Поправка на правописна грешка:
4. В обобщение – същинският въпрос е ползва ли и ответника ЕВЕНТУАЛНО такова възражение на ТЛП, а оттам и вторичните – следва ли да бъде обсъждано или не, евентуално – при какви условия (например обратен иск).

Не знам кое лице спори с Вас и Ви обижда („анонимен“ тук сме най-различни лица), но мога лично да Ви уверя, че тук пишат магистрати, вкл. и по тази тема. Именно защото правните дискусии (не обидите и надвикванията) се четат от много други юристи – адвокати и магистрати, в това число и от ВКС.

Чудесно, че се четат… Затова и съм написал аргументирано становище. Надявам се да се вземе предвид от когото трябва, за да не възникват след ТР нови и все нови въпроси. Цялата тази бъркотия се дължи на въведената процеуална преклузия. Преди това спор по тези въпроси не е имало. А лицето, което спори и обижда, си знае кое е… Затова съм се обърнал изрично към него с П.С.

Указано е, че ТЛП може да получи съответна защита при регрес с разширително тълкуване на разпоредбата на чл.223, ал.2 от ГПК – възражение за лошо воден процес. Моля Ви да уточните къде е указано, защото като чета посочената практика на ВКС, не откривам този извод. А това е важен въпрос, който вълнува и Вас и ВКС.

В мотивите на второто решение от 2014г. на III г.о., колега (на доклад на Емил Томов).

Благодаря ви, колега. Обаче като чета точно този абзац: В тази връзка и ако подпомагащата страна се окаже обвързана с мотивите по осъдително за ответната страна решение по иск , който е бил погасен по давност , по- широко тълкуване следва да намерят и изключенията по чл.223 ал.2 ГПК, ограничаващи възможността на третото лице помагач да оспорва установеното в обвързващите го мотиви по решение , при постановяването на което е участвал, разбирам, че изводът е обратния на това, което е написал другия колега. А и това е само един довод в търсената обосновка защо е недопустимо да се разглежда невъведено… Покажи целия коментар »

Не считам, че изводът е обратен, просто стилистиката е лоша (разширително тълкуване „на ограниченията“, вместо на приложението). Моето мнение е, че това не е разширително тълкуване, а тълкуване contra legem, но както вече казах, ще видим.

Именно. Има се предвид, че ограниченията по чл.223, ал.2 от ГПК следва да се тълкуват разширително и в процеса по регреса да се обсъди възражението за съпричиняване на ТЛП от първия процес срещу ищеца по регреса (ответник по първото дело), т. е. това че не е направил възражението в първия процес като ответник, а ТЛП го е направило, но не е било разгледано от съда, да се приеме, че е лошо водене на процеса. Това е второто становище в определението, с което се иска постановяване на ТР, във връзка с което са цитирани и по-голям брой съдебни актове. Както съм… Покажи целия коментар »

Броят на актовете в единия и в другия смисъл няма голяма тежест, посочва се само за да обоснове допустимост на искането за тълкуване. В случая решенията по чл. 290 ГПК по този въпрос са 1 на 1, а определението от 2021г. е по чл. 288 ГПК и не формира противоречива практика

Струвай ми се, че е обратен, защото с този цитат извеждат извода за преклузия на възражението, иначе в обратния смисъл щяло да се достигне до по-широко тълкуване на чл. 223, ал. 2, което според мотивите на ВКС не е оправдано – а точно това е в обратни смисъл на на становището на другия колега. Така разбирам тези мотиви – но понякога всеки адвокат, а и съдия си избира от мотивите това което му е изгодно, не е че е правилно де.

Цитат от определението на ВКС с предложението: „Причината законът да допусне участие на трето лице като помагач на една от страните не е нуждата от подпомагане на нейната защита. В тази връзка и ако подпомагащата страна се окаже обвързана с мотивите по осъдително за ответната страна решение по иск, който е бил погасен по давност, по- широко тълкуване следва да намерят и изключенията по чл. 223, ал. 2 ГПК, ограничаващи възможността на третото лице помагач да оспорва установеното в обвързващите го мотиви по решение, при постановяването на което е участвал.“ За по-голяма яснота го разделяме на две: 1. Ако подпомагащата… Покажи целия коментар »

Не го е написал много ясно съдия Томов, но според мен това е идеята му, защото като кажеш А, трябва да кажеш и Б, не може да оставиш третото лице без каквато и да било защита.

