Какво (не) знаем за Шенгенската система
Авторът
Деница Александрова-Митрова е завършила „Право“ в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, със специализация „Международно право и отношения“. Има и магистърска степен по „Международни отношения“ и „Право на Европейския съюз“.
От 2002 г. до 2007 г. е адвокат в Софийската адвокатска колегия.
От 2007 г. до 2009 г. е съдия в Административен съд-Пазарджик, а от 2012 г. до момента съдия в Административен съд – София град.
Деница Митрова беше зам.-министър на правосъдието в служебното правителство на проф. Огнян Герджиков.
Тя е доктор по право с дисертационен труд на тема „Административни органи, актове и производства по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража“.
Временен преподавал е в Националния институт на правосъдието по „Изпълнение на наказанията“ и от 2019 г. в рамките на задължителното първоначално обучение на кандидатите за младши прокурори и младши следователи по „Административно наказване – ЗАНН“.
Лектор е на обучения и семинари в областта на „Административното право и процес“ и др.
През последните няколко години все по-често се коментира присъединяването на България и Румъния по въздух и земя към Шенгенското пространство. На 31 март 2024 г.[1] за двете държави бе премахнат контролът по вътрешните въздушни и морски граници с останалите членки на Шенген[2]. Очаква се единодушното решение на Съвета на Европейския съюз (ЕС) за определяне дата на премахване на сухопътните граници с двете държави. На 22 ноември 2024 г. станахме свидетели на дългоочакваната новина за отпадане на сухопътния граничен контрол за България и Румъния[3].
Надали има български гражданин, който да не знае, че страната ни е член на Европейския съюз от 1 януари 2007 г., но малцина са запознати с дългия път на България към европейската ѝ интеграция. Началото на този процес е поставено с установяване на дипломатически отношения на страната ни с Европейската икономическа общност (ЕИО)[4] през далечната 1988 г[5]. В следващите години са осъществени множество стъпки и са направени много промени в националното ни законодателство, така че държавата ни да покрие всички общностни критерии. През първите седем години на този процес, от 1988 г. до 1995 г., се осъществяват едни от важните дипломатически и политически действия, които предопределят европейското бъдеще на България. Това е време на бурни вътрешнополитически процеси – преходът на страната от комунизъм към демокрация и пазарна икономика, приемането на новата и действаща към момента Конституция[6], подписването от правителството на Любен Беров на 8 март 1993 г.[7] на Европейско споразумение за асоцииране (ЕСА)[8], представляващо международен договор по смисъла на Конституцията[9]. След официалното ни присъединяване към семейството на Съюза сега сме изправени пред покриването на критериите за членство във Валутния съюз и пълноценното ни включване в свободното движение на хора, товари и капитали или присъединяването ни към Шенгенското пространство. България, за да достигне пълно прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, преминава през допускането ѝ през 2010 г. в Шенгенската информационна система (ШИС), през отпадане на вътрешните въздушни и морски граници от 31 март 2024 г. и е в очакване от 2025 г. да се преустанови граничният контрол с Гърция и Румъния. В периода от 1988 г. до 2024 г. с динамиката на развитие на България се развива и Шенгенската зона, която преминава своята еволюция и за да разберем това пространство, трябва да се запознаем с него.
Исторически преглед на Шенгенското пространство
Всеки гражданин на Европейския съюз е чувал за люксембургското село Шенген, в което на 14 юни 1985 г., е подписано Споразумение между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенно премахване на контрола на общите им граници. Със сигурност има такива, които не знаят, че това съглашение не се появява от нищото, а е закономерен резултат от предхождащи го двустранни договорености между държавите основателки на Шенгенската система[10].
