Ръководителят на Наказателната колегия на ВКС Лада Паунова пред „Лекс“
За първоначалния опит, празнотите в закона и действието на механизма за разследване на главния прокурор
Механизмът за разследване на главния прокурор и неговите заместници е факт от лятото на миналата година, а от тази вече е закрепен и в Конституцията, беше назначен първият съдия за ad hoc прокурор – Даниела Талева, който започна работа по първите си преписки и разследвания. Всяка от оскъдните новини около действието му предизвиква обществен интерес – без значение дали става дума за прекратено или текущо производство, или за съдбата на веществени доказателства.
Тъй като новите правила в Конституцията, Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ) за първи път се „тестват“ в практиката, приложението им породи много въпроси, които вървят на фона на скандалите с двата случая на кръгове за паралелно правосъдие – „Нотариуса“ и „Еврото“.
„Лекс“ се обърна към зам.-председателя на Върховния касационен съд (ВКС) и ръководител на Наказателната колегия Лада Паунова – не само като изявен специалист по наказателно право и процес, но и заради специалната роля, която ѝ възлага механизмът за разследване на главния прокурор. Разговаряме с нея за цялата процедура, неяснотите и празнотите в нея, като ѝ поставяме вече възникналите въпроси, а разясненията ѝ ще са от полза не само на практикуващите юристи, а и на законодателя.
Как се подава сигнал за престъпление, извършено от главния прокурор и неговия заместник? До кого следва да е адресиран той? Имат ли право ръководителят на Наказателната колегия на ВКС или ad hoc прокурорът да се самосезират?
Правната уредба на компетентността на ръководителя на Наказателната колегия на ВКС по отношение на началото на разглеждането на такива дела е само в три алинеи на чл. 411а от НПК. Прочитът на тези норми, във връзка и с мотивите на законопроекта, сочи на необходимост от тяхното тълкуване, за да могат да бъдат правилно приложени.
Началото на механизма за разследване се поставя с уведомяване на ръководителя на Наказателната колегия, което би следвало да бъде направено „при наличие на законен повод за започване на разследване срещу главния прокурор, както и в случаите на чл. 212, ал. 2 от НПК“. Обръщам внимание на използвания в закона термин „уведомяване“, за който не е налице легална дефиниция, но общоприетото му значение е „съобщавам, известявам, сигнализирам“. Законодателят не е предвидил кой може да стори това, а след като липсват ограничения, това уведомяване може да бъде осъществено от всяко лице. Не се предвижда и особена форма на уведомлението, но е очевидно, че тя трябва да е писмена предвид хипотезите, при които се уведомява. Едната от тях е „при наличие на законен повод за започване на разследване“. Законните поводи за започване на разследване са изброени в чл. 208 от НПК: съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление; информация за извършено престъпление, разпространена чрез средствата за масово осведомяване; лично явяване на дееца пред органите на досъдебното производство с признание за извършено престъпление; непосредствено разкриване от органите на досъдебното производство на признаци за извършено престъпление.
По-нататък обаче в чл. 411а, ал. 2 от НПК законът говори само за „съобщението по чл. 209 от НПК“, което би следвало да се тълкува в смисъл, че само съобщение за извършено престъпление по смисъла на посочената разпоредба подлежи на преценка от ръководителя на Наказателната колегия. На него не са му предоставени правомощия на прокурор, а е регламентирана компетентност за „първоначална преценка“, при това преценка на данните, съдържащи се в съобщението по чл. 209 от НПК. В този смисъл ръководителят на Наказателната колегия не може да се самосезира. Правомощията на даден орган са тези, изброени в закона, и те са „рамката“ на компетентността му, извън която той не следва да извършва действия. По силата на чл. 411а, ал. 2 от НПК ръководителят на Наказателната колегия на ВКС е оправомощен в рамките на механизма за разследване да извърши преценка дали съобщението съдържа данни за извършено престъпление и дали данните не са явно необосновани и в зависимост от тази преценка може да изпрати съобщението на Софийската градска прокуратура за разследване по общия ред или на ad hoc прокурора. Правомощията на последния също са нормативно установени в чл. 411а, ал. 4 и ал. 6 от НПК, така че, доколкото той е със специална компетентност, също не може да се самосезира.
