За разграничаването на малозначителност и маловажност на деянието при престъпленията по чл. 235 от НК
Из Наказателния кодекс
Деянията на субектите на наказателното правоотношение се характеризират с определена степен на обществената опасност. Обществената опасност служи за критерий за определяне на степента, с която се засягат обществените отношения, обект на престъпление, съответно необходимостта обществото чрез законодателя да ги криминализира. Степента на засягане на обществените отношения от престъпното деяние обуславя необходимостта от институтите на малозначителност (чл. 9, ал. 2 от НК) и маловажност на деянието (чл. 93, т. 9 от НК). В настоящата статия ще опитам да направя разграничение на случаите на конкуренция между маловажен и малозначителен случай при престъпленията по чл. 235, ал.1 от НК, съответно приложението на двата института в практиката.
Престъплението по чл. 235 от НК е част от Глава 6 от Особената част на НК – Престъпления против стопанството, Раздел II – Престъпления против отделни стопански отрасли. Непосредственият обект на престъплението по чл. 235 от НК засяга обществените отношения, които гарантират законосъобразната експлоатация на дървесина.[1] Тъй като около 35% от територията на страната ни е покрита с гори[2], то непосредственият обект на закрила на престъплението по чл. 235 от НК е от изключително висок обществен интерес и обсъждането на маловажни и малозначителни случаи на това престъпление заслужава задълбочено изследване и откриване на константни критерии за разграничаването им, както при правоприлагане и разграничаване на двете хипотези помежду им, така и спрямо маловажния случай по смисъла на чл. 235, ал. 6 от НК и основния състав.
За да направим разграничение между състава на престъплението по чл. 235, ал. 1, ал. 2 и ал. 6 от НК и кога е мислимо приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, следва да си отговорим на въпроса до каква степен са засегнати обществените отношения, обект на престъплението и до какви общественоопасни последици води конкретното деяние за непосредствения обект на престъплението. В чл. 93, т. 9 от НК като „маловажен случай“ е дефиниран този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Следва да вземем предвид и Тълкувателно решение №13 от 6 декември 1982 г. на Върховния съд, според което разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК се прилага за всички престъпления от Особената част на Наказателния кодекс и единственото условие е деянието, макар и да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност да не е общественоопасно или неговата опасност да е явно незначителна.[3] Други изисквания законът не поставя. Това становище безспорно е застъпено и в научната доктрина[4].
При правоприлагането, за да се разграничат маловажните и малозначителните случаи при престъпленията по чл. 235 от НК, следва да се изследва историческият генезис на маловажния случай, предвиден в чл. 235, ал.6 от НК, който е въведен с изменение на Наказателния кодекс с ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13 октомври 2006 г. В исторически план от приемането на Наказателния кодекс (с обнародването му в ДВ, бр. 26 от 2 април 1968 г. и влизането му в сила от 1 май 1968 г.) минават малко повече от 38 години, през които обществените отношения налагат въвеждането от законодателя на маловажен случай, тъй като се открояват множество случаи на престъпни деяния, които засягат в различна степен обществените отношения, обект на защита и основните състави се явяват прекомерно тежки, тъй като за деянието по чл. 235, ал.1 и 2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до шест години и глоба от хиляда до двадесет хиляди лева.
Ето защо е въведен привилегирован състав за маловажен случай и законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева. При преглед на актуалната съдебна практика на ВКС за деяния по чл. 235, ал. 6 от НК се налага изводът, че съдебната практика е формирана изцяло съгласно даденото легално определение на маловажен случай в чл. 93, т.9 от НК. Решение № 330 от 29 юни 2011 г. по наказателно дело № 1694/2011 г. на III наказателно отделение на Върховния касационен съд дава необходимото разграничение между малозначителен и маловажен случай и ориентир кога едно деяние по чл. 235 от НК би било маловажно и кога малозначително: „Съображенията, изложени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК се свеждат и до довода, който се прави за първи път пред настоящия съдебен състав, че с оглед стойността на отсечения дървен материал са налице предпоставките за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. Този довод също е неоснователен. Приложението на тази разпоредба изисква деянието да е толкова малозначително, че да не е обществено опасно или пък обществената му опасност да е явно незначителна. В случая, не са налице предпоставките за приложението й, тъй като стойността на предмета на престъплението не е единственото обстоятелство, което е от значение за решаването на този въпрос, с оглед подготовката и снабдяването на осъдения с подходящо техническо средство за извършване на деянието, както и обремененото му съдебно минало. Настоящият състав намира, че обществените отношения, които са обект на защита с престъплението по чл. 235 НК са особено значими и действията, с които те се накърняват, обосновават една по-висока степен на обществена опасност на деянието, което в случая, изключва възможността от приложение на чл. 9, ал. 2 НК. Неправилно, обаче, решаващите инстанции, при приетите за установени фактически обстоятелства, са квалифицирали деянието по чл. 235, ал. 1 НК. Стойността на предмета на престъплението, извършено на 20.02.2010г., възлиза на 120 лв. и с оглед незначителността на вредните последици случаят се явява „маловажен” по смисъла на чл. 93, т. 9 НК. Посоченото обстоятелство е следвало да се съобрази от въззивния състав и да извърши преквалифициране на деянието по чл. 235, ал. 6 НК, като определи на осъдения наказание за това престъпление. Като не е сторил това въззивният съд е допуснал нарушение на закона, което настоящата инстанция може да отстрани в производството по възобновяване. Преквалификацията на деянието в по-леко наказуемо налага и определяне на ново наказание. С оглед предвидените в закона алтернативни наказания – лишаване от свобода до една година или пробация или глоба от сто до триста лева.“