Въвеждането на системата не става със самото подписване на споразумението, а преминава през различни етапи, които условно могат да бъдат обособени като осем, свързани с конкретни дати:
1. След 15 юни 1985 г. се въвеждат полицейско и митническо обикновено зрително наблюдение на наличните превозни средства, които пресичат границата с намалена скорост. Предвидено е поставянето на зелен стикер с форма на диск на предното стъкло, който да показва, че автомобилите отговарят на изискванията на граничната полиция и че с тях се превозват стоки в рамките на митническите разрешения и правилата за обмен на валута.
2. След 1 юли 1985 г. при превоза на стоки отпадат изискванията за контрол на времето на шофиране и почивка; теглото и габаритите на товарните автомобили и техническия контрол на автомобилите;
3. След 1 януари 1986 г. са премахнати систематичният контрол на пътния лист и лицензиите за превоз на хора от професионални водачи. След тази дата се предприемат мерки за уеднаквяване на визовите политики и защита на 5-те държави срещу незаконната миграция и трафика на наркотици. Засилват се полицейското и митническото сътрудничество и се въвеждат мерки за съкращаване на чакането на железопътния транспорт на границите;
4. От 1 януари 1990 г. се въвеждат дългосрочни мерки, които включват законодателни действия, засилване на сътрудничеството между правоохранителните и финансовите органи, както и реалното физическото премахване на вътрешните граници:
- Движение на хора – премахване на контрола по вътрешните граници и изнасянето му по външните граници;
- Полицейско сътрудничество; уеднаквяване на международната правна помощ и за екстрадиция; сътрудничество в борбата срещу престъпността;
- Хармонизиране на законови, подзаконови и административни разпоредби в областта на наркотичните вещества, оръжията и експлозивите, регистрирането на пътниците в хотелите; хармонизиране на визовите политики и безмитната търговия.
- Създаване на систематичен и автоматизиран обмен на митническата информация, която е събрана в единен документ.
- Хармонизиране на непреките данъци – ДДС и акциз.
5. На 19 юни 1990 г. е подписана Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенно премахване на контрола по техните общи граници.
Като всеки международен договор и тази Конвенция е структурирана по нормотворческите правила. Съдържа общо осем дяла, шест от тях са разделени на глави, а тази, посветена на въпросите за визовия режем, съдържа два раздела. Естествено Конвенцията на първо място разглежда въпросите, свързани с отпадането на граничния контрол по вътрешните граници между договарящите се държави, за определяне правилата за издаване на краткосрочни и дългосрочни визи, правилата за движение на граждани на трети държави, въвеждат се еднакви правила при предоставянето на бежански статут и всички други мерки относно движението на хода на територията на държавите-членки по международния договор, респ. на Европейския съюз.
От юридическа гледна точка това са правила за поведение и задължения, които трябва да бъдат изпълнявани от отделните държави, т.е. от техните изпълнителни власти и конкретни публични институции. В Конвенцията са включени легални определения на използваните понятия: „вътрешни граници“, „външни граници“, „вътрешен полет“, „трета държава“, „чужд гражданин“, „чужд гражданин, за който е подаден сигнал за целите на отказ за влизане“, „гранично-пропускателен пункт“, „граничен контрол“, „превозвач“, „разрешение за пребиваване“, „молба за предоставяне на убежище“, „лице търсещо убежище“ и „разглеждане на молба за предоставяне на убежище“.
Следващата група правила, които са регламентирани от Конвенцията, са свързани с полицейското сътрудничество във всички области на пенализма, включително митническата контрабанда, наркоразпространението, трафикът на хора и оръжия, данъчните измами и пр. За по-доброто полицейско сътрудничество и за обмен на цялата необходима информация е създадена Шенгенската информационна система.