Аз го цитирам от определението на сътава, с което се предлага постановяване на ТР. За мен е пределно ясно какво се казва, а защо и другите не го виждат, а ме обвиняват, че аз съм го измислил, не мога да кажа… 🙂 🙂 🙂

Да, колега така е, обаче вижте последващите аргументи: Основателно е оплакването за обсъждането на възражение за погасителна давност , направено от трето лице помагач спрямо търсената от ответника гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД , при положение че същото не е било своевременно въведено от ответника с отговора на исковата молба. Значи, няма как да са приели, че е правилно разширителното тълкуване на 223, ал. 2, както приема другия колега. А ми се струва, че няма и как да се приеме по-широко тълкуване, защото този член е ясен – само при умисъл и груба небрежност. Другото тълкуване май не може… Покажи целия коментар »

А и предходната обосновка също води към този извод: Обратното разрешение би довело до една неравнопоставена привилегия за този ответник, посредством подпомагане в процеса от трето лице за него да се преодолеят стриктно разписани правни последици, свързани с бездействието му, а подобен резултат ще е в разрез с целта на института по чл. 218 и сл. ГПК.

„Основателно е оплакването за обсъждането на възражение за погасителна давност , направено от трето лице помагач спрямо търсената от ответника гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД , при положение че същото не е било своевременно въведено от ответника с отговора на исковата молба.“ Вече имам чувството, че четете съдебните актове, както Дяволът – Евангелието. Не знам защо трябва да ви тълкувам елементарни неща: Въззивният съд е обсъдил възражението, а ВКС казва, че оплакването за това е основателно, т. е. НЕ Е ТРЯБВАЛО ДА БЪДЕ ОБСЪЖДАНО и вземано в предвид при решаване на делото. Затова следва да се разгледа…. както казах… Покажи целия коментар »

И Анонимено, изрично писах, да не пишеш повече по темата, тъй като не ти е ясна и само разводняваш дискусията. Даже елементарно смислово и логическо тълкуване на няколко изречения не можеш да направиш. 🙂 🙂 🙂 По-добре ходи в другата публикация да се заяждаш с мен, по ти подхожда там за нетрадиционните неща… 🙂 🙂 🙂

Някой да разговаря с Вас, неанонимено. Разсъждаваме с другия колега – с Вас никой не обсъжда, каза Ви се, че десет пъти сме чели Вашите мисли.

като кажеш А, трябва да кажеш и Б, не може да оставиш третото лице без каквато и да било защита – няма да остане без защита, защото съдът трябва да разгледа възражението възражението дори и да е предявено от третото лице. Иначе заради обвързващите мотиви в следващ процес е недопустимо да се разгледа такова възражение.

Това е и моето мнение, но в конкретния случай съставът на III г.о. е приел в решението си обрстното – че подпомагащата страна не може да прави такова възражение в първоначалния процес, след като то е преклудирано за ответника. При това положение единственият път за защита на третото лице би бил чрез възражение за зле воден процес, а това изисква нормата на чл. 233, ал. 2 ГПК да бъде тълкувана изключително разширително (без ограниченията относно неизвестните обстоятелства и формата на вината), което аз лично намирам за contra legem. Но ако отречем правото на подпомагащата страна да прави възраженията сама и… Покажи целия коментар »

Да, така е, колега. Затова според мен правилното становище е обратното на възприетото в това решение. Съгласен съм, че останалото би било contra legem и би създало доста проблеми вкл. и доколко са обвързващи мотивите за ответника и неговия помагач – ако до такова разширително тълкуване се достигне, при друг казус може и до още по-разширително, за да се защитят други защитими процесуални права.