Съгласно цитираното решение на ВКС стойността на дървесината, предмет на престъплението, съответно нейният обем, следва да е основата за разграничението дали деянието е маловажно по смисъла на чл. 235, ал. 6 от НК, или е осъществено деяние по основния състав. В цитираното решение стойността на дървесината е 120 лева за общо 4 кубични метра дървесина от дървесен вид акация. И действително обемът на дървесината, предмет на престъплението, следва да служи за критерий относно приложимостта на чл. 235, ал.6 от НК, а не да е отежняващ или смекчаващ наказателната отговорност критерий при определяне на размера на наказанието, съгласно нормата на чл. 54 от НК. В случая за пълнота на изложението следва да се отбележи, че не стойността на предмета на престъплението следва да е относимият критерий, а обемът на дървесината, тъй като стойността ѝ е динамична величина, която се променя с общите инфлационни процеси в страната.
Аналогично следва да се приеме и по отношение на малозначителния случай съгласно чл. 9, ал.2 от НК. Тук следва да се посочи Решение № 159 от 23 април 2014 г. по наказателно дело № 486/2014 г. на ВКС, съгласно което: „В случая, съдът е трябвало да подложи на преценка данните, съдържими в писмените доказателства и в писмените доказателствени средства, които изцяло са в подкрепа на обстоятелствата на обвинението в обвинителния акт, че инкриминираното деяние има за предмет неправомерния добив на един куб. метър дърва , на стойност 51 лева. Тези данни, както и обстоятелствата, че подсъдимият не е осъждан /реабилитиран е по право/, че липсват отрицателни и противообществени прояви на личността му, че размерът на предмета на престъплението е с твърде ниска стойност и е оставен на отговорно пазене в дома му, с което може да се приеме и че е обезпечено възстановяването му на собственика – Община Гулянци, всички те, биха могли да се разгледат като предпоставки за приложение на признаците на малозначителност на случая по чл. 9, ал. 2 НК, а не като състав на престъпление при „маловажен случай“, каквато квалификация е предложена със споразумението и е одобрена с атакуваното определение. При преценката за законосъобразност на предложеното от страните споразумение, съдът е трябвало да оцени тези обективни характеристики на деянието и дееца и да постави разграничение в оценъчната си дейност „малозначителността“ на конкретното деяние от оценката за неговата „маловажност“. Вярно е, че обществените отношения, които са обект на защита с престъплението по чл. 235 НК са особено значими. Когато се застрашават или увреждат с предвидените в състава форми на деянието, те несъмнено се нуждаят от ефективна защита. Но при преценката на описаното в обвинителния акт и подкрепено с данните от доказателствените източници за поведението на осъденото лице, не следват изводи, обосноваващи такава степен на обществена опасност, която да даде престъпен облик на извършеното деяние. Законът в чл. 93, т. 9 НК е дал легално определение на понятието „маловажен случай“ и това понятие се отнася за всички престъпления, за които е предвиден по-леко наказуем по този признак състав. Но конкретното престъпно деяние предвид и твърде ниската стойност на неговия предмет, сочи на наличието на предвидените в чл. 9, ал. 2 НК признаци; деянието не е престъпно въобще, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление по чл.235, ал.6, вр. ал.1 от НК, защото е толкова малозначително, че обществената му опасност е явно незначителна. При този извод, не би могло да се квалифицира като маловажно, защото не е престъпно. Поради това, правилното приложение на процесуалния закон и съблюдаването на материалния закон е изисквало Никополският районен съд да откаже да одобри споразумението като се произнесе по предмета на делото в производство по общия ред, а не в рамките на особените правила на Глава ХХIХ от НПК. При правната оценка на събраните по делото данни от доказателствените източници е следвало да прецени не са ли налице признаците на малозначителност, поради явно незначителната степен на обществена опасност на инкриминираното деяние и при липсата на престъпление – да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение.“
С цитираните две решения ВКС очертава като трайна практика предметът на престъплението да е основният критерий за разграничаване на маловажен и малозначителен случай. За да е мислим малозначителен случай по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК (съответно деянието да не съставлява престъпление), следва на първо място да се вземе предвид обемът на дървесината, а след това да се изследва и личността на извършителя на деянието. При престъплението по чл. 235, ал. 1 от НК непосредственият обект на закрила не включва само законосъобразното стопанско използване на дървесината в предвидените в Закона за горите граници, а също така и опазването на природата и на екологичното равновесие.
