Как методически указания на Агенцията по вписванията доведоха до хаос и породиха противоречива съдебна практика
Авторът
Стандартният казус е следният: дадено пререгистрирано сдружение е оповестило общо събрание (ОС) повече от един месец преди датата на провеждането му по два отделни начина – чрез обявяване на покана по партидата му в ТР (макар уставът му все още да предвижда поканата да се обяви в ДВ) и с поставяне на същата на таблото за обяви на адреса на управлението му, удостоверено чрез съставяне на Констативен протокол от нарочна комисия – чл. 26 ал.3 от ЗЮЛНЦ. Изрично упълномощен адвокат подава електронно заявление А15 за вписване на нови обстоятелства (решения на ОС), като прилага всички необходими документи.
И… получава отказ за вписване от длъжностно лице в Агенцията по вписванията (АВ).
Вместо да излезе със собствени мотиви, обикновено длъжностното лице възпроизвежда на принципа „копи-пейст“ текст от непубликувани официално Методически указания – че поканата е следвало да бъде обнародвана в ДВ поради дерогация на законовата норма от устава и единствено на това основание приема, че липсва законно проведено ОС. Длъжностното лице изобщо не се впечатлява и от факта, че поканата за ОС на сдружението е оповестена и по още един начин – чрез поставянето и на видно място на адреса на управление на ЮЛНЦ.
Методическите указания обаче не са нормативен акт, нито задължително тълкувателно решение на Върховния касационен съд (каквото по този въпрос няма постановено). Този подход на длъжностните лица е не просто формалистичен, но и незаконосъобразен, лишен от каквото и да било вникване в представените доказателства и анализ на същите, несериозен и дори обиден за правото. Не на последно място, някои големи сдружения с клонове в страната влагат огромен финансов и логистичен ресурс за организиране и провеждане на ОС, поради което постановяването на подобен род откази им нанася сериозни имуществени вреди. По-важното обаче е, че възприетата трактовка в Методическите указания отдавна вече не съответства на непрекъснато изменяща се и много противоречива съдебна практика по чл. 26 ал.3 от ЗЮЛНЦ.
Съгласно актуалната разпоредба на чл. 26 ал.3 от ЗЮЛНЦ (ДВ, бр. 74/2016 г., в сила от 1 януари 2018 г.): „Ако друго не е предвидено в устава, поканата се обявява в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, и се поставя на мястото за обявления в сградата, в която се намира управлението на сдружението, най-малко един месец преди насрочения ден“.
Следва като юристи да си признаем, че по идентични казуси е формирана твърде противоречива практика след 1 януари 2018 г., както на АВ, така и на съдилищата. В началото някои длъжностни лица и състави приемаха, че новелата на чл. 26, ал. 3 ЗЮЛНЦ предполага отпадане на задължението за обнародване в ДВ, т.е. че считано от 1 януари 2018 г. всички ЮЛНЦ следва да обявяват поканата си само в ТР. Така например в Решение № 1558 от 23.07.2018 г. по т. д. № 1480/2018 г. на ТО VI-8 състав на Софийски градски съд. Т.е. че задължението за обнародване в ДВ е заменено по законодателен път от задължение за обявяване в ТР. Един вид замяна на императиви.
Това становище обаче водеше до правно-техническа невъзможност на непререгистрираните ЮЛНЦ, които няма как да ползват функционалностите на ТР, да свикат свое ОС. Тук няма да коментирам защо законодателят допусна удължаване до безкрайност на срока за пререгистриране и докога ще продължи „грижата“ за неспазващите закона за сметка правата и интересите на останалите. Затова други състави по-късно застанаха на по-различно мнение – че новелата следва да се тълкува в насока, че щом в устава на едно ЮЛНЦ е предвидено обнародване в ДВ, това изключва същото да става чрез обявяване на поканата в ТР, т.е. възприеха крайната позиция в цитираните Методически указния на АВ за дерогация на закона чрез устава. Това е теорията за частичния диспозитив. Защо трябваше ТР да се счита изрично изключен, след като правната норма не съдържа такъв текст, не стана много ясно. Така „заради бълхата изгорихме юргана“, т.е. за да се даде възможност на неспазилите закона ЮЛНЦ да провеждат свои ОС бяха създадени пречки на коректните такива да ползват функционалностите на ТР. От чисто практическа гледна точка това е абсолютно безсмислено, предвид еднаквия правен резултат, който се постига чрез ТР и ДВ – реализация на правната фикция за узнаване на дата, часа, мястото и дневния ред на ОС.
Оценявайки крайността на горните два подхода, на следващ етап трети състави пък приеха, че въпросната новела се прилага субсидиарно и че няма пречка да се използват и двата способа за оповестяване (чрез ТР и ДВ), цитирам: В случая не се установява публикуване на поканата за ОС с дневния ред да е публикувана в Държавен вестник, съгласно изискването на чл.26 ал.5 от устава, или в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, съгласно субсидиарната норма на чл.26 ал.3 ЗЮЛНЦ. Така в Решение № 31/03.01.2019 г. по т.д. № 70 на Окръжен съд – Разград. Т.е. съдът приема, че всеки един от двата способа на оповестяване е допустим и равностоен на другия. Това е теорията за пълния диспозитив.
В действителност, внимателният прочит на новелата на чл. 26, ал. 3 ЗЮЛНЦ ясно показва, че нито един от споменатите горе крайни и диаметрално противоположни подходи не намират опора в съдържанието и смисъла на правната норма и редица състави превратно я тълкуват, поради което и прилагането на пълен диспозитив най-добре съответства на намерението на законодателя, пък и на справедливостта и здравия разум.
