Изискуемост при договорите за потребителски кредит – овърдрафт
Статията
Статията на д-р Димитър Демирев е публикувана в сп. „Търговско право“, бр.3-4/2023 г. Препечатваме я с изричното съгласие на автора и на редакцията.
Увод
С настоящата статия се прави опит за кратко теоретично изясняване на характеристиката на клаузите, уреждащи изискуемостта при договорите за потребителски кредит – овърдрафт.
Кратка характеристика на договора за овърдрафт
Договорът за овърдрафт[1] по същината си е краткосрочен револвиращ кредит, който представлява допустимо надвишаване над салдото по сметката до определен разрешен кредитен лимит. Кредитът може да се ползва изцяло или отчасти, като се погасява при всяко постъпление по разплащателната сметка, и заемополучателят има право отново да усвоява суми в рамките на уговорения максимален кредитен лимит и в рамките на срока по договора за кредит, в който заемодателят е задължен да предоставя средства до този лимит[2]. Следователно със сключването на договор за овъдрафт на заемополучателя се предоставя възможност през време на действие на договора да усвоява суми по разплащателна сметка, не само до наличните собствени средства, но и до определена договорена сума над този размер (разрешен кредитен лимит), като усвояването може да е наведнъж или на части, но до размера на лимита. Усвоената сума се погасява при постъпване на суми по разплащателната сметка[3], като при възстановяване изцяло или на част от усвоената сума в рамките на действие на договора заемополучателят има право на последващи усвоявания до размера на лимита. Доколкото усвояването не е еднократно, вкл. дори да се усвои наведнъж, то при съответно погасяване на част от сумата, може да се правят последващи усвоявания до размера на разрешения лимит, поради което към подобен тип договори няма погасителен план.
Прекратяването на договора се урежда в типизирани клаузи, вкл. в приложими общи условия, като е обусловено от: 1) волеизявление на заемополучателя в случай на пълно погасяване на всички дължими суми, в кратък срок от сключване на договора (като „отказ“ от договора) или в кратък срок преди изтичане на срока на договора; 2) изтичане на договорения срок, без да е необходимо изявление; 3) предсрочна изискуемост на основание договорените условия, които обикновено са свързани с неосигуряване на средства по разплащателната сметка за погасяване на изискуеми задължения по договора или при превишаване на овърдрафта в определен срок.
Във връзка със срока на действие на договора, често се срещат клаузи за „автоматично подновяване“ при определени условия „година за година“ (срещат се и за по-дълъг период, вкл. се срещат ограничения до брой години, до които може да се подновява), при които се продължава действието на договора, разбирано като възможността за ползване на овърдрафта като право на заемополучателя да усвоява суми до разрешения лимит, съответно задължението на заемодателя да предоставя средства до този лимит. Условията за автоматично подновяване варират. Срещат се такива, при които условие е към крайната падежна дата да са погасени всички дължими суми, но има и такива, при които условието за подновяване не е обусловено от погасяване на задълженията, а от упражнено право на заемодателя да прекрати договора, съответно от липсата на волеизявление на заемополучателя за прекратяване в определен срок преди изтичане на крайния срок на договора, в който случай дори да има натрупани задължения, срокът се удължава автоматично, а ако заемополучателят иска да прекрати действието на договора, следва да погаси всички задължения в пълен размер.
За ползвания овърдрафт заемополучателят дължи лихва, която може да е във фиксиран размер или с променлив такъв, обусловен от бенчмарк или от „референтен лихвен процент“, който се определя съобразно методиката на заемодателя с надбавка, която лихва да се начислява ежедневно върху усвоената сума. Често се урежда „гратисен период“, особено в случаите, при които същият се усвоява чрез кредитна или дебитна карта, който представлява срок, в рамките на който, ако заемополучателят погаси усвоената сума, не се начислява възнаградителна лихва.
