По питане на съдия от СРС: Ще „обърне“ ли съдът в Люксембург решението на КС за изтеклия мандат на ИВСС
Той поставя пред СЕС и серия от въпроси за банковата тайна на магистратите
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз продължаването на функционирането, въпреки изтичането на мандата му, на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), който може да инициира дисциплинарни производства срещу съдии и да установява данни за тяхното имущество? С този въпрос съдията от Софийския районен съд (СРС) Андрей Георгиев се обръща към Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург. На практика той иска да разбере дали правото на ЕС не поставя по-строги изисквания към гаранциите за независимост на държавните органи от решението на Конституционния съд, който преди две години даде превес на непрекъсваемостта на функционирането пред мандата на инспектората.
Освен това Андрей Георгиев иска да знае каква е ролята на съда при разглеждането на исканията на ИВСС за разкриване на банкова тайна на магистратите – дали действа като администратор на лични данни, дали като „надзорен орган“, а ако не е така, то какви би трябвало да бъдат задълженията му по защита на личните данни по смисъла на Общия регламент за защита на данните (GDPR).
Въпросите в преюдициалното запитване на Георгиев са шест:
- Следва ли чл. 19, пар. 1, втора алинея от договора за функциониране на Европейския съюз във връзка с чл. 47, пар. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че продължаването на функциите на орган, който може да налага дисциплинарни наказания на съдии и има правомощия да установява данни за имуществото им, след края на конституционно установения мандат на този орган без ясно определен краен срок, представлява само по себе си или при определени условия нарушение на изискването държавите в Съюза да гарантират ефективни правни средства за независим съдебен контрол? Ако подобно продължаване на срока на правомощията е допустимо, при какви условия?
- Следва ли чл. 2, пар. 2, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 2016/679 … относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни … (Общ регламент относно защитата на данните), наричан по-долу „Общият регламент за защита на данните“, да се тълкува в смисъл, че дейност по разкриване на банкова тайна с цел проверка на имуществото на магистрати, което се разкрива в последствие публично, представлява дейност извън приложното поле на правото на Европейския съюз? Променя ли се отговорът, когато тази дейност включва и разкриване на данни за членовете на семейството на магистрати, които нямат това качество?
- При отговор на втория въпрос в смисъл, че правото на Европейския съюз се прилага — следва ли чл. 4, т. 7 от Общия регламент за защита на данните да се тълкува в смисъл, че съдебен орган, който разрешава на друг държавен орган достъп до данни за наличност по банкови сметки на магистрати и членове на техните семейства, определя целите или средствата за обработване на лични данни и поради това представлява „администратор“ на лични данни?
- При отговор на втория въпрос в смисъл, че правото на Европейския съюз се прилага и отрицателен отговор на третия въпрос — следва ли чл. 51 от Общия регламент за защита на данните да се тълкува в смисъл, че съдебен орган, който разрешава на друг държавен орган достъп до данни за наличност по банкови сметки на магистрати и членове на техните семейства, е отговорен за наблюдението на същия регламент и поради това има качеството на „надзорен орган“ по отношение на тези данни?
- При отговор на втория въпрос в смисъл, че правото на Европейския съюз се прилага, и при положителен отговор на един от въпроси трети или четвърти — следва ли чл. 32, пар. 1, б. „б“ от Общия регламент за защита на данните, съответно чл. 57, пар. 1, б. „а“ от същия регламент, да се тълкуват в смисъл, че съдебен орган, който разрешава на друг държавен орган достъп до данни за наличност по банкови сметки на магистрати и членове на техните семейства, е длъжен при наличие на данни за предходно нарушение на сигурността на личните данни, допуснато от органа, на който ще бъде разрешен достъп, да поиска информация за предприетите мерки за защита на данните и да прецени при вземане на решението си дали да предостави достъп адекватността на тези мерки?
- При отговор на втория въпрос в смисъл, че правото на Европейския съюз се прилага и независимо от отговорите на въпроси трети и четвърти — следва ли чл. 79, пар. 1 от Общия регламент за защита на данните във връзка с чл. чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че когато националното право на една от държавите в Съюза предвижда определени категории данни да се разкриват само след съдебно разрешение, съдът, който дава това разрешение, е длъжен служебно да осигури защита на субектите, чиито данни разкрива, като задължи публичния орган, който изисква достъп до данните и за който е известно, че е допуснал нарушение на сигурността на личните данни, да предостави информация за предприетите по чл. 33, пар. 3, б. „г“ от Общия регламент за защита на данните мерки и ефективното им прилагане?
