За престъпленията по транспорта
В статията не се коментират последните изменения и допълнения на НК (ДВ, бр. 67 от 2023 г.). Причините за това са три. Първо, тези промени се отнасят само до наказанието и отнемането на моторното превозно средство. Второ, няма достатъчно съдебна практика. Трето, тези изменения и допълнения са твърде спорни и вече се подготвят промени на промените.
Непредпазливата престъпност причинява в известен смисъл по-големи вреди на обществото, отколкото умишлената престъпност. При пътнотранспортните произшествия загиват шест пъти повече хора, отколкото в резултат на умишлени убийства. Същото е съотношението и при телесните повреди (средни и тежки). Значителни са имуществените вреди от транспортните престъпления. Тук влизат и разходите за лечение на пострадалите. Неизмерими са и моралните, неимуществените вреди от транспортните престъпления – човешката мъка, страданията на убитите и ранените, и на техните близки.
У нас транспортните престъпления са два пъти по-разпространени, отколкото в Германия. Много от тях се извършват от младежи в пияно състояние, които скоро са придобили правото да управляват автомобил. Поради това са нужни както законодателни промени, така и организационни мерки за предотвратяване и ограничаване на престъпленията по транспорта. Върховният касационен съд следва с тълкувателно решение да насочи практиката по определяне на наказанията – като обърне внимание на съдилищата да отчитат повишената обществена опасност на транспортните престъпления и на личността на извършителите им и да определят съответни по-строги наказания.
1. Характеристика на престъпленията по транспорта
Правната уредба на транспортните престъпления е от най-сложните в особената част на Наказателния кодекс.
1.1. Обективна страна на престъпленията по транспорта. Основните престъпления по транспорта са предвидени в чл. 342 и чл. 343 НК. Повечето от тези престъпления (с изключение на чл. 342, ал. 1 и 2 НК) са резултатни, а не формални. Обективната им страна включва административно нарушение на правилата за движение плюс престъпен резултат (имуществени вреди, средна или тежка телесна повреда, смърт).
1.2. Субективна страна на престъпленията по транспорта. Те обикновено се извършват по непредпазливост. Касае се за ситуативни престъпления. Поради това важно значение за обществената опасност на престъпленията по транспорта има отношението на дееца към нарушаването на правилата за движение – дали той умишлено, или по непредпазливост нарушава тези правила. (По-точно е да се каже – „дали деецът съзнателно, или поради немарливост е нарушил правилата“, защото вината е отношение към крайния, престъпния резултат, а не към нарушаването на правилата). Това е един основните въпроси, които се обсъждат на конгреса по криминология в Брюксел през 1972 г. Конгресът препоръча да се предвидят тежки наказания в закона, когато деецът съзнателно е нарушил правилата, макар че вредите са малки. И обратното – когато деецът поради грешка е нарушил правилата, да не носи наказателна отговорност, въпреки че вредите са значителни (което е логично предвид разпоредбата на чл. 14 НК относно грешката).
Вината е един от най-трудните въпроси на наказателното право. Нещата се усложняват от това, че българското наказателно право е заимствано от руското и германското наказателно право. А те излизат от различни концепции за вината.
Наред с теоретичните проблеми съществуват и практически трудности, свързани с вината. Най-трудното в наказателния процес е да се установи субективната страна, преди всичко – вината. Защото вината е психическо, а не материално явление. Тя е субективното отношение на дееца към причинения от него престъпен резултат. На практика е трудно да се установят какви са били психическите преживявания на дееца по време на извършване на престъплението. Принципът е, че за субективното отношение на дееца към престъпния резултат (т.е.за вътрешните му психически преживявания) съдим по неговите действия, в които се е проявило, обективирало навън в материалния свят вътрешното отношение на дееца.
Важно е да се разграничи евентуалният умисъл от съзнаваната непредпазливост (самонадеяността), защото тук минава една от границите между престъпното и непрестъпно поведение. Престъпленията по принцип са умишлени деяния. А непредпазливите деяния са наказуеми само в изрично предвидените от закона случаи. Следователно от това дали дадено деяние е извършено умишлено, или непредпазливо, зависи дали то е престъпно, или не, т.е. дали то поражда наказателна отговорност, или не.
2. Измененията и допълненията на Наказателния кодекс от 1982 г.