По отношение на условията за издължаване на овърдрафта се наблюдават и съществените различния, от които се открояват основно два случая:
При първия се урежда, че при усвояване на средства от разплащателната сметка до размера на разрешения лимит, при липса на клауза за „гратисен период“, съответно след изтичането му, върху усвоената сума се начислява възнаградителната лихва ежедневно върху фактически ползваната сума и е дължима ежемесечно на определена като число в договора падежна дата. С настъпване на тази падежна дата сумата за лихва се погасява с наличната сума по разплащателната сметка, а при липса на достатъчно средства, се погасява за сметка на неусвоения кредит овърдрафт (ако има такъв) или за сметка на надвишение над договорения размер на овърдрафта (неразрешен овърдрафт), т.е. при недостатъчна наличност – лихвата се събира от овърдрафта, а ако същият е усвоен изцяло, то лихвата се отнася като неразрешен овърдрафт и обикновено се олихвява с договорената лихва плюс надбавка. Често се включват клаузи, съгласно които този неразрешен овърдрафт е незабавно изискуем или е основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
При втория случай се урежда задължение на заемополучателя да осигурява средства в размер на „минимална погасителна вноска“ (среща се и като „минимална месечна вноска“ и др.), която клауза задължава заемополучателя да погасява ежемесечно определяема сума (като процентно съотношение от усвоената сума или във фиксиран размер), и която вноска има уговорен падеж като дата, до която заемополучателят е длъжен да погаси съответната сума. Обусловено от задължението по цитираната клауза е и уреденото в полза на заемодателя право да обяви ползвания овърдрафт за предсрочно изискуем, в случай че заемополучателят не извърши в определен срок от падежа плащане на една или повече погасителни вноски.
При първия случай, при който задълженията на заемополучателя са свързани с осигуряване на средства по разплащателната сметка най-малко в размер на дължимите лихви върху ползваната част от кредита, се разкрива в най-пълна степен и идеята за револвиране, защото не се предвижда като ежемесечно задължение да се погасява определяема сума като част от усвоения размер, т.е. главница, а единствено осигуряване средства за погасяване на изискуемата лихва, поради което и падежът за главницата съвпада с крайния срок на договора, от който момент тече е срокът по чл.114, ал.1 ЗЗД, освен в случаите на предсрочна изискуемост.
Във втория случай, обаче, с оглед предвиждането на месечни погасителни вноски с определяеми размери и ежемесечни падежи, възниква въпросът дали с това се урежда изискуемост за съответната част от главницата включена в минималната погасителна вноска, или и тук изискуемостта е обусловена от крайния срок на договора?
Срок, изискуемост и падеж[4]
Преди да отговорим е необходимо да припомним някои основни положения. Срокът като обуславящо волеизявление модифицира настъпването на правните последици на договора, представлява бъдещо сигурно събитие, в зависимост от реализирането на което страните поставят пораждането, изменението или прекратяването на правните последици на договора за напред. Вземането е притезателно относително субективно право, включващо в съдържанието си правомощие да се изисква от задълженото лице определено поведение или резултат, което съществува от самото му възникване. Изискуемостта е качество на вземането и обозначава състояние, при което може да се иска неговото осъществяване, т.е. свързва се с възможността да се търси изпълнение. Изпълняемостта е качество на задължението и обозначава възможността да се погаси чрез изпълнение, което обвързва насрещната страна.
Изискуемостта и изпълняемостта не съвпадат при срок в полза на длъжника, защото до изискуемостта длъжникът може да изпълни и ако кредиторът не приеме изпълнението, изпада в забава. При срочните задължения, при които срокът е в полза на длъжника, падежът съвпада с изискуемостта, а забавата е обусловена от неизпълнението на падежа. Упражняване на правомощието, включено в съдържанието на вземането, да се изисква от задълженото лице определено поведение или резултат може да бъде модифицирано при определяне на отлагателен срок в полза на длъжника – тогава може да се упражни след изтичане на този срок, но в рамките на него задължението е изпълняемо като възможност за длъжника. Този отлагателен срок в полза на длъжника обуславя и изискуемостта му и в този случай се говори за падеж на задължението, т.е. определя кога може да се иска изпълнение на задължението, но и кога длъжникът вече дължи това изпълнение, в този момент вземането е изискуемо и поискано, защото dies interpellat pro homine и при неизпълнение длъжникът е в забава (т.е. предпоставя се от липса на изпълнение в надлежното време, което предполага изискуем дълг), чието действие се проявява и в това, че давността започва да тече от деня, в който срочното задължение е станало изискуемо (чл.114, ал.1 ЗЗД).