Ето защо напоследък се появиха в практиката и съдебни решения, които в най-пълна степен отразяват диспозитивното начало на новелата. Така например Решение № 346/20.03.2023 г. на ОС – Варна, XII състав (публ. тук), се казва, цитирам: „Между страните е безспорно, че поканата за събранието на 20.05.2021 г. не е обнародвана в Държавен вестник, а в регистъра. Съдът приема, че за пререгистрираните сдружения възможността за обнародване в ДВ на покана за събрания след пререгистрацията е отпаднала. Това е така, защото измененията са предмет на един ЗИД ЗЮЛНЦ. Целта на изменението е фикцията за узнаване при обнародване в ДВ да бъде заменена с фикцията за узнаване в чл. 7, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като обявяването по персонална партида дава и реална възможност за узнаване. От представената справка от ТР (л. 84) се установява, че от 08.05.2019 г. поканите за общи събрания на сдружението се обявяват в ТР т. е. постоянната практика по прилагането на устава е обявяването на поканата в ТР (за значението ѝ решение № 191 от 13.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 3015/2015 г., I т. о., ТК). Съдът приема, че изискването на устава за обнародване в ДВ е било заменено от изискване за обявяване в ТР. Не е налице твърдяното нарушение.“
Този формиращ се нов подход на съдилищата намира опора и в едно по-ново Решение № 135 от 10.03.2021 г. по т. д. № 1653/2019 г. на Върховния касационен съд, 1-во тър. отделение: Реквизитите на поканата не са били предмет на законодателни изменения за разлика от реда за оповестяването ѝ, регламентиран в чл. 26, ал. 3 ЗЮЛНЦ. До изменението на ЗЮЛНЦ (обн. ДВ, бр. 79/2006 г.) разпоредбата на чл. 26, ал. 3 ЗЮЛНЦ предвижда изискване за обнародване на поканата за общото събрание в „Държавен вестник“ и поставянето ѝ в сградата на управлението на сдружението един месец преди деня на събранието. Според действащата към момента на провеждане на общото събрание на ответното дружество, чиито решения са оспорени с предявените искове по чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ, редакция (ДВ, бр. 79/2006 г.) на чл. 26, ал. 3 ЗЮЛНЦ този ред за оповестяване на поканата вече не е императивно изискване, като е уредена възможността уставът на сдружението да предвиди друго. Съгласно новелата на чл. 26, ал. 3 ЗЮЛНЦ (ДВ, бр. 74/2016 г., в сила от 1. 01. 2018 г.) ако друго не е предвидено в устава, поканата се обявява в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, и се поставя на мястото за обявления в сградата, в която се намира управлението на сдружението, най-малко един месец преди насрочения ден. Липсата на изменения във въведените с императивна норма минимални изисквания за съдържанието на поканата на фона на смекчаването в правния режим за оповестяването ѝ и диспозитивния характер на нормата на чл. 26, ал. 3 ЗЮЛНЦ разкриват същественото значение, което законодателят придава на реквизитите на поканата с оглед защитата на интересите на членовете на сдружението.
Под „ако друго не е предвидено в устава“ ВКС очевидно има предвид начин на оповестяване на ОС, различен, като от обнародването в ДВ, така и от обявяването в ТР. Противното би означавало въвеждане на задължение за оповестяване единствено и само чрез обнародване в ДВ, а очевидно ВКС обосновава точно обратната теза – че императивът за обнародване в ДВ е отпаднал и че режимът е смекчен. В общия случай сдруженията разполагат с такава друга възможност за оповестяване на ОС чрез поставяне на поканата на таблото за обяви на адреса на управление.
И наистина, ако цитираната новела има диспозитивен характер, както се прокламира в преобладаващата част съдебни решения, това е несъвместимо с успоредно лансираната в някои от тях теза за дерогация на правната норма с текст от устава на сдружението. Като последица се стигна до наложено по силата на приети от АВ Методически указания сдруженията да са длъжни да оповестяват своите ОС единствено и само в ДВ. При положение, че липсва тълкувателна практика на ВКС по този въпрос. Реално Методическите указания пренаписват правната норма на чл. 26 ал.3 от ЗЮЛНЦ, с каквото правомощие административният орган не разполага, нито те са нормативен акт, чрез който това изобщо би могло да стане. Реално диспозитивът е заменен с предходния императив от преди приемане на новелата, прикрит зад доста съмнителната теза за „дерогация“ чрез устава, обоснована по чисто умозрителен път.
Тази мисловна конструкция е толкова изкуствена, че практически доведе до огромни проблеми с вписванията в ТР на изрядни ЮЛНЦ. Когато една правна норма е диспозитивна, тя не трябва да задължава правния субект да реализира едно-единствено правилно поведение, а следва да му предоставя избор измежду алтернативни възможности. Т.е. диспозитивният характер предполага свобода на вземане на решение от правния субект коя от допустимите от закона възможности да предприеме, за да постигне преследваните цели, респ. да защити законните си права и интереси. Което означава ЮЛНЦ да могат да избират кой начин на оповестяване да предприемат – чрез ДВ по устав или в ТР по закон. Абстрахираме се дали и доколко изобщо вече е възможно в ДВ да се публикува покана за ОС на сдружение. Това е напълно допустимо, защото анализираната новела не съдържа забрана пререгистриралите се вече ЮЛНЦ да използват функционалностите на ТР и да обявяват поканите си там, тъй като противното би означавало те да бъдат задължени да изменят уставите си по стария ред, като изрично включат в тях такава правна възможност. Едва ли тук е мястото да изтъквам конституционния принцип за разделение на властите и правната невъзможност волята на законодателя да бъде променяна с нормативни актове от по-нисш ранг, камо ли с издадени от орган на изпълнителната власт ненормативни вътрешно-административни такива, какъвто са всъщност споменатите Методически указания, въздигнати от АВ над закона. Поради което тълкуването от АВ и някои съдебни състави, че новелата хем била диспозитивна, хем задължавала ЮЛНЦ да свикват ОС само чрез покана в ДВ, ако това е вписано в устава им, т.е. не разполагат с право на избор, е неиздържана от правна гледна точка или поне подлежи на сериозна критика. Това противоречи на смисъла и духа на правната норма, на целта на закона, както и цитираната по-горе съдебна практика в обратна насока.
