Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане Концепция за регулиране на лобистката дейност в България. Тя предвижда създаване на ясни правила за прозрачност на лобистката дейност, които да гарантират равнопоставеност в представителството на различните интереси – обществени, групови и частни (пълния текст виж тук). На 18 декември изчита срокът за изразяване на становища.

Концепцията е в изпълнение на ангажимента на страната в процеса по присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за осигуряване на съответствие на националното законодателство с принципите за прозрачност и почтеност в лобирането, както и в изпълнение на мярка по Националния план за възстановяване и устойчивост.

Целта на Концепцията е да дефинира предметния обхват на обществените отношения в областта на лобирането и да структурира предложения за промени в нормативната уредба, така че тези отношения да бъдат уредени трайно и прозрачно с установени правила.

Идеята на документа е да се изработи самостоятелен Закон за регулиране на лобистките дейности, за да се постигне трайно уреждане на обществените отношения в тази област. Другият вариант би бил това да стане с изменения в различни закони.

Лобизмът ще се осъществява по занятие и срещу възнаграждение. А под „лобистка дейност“ ще се разбира всяка устна или писмена комуникация с лице на публична длъжност с цел упражняване на влияние при вземането на решения за съдържанието и действието на нормативните (законодателни и административни) актове или на общите административни актове, осъществявана в частна полза или в интерес на заинтересовани лица, чрез писменото ѝ възлагане на лобисти. Правилото ще важи и за подготовката на законодателни актове на ЕС и на неговите институции.

„Лобист“ ще е всяко лице, което извършва лобистка дейност по занятие, или което възлага извършването на лобистка дейност, представляваща повече от 5% от извършваната от него дейност, включително чрез назначени служители, които да осъществяват лобистки дейности.

Адресати на лобистката дейност ще са:

  • Народното събрание и депутатите;
  • Президентът;
  • Министерският съвет, министрите и членовете на политически кабинети;
  • Областните управители, кметовете и председателите на общински съвети.

Те ще са задължени да регистрират всяка комуникация с лицата, осъществяващи лобистка дейност, както и да поддържат календар на срещите с лобистите и темите на обсъждане.

Лобизмът ще е забранен спрямо органите на съдебната власт и Конституционния съд.

Предвижда се създаване на Регистър за прозрачност, в който ще се регистрират лицата, осъществяващи лобистка дейност, информация за тяхната работа и разходваните средства за нея. В регистъра ще се отразява и наличието на  „законодателен отпечатък“, който ще проследява основните външни интервенции от началото до края на законодателния процес или при приемането и издаването на актовете. Данните в регистъра трябва да са в машинно четим формат и да са публично достъпни при спазване на изискванията за защита на информацията и на личните данни.

В концепцията се предлага председателят на Сметната палата да е органът, който ще е оправомощен да поддържа регистъра, да упражнява контрол и да налага санкции при нарушения.

За нарушенията, извършени от субектите на лобиране и лобистка дейност, ще бъдат предвидени административни наказания, ако извършеното не е престъпление.

При одобряване на концепцията ще започне конкретната работа по изготвяне на законодателни предложения.

Темата за лобизма неколкократно се повдига у нас през последните 20 г., на четири пъти са внасяни и законодателни предложения в различни народни събрания.