Върховни съдии искат тълкувателно решение:
Може ли третото лице-помагач да предяви преклудирани за ответника възражения
„Допустимо ли е третото лице – помагач на ответника да предявява преклудирани за ответника възражения за съпричиняване извън срока за отговор на исковата молба?“. По този въпрос да постановят тълкувателно решение Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) предлагат трима съдии (пълния текст на определението им виж тук).
Състав на Гражданската колегия с председател Снежанка Николова и членове Гергана Никова и Соня Найденова се е натъкнал на противоречия в практиката на ВКС. Поводът за това е иск за непозволено увреждане срещу агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) на близките на жертва на катастрофа. Те търсят обезщетение от агенцията, като посочват, че тя не е спазила задължението си да постави предупредителни знаци за опасност и за разрешената скорост, докато се извършва ремонт на пътя. АПИ привлича като трето лице-помагач по делото фирмата, която извършва ремонта.
С отговора на исковата молба агенцията отправя възражение, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия – той е шофирал с превишена и несъобразена с пътните условия скорост. Със становището, депозирано 14 дни след получаване на съобщението за конституирането ѝ като трето лице-помагач на ответника, строителната фирма пък прави възражение, че мъжът е шофирал без предпазен колан и ако го беше поставил, това е щяло да предотврати затисването му от автомобила, което е причинило смъртта му.
Софийският апелативен съд приема, че е недопустимо да се разглежда по същество възражението за непоставен колан, направено от третото лице-помагач извън срока за депозиране на отговор на исковата молба от ответника.
Когато делото стига до ВКС, върховните съдии установяват, че по този въпрос има противоречива практика.
През 2013 г. състав на Търговската колегия (пълния текст на решението виж тук) в решение за развитие на правото приема, че ако ответникът по иска не е направил в срока по чл. 131 ГПК възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец, но такова е релевирано своевременно от привлеченото от него трето лице – помагач, ответникът има право да се позове на възражението за съпричиняване във въззивната жалба, като изложи доводи във връзка с правилността на първоинстанционното решение в тази част, и въззивният съд дължи произнасяне по него.
В решението се напомня, че конституирането на трето лице – помагач има за цел да го обвърже в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла, със задължителната сила на мотивите на решението. ВКС посочва, че третото лице-помагач също има право на възражение за съпричиняване и с навеждането му то става част от спора и по него съдът дължи произнасяне в решението.
„Когато третото лице-помагач, е релевирало възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от увреденото лице, ответникът по иска има право във въззивната жалба да направи оплакване за неправилност на първоинстанционното решение поради неправилно възприемане на фактическата обстановка по отношение на съпричиняването на вредоносния резултат. Доводът във въззивната жалба, че първоинстанционният съд в противоречие със събраните доказателства е приел за недоказан факта на съпричиняване, не представлява въвеждане за пръв път по делото на възражение за съпричиняване, защото същото е релевирано своевременно още в първоинстанционното производство от третото лице-помагач на ответника. Обстоятелството, че ответникът разполага принципно с правото на въззивна жалба срещу съдебното решение с регламентираното в чл. 260 ГПК съдържание, включително с посочване в какво се състои порочността на решението, сочи, че ответникът има право да навежда правни доводи относно основателността на иска, обстоятелствата, на които се основава и правилността на решението при установяване на фактическата обстановка съобразно събраните доказателства, включително и относно инвокираното от третото лице-помагач възражение за съпричиняване“, обосновават се върховните съдии.
Година по-късно състав на Гражданската колегия обаче приема (пълния текст на решението виж тук), че законът дава право на привлеченото трето лице да извършва всички процесуални действия в защита на страната, на която помага, с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора, към което изключение се прибавят и действия, представляващи предявяване на преклудирани за ответника възражения.