На доклад на Андрей Георгиев са били разпределени серия от искания на ИВСС за разрешение на достъп до банковата тайна за установяване на наличностите по сметките на 16 магистрати и членове на техни семейства.
Преди да се произнесе обаче съдията от СРС решава да се обърне към съда в Люксембург. В преюдициалното си запитване той посочва, че трябва да провери компетентността на ИВСС да го сезира с исканията за разкриване на банковата тайна. „Този въпрос засяга пряко съдебната независимост, тъй като позволява на инспекторите от Инспектората да узнаят пряко данни за имущественото състояние на съдии и членове на техните семейства, като използва тези данни във връзка със сигналните си правомощия за ангажиране на дисциплинарна отговорност“, посочва Андрей Георгиев.
Той уточнява, че според установената практика на СЕС всички въпроси по отношение на гарантирането на независимостта на съда, попадат в приложното поле на правото на ЕС, съгласно Договора за ЕС.
За независимостта на ИВСС с изтекъл мандат
Цитирайки практиката на съда в Люксембург, Андрей Георгиев отбелязва, че въпросите за независимостта на всички органи, компетентни да инициират дисциплинарно производство срещу съдии, които прилагат ПЕС и имат право да отправят преюдициално запитване, са част от правото на Европейския съюз и подлежат на преценка във всяко висящо производство с участие на такъв орган. Тази преценка, продължава съдията от СРС, позовавайки се на решения на СЕС, трябва да включва и процедурата по назначаване на хората в тези органи, включително и гаранциите срещу политическа намеса в тяхната дейност.
В тази връзка той припомня, че мандатът на сегашния състав на ИВСС изтече през пролетта на 2020 г. и вече повече от три години Народното събрание не избира нови инспектори.
Същевременно на 27 септември 2022 г. Конституционният съд прие, че когато мандатът на инспекторите и главния инспектор в ИВСС изтече, те не прекратяват дейността си до избирането на нови членове на органа (виж повече тук). В решението е обсъден балансът между изискванията за правна сигурност и рисковете от злоупотреба с власт при продължаване на мандата на уредените в Конституцията органи, като е прието, че запазването на функциите на ИВСС в случая е по-важно от рисковете от злоупотреби на членовете му с изтекъл мандат поради поставянето им в зависимост от решение на парламента като политическо тяло относно края на изпълнение на дейността им, припомня съдия Георгиев.
„Настоящият съдебен състав обаче има съмнения дали това тълкуване на българската Конституция, което се отнася до функционирането на държавните органи, е съвместимо с правото на Европейския съюз – с други думи, дали последната правна система не поставя по-строги изисквания пред гаранциите за независимостта на държавните органи, контролиращи съдебната власт, от установените от българския Конституционен съд. В това отношение следва да се посочи дали въобще подобно продължаване на мандата може да застраши според правото на Съюза гаранциите за независимостта на ИВСС като орган, който може да иска дисциплинарно наказване на съдиите, и ако е възможно – какви са критериите да се прецени дали подобно продължаване на мандати на такива органи е допустимо и докога“, отбелязва Андрей Георгиев.
И във връзка с това пита съда в Люксембург дали функционирането на ИВСС извън мандата е съвместимо с правото на ЕС.
Наред с това той поставя и серия от въпроси, свързани със защитата на личните данни на магистратите.
Може ли съдът да бъде администратор на лични данни
Георгиев припомня случая с изтичането на лични данни на съдия Мирослава Тодорова от Софийския градски съд преди четири години. Тогава ИВСС публикува имуществената ѝ декларация без в нея да бъдат заличени ЕГН, адреси и друга чувствителна информация за нея и членовете на семейството ѝ. Освен това файлът беше с наименование „NE SE CHISTIIIIIIIIIIIIIIIIII“ (повече по темата виж тук).
Тогава главният инспектор Теодора Точкова излезе с позиция, в която посочи, че става дума за инцидентен случай (виж още тук). Проверката установи, че за това е виновен служител, който е бил уволнен. Същевременно се оказа, че са били публикувани личните данни на още 20 магистрати. Комисията за защита на личните данни наложи глоба от 2000 лв. на ИВСС.
