За нуждата от реформа в системата на наказанията в България
Авторът
Доц. д-р Иван Ранчев е преподавател в Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и съдия в Наказателното отделение на Пловдивския апелативен съд.
Настоящата статия е изнесена като доклад на научна конференция „Технологии и право“, проведена на 30 октомври 2024 г. от Юридическия факултет на ПУ.
Нуждата от реформа в системата на наказанията все по-често става обект на обсъждане от научната общност в страната, с оглед на тенденциите в наказателното законодателство към втвърдяване на наказателната репресия по отношение на една сериозна част от най-разпространените престъпни състави. Друг е въпросът, дали това води до успешно пресичане и ограничаване на нивото на престъпността. Последното предстои да се проследи при предстоящия анализ на най-често налаганите през последните години в страната наказания.
1. При най-тежките наказания – доживотен затвор без замяна и доживотен затвор в системата на наказанията на Р България
Доживотният затвор се въведе като отделен вид наказание през 1995 г. в чл.37, ал.1, т.1 от НК (нова ДВ, бр. 50/1995 г.)[1], а в разпоредбите на чл. 38, ал.1 и ал.2 от НК (ДВ, бр. 153/1998 г.) се предвиди и наказанието доживотен затвор без замяна, което на практика отмени предходното най-тежко наказание в санкционната ни система – смърт, като твърде нехуманно. Но в системата на наказанията, очертана в чл. 37 от НК, този отделен вид наказание остана неотразен.
Горепосочените най-тежки наказания се предвиждат за сравнително немалък брой престъпления – против републиката, против личността, против собствеността, общоопасни престъпления, против отбранителната способност, военни престъпления и против мира и човечеството. На практика обикновено се налагат само при най-тежките квалифицирани състави на умишлените убийства и грабежи. Тези престъпления в нашата страна са относително стабилни по своя брой, но напоследък по различни причини се забавиха темповете на водене и приключване на наказателните производства с налагане на съответните наказания, което доведе до създаването на обществена нетърпимост към дейността на правораздавателните органи.
Освен това прави впечатление и обстоятелството, че все по-рядко подобни прояви се санкционират от съдилищата в страната с най-тежкото по вид наказание. Така, според Националния статистически институт (НСИ)[2], за периода от 2010 г. до 2023 г., т.е. в рамките на 14 години, наказанието „доживотен затвор“ е било наложено 46 пъти, а „доживотен затвор без замяна“ – общо 13 пъти, като през последните 6 години най-тежкото наказание не е било налагано от съдилищата.
В местата за лишаване от свобода (МЛС) в края на октомври 2024 г. са били настанени 124 лица с наложени наказания „доживотен затвор“ и 55 лица с наложено наказание „доживотен затвор без замяна“. Наложените наказания „доживотен затвор“, заменени по реда на чл.38а, ал.3 от НК с наказание „лишаване от свобода“ от 30 години, са 31 броя. Освободените условно предсрочно от тази категория са 16 лишени от свобода. Неоснователно задържан от същата категория е само един лишен от свобода[3].
Още в самото начало на включването им в системата на наказанията, различията на най-тежкото наказание доживотен затвор без замяна (ДЗБЗ) със следващото по тежест – доживотен затвор (ДЗ), са сравнително трудно откроими в разпоредбите на чл.38, ал.1 – 2 и чл.38а, ал.1 – 5 от НК. В чл.38, ал.1 от НК е посочено общо, че наказанието ДЗБЗ се налага само, ако конкретно извършеното престъпление е изключително тежко и предвидените цели в чл.36 не могат да бъдат постигнати чрез по-леко по вид наказание, а в ал.2 са дадени категориите лица, спрямо които не може да бъде налагано. В чл.38а, ал.1 от НК е отразена същността на следващото по тежест наказание – доживотния затвор, което представлява принудително изолиране на осъдения до края на живота му в места за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. В следващата ал.2 е посочено, че доживотният затвор се налага, когато извършеното престъпление е изключително тежко. Последното е идентично като условие с доживотния затвор без замяна, с изключение на преценката, че целите на чл.36 НК не могат да се постигнат с по-леко наказание.