Срок на действие и изискуемост при договора за овърдрафт
При заемните договори може да се приеме за утвърдено[5] разбирането, че задължението за връщане на заетата сума по естеството си се изпълнява наведнъж, но може да се договори между страните връщането да стане на части. По въпроса дали „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, откога тече съгласно чл. 114 ЗЗД давностният срок за главницата и/или за възнаградителните лихви – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?“ е образувано т.д. № 3/2023 по описа на ОСГТК на ВКС с оглед наличието на противоречива практика.
Ако ОСГТК на ВКС се произнесе в смисъл, че давностният срок тече от датата на падежа на всяка вноска, то следва, че с договаряне на падежни вноски се договаря изискуемостта на съответната вноска, и съответно с настъпване на падежа вземането за съответната част е изискуемо и поискано (чрез принципа dies interpellat pro homine). Считам, че в този случай не следва да се приема различно разрешение и по отношение на договорите за овърдрафт, при които има предвидено заплащане на минимални погасителни вноски, защото макар при овърдрафта да няма погасителен план, с уговорените ежемесечни погасителни вноски със съответните определяеми падежи и размери – същите представляват именно договорено съгласие на заемодателя за разсрочване на парично задължение, т.е. срокът е уговорен в полза на заемополучателя, защото въз основа съгласието на заемодателя може да го погасява на части, които заемодателят не може да откаже да приеме. В този смисъл съответната определяема при сключване на договора част (определяема по размер в зависимост от усвоената сума и с падеж изрично договорен при сключване на договора) представлява насрещно задължение за погасяване на притезателното относително субективно право на заемодателя, т.е. определя кога може да се иска изпълнение на задължението на заемополучателя и кога дължи това изпълнение, което обуславя и отговорността за забавено изпълнение. Поради това с настъпване на съответните падежни дати на частите, т.е. на т.нар. „минимална погасителна вноска“ в този момент вземането за съответната част е изискуемо и поискано, както по отношение на начислената лихва, така и по отношение на съответната част от главницата, а оттук и последицата по чл.114, ал.1 ЗЗД[6].
В този смисъл следва да се приеме, че срокът за действие на договора, разбиран като срок, в рамките на който заемополучателят има право да усвоява средства, съответно заемодателят има задължение да предоставя средства до договорения разрешен кредитен лимит, следва да се различава от изискуемостта на частта на всяко отделно усвояване с оглед клаузата за падеж на минималната погасителна вноска. Доколкото месечните минимални погасителни вноски са в процентно съотношение от усвоената сума, потестативното право за обявяване на предсрочна изискуемост касае случаите, когато има неизпълнение на падежа на месечната погасителна вноска и дава право на заемодателя да не чака настъпване падежа на всяка месечна погасителна вноска, в съответното процентно съотношение от усвоената сума, съответно изтичане на прекратителния срок на действие на договора, а поради виновното неизпълнение на длъжника да го лиши от преимуществото на срока за непадежиралите месечни погасителни вноски с бъдещи падежи.
От друга страна, в случай че ОСГТК на ВКС се произнесе по т.д. № в смисъл, че давностният срок тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг[7], т.е. крайният падеж, освен в хипотезата на предсрочна изискуемост, то следва, че договарянето на падежни вноски е релевантно единствено като основание за неизпълнение на задължение по договора, от което възниква потестативното право на заемодателя да обяви вземането за предсрочно изискуемо, съответно като основание за активиране на клаузите свързани с отговорността за забавено изпълнение, но както бе споменато по-горе – забавата е обусловена от неизпълнение на падежа, който съвпада с изискуемостта при срочните задължения, т.е. ако няма падеж на вноската, не може да има просрочено задължение, като последица от което да се ангажира отговорността за неизпълнение на падежа.