През 1982 г. законодателят усъвършенства уредбата на престъпленията по транспорта в НК. Промените бяха подготвени две години по-рано – през 1980 г. от работна група на Министерството на правосъдието, която се ръководеше от заместник-министъра на правосъдието проф. Иван Ненов. В групата участваха видни специалисти по наказателно право като Иван Палазов – заместник-председател на Върховния съд и председател на наказателната колегия на ВС, проф. Милчо Паликарски – ръководител на отдела по законодателство при Министерството на правосъдието, Марин Петков – военен съдия във Върховния съд, Еню Комитов – представител на Висшия адвокатски съвет и други специалисти. Последният член на работната група бях аз. В законопроекта залегнаха идеите на проф. Костадин Лютов относно транспортните престъпления, повечето от които бяха заимствани от руското наказателно право.
В резултат на промените от 1982 г. днес Наказателният кодекс съдържа развита, нюансирана система от норми, които регламентират отговорността за различните видове престъпления по транспорта.
2.1. Разпоредбата на чл. 342, ал. 1 НК предвижда едно формално (безрезултатно) престъпление. Водачът на превозното средство само нарушава правилата за движение, без да причини престъпен резултат. Но законът изисква определено волево отношение на дееца към евентуалния престъпен резултат (телесна повреда или смърт). Това отношение трябва да е „допуска”. Ако деецът „иска” този резултат, тогава той ще отговаря за опит към телесна повреда или смърт, а не за транспортно престъпление.
2.2. Следващата разпоредба на чл. 342, ал. 3 НК предвижда вече резултатно престъпление – деецът нарушава правилата за движение и умишлено причинява значителни имуществени вреди, средна или тежка телесна повреда или смърт на другиго. Умисълът в този случай е евентуален (косвен).
Например водачът кара автомобила с превишена скорост в града, въпреки че на пътя има тълпа от хора. Съществува висока вероятност да причини смъртта на някого от тях. Водачът съзнава това, но представата, че може да убие човек, не го мотивира да спре или да намали скоростта. Дори липсва спирачен път. Представата за възможното настъпване на престъпния резултат не го кара да се откаже от намисленото, от преследваната цел. Той толкова бърза, че се съгласява, примирява се, с възможността да причини смърт на другиго. Обикновено деецът предпочита да не настъпи престъпният резултат, но представата за евентуалното му настъпване не е контрамотив за него. Деецът се помирява, съгласява с тази възможност и продължава поведението, в резултат на което причинява престъпните последици.
Умишлените престъпления по транспорта по чл. 342 НК се извършват твърде рядко на практика.
2.3. Разпоредбата на чл. 343, ал. 1 НК предвижда отговорност за непредпазливо причиняване на значителни имуществени вреди, средна или тежка телесна повреда или смърт в резултат на нарушаване на правилата за движение. Това е типичният, разпространен на практика случай на транспортно престъпление. При това са възможни две форми на вината – съзнавана непредпазливост (самонадеяност) или несъзнавана непредпазливост (небрежност).
а) Съзнавана непредпазливост (самонадеяност) е налице, когато деецът е предвиждал общественоопасните последици, които такова деяние обикновено по принцип причинява. Но в дадения случай съществуват конкретни фактори, които ще предотвратят резултата. Деецът разчита на тези фактори и е сигурен, че резултатът няма да настъпи. Тази негова субективна увереност обаче е обективно необоснована. В действителност факторите, на които той разчита, не са достатъчно силни, за да предотвратят престъпния резултат.
Например водачът на автомобила кара с превишена скорост в града и вижда човек да пресича платното на пътя. Но той не намалява скоростта, защото неговият автомобил има специална, ефикасна спирачна система. Освен това водачът е професионален състезател по автомобилизъм и многократно е успявал да спре пред такова препятствие. На трето място, човекът на платното е млад, енергичен, движи се бързо и водачът смята, че той ще успее да пресече платното, преди автомобилът да стигне до него. В този случай шофьорът разчита на няколко фактора, които според него ще предотвратят общественоопасния резултат. Но той неправилно е преценил тези фактори. Преувеличил е тяхното значение. В действителност те са се оказали недостатъчни и шофьорът е причинил смъртта на пешеходеца. В този случай шофьорът е проявил съзнавана непредпазливост (самонадеяност, престъпно лекомислие).
