В очакване на тълкувателно решение
Може ли да се търси отговорност от прокуратурата по ЗОДОВ за разследване срещу неизвестен извършител
Може ли човек, на когото не е повдигнато обвинение, да търси обезвреда по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) заради разследване срещу неизвестен извършител? На този въпрос да отговори в ново тълкувателно дело Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) предлагат върховни съдии (пълния текст на определението им виж тук).
Владимир Йорданов, Димитър Димитров и Хрипсиме Мъгърдичян трябва да се произнесат по иска на лекар, който претендира от прокуратурата 15 000 лв. за имуществени вреди и още 50 000 лв. за неимуществени вреди от прекратено разследване, по което никога не е бил обвиняем.
През 2012 г. срещу мъжа е подадена жалба в ГДБОП за принуда (чл. 143 НК). По него е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител. За четири години по това дело е разпитана само подателката на жалбата, мъжът, сочен от нея за извършител на престъплението и е проведена очна ставка между тях. През 2015 г. производството е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.24, ал. 1, т. 1 НПК, т.е. тъй като деянието не е извършено или не съставлява престъпление.
Скоро след началото на това разследване обаче то служи като мотив за прокуратурата да поиска изменение на мярка за процесуална принуда на лекаря по друго дело. По него той под гаранция, но Иван Гешев – към онзи момент обвинител в градската прокуратура, иска той да бъде задържан под стража, защото има данни за евентуално извършване на друго престъпление и цитира производството по сигнала за принуда. Внесената от мъжа гаранция от 15 000 лв. е отнета в полза на държавата, а той е задържан и остава в ареста близо един месец. Освен това по това водено срещу неизвестен извършител разследване е поискано и разрешено прилагането на специални разузнавателни средства срещу мъжа.
След прекратяването на разследването за принуда мъжът предявява иск по ЗОДОВ на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от закона. Разпоредбата предвижда, че „Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано“.
Той иска прокуратурата да бъде осъдена да му върне отнетите 15 000 лв., както и да го обезщети за стреса, моралните терзания, опетняването на доброто му име, накърняването на честта и достойнството му, злепоставянето пред семейството му, роднините му, приятелите и пациентите му.
Няма обвинение – няма обезщетение
И Софийският градски съд, и Софийският апелативен съд (САС) обаче отхвърлят иска по ЗОДОВ.
Основният им аргумент е, че прокуратурата отговаря за вреди от незаконно обвинение, а в случая на ищеца не е повдигнато такова. САС изтъква, че съгласно практиката на съда в Страсбург за начало на наказателното производство по обвинение в извършване на престъпление се взема всяко официално уведомление до определено лице от страна на компетентен орган относно твърдение, че лицето е извършило престъпление.
Съдът сочи, че разследването е водено срещу неизвестен извършител, а мъжът не е бил уведомен, че „спрямо него е налице твърдение, че той е извършил престъпление“. Според САС няма и данни, „че от страна на прокуратурата са предприети конкретни действия, с които по официален начин да е демонстрирано съществуването на обосновано предположение у разследващите органи за вина на ищеца“. Той мотивира това с факта, че лекарят не е поканен да дава обяснения като заподозрян, разпитван и е участвал в очна ставка като свидетел.
За твърдението на мъжа, че досъдебното производство е било фактически водено срещу него, макар и образувано срещу неизвестен извършител, САС заявява, че са недоказани, тъй като не му били наложени каквито и да е ограничения, а с действията си държавният орган не бил създал впечатление, че предполага вина – извършена била рутинна проверка по сигнал на частно лице.
А за това, че разследването срещу неизвестен извършител става основание за задържането на лекаря по друго дело, апелативният съд сочи, че процесуалните действия по друго дело са ирелевантни и когато то приключи, мъжът може да предяви друг иск по ЗОДОВ.
Делото стига до ВКС и той го допуска за разглеждане. Върховните съдии обаче установяват, че по въпроса дали повдигнатото обвинение е предпоставка за иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, или е достатъчен фактът на прекратяване на наказателното производство поради това, че деянието не е престъпление или не е извършено от лицето, има противоречиви решения на ВКС.
В рамките на по-малко от месец през пролетта на 2023 г. състав с председател Илияна Папазова и членове Майя Русева и Джулиана Петкова и състав с председател Веска Райчева и членове Геника Михайлова и Анелия Цанова му дават съвсем различни отговор.
Първият съдебен състав (пълния текст на решението виж тук) приема, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 2 (сега т. 3) ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателнопроцесуален смисъл. „Когато наказателното производство е образувано срещу конкретно лице, а впоследствие е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производство е прекратено и без да му е повдигнато обвинение. Когато досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши, в този случай той търпи вреди от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние“, изтъкват върховните съдии Папазова, Русева и Петкова.