Ето защо, за да се приеме, че в даден случай едно деяние не е общественоопасно или е с явно незначителна обществена опасност, то следва действително да не са налице общественоопасни последици. Какви биха били настъпилите общественоопасни последици в обичайния случай на престъпленията по чл. 235 от НК – посегателство над гората – незаконосъобразно изсичане на дървесина, която с оглед своето лесотехническо състояние не следва да бъде изсичана, поради млада възраст или поради устойчиво залесяване и развитие на гората, съответно негативното въздействие върху природата указва влияние за десетки години напред, необходими за възстановяване на дадения горски масив. Също така има и неблагоприятен стопански резултат, тъй като в подходящата възраст и време за отсичане, дървесината би имала максимална печалба и икономическа целесъобразност от добиването ѝ, докато преждевременното отсичане няма да донесе потенциално максимална печалба, с което се нарушават и обществените отношения, гарантиращи закрила на отделните стопански отрасли, където е и системното място на престъплението по чл. 235 от НК.
При изследване на обществената опасност следва прокурорът или съдът при решаване на делото да поставя на изследване дали сечта е в територия, която представлява защитена зона, или отсечените дървета са защитени видове. Ето защо, ако разгледаме пример с деец, отсякъл един кубик дървесина за лична употреба от своя собствена гора, която не попада в защитена зона или не е защитен вид, е мислимо да се приеме, че е налице явно незначителна степен на обществена опасност, защото това деяние няма да окаже съществено влияние, както върху опазването и защитата на гората, така и върху негативния ефект от неправилно подбрани за сеч дървета. Според мен в случая не би могло да се приеме, че е налице изначална липса на обществена опасност, но е налице хипотезата на явно незначителна обществена опасност на деянието. Същевременно при дадения пример, ако се установи, че лицето, извършител на деянието, е осъждано за престъпления от общ характер или многократно наказвано по административен ред за нарушения на Закона за горите, то в този случай деянието следва, според мен, да се квалифицира не като малозначително, а като маловажно по смисъла на чл. 235, ал. 6, вр. чл. 93, т.9 от НК. Това е така, тъй като очевидно субектът на деянието е развил трайни навици за неспазване на нормите за поведение в обществото и обществената степен на деянието не следва да се определи като явно незначителна с оглед именно създадените престъпни навици и необходимостта от лична превенция по смисъла на чл. 36 от НК.
Правната доктрина поставя въпроса не се ли криминализират твърде често деяния с ниска степен на обществена опасност, вместо да се използват ефективно способите на административнонаказателното право – в случая на санкционните норми на Закона за горите.[5] Именно при наличието на явно незначителна обществена опасност на деянието и само формално осъществено престъпление по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК следва да намери приложение административнонаказателната дейност, предвидена в чл. 266 от Закона за горите. От една страна, много по-бързо и ефективно би се наложило административно наказание, което ще отговаря на обществената опасност на деянието, а от друга страна – ще се постигне бързо и ефективно въздействие върху дееца.
Анализирайки предвидените в момента наказания за деяния по чл. 235, ал. 1, ал. 2 и ал. 6 от НК се налага изводът, че в действителност много от случаите на установени лица, макар и да изпълват някое от изпълнителните деяния, обхванати от горепосочения състав, действително осъществяват състава само формално, поради което и липсва опасност, поради малозначителността на деянието. Поради това и приложението на института на чл. 9, ал. 2 от НК следва да намери широко приложение, както при решаване на преписки от страна на прокурорите, които следва да отказват образуването на досъдебно производство, а материалите по преписката да изпращат за налагане на административнонаказателна отговорност, така и при вече образувани досъдебни производства, които да бъдат прекратявани, поради малозначителността на деянието и изпращани за реализиране на административнонаказателна отговорност.