б) При втората форма на непредпазливостта – несъзнаваната непредпазливост (небрежност) деецът не предвижда настъпването на престъпния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди.
Например при десен завой и липса на видимост водачът изпреварва друг автомобил, въпреки забраната и удря идващия насреща колоездач като причинява смъртта му.
Освен това е възможна още една разновидност на небрежността – когато деецът не е могъл да предвиди смъртния резултат поради незнание на извършваната дейност и това незнание се дължи на неизвинителна причина – напр. на немарливо отношение към подготовката му. В този случай деецът сам се е поставил в невъзможност да предвиди резултата. Поради това не се изключва вината, а е налице небрежност.
3. Значение на „пияното състояние“ и „употребата на наркотични вещества“ за наказателната отговорност при транспортните престъпления
3.1. Вменяемост. Обикновеното алкохолно и наркотично опиянение не изключват вменяемостта. Това е безспорно в литературата и съдебната практика. Самият Наказателен кодекс изрично предвижда, че престъплението по транспорта може да бъде извършено „в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества“ – чл. 343, ал. 3 от НК. Само патологичното алкохолно и наркотично опиянение (отравянето) води до краткотрайно разстройство на съзнанието, т.е. до невменяемост (вж. Ненов, И. Наказателно право. Обща част. С., 1972, стр. 173 – 174).
3.2. Опиянението (алкохолно или наркотично) – като отегчаващо или квалифициращо обстоятелство при транспортните престъпления. Опиянението (алкохолно или наркотично) може да бъде смекчаващо или отегчаващо обстоятелство в зависимост от случая. Поначало алкохолът и наркотикът отслабват волевите задръжки на дееца, т.е. намаляват неговата вменяемост. А това би следвало да води до смекчаване и на отговорността за извършеното престъпление.
Но управлението на моторно превозно средство (МПС) е правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Употребата на алкохол или наркотици при управляване на МПС създава обективно по-голяма опасност от причиняване на вреда. Поради това опиянението (алкохолно и наркотично) в този случай е отегчаващо отговорността обстоятелство. Нещо повече, в някои хипотези законът въздига „пияното състояние“ и „употребата на наркотични вещества“ в квалифициращо обстоятелство – когато деецът при управляване на МПС по непредпазливост причини престъпен резултат (чл. 343, ал. 3 НК) – и съответно предвижда по-тежка отговорност.
3.3. Поставя се въпросът, може ли априори да се приеме, че когато водачът е в състояние на опиянение, той действа с евентуален умисъл? Разбира се, че не. Аргументът е в самия закон – чл. 343, ал. 3 НК предвижда отговорност за непредпазливо причиняване на смърт при управляване на автомобил в състояние на опиянение.
В практиката се срещат случаи, когато смъртта е причинена с евентуален умисъл. Но те са рядкост. Например преди трийсетина години Върховният съд прие, че водачът (автомобилен инструктор), който при управляване на автомобил в пияно състояние е нарушил правилата за движение като причинил смъртта на няколко души на автобусна спирка в град Х., е действал с евентуален умисъл. Виновният беше осъден на смърт. Подобен е казусът с журналиста М. Ц. в град С. Прокуратурата повдигна обвинение на водача за това, че при управляване на автомобил, след употреба на наркотични вещества, е нарушил правилата за движение и е причинил смъртта на М. Ц. с евентуален умисъл. Решението в крайна сметка е на съда.
Във всеки отделен случай следва да се преценят всички обстоятелства по делото и да се установи, какво е било конкретното психическо отношение на водача към причинения от него престъпен резултат – умисъл или непредпазливост.
4. Правната уредба на транспортните престъпления е твърде сложна. От обективна страна някои транспортни престъпления са формални – обективната им страна включва само престъпното деяниe (чл. 342, ал. 1 и 2 НК, чл. 343б, чл. 343в НК и др). Други транспортни престъпления са резултатни – обективната им страна включва освен деянието, още и престъпен резултат, както и причинната връзка между тях (чл. 342, ал. 3 НК, чл. 343 НК и др.). Както е известно обективната конструкция на престъплението обуславя субективната му страна.
