За съдебните състави, включващи съдии от ВКС и от ВАС
Становище на Пленума на Върховния административен съд
По време на общественото обсъждане на проекта за нов Закон за съдебната власт (ЗСВ) съдията от Върховния административен съд Марио Димитров обяви, че Пленумът на съда е приел, почти единодушно – със 77 на 2 гласа, че предложението делата за конкурси за магистрати и по дисциплинарни производства срещу тях да се разглеждат от смесени състави от съдии от ВКС и ВАС, е противоконституционно.
„Лекс“ поиска становището на съда и го публикува с незначителни съкращения.
Пленумът на Върховния административен съд (ВАС) счита, че предложеното със законопроекта законодателно решение извънредно и ad hoc създавани съдебни състави, включващи едновременно съдии от две различни съдилища (ВКС и ВАС), които да разглеждат жалбите срещу проведените конкурси за магистрати, както и жалбите по дисциплинарните производства срещу магистратите, не само, че не съответства на разпоредбите на Конституцията, а влиза в директно противоречие със забраната за създаване на извънредни съдилища.
В тази връзка пленумът на ВАС намира, че формирането на съдебен състав, включващ едновременно съдии от ВКС и съдии от ВАС, който със сила на пресъдено нещо да решава правни спорове и чиито решения не подлежат на обжалване пред нито един от съдилищата в Република България (при конкурсите за магистрати) или подлежат на обжалване пред друг такъв ad hoc създаден състав (при дисциплинарните производства срещу магистрати), по своята същност представлява създаването на извънреден съд, което противоречи на чл. 119, ал. 3 от Конституцията, както и на чл. 124 и 125 от Конституцията.
Аргументите за това се извеждат изцяло от практиката на Конституционния съд и се изразяват в следното:
На първо място следва да се акцентира върху Решение № 1 от 14 януари 1999 г. по конституционно дело № 34/1998 г., с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на § 8 в частта на чл. 34, ал. 2 ЗСВ относно думите „пред състав от трима съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд, избрани от Висшия съдебен съвет“ от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 133 от 1998 г).
В мотивите на това решение на Конституционния съд са изложени следните аргументи относно смесения състав от съдии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
1) „Създаването на смесен съд от трима съдии от Върховния касационен и двама от Върховния административен съд противоречи обаче на чл. 119, ал. 1 и 3 и чл. 125 от Конституцията. Според § 8 и § 62, т. 1 ЗИДЗСВ този съд ще разглежда жалби срещу решенията на дисциплинарния състав на Висшия съдебен съвет и на самия Висш съдебен съвет по дисциплинарните дела, което е недопустимо от гледна точка на основния закон.“
2) „Конституцията не допуска създаването на смесен състав от двете висши съдебни институции, включително и по извънредни обстоятелства – чл. 119, ал. 3 от основния закон“
3) „Системата от правораздавателни органи е очертана в чл. 119, ал. 1 от Конституцията, а определените в нея самостоятелни Върховен касационен и Върховен административен съд имат отредени в основния закон самостоятелни правомощия – чл. 124 и 125“.
На следващо място следва да се акцентира върху мотивите на решение № 10 от 15 ноември 2011 г. по конституционно дело № 6 от 2011, в които Конституционният съд е извел признаците на извънредния съд -„извънреден съд поначало действа извън определения ред и извън общите и специализираните съдилища; правораздава по новосъздадени специално за целта правила, извън общите процесуални правила, установени от съответния процесуален закон за този вид дела; съдиите в него не се избират съобразно установените условия и ред; създава се при извънредни обстоятелства поради възникнала обществена необходимост; действа през определен период от време и преследва предварително набелязана цел.“
Пленумът на ВАС счита, че така изведените от КС признаци са в пълна степен приложими по отношение на предложеното със законопроекта формиране на съдебен състав, включващ едновременно съдии от ВКС и съдии от ВАС. Аргументите ни са следните:
1) Смесеният състав от съдии от ВКС и съдии от ВАС не е сред предвидените в чл. 119, ал. 1 от Конституцията съдилища, нито може да бъде възприет като специализиран съд, тъй като не отговаря на общите изисквания на които следва да отговоря всеки един съд в Република България. В този смисъл следва да се имат предвид и мотивите на Решение № 22/1998 г. по к. д. № 18/1998 г. в което се посочва, че „по смисъла на Конституцията специализираните съдилища …. не са съдилища само от функционално гледище, т.е. защото са им възложени правораздавателни функции, а съдилища и от организационно гледище“
Смесеният състав от съдии от ВКС и съдии от ВАС не е самостоятелен юридически и не е организационно обособен, не е юридическо лица на бюджетна издръжка, каквото е законовото изискване за всички съдилища в Република България, не се представлява от административен ръководител, съдиите в този състав продължават да бъдат съдии във ВКС, респективно ВАС, няма администрация и т.н.
