Нагласите на студентите по „Право“ за наказването на престъпления
Как се променя оценката за справедливост на наказанието по време на обучението в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски"
В периода май – ноември 2024 г. в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше реализиран проект за проучване на студентските нагласи относно тежестта и справедливостта на наказанията, осъществен от екип от преподаватели по наказателно право и докторанти с ръководител доц. д-р Мирослава Манолова[1]. То представлява първото подобно изследване, осъществявано в България – не само поради кръга на лицата, участници в него, но и поради методите на измерване на нагласите към наказанията – както общите, така и конкретните такива, основани на повече информация за даденото престъпление, както и за личността на жертвата и на извършителя.
Идеята за това изследване беше вдъхновена, от една страна, от научно проучване на общественото мнение за Наказателния закон, проведено у нас преди повече от 30 години, с водещото участие на учени пеналисти, резултатите от което са публикувани през 1987 г. [2] На следващо място, от липсата на проучване на мнението тъкмо на студентите по право по въпросите за наказването на престъпленията (искахме да разберем наистина какво мислят те за това), и на последно място, но не по значимост – от проведено в периода 2009 г. – 2012 г. скандинавско изследване за усещането за справедливост у хората от няколко северни държави (Норвегия, Дания, Швеция, Исландия и Финландия), чиито резултати са оповестени през 2015 г.[3] То измерва общественото усещане за справедливост на три нива чрез използване на три различни метода, два от които бяха принципно възприети при това изследване на студентските нагласи спрямо наказанието за престъпления.
Целта на проучването е да разкрие отношението на студенти от специалност „Право“ в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ към наказанието. Преките цели се изразяват в проверка на това доколко степента на информираност сред студентите юристи, дължаща се, от една страна, на познанията, придобити вследствие на изучаваните наказателноправни дисциплини във факултета, а от друга – на предоставената повече и в детайли информация относно конкретно престъпление, оказва влияние, представлява фактор, предпоставящ отношението им към наказанието, т.е. дали и доколко има значение при определянето на по-леко или по-тежко наказание.
В по-далечна перспектива резултатите от проведеното проучване на студентското мнение относно тежестта и справедливостта на наказанията представляват добра основа за бъдещи подобни изследвания на нагласите в обществото като цяло към наказанието и отмерването на общественото чувство за справедливост при наказването на престъпления.
Участниците в изследването – 291 респонденти, бяха разделени на две фокус групи – студенти от 2 курс, неизучавали наказателноправни науки и студенти от 4 и 5 курс. На всичките бяха предоставени анкетни карти/въпросници в две части. Едната с общи въпроси, свързани с наказанието и неговата тежест. Другата – включваща кратко описание на два казуса за различни престъпления – управление на МПС в пияно състояние и причиняване на телесна повреда в условията на домашно насилие. И двата казуса бяха изготвени по действителни съдебни решения, влезли в сила, за да може да се провери впоследствие доколко отговорите на въпроса за наказанието, дадени от студентите, съвпадат с реалното наказание, наложено от съда.
Бяха формулирани две хипотези, които да бъдат потвърдени, съответно оборени в хода на изследването:
Първа хипотеза: Знанията по наказателноправни дисциплини, изучавани в Юридическия факултет, а именно Наказателно право – обща и особена част, Криминология, Криминалистика и Наказателен процес, предпоставят по-малко „наказателност“ в отношението на студентите юристи към наказването на престъпления.
Втора хипотеза: По-голямата информираност относно фактите и обстоятелствата за дадено престъпление, включително детайли относно личността на жертвата и на извършителя, предпоставя по-малко „наказателност“ в отношението на студентите при определянето на конкретното наказание за конкретното престъпление.
Един от основните изводи, които изследването разкрива, е, че като цяло сред студентите по право се регистрират високи дялове на подкрепа за по-тежки наказания, отколкото предвидените в закона. Широко споделено е мнението, че лишаването от свобода трябва да се налага по-често и повече административни нарушения трябва да бъдат криминализирани. Тази „кръвожадност“ се отразява и във факта, че над една пета подкрепят по-честото прилагане на най-тежката мярка на държавна наказателна принуда, а именно доживотния затвор без замяна (22% срещу 62%, според които тази мярка трябва да се налага по изключение), а почти една трета са на мнение, че в някои случаи смъртното наказание е оправдано.