В конкретното дело става дума за възражение за погасяване на предявеното с иска вземане по давност. И върховните съдии заявяват: „На подпомагаща ответника страна не може да се даде възможност да го упражни, щом за самия ответник не съществува възможност да въведе възражението в отношенията си с ищцовата страна. Обратното разрешение би довело до една неравнопоставена привилегия за този ответник, посредством подпомагане в процеса от трето лице за него да се преодолеят стриктно разписани правни последици, свързани с бездействието му, а подобен резултат ще е в разрез с целта на института по чл. 218 и сл. ГПК“.
Те напомнят, че причината законът да допуска участие на трето лице като помагач на една от страните не е нуждата от подпомагане на нейната защита.
На това тълкуване стъпва определение на ВКС от 2021 г. (пълния му текст виж тук), в което се приема, че изложеното за възражението за погасяването на вземането по давност е относимо и за възражението за съпричиняване на вредите.
Предлагайки образуването на тълкувателно дело, върховните съдии Снежанка Николова, Гергана Никова и Соня Найденова също посочват, че отговорът на въпроса дали въззивният съд трябва да обсъди възражение, което не е въведено от ответника преди изтичане на срока за отговор на исковата молба, но е направено от третото лице-помагач на ответника, следва да бъде идентичен, независимо от конкретните факти, на които се основава възражението.
36
Коментирайте
Вече 20 години се занимавам с право, сефте чувам за цветна страна. Иначе написаното е почти вярно, да, с някои изключения относно правата на подпомагащата страна при спогодба и признание на иска, както и относно личните възражения на „цветната страна“
Еми правилно е да „не може“ и да е преклудирано, щото иначе по този начин ще се санират пропуските на ответника и по този начин се нарушава равнопоставеността в процеса. Като подпомагаща ответника страна, тя има интерес ищецът да бъде прецакан, а пуска отговор на ИМ доста по-късно
И кво правим после с възражението за лошо воден процес, като нямаме изрична уредба за случаите, в които подпомагащата страна е пропуснала възражение заради етапа на процеса, в който е присъединена?
Не. Не може. Сега ще чакаме 2 години минимум за този очевиден отговор.
Защо ? А ако след това ответникът предяви регресен иск срещу третата подпомагаща страна и тя е обвързана от мотивите по предходното дело?
Ще се вземе предвид дали бившият ответник – сега ищец, е водил лошо делото и е пропуснал по своя вина някои възражения.
Тц, чл. 223, ал. 2, изр. 2 ГПК – за да се слуша възражение за зле воден процес, обстоятелствата трябва да са били неизвестни на третото лице и страната трябва да ги е пропуснала умишлено или поради груба небрежност. С възражение за съпричиняване не става, именно защото нормата предполага, че третото лице може да направи такова възражение и само.
Ами не виждам друг изход от отговор „не може да предяви преклудираното за ответника възражение“.
Ако прочетеш внимателно какво съм написал по-подробно надалу – в т.2, може и да видиш „друг изход“. Накратце – ответникът с отговора не прави възражение за съпричиняване – никакво, и иска привличане на трето лице помагач. Третото лице помагач взема становище до първото съдебно заседание, че има съприиняване. Съдът в мотивите обсъжда има ли или няма съпричиняване, след което казва – тъй като няма възражение от ответника за това, следва да заплати целия размер на обезщетението. За отношенията между ответника и третото лице помагач обаче мотивите съдържат установяване, че има съпричиняване. При регрес ще се вземе предвид това съпричиняване и… Покажи целия коментар »
И само да добавя, че този проблем възникна с въвеждането на преклузията в процеса. Със стария ГПК подобно проблеми не е имало.