При втората хипотеза, при която се изпраща уведомление на ръководителя на Наказателната колегия – по чл. 212, ал. 2 от НПК, когато досъдебното производство се счита за образувано със съставянето на протокола за първото действие по разследването, очевидно „уведомлението“ може да се изрази и само в изпращане на протокола от съответното действие по разследването. Такава хипотеза все още не се е случвала.
Когато има действащ ad hoc прокурор, трябва ли сигналите да се изпращат на ръководителя на Наказателната колегия, или директно на специалния обвинител?
По въпроса дали след назначаването на ad hoc прокурора ръководителят на Наказателната колегия следва да продължава да осъществява предварителна проверка на постъпили уведомления за разследване на престъпления от общ характер, извършени от главния прокурор или от негов заместник – с оглед разпоредбата на чл. 411а, ал. 5 от НПК, или трябва да изпраща всички уведомления за преценка от самия ad hoc прокурор, е налице неяснота.
Не е уточнено и дали е допустимо уведомления да се изпращат от гражданите директно на назначения ad hoc прокурор. Тези неясноти не могат да бъдат отстранени и чрез прочита на мотивите на законопроекта, защото в тях на практика се пресъздават самите норми. Формулировката на нормата на чл. 411а, ал. 5 от НПК сочи, че при възникване на други законни поводи те се „разглеждат“ от ad hoc прокурора. Тя не дава яснота дали „разглеждането“ се отнася към срока, в който действа този прокурор, или изключва правомощията на ръководителя на Наказателната колегия по ал. 1 и ал. 2, свързани с получаването на уведомления и тяхната предварителна проверка.
За мен по-разумно е тълкуването, че и при условията на вече назначен ad hoc прокурор механизмът действа така, както е описан като последователност в първите три алинеи на чл. 411а от НПК – уведомленията се изпращат на ръководителя на Наказателната колегия на ВКС, когато съобщението не съдържа данни за извършено престъпление или данните са явно необосновани, той изпраща съобщението на СГП за произнасяне по общия ред, а когато се съдържат такива данни, ръководителят на Наказателната колегия изпраща преписката на назначения прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или негов заместник.
Дали това е най-доброто решение не се наемам да кажа. Например граждани, които вече са подали сигнал по реда на Особените правила, често подават и следващ, обичайно със същите съображения, и по този сигнал отново следва да се произнесе ръководителят на Наказателната колегия. Друг е въпросът, че част от сигналите са от граждани, недоволни от решения на съда или актове на прокуратурата, и тяхното разглеждане било от ръководителя на Наказателната колегия на ВКС, било от ad hoc прокурора е загуба на ресурс.
Когато става дума за „заварили“ действието на измененията в НПК и ЗСВ относно ad hoc прокурор сигнали, вече подадени и проверявани/разследвани от компетентната прокуратура, на кого следва да бъдат изпратени? Следва ли да бъдат изпращани на ръководителя на Наказателната колегия на ВКС целите прокурорски преписки, ведно с веществените доказателства? Необходими ли са преписките и доказателствата на ръководителя на НК на ВКС за изпълнение на правомощията му по механизма за разследване на главния прокурор?
По всички тези въпроси нормативната регламентация на механизма мълчи. Поради това се налага тълкуване, което да е съответно на целта на закона и по-конкретно на целта да се осъществи независимо разследване срещу главния прокурор или негов заместник, което и да държи сметка за същността на основните процесуални институти и компетентността на органите в наказателния процес.
При тези съображения и като се има предвид, че с механизма е уреден специален ред за разследване на престъпления от общ характер, извършени от главния прокурор или негов заместник, според мен следва да се приеме, че вече образувано преди обсъжданите изменения наказателно производство, по което има данни за престъпление, извършено от тези лица, не може да бъде разследвано по общите правила. Поради това има логика уведомление за това да бъде изпратено до ръководителя на Наказателната колегия, още повече в периода преди назначаване на ad hoc прокурора.
Пак ще подчертая, че се изпраща уведомление, но не и цялото или част от досъдебното производство. Последното не е потребно, защото предметът на преценка на ръководителя на Наказателната колегия на ВКС е ограничен, както вече посочих. Не следва да се забравя, че протоколите за извършени процесуално-следствени действия по образувано досъдебно производство, както и веществените доказателства, се прилагат към делото (чл. 110, ал. 2 от НПК). След като ad hoc прокурорът бъде сезиран от ръководителя на Наказателната колегия с уведомлението, е в негова компетентност да прецени дали да изиска производството и да го приеме по компетентност.
