Има ли игра с давността и лихвата на сметките за вода – съдът в Люксембург проверява общите условия на ВиК дружествата
„Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране“. Това предвиждат общите условия на ВиК дружествата в България.
Уговорката означава, че трябва да си плащаш сметката за вода до 30 дни от датата на фактурата, а ако се забавиш, ще дължиш лихва. И това би следвало да става всеки месец, тъй като в общите условия е предвидено, че „ВиК операторът издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактуриране“.
Тези разпоредби в общите условия са важни за потребителите, не само защото определят кога трябва да си плащат сметките за вода, но и момента, от който ще им бъдат начислявани лихви за забава и от който ще започне да тече давността за задължението им. Т.е. от кога започват да текат трите години, след които дължимото нe може да бъде събрано принудително.
Общото правило е, че когато задължението е срочно, падежът настъпва с изтичане на срока. А ако е безсрочно, за да настъпи падежът, длъжникът трябва изрично да бъде поканен от кредитора. От деня, следващ деня на забавата, до окончателното изплащане на задължението се начислява лихва за забава. Що се отнася до давността – тя започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Какво означава това за давността на задълженията за вода: Ако фактурата за потребената през март 2020 г. вода е издадена на 1 април 2020 г., потребителят има 30-те дни на април, за да я плати. След изтичането им започва да тече тригодишната погасителна давност за задължението му за вода за март 2020 г.
Но фактури не се издават всеки месец и тази за март 2020 г. може да бъде издадена например на 1 юни 2020 г. В този случай, понеже изискуемостта на вземането на ВиК дружеството настъпва след издаване на фактура, на 1 юни 2020 г. ще започне 30-дневният срок за плащане, а давността ще започне да тече едва от 1 август 2020 г.
„Така фактически началото на давностния срок е поставено в зависимост от поведение на търговеца, което създава тежест за потребителите, защото е възможно и не рядко се случва, търговецът да не издава фактури ежемесечно, при възникване на всяко месечно задължение, както е предвидено в чл. 31 ал. 1 от ОУ на ВиК – Бургас, а да издава фактура на много по-късен етап и по този начин фактически да удължава давността на вземанията си“, заявява съдия Филип Радинов от Бургаския районен съд.
Той е отправил преюдициално запитване (пълния му текст виж тук) до Съда на Европейския съюз (СЕС), в което търси отговор дали е нарушено правото на съюза, тъй като фактически ВиК-Бургас масово не спазва задължението си да издава ежемесечено фактури, т.е. не спазва правото на потребителя да му бъдат издавани фактури за всеки месец на потребление поотделно.
Съдия Радинов поставя пред СЕС следния въпрос:
„Следва ли да се тълкува чл. 3 пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори в насока, че клауза, уговорена в чл. 32, ал. 2 Общите условия на ВиК Бургас, създава в ущърб на потребителя значителна неравноправност между правата и задълженията, произтичащи от общите условия с оглед обстоятелството, че изискуемостта на вземането съобразно този текст от общите условия, респ. началото на давностния срок за вземането за предоставени на потребителите услуги от ВиК-Бургас е обусловена единствено от поведението на ВиК оператора чрез издаване на фактура, включително и когато е налице неизпълнение на задължението му да издава ежемесечно фактури?“.
Отговорът, който ще получи от съда в Люксембург, ще е от значение за всички ВиК дружества в България и споровете им с потребители, тъй като всички имат такива клаузи и масово не фактурират задълженията всеки месец.
В преюдициалното си запитване съдията от Бургас сочи и втори проблем – „удължавайки давността за главните си вземания търговецът удължава и давността за произтичащите от тях задължения за мораторна лихва, тъй като съгласно чл. 119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла“. „…с по-ранното погасяване на главните вземания, биха се погасили и задълженията за мораторна лихва. Противно на това обаче, към настоящия момент българските съдилища присъждат и мораторни лихви върху главници, които биха били погасени по давност, в случай, че чл. 31 ал. 2 от ОУ на ВиК-Бургас се окаже неравноправна клауза“, обяснява той.
Съдия Радинов изтъква, че е налице и трети проблем – понеже съдилищата масово не приемат тази клауза в общите условия за неравноправна, те определят задълженията за плащане на вода като срочни и приемат, че след изтичането на уговорения срок потребителят автоматично изпада в забава. Кредиторът претендира мораторна лихва върху главницата от забавата до окончателното изплащане на дълга и съдът присъжда тази мораторна лихва.
„Последното значително увеличава финансовата тежест на потребителя, тъй като ако бъде отчетен неравноправния характер на клаузата по чл. 31 ал. 2 от ОУ на ВиК-Бургас (която уговаря срок за изпълнение, започващ да тече след издаване на фактура от търговеца/)и същата се счита за несъществуваща още от момента на сключване на договора, съобразно чл. 84 ал. 2 от ЗЗД, главното задължение ще е безсрочно и ще има нужда длъжникът да бъде поканен, но тъй като същият никога не е бил поканен, то исковете за мораторна лихва на ВиК биха били неоснователни, защото не са потребителят не бил поканен да плати, респ. не е поставен в забава. По настоящем по делата не се представят доказателства за покана на потребителите от ВиК оператора, но въпреки това, съдилищата считайки, че задължението е срочно, съобразно уговорката по чл. 31 ал. 2 от ОУ на ВиК-Бургас, респ. считайки, че потребителят е изпаднал в забава след изтичане на срока, присъждат претендираните мораторни лихви“, констатира съдията.
