Трето произнасяне на втора инстанция:
Командос е оправдан за убийство на полицай в любовен триъгълник
Военно-апелативният съд (ВоАпС) оправда бившия военен Ангел Желязков – подсъдим за убийството на полицая Добромир Лазаров, което беше извършено преди 5 години в Пловдив, в кулминацията на любовен триъгълник с разследващата полицайка Люба Алексова, завършил със смъртоносно намушкване с нож.
Присъдата на ВоАпС е трето произнасяне на втората инстанция, след като през 2019 г. военният съд в Пловдив призна Желязков за виновен и го осъди на 4 години и 3 месеца затвор. След това военно-апелативните съдии оправдаха бившия командос, но Върховният касационен съд (ВКС) отмени присъдата и върна делото на втората инстанция.
През 2021 г. друг състав на ВоАпС реши, че Желязков е бил нападнат и е намушкал Лазаров при превишаване на пределите на неизбежната отбрана (виж тук). За това Наказателният кодекс предвижда до 5 години затвор и втората инстанция прие тогава, че присъдата на Желязков е прекалено тежка, тъй като наложеното му от съда в Пловдив наказание е близко до максималното. Апелативните съдии отчетоха, че подсъдимият е съдействал на разследването, съжалява за стореното и непосредствено след инцидента е опитал да помогне на Лазаров, като притискал раната му до идването на лекарите и след това помогнал за качването му в линейката. Затова той беше осъден условно на година и половина затвор с 3-годишен изпитателен срок.
В края на миналата година обаче ВКС отново отмени присъдата и върна делото за втори път на ВоАпС заради неизпълнени указания от предишното отменително решение и неизяснени обстоятелства около механизма на убийството и поведението на пострадалия.
Мотивите към новата на присъда на втората инстанция още не са публикувани, но очевидно този състав приема не само, че Желязков е действал при неизбежна отбрана, а не е превишил и пределите ѝ. Очаква се делото отново да стигне до ВКС, след като в последното си решение върховните съдии поставиха под съмнение изобщо неизбежната отбрана във фаталния конфликт.
Любовният триъгълник
До убийството от 20 май 2018 г. се стигна след сложни отношения на полицайката Алексова с подсъдимия Желязков и убития Лазаров. Тя имала връзка с Желязков, но след като станали колеги с Лазаров, полицаят започнал да проявява силен интерес към нея, виждали се често, излизали на кафе и си споделяли проблеми. Постепенно отношенията им станали по-интимни и Желязков също разбрал за срещите им и писал съобщение на приятелката на Лазаров.
Това обаче не отказало полицая от намерението му да спечели колежката си и той споделил пред Алексова, че е готов да се раздели с приятелката си, за да заживеят заедно. Младата жена обаче категорично отказала и му заявила, че няма намерение да напуска Желязков, въпреки че имали проблеми. Двамата колеги обаче продължили да се срещат, като Лазаров започнал да упреква Алексова, че заради нея и това, че не споделя чувствата му, той вече имал здравословни проблеми, споделил и намерение да се самоубие.
Така се стигнало до пролетта на 2018 г., когато полицаят заявил, че иска да се срещне с Желязков. Алексова обаче му заявила, че връзката им приключва, приканвала Лазаров да се събере със своята приятелка и признала, че не издържа вече на напрежението.
Полицаят обаче не се отказвал от намерението си. Той имал и бивша съпруга, с която се свързал, тъй като била военнослужеща и от нея получил телефонния номер на Желязков. След това се обадил на военния и му казал, че ще го убие. Подсъдимият пък разговарял вечерта с Алексова и спокойно ѝ казал да избере с кого от двамата иска да бъде. Тя му отговорила, че няма какво да избира и остава с него, след което изпратила съобщение на Лазаров да не я търси повече и да не ѝ пише. Той пък ѝ отвърнал, че няма да ѝ прости.