Поставеният на обществено внимание въпрос с веществените доказателства по една от образуваните в рамките на механизма преписка е илюстрация на липсата на законов регламент по отношение на случаи на вече образувано досъдебно производство. Още повече че към момента на изпращане на ръководителя на Наказателната колегия на веществени доказателства, съпътстващи уведомлението, направено чрез прокурорско постановление, ad hoc прокурор все още не беше назначен. Всъщност изпращането на материали по досъдебно производство, на класифицирана информация, на веществени доказателства, е пример как липсата на нормативна уредба дава възможност за „прехвърляне на горещия картоф“ между различни по степен прокуратури и до съда.
Съобразно уредената в чл. 411а, ал. 1 и ал. 2 от НПК компетентност на ръководителя на Наказателната колегия на ВКС, когато полученото от него съобщение по чл. 209 от НПК не съдържа данни за извършено престъпление или данните са явно необосновани, той следва да изпрати съобщението на Софийската градска прокуратура (СГП) за произнасяне по общия ред. Това са случаите, при които в съобщението изобщо не се съдържат данни и твърдения за извършено престъпление или те са напълно голословни и произволни. По пътя на тълкуване приех, че и сигналите срещу главен прокурор, който не е действащ, също са от компетентността на СГП. В останалите случаи съответната преписка е в компетентността на ad hoc прокурора.
Уведомлението, изпратено до ръководителя на Наказателната колегия в случаите на образувано вече досъдебно производство, макар такава хипотеза да не е предвидена в закона, доколкото може да се преценява с оглед на правомощията му, очевидно подлежи на изпращане на ad hoc прокурора. Той, разполагайки с правомощията да ръководи разследването, е компетентен да реши как да процедира.
Въпросът с неприключилите досъдебни производства в обсъжданата хипотеза е следвало да бъде решен с преходни и допълнителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на НПК, уреждащ функционирането на механизма, за да не се налага тълкуване. Липсва също и законов регламент за това кой орган какви правомощия и задължения има по отношение на образувани досъдебни производства в рамките на първоначалния период до назначаване на ad hoc прокурор или след изтичане на 6-месечния срок по ал. 5, когато ad hoc прокурорът се възстановява на заеманата преди това длъжност като съдия.
Когато има назначен ad hoc прокурор и той получи сигнал за престъпление, извършено от главния прокурор или негов заместник, как се разпределя компетентността за разследване, ако се установи, някаква форма на съучастие на други лица – магистрати или немагистрати? Иззема ли цялото разследване специалният прокурор?
Тук трябва да се цитира нормата на чл. 411з, ал. 2 от НПК, според която „разпоредбите на тази глава се прилагат и за престъпления, извършени от други лица в съучастие с главния прокурор или с негов заместник“.
Струва ми се, че разумният прочит на нормата сочи, че цялостното разследване следва да бъде извършвано от ad hoc прокурора. Такава е и логиката на Наказателно-процесуалния кодекс при разглеждане на дела, извършени в съучастие. Само че в случая говорим за особени правила, за специален ред, което поставя въпроса дали този специален ред следва да е приложим и по отношение на лицата, нямащи изискуемото от закона качество.
Другият въпрос, който възниква, е дали инструментариумът, с който разполага ad hoc прокурорът, и който е ограничен, е достатъчен, за да бъде извършено пълноценно разследване на евентуална съучастническа дейност или на дейност на организирана престъпна група.
Като човек „вътре“ в новата процедура, виждате ли и други законодателни пропуски и неясноти, които следва да бъдат преодолени?
След като започна действието на този механизъм, възникващите въпроси са немалко. Вече споменах констатираните в нашата работа до момента законодателни пропуски. По мое мнение би могло да се търси също допълване на правилата, може би в Закона за съдебната власт, така че да се гарантира фактическата независимост на ad hoc прокурора. Все пак след избирането му той става част от прокуратурата и би следвало да се регламентират институционалните му връзки.
Възможно е чрез изрични правила на ad hoc прокурора да му се осигурят работно място, отдалечено от проверяваните лица, съответна администрация, която не е подчинена на главния прокурор и на неговите заместници, отделна регистратура, включително и такава за класифицирана информация, дори уеб сайт, чрез който да информира обществеността за дейността си, или поне електронен адрес за получаване на кореспонденция, който да е на мейл сървър, различен от този на прокуратурата – наглед все „битови“ условия, но всички те биха способствали за фактическата независимост на ad hoc прокурора.