Съдът на ЕС образува по запитването му дело С-294/2024 г.
23
Коментирайте
Интересните казуси са „под носа“ ви, вие си измисляте „казуси“…
„ВАС остави без разглеждане жалбата на Николай Денков и Коалиция „ПП-ДБ“ срещу решение на ЦИК за отстраняване на билбордове“ – https://sac.justice.bg/news/bg/2024531-1
Със здраве.
„Съдът не споделя становището на жалбоподателите, тълкуващи изискването за съответствие с добрите нрави във връзка с прилагане на ЗЗД и договорното право, които не са относими към политическите и обществените отношения.“ Какви ли щуротии са писали като аргументи, защото употребяваме на такива агитационни материали показват, че ППДБ не са се еманципирали напълно от площадното протестърско мислене, заемайки позицията на будните граждани, т.е. „ние сме народът, вие сте лошите управляващи“, затова може да си осмиваме и използваме снимки без съгласие, на когото си искаме, което противоречи на идеята за цивилизовано съзтезателно начало на предизборната кампания и в случай, че има база… Покажи целия коментар »
Тоя път и аз да се изкажа като троловете – питате без да мислите и без да четете разрешения по сходни казуси. Когато през 2014г. Топлофикация София въведе в общите си условия клаузата, че вземането става изискуемо в 30-дневен срок от публикуване на факрурата на интернет-страницата на дружеството (т.е. отново от произволно избрана от кредитора дата), какво мислите, че направиха СРС и СГС? Питаха СЕС ли? Не, единодушно започнаха да прилагат чл. 114, ал. 2 ЗЗД – като ще си избираш сам датата, от която да ти тече срокът за плащане, добре, но давността ще ти тече от края на… Покажи целия коментар »
Отново другите да ни оправят бакиите.
Познавам много хора, които не са си плащали водата с месеци. Защото няма начин да им я спрат.
Нормално. Закъсняваш-плащаш лихва.
ОУ на ВиК Бургас:
„чл.31. (1) В и К операторът издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактуриране.
(2) Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране.“
Вижда се, че има две свързани помежду си задължения, но въпросът е в в какво се състои неравноправността на клаузите, при положение, че след като няма издадена фактура, няма как да се начислява мораторна лихва в случай на забава, т.е. плащането се отлага във времето изцяло, не само неговото погасяване, ами и наказателните акцесорни вземания.
На един определен етнос у нас, му е все тая как ще се произнесе съдът в Люксембург, особено преди избори, когато започва едно масово „опрощаване“ на дългове, само казвам.
П.С. МаяМа къде е, че не се вижда на хоризонта, нали е върла защитничка на потребителите и е запозанта с ВиК сектора като цяло?
Това са някакви тъпотии на ВиК Бургас. В София например си излизат сметки всеки месец, не текат лихви преди издаването на фактурата и изобщо проблеми няма. Мисля че и другаде е така. Реално се касае за лоша практика на самия търговец, която ще се отстрани като им отхвърлят изцяло или частично исковете за лихви. Ама чак пък да занимавате СЕС с това?!? Законът е ясен и няма проблеми с Директива 93/13 в случая…
Практика на ВиК – Бургас е да издава фактура за период например от 5 до 10 години и според „главите“ от окръжния съд давността започва да тече от датата на фактурирането. И за главница, и за лихви. Та проблемът всъщност се нарича „юридическо образование“ в Бургаския свободен университет…
ЕС да каже, нали? Ние мнение нямаме.
Имаме. Противоречиви. Касаят затворените комплекси и сезонното отчитане на вода през 1-2 години, което е извън ОУ, и нежеланието на собствениците да плащат каквото и да било
юВдигнете доходите, както направи Василев, тогава няма да има пенсионери, които не могат да си покрият разходите за вода, ток и парно
Палячото Василев вдигна доходите за сметка на заеми и вдигна инфлацията. Стига си правил реклама на малоумници.
Нямам търпение.
Тръпнем в очакване от проверките
Много интересно ще стане. Може да има шашмалогии
Ми време беше някой да ги провери. Да.
Добре
Доста интересно ще е
Определено доста интерсно ще е
Е, те са едни ниски цени на водата, та голям зор
Няма смисъл от направеното ПЗ. Издаването на фактурата има значение само за определяне на падежа на задължението – на датата, след което длъжникът изпада в забава. Това не означава, че задължението възниква с издаването на фактурата или след изтичане срока за плащането и. То възниква, когато задължението е станало ликвидно. Това е моментът, когато е направен отчетът на потреблението, за което се търси плащане. Например – датата на отчета е -01.09.2019 г. Установено е, че потребител Х е изразходвал 3 кубика вода през м. август 2019 г.. Цената на кубик е определена предварително, следователно – цената за 3 кубика е… Покажи целия коментар »