Говори бизнесът
За солидарната отговорност за заплатите на работниците на подизпълнителя – съществени пропуски и опасност от злоупотреби
Министерството на труда и социалната политика огласи за обществено обсъждане промени в Кодекса на труда (КТ), които предизвикаха противоречиви реакции сред работещите, защото засегнаха особено предпочитаната вече от много от тях работа онлайн (целия текст на законопроекта виж тук). Критиките, част от които напълно основателни, че с някои от предлаганите изменения работата от разстояние на практика може да се обезсмисли, тъй като се засягат някои от най-съществените ѝ предимства, концентрираха общественото внимание. Така в страни остана една изключително съществена промяна, която може да засегне целия бизнес.
В нова ал. 3 на чл. 245 се предвижда: „Когато работодателят е пряк подизпълнител на договор за предоставяне на услуги, изпълнителят по договора отговаря солидарно за гарантиране изплащането на трудовото възнаграждение на работниците или служителите. Отговорността на изпълнителя се ограничава до правата на работника или служителя, произтичащи от договорните отношения между изпълнителя и работодателя“.
А в чл. 357 се в нова ал. 5 се регламентира: „Трудови са и споровете между работника или служителя и изпълнителя, на който работодателят е пряк изпълнител, относно гарантиране на изплащането на трудовото възнаграждение по чл. 245, ал. 3“.
Т.е. тези разпоредби ще се прилагат винаги когато е налице договор за услуги или за извършване на определена работа и изпълнителят им наема свой подизпълнител. Изпълнителят ще отговаря солидарно (Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно – чл. 127 ЗЗД) за заплатите на служителите на своя подизпълнител.
Така се вменява отговорност за трудово възнаграждение, като на работодател, на трето лице, което няма пряко правоотношение със засегнатите служители. Работниците пък получават възможност да търсят заплатите си от това трето лице, което не им е работодател.
Подобна нова уредба засяга пряко бизнеса и представители на едни от най-големите браншове – телекомуникациите и големите вериги хранителни магазини, имат сериозни възражения към предложените от Министерството на труда разпоредби.
Защо обаче ведомството внесе подобни текстове? Основната причина е заплаха за наказателна процедура срещу България – държавата може да бъде санкционирана, тъй като според Брюксел въвеждането на изискванията на Директива 2014/67/ЕС у нас е довело до дискриминация. В мотивите за измененията е посочено, че през 2016 г. в Кодекса на труда е създадена нова ал. 4 в чл. 357, която въвежда подобна отговорност на изпълнителя за възнагражденията на работниците на подизпълнителя, но само за командированите в България служители. Разпоредбата предвижда: „Трудови са и споровете между работниците или служителите, които са или са били командировани или изпратени на територията на Република България по чл. 121а, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2, и техния работодател в случаите, когато са претърпели вреди поради неспазване на условията на работа по чл. 121а, ал. 5, включително след прекратяването на трудовото правоотношение. Когато работодателят е подизпълнител, исковете за неизплатените на работника или служителя минимални възнаграждения могат да се предявяват и срещу изпълнителя, на който работодателят е пряк подизпълнител, или солидарно срещу работодателя и изпълнителя. Отговорността на изпълнителя се ограничава до правата на работника или служителя, произтичащи от договорните отношения между изпълнителя и работодателя“.
През юли 2021 г. Европейската комисия е уведомила страната ни, че тази мярка се явява дискриминационна. От Брюксел отбелязват, че България прилага отговорността на подизпълнителите само в случаите, когато подизпълнителят е доставчик на услуги, установен в друга държава членка, а следва да се регламентира отговорност на изпълнителя, на който работодателят е пряк подизпълнител, за гарантиране на възнагражденията на работниците, независимо дали те са командировани, или изпратени в рамките на предоставянето на услуги, или към техните трудови правоотношения се прилага българското трудово законодателство.
„За да се осигури равнопоставеност между работниците и служителите, командировани в рамките на предоставяне на услуги, и работниците и служителите, към трудовото правоотношение на които се прилага българското трудово законодателство е необходимо да се предвиди правото на тези работници да поискат трудовите си възнаграждения и да заведат иск срещу изпълнителя, на който техният работодател е пряк подизпълнител. Така ще се осигури съответствие на националното законодателство с чл. 12 от Директива 2014/67/ЕС при регламентиране на отговорност за изплащане на трудовото възнаграждение на работниците и служителите при веригите от подизпълнители, което е изискано от Европейската комисия с мотивирано становище“, мотивират се от Министерството на труда.