Уредената в НПК процедура за подаване на сигнал за извършено престъпление от главния прокурор или негов заместник чрез ръководителя на Наказателната колегия на ВКС като че ли дава сигнал, че всичко зависи от него. А това въобще не е така, защото той има само първоначална компетентност да „отсее“ сигналите, които да разследва ad hoc прокурорът. Наблюдението ми от досегашното функциониране на механизма сочи на практика, според която гражданите, които са подали сигнал, считат, че след като преписката е изпратена за разследване на ad hoc прокурора, това означава, че задължително се образува досъдебно производство, което е далеч от законодателната уредба. Също така в случай на постановен отказ от образуване на досъдебно производство го обжалват пред ръководителя на Наказателната колегия, а последният няма никакви правомощия по отношение на производството, което е изпратил било на ad hoc прокурора, било на Софийската градска прокуратура.
30
Коментирайте
Нова Конституция. Президентска република. Пълна изборност, мандатност, отчетност и отзоваемост на всички съдии и прокурори. Следствието право в МВР. Всички разследващи с юридическо образование.
Без ВНС. На референдум.
Без ВСС, ИВСС, учителски институт за повишаване на квалификацията на мисирки, роднини, милиционери и милионери, щерки, тьотки и аматьорки, пуцаджийки, рабфакаджии, задочници, вечерници и нощници и прочие йористи по пижами, съдебни ваканции и помощници, първа линия на Приморско, по 20 брутално след поредната издънка и другото си го знаете.
АМИН
Това не е тема на Лекс. Те са от котилото на Просто Киро и новите корупционери.
Жалък опит за крисизен ПР. НК на ВКС и лично Лада Паунова вече осуетиха всяка възможност най-после нещо да се случи в зарината до шия в корупция и схеми съдебна система. Уви, цялата й претенция катастрофира още на първото препятствие.
Паунова, Паунова, защо върнахте ВД-тата уличаващи Сарафчо, Кирилова, Ганева и останалата пасмина в корупционните схеми на Еврото в Градска? Ах, да, за да ги изтрият, да не стане некой фал случайно. И вие сте с тях, може би не пред скоби, а в скоби, но сте си там.
Сега разбирам, че някой йорист от военна прокуратура е завел дело на Веселина Томова, че написала заради поредното предателство на Тагарев „Тагарев е за разстрел“.
Било закана за убийство.
Ей, неграмотници смотани, това е само изразяване на лично отношение към национален предател, не е закана за убийство по смисъла на НК.
Вие наистина сте най-неграмотната пасмина в прокуратурата.
Един куп народ пише „пукни, умри и пр.“, но това пак не е закана за убийство.
Ако станете адвокати, като ви уволнят за неграмотност, ще умрете от глад, бе маскари.
Богомил Бонев
…
Иван Петров, адвокат:
А защо военна, Весето да не са я мобилизирали?
И сега реформаторчета ПАК ли Гешев е отговорен? И Путин – виновен? За вашата продажност, некадърност и измекярщина, а?!
Функцията на госпожата изявен специалист е да предупреждава Сарафов за всички сигнали, които постъпват срещу него. Затова и държи винаги да минават през нея. Представте си ако главният прокурор е поискал подкуп от Павлrна Желева и след това на сайта на ВКС се появи съобщение, че е постъпил сигнал от П.Желева срещу И.Ф. Главен прокурор, какво разследване ще може да проведе ад хок прокурора, колкото и да се старае. При сегашната практика на ръководството на ВКС никой нормален човек няма и да си помисли да подава сигнал срещу главния прокурор, като знае, че на следващия ден името му ще бъде… Покажи целия коментар »
Нова Конституция. Президентска република. Пълна изборност, мандатност, отчетност и отзоваемост на всички съдии и прокурори. Следствието право в МВР. Всички разследващи с юридическо образование.
Без ВНС. На референдум.
Без ВСС, ИВСС, учителски институт за повишаване на квалификацията на мисирки, роднини, милиционери и милионери, щерки, тьотки и аматьорки, пуцаджийки, рабфакаджии, задочници, вечерници и нощници и прочие йористи по пижами, съдебни ваканции и помощници, първа линия на Приморско, по 20 брутално след поредната издънка и другото си го знаете.
