Кратък преглед на проекта на Закон за представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите
Поради нарастващата глобализация и цифровизация на икономиката голям брой потребители са поставени в опасност да бъдат увредени от една и съща незаконна търговска практика. В опит да се преодолеят дефицитите на съществуващата уредба и да се отговори на това предизвикателство, в последните десетилетия в законодателството на общностно и национално равнище се предвиди право на специални сдружения на потребителите да предявяват колективни искове за защита на нарушени потребителски права. С приемането на Директива (ЕС) 2020/1828 на държавите – членки се постави срок до 25 юни 2023 г. да въведат в своите законодателства механизми, с които да гарантират на потребителите ефективна закрила на техните права. На 13 април 2023 г. в Народното събрание е внесен проект на Закон за представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите (ЗПИЗКИП).
Основната цел на ЗПИЗКИП е да улесни достъпа на потребителите до правосъдие и да създаде механизъм за предявяване на представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите. Този закон се прилага за национални и трансгранични нарушения, които увреждат или е възможно да увредят колективните интереси на потребителите, включително когато нарушението е преустановено преди предявяване на представителния иск или преди приключване на производството по представителния иск. ЗПИЗКИП създава специална уредба относно представителните искове за защита на колективните интереси на потребители, като се предвижда следното:
- Разширяване на материалния обхват на представителните искове, включващ нови области като защита на данните, финансови услуги, пътувания и туризъм, енергетика, телекомуникации и други важни за потребителите области;
- Разширява се кръгът на квалифицираните организации, имащи право да предявяват представителни искове за обезщетение за вреди – според законопроекта представителни искове за обезщетение за вреди ще могат да предявяват Комисията за защита на потребителите и квалифицирани организации, определени от държавите членки на Европейския съюз за предявяване на трансгранични представителни искове, а не само потребителските сдружения.
- Въвеждат се единни критерии за признаване на квалифицираните организации за предявяване на представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите.
- Предвижда се увеличаване на размера на санкциите за неизпълнение на съдебни актове.
Съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на проекта на ЗПИЗКИП „колективните интереси на потребителите“ представляват общият интерес на потребителите, а за целите на определени искове – интересът на определена група потребители, които попадат в кръга на индивидуално увредените от дадено нарушение лица. Нарушаването на колективните интереси на потребителите се извършва чрез действие или бездействие от даден търговец посредством неспазване или засягане на правата на физическите лица, които са гарантирани от различните нормативни актове в областта на потребителското право. Посредством изричното изброяване в чл. 5 от законопроекта са посочени повече от 53 акта на националното и общностното право от различни области. Неспазване на техните разпоредби, което е довело до увреждане на колективния интерес на потребителите, дава основание за предявяване на предвидените в ЗПИЗКИП представителни искове от страна на Комисията за защита на потребителите (КЗП) или на квалифицираните организации, отговарящи на определените в закона изисквания.
Предвиждат се следните представителни искове:
А) Представителен иск за преустановяване или забрана на практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите – при този иск с петитума на исковата молба се отправя искане до окръжния съд за постановяването на привременни или окончателни мерки за преустановяване или забрана на практика, която нарушава правата на потребителите по един или няколко от нормативните актове, изброени в чл. 5 от ЗПИЗКИП , или за установяване на неравноправност на клауза в договор между търговец и потребител.
Б) Представителен иск за обезщетение за вреди на колективните интереси на потребителите – при този иск с петитума на исковата претенция ищецът отправя искане до окръжния съд да предостави на засегнатите от нарушението потребители едно от следните правни средства за защита: обезщетение, ремонт, замяна, намаляване на цената, прекратяване на договора или връщане на платената цена.
В) Представителен иск за обезщетение за вреди на колективния интерес на потребителите – при този иск с петитума на исковата молба се отправя искане до окръжния съд да присъди обезщетение в полза на предявилия претенцията в размер, определен по справедливост. Ако няколко ищци са предявили искове на едно и също основание срещу един и същи търговец, обезщетението се присъжда общо.
Представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите, както и националният иск за защита на колективния интерес на потребителите, се предявят пред окръжния съд или по мястото на извършване на нарушението, или по седалището на ответника.
