Деянията на субектите на наказателното правоотношение се характеризират с определена степен на обществената опасност.  Обществената опасност служи за критерий за определяне на степента, с която се засягат обществените отношения, обект на престъпление, съответно необходимостта обществото чрез законодателя да ги криминализира[1]. Степента на засягане на обществените отношения от престъпното деяние обуславя необходимостта от институтите на малозначителност (чл. 9, ал.2 от НК) и маловажност на деянието (чл. 93, т.9 от НК). В настоящата статия ще се опитам да направя разграничение на случаите на конкуренция между маловажен и малозначителен случай на държане на наркотични вещества и практическото приложение на двата института.

В съвременното българско общество все по-често се инициират дискусии относно легализацията на употребата на наркотични вещества, най-често на марихуана/канабис. В подкрепа на легализацията ѝ се дават примери с други държави, изнасят се твърдения, че легализацията на употребата на това високорисково наркотично вещество ще е предпоставка за законната му продажба, а от там и за приходи от начисляван данък и евентуално акциз (логично е да се приеме, че наркотичните вещества биха били обложени и с акциз) и същевременно лишаване от приходи в големи размери на лицата, заминаващи се с незаконното ѝ разпространениe при забрана. Изтъква се и довод, че при легализирането ѝ, ще спадне употребата, тъй като няма да представлява интерес за подрастващите лица като „забранен плод“. Съгласно действащия закон наркотичните вещества се делят на рискови и високорискови като държането им е криминализирано в чл. 354а, ал.3 от Наказателния кодекс.

В практиката много често възниква въпросът кога един случай е съставомерен по чл. 354а, ал.3 от НК, кога е маловажен случай съгласно чл. 354а, ал.5 вр, ал.3 от НК и кога случаят е малозначителен съгласно чл. 9, ал.2 от НК. Безспорно като институт на Общата част на Наказателния кодекс малозначителността на деянието е мислима за всеки един състав на престъпление, предвиден в Особената част на Наказателния кодекс[2]. В много случаи при правоприлагането на института на малозначителността на деянието възникват практически проблеми при разграничаването на малозначително и маловажно деяние. Поставя се въпросът какъв следва да е обективният критерий за разграничение и дали е мислимо да бъде определен такъв критерий?

Исторически, криминализирането на държането на наркотични вещества, датира от 1975 г., когато в Държавен вестник, бр. 95 са обнародвани промени в Наказателния кодекс, с които то е обявено а престъпление. Постепенно, отчитайки повишената опасност на влиянието на наркотичните вещества, законодателят развива състава на чл. 354а от НК. Истински законодателен „бум“ настъпва през 90-те години на 20 век, когато в държавата навлизат масово наркотичните вещества и се разпространяват мълниеносно сред населението. Стига се постепенно до множество наркозависими лица, което налага през 2000 г. законодателят да предвиди ненаказуемост на държането на наркотични вещества, когато се касае държане за лична употреба и от наркозависимо лице – (3) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Не се наказва лице, което е зависимо от наркотични вещества или техни аналози, ако количеството, което придобива, съхранява, държи или пренася, е в размери, сочещи, че то е предназначено за еднократна употреба. Това законодателно решение не среща разбиране в обществото и е отменено през 2004 г.

Настоящата уредба на държането на наркотични вещества е приета през 2006 г., когато е обнародвана в ДВ, бр. 75 от 2006 г. (в сила от 13.10.2006 г.) нова ал.3 на чл. 354а, която гласи: „Който без надлежно разрешително придобие или държи наркотични вещества или техни аналози, се наказва:1. за високорискови наркотични вещества или техни аналози – с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева;2. за рискови наркотични вещества или техни аналози-с лишаване от свобода до пет години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева“. В същия брой на Държавен вестник е обнародвана и изменената ал.5 на разпоредбата, която гласи: В маловажни случаи по ал. 3 и 4 наказанието е глоба до хиляда лева.“ За първи път се криминализира държането на наркотични вещества в маловажен случай.