Ако се възприеме това тълкуване от ОСГТК на ВКС, същото следва да рефлектира и върху договорите за овърдрафт, при които се предвиждат „минимални погасителни вноски“, съответно следва да се приеме, че изискуемостта на вземанията за усвоените суми би настъпила само след настъпване изискуемостта на целия дълг, т.е. след изтичане срока на договора, който с оглед клаузата за автоматично подновяване може да се подновява „година за година“ [8].
От този ракурс, т.е. ако се приеме, че клаузите за „минимални погасителни вноски“ не уреждат изискуемост на задължението, а последната е обусловена само от крайния срок на договора, то последицата е, че в случай на клауза за автоматично подновяване на договора, която не е обусловена от погасяване на задълженията, а единствено от липсата на волеизявление от заемополучателя за прекратяване на договора в определен срок преди изтичане на крайния срок, то при всяко активиране на клаузата „година за година“ се отлага изискуемостта на неизплатена главница до момента, в който заемодателят упражни правото да направи вземането предсрочно изискуемо, съответно до поискване от страна на заемополучател, който е натрупал дълг без възможност да се позове на погасителна давност[9].
В този случай следва да се разсъждава дали подобна клауза следва да се квалифицира като неравноправна по см. на чл.143, ал.2 ЗЗП?
От една страна подобна клауза предвижда автоматично продължаване на срочен договор, освен ако потребителят не заяви желание за прекратяването му, т.е. не предприеме активно поведение. Уреждане на подобен тип клауза, особено в общи условия, може да се приеме, че не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от клаузата към момента на сключване на договора. Неравноправна клауза в потребителски договор представлява всяка неиндивидуално определена уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, които материалните предпоставки следва да се проявени кумулативно. Законът за защита на потребителите (с който се транспонира Директива 2008/48/ЕО) предвижда конкретни проявни форми, които са примерни (чл.143, т.20 ЗЗП), като общото между тях (т.1 до т.18) е, че се предоставя право на търговеца едностранно и без наличието на обективни предпоставки да изменя сключения договор, респ. значително се накърнява еквивалентността на насрещните престации или се ограничават способите за защита на потребителя.
Подобна клауза за автоматично подновяване, може да се приеме за увреждаща потребителя, доколкото е формулирана по отрицателен начин, т.е. активира се не по негово активно поведение, а по негативен начин – при липса на искане за прекратяване на обвързаността, така и доколкото предвижда търговецът да се освободи от негативните последици от изискуемостта на вземането си свързани с течението на погасителната давност. В същото време с действието на договора между страните се запазва основанието за начисляване на възнаграждение, което може да се приеме, че не отговаря на изискванията на добросъвестност, респ. на добросъвестната търговска практика, а именно не е съответно на честното и почтено поведение на всеки участник в гражданския и търговския оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление, доколкото създава възможност, при значително просрочие да се държи обвързаността на страните поради неясна клауза за средния потребител с възлагане нему на заявяване желание за прекратяване на автоматично продължавания срочен договор. И не на последно място – същата уговорка може да се разглежда като такава в очевиден ущърб на потребителя, водеща до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, защото може да се приеме, че е налице несъответствие във възможността по упражняване правата за защита, доколкото потребителят се лишава от основно правоизключващо възражение за погасяване по давност.
Подобни клаузи за автоматично подновяване биха отговаряли на добросъвестната търговска практика, ако условие за подновяване действие на договора е към крайната падежна дата да са погасени всички дължими суми, съответно ако условието за автоматичното подновяване при непогасени дължими суми се активира при изрично искане от потребителя и съгласие на заемодателя, което може да е обвързано като условие за подновяване на изтичаща дебитна или кредитна карта към разплащателната сметка, съответно издаването им или по друг съответен начин.