Работодателите – опасения, възражения, въпроси и констатации за важни пропуски
Част от работодателите, които са изразили позиция по законопроекта, не отхвърлят принципно възможността за тази хипотеза на солидарна отговорност, но поставят серия от принципни въпроси и сочат съществени пропуски.
Други, като Сдружението за модерна търговия (пълния текст на становището виж тук), което обединява големите търговски вериги, са категорични, че с подобна отговорност се погазва основни правни принципи. От организацията изтъкват, че КТ предвижда стриктни правила и механизми за промяна на работодателя, за да бъдат гарантирани правата на работниците и служителите. „Предвижданата солидарна отговорност между двете дружества в предложената законова промяна и начинът на нейното реализиране е в разрез с тези основни правни принципи. Работодателят по закон е длъжен да изплаща възнагражденията на своите служители. И той не може да избяга от това свое задължение, позовавайки се от неизпълнени договори от страна на негови контрагенти. С предложената промяна по никакъв начин не се гарантират правата и интересите на възложителя по договора, който е напълно възможно да е коректен в плащанията си към своите изпълнители и подизпълнители, а с предложената редакция се създават предпоставки за злоупотреби от страна на некоректни служители на подизпълнителя“, заявяват от сдружението.
И заявяват, че прилагането на чл. 245, ал.3 КТ в предложената редакция ще доведе до трудности и евентуално до накърняване права на трети лица и поставят серия от въпроси и проблеми:
„Не е ясно кои служители на подизпълнителя могат да се ползват от подобни права да търсят възнаграждението си от дружеството-изпълнител – всички или само тези, които пряко са свързани с работата по договора за услуги между двете дружества?
Как точно е ограничена отговорността на фирмата-изпълнител с предложения текст „отговорността на изпълнителя се ограничава до правата на работника или служителя, произтичащи от договорните отношения между изпълнителя и работодателя“?
За фирмата-изпълнител работниците и служителите на подизпълнителя са трети лица, съответно те нямат права по договора за услуги. Как се очаква те да реализират своите права срещу изпълнителя?“.
От Българската стопанска камара (БСК) пък изтъкват, че стои въпросът доколко Кодексът на труда въобще е място, където трябва да бъде регламентирана подобна отговорност, доколкото се касае за облигационни отношения, независимо че целта е защита на работниците (пълния текст на становището на камарата виж тук).
Работодателската организация констатира, че в проекта на министерството има два важни пропуска. Първият е, че не е заложена предвидената в директивата възможност за изключение – изпълнителите, които отговарят на определени стандарти за дължима грижа по отношение на своя подизпълнител, да са освободени от отговорност.
В ЕС 16 държави са въвели възможността за защита въз основа на дължима грижа. В Гърция, Естония, Ирландия, Кипър, Нидерландия, Обединеното кралство, Полша и Чехия се извършва обща оценка на дължимата грижа от страна на изпълнителя в конкретния случай. В 12 държави – Австрия, Белгия, Испания, Люксембург, Нидерландия, Полша, Румъния, Словакия, Унгария, Франция, Хърватия и Чехия, са въведени изрични критерии за законовите задължения на изпълнителя да контролира или насърчава спазването от страна на подизпълнителя. В италианското законодателство е предвидена дължима грижа само за сектора на автомобилния транспорт.
Затова от Алианса на технологичната индустрия настояват: „Доколкото в телекомуникационният сектор, който АТИ представлява традиционно не са налице подобни случаи на измами, водещи до нарушаване на права на работници и служители на подизпълнители и в дейността си. Операторите полагат дължимата грижа при възлагане на услуги, считаме за целесъобразно да се определят правила, при които действащите добросъвестно дружествата в България да бъдат защитени от отговорността, въвеждана с разпоредбата на чл.245 ал.3 от Кодекса на труда“.
Другият ключов пропуск при въвеждането на новата отговорност, който бизнесът настоява да бъде поправен, е, че така формулираните разпоредби не показват ясно, че тя е ограничена до 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата.
И БСК, и АТИ настояват това изрично да се посочи, като от стопанската камара напомнят, че иначе всички останали работници ще са дискриминирани, защото за тях ще важи това ограничение (по силата на чл. 245, ал. 1 КТ).
Сдружението за модерна търговия сочи още един проблем – липсата на дефиниция за „пряк подизпълнител“. „Доколкото понятието „Изпълнител“ е предмет на уредба, както в Закона за обществените поръчки (§2, т.34. от ДР на ЗОП „Подизпълнител“ е трето лице, което е дало съгласие да изпълни определен дял от предмета на обществената поръчка), така и в Закона за задълженията и договорите (чл. 258 ЗЗД: С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение), но с различно съдържание, то считаме, че е от съществено значение установяването в Кодекса на труда и за нуждите на трудовото право на съдържанието на понятието „пряк подизпълнител“, използвано в чл. 245, ал. 3 КТ“, заявяват от сдружението.