Каква е поначало обществената опасност на държането на наркотични вещества? За да се отговори на въпроса е ли малозначително и непрестъпно деянието, трябва да се изследва задълбочено неговата обществена опасност.[3] Държането на наркотични вещества е обществено опасно във висока степен, тъй като употребата им води до изключително тежки здравословни и социални последици за употребяващите ги, техните семейства и обществото като цяло. Държането на наркотични вещества и употребата им увреждат физическото и психическо здраве на ползвателите им. За да направим разграничение между състава на престъплението по чл. 354а, ал.3 и ал.5 от НК и кога е мислимо приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, следва да си отговорим на въпроса до каква степен са засегнати обществените отношения, обект на престъплението и до какви общественоопасно последици води конкретното деяние за непосредствения обект на престъплението[4].

В чл. 93, т. 9 от НК като „маловажен случай“ е дефиниран този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. За да е налице маловажен случай на държане на наркотично вещество, следва да се извърши преценка на държаното количество, както и на личността на извършителя на деянието.

Макар и в практиката в отделни случаи да се приема, че следва да се вземе предвид и видът на наркотичното вещество, считам, че подобен подход не следва да се поддържа и следва да остане ограничена подобна практика, доколкото законодателят ясно е разграничил видовете наркотични вещества на рискови и високорискови и обстоятелството, че дадено наркотично вещество попада в едно от двете групи, означава, че то е достатъчно общественоопасно, тъй като засяга в достатъчна степен обекта на престъплението[5], а именно обществените отношения, които защитават човешкото здраве. Неслучайно и според вида на държаното наркотично вещество е предвиден и различен по размер наказание лишаване от свобода и глоба в чл. 354а, ал.3 от НК.

Безспорно същите критерии следва да се изследват и при преценка дали деянието не е малозначително. Поставя се въпросът какво количество държано наркотично вещество е толкова малко, че да не засяга в такава степен обекта на престъплението, за да приемем, че е малозначително (в двете форми на малозначително деяние) или осъществява маловажен случай. Държането на количество наркотично вещество следва да е не повече от една или две дози, за да може да се приеме, че е с явна незначителност на обществената опасност.

Същевременно само количеството не може да е критерий за явна незначителност на обществената опасност, защото следва да се имат предвид и характеристиките на личността на субекта на престъплението[6]. Ако се касае за лице, което до момента не е държало наркотично вещество, няма данни да е наркозависимо, съответно ако се касае за единична проява на държане на наркотичното вещество, то определено е налице много ниска степен на обществена опасност, която по съществото си е явно незначителна, доколкото обектът на престъплението е засегнат незначително. Очевидно в случая е обстоятелството, че еднократното държане на наркотично вещество предполага и еднократна употреба, съотв. липса на зависимост и трайни навици у дееца за употреба на наркотични вещества, което не уврежда съществено на здравето на извършителя, явяващо се непосредствен обект на престъплението. В този смисъл приемам, че другата хипотеза на малозначителност на деянието – липса на обществена опасност, макар и теоретично възможна, не се среща в случая и не е мислима, тъй като независимо какво е количеството на държаното наркотично вещество, както и каква е личността на субекта на престъплението, винаги ще се засяга обектът на престъплението, което ще влече до обществено опасност и може да се приеме единствено, че е явно незначителна.[7] Така например, ако у дееца е установен 0,5 грам марихуана, която би послужила за направата на една цигара, до момента не е установяван да държи наркотично вещество и не е осъждан за престъпления, то това деяние е малозначително, защото в случая безспорно е налице минимално количество наркотично вещество, което е предназначено за еднократна употреба, същевременно деецът не е зависим от наркотични вещества и това е еднократна проява на държане на наркотично вещество и без да е криминално проявено лице, срещу което е използвана наказателна репресия, то в случая обществената опасност се явява явно незначителна и престъплението е осъществено само формално.

За да е маловажно едно деяние, то трябва да отговаря на поставените в чл. 93, т.9 от НК критерии, но в случаите, засягащи здравето и живота на хората, общите критерии за маловажност като ниската стойност на предмета на престъплението (в случая на наркотичното вещество) или малкото му количество, предназначението за лична употреба, нямат същото значение и същата правна оценка, както е при другите престъпления. Това е така, тъй като следва да се изследва и вземе предвид преди всичко обществената опасност, произлизаща от настъпващите последици вследствие на деянието, а именно засягането на народното здраве вследствие на употребата на наркотични вещества, което се предхожда от държането им.