При формалните престъпления вината е отношението на дееца към самото деяние, в случая – към нарушаването на правилата за движение. А при резултатните престъпления, вината е отношението към престъпния резултат. Но в този случай правоприлагащите органи следва да отчетат и отношението на дееца към нарушаването на правилата за движение – дали деецът съзнателно, или несъзнателно е нарушил тези правила. Това има значение за вида и степента на вината.
Нещата се усложняват от това, че законодателят е включил в субективната страна на някои формални престъпления (чл. 342, ал. 1 и 2 НК) и психическото отношение на дееца към един възможен, но ненастъпил резултат, който съществува само в съзнанието на дееца – „като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго“. С това законодателят подчертава изрично, че престъпленията по чл. 342, ал. 1 и 2 НК се извършват с евентуален умисъл. Защото ако деецът „иска” този резултат, той ще отговаря за опит към телесна повреда или смърт, а не за транспортно престъпление. Това е твърде специфичен случай, при който законодателят включва в субективната страна, освен вината, още и психическото отношение на дееца към един ненастъпил резултат. Това решение предизвика оживен спор в работната група през 1980 г., когато се подготвяха промените в НК от 1982 г. относно транспортните престъпления.
Всички тези обективни и субективни особености на престъпленията по транспорта трябва ясно да се посочат. Правоприлагащите органи (съдии, следователи и прокурори) трябва да излизат от правилна концепция и ясно теоретично разбиране за престъпленията по транспорта.
29
Коментирайте
Все пак това е сайт. А не е книжле.
Локуми. И боза.
Статията не е лоша, но е повърхностна. С основни постановки, без сериозен анализ на съдебната практика. А и подозирам, че последните изменения не са коментирани не поради причините, посочени в началото, а поради това, че статията е писана през 90-те години…
Ами напиши по-задълбочена, като тази ти е повърхностна. С всичките му кусури като гл.прокурор, като практик и теоритик в нак.право Филчев може би в момента няма кой знае каква конкуренция. Статията съдържа сбито, кратко , ясно и точно всичко най-важно за транспортните престъпления. Впрочем в този стил са му и повечето решения като съдия във ВС, без излишни разтягания и словесни еквилибристики.
Няма нужда да пиша каквото и да е – Ралица Костадинова преди сигурно 10 години вече има издадена задълбочена монография.
Ама нали друго си е някой с биографията на Филчев да надхвърля няколко реда и хора без сериозни познания и сравнителен материал да й се кефят…
е, как писана преди години (90-те), като дава пример с катастрофата на М.Ц. (журналист) в гр.С …
Филчев беше пълен провал като главен прокурор, но поддържа формата си на блестящ пеналист.
Несъмнено. Но това не го оневинява за текезесарщината му в публичното управление – Трактора, разни безобразни и гьонсуратлък с кадри тип „Баце“, „Маце“ и после … се сещам за една реч на Сталин и защо последния спечели с генералисимус – ВСВ. И на 29 август 1949 г. показа на Големия Сатана, че не е изключителен и да си наляга парцалите ако иска да не му стиска!
Филчев е пълен провал като държавник и най-вече като кадровик. А последното най-вече се очакваше от него. Щетите му са огромни. И непоправими. Засега.
Прокуратуро-чети! И не-не иде реч да чете местните -селските прокуратури от Бургас и Царево-няма начин да не са знаели за беззаконията. Да четат статията софийските прокуратури-тази статия е основания за последици по закон -вклч и за тези, заели позицията на щрауса. Статията изнася толкова скандални твърдения-и това предполага последици по закон за конкретните замесени, КАКТО И ЗА ЛИЦА ОТ ЛОКАЛНИТЕ ПРОКУРУРИ В БУРГАСКО-защото те са заели позицията на щрауса-как смятате каква е вероятността да не са знаели за беззаконията на местно ниво? И не-не е редно твърденията в статията да бъдат проверявани от която и да е бургаска прокуратура, това… Покажи целия коментар »
Добра статия. Явно съвестта на автора се пробужда. С мраморна глава в скута.
