландия, Люксембург и Нидерландия срещу Европейската комисия.
Основният въпрос по тези дела беше дали по този начин Европейската комисия се намесва в суверенитета на държавата членка по отношение на преките данъци, използвайки за основа на решенията си възможностите на негативната данъчна интеграция?
В своите решения Европейската комисия изтъква, че чрез оспорваните данъчни становища държавите са предоставили неправомерно държавна помощ в полза респективно на компаниите Amazon, Apple, Starbugs[5], Fiat[6], Belgium „excess profit“ Tax scheme в нарушение на чл. 108, §3 ДФЕС и тази помощ е несъвместима с вътрешния пазар и следва да бъде възстановена на държавата членка от получателите по силата на чл. 16 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 г. за установяване на подробни правила за прилагането на чл. 108 ДФЕС.[7] Решенията на Общия съд на ЕС по дела T-778/16, Ирландия с/у Комисия и T-892/16, Apple Sales International и Apple Operations Europe с/у Комисия се оказват ключови по делото на Ирландия и американския технологичен гигант Apple срещу Решение (ЕС) 2017/1283 на Комисията от 30 август 2016 г. относно държавна помощ SA.38373 (2014/C) (ex 2014/NN) (ex 2014/CP), приведена в действие от Ирландия в полза на „Apple“ (нотифицирано под номер С(2016)5605).[8]
Прави впечатление, че основно Ирландия и Люксембург са във фокуса на Европейската комисия по тези дела, в които има издадени данъчни становища, като в тази връзка се поставя въпросът дали България може да бъде въвлечена в подобни казуси. Считам, че подобен казус в България не може практически да възникне, т.е. вследствие на данъчно становище да бъде предоставена държавна помощ в полза на определено предприятие, тъй като – както от доктринална, така и от практическа гледна точка, а и с оглед на създадената съдебна практика, става въпрос за публичноправни обществени отношения. В подкрепа на това съждение излагам следните съображения:
На първо място, Конституцията на Република България постановява, че е в правомощията на Народното събрание (НС) да установява данъците само със закон. Член 84, т. 1 и т. 3 от Конституцията урежда, че НС приема, изменя, допълва и отменя законите, установява данъците и определя размера на държавните данъци. Съгласно чл. 60 от Конституцията гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество, като данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон.
На второ място, според общоприетата данъчноправна доктрина и съдебна практика, договорното начало в данъчното право е изключено, указанията и становищата на данъчната администрация не са източник на правото, а споразумението по чл. 20 на Административнопроцесуалния кодекс (АПК) не намира приложение в контекста на разглежданата проблематика.
На трето място, прилагат се и разпоредбите на Закона за държавните помощи (ЗДП)[9] и правилникът за прилагането му [10], включително и разпоредбите на Закона за публичните финанси (ЗПФ).[11]
Не на последно място, с оглед на горното е необходимо да припомня, че когато говорим за прилагане на забраната за държавна помощ в данъчни мерки, то следва да се има предвид разпоредбата на чл. 107, §1 ДФЕС. Понятието за държавна помощ е с обективен и правен характер и дефиниция за него се съдържа пряко в ДФЕС. Главната отправна точка за тълкуване на ДФЕС винаги е съдебната практика на съдилищата на Съюза – на Съда на Европейския съюз и на Общия съд.[12] Понятието за държавна помощ е обективно и правно понятие, дефинирано в чл. 107, §1 ДФЕС: „Освен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар.[13]“
В заключение, предстои да видим какво ще се случи и с дело C-457/21 P.[14] Следва обаче да се обърне внимание, че последните реформи в областта на данъчното облагане са свързани със засилване суверенитета на държавите членки в областта на прякото данъчно облагане[15]. Европейската комисия усилено работи, ползвайки позитивната данъчна интеграция, по инициативата „Бизнесът в Европа: Рамката за подоходно данъчно облагане (BEFIT)“, която ще предложи цялостно решение за данъчното облагане на предприятията в ЕС. Целта на тази инициатива е да се въведе общ набор от правила за дружествата в Европейския съюз за изчисляване на данъчната им основа, като същевременно се гарантира по-ефективно разпределение на печалбите между държавите от ЕС въз основа на формула. Тя също така ще има за цел да се намалят разходите за привеждане в съответствие и да се създаде съгласуван подход към корпоративното данъчно облагане в ЕС[16].
[1]https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=274428&pageIndex=0&doclang=BG&mode=req&dir=&occ=first&part=1&cid=3668455[Посетена на 27 юли 2023г. ]
[2] Case T-816/17 and T-318/18 https://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?num=T-816/17 [Посетена на 27 юли 2023г. ]
[3] Подробна информация за Tax rulings и разследванията на ЕК на: https://ec.europa.eu/competition/state_aid/tax_rulings/index_en.html. [Посетена на 27 юли 2023г. ]
[4] Вж. относно данъчните становища и споразумения в: Известие на ЕК относно понятието за държавна помощ, посочено в чл. 107, §1 ДФЕС – https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/IP_15_5880 Комисията отвори in-depth investigation Belgium „excess profi“ Tax scheme :https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/IP_19_5578. Ireland (Apple) –https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/IP_16_2923. Luxembourg (Fiat, Amazon, McDonalds, Engie) – https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/IP_15_5880. The Netherlands (Starbugs, IKEA) –https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/IP_17_5343. [Посетена на 27 юли 2023г. ]
[5] „Starbucks“ BV, Решение (ЕС) 2017/502 на Комисията от 21 октомври 2015 г. относно държавна помощ SA.38374 (2014/C ex 2014/NN), приведена в действие от Нидерландия в полза на „Starbucks“ (нотифицирано под номер С(2015)7143) (Текст от значение за ЕИП) C/2015/7143, OJ L 83, 29.3.2017, p. 38 – 115.