Стопанската камара предлага редакция на чл. 245, ал. 3, която да поправи неточностите и пропуските: „Когато работодателят е пряк подизпълнител на договор за предоставяне на услуги, изпълнителят по договора отговаря солидарно за гарантиране изплащането на трудовото възнаграждение на работниците или служителите, в размера по ал. 1. Отговорността на изпълнителя се ограничава до правата на работника или служителя, произтичащи от договорните отношения между изпълнителя и работодателя. Изпълнителят не носи отговорност, когато е изпълнил или изпълнява точно и добросъвестно задълженията си по договора му с работодателя“.
Предложение за съдържанието на новите разпоредби имат и от Алианса на технологичната индустрия. От организацията предлагат да се създадат нови ал. 3 и 4 на чл. 245 КТ със следното съдържание:
„(3) Когато работодателят е пряк подизпълнител на договор за предоставяне на услуги, изпълнителят по договора отговаря солидарно за гарантиране изплащането на просроченото трудовото възнаграждение на работниците или служителите. Отговорността на изпълнителя се ограничава до правата на работника или служителя, произтичащи от договорните отношения между изпълнителя и работодателя и е до размера на гарантираното трудово възнаграждение в размерите по ал.1.
(4) Изпълнителят по договора не носи отговорност, ако при възлагане на услугите на подизпълнителя и в хода на изпълнение на договора полага дължима грижа, включително като заплаща своевременно дължими на подизпълнителя възнаграждения по договора за услуги и контролира спазването от страна на последния на изискванията на трудовото законодателство“.
17
Коментирайте
Нали знаете, ядосаш ли работодателя, започнеш ли да му се репчиш и да го плашиш с Кодекса на труда…лесно ще ви разкара, независимо от вида на сключения договор. Най-малкото е, че ще накара главния счетоводител на предприятието да не ви завери трудовата книжка и после йок стаж. Среща се и друга хипотеза-счетоводителят приспада повече осигуровки и данъци от брутната заплата, отколкото трябва-пак по принуда на работодателя.
Не случайно си има съд.
Всеки път, когато е имало конфликт с работодател – финалът е един и същ.
Аз си намирам нов работодател, а този – остава без мен.
Страхотно четиво за мен в този ранен ден!
И полезно преди всичко.
Добър анализ, бе. Браво, бе!
Позорно е това, което става с тия подизпълнители
Подизпълнители. Тотална каша за мен. Редовно обществени поръчки се възлагат на фирма, която възлага на подизпълнител, но той на още един и така от 1 милион за нещо остават 500 000. Останалите отиват по веригата. Реално нещото не се прави за милион, а за 500 000, защото закона позволява безкрайно количество подизпълнители. Аре глупости.
Чекай, чекай малко… аз ще платя за услугата, после ще платя и заплати на работниците му… това е пълен скандал. При това, видиш ли, съм солидарно отговорен.
Абсолютно! Това е несправедливи.
„….телекомуникационният сектор, който АТИ представлява традиционно не са налице подобни случаи на измами, водещи до нарушаване на права на работници и служители на подизпълнители и в дейността си.“ Правилно телекомуникационните компании са коректни към служителите си, но не и спрямо клиентите, но това е предмет на уредба на Закона за защита на потребителите. Всички предложения, свързани с въвеждането на дефиниция за пряк подизпълнител целят чисто и просто заобикалянето на новите разпоредби, защото няма никаква пречка да се наредят 3-4 кухи фирми една след друга и накрая пак всеки да прави каквото си иска, дано от МТСП не са толкова наивни,… Покажи целия коментар »
„….държавата може да бъде санкционирана, тъй като според Брюксел въвеждането на изискванията на Директива 2014/67/ЕС у нас е довело до дискриминация.“
След това не се чудете как точно ПЕС се прокрадва в националната ни правна система без да има никакъв трансграничен елемент -чрез института на дискриминацията.
И много интересно и какво дискриминационно има, като са в различна позиция.
Ми щом ЕК казва, нашите ще изпълняват, щото не могат да мислят, пък и така е по-лесно, а който слушка – папка.
Кой е Падо Васил?
Пандо Васил* – преправено име на едно от юридическите остриета (без ирония) на ПП
Безспорно работата от разстояние на практика може да се обезсмисли.