Посоченото ни дава отговор защо много от въпросите, разглеждани в сферата на Шенгенското пространство, са обект на регулиране от Съвета по правосъдие и вътрешни работи на държавите-членки на ЕС. В този съвет взимат участие министрите на вътрешните работи и на правосъдието на държавите-членки, като дейността им следва правомощията, които са им вменени. МВР – полицейско сътрудничество, издаване на визи, граничен контрол, ШИС, миграция, екстрадиция и др. Министерството на правосъдието отговаря за изпълнение на влезлите в сила присъди, трансфер на задържани и осъдени лица, съгласуване и прилагане на нормативната уредба в качеството на орган на централната изпълнителна власт, участващ в целия съгласувателен нормотворчески процес, предоставянето на гражданство (независимо че това е въпрос от сферата на конституционното право, той има своето значение, защото чрез него, макар и незадължително, граждани на трети държави получават безвизов достъп до страните от ЕС) и пр. Не следва да се забравя, че България има своите ангажименти в спазването на бежанските правила, за което следят Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет, Държавната агенция „Национална сигурност“ и други специализирани администрации, на които са възложени специфични функции в областта на националната сигурност и международното сътрудничество.
6. На 26 март 1995 г. започва изпълнението на Шенгенската програма с участието на седем държави-членки на ЕС, като се премахва вътрешният граничен контрол;
7. През 1997 г. с договора от Амстердам[11] достиженията на правото от Шенген са включени в правната рамка на ЕС;
8. На 14 декември 2021 г. Европейската комисия представя предложение за изменение на Шенгенските граници.
Видно от този кратък исторически обзор, Шенгенското пространство е толкова динамично, колкото са активни обществените отношения между държавите-членки на Съюза и се модифицира във връзка с международната обстановка. В рамките на почти четиридесет години от Споразумението от Шенген общността се развива, изменя, разширява и усъвършенства непрекъснато.
България и Шенгенската система
С Решение от 29 юни 2010 г. Съветът на ЕС приема, че разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, свързани с ШИС, следва да бъдат приложени за България и Румъния, считано от 15 октомври същата година, с изключение на задължението за отказ за влизане или престой на тяхна територия на граждани на трети държави, за които е подаден сигнал в ШИС от друга държава-членка за целите на отказ за влизане и престой в съответствие с Регламента за ШИС[12]. В изпълнение на това решение на Съвета на ЕС, българският законодателен орган приема изменения и допълнения в Закона за Министерството на вътрешните работи (отм)[13]. Една година по-късно, на 9 юни 2011 г., Съветът на ЕС прави заключение, че България и Румъния са изпълнили условията във всяка от останалите области на достиженията на правото от Шенген. От този момент започва дългото очакване за постигане на политическото единодушно съгласие на държавите-членки на ЕС и на Шенгенското пространство за пълното допускане на двете държави. В продължение на 12 години Нидерландия блокира членството на България в Шенген заради недостатъчни резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност[14]. През тези години не е посочен конкретен случай, който да мотивира нидерландското правителство да не вдигне наложеното вето на България и Румъния.
В целия период от приемането на България в Европейския съюз, кандидатстването ни за влизане в Шенген и прилагането на правото на Общността, се прокрадва взаимовръзката между политика и съдебна власт.
Такъв пример е оправеното от Административен съд – София град[15] преюдициално запитване до Съда на ЕС (СЕС), с което са поставени четири въпроса за тълкуване на чл. 15, параграфи 4-6 от Директива 2008/115/ЕО на ЕП и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. С отговора на поставените въпроси СЕС[16] задължи всички държави-членки на ЕС да спазват дадените тълкувания относно максималния срок на задържане в домовете за бежанци, изискването за тяхното незабавно освобождава и необходимостта на периодичен съдебен контрол на основанията за настаняването им в специализираните заведения. От една страна, това питане на българския съд беляза исторически момент за националната правосъдна система – първият отговор на СЕС по преюдициално запитване. От друга страна, с решението на СЕС държавите-членки на ЕС бяха задължени да преустановят съществуващата практика за безсрочно задържане на мигранти и бежанци в домовете за задържане, независимо от развитието на конкретното производство. От трета страна, не трябва да се забравя, че разглежданото задържане, по реда на Директива 2008/115/ЕО на ЕП и на Съвета от 16 декември 2008 г., има своето значение за забавяне на бежанските потоци. Много често в съдебната практика се вижда, че чужди граждани, по отношение на които е започнало производство по експулсиране, подават молби за получаването на бежански статут, с цел да забавят извеждането им от съответната държава=членка, респ. от границите на ЕС.