Интересен въпрос и на пръв поглед не особено сложен, имайки предвид, че при помагачеството отношенията между субектите касателно ОБЩИТЕ факти, каквото е изтичането на погасителния срок, защото давността е материалноправен институт, са сходни с тези между обикновените другари тъй като мотивите, чието съдържание обхваща всички подробности от реалността, са задължителни и за двамата. От друга страна е обективно невъзможно помагачът да търпи негативи от бездействието на главната страна, защото смисълът на включването му в производството е да участва активно в него, а не да бъде наблюдател с формални функции и евентуално да стане жертва на обратен иск за по-голяма процесуална… Покажи целия коментар »
Проскубаният възрожденски експерт по всичко веднъж да повърне нещо смислено, адекватно и дори проследимо, без да се налага човек да изпие пет големи водки преди това. Браво. Да се приеме обратното означава, пречупвайки пространствено-времевия континуум, ТЛП да знае, че срещу подпомаганата страна ще се заведе иск и да подава отговор на искова молба, която дори не му е връчена.
Или да не е па толкова обвързан от мотивите по отношение на фактите, отнасящи се до пропуснатото възражение, е другият вариант?
Добре тролчо, каквото кажеш. Та ти дори не си юрист….
Тук може да има най-различни хипотези. 1. Може ответникът АПИ с ПО да е направил бланкетно възражение за съпричиняване, а съгласно чл.143, ал.3, вр. и с ал.1 от ГПК е длъжен в първото съдебно заседание да го обоснове. Та няма пречки да си каже тук в какво точно се изразява съпричиняването, както и да се вземе предвид становището на третото лице помагач, депозирано след срока за отговор. Възражението, макар и бланкетно, е направено в срока за ПО и не се е преклудирало по чл.133 от ГПК. По същия начин следва да се постъпи и ако в ПО възражението не е… Покажи целия коментар »
Ако се приеме, че не може, то тогава се обезсмисля функцията на третото лице-помагач да подпомага главната страна за постигане на изгоден за нея и за помагача изход от спора. Не само това, но и ще излезе, че се позволява на ответника да определя пределите на доказване, без третото лице да може да може да се защити. Ако като ответник не съм направил възражение за давност, съпричиняване и пр., и привлека трето лице, ще го насадя на пачи яйца – нито ще може само да ги направи, нито ще има възражение за зле воден процес срещу мен, когато после го… Покажи целия коментар »
И аз нещо не разбрах аналогията между възражението за давност и възражението за съпричиняване относно преклузията. То това са съвсем различни неща.
Възражението за съпричиняване е материално правно възражение и се преклудира в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, също като при давността. Друга аналогия няма.
Може, защо да не може. Какво му пречи.
И аз съм на същото мнение. Ама ще видим какво ще отсъди ВКС.
Струва ми се, че половината четящи няма да схванат материята и какъв точно е проблема
За хората с юридическо образование това е интересен казус
За третото лице – помагач също.
Интерсен казус наистина.
Сложен казус
Отново противоречива практика.
Интересен казус. Въпросът е колко ще се бавят с решението.
Отново, да
Трябвало е да спазят срока по чл. 131 ГПК за подаване на възражение.
И аз така смятам, ама ходи им обяснявай на „специалистите“
Изискват се специални акробатични правни умения, за да се приравни възражението за погасена давност на действия, представляващи разпореждане с предмета на спора. В ГК на ВКС, освен да мътят водата с противоречива практика и да пишат безобразни глупости от скука, друго не могат.
За това трябва да се шофира с предпазен колан.
И АПИ имат вина според мен. Но и той е карал с превишена скорост.
Пак че научиха Ганьо да си слага колана. Че го е страх да не се мине с глоба. Българина го е страх да не настине, да не се мине. И дори за това елементарно нещо, което спасява животи трябваха години за да се научи прост Ганьо, че колана не е за украса и не му пречи чак толкова на шкембето, че му го стяга.
За съжаление това не важи за всички. Нощните състезатели надали мислят за глоби. Еле, ако са на няколко чашки или“ чертички“.
Третото лице помагач представлява самостоятелна страна в процеса и нейните процесуални действия не зависят опционните действия на цветната страна и в този смисъл това решение се явява неправилно, тъй като съгласно процесуалния закон каквито процесуални действия може да извърши от цветната страна такива може да извърши и третото лице помагач ако и функцията на страната да е подпомагаща.