Предвид това Андрей Георгиев посочва, че в случаите, в които инспекторатът иска разкриване на банкова тайна, съдът трябва да прецени дали и доколкото произнасянето му за разрешаване на достъп до сметките на магистрати попада в приложното поле на регламента за защита на личните данни.
„Правилата за деклариране на имущество на магистрати и неговото разкриване не попадат в обхвата на дейност, пряко регламентирана от правото на Европейския съюз. Същевременно обаче в трайната си практика Съдът на ЕС е приел, че посоченото изключение не се прилага към всички дейности на държавните органи в рамките на публичните им правомощия, а само тези, свързани с упражняване на правомощия по защита на националната сигурност и отбраната. Поради това, доколкото става въпрос за публична дейност, насочена към определяне на статута и гаранциите за почтеност на магистратите, следва да се даде изричен отговор дали тя попада в обхвата на Общия регламент за защита на данните. За правилна преценка на случая следва и да се посочи, че исканията за разкриване на наличности по банкови сметки, с които настоящият съд е сезиран, не се ограничават само до магистратите, но и до членове на техни семейства, които нямат това качество“, посочва Георгиев.
Той отбелязва, че трябва да се прецени каква е ролята на съда като орган, който дава разрешение до достъп до лични данни на магистратите предвид факта, че този въпрос не е уреден в регламента.
„Според преобладаващото разбиране в това производство съдилищата осъществяват чисто формален контрол, който се свежда до това дали лицата, за които се разкрива банкова тайна, имат качеството на субекти на деклариране по смисъла на Закона за съдебната власт – дали са магистрати или лица в роднински, семейни или интимни отношения с такива. Изглежда, че при безкритично прилагане на българската национална уредба в тези случаи съдилищата винаги трябва да разрешават разкриване на банкова тайна. Не така обаче би стоял въпросът, ако съдът може да се приеме за администратор на обработката на лични данни, до които предоставя достъп, тъй като администраторът има редица отговорности за гарантиране на сигурността на данните съгласно чл. 32-34 от Общия регламент за защита на данните, вкл. за минимални проверки за наличие на средства за гарантиране на сигурността“, посочва Георгиев.
Съдията изтъква, че в законодателството ни не се определя кой е администраторът на лични данни в тези дела. Според Закона за защита на личните данни ИВСС е надзорният орган за защита на личните данни в съдебните производства. „В случая обаче отношенията не са такива, а точно обратните – ИВСС в изпълнение на законодателните си правомощия събира и обработва лични данни за целите, посочени в чл. 175а и чл. 175г от ЗСВ – събиране и проверка на данни за имуществото на магистратите, с цел обезпечаване на публичността и независимостта на съдебния процес. Съдът контролира този процес, като издава или отказва да издаде решение за достъп до данните“, казва Андрей Георгиев. И добавя, че макар съдебните органи да нямат пряк достъп до личните данни, чието разкриване се иска, те до известна степен определят целите на обработка, като допускат или забраняват достъпа до лична информация, каквато е банкова тайна. Георгиев посочва още, че в това отношение изглежда, че съдът може при определено тълкуване на закона да се приеме за орган, който определя целите за обработване на данните.
Каква е ролята на съда в делата по разкриване на банкова тайна по смисъла на GDPR
Според Андрей Георгиев предвид липсата на яснота в законодателството ни трябва да се отговори и на въпроса дали съдът, който разкрива банковата тайна на магистратите, може да се приеме и за надзорен орган, който упражнява част от правомощията по регламента като контрол върху достъпа до лични данни.
Георгиев припомня случая с изтеклите данни на съдия Мирослава Тодорова и поставя въпроса дали подобно нарушение дава основание на съда като вид контролен орган да провери дали са взети по-нататъшни мерки за защита на данните.
„Ако съдът има ролята на администратор или надзорен орган, изглежда, че такава проверка ще бъде наложителна, за да се гарантира, че съдебната власт не функционира като „гумен печат“ при даване на разрешения за достъп до данни, а извършва проверка дали са взети мерки за тяхното законосъобразно обработване и защита, особено с оглед публично изнесените данни за липса на всякакви подобни мерки, налични в мотивите на съдебното решение по спора за уволнение на виновния служител в администрацията на ИВСС, който единствен, изглежда, е понесъл някаква отговорност по случая“, заявява Андрей Георгиев.
