Инструмент за законодателно експериментиране – как регулаторните лаборатории да станат реалност в България
До 2 август 2026 г. във всяка държава в Европейския съюз трябва да е заработила поне една регулаторна лаборатория в областта на изкуствения интелект. Това предвижда Актът за изкуствения интелект, който е в сила от 1 август 2024 г.
За България регулаторните лаборатории са новост и непозната територия не само за широката общественост, но и за голяма част от юристите. Предстоящите законодателни решения за въвеждането им изискват познаване не само начините на функционирането им, но и на натрупания опит в ЕС. Затова Библиотечно-информационният и изследователски парламентарен център (БИИПЦ) огласи обширно проучване, посветено на „Регулаторните лаборатории като част от законодателната политика, основана на доказателства“ (с пълния му текст можете да се запознаете тук).
То е извършено миналата година от екип на центъра – д-р Теодора Ангелова (ръководител на БИИПЦ), Добрян Добрянов (началник на отдел „Парламентарни изследвания“) и Мария Нинова (експерт в отдел „Парламентарни изследвания“), част от който като външен експерт е професорът по информационно право д-р Ирина Цакова.
Проучването на БИИПЦ заслужва внимание не само защото ще е основата на бъдещия законодателен процес, но и защото за първи път изследва потенциала на регулаторните лаборатории в българската правна среда, стъпвайки на задълбочен анализ на европейското законодателство и на практиката на отделни държави членки, както и на социологическо проучване сред заинтересованите страни.
Освен това регулаторните лаборатории набират все по-голямо значение като инструмент за законодателно експериментиране и въпросът, който стои пред България, вече не е „дали“ и „кога“ да ги създаде, а „как“.
Какво представляват регулаторните лаборатории
В Европа регулаторният експериментализъм се използва като подход за създаване на политика, основана на доказателства, от 1960-те години. Европейските държави вече активно използват регулаторни лаборатории като част от законодателния си инструментариум.
Регулаторните лаборатории са популярни и под наименованието Regulatory Sandboxes, т.е. регулаторни пясъчници. Те предлагат контролирана правна среда, в която бизнеси, иноватори и публични институции могат да тестват нови продукти, услуги и политики, без да са изправени пред пълната тежест на регулаторните изисквания.
Това позволява на законодателите да наблюдават и да анализират ефектите на определени правни норми, преди те да бъдат въведени на национално ниво.
От юридическа гледна точка, регулаторните лаборатории са част от инструментите за регулаторно експериментиране – механизъм, който дава възможност за адаптиране на законодателството към новите реалности чрез временни дерогации, гъвкави регулаторни режими и специални експериментални клаузи.
Регулаторните лаборатории са тясно свързани с концепцията за експериментално законодателство – динамичен правен подход, който позволява временното въвеждане на нормативни разпоредби в ограничен контекст. Такива разпоредби, наречени експериментални клаузи, дават възможност за тестване на регулаторни решения в реални условия, преди да бъдат въведени на национално ниво.
Анализът на БИИПЦ на практика съдържа две проучвания, за да постави основата на дебата как да бъдат въведени регулаторните лаборатории у нас. Първото е кабинетно и изяснява въпросите за същността, спецификите и функционалните характеристики на регулаторните лаборатории, както и стратегическите и работни документи на институциите на ЕС в тази област. То изследва законодателната уредба и практика по създаване и управление на регулаторните лаборатории на ниво ЕС, както и правния режим и практиката в областта на регулаторното експериментиране на Франция, Испания, Германия, Италия, Белгия, Естония, Литва.
Другото изследване е социологическо. В него са участвали секретарите на общини, представители на бизнеса, неправителствени и научни организации, стартиращи бизнеси и експерти в министерства, държавни и изпълнителни агенции, надзорни и регулаторни органи, второстепенни разпоредители и др. Целта му е да установи потенциала за създаване на регулаторни лаборатории и експериментални клаузи в България, както и степента на тяхното познаване и приемане, какви са основните предизвикателства и бариери и какво е отношението към възможните подходи за проектиране и управление на регулаторни лаборатории.
Предизвикателствата пред България
Социологическото проучване разкрива ниска степен на запознатост със същността на регулаторните лаборатории сред представителите на българската администрация и бизнеса.
То очертава следните основни бариери пред тяхното внедряване:
- Ограничен административен капацитет – липса на експертиза и институционална координация;
- Финансови ограничения – нуждата от подкрепа за малки и средни предприятия;
- Регулаторна сложност – фрагментираност на правната рамка и липса на ясно дефинирани процеси.