По този начин най-съществената отлика се явява възможността обикновеният доживотен затвор да бъде заменен с наказание лишаване от свобода за срок от 30 години, ако осъденият е изтърпял не по-малко от 20 години по чл. 38а, ал.3 от НК. От тук и последиците, дори и да е работил по това време, да не му се зачитат работните дни по чл.41, ал.3 от НК, а само изтърпеният срок на доживотния затвор за лишаване от свобода, съгласно чл. 38а, ал.4 и ал.5 от НК. Въпреки това, в доктрината има известни спорове дали след тази замяна, ако лицето е работило, ще могат да се зачетат с обратна сила и работните дни[4].
По отношение на начина на изтърпяване на двата вида най-тежки наказания, условията са идентични. На осъдените, според чл.57, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, се определя винаги първоначален „специален режим“, който съобразно разпоредбите на чл. 198, ал.1 – 6 от ЗИНЗС, при провеждания мониторинг от началника на затвора след изминаването на една календарна година, може да доведе до изменение на режима в по-лек – „строг“. Тогава има възможност тази обща категория осъдени лица[5] при условията на по-облекчения режим да бъдат настанени в общи помещения с останалите затворници, като участват съвместно с другите лишени от свобода във възпитателни, образователни, спортни и други дейности. За тях остават единствено ограниченията по чл.199, ал.1 от ЗИНЗС, че не могат да бъдат поставени впоследствие на лек или общ режим и нямат право на награди, които се ползват извън затвора.
Според чл.199, ал.2 от ЗИНЗС, обаче се дава възможност на осъдените на обикновения доживотен затвор да бъдат настанени в затворнически общежития от открит тип, ако се замени наказанието им с лишаване от свобода, като ограниченията по ал.1 отпадат, т.е. се ползват с почти всички права на другите лишени от свобода. Тази промяна в законодателството се наложи, поради множество осъдителни решения против България от ЕСПЧ[6]. Неслучайно някои автори намират, че ЗИНЗС урежда срочното лишаване от свобода и доживотния затвор не като отделни и различни наказания (според НК), а като форми на една и съща санкция – лишаване от свобода, което бива срочно и безсрочно. Дори нещо повече, въпреки разделянето им в НК на отделни наказания, ЗИНЗС третира двата вида доживотен затвор, като една обща санкция[7].
При тази тенденция в наказателното и пенитенциарното право, все повече се налага виждането, възприето в повечето европейски държави, че най-тежкото наказание в системата от наказанията е нехуманно и следва да отпадне. То се подкрепя от част от посочените представители на доктрината, както и в практиката[8].
В съдебната практика възниква проблем във връзка с прилагане на разпоредбата на чл.38а от НК, която предвижда възможността след изтърпяването на поне 20 години от наложеното наказание доживотен затвор, за неговата замяна с наказание лишаване от свобода в предвидения максимален законов размер от 30 години. И от тук, при приспадането на изтърпяната част от наказанието доживотен затвор, последното може да се заменя само в рамките на фиксирания максимален срок 30 години, но трябва да се съобрази и дали същият не е надвишен. По този начин е напълно възможно едно лице, осъдено на наказание доживотен затвор, към момента на преценката за замяната му с наказание лишаване от свобода, да е изтърпяло по-дълъг период от 30 години в условията на МЛС, като остатъчният срок, с оглед на горепосоченото приспадане, да се явява незаконосъобразен и да се търси отговорността на държавата за превишената част над изтърпения размер от наказанието[9]. Така се стига до сериозно противоречие, защото до момента на тази преценка от съда в производството по реда на чл. 449 – 450 от НПК, лицето изтърпява напълно законосъобразно наложено със съответната присъда наказание доживотен затвор, а след вземане на решението за замяната му с точно фиксирания максимален размер от 30 години лишаване от свобода, реално се стига до подобно превишаване. Последното не стимулира по никакъв начин положителното решаването на въпроса от съдилищата, защото остава рискът за осъждането на държавата за претърпените имуществени и неимуществени вреди през остатъчния период над 30 години от осъденото лице.
Отделно, при замяна на наказанието доживотен затвор с лишаване от свобода, след изминаването на 20 години, но не повече от 30, няма пречка осъденият да поиска да бъде условно предсрочно освободен за остатъчния срок от замененото наказание, при наличието на дадена положителна характеристика от затворническата администрация във връзка с тази замяна[10]. По този начин, въпреки извършеното изключително тежко престъпление, има възможност впоследствие да се ревизира преценката за налаганото подобно наказание.