Развивайки предходния пример с държането на наркотично вещество, при който деецът държи 0.5 грам марихуана, не е осъждан за престъпления от общ характер, включително и за държане на наркотични вещества, но вече е установяван да държи наркотично вещество еднократно и по отношение на това държане са били налице предпоставките деянието да е малозначително, то вече се разкрива една по-висока степен на обществена опасност и деянието не е с явна незначителност на обществената опасност, защото очевидно в личността на дееца се е формирало едно трайно желание за употреба на наркотично вещество, а самото държане няма инцидентен характер. Същевременно с това маловажният характер се извлича от обстоятелството, че наркотичното вещество е малко количество и очевидно за еднократна употреба и деецът, макар и вече установяван да държи наркотично вещество, е неосъждан и срещу него не е използвана наказателна репресия. Ето защо в случая деянието следва да се квалифицира като престъпление по чл. 354а, ал.5 вр. ал.3 от НК.

При така предложения пример се поставя и въпросът със същото количество наркотично вещество би ли бил осъществен основният състав на държане на наркотично вещество – чл. 354а, ал.3 от НК или във всеки един случай ще е реализиран съставът на чл. 354а, ал.5 вр. ал.3 от НК. Считам, че отговорът на този въпрос следва да се даде след като се обсъди обществената опасност, както на деянието, така и на дееца. По отношение на деянието критерий е количеството на държаното наркотично вещество. Когато то е в размер на повече от една или две дози, не следва да се обсъжда малозначителност на деянието, а следва случаят да се квалифицира като маловажен, без оглед на личността на дееца по отношение на конкуренцията между малозначително и маловажно деяние. В случая личността на дееца би могла да обуслови по-висока степен на обществена опасност и деянието не осъществява маловажен случай, ако деецът е многократно установяван да държи наркотични вещества и срещу него вече е прилагана наказателна репресия, която очевидно не е осъществила функциите на лична превенция, изразяваща се в превъзпитание на дееца и създаване на трайни навици за спазване  на приетите в обществото норми на поведение и закони[8]. Ето защо, в този случай деянието следва да се квалифицира като престъпление по чл. 354а, ал.3 от НК.

В практиката се поставя въпросът има ли установени единни критерии за малозначителност на деянието и следва ли да се приеме, че ако един неосъждан млад човек държи количество марихуана, необходимо за една цигара във Велико Търново и човек с идентични характеристични данни държи същото наркотично вещество в столицата, то в единия случай деянието ще бъде малозначително, а в другия не. Ако погледнем в чисто теоретичен аспект, подобно различие ще се обоснове, ако разбира се има такава трайна тенденция, а не единични случай и практиката е изолирана, с това, че в спецификата на всеки регион в страната са налични особености, които обосновават различна оценка на обществената опасност на сходни деяния. Такава оценка относно държането на наркотичните вещества би могла да бъде мислима на основата на финансовата стойност на наркотичните вещества и стандарта на живот в съответния регион. Такъв подход обаче не смятам, че следва да се сподели, защото не е съобразен с обекта на престъплението, а именно обществените отношения, които законодателят охранява, въздигайки държането на наркотични вещества в престъпление – здравето на гражданите и превенцията срещу употребата им. Изхождайки от обекта на престъплението, би следвало навсякъде за критерий относно малозначителност или маловажност на деянието да се изследва именно той – в  каква степен е засегнат, а не да се взема предвид стойността на държаното наркотично вещество.

Анализирайки предвидените в момента наказания за държане на наркотични вещества в чл. 354а, ал.3 и ал. 5 от НК, стои въпросът дали те постигат в пълна степен поставените цели на наказанието в чл. 36 от НК и конкретно лична превенция спрямо извършителите на престъплението. Множество са случаите, при които вече осъждани лица продължават да се сдобиват с наркотични вещества и да ги държат за лична употреба. И тук причината не е толкова в липсата на въздействие от търпените наказания, колкото до развиване на зависимост и пристрастеност към употребата на наркотични вещества.

Ето защо, следва да се помисли за възможността за прилагане наред с наказателната отговорност и на принудителни медицински мерки към субектите на престъплението, тъй като това ще има пряко въздействие и върху желанието им да придобиват наркотични вещества[9]. Въпрос на дискусия е какви да бъдат тези принудителни медицински мерки – от беседи с психолог до лечение в специализирани медицински заведения.