С оглед на тези съображения Пленумът на ВАС намира, че смесеният състав от съдии от ВКС и съдии от ВАС е извън общите и специализираните съдилища, с което е изпълнен първия критерии за категоризирането му като извънреден съд.
2) Правилата, по които смесеният състав от съдии от ВКС и съдии от ВАС следва да правораздава, са различни от общите процесуални правила, по които правораздават съдилищата. Нещо повече, в случаите, в които съставът следва да се произнесе по жалба срещу допустимостта на предложения за изборни членове на Висшия съдебен съвет от съдиите, правила за провеждане на производството въобще липсват, като е предвидена и необжалваемост на така постановения акт. В случаите, когато съставът следва да се произнесе по законосъобразността на решението на избирателната комисия, с което се обявява резултатът от избора на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите, прокурорите и следователите е налице препращане към реда по АПК, но са предвидени и редица специални правила – кой да бъде призоваван за заседание, в какъв срок да се постанови решение и отново необжалваемост на така постановения акт.
От друга страна в така предложения законопроект липсват процесуални правила, които да регламентират изключително важни въпроси относно производствата за отмяна на влезли в сила съдебни решения и определения от тези състави; разрешаването на спорове за подсъдност между тази новосъздадена юрисдикция и съдебни състави от общите или административните съдилища, по какъв ред и пред кой съдебен орган ще бъдат решавани; Как ще бъдат разглеждани бързите производства във връзка с конкурсните процедури; Как ще се реализира техническото и кадрово обезпечаване на делата по конкурсите с техника и администрация, включително тяхното съхранение и ползване от страните и т.н.
С оглед на тези съображения пленумът на ВАС намира, че смесеният състав от съдии от ВКС и съдии от ВАС е определен в законопроекта да правораздава по неясни и новосъздадени специално за целта правила, извън общите процесуални правила, с което е изпълнен и втория критерии за категоризирането му като извънреден съд.
3) Изборът на съдии в смесения състав от съдии от ВКС и съдии от ВАС също е специален и не кореспондира с реда за назначаване и/или повишаване на магистратите. В тази връзка предложеният ред за избиране на смесения състав от съдии от ВКС и съдии от ВАС е специален и е различен от реда за назначаване и/или повишаване на магистратите, поради което е изпълнен и третият критерий за категоризирането на смесения състав като извънреден съд.
4) Останалите 3 признака, предвид тяхната функционална обособеност един от друг, ще бъдат разгледани съвместно.
Съставът от съдии от ВКС и съдии от ВАС се избира при наличието на определена възникнала обществена необходимост – решаване на спор по подадена жалба срещу определени решенията на ВСС и ВПС в производства по проведените конкурси за магистрати, както и по дисциплинарните производства срещу магистратите.
Спорен е въпросът относно времето, през което един такъв състав би действал. Чисто илюстративно може да бъде даден следният пример. От една страна, може да бъде застъпена тезата, че съставът следва да бъде закрит след решаване на спора относно допустимостта на допускането на кандидатите, а при подаване на последваща жалба, вече насочена срещу законосъобразността на решението на избирателната комисия, с което се обявява резултатът от избора на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите, прокурорите и следователите, следва да бъде избран нов състав. От друга страна обаче, може да бъде застъпена тезата, че същият този състав е компетентен да се произнесе и по евентуално подадена жалба срещу законосъобразността на решението на избирателната комисия, с което се обявява резултатът от избора на членове на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет от квотата на съдиите, прокурорите и следователите.
Независимо коя от двете тези бъде приета обаче, изводът е, че съставът действа за кратък период и се избира ad hoc при възникнала обществена необходимост (решаване на възникнал спор при провеждане на процедура по избор на членове на ВСС и ВПС от квотата на съдиите, прокурорите и следователите) и ясно определена цел – спорът да бъде решен с участието на съдии от ВКС и ВАС.
С оглед на тези съображения Пленумът на ВАС счита, че съставът от съдии от ВКС и съдии от ВАС се създава при извънредни обстоятелства, поради възникнала обществена необходимост, действа през определен период от време и преследва предварително набелязана цел, поради което са изпълнени четвъртият, петият и шестият критерии за категоризирането на смесения състав като извънреден съд.