Той добавя, че в този случай съдът ще трябва да разреши достъп до банкова тайна едва след като поиска информация за приложимите процедури за сигурност и се убеди, че те поне на пръв поглед гарантират защита срещу последващо нарушение на сигурността на личните данни. И заради това търси отговори на въпроса дали съдът би имал подобни правомощия в ролята си на орган, който разкрива банковата тайна.
На финала съдията от СРС изтъква, че трябва да се конкретизират задълженията на съда за защита на лични данни в производства по разрешаване на достъпа до тях, дори и да се приеме, че в този случай той не действа като администратор на лични данни или надзорен орган.
58
Коментирайте
В болния стремеж да се изпъкне, за да се задоволи някакъв личен дефицит, се стига до извращения. Правото е консервативна наука и това е с оглед обществения интерес за устойчивост на отношенията. Всеки опит за оригиналничене е неуместен и ерозира обществените ценности. Има още един екземпляр от СРС, който отчаяно до лудост оригиналничи и предизвиква тихо съжаление. Лошото е, че това е за сметка на страните по делата, които не разбират защо егото на съдията е по-важно от предвидимото правосъдие.
Не ви ли досадиха „проскубаните мисли“?! Преди бяха „симпатични“ със своето нехайство и юридическа непрецизност. Но днес станаха агресивни и „безпрекословно“ кресливи. Да напомня правилото -многократното повтаряне на една глупост с използване на „експресивни“ средства от типа на „???????“ не я превръщат в умна мисъл.
Не, даже са ни много интересни. Ако не е проскубания няма да посещавам този сайт.
Напротив, колегата пише истини. Честно казано, аз се радвам, че изчезна оня козяшки трол с готовите мантри „путлер“, „европейски ценности“ и подобни простотии. Но да не дъпраме дявола за опашката, винаги може да се завърне с няколко VPN-a.
Явно понеже мисли много въпроси към СЕС, от 3 месеца не ми разрешава достъп до ел.досие на едно производство по чл.417, а папката е винаги на „доклад при съдията“, който обаче е в „отпуск“ и не се знае какво ще се случи, а междувременно клиентът ми е със запори на сметките, насрочена публична продан и т.н. Жалбата не се изпраща на заявителя и т.н. То защо било, Неуважаемият „магистрат“ громи КС и твори СЕС практика, а ние лаиците се мъчим да свършим някоя и друга юридическа дейност…
Вероятно зсщото Вие сте под нивото му и не би искал да загуби ценното си време в лаишки задачи, които не го развиват и не утвърждават авторитета му на прогресивен и модерен магистрат, защото амбициите движат света напред, не повторяемите действия, в бъдеше изпълнявани от ИИ.
ако подкементарът Ви не е саркастичен, показва две неща – липса на елементарно уважение към правната професия и чуждия труд, а в случая и съдба, и второ – схващането, че биваш интересен и изглеждаш интелигентен, когато ползваш сложен изказ, който всъщност си мъдрил поне 30 минути, или си питал ИИ. Хайде със здраве и дано Ви поникне нова „перушина“…
Ако го мъдрех 30 минути, нямаше да имам очевидна техническа грешки и едно повторение, ама за да правиш извод трябва първо да се научиш да мислиш.
дали щеше да има или не е доста спорно, доста време отнема да си откриете неточностите, но е едно добро начало! Успех!
„И добавя, че макар съдебните органи да нямат пряк достъп до личните данни, чието разкриване се иска, те ???!!!до известна степен ????!!!! определят целите на обработка, като допускат или забраняват достъпа до лична информация, каквато е банкова тайна. Георгиев посочва още, че в това отношение ???!!!!изглежда????!!!!, че съдът може ????!!!!при определено тълкуване???!!!на закона да се приеме за орган, който определя целите за обработване на данните.“ Ето заради това уклоннчивите неолиберални интерпретации могат да доведат до тотално извращаване на правото (дефинициярта за интимната яръзйа и почти всичко, свързсно с т.нар. джендър идеология), но ако беше някой анти-НПО патриот, (да кажем пролурор)… Покажи целия коментар »
Аз имам друг въпрос-редно ли е бодигард, младеж от пограничен регион да бъде инсталиран като заместник министър, в момента. Оказа се,че политик с влияние е поискал личния му бодигард да стане зам. министър.
