КС отказа да „допише“ по-голяма тежест на вота „Не подкрепям никого“
Конституционният съд (КС) отхвърли искане за „отмяна“ на текст от Изборния кодекс (КС), която би довела до по-голяма тежест на гласовете „Не подкрепям никого“ от предвидената от законодателя (пълния текст на решението виж тук).
КС беше сезиран от председателя на Административен съд – Пазарджик Веселка Златева (повече за искането виж тук), която поиска частично за противоконституционна да бъде обявена т. 14 от § 1 от допълнителните разпоредби на Изборния кодекс. Тя дава определението за общинска избирателна квота и гласи: „Общинска избирателна квота“ е частното от делението на общия брой на действителните гласове с изключение на тези по чл. 438, ал. 1, т. 7, подадени за общински съветници в общината, на броя на членовете на общинския съвет. Когато частното не е цяло число, общинската избирателна квота е най-близкото по-голямо цяло число“ (оспорен беше почерненият текст).
Според съдия Златева изключването на действителните гласове „Не подкрепям никого“ от уравнението за определяне на квотата противоречи на принципите на правовата държава (чл. 4 от Конституцията), на равенство на гражданите пред закона (чл. 6, ал.2 от Конституцията) и на всеобщо, равно и пряко избирателно право (чл. 10 от Конституцията). Тя изтъкна, че при тази формула макар гласовете „Не подкрепям никого“ да са действителни, на практика се приравняват на недействителни и не участват в определянето на общинска избирателна квота.
В решението си КС напомня, че възможността да се гласува с „Не подкрепям никого“ беше въведена през 2016 г., когато законодателят регламентира, че гласуването у нас е задължително и въведе санкция – заличаване от избирателните списъци на тези, които не са упражнили избирателното си право без уважителни причини в два поредни избора от един и същ вид.
Скоро след това обаче КС обяви санкцията за противоконституционна и така макар гласуването все още да е задължително, негласуването е без негативни последици.
Конституционните съдии са изследвали замисъла на законодателя и посочват, че „както от гледна точка на вложения в уредбата замисъл на законодателя, така и като правна последица при всички видове избори, гласовете „Не подкрепям никого“ имат значение единствено на измерител на негативния вот на гражданите, като при мажоритарните избори имат и този съпътстващ ефект, че затрудняват успешния избор за президент/вицепрезидент, респ. кмет на първи тур. Същевременно по този начин се удостоверява изпълнението на предвиденото в чл. 3 ИК задължение за гласуване, при което обаче следва да се има предвид, че конституционно гарантираната тайна на вота (чл. 10 от Основния закон) не позволява да се определи по какъв начин е гласувал един или друг избирател и на практика задължението за гласуване ще е изпълнено и чрез подаване на недействителна бюлетина“.
В решението се напомня, че изборите са организационно средство за осъществяване на политическото представителство. „Именно чрез изборите народът като носител на народния суверенитет волеобразува пряко, като прехвърля властта на държавните органи и органите на местно самоуправление и ги снабдява с демократична легитимност. В този смисъл изборът е акт на трансформация на волята на избирателя във власт на избрания“, посочва съдът.
Той констатира, че вотът „Не подкряпям никого“ не постига този ефект, но „отчита отрицателното отношение на избирателите към политическите партии и техните представители, което е форма на конституционно допустимо (без да е задължително) проявление на принципа на политическия плурализъм“. „Възможността да се гласува по начин, демонстриращ несъгласие и отрицание на поддържаните от политическите партии и техните представители ценности и виждания, се вписва в конституционната рамка, гарантираща свободата на формиране и изразяване на политическата воля на гражданите“, подчертават конституционните съдии.
След това се спират на изискванията, които поставя Конституцията към правната уредба на изборния процес и посочват, че тя следва да е съобразена с принципите на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. А начинът, по който гражданите упражняват активното си избирателно право и в частност предвиждането в закона на възможност това право да се упражнява чрез изразяване на негативен вот, е въпрос на законодателна целесъобразност, която следва да бъде упражнявана при спазване на тези принципи.
„Предвидената възможност да се гласува с бюлетина „Не подкрепям никого“ не поставя гражданите, избрали тази опция, в неравнопоставено положение спрямо тези, които са гласували за определена листа или кандидат, доколкото както едните, така и другите разполагат с еднаква възможност да изберат по какъв начин да упражнят избирателното си право (а предвид формалната задължителност на гласуването – и дали изобщо да го упражнят)“, заявява КС и отхвърля твърдението за неравнопоставеност в искането.
„Невъзможно е обаче гласовете „Не подкрепям никого“ да бъдат отчетени по начина, по който се отчитат останалите действителни гласове, защото те по самото си съдържание изключват тази възможност, явявайки се не гласове „за“, а гласове „против“, обяснява обаче съдът. И още веднъж напомня, че тези гласове са измерител на негативния вот и не могат да бъдат трансформирани в политическа власт на определен кандидат, защото волята на гласувалите по този начин избиратели изключва именно този резултат.
В решението се посочва, че ако гласовете „Не подкрепям никого“ бъдат зачетени при определяне на изборния резултат за общински съвет, това „би придало на оспорената законова уредба последици, напълно противоположни на целения от законодателя резултат (да не се променя начинът на изчисляване на общинската избирателна квота), и така би подменило нейните съдържание и смисъл“.
Нещо повече, така би се компрометирала и представителността на общинския съвет като проявление на народния суверенитет. „Включването на гласовете „Не подкрепям никого“ при формиране на частното от делението на общия брой на действителните гласове на броя на членовете на общинския съвет в съответната община би довело до повишаване на общинската избирателна квота, т.е. до вдигане на прага за участие в разпределението на мандатите в общинския съвет по отношение на партиите и кандидатите, получили положителен вот“, констатира КС.
Решението e подписано с особено мнение от Янаки Стоилов и Надежда Джелепова.
14
Коментирайте
Поредното отхвърлено съдийско искане. Колко станаха
Еее, браво на КС. Правилно решение
Браво на КС този път.
Другият вариант беше да не ходим въобще да гласуваме, като форма на протестен вот. Ама тогава можеше въобще да ни зачеркнат с правото на вот заради тъпотиите едно време на т.нар. патриоти
Някой май е подшушнал да се пробва такова питане.
И добре, че не мина.
Поредно доказателство, че работят за мафията
Почнете даимате мнение. А не да мълчите. Пукъли
С не подкрепям никого и екскурзии до Гърция се докарахме на тоя хал
Това е тъжната картинка в България
Изроди!
Що за глупост – ще гласувам с не подкрепям никого, пък ще ми зачислят гласа към гласувалите в подкрепа едва ли не. Яяя, с…
Този път съм напълно съгласен с КС
„Конклавът“ от 12-мата (ядосани мъже) яко настъпи мотиката в този случай и по този начин затвърдиха очевидно злонамерената цел на законодателя да стимулира невалидния вот, умишлено подвеждайки гласоподавателите доброволно да се самоизключат от електоралната маса с реален ефект върху крайния резултат, но как точно „не подкрепям никого“ е тълкувано абсолютното му негативно значение като едва ли не антиизборно волеизявление (нещо като забраната на Славчо Зулуса да си кръсти партията „Няма такава държава“), а не несъгласие да се подкрепят регистрираните кандидати, съчетано с конклудентен акт на упражняване на основно конституционно право, вкл. активно участие в процеса по избор на представители, предвид… Покажи целия коментар »