АМИН
Детската градина.
Тази „професионалистка“ какво иска? Законодателят да и е прислуга ли? Или да и запише в закона механизма по който да си бърше задника от кафето, а?
Нова Конституция. Президентска република. Пълна изборност, мандатност, отчетност и отзоваемост на всички съдии и прокурори. Следствието право в МВР. Всички разследващи с юридическо образование.
Без ВНС. На референдум.
Без ВСС, ИВСС, учителски институт за повишаване на квалификацията на мисирки, роднини, милиционери и милионери, щерки, тьотки и аматьорки, пуцаджийки, рабфакаджии, задочници, вечерници и нощници и прочие йористи по пижами, съдебни ваканции и помощници, първа линия на Приморско, по 20 брутално след поредната издънка и другото си го знаете.
АМИН
Това се получава, когато законите се правят на аматьорско ниво, всички въпроси, можеха да бъдат изчистени и прецизирани, ако малко се бяха поспряли с пропагандата си и бяха се консултирали с всички, работещи тази материя, за да стане един добър механизъм, дано за в бъдеще законите да се правят на база подобряване на правосъдието от професионалисти, а не с пропагандна цел наполовина с неясноти, от хора не виждали разследване или присъда! Много добър анализ!
А правосъдието да се осъществява от грамотни и почтени.
Системата е прогнила из дъно и никакви врели-некипели на некаква си Лада – НЯМА ДА Я СПАСЯТ!
И Москвич да е, па тая!
ПУЦАДЖИЙКИ са завладели и върховните съдилища, с купешки дипломи. Само това да беше. Ладата може и да не е с такава, но вече все е тая.
На мен пък ми звучи като замазване на положението за това, че върнахме доказателствата на прокуратурата и силите ни не стигат да ги върнем обратно.
Голям професионалист. Да се чете
Благодаря, ще се приспя със статията. Винаги така ми действат големите професионалисти, особено от ВКС…
Сериозни казуси
Поздравления за добрия анализ
Наистина си има казуси
Браво за думите
Браво за анализа
закъснял е , трябваше по рано белята стана
Добър анализ
„Законодателят не е предвидил кой може да стори това, а след като липсват ограничения,….“ „Не се предвижда и особена форма на уведомлението,…“ „По всички тези въпроси нормативната регламентация на механизма мълчи.“ „… е илюстрация на липсата на законов регламент по отношение на случаи на вече образувано досъдебно производство.“ „…липсата на нормативна уредба дава възможност за „прехвърляне на горещия картоф“…“ „Липсва също и законов регламент за това кой орган какви правомощия и задължения има по отношение на образувани досъдебни производства…“ „…би следвало да се регламентират институционалните му връзки.“ „Вече споменах констатираните в нашата работа до момента законодателни пропуски.“ От всички тези… Покажи целия коментар »
Оправдания, оправдания, оправдания…
Липсата на закон не може да е извинение за липсата на правосъдие!
Точно така, колега, липсата на закон е най-добрият вариант, защото само тогава справедливостта е неограничена от несъвършенстватата на (закостенелите) правила.
Лада Паунова е безспорен професионалист и обясненията й не следва да бъдат пренебрегвани, защото този т. нар. механизъм съвсем не е доизпипан както трябва. Поздравявам я, че говори и обяснява, а не се крие зад съдийската тога
На калпав и корумпиран съд – Законодателството му пречи!
ПУЦАДЖИЙКИ ОТ ВСИЧКИ СЪДИЛИЩА – СЪЕДИНЯВАЙТЕ СЕ!
Безспорен професионалист не би върнал доказателствата срещу Сарафов !
Кой градски прокурор ще се осмели да се произнесе срещу действията на гл.прокурор?Такива смелчаци няма да се намерят.Прокуратурата и съдът от години действат като ОПГ,на която никой не желае да се противопостави,каквито и закони да се правят,те се прилагат от корумпирани съдии и прокурори на всички инстанции.Как се подава жалба с/у зам.гл.прокурор,който в последствие е назначен за министър на правосъдието?Законът се погазва от вишестоящите кадри в правосъдието,едва ли прокурорите на които се възлагат,ако въобще им се възложи разследване на гл.прокурор ще се произнесът законосъобразно..