Отговорям: редно е. То имаше премиер-бодигард, що да няма заместник министър-бодигард.
Решенията на СЕС не могат да дерогират решенията на КС, защото КРБ гарантира суверенитета на държавата ни, колкото и това да не се харесва на платените глобалисти.
Неуморни активисти, които се чудят как да изяват волунтаризма, който изповядват. Хайде спрете се вече, аман от вас.
Така де-решенията на КС са вечни, докато го има пространство -времевия континиум. Закон може да бъде променен, конституцията също, европейски регламент може да бъде променен, но това което са изписали 12, а то не били 12 а 10 са безгрешни и безкрайни. Дори и да са погрешни, дори и да извращават правото-няма начин решение на КС за бъде отменено, променено оспорено-нещо като ала Хр.Радевски-„КС е прав, дори когато съгреши“. А това с автоматично продължения мандат за инспектората е пример за беззаконие и дописване на конституцията. Пример за нищожно решение на КС, защото е противно на правовия ред. А да-ама то… Покажи целия коментар »
Предлагам да се допитате за отговор на въпроса за „вечността на решенията на КС“ до който и да е дипломиран юрист, за да не натоварвате пространството с безобразно глупавите си разсъждания. Потресаваща неграмотност и необяснимо самочувствие да се опитвате да пишете като юрист. Липсват елементарни базови познания и това ме кара да си мисля, че сте съдебен служител.
Няма смисъл дори да се коментира това мнение – толкова пропито „идеологически“ и съвършено невярно. Щом КС узакони „узорпацията на власт“, това становище не може да бъде оспорено пред СЕС, макар да противоречи на демократичното устройство на ЕС. Или СЕС ще „потвърди“ това схващане и ще приеме, например, че ЕК може да продължи да действа и след изтичането на мандата й.
узОрпация.. тц тц.. в офнюза повече върви.
Смятам да отправя запитване до СЕС може ли да пръцна в коридора пред залата, или ще наруша някоя разпоредба за метана в атмосферата и въглеродната неутралност.
Въпросите като цяло са безсмислени, да не кажа тъпи, от СЕС трябва да поставят ограничения или квоти на отправени запитвания, защото накрая само ще ни се смеят. От Регламента за личните данни: „(20) Макар настоящият регламент да се прилага, inter alia, спрямо дейностите на съдилищата и други съдебни органи, в правото на Съюза или в правото на държава членка могат да се определят конкретно операциите и процедурите по обработване на лични данни от съдилищата и другите съдебни органи. Компетентността на надзорните органи не следва да обхваща обработването на лични данни, когато съдилищата действат при изпълнение на своите съдебни функции, за… Покажи целия коментар »
Какво стана със други запитвания на същия колега.Допусати ли са въобще и какво е решението по тях, че нещо Лекс не ги раздухва венцеславещо, както подобава на присъдружни медии на ССБ?
В случай че и под тази статия не ни се бе наложило да четем „проскубаните мисли“ на един „некрасивитет“, щях да изложа своето мнение по това запитване. Но кой ще прочете моето становище, като тук „господства“ класата на „проскубаните“.
Вашето умнокрасиво творчество го видяхме вече, ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС плюс ДПС. Айде стига толкова глупости.
Нека чуем, Бухалът не се притеснява от критика, и без това изразява лично мнение по актуални казуси, чиито анализ е с изцяло познавателна цел.
не мога да повярвам, че запитването не е от Иво Хинов.
На този обаче са му споменали името 18-пъти в статията, да не би да го забравим, докато четем сложната материя.
Е, и Мирослава Тодорова веднага е центрирана, да ни напомнят кои са светлите имена в тази критикувана съдебна система! Да се слави името й!
Тоя СЕС някои съдии си го направиха на изтривалка, с какви ли не преюдициални запитвания. За времето на цялото това творчество, Георгиев е можел да си напише поне три съдебни акта. Примерът е заразителен, утре-вдругиден от Н-ския районен съд ще почнат да питат СЕС дали може да ходят до WC по време на заседание.
Козяшкия трол с минусите, би ли изложил виждането си по въпроса, или минус-центче?