Българската правосъдна система се занимава със спорове, които са залегнали в Шенгенската конвенция, преди официалното допускане на страната в Шенгенското пространство, в качеството ни на държава-членка на ЕС и външна граница на съюза. Един от най-важните въпроси, свързани с правото на Шенген, е този за бежанските потоци и миграцията на лица от трети страни. Опосредената връзка „изпълнителна власт-съдебна власт“ е ясна и видима, тъй като на терен борбата с миграцията и разглеждането на бежанските искания се осъществяват от изпълнителната власт, основно от структури към Министерството на вътрешните работи[17] и Министерския съвет[18]. От друга страна, съдебният контрол за законосъобразност върху дейността на държавните органи се извършва от административните съдилища[19].
Вече бе споменато, че част от достиженията на правото на Шенген е полицейското сътрудничество, но то не може да бъде приложено в пълен обем по отношение на бежанците и мигрантите, тъй като те не са извършили престъпление, за което да бъдат подведени под отговорност. Установено е, че трябва да се създаде общностна система за идентификацията им. По тази причина през 2000 г. е въведена системата „Евродак“[20], чиято основна цел е подпомагане на държавите-членки при прилагане на Дъблинските правила. Независимо че през годините са прилагани различни регламенти (отменен и сега действащ), българските органи и съдилища стриктно се водят от вторичното право на ЕС при определяне на компетентната държава: „Видно от самото заглавие на раздела, той се отнася както по отношение на действията по образуване на производството по разглеждане на молбата на един чужденец за предоставяне на статут и едновременно с това с установяване на обстоятелствата по прилагането на Регламента „Дъблин“, в случаите когато се установи, че са налице съдържащите се в него изисквания за определяне на приемаща държава при наличие на подадени молби за предоставяне на статут на територията на две или повече държави – членки на Европейския съюз……тъй като производството по реда на глава Шеста, раздел Iа е предшестваща фаза в рамките, на която се извършва първоначална регистрация на чужденеца и по силата на международните задължения на Република България, се снемат пръстови отпечатъци на всички лица, навършили 14 години, които се въвеждат в националната и европейската база данни ЕВРОДАК, въз основа на което се установява дали лицето вече има направена регистрация в друга държава.“[21]
В друг случай съдът е имал възможност да изследва въпросите по приложението на Дъблинските правила при издадена виза: „За да издаде оспореното решение, административният орган е преценил, че в случая са налице предпоставките по чл. 12, пар. 2 от Регламент Дъблин, според който ако кандидатът притежава валидна виза, държавата членка, която е издала визата, е компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила, освен ако визата за разглеждането на молбата за международна закрила съгласно договореност за представителство, както е предвидено в член 8 от Регламент (ЕО) № 810/2019 на Европейския Парламент и на Съвета от 13 юли 2019 г. за създаване на Визов кодекс на Общността.“[22].
Не са изолирани случаите, когато Административен съд – София град изследва предпоставките за предоставяне на статут на бежанец: „Нормата на чл. 9, ал.1, т. 3 от ЗУН е в пълно съответствие с чл. 15, б. „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. (отм. С Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставена закрила. При разглеждането на този въпрос съдът съобрази Решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г., както и тълкуването на дефинираното понятие за „посегателство“ в чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО относно минималните стандарти за условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила, като изразяващо се в „тежки и лични заплахи срещу живота или личността“ на молителя, обхващащо една по – обща опасност от посегателство като се имат предвид в по – широк план „заплахи срещу живота или личността“ на цивилно лице, а не определено насилие. Освен това, тези заплахи са присъщи на обща ситуация на „въоръжен вътрешен или международен конфликт“.[23]
Не на последно място, трябва да се отдаде внимание и на въведената в България през 2010 г. Шенгенска информационна система[24]. Правилата за прилагане на ШИС са доразвити в действащия Закон за МВР[25], като изрично е предвидено, че компетентна специализирана структура осъществява опростен обмен на информация или данни с компетентните правоприлагащи органи на държавите-членки на Европейския съюз, и държавите, прилагащи Шенгенското законодателство, с цел предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления. Едно от проявленията на този обмен е контролът върху издадените в България свидетелства за управление на моторни превозни средства (СУМПС) и немалкото случаи на анулираните такива от съд.