Другият основен извод е, че преминаването на обучение по наказателноправни науки е оказало влияние върху тези нагласи. Разликата в сравнение с необучените студенти показва по-рядко посочване на по-тежките наказания за сметка на по-леките. По този начин се потвърждава първата формулирана хипотеза. Така например, близо две трети от студентите второкурсници споделят идеята за повече наказания с лишаване от свобода, докато мнозинството от преминалите обучение по наказателно право и процес, криминология и криминалистика се застъпват за повече наказания без лишаване от свобода. Наред с това, делът при студентите от четвърти и пети курс, които са на мнение, че доживотният затвор без замяна следва да се налага по-често е 15%, докато при второкурсниците той достига 29%.
Същевременно, резултатите от изследването показват, че запознаването с конкретната фактическа обстановка също променя нагласите в посока към олекотяване на наказанието, което потвърждава и втората поставена хипотеза. За целта е направена съпоставка на наказанията, посочени от студентите, преди и след разглеждането на предоставените два казуса. Промяната в нагласите, водеща до понижаване на наказанието, е доста по-осезаема при първия казус – управлението на МПС в пияно състояние. Докато при въпрос какво наказание биха наложили при шофиране в нетрезво състояние общо 76% посочват някакъв период на лишаване от свобода (само 19% посочват наказание по-леко от лишаване от свобода), то след запознаването с конкретната обстановка по казуса само 16% посочват, че биха счели за справедливо наказание лишаване от свобода.
При втория казус, възприеман от студентите като по-тежък в значително по-висока степен, само 3% предлагат по-леко наказание от лишаване от свобода, без да са запознати с фактическата обстановка. При запознаване с конкретния казус обаче общо 15% са на мнение, че присъдата трябва да бъде по-лека от лишаване от свобода.
Изследването откроява и един проблемен аспект – фактът, че за немалка част от бъдещите юристи в някои случаи правораздаването трябва да се съобразява с общественото мнение. Така смятат 54% от всички участници в изследването спрямо 34%, според които това категорично не трябва да се случва.
Обучението в Юридическия факултет обаче оказва въздействие върху подобно отношение. По-склонни да твърдят, че в определени случаи съдиите трябва да се съобразяват с обществените нагласи, са второкурсниците – 65%. Сред студентите от по-горен курс 42% заявяват, че съобразяването е необходимо понякога, докато 50% са на мнение, че това не бива да става при никакви обстоятелства.
За съжаление, като цяло резултатите от изследването се вписват в нарастващата в последните години тревожна тенденция на ожесточаване на наказателната репресия, оправдавана не със сериозни криминологични данни, а преимуществено с обяснението „така искат хората“, т.е. с обществените очаквания за по-тежки и повече наказания. От друга страна, те може да се разглеждат и в светлината на т.нар. съдебен популизъм, който наред със законодателния популизъм в наказателното право са проблеми, изискващи сериозно научно изследване.
Предстои по-детайлен и задълбочен анализ на получените при проучването данни. Посочените предварителни и изложени в най-обобщен вид резултати от него са обещаващи с оглед безспорната научно-практическа полза от трайно проследяване във времето на промените в нагласите към тежестта на наказанията. Подобно изследване сред студенти юристи, преди и след обучение по наказателноправни науки, достатъчно ясно показва ефекта от повишаване на правната култура и познанията в тази област. То разкрива и необходимостта да се работи по този въпрос не само сред студентите по право, но и в обществото като цяло – за да се ограничи засилващият се в последните години наказателен популизъм, чрез който политиците превръщат наказателното право вместо в последно, в основно, а едва ли не и в единствено възможно средство за решаване и преодоляване на социални по своето естество проблеми.
[1] Екипът включва още доц. д-р Красимир Манов и двама докторанти – Богомила Бинева и Йордан Милев. Проучването на тема „Нагласи сред студенти юристи относно наказанието за престъпления (Изследване на мнението на студенти от специалност „Право“ в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски)“ е осъществено със съдействието на социологическа агенция „Тренд“ чрез пряка групова анкета. То е финансирано от средствата, отпуснати целево от държавния бюджет на СУ „Св. Климент Охридски” за научни изследвания. Анкетирането на студентите бе проведено в периода 20-23 май 2024 г.