На последно място пленумът на ВАС намира за необходимо да акцентира и върху Решение №2 от 10.02.2005 г. на КС по конст. д. №9/2004 г., с което Конституционният съд ясно и недвусмислено е разтълкувал разпределението на правомощията на ВКС и ВАС, като отделни и независими един от друг върховни органи на съдебната власт.
Диспозитивът на решението гласи следното:
„Върховният съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, осъществяван от Върховния касационен съд, обхваща приложимите закони по всички категории съдебни дела без тези, по които осъществява надзор Върховният административен съд, и не е ограничен от инстанционната компетентност на съда“.
В мотивите на КС по това решение е прието следното:
„Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата (чл. 117 от Конституцията). Тази защита се осъществява от конституционно установените съдебни органи: ВКС, ВАС, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища. Върховният касационен съд наред с другите съдилища, посочени в чл. 119, ал. 1 от Конституцията, осъществява правораздавателна функция, която е основна функция на съдебната власт. На ВКС в съответствие с мястото, което заема в йерархията на съдилищата, е възложено и правомощието да осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите от всички съдилища (чл. 124 от Конституцията). Върховният административен съд осъществява върховен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване (чл. 125 от Конституцията).“
Действието на върховния надзор спрямо всички закони и съдилища е основание за извод, че макар ВКС да няма конституционно задължение да извършва инстанционен контрол спрямо всички съдебни актове (така решения №27/98 г. по к.д. №20/98 г. и №6/03 г. по к.д. №23/02 г.) този съд има задължение да осъществява върховния съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите, приложими по всички видове съдебни дела, с действие спрямо всички съдилища без изключение. Разбира се, с уточнението, направено по-горе за върховния съдебен надзор върху законите в административното правораздаване.
Изводът, който се налага, е, че в чл. 124 и 125 от Конституцията ясно с определени и разпределени правомощията на ВКС и ВАС, поради което с предвиждането на съществуването на състав от съдии от ВКС и съдии от ВАС съвместно упражняване на правомощия, което е недопустимо.
С оглед на тези съображения, пленумът на ВАС намира, че формирането на съдебен състав, включващ едновременно съдии от ВКС и съдии от ВАС, който със сила на пресъдено нещо да решава правни спорове и чиито решения не подлежат на обжалване пред нито едно от съдилищата в Република България (при конкурсите за магистрати) или подлежат на обжалване пред друг такъв ad hoc създаден състав (при дисциплинарните производства срещу магистрати), по своята същност представлява създаването на извънреден съд, което противоречи на чл. 119, ал. 3 от Конституцията, както и на чл. 124 и 125 от Конституцията, регламентиращи самостоятелните правомощията на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Тук трябва ясно да се зададе въпросът защо е необходимо да се търсят екзотики постоянно/ Кавак е целта ? Логично ли е или всичко е една борба за кокала и ВКС да увладее и това. Защо не необходимо да се правим на луди и слепи, за да угодим на някаква малка клика и да обърнем правото с хастара нагоре. Вижда се с просто око какво стана с всичките екзотики от 2016г насам . Просто не работят, защото са правени напук, навъпреки и на яд. Те просто нямат нито житейска, нито правна логика и за това не работят- няма как- запецанали… Покажи целия коментар »
Въпросът е защо Съдът на чудесата се опитва да овладее съдебната система!?
Напълно подкрепям становището на пленума на ВАС! Препоръчвам на всеки колега юрист, да го прочете и да се опита да го осмисли, ако това е в неговите възможности. Помислете си, колеги, дали има разлика между смесен състав, който единствено определя кой да е компетентният съд по определен спор (действащият чл. 135, ал. 5 АПК) и смесен състав, който решава правния спор със СПН (предлаганото изменение в проекта на ЗСВ). Помислете си дали забраната за създаване на извънредни съдилища и съдебни състави в чл. 119, ал. 3 от Конституцията е задължителна за обикновения законодател и не може да бъде заобикаляна с… Покажи целия коментар »
Помислихме си и не споделяме.
Прочети си пак конституционното право, което отдавна си забравил/а…
Двете ти изречения, Анонимен, са лишени от каквито и да било мотиви и смисъл. Опитай се да напишеш нещо по-сносно и юридически издържано.
…
Да се решават съдебни спорове със СПН е съвсем различно от това, да се определяподсъдност по дела, които се разглеждат след това от нормалнисъдебни състави в наличните съдилища.