Заключение
Повод за разсъжденията е опит да се аргументира становище, според което и при договорите за потребителски кредит – тип овърдрафт началният момент, от който тече давностният срок за вземания за усвоени суми, при предвидени задължения за ежемесечни плащания на минимални погасителни вноски, е обусловен от произнасянето по т.д. № 3/2023 по описа на ОСГТК на ВКС. Ако в последното се приеме, че това е моментът на договорения падеж на погасителните вноски, то и при овърдрафта (урежда задължение на заемополучателя да осигурява средства в размер на „минимална погасителна/месечна вноска“) падежът настъпва за всяка определяема вноска, а не на датата на уговорения срок на действие на договора, който може да се подновява автоматично, с което да се отлага изискуемостта.
[1] Вж. Байрактарова Ц. Договорът за банков кредит /дисертационен труд/. София. 2023г., стр.26 и сл.;
[2] Включително може да се включи клауза за овърдрафт към разплащателна сметка, към която е издадена дебитна карта, така и да е свързана с издаване на кредитна карта, чиято валидност е обусловена от действието на договора;
[3] Често е предвидено като задължение на заемополучателя за срока на действие на договора до осигурява получаване на ежемесечни доходи по разплащателната сметка;
[4] Вж. подробно: Русчев, И. Притезателното субективно право. Претенцията, притезанието и правото на иск. В.: Сборник в чест на проф. Ж. Сталев, С., Сиби, 2009; Русчев И. Срок и срочни задължения в българското гражданско право. Понятие и видове. Налично на www.gramada.org, публикувана на 23.08.2019г.; Русчев И. Изрично и мълчаливо определени срокове в Гражданското право. Срокове в полза на длъжника, в полза на кредитора, и на кредитора и на длъжника. Налично на www.gramada.org, публикувана на 23.08.2019г.; Марков М. Падеж, изискуемост, изпълняемост. Налично на: https://ebox.nbu.bg/lawofright/pdf/8.pdf?wmode=transparent;
[5] Вж. Калайджиев А. Облигационно право Обща част. Осмо издание. Сиби. 2020, стр.157 и 158; така и в мотивите на ТР № 5 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 5 / 2019 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че „Трайно установена е практиката на ВКС, че при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД.“;
[6] В част от практиката се приема, че „падежът на задължението на кредитополучателя да върне изцяло сумата по усвоения кредитен лимит настъпва на датата на падежа, следваща датата на отчетния период, в който тази сума е усвоена. Този извод се извежда от разпоредбите от договора, според които на датата на падежа кредитополучателят следва да възстанови пълният размер на дебитното салдо. Последиците от неизпълнение на това задължение е поставено в зависимост от това дали на датата на падежа е внесена поне минималната месечна погасителна вноска (в този случай се начислява само лихва в размер на определения в договора годишен лихвен процент), а при непогасяване дори на минималната вноска, освен определения в лихвен процент се начислява и наказателна лихва“ в който смисъл е Решение № 5445 от 26.10.2023 г. по в. гр. д. № 9207 / 2022 г. на СГС; В Решение № 260566 от 04.04.2023 г. по в. гр. д. № 4492 / 2021 г. на Възз. II-в състав на СГС, се приема, че след като е предвидено, че при неплащане от кредитополучателя на минимална погасителна вноска до изтичане на 5 работни дни на месеца, следващ този, в който е усвоена сума по кредита, вземането по договора за непогасената част от него става изискуемо и кредитът се оформя като неразрешен овърдрафт, то „с изтичането на петия ден от неплащането на минимална месечна вноска за кредитора възниква правото на кредитодателя да иска изпълнение от кредитополучателя за усвоения размер на овърдрафта. Падежът на всеки ползван овърдрафт настъпва на пето число всеки месец, следващ съответното усвояване, като след тази дата, главницата става изискуема и кредиторът може да иска изпълнение. С оглед спецификата на кредита – овърдрафт, е налице определен кредитен лимит по разплащателната сметка на длъжника, който се усвоява по избран начин и период от длъжника, като последният може да извършва усвоявания и над разполагаемите суми по разплащателната си сметка. Релевантно за началния момент, от който започва да тече давността, е датата на последното осъщественото усвояване на парични средства от кредитополучателя“. Аналогично тълкуване е възприето и в Решение № 2187 от 28.04.2023 г. по в. гр. д. № 1963 / 2023 г. на СГС и др.;