Удачен вариант е да бъде въведен и квалифициран състав за държане на наркотични вещества, който да отчита рецидивиращото поведение на дееца, а по чл. 354а, ал.5 от НК да се въведе кумулативно с налагането на глоба и пробация. Към настоящия момент няма пречка в условията на чл. 67, ал. 3 от НК, когато отложеното наказание лишаване от свобода по чл. 354а, ал.3 от НК е не по-малко от шест месеца, съдът да постанови една или няколко от пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2 от НК през изпитателния срок. Прилагането на чл. 67, ал.3 от НК обаче не среща популярност в практиката, а би било удачна възможност да се въздейства положително върху дееца. За да се постигне лична превенция, би следвало да се въздейства чрез повече от предвидените в чл. 37, ал.1 от НК наказания, които да бъдат прилагани във възходящ ред от най-леките към по-тежките. Към момента са предвидени единствено глоба и лишаване от свобода, което не постига в пълна степен целта за лична превенция, което се вижда от случаите на повторно държане на наркотични вещества.

[1] За генезиса на категорията „обществена опасност“, вж. Велев, О. Мястото на пробацията сред наказателните санкции (Съпоставително изследване по българското и френското наказателно право). С.: БАН, 2016, ISBN 978-954-9583—34-2, с. 356-364 и 412-414.
[2] За относимостта на малозначителността към всички престъпления вж. Велчев, Б. Обществената опасност и българското наказателно право. С.: Сиела, 2017, с. 98-99.
[3] Интересен анализ на малозначителността като обстоятелство, изключващо противоправността на деянието, именно през призмата на обществената опасност, предлага Овчаров – вж. Овчаров, М. Изключващи обществената опасност на деянието обстоятелства по българското наказателно право (Теоретичен модел за законодателно развитие). С. : Сиела, 2022, с. 86-87.
[4] За непосредствения обект на престъплението вж. Стойнов, А. Наказателно право, Обща част. С. : Сиела, 2015, с. 149.
[5] Относно степен на обществена опасност вж. Стойнов, А. Наказателно право, Обща част. С. : Сиела, 2015, с. 199.
[6] Относно субект на престъплението вж. Стойнов, А. Наказателно право, Обща част. С. : Сиела, 2015, с. 110-114.
[7] Тъкмо практическата невъзможност едно съставомерно деяние да не разкрива дори минимална обществена опасност стои в основата на изложената от Овчаров преоценка за изключващите обществената опасност обстоятелства в такива, изключващи наказуемостта на деянието – по-подробно вж. Овчаров, М. Относно мястото в българското наказателно право на концепцията за обстоятелствата, изключващи обществената опасност на деянието – В : Сборник материали от Юбилейна научна конференция на ЮФ при ВТУ на тема „Развитие на съвременното право – между установените традиции и желаната бъдеща реалност“, В. Т. : Университетско издателство „Св. Св. Кирил и Методий“, 2023, т. II, с.717-725.
[8] За криминологичен прочит на понятието „превенция“, вж. Велев, О. Криминологично съдържание на понятието „Превенция“ – В: Сборник с доклади от Научна конференция на РУ „Ангел Кънчев“ на тема „Ролята на криминологията и сродните ѝ науки в противодействието на престъпността“, Русе, МЕДИАТЕХ, 2018, ISBN 978-619-207-150-9, с. 23-27.
[9] За анализ на същността на принудителните медицински мерки, вж. Велев, О. Юридическа същност на принудителното лечение на психичноболни индивиди по българското право – В: Научни изследвани в чест на доц. д-р Иванка Попова-Велева, Велико Търново, издателство „ИВИС“, 2013, ISBN 978-954-2968-50-4, с. 342-361.

25
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
piliv70325
piliv70325
14 февруари 2024 7:24
Гост

Jack in the Box Popcorn Chicken is available in two flavors classic and spicy. You can enjoy it as part of a Popcorn Chicken 50/50 Mix that includes half Classic and half Spicy chicken. https://jackinthebox-menu.us/jack-in-the-box-popcorn-chicken/

Калоян
Калоян
12 февруари 2024 18:26
Гост

Явно на автора не му е сила наказателното право…

487tan
487tan
12 февруари 2024 16:37
Гост

Иcкaте ли луд ceкc за 2-3 часа, силни epeкции, яpки opгaзми, много cпepмa и повишен тeстoстеpoн! Toвa е подобрена формула на Виaгpa сeгa е безoпаcнo на всяка възpаcт! Не пpопyскайтe шансa да направите своя ceкc незaбpавим–– https://use.my/azalfa