Анонимено, даже не се сещаш да се извиниш, че в няколко поста ме обиждаше и набеждаваше, че аз съм измислил хипотезата, въпреки че цитирах актове на ВКС и обяснявах това като за малоумник… Добре че най-накрая се появи и друг мислещ човек, освен мен, който го разбра, а пък ти се усети. Но това твоето си е типично фашизоидно и античовешко, тролско поведение! 🙂 🙂 🙂

„Това е и моето мнение, но в конкретния случай съставът на III г.о. е приел в решението си обрстното – че подпомагащата страна не може да прави такова възражение в първоначалния процес, след като то е преклудирано за ответника. При това положение единственият път за защита на третото лице би бил чрез възражение за зле воден процес, а това изисква нормата на чл. 233, ал. 2 ГПК да бъде тълкувана изключително разширително (без ограниченията относно неизвестните обстоятелства и формата на вината), което аз лично намирам за contra legem. Но ако отречем правото на подпомагащата страна да прави възраженията сама и… Покажи целия коментар »

Исках да ти спестя излагацията – вижда се, че даже не можеш да четеш правилно, за теб изцяло важи изразът – чукча писател, чукча не читател… „защото съдът трябва да разгледа възражението дори и да е предявено от третото лице. Иначе заради обвързващите мотиви в следващ процес е недопустимо да се разгледа такова възражение.“ Анонимено, пиле-шарено, ама и аз това казвам бе, но какво се случва след това? – съдът го разглежда и казва, че е основателно, но съдът констатира и че ответникът не го е направил в преклузивния срок с писмения си отговор, а се е присъединил по-късно към… Покажи целия коментар »

Така. И като го направи ТЛП, а ответникът не го е направил с отговора – присъединява се към това възражение след като е настъпила преклузията по чл.133 от ГПК за него, следва ли да се ползва от същото, т. е. да се отхвърли иска – при основателно възражение за погасителна давност, или да се намали обезщетението – при възражение за съпричиняване? Ако да – защо?

Моля да не се публикуват едни и същи неща под всеки коментар. Разбрах становището Ви, изразихте го пределно ясно последните 10 пъти. Не го споделям, т.к. смятам, че се основава на смесване на подпомагаща страна с обикновен другар. В процесуално отношение подпомагащата страна, също като обикновения другар, е самостоятелен участник със свои собствени процесуални права, поради което преклузията, настъпила за подпомаганата страна, не засяга процесуалните права на подпомагащата. В материалноправно отношение институтите са различни, т.к. за разлика от обикновените другари, подпомаганата и подпомагащата страна защитават едно общо материално право и мотивите по него не могат да бъдат различни за единия… Покажи целия коментар »

Ами като си разбрал – дай практически отговор на въпроса, който е поставен, а не да ми разсъждаваш най-общо. На това твоето му се казва дървена философия… Много приказки – за нищо. Резултат – 0. 🙂 🙂 🙂 И за да разбереш, че твоето мнение, което не е ясно какво точно е и което обаче няма да си промениш, противоречи на преобладаващата към момента практика на ВКС, пак ще ти я цитирам – възражението на ТЛП не се разглежда в процеса, а се разглежда при регрес при условията на разширително тълкуване на чл.223, ал.2 от ГПК, от което следва,.че в… Покажи целия коментар »

А ако застъпваш другото становище – единичен случай в практиката на ВКС, че такова възражение на ТЛП ще следва да се разгледа и ще ползва и ответника, кажи го ЯСНО, защото аргументите ти са в таква насока. Трябва ли да гадая какво точно имаш предвид? Дано и на хората, които се налага да ти четат писанията не им се налага да го правят. 🙂 🙂 🙂

Спорът по съществото си е ще може ли да се ползва ответникът от такова възражение по иска срещу него. Според определението, с което е предложено постановяване на ТР, едното становище е, че ТЛП може да направи възражение след изтичане на срока за отговор на ответника и дори той да не е направил такова, ще се ползва от него, а според другото – че ТЛП не може да прави такова възражение, ако ответникът не го е направил в срока за отговор, т. е. дори и формално да го направи, то не следва да се разглежда изобщо в процеса, дори и в… Покажи целия коментар »