Без да навлизам в дълбините на правната юриспруденция, изразявам много сериозни резерви дали изобщо е правно възможно частен субект чрез свой частно-правен акт (устав) да дерогира разпоредба на закон, особено когато този частноправен акт хронологично е разположен преди влизането в сила на правната норма. Ако това бе възможно, то защо изобщо законодателят да си прави труда да приема закони, които автоматично биха се „дерогирали“ още при обнародването им в ДВ от преди това съществуващ частноправен акт?
Тук обръщам специално внимание на текста на чл. 7 (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016 г.; изм., бр. 96 от 2017 г., в сила от 03.01.2018 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2003 г., доп., бр. 31 от 2005 г. на ДВ), а именно: В неофициалния раздел на „Държавен вестник“ се обнародват разпорежданията на председателя на Народното събрание по чл. 9, ал. 2 и чл. 15, индивидуалните административни актове на министри и на ръководители на държавни и общински органи, обявления и съобщения на министерства, други ведомства, академии, висши училища и научни институти, общини, призовки на съдилища, съдебни решения, покани за свикване на събрания с приложени към тях протоколи за свикването и други известия, когато тяхното обнародване е предвидено в закон или в нормативен акт на Министерския съвет, съобщения на редакцията на „Държавен вестник“.
Тълкуването на тази правна норма навежда, че обнародването на изброените, включително и на поканите за свикване на ОС, е допустимо единствено, когато това е предвидено в закон или нормативен акт на МС. След приемането на цитираната горе новела след 1 януари 2018 г. в ЗЮЛНЦ отпадна законовото задължение поканите за свикване на ОС да се обнародват в ДВ, а се допусна възможността те да се обявяват в ТР, освен ако самото ЮЛНЦ не предприеме някакъв друг способ – „ако друго не е предвидено в устава“.
Това е още един аргумент в полза на единствено издържаната от правна гледна точка теза, че новелата на чл. 26, ал. 3 ЗЮЛНЦ не само не задължава ЮЛНЦ да обнародват поканите си единствено и само в ДВ, а напротив, дори този способ за свикване на ОС да е предвиден в устава им, това не е пречка за реализиране на фикцията „узнаване“ да се използва и ТР, предвид въведеното с правната норма диспозитивно начало. Още повече, когато АВ е допуснала обявяването на поканата за ОС на дадено сдружение в ТР, а не го е отказала.
Всякакво друго тълкуване ликвидира диспозитивния характер на новелата и незаконосъобразно въвежда задължение за ЮЛНЦ с устав от преди приемането ѝ да свикват ОС единствено и само чрез обявяване в ДВ, като допълнително се въвежда тяхно задължение да изменят устава си, ако желаят да използват за същите цели ТР. Става въпрос за еднакви по значение и правни последици юридически фикции – „узнаването“ на поканата. Дали фикцията „узнаване“ ще се реализира чрез ДВ или ТР е все едно от гледище на крайния резултат. Обективно погледнато чрез качването на покана по персонална партида на ЮЛНЦ вероятността тя да достигне до членовете на сдружението е много по-голяма, отколкото при обнародване в ДВ.
Не на последно място, според чл. 9 ал.1 на ЗТРРЮЛНЦ обявяването в ТР дава публичност на обявения акт. Според втората алинея представените актове по чл. 5 се смята, че са станали известни на третите лица от момента на обявяването. Цитираните текстове всъщност са правното основание на законовата фикция за узнаването, за която стана въпрос и по-горе. Дори да се приеме, че дадена покана формално е била обявена в ТР, вместо да бъде обнародвана в ДВ, узнаването тъй или иначе е достигнало до членовете на ЮЛНЦ и до третите лица, т.е. фикцията е реализирана и целта на закона е изпълнена. В този ред на мисли постфактум обявяването на този способ за реализиране на законовата фикция за узнаване за неводещ до правни последици от длъжностни лица на АВ е не просто неконструктивен, но и противоречащ на здравия разум. По този начин се въвежда нова контрафикция, че въпреки направеното обявяване в ТР, то не е достигнало до адресатите си.
Възниква нормалният въпрос: с какво фикцията за узнаване чрез обнародване в ДВ е по-добра от тази за обявяване в ТР? При положение, че и в двата случая не става въпрос за реално уведомяване, за да се прави преценка кой от двата способа е „по-ефективен“. Тази ситуация на състезание между юридически фикции се усложнява и чрез противоречива практика на АВ за обявяване на самите покани в ТР. В едни случаи поканите се обявяват в ТР, а в други случаи се постановява отказ с аргумент, че същите следва да се обнародват в ДВ, тъй като уставите им го предвиждали.
Възниква нов въпрос от съществено значение за правилното решаване на подобен род казуси: защо АВ в едни случаи допуска обявяване в ТР на поканите за ОС на сдруженията, а в други идентични случаи отказва.
В общия случай не само говорим за сдружения, които вече са били пререгистрирани (т.е. могло е диспозитивно да се ползват от възможността да обявяват поканите за заседания на ОС в ТР и са имали достъп до функционалностите на ТР), но и освен това са качили поканите и на адресите си на управление. Т.е. фикцията „узнаване“ е реализирана по два независими един от друг способа – обявяване в ТР и оповестяване на адреса на управление. При това положение постановяваните откази за вписване на новите обстоятелства (решения на ОС) има чисто формалистичен и административно-бюрократичен характер изцяло в разрез с духа и смисъла на закона. Както и в разрез с диспозитивното начало в новелата на чл. 26, ал. 3 ЗЮЛНЦ. Налице е и противоречие с по-новата практика на окръжните съдилища (цитираните решение на ОС – Разград и ОС – Варна). Още повече, че ако ще мерим ефективността на двата способа за реализиране на правната фикция „Узнаване“, то очевидно обявяването по персонална партида на ЮЛ в ТР има много по-голям шанс да стигне до неговите членове, отколкото чрез обнародване в ДВ.