Ромел
Ромел
12 февруари 2024 15:14
Гост

Статията е полезна, защото прави важни уточнения в привидно позната до болка наказателноправна тематика. Предложената трактовка на поставената тема е оригинална и това трябва да му се признае на колегата. По мое мнение обаче, статията може да бъде допълнена и с малко съдебна практика – за да се илюстрират тезите на автора.
Накратко – поздравления!
За останалите – напишете първо нещо сами, па после философствайте на чужд гръб! А, забравих – тука е загубената България…

---
---
13 февруари 2024 6:42
Гост

Дрън-дрън. Никаква полза. Самоцелно писание , маниериерно и без принос към правото. Елементарен текст от НК.

Мижав пеналист
Мижав пеналист
12 февруари 2024 13:05
Гост

Авторът изобщо не разбира за какво говори. Той говори за малозначителен и маловажен случай на престъпление. „Малозначителен“ случай на престъпление няма. Малозначителните деяния по чл. 9, ал. 2 не са общественоопасни и поради това те изобщо не са криминализирани, т..е. не са престъпления. Авторът не разбира, че се опитва да разграничи престъпното поведение (маловажен случай на престъпление по чл. 93, т. 9 НК) от непрестъпно поведение (по чл. 9, ал. 2 НК). Това показва фундаментално неразбиране на проблема. А проблемът е, къде минава границата между престъпното и непрестъпно поведение. Това в последна сметка опира до критериите за криминализация на деянията… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
12 февруари 2024 12:20
Гост

Искам да попитам автора как деянията на държавните органи като субекти на наказателното правоотношение се отличават с обществена опасност? Защо смята, че съществува колизия между малозначителност и маловажност, като малозначителното деяние не е престъпление, а маловажното е престъпно? Уважавам труда, който е положил колегата, но да бърка основни наказателноправни понятия е грозно и непрофесионално!

Анонимен
Анонимен
14 февруари 2024 5:47
Гост

Да, още първото изречение на статията е грешно. Няма деяния на субекти на наказателноправно отношение. Сред като е отношение субектите са насрещни и поне двама. Единият от тях, понеже е наказателно правоотношение, е винаги държавата. Е, кой какво деяние извършва се пита в задачата? Авторът може би е искал
да каже “субект на деянието”, или престъплението. Нещо такова. Така мисля.

Димо
Димо
12 февруари 2024 11:45
Гост

Много полезна статия.

Асенов
Асенов
12 февруари 2024 11:45
Гост

Добре е, че разясниха.

Калин Ангелов - адвокат
Калин Ангелов - адвокат
12 февруари 2024 10:20
Гост

Проблемът в тази статия е неадекватната оценка на обществената опасност. Тя е представена чрез идеологическо твърдение, като е заявено: „Държането на наркотични вещества е обществено опасно във висока степен, тъй като употребата им води до изключително тежки здравословни и социални последици за употребяващите ги, техните семейства и обществото като цяло. Държането на наркотични вещества и употребата им увреждат физическото и психическо здраве на ползвателите им.“ Опитът ми показва, че това далеч не винаги е така, при това не всяко наркотично вещество от една група води до еднакви проблеми. Т.е. това не е обективен критерий, а е някакво твърдение, без реално… Покажи целия коментар »

Проскубания бухал
Проскубания бухал
12 февруари 2024 10:56
Гост

Интересно как легализацията на марихуаната ще подобри борбата с престъпността при положение, че и сега не можем да овладеем пияните и/или дрогирани шофьори на пътя, у които липсва елементарна представа за самоконтрол? Да се разчита на положителния ефект от разрешаването на „забранения плод“ като начин за намаляване на потреблението е рисковано в контекста на несъвършенствата в настоящата наказателна уредба и въобще дефицитете в работата на правозащитните органи. Разбираемо всеки дърпа чергата към себе си, но ако нещата продължават да се решават на парче, без цялостен подход по превъзпитаване на нацията и вменяване на индивидуална отговорност за определени деяния, не ни… Покажи целия коментар »