Тълкувателният въпрос е съвърщено различен: „Следва ли въззивният съд да се произнесе по възражение за съпричиняване на вредоносния резултат при иск по чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД, въведено своевременно в процеса от трето лице-помагач, при условие че ответникът не е направил такова възражение с отговора на исковата молба, а се е присъединил към направеното възражение с изрична молба?“. ВКС ще отговори САМО на този въпрос – „присъединил се“ означава, че е НАДЛЕЖНО (процесуално допустимо) въведено възражение за съпричиняване (възражение за погасителна давност, може и за придобивна давност). Но след като изяснихме какво означава преклудиращото действие на… Покажи целия коментар »

„за ответника по първия иск нямало съпричиняване и ще трябва да заплати всичко – при участието на 3ЛП, но в друг процес това 3ЛП ще може да противопоставя на същия ответник (вече ищец) възражение за съпричиняване. Освен че липсва никаква правна логика, това съждение е лишено и от житейско основание.“ Нестандартен, това е едното становище в определението, с което се предлага постановяване на ТР, а не съм го измислил аз. Ако прочетеш внимателно какво съм писал, ще видиш, че изобщо не го споделям в този му вид, а ето и цитата: „Подпомагащата страна е участник в процеса от момента на… Покажи целия коментар »

А ако има, както най-често се случва и предявен обратен иск?

И кво правим после с възражението за лошо воден процес, като нямаме изрична уредба за случаите, в които подпомагащата страна е пропуснала възражение заради етапа на процеса, в който е присъединена?

Защо ? А ако след това ответникът предяви регресен иск срещу третата подпомагаща страна и тя е обвързана от мотивите по предходното дело?

Ще се вземе предвид дали бившият ответник – сега ищец, е водил лошо делото и е пропуснал по своя вина някои възражения.

Тц, чл. 223, ал. 2, изр. 2 ГПК – за да се слуша възражение за зле воден процес, обстоятелствата трябва да са били неизвестни на третото лице и страната трябва да ги е пропуснала умишлено или поради груба небрежност. С възражение за съпричиняване не става, именно защото нормата предполага, че третото лице може да направи такова възражение и само.

Ами не виждам друг изход от отговор „не може да предяви преклудираното за ответника възражение“.

Ако прочетеш внимателно какво съм написал по-подробно надалу – в т.2, може и да видиш „друг изход“. Накратце – ответникът с отговора не прави възражение за съпричиняване – никакво, и иска привличане на трето лице помагач. Третото лице помагач взема становище до първото съдебно заседание, че има съприиняване. Съдът в мотивите обсъжда има ли или няма съпричиняване, след което казва – тъй като няма възражение от ответника за това, следва да заплати целия размер на обезщетението. За отношенията между ответника и третото лице помагач обаче мотивите съдържат установяване, че има съпричиняване. При регрес ще се вземе предвид това съпричиняване и… Покажи целия коментар »

И само да добавя, че този проблем възникна с въвеждането на преклузията в процеса. Със стария ГПК подобно проблеми не е имало.

Ми то тва е вариант на моето „предложение“. Да, и така става.

Не, не става така – когато съдът не се произнася по съпричиняването, защото е приел, че то е несвроеменно заявено, не се произнася въобще. Няма да обяснявам защо не го разглежда във „вътрешните отношения“ между подпомагащата и подпомаганата страна – жокер: какво действие има решението между насрещните главни страни и подпомагащата на главната страна по отношение на насрещната главна? Но иначе приветствам разсъжденията – все пак са във форум, не са в съдебно решение.

Начи, виж ся. Вариантите са два: или преклудираното за отв-ка възражение може да се предяви по общия ред от 3Л (да, тогава ответникът изкярва един вид незаслужено), или ако не може, мотивите, каквито са между ответника и ищеца, не трябва да обвързват в частта за фактите по възражението третото лице. Няма трето, което да е справедливо за това трето лице. И да, предложеното от Скуби Бу с отразяване на това още в мотивите на решението по главния иск е наистина практично, носи яснота. Но не е принципно различно от каквото казах аз. ___ Между другото, не съм сигурна дали е… Покажи целия коментар »

Единственото правилно решение е, че възражението за съпричиняване, което своевременно е заявено от 3ЛП, трябва да се разгледа – трябва да се установят общите факти между подпомагана и подпомагаща, но още по-важно – по отношение на подпомагащата страна и насрещната главна страна се формира установително действие, което си е СПН, т.е. 3ЛП няма да може да упражни свои процесуални права, но заради бездействието на подпомаганата страна ще бъде обвързан както от мотивите, така и от СПН на решението. A въобще този миш-маш, който ни е предложил Скуби, няма какво повече да се коментира.