Същевременно голяма част от заинтересованите страни изразяват желание да участват в процеса на регулаторно експериментиране, особено ако бъде осигурена финансова и институционална подкрепа.
Бизнесът и научните организации три пъти по-често от администрацията имат конкретни предложения за създаване на регулаторни лаборатории.
„Налице е широка подкрепа за създаването на единна национална стратегия, която включва корекции, специфични за отделни сектори. Моделът на съвместно управление на регулаторни лаборатории, съчетаващ правомощия на централните и местните власти и регулаторен надзор, се счита за оптимален от по-голямата част от анкетираните участници в проучването. Идеята всеки регулаторен орган или орган на изпълнителната власт да възприема собствен подход към регулаторния експериментализъм, съобразно правомощията си, не среща подкрепата на целевите групи“, обясняват от БИИПЦ.
И подчертават, че успешното създаване на регулаторни лаборатории зависи от преодоляването на значителни предизвикателства и пропуски.
Какъв да е моделът
Проучването показва, че най-консенсусният подход към дизайна и изграждането на регулаторните лаборатории в България е структурираният, който съчетава обща правна рамка с делегирани правомощия за адаптиране, и съвместно управление на регулаторните лаборатории от централната, местната власт, регулаторните и надзорните органи. Препоръчва се структуриран подход и за тяхното внедряване, базиран на опита на Германия, съчетан със секторните подходи на Испания и Италия.
„Възприемането на хибриден модел на управление, който балансира централния надзор с гъвкавост на местно ниво, е от съществено значение за приспособяването на регионалното многообразие на България и различните административни възможности“, посочват авторите на анализа.
Техните изводи са, че този подход следва да бъде подкрепен чрез създаване на Единна национална стратегия за регулаторно експериментиране, както и с публично-частни партньорства и механизми за финансиране и гъвкава правна рамка за регулаторни лаборатории и експериментални клаузи. Освен това следва да се създаде координационен орган за управление на регулаторните лаборатории и да се изгради административен капацитет.
20
Коментирайте
Такива лаборатории биха подпомогнали намаляването на типа законотворство, което превърна Наказателния кодекс и не само него в сборник с казуси
Добре е законите да се тестват дали работят. Сигурно не е лесна работа. Но е по-добър вариант от това днес се сещаме нещо и утре хоп приехме го. Ако има проблем, другата седмица ще внесем ЗИД.
Поредна извратеност. Звучи комично- лаборатория. Абе тия за лаборатория ли взеха, опитни мишки. Кому са нужни тия тъпотии? Все тъпо става за тези болни мозъци с регулациите се правят опити , игрички с населението- хората- човеците.
Държавата ни има много добри експерти, но не ги заслужава
Полезно проучване. Първа крачка към тази новост за нашата законодателна действителност.
„Регулаторните лаборатории“ на Урсула са като помощта на Демократическата партия от САЩ за лабораторията в Ухан.
На ви китайски вирус с „демократска“ помощ по Байдън и Сорос.
Аман от тази пропаганда. „Сините яки“, работниците в САЩ, избягаха при Тръм. Байдън събра сбирщока на обществото и тръгна да налага „прогресистки“ политики на малцинствата.
„Лаебораторният експеримент“ се оказа пълен провал.
България цялата е една регулаторна лаборатория и „сандбокс“ за аджамиите от ППДБ и присъдружните им НПО-та, които се подиграват системно с Конституцията и установения в страната правен ред под претекст, че те са умни и красиви борци срещу „лошото“ статукво, а предлаганите от тях решения са „винаги от добрата страна на историята“, защото са спуснати от Демократическата партия на САЩ и техните проксита под формата на граждански организации.
Да да. Ще стане ама друг път. До 2 август догодина. Но товс е за нормално упрсвляваните държави. А тук се гласят да управляват по 5 месеца или 12 месеца. Кой знае на какъв хал ще сме догодина през лятото.
Ох с това упрсвление ще има да си чакаме. Нищо, че Европа го изисква
Добре обяснено. Не съм оптимист да се случи
Експерименти добре. Но кой ще има воля.
Хубаво ще е. Ама да видим
Имаме партии опитващи се да ни върнат в комунизма. Чакай си ти някакви демократични иновации
Е кой ще го внедри? Баба ми. С тия управляващи няма шанс
Дано се случи де. Но ме съмнява
Пе ние експериментираме с демокрацията си
Как ли? Като народа стане мислещ и не избира кремълски партии в народното
Добре обяснено
Обяснението на обяснението не ти е ясно!
Като гледам доста сериозен труд. То е нормално да сме евроскептици, но бърз преглед по темата показва, че това е практика по целия свят и то не от вчера. Друг е въпросът кой у нас ще го направи