Абсурдно и непонятно е АВ хем да допуска обявяването на поканата за свикване на ОС в ТР (абстрахираме се от собствената ѝ противоречива практика по този въпрос), хем постфактум при подаване на документи за вписване в ТР на взетите решения да констатира, че същата тази покана не води до правни последици, с последващ отказ за вписване, въпреки че оповестяването е станало и по „друг“ начин – поставяне на поканата на таблото за обяви на адреса на сдружението. Това най-малкото означава, че АВ извършва хаотични и взаимно изключващи се действия – първо поканата се обявява в ТР (приема се за редовна), а след това се постановява отказ за вписване на нови обстоятелства, поради нередовно оповестяване на ОС чрез същата тази покана. Ако АВ застава на становище, че с обявяване на покана в ТР сдружението не може да проведе законно ОС, би следвало изобщо да не допуска това обявяване, в противен случай е налице незаконно обогатяване на държавния орган от инкасираната ДТ.
Освен това самите сдружения възприемат допускането на поканата до обявяване в ТР като един вид „разрешение“ от АВ да се използва този метод на оповестяване като допустим и законен и съвсем нормално е да си помислят, че не е необходимо да я обнародва в ДВ. Особено когато оповестяването на ОС е дублирано и чрез поставяне на поканата на адреса на управление. Реално с действията по обявяване на поканата в ТР АВ създава впечатление в сдруженията, че провеждат напълно редовна процедура.
Само за пълнота отбелязвам, че в практиката някои съдилища приемат, че с представянето на образец от поканата, както и на доказателства за поставянето ѝ на видно място на адреса на ЮЛНЦ, се считат изпълнени изискванията на закона за оповестяване на свикването на ОС, когато длъжностното лице е пропуснало да даде указания, дори и ако липсва обнародване или обявяване на същата в ДВ или ТР. Така в Решение № 205 от 25.09.2019 г. по в. т. д. № 535 / 2019 г. на I състав на Апелативен съд – Варна: С молба вх. № 5156/18.09.2019г. представителят на заявителя представя покана за свикване на годишно отчетно общо събрание на „Конно-спортен клуб Хан Кубрат“ – гр. Варна и протокол от 24.04.2019г. за поставянето на поканата на мястото за обявления в сградата, в която се намира управлението на сдружението. Предвид липсата на предходно дадени указания по чл. 22, ал. 5, изр. първо от ЗТРРЮЛНЦ сезираният за последващ инстанционен контрол настоящ съдебен състав следва да съобрази представените от жалбоподателя доказателства в производството по обжалване. С приложените документи се доказва изцяло надлежно изпълнение на предвидената в устава процедура за свикване на общо събрание на 01.06.2019 г.
Както изтъкнах и по-горе, длъжностните лица в конкретните казуси изобщо не вземат предвид този твърде съществен за крайния им извод юридически факт – че оповестяването на ОС е станало и чрез поставяне на поканата на видно място на адреса на управление.
Все пак вярата ми в тържеството на правото и здравия разум се подклажда от двете последни решения на СГС по идентични казуси: Решение № 774/15.06.2023 г. по т. д. № 908/23 на VI-15 с-в и Решение № 785/16.06.2023 г. по т. д. № 953/23 на VI-4 с-в. И двата състава приемат, че с приемането на новелата на чл. 26 ал.3 от ЗЮЛНЦ е отпаднало задължението на ЮЛНЦ да обнародват покана за ОС в ДВ, проведеното ОС след обявяването на покана в ТР е напълно редовно и отменят постановените откази на длъжностните лица да впишат новите обстоятелства по партидата.
Предвид изложеното, вкл. най-новата практика на СГС, постановените от АВ формалистични откази по подобен род идентични казуси на база остарели и неадекватни Методически указания се явяват незаконосъобразни и неправилни – постановени при нарушаване на административно-производствените правила и материалния закон:
1. АВ не е намерила пречки и е допуснала обявяването на покана за свикване на ОС на по партидата на сдружението, т.е. не е постановила отказ за оповестяване чрез този способ. По този начин у заявителя се създава основателно убеждение, че процедурата е законна и е спазена, т.е. не се е налагало обнародване в ДВ (абстрахираме се доколко това към настоящия момент е възможно и допустимо).
2. Постановяване на последващ отказ за вписване на нови обстоятелства с аргумент, че липсва редовно проведено ОС, тъй като същото не е оповестено в ДВ, противоречи на предходно действие на АВ за допускане обявяването на поканата в ТР (както и на закона).
3. Липсата на дадени и неизпълнени указания на АВ изключва „промяната на правилата“ по средата на процедурата.
4. Законът за ДВ допуска публикуване на покани и другите изброени в чл. 7 документи единствено, когато това се предвижда в Закон, какъвто в случая няма, доколкото в действащия текст на новелата на чл. 26, ал. 3 от ЗЮЛНЦ вече няма такова изискване.
5. Приета от НС правна норма в закон не може да се дерогира с частноправен документ (устав), който хронологично е разположен преди влизане в сила на законовия текст.
6. Дерогацията не може да се налага по силата на практика на административен орган, базирана на вътрешно-административен ненормативен акт (Методически указания) и не може да се прилага в разрез с волята на законодателя при липса на тълкувателна практика на ВКС или решение на Съда на ЕС.
7. Редовно или не (предвид различните правни трактовки в противоречива съдебна практика на обема на диспозитивното начало в новелата на чл. 26, ал. 3 ЗЮЛНЦ), чрез обявяването на поканата в ТР се е реализирала законовата фикция за узнаване от третите лица, регламентирана в чл. 9 ал.1 и ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ и то по обективно по-ефективен начин – по персоналната партида на ЮЛНЦ.
8. По-новата съдебна практика на ВКС и съдилищата (цитирана по-горе) отрича дерогацията и застъпва теорията за пълния диспозитив (отпадане на императиви) и облекчаване на процедурата, предвид реализиране на законовата фикция за узнаване чрез обявяване на поканата за ОС в ТР.