Абе, нетрадиционен, нали и аз съм написал, че трябва да се разгледа в мотивите възражението на третото лице помагач, за да обвърже подпомагана и подпомагаща страна при евентуален бъдещ процес между тях. Пък иначе за СПН с насрещната страна го пише в закона и няма общо с казуса. Но понеже не ти е ясно, ще ти разясня и тази хипотеза. Излизаме извън казуса – ако ищецът предяви иск срещу третото лице помагач за същото право, ако отговаря солидарно с първия ответник, в срока за отговор новият ответник, предишно трето лице помагач, ще може да му направи възражение за съпричиняване. И… Покажи целия коментар »

Скуби-Буби не знае дори какво означава установително и регулиращо действие на СПН. Дори не знае, че незаявените факти и възражения се преклудират от СПН. Толкова по въпроса. Щял да преборва с нов иск обективните предели на СПН. Казано е: „С неграмотността не може да се спори, единственият лек е мълчанието“. Ще трябва отново да се замълчи. Толкова пропуски от конституционното, облигационното, вещното, а сега и от процесуалното право не са присъщи на районен съдия. Наистина, този с „Конституцията“ може да се окаже прав.

Дали бишият ответник, сега ищец, е водил лошо делото, ще се вземе предвид, ако ответникът по регреса не е участвал като трето лице помагач в него и с писмения отговор направи такова възражение. Ако е участвал и си е направил възражението за съпричиняване там, ще се ползва от установеното в мотивите на първото решение.

Квото каже ВКС, такова. Единственото сигурно е че 3Л не бива да губи възможност да се ползва от такова възражение. Иначе не е трагедия дори ако на общо основание му се признае възможност за възражение и от това негово възражение се ползва и проспалият възможността ответник. Нещо подобно може да се получи и при другарството, а никой не се възмущава от това. 😉

Ами на третото лице помагач не му се засягат правата, както съм написал – във всякакви възможни хипотези. ТО СИ ИМА ПРАВО НА ТАКОВА ВЪЗРАЖЕНИЕ, а съдът е длъжен да го обсъди. И не това е проблемът в казуса, поставен на вниманието на ВКС, а ДАЛИ МОЖЕ ДА СЕ ПОЛЗВА ОТВЕТНИКЪТ от неговото възражение, когато е пропуснал самият той да го направи в срока за отговор. И да – не е трагедия за ответника да се ползва от едно такова възражение, даже си му идва дюшеш, обаче за ищеца би било доста трагично, ако възражението се окаже основателно… 🙂 🙂… Покажи целия коментар »

Ами изобщо не е вярно, че това не бил проблемът в казуса. Както виждаш (ако не виждаш – виж), част от мненията, вкл. в решението на ВКС от 2014, отричат точно възможността на третото лице изобщо да повдига такова възражение, след като ответникът няма право на него.

Естествено, всеки от вас с противоположните мнения смята за очевидно, та и не се притеснява да го заяви, че който разбира малко от малко от право и има за пет пари акъл, ще споделя точно вашето от двете изключващи се мнения. Свикнали сме, де.

П.П. Да го повдига и съдът да го разгледа включително и за да се ползва самото трето лице, а не ответникът. И в това решение, и в определението от 2021, и в част от мненията тук се казва просто: „не може“ и толкова, ама не, не бил това проблемът, не – всеки, който има глава и добро образование, вижда. Освен казващите „не може“ да нямат глави или другото там… 😉

Със Скуби-Буби не може да се спори – той е вечно прав, дори и когато греши… Сега обаче ще чуем нови хули, без да е осъзнал нищо от това, което му е обяснено. Но ние нямаме толкова време – както е изяснено, тук не е университет. Само можем да констатираме неговите големи пропуски. А недоволства, че не бил признат от конкурсните комисии. Има защо… вината не е в тях.