И ВСС е незаконен. Защото е с изтекъл мандат, а решението на КС е неприложимо в случая, независимо от това какво ще каже съдът на Съюза. В добавка има и избран нов ВСС-с наполовина избрана професионална квота и незаконно неизбрана „политическа“ квота. Измененията в ЗСВ,че трябва да се избира пък трети ВСС, при избран вече друг ВСС(избрана е професионалната квота-плюс тримата по право съставът е запълнен над 50 процента, тоест ВСС може незабавно да встъпи във функциите си, ако легитимно избраните се бяха осмелили-влизат във ВСС, подписват актове за встъпване, изпоуволняват администрацията-ако направи каквито и да е незаконни пречки, и… Покажи целия коментар »
Питайте европа и същия въпрос,по отношение на ВСС, дали ВСС с изтекъл мандат има власт, или има най-много статут на клуб за разговори и беседи.
Дали ВСС , при проведен избор на професионална квота, и неизбрана политическа незаконно квота е вече избран.
Питайте дали е в унисон с правото на Съюза НС да касира избори за професионална квота.
А да-ако не влезем и сега в Шенген-вината е изцяло на съдебната система. Нищо не се променя, ако влезем в Шенген-то ще е по милост.
във втори абзац последното изречение да се чете:
„при избран вече друг ВСС изобщо не го коментираме(…), върло е
противоконституционно .“
(причината за редакционната неточност е автоматичното редактиране при постинг от телефон)
Не е зле
„С този въпрос съдията от Софийския районен съд (СРС) Андрей Георгиев се обръща към Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург.“ Острието на ССБ предприема контраатака срещу статуквото, но защо ли си мисля, че ако уважат исканията и ИВСС се окаже с изтекъл мандат ще, ще станем свидетели на типичен двоен стандарт от страна на умнокрасивитета, нахендрил се яко с дефиницията си за интимна връзка и сега всички магистрати с приятелки и любовници ще лъснат показ, при който освобождаването на Гешев ще е невалидно, като издадено от некомпетентен орган. П.С. Мисля, че господинът съзнателно или не смесва понятията контрол и… Покажи целия коментар »
*при което освобождаването на Гешев
Явно е време Народното събрание да избире нови инспектори. Мина достатъчно време.
Имат си приоритети хората.
А аз искам избори!
Пише се „избЕре“…безкнижници!
Evala majna 🙂 shi izbire
Трябва вече да се установи каква е ролята на съда при разглеждането на исканията на ИВСС за разкриване на банкова тайна на магистратите.
Искрено ме съмнява това да се случи.
Ние имаме навика да си пишем някакво различно законодателство, което не отговаря на европейските стандарти
За щастие. Иначе щяхме да имаме хомосексуални двойки, с право да осиновяват деца!
Че то и в момента няма забрана хомосексуалист да осиновява. Къде има такъв текст, а? Виж в СК-няма записана забрана гай да осиновява.
Но бракът и интимната връзка са между мъж и жена. Хайде без педерастлъци, моля!
Европа трябва да каже за всичко. Няма как
След като сме безгласна буква…
Добре, че е Европа
Не виждам да ни помага особено в последно време.
Заплетен казус е това
Добра новина
Безспорно.
Блаженото протестъри невежество…. И как бе душици че се промени решението на КС?
Никак, ма А за Б е заложила норматив за предприети действия по цветна революция в съдебната власт и трябва взе нещо да се прави.
Ами ето, че това трябва да се уточни. Не може да си имаме някакви недекватни закони
Страхотно. Ще се изясни
Да виим кога обаче.
И все пак,въпросът „опира“ до легитимноста не до права.Не може нелегитимноста да „породи“ легитимни решения.Няма как мъртвец да бъде съживен.Смърта е естествен завършек на човешкия живот,защото живота има начало и край,също ,като легитимността.Има начало и край.Затова и съществува кслендара.За да има начало и край и точно определено време,а не по лично усмотрение.Не може вечно да се противоречи на природните закони.На всички и на всичко му идва края.
Като чуя, че пак рекламират някой ССБеец ми се повръща! Колеги, не разбрахте ли, че за да ви приема съдебната система, ви трябва почтеност, институционално приличие и малко смълчаност, тъй като съдиите са равни и с еднаква значимост.Постоянното им представяне като състезателни коне, печеливши от които са вашите, ви доведе до там, да се храни неприязън към вашите симпатизанти. Може да имате медии и грантове,но нямате доверието на колегите си.