Предвиденото в чл. 266, ал.1 от Закона за горите административно наказание глоба в размер от 500 до 5000 лева в достатъчна степен би могло да окаже въздействие върху дееца, както и върху обществото посредством генералната превенция, тъй като когато се обсъждат деяния с предмет до 3-4 пространствени кубични метра дървесина, е видно, че дори административно наказание глоба в минимален размер, би могло да санкционира в достатъчна степен дееца и би го накарало да се замисли дали отново да опита да извърши деяние, свързано с незаконно третиране на дървесина. В този смисъл не следва да се пропуска и обстоятелството, че средствата за извършване на деянието – моторен трион и/или превозно средство, също биха били иззети по реда, предвиден за това в ЗАНН. Ето защо приемам, че във всеки един случай следва да се прави задълбочена преценка на обществената опасност на деянието и да се прилага институтът на малозначителност на деянието.
[1] Относно непосредствен обект на престъплението вж. Стойнов, А. Наказателно право, Обща част. С. : Сиела, 2015, с. 149.
[2]Статистическа база данни на ООН: https://data.un.org/en/iso/bg.html .
[3] Именно липсата на обществена опасност или нейната явна малозначителност по чл.9, ал.2 от НК е използвана като отправна точка от Овчаров, за да разглежда tacere actio (при липсата на изрична нормативна уредба) изпълнението на закона като непрестъпно поведение, т.е. като форма на малозначително деяние – вж. Овчаров, М. Изпълнението на закона като оправдаващо обстоятелство. – Норма // Сиела,2021, №3, с.53-54.
[4] За относимостта на малозначителността към всички престъпления вж. Велчев, Б. Обществената опасност и българското наказателно право. С.: Сиела, 2017, с. 98-99.
[5] Относно криминализирането от законодателната власт на деяния с много ниска обществена опасност виж Велчев, Б. Обществената опасност и българското наказателно право. С.: Сиела, 2017, с. 9-10.
17
Коментирайте
Те са същите „Умници“ като тези, които тровят пчелите с пестициди.
Наказанието трябва да е с бързо и ефективно въздействие върху дееца.
Мноо ясно, че предметът на престъплението ще е основният критерий за разграничаване на маловажен и малозначителен случай.
Интересно! И полезно.Хубаво е повече хора да прочетат това.
Здравейте!
Една лека корекция за многобройните Ви читатели, а именно ТР е № 113 от 16.12.1982 г. на ВС, а не както е записано в статията № 13 от 06.12.1982 г.
Апропо за статията – огромни поздравления!
Крайно време е да разграничаваме действията на дървената мафия от тези на някое ромско семейство, което сече дърва за домакинството
Е как да я разграничаваме като има нужда от показни, а не от ефективни арести и дела
За мен незаконната сеч трябва да се наказва с максимална строгост на закона, включително и за назидание!
Никой не го отрича това Калоферов, но не може да бъдат третирани големите незаконни сечи идентично с изсечените 5 кубика за лично ползване, не е сериозно просто
На въпроса повдиган от колегията свързан с това дали се криминализират твърде често деяния с ниска степен на обществена опасност, вместо да се използват ефективно способите на административнонаказателното право – отговора е категорично да!
Макар да няма претенции за теоретична изчерпателност, от практическа гледна точка статията е един полезен принос на колегата за ежедневната ни дейност, по темата, за което браво! Имаше преди години една Инструкция за взаимодействие на ПРБ с МВР и ИАГ, в в която много от нещата бяха изчистени, но за съжаление е отменена. Работя в подобен район, имам представа какво се случва и мога да посоча, че най голям проблем са действията на дърводобивните фирми, а не на соловите изпълнители за няколко кубика. Съгласен съм и че административните органи като цяло имат много повече правомощия от прокурора, отделен е въпроса… Покажи целия коментар »
Аха, от редакцията се отсрамват със сравнително съдържателна статия за началото на седмицата и въпреки че като цяло става, очаквах малко повече теоретичен анализ на двата института или поне изследване на практиката при транспортиране на дървесина без надлежен документ, вкл. и кумулация между двете деяния, което е достатъчно често срещана хипотеза – никой няма да тръгне да гони секачи в гората, но е по-вероятно да ги заловят на връщане.
Решение № 330 от 29 юни 2011 г. по наказателно дело № 1694/2011 г. на III наказателно отделение на Върховния касационен съд“в закона престъпление по чл.235, ал.6, вр. ал.1 от НК, защото е [?!?] толкова [?!?] малозначително, че обществената му опасност е явно незначителна. При този извод, не би могло да се квалифицира като маловажно, защото не е престъпно.“
Кой ги пише тия решения се чудя и как може малозначителността да има количествени измерения, а не само дали е налична или не.
Материалът е много полезен!
Ако този материал е „много полезен“, аз съм Попай Моряка
Браво!
Тези с незаконната сеч не разбират ли, че секат клона на който са седнали?