[7] Което тълкуване би било в противоречие с ТР № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8 / 2017 г. на ОСГТК на ВКС, в което изрично се зачита изискуемостта на „падежиралите“ вноски;
[8] В който смисъл е Решение № 50186/16.11.2022г. по гр.д. № 4472/2021г. на ВКС, Решение № 1492 от 23.03.2023 г. по гр. д. № 9298 / 2021 г. на СГС и Определение № 447/26.02.2024г. по т.д. № 729/2023г. по описа на ВКС;
[9] Налице е и съдебна практика, според която в случаите, в които предоставеният овъдрафт кредит е по картова разплащателна сметка, за ползване на която се издава кредитна карта, чийто срок на валидност съвпада с крайния срок на договора, съответно при автоматично подновяване се преиздава нова пластика, изискуемостта се определя от крайния падеж, но когато няма данни за преиздаване на нова кредитна карта, т.е. заемодателя не докаже, че заемополучателят е получил в негово държане нова пластика, то се приема, че срокът на овърдрафта не е продължен автоматично – в който смисъл са Решение № 3208/23.06.2023г. по в.гр.д. № 4290/2022г. на СГС, Решение № 3936/17.07.2023г. по в.гр.д. № 12220/2020г. на СГС и др.;
25
Коментирайте
Ограбена ли е колекцията на Божков, се пита в 24 часа.
Съд разпореди да му бъде върната. Но това не е направено.
Възниква въпроса дали по изпитаната схемd здравите сили в прокуратурата са ограбили някои артефакти от колекцията на Божков: https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/17534035
Изобщо не ме вълнува одобрявате или не връщането на колекцията. Има съдебен акт, или този съдебен акт е парцал за прокуратурата?
Ето друг пример: Прокуратурата изземва картини на колекционер. Когато идва времето да бъдат върнати, десетки безценни картини изчезват, и никога повече не се чува за тях. https://e-vestnik.bg/24042/igor-markovski-ot-275-moi-kartini-v-trezora-na-ktb-lipsvat-37/ ТРЕТИ ПРИМЕР: 35 кг злато бяха откраднати още в двора на спец прокуратурата. И то при наличие на видеонаблюдение. Къде е златото на собственика на асансьорния завод? Чрез кражби в прокуратурата се изкарва не лошо ДМС-злато, иззети културни артефакти, иззети картини. . Други източници на ДМС в прокуратурата са например търговията с казуси за конкурси за младши магистрати. През 2006г-ДОКАЗАНО казусите за прокурорския конкурс бяха продадени. Вестник Монитор си ги купи , и… Покажи целия коментар »
Къде е изчезналия ритон? https://www.svobodnaevropa.bg/a/30635353.html
Съпpyгaтa кyпи кaпcyли кoитo пpомeниxа нaшия ceкc, сeга е cъщият като пpеди свaтбaта: дълъг, cтpаcтен, с кaмeнна epeкция и се чyвcтвaм кaто жpeбец и cъпрyгата иcка oще и още. Cъвeтвaм вcички да опитат тeзи капсyли, жeна ми кyпи тyк:–- https://do.my/bmaca
Финансистите много преди Демирев са стигнали до тези изводи
Оувърдрафта е най-безполезният инструмент, който банката предлага. Най-просто обяснено – взимаш 1000лв заплата и имаш оувърдрафт от 1000лв общо 2000лв в сметката. Изхарчваш ги и следващата ти заплата, която постъпи ще послужи за обслужване на задължението, няма да имаш повече 2000лв, а ще имаш 1000лв оувърдрафт, от който си принуден да харчиш и всяко постъпление ще обслужва оувърдрафта, докато например не захраниш сметката до 1001лв, при това положение 1лв ще си е лично твой. НИКОГА НЕ СКЛЮЧВАЙТЕ ДОГОВОР ЗА ОУВЪРДРАФТ !!! Вземете си кредитна карта. Тя обикновено върви безплатно с потребителски кредит над 3000лв (в зависимост от условията на всяка… Покажи целия коментар »
Кредитните карти са нож с две остриета. Ако не си погасиш навреме кредита, текат яки лихви.