Ответник в производството може да бъде само търговец, извършил нарушение на нормативните актове, свързани със защита на потребителите. Ищци по тези производства могат да бъдат само Комисията за защита на потребителите (КЗП) или различните видове квалифицирани организации, които представляват интересите на потребителите. За да получат това право, последните е необходимо да бъдат признати от министъра на икономиката и индустрията на Република България чрез включването им в нарочен списък. Съдът следва служебно да извърши проверка за редовност и допустимост на исковата молба, като установи, че ищецът – квалифицирана организация е включен в нарочния списък.
При липсата на доброволно уреждане на отношенията между страните, съдът постановява решение по съществото на спора. Съдът не е обвързан от поисканите с петитума мерки за преустановяване или забрана на дадена практика. Той може, след като вземе становището на ответника, да отхвърли или да допълни исканите мерки с други, които по негова преценка са по-подходящи за защита на увредените колективни интереси на потребителите. Решения по представителните искове могат да бъдат постановени и без участието на засегнатите от нарушенията потребители в производството, като крайният съдебен акт по делото трябва да бъде доведен до знанието на увредените лица. ЗПИЗКИП предвижда възможност за съда да разпореди на търговеца да преустанови или да забрани определена практика за определен срок, когато има достатъчно основание да счита, че тази практика е възможно да съставлява нарушение. Друга възможност, която се предвижда, е, че съдът ще може да обявява клаузи, включени в договор с потребител, за нищожни.
Субективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростират върху страните по спора, а в определени случаи и върху кръга от увредени лица независимо дали са заявили желание за участие в делото. След влязло в сила съдебно решене за преустановяване или забрана на практика, търговецът е длъжен да информира заинтересованите лица, в срок определен от съда. Когато представителният иск има за цел обезщетение за претърпени вреди, съдът определя срок, в който трябва да бъдат обезщетени потребителите, които принадлежат към групата засегнати потребители.
Статията е обект на авторско право. Тя има информативен характер, изразява мнение на авторите и не следва да се приема като препоръка за предприемане на определени действия или правен, финансов, инвестиционен, данъчен или друг съвет.
18
Коментирайте
А всъщност, каква фирма е въпросната? Никому неизвестна… Нещо трябва да ни говори ли, че чак и очаквания имате. Топ са юнаците! Само не знам, защо не задяват фустите, а се занимават с тия щуротий!
Да не ти се налага да се бориш с тези фирми.
E, много рядко би имало доброволно уреждане на отношенията между страните
Нормално! При така създалите се условия.
Кратко, стегнато и ясно. Браво!
Много полезна информация.
За всички. Въпросът е дали ще успееш да се пребориш с цялата бюрокрация.
Кратичка статия, но поне разглежда основните моменти, което е важно като се имат предивид цените на някои пържоли по морето.
Важно е кой действително ще може да внася иска, защото ако ограниченията са твърде големи, резултат може и да няма.
Влезе ли в сила, незабавно искове срещу сите телекоми, които си вдигат цените както си искат!
Какво биха казали авторите за иск срещу Толофикация, която държа без предупреждение цял квартал без топла вода за три седмици?
Това е само внесен законопроект. До приемането му може много да бъде видоизменен.
А може и да не бъде приет. Много законопроекти отлежават с години, докато бъдат забравени.
Дали с този закон ще стане стане като в САЩ, където потребителите предявяват искове за милиони срещу некоректните фирми, които увреждат живота и здравето?
Има два ключови момента – делото продължава, въпреки преустановяване на нарушението и увеличаване на размера на санкциите за неизпълнение на съдебни актове.
Има такъв риск и това е причината всички ДЧ да бавят транспонирането на директвиата, като има включително искане на ЕК за образуване на наказателни процедури. Директивата остави на националните законодатели преценката за най-тънките моменти, които трябва да предотвратят това което се е случвало в САЩ през 70-те и 80-те години – прдявяването на класов иск да е почти равнозначано на обявяването в несъстоятелност на ответника – банка, застраховател и т.н. Дали нашия законодател ще намери баланса е малко съмнително…
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
я, това ли са адв.на Делойт – ма тия съвсем са се стисналаи за качествени кадри 🙂