Заключение
От изложеното, макар и схематично, може да се направи извод, че Шенгенската система не е единствено и само физическото свободно преминаване на вътрешните граници на Общността. Това е сложна политико-правна система, в която ръка за ръка вървят интересите на държавите-членки на ЕС като едно цяло, интересът на отделната държава-членка и предвидимото и уеднаквено правораздаване от компетентните съдебни системи. Тази сложна дейност се изпълнява от публичните органи на държавите и обикновено нейното осъществяване е невидимо за гражданите и гостите на ЕС. Това е така, тъй като по своята същност достиженията на правото на Шенген са свързани с опазване на националните интереси на държавите и на Общността. Реално безграничното придвижване в ЕС не е анархично, а стриктно и невидимо контролирано, което се дължи на създадените строги правила и изградени в практиката умения на компетентните органи. В тази система няма нищо забравено и това най-ясно личи в последната редакция[26] на Кодекса на шенгенските граници[27], която предвижда създаването на обща рамка за временно повторно въвеждане или удължаване на срока за граничен контрол на вътрешните граници.
[1] Решение (ЕС) 2024/2010 на Съвета от 30 декември 2023 година относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Република България и в Румъния
[2] Държави – членки и такива, които не са част от Европейския съюз с пълно прилагане на системата – Белгия, Нидерландия, Люксембург, Германия, Франция (всички отвъдморски департаменти и територии), Португалия, Испания(26 март 1995 г.), Италия (26 октомври 1997 г.), Гърция (Атон)(26 март 2000 г.), Австрия, Дания (Гренландия и Фарьорските острови), Исландия, Норвегия(Шпицберген и Ян Майиен), Финландия, Швеция (25 март 2001 г.), Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения (21 декември 2007 г. – за сухопътна граница и пристанища и от 30 ,арт 2008 г. за летища), Швейцария (12 декември 2008 г.), Лихтенщайн (19 декември 2011 г.), Хърватия (1 януари 2023 г.)(държавите са изброени по датата присъединяването им към Зоната); Ирландия – изпълнява само полицейско и съдебно сътрудничество; Европейски градове-държави: Монако – 26 март 1995 г. -Франция извършва проверки на пристанище Монако; Сан Марино – 26 октомври – няма граничен контрол с Италия. Карабинерите, местната полиция и граничните пазители на скалата извършват случайни проверки; Ватикана – 26 октомври 1997 – няма граничен контрол без да е част от Шенгенското пространство и Андора – няма граничен контрол на границите с Испания и Франция.
[3] https://hungarian-presidency.consilium.europa.eu/en/news/joint-hungarian-austrian-romanian-and-bulgarian-declaration/
[4] Договорът от Рим, подписан на 25 март 1957 от Белгия, Западна Германия, Италия, Люксембург, Нидерландия и Франция – Договор за създаването на ЕИО
[5] https://bulgaria.representation.ec.europa.eu/za-nas/blgariya-v-es_bg
[6] Обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991 г.