На злополучния 20 май Алексова се обадила на Лазаров да го пита дали пак е звънял на приятеля ѝ, а той отговорил, че ще дойде при нея. Опитите ѝ да го откаже от намерението му били неуспешни, защото твърдял, че ще я чака пред дома ѝ, докато се прибере и така се съгласила да се видят в заведение. Лазаров бил много нервен и постоянно говорел за евентуална среща с Желязков. Когато Алексова решила да си тръгва, видяла, че приятелят ѝ я е търсил няколко пъти. На последното позвъняване вдигнала и Желязков казал, че е пиян и иска да го прибере. Лазаров станал свидетел на разговора и се изнервил допълнително, като заявил: „Оставаш при него ли? Ще го вземеш и ще спинкате заедно“.
Жената обаче не му обърнала повече внимание и потеглила, а през това време той се обадил на Желязков. Когато Алексова стигнала при приятеля си, той ѝ споделил, че Лазаров му звъни и в този момент полицаят отново му се обадил и казал, че ще го намери.
„Пил, пил съм, нали ти казах, че съм пил, друг път ела“, отговорил Желязков и затворил. Полицаят обаче звънял през 5 минути, като все питал за адреса на Желязков и той накрая му го казал, а Алексова му се обадила да го пита какво иска и не разбира ли, че приятелят ѝ е пиян и неадекватен. Лазаров обаче отговорил, че това не го интересува и заплашил да го убие.
„Кажи му, че аз сега не мога да се бия“, включил се в разговора и военният, който бил облегнал главата си на седалката на колата и чувал репликите по телефона. В един момент Алексова видяла приятеля си да държи нож в калъф и попитала защо му е.
„Любовникът ти идва и сега не мога да се бия“, отговорил той, а тя отново се обадила на Лазаров и му казала да не идва, защото Желязков е с нож. Той пък не се трогнал и казал, че „ще му го завре в задника този нож“.
Двете коли пристигнали пред входа на Желязков и Лазаров тръгнал към другия автомобил. Алексова излязла преди приятеля си, който идвал зад нея с ножа.
„Давай да те видя какъв мъж си, този нож ще ти го завра в задника“, казал Лазаров, а Желязков му отвърнал само: „Изчезвай, изчезвай“.
Алексова била между двамата мъже, когато полицаят нанесъл силен удар с юмрук в лицето на военния, който залитнал и паднал на коляното си. След това се изправил, двамата се сборичкали, при което Желязков нанесъл 3 порезни удара с ножа в гърдите на Лазаров, който пък успял да блъсне Алексова на земята и продължил да замахва с юмруци към военния. Тогава вече Желязков намушкал Лазаров, като ножът засегнал и сърцето му. Полицаят се отдръпнал и започнал да се държи за гърдите.
„Какво направи, бе, момче?“, заявил Лазаров, а Желязков хвърлил ножа, дотичал до него, клекнал, сложил тялото му на коленете си и питал къде го е намушкал.
„Аз нали ти казах да не идваш. Опропасти ми живота“, казал военният, след което с Алексова започнали да оказват първа помощ на полицая, като притискали раната до пристигане на линейката, която жената повикала.
Показания по делото са дали и пристигналите на мястото полицаи, които са казали, че Желязков им е оказал пълно съдействие, признал, че той е наръгал Лазаров, който го нападнал и им показал къде е изхвърлил ножа.
При така приетата фактическа обстановка, предишният състав на ВоАпС прие, че подсъдимият е превишил пределите на неизбежната отбрана, като отдаде особено значение на поведението на жертвата. Съдът подчерта, че заплахите към Желязков са започнали от момента, в който Лазаров е получил телефонния му номер. На аргумента, че военният не е трябвало да дава адреса си на полицая, а да се прибере, те посочиха, че той има право на активна защита, а не е длъжен да бяга, като цитираха постановлението на Върховния съд от 1973 г. Военните съдии приеха тогава, че Желязков не е трябвало само да нанася последния смъртоносен удар и случаят щял да приключи като едно обикновено сбиване.
Защо ВКС отново върна делото
Върховните съдии Ружена Керанова (председател), Христина Михова и Елена Каракашева (докладчик) отмениха (виж тук) последното решение на ВоАпС, като освен неизпълнената част от предишните указания, които съзряха, написаха, че остава неясно защо подсъдимият е изчакал Лазаров, въпреки че той му е отправял закани, включително и за убийство. ВКС подчерта, че военните съдии неправилно са се аргументирали единствено с постановлението на Върховния съд от 1973 г., като посочиха, че дори са го разчели грешно по отношение на съотнасянето му към тази част от конфликта между подсъдимия и пострадалия.