[2] Лютов, К. и авт. колектив. Общественото мнение за Наказателния закон. С.: Издателство на Българската академия на науките, 1987.
[3] Balvig, F., Gunnlaugsson, H., Jerre, K., Tham, H., & Kinnunen, A. (2015). The public sense of justice in Scandinavia: A study of attitudes towards punishments. European Journal of Criminology, 12(3), 342-361. https://doi.org/10.1177/1477370815571948.
36
Коментирайте
Колеги, как да говорим за справедливостта на наказанията според народа, били те и неговите представители в ЮФ на СУ, когато народът никога не е бил попитан? След Крумовите закони /колко са съществували, колко не, все пак отразяват нещо, което е звучало достатъчно автентично според представите на хората, че да се преповтори/ и пет века турски закони, се опитваме да се изравним със западните страни чрез законите ни. Е как нещо толкова външно някога да успеем да го приемем за наше свое, респ. да попада в категорията ни за справедливост като народ? Разбира се, това е теза, с която за пръв… Покажи целия коментар »
Криминализирай и закривай!
НАЙ-СПРАВЕДЛОВОТО НАКАЗАНИЕ ЗА УБИЙСТВО Е „СМЪРТ“!
Не не е.
А аз пък бих цитирал Станислав Йежи Лец, който е казал:
„Би могло да се въведе доживотен затвор, утежнен с изкуствено продължаване на живота…“
пп. Цитрам по памет от негова книжка „Невчесани мисли“, четена някъде през 80-те години…
Това ли било високото ниво на СУ, че многоуважаваните преподаватели нещо май са изостанали от наказателната доктрина. Справедливостта е в неизбежността на наказанието, а не в тежестта колеги, а още по-абсурдно е в обществения натиск. Тежко и горко на системата с юристите, които обучавате, то се вижда вече и по нивото на магистратите, на адвокатите и пр. завършили висше юридическо образование. Само едно обществено мнение, европейски ценности и тем подобни глупости знаете.
Стара сентенция, която явно не е споделена на малчуганите е че когато общественото мнение влезе в съдебната зала, правото излиза. Няма как под обществен натиск например при ПТП да бъдат обвинявани хора при форма на вината евентуален умисъл. Просто няма как. Но ето, че заради някакви си ангели на пътя, страхливи съдии излизат с калпави присъди. Въпросът за размера на наказанието е законодателен и не е проблем на правосъдието и съдебната система!
Още от унито се подготвя прокурорската нагла клика. Това, което са пропуснали явно да им набият в главите на обучаващите се е че силата на наказанието се корени в неговата неизбежност, а не в размера. Имах случай на изключително бавно повдигнато обвинение за опит за убийство (10 години след деянието се внася обв. акт) и в зала присъстваха стажант юристи по задължителен стаж за придобиване на правоспособност, направих си същия експеримент след заседанието и ги попитах според тях какво следва да е наказанието, всички ревнаха в един глас, че поне 10 години лишаване от свобода е справедливо. Накрая моя човек… Покажи целия коментар »
А твоят човек по хуманен начин ли се опита да убие жертвата или щото не е довършил опита си е обстоятелство, достатъчно хуманно. Замислих се само…
6 месеца условно за опит за убийство! Стига бе! Това не го вярвам, дай линк към присъдата.
За генералната превенция, определящо е не тежестта на наказанието, а неговата неизбежност, както и времето, за което се реализира наказателната репресия.
Тези доценти с видимо голямо съжаление констатират, че малките не са либералчета и разбират базовите правила в живота – като вършиш глупости, трябва да си носиш последиците.
Та в мъката си измислят нови думи като „кръвожадност“ (която използват по повод студентските разсъждения !!!) и „наказателност“.
Къде е сега проф. Димитър Михайлов, който ние наричахме Митьо Секирата, да намести нещата …
Не само по повод на студентите. Кръвожаден е българинът изобщо. Може ли за някакво дребно грабежче на 50лв, пострадалото лице да реве „доживотен затвор, доживоооот“ … що за жалък и малък е капацитета на българина? Силата на наказанието е в неговата неизбежност, а не в размера му.