[7] В сила от 01.02.1995 г. , https://bulgaria.representation.ec.europa.eu/za-nas/blgariya-v-es_bg
[8] https://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=bg&jur=C%2CT%2CF&num=C-262/11&parties=&dates=error&docnodecision=docnodecision&allcommjo=allcommjo&affint=affint&affclose=affclose&alldocrec=alldocrec&docdecision=docdecision&docor=docor&docav=docav&docsom=docsom&docinf=docinf&alldocnorec=alldocnorec&docnoor=docnoor&docppoag=docppoag&radtypeord=on&newform=newform&docj=docj&docop=docop&docnoj=docnoj&typeord=ALL&domaine=&mots=&resmax=100&Submit=Rechercher – Решение на Съда (втори състав) от 29 ноември 2012 г. „Кремиковци“ АД срещу Министъра на икономиката, енергетиката и туризма и заместник-министъра на икономиката, енергетиката и туризма
Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град, Присъединяване на Република България към Европейския съюз — Споразумение за асоцииране ЕО — България — Металургичен сектор — Публични помощи за преструктуриране, предоставени преди присъединяването — Условия — Жизнеспособност на ползвателите в края на периода на преструктуриране — Обявяване в неплатежоспособност на ползвател след присъединяването — Съответна компетентност на националните власти и на Европейската комисия — Национално решение, с което се установява публично вземане, представляващо неправомерно отпуснати държавни помощи — Решение № 3/2006 ЕС — България — Приложение V към Акта за присъединяване — Помощи, приложими след присъединяването — Регламент (ЕО) № 659/1999 — Съществуващи помощи, Дело C‑262/11
[9] чл. 5, ал. 4 – Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
[10] Заключения, приети на 31 май 1984 г. в Нойщад на Айш от срещата на министрите на транспорта на държавите от Бенелюкс и Федерална република Германия; Декларация на Европейския съвет от Фонтенбло от 25 и 26 юни 1984 г. относно премахването на полицейските и митнически формалности по вътрешните граници за движение на хора и стоки; Споразумение от Саарбрюкен от 13 юли 1984 г. между Федерална република Германия и Френската република.
Меморандум на правителствата на Икономическия съюз Бенелюкс от декември 1984 г.
[11] Лисабонски договор
[12] Регламент (ЕО) № 1987/2006 на Европейския парламент и Съвета от 20 декември 2006 г. за създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС II).
[13] Обн, ДВ., бр. 88 от 9.11.2010 г., в сила от 9.11.2010 г.
[14] https://www.svobodnaevropa.bg/a/niderlandiya-okontshatelno-vdigna-vetoto/32743219.html
[15] адм. дело № 3269 по описа за 2009 г.
[16] https://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=en&jur=C%2CT%2CF&num=C-357/09&parties=&dates=error&docnodecision=docnodecision&allcommjo=allcommjo&affint=affint&affclose=affclose&alldocrec=alldocrec&docdecision=docdecision&docor=docor&docav=docav&docsom=docsom&docinf=docinf&alldocnorec=alldocnorec&docnoor=docnoor&docppoag=docppoag&radtypeord=on&newform=newform&docj=docj&docop=docop&docnoj=docnoj&typeord=ALL&domaine=&mots=&resmax=100&Submit=Rechercher – РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав) от 30 ноември 2009 година „Визи, убежище, имиграция и други политики, свързани със свободното движение на хора — Директива 2008/115/ЕО — Връщане на незаконно пребиваващи граждани натрети страни — Член 15, параграфи 4, 5 и 6 — Срок на задържане — Вземане предвид на периода, през който е спряно изпълнението на решение за извеждане — Понятие за разумна възможност за извеждане“; дело C-357/09
[17] Главна дирекция „Миграция“
[18] Държавна агенция за бежанците
[19] Започват да функционират от 01 март 2007 г.