Калин Ангелов - адвокат
Калин Ангелов - адвокат
12 февруари 2024 14:37
Гост

Почти съм сигурен, че уважаемият Проскубан бухал е свързан с ФБ страницата „Правна лудост“. Нека да си остане обаче това мое предположение. Ще опитам да отговоря на бързо, че с дебелите си пръсти ми е трудно да пиша на телефон. 1. Ще започна с това, че изискването за „цялостно превъзпитаване на нацията“ е подход тоталитарен. Той предполага, че авторът на твърдението стои някак извън нацията, знае на къде тя трябва да върви и иска да премахне настоящото ни възпитание и да го изгради на ново. Аз отказвам, да приема подобен подход. В своята същност обществото е плуралистично, състоящо се от… Покажи целия коментар »

Проскубания бухал
Проскубания бухал
12 февруари 2024 15:55
Гост

Оценявам изчерпателния и стилистично издържан отговор, и то написан на телефон. За пореден път държа да отбележа, че НЕ съм свързан с фейсбук страницата „Правна лудост“, иначе останалата аргументация може и да звучи убедително в едно общество, което има изградени работещи механизми за контрол на институционално и персонално ниво, а под „превъзпитаване на нацията“ естествено, че имам предвид превантивната функция на наказателното право и в частност наказанието по смисъла на чл.36 от НК: (1) Наказанието се налага с цел: 1) да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, 2) да се въздействува предупредително върху него и… Покажи целия коментар »

Калин Ангелов - адвокат
Калин Ангелов - адвокат
12 февруари 2024 16:15
Гост

Преди да говорим за целите на наказанието следва да преценим дали някой трябва да бъде наказан. Да бъде наказан някой защото друг можел да се пристрасти и изглежда не правилно. В държането на коноп няма никаква сериозна обществена опасност; единствената опасност е да станеш жертва на полицейски произвол. Защо е необходимо да бъда подлаган на каквато и да е принуда – наказателна или медицинска – след като не съм опасен за никого? Това е нещото, което убягва и на автора и на вас. Иначе, пристрастяването към хазарт и към алкохол е много по-голямо от колкото към растението коноп; социалните вреди… Покажи целия коментар »

Авокат
Авокат
12 февруари 2024 9:13
Гост

Младеж, недей пиши търотии, ами легализирайте тревата

Проскубания бухал
Проскубания бухал
12 февруари 2024 9:03
Гост

Стабилна статия, чиито изводи de lege ferenda са доста подходящи, защото няма смисъл да налагаш наказание лишаване от свобода на всеки пристрастен към наркотиците без първо да е направено всичко възможно от медицинска гледна точка за излекуването на зависимостта му чрез различни принудителни мерки. Предвидените санкции в този смисъл са прекомерни и най-вече неадекватни на реалния проблем, а ефектът им за интегриране на престъпника обратно в обществото е спорен – условията в затворите стимулират употребата на забранени вещества, не обратното.

Анонимен
Анонимен
12 февруари 2024 8:14
Гост

Да

Анонимен
Анонимен
12 февруари 2024 8:14
Гост

Изключително важна тема, разбира се

Анонимен
Анонимен
12 февруари 2024 8:13
Гост

Хубав коментар по щекотлива тема

Анонимен
Анонимен
12 февруари 2024 8:13
Гост

Ще видим какво ще се реши в бъдеще. Всеки случай сме в преходен период. Но някак трябва да скъсаме с проруските малоумщини и мислене, че сме ненаказуеми

Анонимен
Анонимен
12 февруари 2024 8:13
Гост

Добър анализ.

Анонимен
Анонимен
12 февруари 2024 8:12
Гост

Абе няма тънга мънга. Сегаа, ще ми държи марихуана без да има медицинска причина и ще се чудим ама то малко ли е, много ли е, за него ли е, за друг ли е, ще го продава ли, маловажно ли е или не. Айде глупости

Анонимен
Анонимен
12 февруари 2024 8:11
Гост

Има, има разлика

Запознат.
Запознат.
12 февруари 2024 7:59
Гост

В закона няма нормативна обвързаност между малозначителност и съдимост. Затова, когато се преценява наличието на чл. 9, ал. 2 НК, съдимостта не би следвало да има значение. Тя има значение за маловажността, но не и за малозначителността.
Погледнато през друга призма, ако едно лице е излежало 20 години за убийство, току-що излезе от затвора, влезе в един магазин и открадне една кутия цигари или една вафла, то деянието е явно малозначително, независимо че е осъждан. И това е така, защото самото деяние е с явно незначителна степен на обществена опасност, без значение кой го извършва.