„Безспорно правото на активна защита е признато не само в цитираното Постановление, но и в позитивната съдебна практика, но само при хипотеза на непосредствено нападение, т.е. когато увреждането е започнало или пък е създадена реална опасност от увреждане на личността или законните права на гражданите. Извън съмнение е обстоятелството, че неизбежната отбрана е недопустима при предполагаемо или бъдещо нападение“, написаха върховните съдии, когато отново върнаха делото на ВоАпС.
Според ВКС военните съдии е трябвало да се аргументират защо приемат, че нападението е започнало още преди срещата между двамата и при него подсъдимият е имал право на активна защита.
Върховните съдии са категорични, че няма доказателства и за това, че нападението на Лазаров над Желязков е продължило и след първия удар с юмрук. Според тях няма как да се приемат и показанията на Алексова в тази насока, защото тя е била блъсната настрани и е нямало как да види последвалото веднага повторно нападение.
ВКС посочи още, че военните съдии е трябвало да обсъдят и доказателствата за наранявания с нож по тила на Лазаров, както и порезните рани по ръцете му, които според ВоАпС са получени при опит да вземе ножа от Желязков. Според ВКС обаче военните съдии не са обърнали внимание на експертното заключение, че те може да са получени при опит на Лазаров да се предпази.
„Желанието за самоотбрана, а не за отмъщение е следвало да се обсъди и в корелация с безспорно установените факти, че подсъдимият е изчакал пострадалия пред дома си и при идването му е излязъл от лекия автомобил с нож в ръката, който е бил изваден от канията“, се казва в решението на ВКС.
23
Коментирайте
Един върпос, защо жената просто не е взела ножа от пияния си мъж, след като го е видяла още докато пътува в колата, а е изчакала Желязков да го извади? Искала е да гледа сеир или просто е предпочела да заложи на него вместо на Лазаров, който очевидно не е по трайните взаимоотношения и попада в категорията любовник за временно развлечение?
Интересно при този триъгълник кой е бил тъпият ъгъл….
Това е рядък вид триъгълник с три тъпи ъгъла.
И всичко това заради един курваляк дето го сърби навсякъде
Много жалко! Сега човекът можеше да е жив.
Ако се бяха разбрали цивилизовано.
При тези им отношения е много трудно да запазиш самообладание.
Не човек, а милиционер.
За сетен път се убеждавам, че алкохолът не води до нищо добро.
Алкохол, хазарт (пари) и жени в общи линии покриват главните причини за голяма част от престъпленията с фатален край.
Много ахмашко поведение на полицая, но отблъснатите мъже губят самообладание и прекрачват границата в опит да възстановят поне малко загубеното си самочувствие.
Но има и много добър защитник! Красимир Елдъров е един от най-добрите наказателни адвокати в Пловдив. Но, откакто сина му -Владимир, го списаха в престъпление и осъдиха, му дойде като нож в гърба на Краси, поболя се, много е отслабнал. Абе да пази Господ…
Истинска трагедия се е разиграла.
ОЧаквах в историята да има и пистолети.
Нещастен случай.
Тези остории ми действат, като щит и мехлем. В мига, в който видя колежка, с която почна да се разбирам и си прожектирам в главата какво би станало ако сега се хвана с нея – ще пърхат пеперуди, млада любов, ще се разбираме, няма да излизаме от стаята седмици наред. Но аз съм зает мъж вече и няма да доведе до нищо хубаво едно такова нещо. А и не го знаеш, както е колежка, с която се разбирате, какъв изрод ще стане след пет години.
Абе това е все жена да е замесена и като стане мазалото все жената да гледа и да мига на працали. Тя вина нямала. Не не, точно ти имаш вина да има погубен човек. Но морална такава. Ще си я носиш.
Просто е трябвало да приключи връзката с единия преди да започне втора такава.
Тук не виждам виновен и аз, като чета какво е станало
Много подробни очерци. Да правите епизод по ID Extra ли е идеята?
Драма
Супер
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
При обикновен юмручен бой, да вадиш нож и да нанасяш удари с него по опонента, е доста виновно поведение – не знам каква неизбежна отбрана е.