[20] Регламент (ЕО) № 2725/2000 на Съвета от 11 декември 2000 г. за създаване на система „Евродак“ за сравняване на дактилоскопни отпечатъци с оглед ефективното прилагане на Дъблинската конвенция (отм., 19.07.2015 г.); регламент (ЕС) № 603/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за създавана система Евродак за сравняване на дактилоскопни отпечатъци с оглед ефективното прилагане на Регламент (ЕС) № 605/2013 за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство и за искане на сравнения с данните в Евродак от правоприлагащите органи на държавите членки и Европол за целите на правоприлагането и за изменение на Регламент (ЕС) № 1077/2011 за създаване на Европейската агенция за оперативно управление на широкомащабни информационни системи в областта на свободата, сигурността и правосъдието
[21] Определение № 2667 от 11.08.2020 г., постановено по адм. дело № 5805 по описа за 2010 г. на Административен съд – София град, Първо отделение, 8 – ми състав
[22] Решение № 476 от 27.01.2023 г., постановено по адм. дело № 11453 по описа за 2022 г. на Административен съд – София град, Първо отделение, 19 – ти състав
[23] Решение № 1797 от 19.03.2024 г., постановено по адм. дело № 12095 по описа за 2023 г. на Административен съд – София град, Първо отделение, 54 -ти състав.
[24] Закон за Министерство на вътрешните работи (отм.), обн., ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г., в сила от 1.05.2006 г.
[25] Обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.
[26] ОВ L, 2024/1717, 20.06.2024
[27] Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно Кодекс на Съюза за режим на движение на лица през границите
21
Коментирайте
Повече от половината съдии са с дипломи като на Шиши!
Случайни няма там!
Абсолютна схоластика е статията.
Това ли е работата на един съдия? Вече и по административните съдилища има дела просрочени с години, но няма забавени заплати с години, нали?
Много полезно!
Полезна ти е чутурата на тебе трол такъв!
Определено ще е полезно полицейското сътрудничество във всички области на пенализма.
Има още много да учим от другите дъежави
Може да се учиш от Урсула … примерно!
Съвсем отделен е въпросът кой ще я прочете от тия дето ще мрънкат после и ще намерят все за нещо да се начумерят
Така ли бе Вампир?
Добра статия. Разяснява не малко
Ще си избърша зад.ика с нея.
Фон дер Лайен е вредна за ЕС. Крива бабичка, която няма нищо против ОПГ ГЕРБ да ни краде, нали тя си получава подкрепата от България!
Успех с приемането ни. Тоя месец ще стане ясно!
Тоя пусти Шенген ни лъга Борисов, че само една ограда имаме да боядисаме и ни приемат. И минаха 10 години!
А, той за какво ли не ни излъга. Лошото е, че повечето все още му се връзват.
Голямо мислене му удариха австрийците. Ама да видим сега да не ни спъне друга страна
Дано се облажим и ние
Полезно
„През тези години не е посочен конкретен случай, който да мотивира нидерландското правителство да не вдигне наложеното вето на България и Румъния.“ Това е ключовото изречение в цялата статия, независимо от опитите да се захаросва, е някак си трудно да се отрече липсата на непосредствена причинно-следствена връзка между това, че Марк Рюте е бил премиер на Нидерландия от 14 октомври 2010 до 2 юли 2024 – на практика периодът на действие на същнинското вето спрямо България и Румъния за влизане в Шенген, и факта на „повишаването“ му като главен секретар на НАТО, от който момент „изведнъж“ се превръщаме в държава… Покажи целия коментар »
Не го мислете много – като ни приемат в Шенген и ще се разпадне. Едно лято да идем до Гърция без опашки, това ще ни е.
Как без опашки? Просто ще се преместят на тола след Кулата.
Пълно с пуцаджии, поръчкаджии и тьотки на статуквото, рахата и нищоправенето с години. Ден да мине, друг да дойде, а заплатките растат срещу все по-никакво правосъдие, слугинаж и дървено философстване по поръчковите медии!
И в очакване на реформата на Ицо Торбалан – всичко туй да бъде под шапката на ССБ, която е под контрола на Америка за България.
НЕГОДНИЦИ, дреме ми за Шенген и си го завирайте там където не изгрява Слънцето!
Пишете за Нотариуса начело на ВАС!