В този смисъл становището е точно, мотивирано, правилно и конституционосъобразно. И КРБ не позволява дори със закон да се създават съдилища ad hoc, които да решават правни спорове със СПН.
Ем, ок, ама защо сякаш забравят, че смесени състави на ВКС и ВАС вече съществуват под една или друга форма, те не са „организационно обособени“ и актовете им не подлежат на обжалване пред по-горна инснтация, защото таква просто няма. „Чл.135, ал.5. от АПК: Споровете за подсъдност между общите и административните съдилища се решават от състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд.“ П.С. От гласуването 77:2 може да се направи аргументирания извод, че ССБ и А за Б все още не са проникнали в тази върховна институция, но това не им пречи да… Покажи целия коментар »
Прочетете все пак статията,преди да я обсъждате.
Можете да обърнете внимание на основния акцент в нея на авторите на становището, които врече са взели предвид Вашето – за разликата между решаване на правни спорове по дела с актове, които имат СПН и тези настоящи смесени състави, които изобщо не разглеждат такива спорове, а преценяват единствено подсъдност, при която преценка след това делата си се разглеждат от съответните съдилища, произнасящи се посъщество.
Видях, прочетох и погледнах още: – Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016г. на ВКС и ВАС – т. 4 и т. 6 от Тълкувателно решение №7/2014 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ВКС (да видим как ще си плюят на практиката, ако толкова държат да се намесят в кадруването) – и статията на Стамболиев и Градинарова в Лекс.бг, за правните последици на определенията в исковото производство, в която се коментира силата на пресъдено нещо на актове, касаещи процесуални въпроси. В коментара си обаче само споменавам, че смесените състави не са прецедент и си действат без право актовете им… Покажи целия коментар »
Значи е допустимо адм. съдилища да гледат граждански дела по ЗОДОВ, но не било допустимо други съдилища да гледат адм. дела. Да си спомним как тази компетентност беше иззета от общите съдилища – веднъж през 2006 г. с приемането на АПК, а после през 2019 г. с изменението в ЗОДОВ, според което на адм. съдилища и ВАС са подсъдни делата срещу самите тях за нарушение на ПЕС. Последното пък Чолаков умело осигури след неколкократни осъждания на ВАС от общите съдилища за милиони левове.
По този въпрос Пленумът удобно мълчи.
Общите към административните съдилища се отнасят един към друг като универсални към особени правосъдни органи, така че юридически погледнато вторите са с по-голяма професионална компетентност да разглеждат дела с материя, която малко или много обхваща и „частни“ отношения – ГПК (наясно съм, че процесуалното право е публично) се прилага субсидиарно на АПК, но не и обратното, т.е. много по-неестествено е да се изземват изключителни правомощия на специални юрисдикции, отколкото на обикновени такива.
Това не са „граждански дела“, предпоставка за допустимост, не само за основателност, на иска е незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган. Всъщност това е по-сложната част от спор. Останалото е спора за обезщетение, който е лесен. Дело от този вид си е точно административно.
Да се надяваме, че ще има промяна. Ама не знам
Порочен кръг. Сега се сетили кое е противоконституционно и кое не.
Идиотщина
Такова е нивото – ниско и обслужващо политически и частни интереси
Отново се симулира дейност от ВАС
Определено глупости
Добре е на 34-тата година от прехода да разберем, че смесените 5-членни състави за препирните за подсъдност и за законността на избора на членове на ВСС били „противоконституционен извънреден съд“. Гениална мисъл от новия персонален състав на ВАС, попълнен от най-видните правни школи у нас – ЮЗУ, Симеоново, Русе, Варна, Бургас. Йорист до йориста, мила моя майно льо.
Като се има предвид колко власт е концентрирана в шефа на ВАС и за тая власт не се казва и дума от Пеевски и Борисов…какво очаквате?
Не искат да пуснат кокала. Друго си е да кадруват в системата и да отменят поръчково конкурси, като си измислят „съществени нарушения“
А защо няма един юридически университет, а не това да се учи на 10 места в малката България с 6 милиона и нещо население? Та всички да са програмисти, юристи и счетоводители. Щото видиш ли – там има пара.
Ало, Пленумът на ВАС, защо хитро подминавате по-ново решение на КС – това по дело №1/2022 г., когато изрично ви казаха, че не само административните съдилища следвало да разглеждат жалби срещу актове на администривни органи? Или, след като тогава не получихте желания отговор, сте решили да го игнорирате? А това, че бил извънреден съд смесения състав е такава смешка, че по-добре да се скриете някъде…
Така си е.