Колегите им Райчева, Михайлова и Цанова (пълния текст на решението им виж тук) обаче приемат, че едва след привличането на едно лице като обвиняем по отношение на него могат да се предприемат мерки за процесуална принуда, предвидени за обвиняемия в НПК, с които да му бъдат причинени вреди, които да бъдат поправени по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Те сочат, че само лице, което е привлечено в качеството на обвиняем, може да бъде оправдано, а наказателното производство срещу него да бъде прекратено, погасено по давност или амнистирано. „Ето защо и само привлеченото като обвиняем лице, а не и останалите субекти на наказателнопроцесуални отношения, може да претендира обезщетение за претърпени вреди от незаконна дейност на правозащитните органи по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ“, заявяват Райчева, Михайлова и Цанова.
И допълват, че предвид аналогичните процесуални качества между обвиняем и уличен по смисъла на стария НПК, чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е приложим по аналогия и по отношение на уличен, в случаите, когато се провежда полицейско производство. Действащият НПК обаче изостави фигурите на „заподозрян“ и „уличен“ и остави само тази на обвиняемия.
Констатирайки тези противоречия в практиката, върховните съдии, които трябва да се произнесат по иска на лекаря срещу прокуратурата, предлагат Гражданската колегия на ВКС да отговори в тълкувателно решение на въпроса: „Налице ли са предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяване на причинени вреди, когато прекратеното наказателно производство е било образувано срещу неизвестен извършител и ищецът не е имал процесуалното качество на обвиняем?“.
14
Коментирайте
Аре пак се изходи неподготвен. Ако ти направят проверка с полеви тест за наркотици и той излезе положителен, КАТ ти слагат ПАМ и ти вземат СУМПС, а разследващите образуват ДП. Задържат те за 24 часа пред други хора, пишат те в регионалните медии. Обаче не ти повдигат обивнение, макар и да е ясно, че НЯМА КОЙ ДРУГ ОСВЕН ТЕБ да бъде обвиняем по това ДП. Ти си чакаш 6 месеца за експертиза на кръвна проба, без СУМПС през това време, разбира се, притеснявайки се какво ще се случи и занейки, че си невинен, и накрая… хоп – пробата се оказва… Покажи целия коментар »
Примерът, който давате попада в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, тъй като в разпоредбата под обвинение се разбира работното и окончателното такова, иначе се надявам, че сте обърнали внимание на обстоятелството, че в искането за тълкуване не се спори дали става дума за привлечено като обвиняемо лице в рамките на досъдебното производство или и с внесен на акта на прокурор в съд, а за нещо съвсем различно, поради което съм изразил съгласие с второто мнение, а именно, че простото участие на наказателноправен субект в качеството му на свидетел да речем, в законоустановена процедура, макар образувана срещу неизвестен извършител,… Покажи целия коментар »
В примера, който давам, няма никакво повдигнато обвинение – нито работно (при работното обвинение пак има привличане на обвиняем и повдигане на обвинение), нито окончателно. По спомен, пишеше: ДП е образувано за това, че на един коя си дата, еди къде си …….. е управялвал МПС еди какво си (колата на лицето) след употреба на наркотични вещества еди какви си, установени с полеви тест еди какъв си и т .н. Просто вместо имената на лицето, имаше точки. Звучи несвързано и смешно, но прокуратурата така работи, за да няма после ЗОДОВ. Заради експертизата е постановено разследването да се извърши по общия… Покажи целия коментар »
Добър анализ бе
Много огромна каша
Хахава история
Масова смяна на съдебната система трябва
Да се надяваме, че въпроса ще бъде рязгледан по – скоро
Хайде хайде. Тежки теми. Коледа е. Няма смисъл
Да се надяваме, че ще се изясни
Трябва да може
Разбира се, че съдия Мая Русева е дала правилното тълкуване – качеството “обвиняем“ според практиката на ЕСПЧ е такова de facto – когато започнат съответните действия по разследване и мерки за процесуална принуда срещу лицето, а не с формалното привличане като обвиняем
Пълни дрънканици на соросоиди. Наказателният процес е формален, няма обвиняем де факто, а само де юре. Ама като си далеч от наказателното право, ще е така
Напълно излишен спор за нещо, което е достатъчно ясно регламентирано и не знам, защо се налга да се тълкуват разпоредби с категорично по смисъла си съдържание, придавайки им разширен семантичен обхват – второто становище е доста по издържано от юридическа гледна точка най-малкото защото се придържа към буквата на нормативния акт и не си позволява фриволни интерпретации под стандартния за желаещите да изземват функциите на парламента съдии претекст, че различният закон (едва ли не по дефиниция) допуска или дори предполага друго значение на употребените в него термини, при положение, че става дума за достатъчно обособената сама по себе си наказателноправна… Покажи целия коментар »