Видях само какъв е въпросът и набързо нахвърлях няколко различни хипотези за това как СПОРЕД МЕН следва да се тълкува и приложи законът. Сега погледнах определението – първото становище е, че възражението на ТЛП следва да се разгледа и да ползва и ответника, а второто е, че изобщо не трябва да се разглежда, а при регрес – разпоредбата на чл.223, ал.2 от ГПК да се тълкува разширително, т. е. да се прави и разглежда в последващо дело. Принципно, ако е учатвало като ТЛП по делото, лицето няма как да прави възражение по чл.223, ал.2 от ГПК при регрес, защото е… Покажи целия коментар »

Както писах – според мен не е толкова важно дали ще се възприеме твоето предложение, или ще се тълкува „разширително“ чл. 223, ал. 2, резултатът ще е един и същ – третото лице получава възможност да се ползва от възражението; а дори да се приеме, че възражението ще ползва и ответника, пак не би било голяма драма, защото да се получи подобно нещо е възможно и при другарство – един да пропусне възражение, другият да го направи и да се ползват и двамата. Ама за ищеца било драма – може, и при другарство също може да му е драма. Но… Покажи целия коментар »

Сега, пак изместваш ОСНОВНИЯ проблем, а той е – ще ползва ли ответника такова възражение (а не пренебрежителното – „а дори да се приеме…“). Ти си знаеш твоето – за защитата на ТЛП. Да, ама тя е пределно ясна – получава я и в моя, и в оня, и във всеки вариант… СПОР ЗА ТОВА НЯМА. Ако не му го обсъдят, както предлагам аз – обсъдено/защита, ще му го зачетат с разширително тълкуване на чл.223, ал.2 от ГПК – второто становище в определението – пак защита, а при първото становище – ще го зачетат, включително и за ответника – пак… Покажи целия коментар »

Казано е: „Неграмотността е агресивна. С нея не може да се спори. „

Именно, затова и не споря с теб. Казах ти, че те признавам за най-голям специалист по всички най-нетрадиционни неща, но ти продължаваш да проявяваш агресия, г-н, или по-добре да те наричам г-жо, ЛЕГИОН?! 🙂 🙂 🙂

Проскубаният възрожденски експерт по всичко веднъж да повърне нещо смислено, адекватно и дори проследимо, без да се налага човек да изпие пет големи водки преди това. Браво. Да се приеме обратното означава, пречупвайки пространствено-времевия континуум, ТЛП да знае, че срещу подпомаганата страна ще се заведе иск и да подава отговор на искова молба, която дори не му е връчена.

Или да не е па толкова обвързан от мотивите по отношение на фактите, отнасящи се до пропуснатото възражение, е другият вариант?

Добре тролчо, каквото кажеш. Та ти дори не си юрист….

Няма проблем да си направи възражението третото лице помагач. Съдът в мотивите ще го обсъди и ще каже например, че е основателно, но понеже е преклудирано за ответника, няма да го приложи в отношенията му с ищеца. След това, при регрес на ответника – третото лице помагач ще се ползва от мотивите, в които пише, че възражението му е било основателно и искът срещу него, ако изобщо бъде предявен такъв, ще се отхвърли. Така че всеки ще плаща според това как си е водил защитата.

Възражението за съпричиняване е материално правно възражение и се преклудира в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, също като при давността. Друга аналогия няма.

И аз съм на същото мнение. Ама ще видим какво ще отсъди ВКС.

За третото лице – помагач също.

Интересен казус. Въпросът е колко ще се бавят с решението.

Отново, да

И аз така смятам, ама ходи им обяснявай на „специалистите“

И АПИ имат вина според мен. Но и той е карал с превишена скорост.

Пак че научиха Ганьо да си слага колана. Че го е страх да не се мине с глоба. Българина го е страх да не настине, да не се мине. И дори за това елементарно нещо, което спасява животи трябваха години за да се научи прост Ганьо, че колана не е за украса и не му пречи чак толкова на шкембето, че му го стяга.

За съжаление това не важи за всички. Нощните състезатели надали мислят за глоби. Еле, ако са на няколко чашки или“ чертички“.