9. Освен в ТР, свикването на ОС е оповестено и по друг начин – чрез поставяне на поканата на таблото за обявления на адреса на сдружението.
В заключение, заставам на становище, че е крайно време АВ да изостави приложението на цитираните Методически указания, поради тяхната остарялост и неадекватност и да започне да съобразява практиката си по заявления на сдружения за вписване на нови обстоятелства с актуалната практика на съдилищата. Министерството на правосъдието, като принципал, също е крайно време да вземе отношение по непрекъснатите административно-бюрократични проблеми, които подопечната му АВ създава на сдруженията при вписване на нови обстоятелства по партидите им в ТР. Алтернативата е ВКС да излезе с тълкувателно решение, макар и според мен законът да е достатъчно пълен и ясен, а съдилищата сами започват да изоставят остарялата практика за дерогация на правната норма чрез устав на сдружението.
😊
https://5gmedia.bg/29852/pik-9000-leva-bonus-e-dal-ministr-krum-zarkov-na-shefkata-na-agenciyata-po-vpisvaniyata-daniela-miteva-vpreki-ustanovenite-y-narusheniya
https://dnes.dir.bg/archive/-4772036
Всичко друго, но ДЛР-тата не сме мазохисти, за да си причиняваме това. И може Fortuna да fаvet fortibus и в подобни ситуации неистово да ни се събужда, подбужда и възбужда желание да й затъкнем пастта с току-що отрязано и опърлено, топло още, свинско ухо, си казваме – не си заслужава да я лежим като човек. Да му мислят горкИте заявители (Vaevictis). И да действат!… Ubi pus, ibi incisio.
Всичко друго, но ДЛР-тата не сме мазохисти, за да си причиняваме това. И може Fortuna да fаvet fortibus и в подобни ситуации неистово да ни се събужда, подбужда и възбужда желание да й затъкнем пастта с току-що отрязано и опърлено, топло още, свинско ухо, си казваме – не си заслужава да я лежим като човек. Да му мислят горкИте заявители (Vaevictis). И да действат!… Ubi pus, ibi incisio.https://dnes.dir.bg/archive/-4772036
https://5gmedia.bg/29852/pik-9000-leva-bonus-e-dal-ministr-krum-zarkov-na-shefkata-na-agenciyata-po-vpisvaniyata-daniela-miteva-vpreki-ustanovenite-y-narusheniya
„Методическите указания пренаписват правната норма на чл. 26, ал.3 от ЗЮЛНЦ, с каквото правомощие административният орган не разполага нито те са нормативен акт, чрез който това изобщо би могло да стане“.
Id facere laus est, quod decet, non quod libet! Или както казват съседите на юг от нас „Το ψάρι βρωμάει από το κεφάλι.“ (То псари вромаи апо то кефали), или речено по нашенски – рибата се вмирисва откъм главата. Само дето ДЛР-тата не са главата! Те не са волни люде. Тъй повелено им е!
И за да бъде пълна картинката относно кадърността и компетентността на сегашното ръководство на АВп, ще си отделя от времето на отпуска под чадъра на бара и прохладния бриз на Егейския плаж, за да напиша няколко страници за преминалия де факто от 1 юли, с половин година де юре закъснение, към АВп ЦРОЗ. За да Ви улесня в четенето и разбирането, ще цитирам и съответните законови разпоредби. ЗОЗ Учредяване на залог и форма на договора (Загл. изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.) Чл. 2. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в… Покажи целия коментар »
Странно защо lex.bg ми изтри коментара от 11:36 вчера и не ми позволява да го публикувам отново?!
Поне да каже къде в него вижда състава на обидата по смисъла на чл. 146, ал. 1 от НК? Друг тип обида по българското законодателство не ми е известно да има?!
До ДЛР: и пак ще изтрият коментара. Сайтът също си има свои „методически указания“ относно съдържанието и тона на коментарите. И те също като агенцийката могат да не се вълнуват от всякакви законови състави. Оплачете се на арменския поп.
От 2008 лъжем ИС на ТР, та един сайт ли няма да излъжем. 😉
Вие със системата на търговския регистър сте си на едно ниво. 😀 Със сайта е друго.
Потресаващо ниско ниво на длъжностните лица по регистрацията в Агенция по вписванията, демонстрирано от ДЛР в коментари тук, а и в работата им въобще. Вероятно принос за това има ръководството им, което и преди Даниела Митева, и сега, няма нищо с компетентна европейска администрация. Но е драстична юридическата и цялостната неграмотност и неадекватност, която се наблюдава в указанията и отказите на ДЛР, както и в поведението им в коментарите по-долу и изобщо.
Субектът, написал тези нечетаеми бълнувания, е или безработен трол от фабриките на Пригожин, или е за въдворяване в психиатрия. В първия случай компетентни са ДАНС, а във втория – ръководителите или близките му.
Иха!
Да, наистина впечатляваща умствена диария генерираш.
Думи.
Errare humanum est stultum est in errore perseverare! 🤦♂️
Леле, на колко коментара не си отговорил! Пък и са ти изтрили доста. Мятай се на амбразурата. 😄
Вперёд, за мной, в атаку! За Родину, за Сталина! Ура-а-а!
Ето, само като кажа скачай и ти веднага се хвърлаш на амбразурата. Тежък случай си. Хайде сега пак, хоп, да ми отговориш. 😄
Че е трол, трол е, макар че дори за Пригожин е ниска летва. Че е луд, луд е. Жалкото е, че по всяка вероятност е ДЛР, съдейки по нивото на същите и стандарта в българската администрация въобще.
Снимам ви излиянията, копирам линка към статията и изпращам всичко до Агенция по вписванията. Нека на всички ДЛР ви резнат бонусите. Срам сте за държавната администрация, към която се числя и аз. Заради такива като вас хората имат подобно отношение.
Мога да Ви пратя докладът на Инспектората на МП, обясненията на Митка и резолюцията на Ковачева от деловодната на МП в оригинал.