Няма особено голямо значение дали ще е овърдрафт или кредитна карта, освен това често кредитните карти се издават въз основа на договор за овърдрафт, така че разликата е само в платежния инструмент. Това, което описвате Вие, е проблем на кредитната култура. Когато имам разполагаем кредитен лимит и го усвоя изцяло на първия ден, много ясно, че има голяма опасност да вляза в дългова спирала, ако не съм си преценил доходите. Смисълът на овърдрафта и кредитната карта е да разполагам с допълнителни средства в случай, че са ми необходими преди следващото финансиране, а не за целево потребителско кредитиране /напр. ремонт на… Покажи целия коментар »
Това с овърдрафрафта и начисляването на двойни лихви леко ми прилича на опит за заобикаляне на забраната за уговаряне на анатоцизъм с физическо лице.
Колегата не го е написал много ясно в статията и от там идва объркването. Когато лихвата се погаси за сметка на надвишаване на кредитния лимит /неразрешен овърдрафт/, последицата е, че се увеличава размерът на лихвата върху усвоената главница, а не че се капитализира и олихвява изтеклата лихва. Казано просто – ако не плащаш ти увеличават лихвата по главницата поне двойно, защото лихвените надбавки за неразрешен овърдрафт са доста големи. Освен това тази лихва също влиза в неразрешения овърдрафт за следващия период и кредитният лимит се надвишава все повече и повече. Това на практика изключва възможността някога отново да ползваш редовната… Покажи целия коментар »
Да, усетих се, че е така при повторния прочит. 🙂
„С настъпване на тази падежна дата сумата за лихва се погасява с наличната сума по разплащателната сметка, а при липса на достатъчно средства, се погасява за сметка на неусвоения кредит овърдрафт (ако има такъв) или за сметка на надвишение над договорения размер на овърдрафта (неразрешен овърдрафт), т.е. при недостатъчна наличност – лихвата се събира от овърдрафта, а ако същият е усвоен изцяло, то лихвата се отнася като неразрешен овърдрафт и обикновено се олихвява с договорената лихва плюс надбавка.“ На това му се вика лихвена оргия – мързеливите, заспали длъжници биват „обслужени“ отвсякъде, дори и да не го осъзнават или пък… Покажи целия коментар »
Турболентни времена
Най-добре е без кредити, ама няма как
Хората масово теглят, защото не им достигат средствата.
Добър анализ бе
Много полезна информация.
Всичко е за махане
Завързана история.
Радвам се на подробни и качествени правни анализи
Добро начало на седмицата.
Малко е дълго за четене преди работа, но е от полза.
Важна тема, спор да няма
Добри разяснения.
Оувърдрафтът е изключително прост финансов инструмент. В България, разбира се, всичко трябва да е сложно, със срокове, подновяване, давностни срокове и прочие. Очевидно, правната ни уредба е лоша. Оттам насетне разсъжденията в статията са безсъдържателни. Какво е оувърдрафт? Кредитен продукт към разплащателна сметка, който се предоставя безсрочно на база кредитна оценка, като подлежи на преразглеждане от банката по всяко време. Таксите са ясно определени и клиентът е наясно точно какво, колко и кога ще дължи при използване на продукта. Съответно има планиран и непланиран оувърдрафт, като разликата е, че при втория банката не е длъжна да разрешава транзакцията, съответно таксата… Покажи целия коментар »