Криминологичният подход е да се прави анализ на престъпната дейност в страната и да се завишават законодателно наказанията само за тези престъпления, които са най-многобройни в чисто статистически план. Типичен пример са ПТП-тата и шофирането след употреба на алкохол или наркотици. Това с цел постигане и увеличаване на генералната превенция.
В България обаче това никой не го интересува.
Изключително актуална тема за тежестта и справедливостта на наказанията у нас.
Особено в държава, която е обсебена от мафията.
Дано се оправим. В тия младежи ми е надеждата
Дано да останат тук. Че повечето се ориентират към чужбина.
Това с младежите го чувам от 30 години и нищо не се промени. Поне не пишете глупости като някой дядка.
Младежите от съвременните млади поколения са дебилизирани до инфантилност на 95% и са по-лесно манипулируеми от всякакви управляващи.
Пример: за идиотски партии като „Величие“ и „Меч“ на 27 октомври гласуваха общо над 200 000 българи и българки, в т.ч. и много млади „от чужбината“ и не само….
Младите не искат да си бият главата в стената, че кръв да пусне, и предпочитат да се адаптират към сегашните изисквания и критерии в обществото, за да трупат парички и власт, за да могат да контролират едностранно поведението на други хора, като батковците си. Не разчитайте на тях. Ако не се адаптираш, оставаш маргинал в обществото. „За да си намериш врагове, няма нужда от война, просто кажи какво мислиш.“ Никой не казва какво мисли в действителност. Затова и никой на никого няма вяра.
Тонпа едно изучаване…
То па едни студенти…
Както в много сектори така и тук се записват да учат право масово защото смятат, пе това е лека работа с много пари. Няма такова нещо.
Морето им е до колене. Мислят си, че след като завършат, ще ги чакат с отворени обятия и ще взимат по една торба с пари.
Има и адекватни студенти. Но повечето не са
Защото записват само и само да имат тапия.
Те рязбират ли материята?
Сигурно! Освен тези, които преписват на изпитите.
То какъв е смисълът от наказание, когато е извършено вече деянието, трябва да се мисли предварително – навремето имаше мрежа от социални отношения, поне в това отношение. Беше немислимо да извършиш нещо дръзко.
Повърхностно е като подход – да се иска огромно наказание. Нито намаляват случаите, нищо.
Много мисли някой за предишни наказани. Особено при умишлените престъпления, се „изпипват“ детайлите.
Браво, браво за това изследване и темата и точното и правдиво посочване на този проблем – ожесточаване ,кръвожадност, наказат3л3н популизъм и законодателен популизъм. Това изследване и екипа му ми дават малко вяра за правото, юристите и правоприхгане и правораздаване в България.
Бравооооо
Първата причина е, че по ирония на историята едно диво азиатско племе се е озовало в Европа и не е успяло да се отърве нито от дивотията, нито от азиатщината. Втората, общия упадък на наказателното право в Българияq отказ от неговите основни принципи и връщане към родовото отмъщение.
Програмата на обучение на студентите в ЮФ на СУ включва ли посещение в арест и/или затвор и/или дори в килията на съда?
Такова посещение считам, че ако не се е включвало в обучението на втората група респонденти – по повод предмета наказателно право или по наказателно изпълнително право, то смея да твърдя, че техните отговори НЯМАТ стойност, доколкото самите те не са запознати с улсовията на изтърпяване на „най-тежкото наказание, което тъй отявлено подкрепят“ ?
Никой не иска да се налагат строги наказания самоцелно, но с безобразията по пътищата това желанието на обществото за повече и „незабавна“ справедливост, а не стратегическо превъзпитаване на извършиtелите, е напълно очаквана реакция като се има количеството на ПТП с жертви пешеходци малолетни и непълнолетни лица. Като оставиш нещата да зазлеят докато си зает с борба за власт, усвояване на еврофондове и осъществяване на „детски мечти“ в политиката, губиш връзка с реалността, а на голяма част от хората определено им е писнало.
Ами не е учудващо, в СУ също много падна нивото и в ЮФ там учат Право какви ли не индивиди вече. Едно време беше елитарно, но сега не е…
В периода май – ноември 2024 г. в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ бе реализиран проект за проучване на Prepaid Gift Balance студентските нагласи относно тежестта и справедливостта на наказанията, осъществен от екип от преподаватели по наказателно право и докторанти с ръководител доц. д-р Мирослава Манолова.