За какво да го пращаш? „Митка“ и Ковачева не пишат налудничави коментари под ник „ДЛР“ тук.
Да, те ги пишат на сайта на агенцията, на служебните пощи на ДЛР-тата и в деловодната система на МП и АВп.
Където трябва и когато потрябва ще го докажа с документи с материална доказателствена сила.
Verba volant, scripta manent.
Тогава какво се пънеш тук? Отиди „където трябва“. Тук друга сила нямаш, освен да се излагаш.
Яко, баце! 👍🤣
Знам аз! Хайде, хоп, отговори. 😄
И статиите са две, не една. гледай внимателно!
А дали описаното в статията е трайна практика или е изолиран случай? Понеже самият автор няма особено добра репутация.
За жалост е силно застъпена практика.
Вероятно дълго сте се гледал в огледалото, преди да напишете подобен описателен пасквил.
Conscia mens recti famae mendacia ridet. 🤨
Всичките сте от един дол дренки.
И Вие!
Всички сме излезнали от едно и също място!…
Жена ти – Лидия те подкрепя!!! ДЛР.
https://youtu.be/PPMA9D3gBcU
Чудесно си се описал.
Методическите указания за чиновничетата са със статут по-висок от закон. Пасианса ми е по-важен от ваще права и претенции
Методически какво? По-скоро МАЛОУМНИЧЕСКИ указания, защото толкова им увира тиквата, но хорицата си имат служба. Сакън да сбъркат ще ги УВОЛНЯТ, а те душиците не искат това. Мислене няма…
уви, не почти винаги. има случаи, когато съдът търси предлог за отказ от правосъдие, вкл. с откровено манипулиране на фактите. пример от първа ръка: вписване с моето име в него, отказ на окръжния съд да гледа делото под предлог, че не съм заинтересовано лице, потвърден от апелативния съд. или прекратяване на делото от окръжния съд, отменен от апелативния съд един път, два пъти, три пъти, чак на четвъртия опит попада в „правилен“ апелативен състав да потвърди, и сега сме на касация. това, което можем да направим, е да задръстваме и без това неработоспособната съдебна система с още повече бюрокрация. докато… Покажи целия коментар »
„Бъдете безпощадни“ и грамотни! „Гарван – гарвану око не вади“! И без скоби! Препинателните знаци за пояснения на думи и изрази в изречението са тире и запетая!
ДЛР, веднага побързахте да докажете казаното от мен относно безмерната си тъпота и наглост. Функция на дългото тире е да замести дума или израз в текста. В цитирания случай заместване е излишно, тъй като „гарвану“ е в дателен падеж и се употребява вместо „на гарвана“. Може би се изненадвате, но скобите също са пунктуационни знаци и служат за обособяване на поясняваща част към основното изложение. От друга страна, множеството удивителни, които ползвате, не прави чиновническото излияние по-вярно, а само издава психическия дисбаланс на ДЛР. Колкото сте компетентни, толкова сте и грамотни. Няма по-дълбоко и долнопробно дъно от ДЛР. Безочливи хрантутници,… Покажи целия коментар »
Sermo animi est imago: qualis vir, talis et oratio est! ☝ Sine ira et studio. 😉
Quod est quaestio, responsum est. .|.
Nemo sine vitiis est…
Ad poenitendum properat, cito qui iudicat. ☝
Кой ще е свидетелят? 🤔
Irrelevant. Като нямаш – нямаш. 🤣
На мен ми трябват свидетели!
Не ми трябват. Лапсос.
Лапсус.
Нямах предвид, че свидетелите са това, което ти липсва, Лапсус. 😄 А че тези липсващите не ти трябват – не ти трябват. 😂
Quod scripsi, scripsi.
Είναι καιρός για https://youtu.be/-qOrcZ36SLg 🥂🥃
Αντίο κουρέλι! 🖐
Η μάνα σου είναι κουρέλι! 🍌🍑
https://youtu.be/abTp5hdE73I 🥃
Και εσύ πήγαινε σπίτι και ηρέμησε με τον Ρόμπτσο. 😉
Довиждане – αντιο
Сбогом – αποχαιρετισμός
Google Translate не винаги е най-правилният избор!
https://youtu.be/dEPNSX6A-YA 😂
Тежко е положението ти, щом се включваш в 2 часа посред нощ, защото не можеш да спиш, без да си отговорил на всички. И пак не си успял. Дерзай. 😃
Не, излязох да си проветря главата от бозуки бара и да подишам свеж Егейски въздух. 🙂
Ще ти се. Друг е въпросът, че то това твоето проветряване няма. 😄
И на един такъв отговарям!
Супер ми е и много по-лесно, отколкото на Вас. 👍😉
На лудите и тъпите наистина им е много по-лесно. Неприятното е за тези около тях.
До ДЛР: представете се публично и покажете колко принципни и смели са ДЛР, също както показват колко са компетентни и грамотни, хахаха. От началото на 2023 г. досега ви обжалвахме три малоумни отказа. И трите паднаха в съда като есенни листа. Времето и проблемите обаче няма да ни се компенсират. Затова наистина нека ви мачкат засегнатите по всякакъв ред. Заслужили сте си го!
Тя мачка Вас!
Брига ме мене, службата си върви, заплата и отпуската също. 😄
Доколкото виждам, здраво те бригат отвсякъде, хахаха. За едната заплата и отпуск (не „отпуска“), жалка работа сте ДЛР.
5 000 лв. месечно и 45 раб. дни годишно. Дали ме брига?! 🤔
За начина, по който те „бригат“ според собственото ти описание, всякакви блага са твърде малко.
Една колежка юрист напусна при нас преди 5 години и нещо, и започна работа като ДЛР в АП-гр. София. Тръбеше, че е станала съдия по вписванията. Толкова за нивото.