[6] „Fiat Finance and Trade“ Ltd (FFT), Решение (ЕС) 2016/2326 на Комисията от 21 октомври 2015 г. относно държавна помощ SA.38375 (2014/C ex 2014/NN), приведена в действие от Люксембург в полза на „Fiat“ (нотифицирано под номер C(2015) 7152) OJ L 351, 22.12.2016, p. 1 – 67.
[7] OJ L 248, 24.9.2015, p. 9 – 29.
[8] Съединени дела C‑106/09 P и C‑107/09 P, Европейска комисия (C-106/09 P).
[9] Обн. ДВ, бр. 85 от 24 октомври 2017 г.
[10] Обн. ДВ, бр. 72 от 31 август 2018 г.
[11] Обн. ДВ, бр. 15 от 15 февруари 2013 г.,посл. изм. и доп. ДВ. бр.98 от 17 Ноември 2020г. . В чл. 21, ал. ал. 2, 3 и 4 от закона се посочва, че: ръководителите на бюджетни организации са отговорни за извършването на оценка за съответствие със законодателството в областта на държавните помощи в случаите, когато се отпускат средства за сметка на съответните бюджети в полза на лица – небюджетни организации, включително за: разходи, субсидии и възмездно финансиране, в т. ч. при преференциални условия; гаранции, капиталови трансфери и пропуснати приходи и ползи, както и за други форми на подпомагане. Оценката по ал. 2 се извършва преди отпускането на средствата и в случаите, когато лицата – небюджетни организации: се освобождават частично от плащания към бюджета под каквато и да е форма; получават или предоставят права, активи или услуги при условия, различни от пазарните; получават селективни преференции и облекчения. Министърът на финансите дава указания за извършването на оценките във връзка с прилагането на режима по държавните помощи. Посетена на 27 юли 2023г. ]
[12] Решение на Съда от 22 декември 2008 г. по дело British Aggregates с/у Комисия, C-487/06 P, ECLI:EU:C:2008:757, т. 111; Решение на Съда от 21 юли 2011 г. по дело Alcoa Trasformazioni с/у Комисия, C-194/09 P, ECLI:EU:C:2011:497, т. 125; Решение на Съда от 22 декември 2008 г. по дело British Aggregates с/у Комисия, C-487/06 P, ECLI:EU:C:2008:757, т. 114 и решение на Съда от 2 септември 2010 г. по дело Комисия с/у Scott, C-290/07 P, ECLI:EU:C:2010:480, т. 66.
[13] Craig, P., de Burca, G. EU Law. Text, Cases, and Materials. Sixth Edition. Oxford University Press, 2015, с. 1117 – 1115.
[14] https://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?num=C-457/21[Посетена на 27 юли 2023г. ]
[15] 138 countries and jurisdictions agree historic milestone to implement global tax deal https://www.oecd.org/tax/138-countries-and-jurisdictions-agree-historic-milestone-to-implement-global-tax-deal.htm [Посетена на 27 юли 2023г. ]
[16] https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/13463-%D0%91%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D1%81%D1%8A%D1%82-%D0%B2-%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BA%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE-%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B5-BEFIT-_bg [Посетена на 27 юли 2023г. ]
21
Коментирайте
Individuals realize that BigLots.com/Survey thinks often about their clients’ satisfaction, which is the reason they let individuals take the Enormous Parcels Review.
We are delighted to have you here, and we appreciate your interest in learning more about the story behind our website. Big Lots.
From its humble beginnings as a dairy farm in rural Pennsylvania to a diverse and popular food destination, Wawa menu has captured the hearts and taste buds of many. Let’s delve into the evolution of Wawa’s menu, witnessing how it has transitioned from its dairy roots to offer a wide range of delectable food selections.
https://rheohl-sraald-schweaurd.yolasite.com/
Недопустимо е Европейската комисия да се намесва в суверенитета на държавата членка по отношение на преките данъци.
Намесват се във всичко. Беше тя за недопустимостта.СЕС прави каквото си иска. Това вече не е съд а инструмент за влияние и колко повече сфери обхваща-толкова по-силно е. Правовата държава(общност) с ясни граници на компетентността вече е минало.А оттук стъпката до произвола е минимална. И това всъщност е укоримо(меко казано)…
Добре, че у нас няма данъчни становища.
Това обаче нас не ни засяга.
Трябва да се ползва попозитивната данъчна интеграция.
Полезна информация.
Редно е комисията да се основава на люксембургското право.
Законодателя у нас е мислил. НЯма данъчни становища.
Тук сме си екстра. Няма казуси
Очаквах статията да е по-дълга. 🙁
Любопитно наистина.
Просто добра информация
Интересно, но както и авторката е обяснила, не ни засяга
Да и колко мъдро, че ВНС е предвидило данъците да се въвеждат само със закон, направо не ми се мисли какво щеше да стане, ако и при нас се издаваха данъчни становища… Ние направо сме си супер
Тотално вярно е това. Мъдро е.
В последпил – Искам демонтаж или взривяване на МОЧА!
И затова Ирландия и Люскембург са с най-висок стандарт на живот е Европа и може би света.
Ами нормално е при нас да няма данъчни становища,Люксембург е офшорна и безмитна зона. Там се работи основно със становища…
Друг е въпроса кое носи повече на икономиката…
Горещи момичета ви очакват ---> https://nu21.fun/girl?88261