Филчев е ясен – продукт на руската школа в правото. Славослови Лютов, Ненов и други видни дейци на комунистическото наказателно право, което е донесло толкова беди на човечеството. Сталиновият НК е послужил за правно оправдание на 30 млн. убити и още толкова в ГУЛАГ. Тъпо е през 2023 г. да цитираш само Маркс, Енгелс и Ленин и да се прекланяш пред тях. Архаично е някакси. Хайде да вземе малко да прочете и законите и теоретиците на запад. Но как, като знае само руски, да му се не види…
Е поне Филчев е бил истински магистрат и наистина е влизал в съдебна зала, за разлика то Стою, Хр.Иванов, Славов и компания, искам да ги видя на един конкурс за съдии да се покажат какви експерти са по цялата гражданскоправна и наказателноправна материя! Най-големите „псевдодемократи“ реформатори, ми те са или ДС– наследници или комунистически прокурори, БКП– наследници, които на един конкурс не са ходили и по нищо не са се доказали, а единственото, което правят е да се занимават с пропаганда и грантове! Мога да се хвана на бас, че си нямат хабер от теоретици и закони на запад! Изправете… Покажи целия коментар »
Посочи ми поне един юрист в днешните времена, които да има авторитета и изписани тонове мастило и хартия, като всички тези, които си изброил „като дейци на комунистическото нак.право“.
Извинете „анонимен“, но вие очаквате романтична връзка, любов, от проститутка на Козяк. Това е нелепо!
Ето ти темата на темите Филчев! Нещо като фонда на фондовете. На ония умници в МФ.
За пред студентите във ВИИ „Карл Маркс“.
на ВИИ „Карл Маркс.
Ленинец. И никакво чувство за вина. Даже самокритика. Високомерна ехидност към всичко различно от неговото (само)мнение.
Е прав е бил Сталин. И Путин.
Мостът на бай Никола Филчето го отнесе оня ден пороя в морето. Барабар със съдебния състав и председател на съда и … съвестта.
Промени подготвяни две години, от магистрати и адвокати на най-високо ниво, а тук имаме НПО–таджии, които дори си нямат хабер какво пише в чл.9 НК, но са реформатори на Конституция, НПК, НК, пишман специалисти и техните верни съветници НПО-таджии без и те хабер да си имат! Основната им дейност с мегафона пред съдебната палата да реват правова държава, правова държава, а конкретно нищо, просто клишета и общи приказки!
Що го беше хванала липсата авторът? От погребението на Трактора.
Беше му аверче. Ама предателите винаги свършват зле. Не го пише в НК. А в Библията!
Много акъл. Много нещо.
Явно е бил голям практик. И много успешен практик.
Седял си той през 60-те години на 20-я век в гарсониерката в „Дружба“ и сътворил новия НК.
Строителят на съвременна България. Той. Майсторът и … военния прокурор Николай Колев.
Не е сътворил нищо, човекът си отбелязва, че е последна дупка на кавала в работната група от 1982 г. ръководена от колос като Ненов, от когто и днес четем!
Ха ха ха ха ха ха.
Неръкотворно сътворил НК.
Филчев добре се е сетил. Освен пеналистите, много от юристите не са наясно с тези основни постановки, да не говорим за депутатите. Нека малко да се образоват.
Лошо Седларов! Лошо.
И аз мисля, че идеята е добра. Не разбирам критиките. Материалът е образователен и трябва да се изпрати на умниците в НС
По-лошото, колега, е, че в Народното страдание нямат никаква идея не само от тези постановки, но и от право и законодателен процес. И тези страховити дефицити компенсират с комсомолски плам и див популизъм, в резултат на което законодателството ни заприлича на пачуърк – кръпка до кръпка, без връзка с останалите текстове на закона или с други нормативни актове, но затова пък лишени от всякаква логика. Самодейността е хубаво нещо, но само когато е за лична употреба. Когато дилетантщината се вихри в нормотворчеството, резултатът може да е само един – пълна трагедия.
А за да го има най-лошото … в Народното страдание … ни го имаше „авторът“ с Господ над него.
Авторът който сега дава ОТНОВО акъл. Авторът приятел на Трактора. Авторът лично ходатайствал да влезе Влади Янева в системата. Авторът преподавател в ВИИ „Карл Маркс“. След Алма матер. Авторът, авторът, авторът … на … НК.
Скромно и от сърце. По авторски.
Thanks to share such a great post. I am really aprreciate your work and realy enjoy and fun watch scuh type of drama I am really ipressed this amazing work.BiggBoss 17 live