А какво правим със записаното в закона, че „ако не е предвидено друго…“. Очевидно, след като е предвидено друго, трябва да се приложи именно това друго. А като определено нелепо мога определя съждението – „С частно правен акт/устав/ не може да се дерогира законова разпоредба“. Е, да де, ама законовата разпоредба не е императивна, дадена е възможност на страните да предвидят друг ред за насрочване на ОС. Та, според мене, методическите указания нямат нищо общо.
Тези указания са напълно неадекватни.
Така ще е . Като не се мисли, а се действа по инерция.
Поредният парадокс!
„Ако не сме съдии няма да работим“, друго не ни интересува
Като гледам коментарите, май някой шеф на АВ се разпореди да се даде масиран отпор на публикацията, която ги хваща по бели гащи. Що за формено малоумие?! Вместо да се спазва законът, дават акъл на сдруженията да си променят уставите. Факт е, че последните решение на СГС отричат Методическите указания. Защо тогава настояват да си ги прилагат?
Защото изискването е в Закона и методическите указания не променят по никакъв начин евентуалния (субсудиарен) характер на въпросната норма и никой не ги е карал насила да си добавят излишни клаузи в уставите си за обнародване в ДВ.
Не сте разбрал. Текстовете в уставите за ДВ са от преди приемането на нормата, която допуска публикуване в ТР.
Да, знам, което налага и тяхната промяна съобразно актуалното законодателство, просто обръщам внимание на факта, че никой не ги е задължавал да ги вкарват вътре и като се престарават, ще трябва да си изменят уставите, ако не желаят поканите да се обнародват.
„Лично аз подкрепям политическия проект на Кирил Петков …“
От РЗС през ИТН в ПП – как няма да му се даде думата?
https://fakti.bg/bulgaria/613725-emil-vasilev-samo-noviat-proekt-shte-ni-spasi-ot-vrashtane-na-borisov
За съжаление, ДЛР-тата от ТРРЮЛНЦ се държат като ротни старшинки. Съответно сдружението и адвокатът му трябва пък да го играят а ла Швейк. Свиква се едно ОС, при което се пуска покана хем в РЮЛНЦ, хем в ДВ, хем пък (където по устав е преписан дословно законът) се представят и документи за лепване на обявата в местния пенсионерски клуб или където е предвидено в устава. Оттам старшинката няма избор. Ако откажат обявяване на поканата в РЮЛНЦ, после в протокола от ОС напоително се цитират мотиви от отказа с изброените там решения на СГС примерно, ако трябва – и малко от… Покажи целия коментар »
дребнотемие за тези с многото печени яйца – сдружението със 100+ члена, които не си дават зор да се съберат, е по-лесно да бъде оставено да се саморазруши до аминокиселини и да бъде основано ново. и да им е за урок да не пишат излишни глупости в устава.
п.п. за покана на Луната ще трябва мощен лазер. събирането на толкова пари вероятно е доста по-трудна задача от събирането на дори 100% кворум при 100+ члена.
Не е редно да се спъват по този начин
В последно време се нагледах на нередни неща.
Колкото повече чета, толкова по-зле става, Лекс, изложихте се с тази творба: „Така „заради бълхата изгорихме юргана“, т.е. за да се даде възможност на неспазилите закона ЮЛНЦ да провеждат свои ОС бяха създадени пречки на коректните такива да ползват функционалностите на ТР. “ Вижда се авторът има абстрактно мислене, употребявайки фразелологизми за юргани и бълхи, но си противоречи, прехвърляйки горещия картоф на масата ЮЛНЦ, които не са виновни за мащабните промени в законодателството, за да им се търси отговорност на тях, вместо на тези, по-малко на брой, вкарали в уставите си безпредметно задължени за обнародване на поканата в ДВ. Естествено… Покажи целия коментар »
„Народен представител в 41 Народно събрание (2009-2013 г.) и член на парламентарната комисия по култура и медии.“ Авторът е повлиян не от абстрактно, а от научно-бомбастично журналистическо мислене. В закона няма нито бълхи, нито един юрган, а всяко ТД и/или ЮЛНЦ е отделен „юрган“. И „горят“ само тези „юргани“, които са се престарали в миналото, повтаряйки законоустановено изискване в устава, а после са проявили недостатъчно старание след промяната на закона. Чл.24, ал.ал.4, 5 и 6 от ЗЮЛНЦ ясно и недвусмислено посочват, че уставът трябва да се спазва. Предвид качеството му на договор между членовете, приложим е чл.20а на ЗЗД. Съответно… Покажи целия коментар »
Авторът ни занимава с дребнотемия и незначителни регистърни въпроси. Трябва да се оправи Устава на сдружението и да отпадне от там разпоредбата за обявяване в ДВ на свикването на ОС, а да се замени с обява в ТР и готово. Има си жалба до съда по чл. 25, може да пуска многократно подобни искания и т.н.
Тук проблема е възникнал основно, поради това, че някой адвокат напълно ненужно е решил да възпроизведе текстове от закона в устава. Само че, като се промени закона и се получава разминаване в предвиденото от закона и устава. И когато нормата на закона е диспозитивна и казва, че се прилага освен ако в устава не е предвидено друго. Е да ама в случая в устава е предвидено друго. Един разумен адвокат просто би предложил за конкретното общо събрание да се публикува обявата и в ДВ и на общото събрание да се отмени въпросната разпоредба от устава. И за следващоя път да… Покажи целия коментар »
Колеги от lex.bg моля Ви не подвеждайте аудиторията си с „визитки“, сътворени от самия „автор“ или поне проверявайте написаното в тях! Най-лесно се получава, като пуснете името на „автора“ в търсачката Google.
Този образ просто е едно световно неизвестно име в областта на антитръстовото право, да не говорим за 40-те му „монографии“ в тази област!!!
Не всичко, което сънуваш през нощта, е реалност на сутринта:)))
Въпроси: 1. Защо авторът смята, че методическите указания не са нормативен акт, след като реално погледнато попадат в категорията инструкция към подчинен държавен орган и се прилагат многократно спрямо неограничен кръг субекти? Това, че не са обнародвани или не е спазена процедурата не означава, че същите са отменени по надлежния за това ред, което прави спазването им от органа и ФЛ/ЮЛ задължително. 2. Така като чета „новелата“ оставам с впечатлението, че всеки, който си е вкарал в устава (напълно ненужно) задължение за обнародване в ДВ, трябва да го измени, за да може да се премине към ТР, което безспорно е… Покажи целия коментар »
По първия въпрос, ето някакво обяснение, макар и от РС: Решение № 103 от 26.04.2022 г. на РС – Силистра по а. н. д. № 170/2022 г. „Съдът намира за необходимо да отбележи, че Методическите указания на ЦИК по същността си попадат в категорията на така наречените „инструкции“ съгласно Закона за нормативните актове. Същите са предназначени да дават единствено насока, указания от висшестоящ орган до подчинените му органи досежно прилагането на нормативен акт, за който този висшестоящ орган трябва да съблюдава изпълнението, както е в случая, тъй като Кодексът не е издаден от ЦИК (чл. 7, ал. 3 от ЗНА).… Покажи целия коментар »
Трябва ли да си припомняме азбучни истини?! Това, че не са обнародвани, вече ги прави нищожни и със сигурност нямат никаква правна сила спрямо ФЛ/ЮЛ. До тяхното обнародване те си остават вътрешен документ със сила единствено спрямо служителите на АВп.
След тяхното проявяване „навън“, например чрез посочването им като основание за отказ от регистрация, всяко заинтересовано лице може да предяви иск за прогласяване на тяхната нищожност по силата на решение №21/26.10.1995 г. на КС по к.д. №18/1995 г. Понеже на мен не са ми отказвали на основание публикуване в ДВ, в конкретния случай не съм заинтересовано лице.
Окей де, ама доколкото разбрах не е прогалсявана нищожността от съд точно на тези Методически указания и в такъв случай длъжностните лица според мене се оказват обвързани с разпоредбите в него, независимо, че има съществен порок в процедурата, водещ до нищожност, но по аргумент от чл.194 от АПК във вр. с тълкувателното на КС от 2020г. за влизането в сила на решения за обявяване на противоконституционост на нормативен акт, действието ще се породи ex nunc, защото е предпочетен принципът за правна сигурност пред справедливостта.
И какво, като не е прогласявана нищожността от съд? Първо, административният орган по силата на ЗНА е длъжен да прилага по-високия по степен акт. Принципът за правна сигурност е длъжен да отстъпи на принципа на правовата държава. Защото в държава без закони няма нито право, нито правна сигурност. Второ, отмяната или нищожността се претендират пред ВАС. Малцината богопомазани да сезират КС са изчерпателно описани в КРБ. Какво правим, ако няма противоконституционност на подзаконовия нормативен акт? Например налице е само противоречие с нормативен акт от по-висока степен, сиреч закон. Или даже върховен закон. Пак пледираме пред ВАС, а тричленката отменя подзаконовия… Покажи целия коментар »
Явно трябва! Разграничаваш ли охранително и административно производство?
Наистина ли трябва? Охранителното производство позволява беззаконие според това къде го сърби охранителя, а само административното се ръководи от правните норми? Отивам да зидам по-дебела стена, о която да си бия глъвътъ!
п.п. чл.7, ал.3 на ЗНА май казва точно това, което се опитах да втълпя по-горе: че инструкцията поражда задължения само за подчинените на административния орган. откога ФЛ/ЮЛ са там на заплата?
Не трябва да се бъркат понятието „нормативен акт“ с „акт, съдържащ правни норми“.
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ
2/2014
„Висящността на производството
по оспорване пред Върховния административен съд не е пречка съдът по гражданското дело да не приложи подзаконов нормативен акт, който противоречи на нормативен акт от по-горна степен, приет е без законова делегация или е необнародван, въпреки че това се изисква.“
Очевидно преценка е допустима поне касателно правоприлагането от съда и предполагам това се отнася и до административния орган, но при всяко положение методиката не противоречи на частичния диспозитив на закона.
Отговорът на въпрос 1: Даден е в чл. 7, ал. 3 на ЗНА!…
Изключително приятно е когато някой приема юридически казуси и главоблъсканици присърце и емоционално, защото точно така могат да се решат проблемите в българската юридическа практика.
Остава само да се променят методическите указания.
Които са нищожни поради липса на обнародване? Това се вика да правиш от нищо нещо!
Това са бели кахъри, не че написаното не е правилно, но сега в АВ като се захванат със ЗОЗ, направо не ми се мисли какво ще е. ЗЮЛНЦ е елементарен и пак тъпотии, а особените залози ще им разкажат играта по целия капацитет на ДЛР
ДЛВ, колега, ДЛВ! Макар, че в момента част от ДЛР-тата по вътрешно съвместителство изпълняват функциите на ДЛВ-тата, поради липсата на такива…
Дано не е вярно
Идеята е публикуването в ДВ да отпадне и да се обявява само в ТР. Заради хилядите некоректни ЮЛНЦ, се стигна до тази каша, която при строгост на законодателя, щеше да бъде избегната. Но не, ние винаги даваме първом втори и петдесети шанс на некоректните
Най-голямата идиотщина е тази, за която пише колегата, първо ти публикуват поканата за ОС в ТР, а после казват, че е нередвно. Що за шизофрения?
Да беше само тази шизофрения! Ами какво ще кажете за публикуване в РЮЛНЦ на документи, по които е постановен отказ от вписване? Или за пледиране в процеса на отказа, че посочените в публикуваните документи лица не са заинтересовани лица? Или за уточнение в хода на процеса, че въпреки постановения отказ нещо било разрешено/вписано?
п.п. всеки уважаващ себе си шизофреник трябва да има поне 4 самоличности.
да се чете „в процеса по обжалване на отказа“.
Ще рече човек, че някой на чужд гръб търси приходи за ДВ?!
Просто не се мисли, действат като роботи, а не като юристи