За мен по-логичното решение е да се изменят разпоредбите на чл.38а, ал.3 и чл. 39, ал.2 от НК като при замяната на наказанието доживотен затвор със следващото по тежест наказание лишаване от свобода, да не се посочва изрично такъв 30-годишен срок. По аналогия на разпоредбата на чл.43а, т.2 от НК за замяна на наказанието пробация с лишаване от свобода[11], там би могло да се посочи, че в случаите на замяна на наказанието доживотен затвор с лишаване от свобода, срокът на изтърпяната част от наложеното предходно наказание може да е по-голям от максимума, посочен в чл. 39, ал.2 от НК, като лицето следва да се освободи незабавно. Очевидно в тези случаи лицето ще бъде на една напреднала възраст, като освобождаването му би имало изключително хуманен характер, особено ако страда и от някакво сериозно заболяване.
2. По отношение на наказанието пробация
Открояват се две основни тенденции.
Първо, добре е да се има предвид, че в наказателния ни кодекс в повечето случаи наказанието пробация се предвижда като алтернативно наказание на лишаването от свобода или глобата[12]. По делата с по-значим обществен интерес, свързани с нанасяне на телесни увреждания на длъжностни лица по чл.131, ал.2 НК, квалифицираните състави на хулиганство и престъпления против транспорта, законодателят през последните години въведе минимален праг и увеличи горната граница на наказанието лишаване от свобода, като се изключи възможността да се наложи подобно наказание, дори при условията на чл.55 от НК. Затова и през последните близо 14 години, наказанието пробация се налага все по-рядко от съдилищата[13]. На този проблем обръщат внимание някои автори, като предлагат промени и в законовата уредба с цел разширяване на приложното поле на пробацията, която винаги да се предвижда алтернативно с лишаването от свобода[14].
На второ място, в много от случаите на наложено наказание пробация се констатира липсата на ефективни способи за привеждането му в изпълнение и успешното му изтърпяване. Причините за това в началото бяха свързани с липсата на добро взаимодействие на пробационните служби със структурите на МВР и органите на местното самоуправление, а напоследък с миграционните процеси в страната и трудното трансфериране на това наказание за изпълнение в другите държави-членки на ЕС[15], както и липсата на финансиране от държавата за включване на осъдените в курсове за професионална квалификация и програмите за обществено въздействие. Междувременно, в резултат на тези забавяния, някои от осъдените лица извършваха нови престъпления, за които им се налагаха ефективни наказания лишаване от свобода, чието изпълнение е с приоритет. И това доведе в много случаи до изтичане на давностните срокове за изпълнение на наложеното наказание пробация, тъй като са сравнително кратки (според чл.82, ал.1, т.5 и ал.3 от НК са две години и съответно три години). Привеждането в изпълнение на наложеното впоследствие наказание лишаване от свобода, на практика прекъсваше започнатото изпълнение на предходното наказание пробация, като се стигаше до изтичане на абсолютния давностен срок.
За да се преодолее този проблем, в ТР № 3/2017 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСНК на ВКС се предвиди, че след като не е налице неоправдано бездействие на компетентните държавни органи за привеждане в изпълнение на „изчакващото“ наказание пробация, а същото е обективно невъзможно, поради приоритетно наказание лишаване от свобода или мерки за неотклонение задържане под стража или домашен арест, давност за изпълнението на наказанието пробация не може да тече. И ако след освобождаването на осъдения от мястото за лишаване от свобода или ареста е започнало изпълнение на остатъка от наказанието пробация и той без основателна причина не изпълнява пробационните мерки, замяната при условията на чл.43а, т.1 и т.2 от НК принципно е възможна, ако не е изтекъл предвиденият срок по чл.82, ал.4, в ал.1, т.5 от НК. Същевременно се указва, че при изчисляването на 3-годишния срок на абсолютната давност за пробацията, не следва да се отчита времето, през което осъденият е търпял приоритетно ефективно наказание лишаване от свобода или спрямо него е прилагана мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест[16]. Последното доведе и до изменение разпоредбата на чл.228, ал.3 от ЗИНЗС (ДВ, бр. 13/2017 г.), според която ако по време на изтърпяване на наказанието пробация се постановят подобни мерки за неотклонение или бъде приведена в изпълнение друга присъда с наложено ефективно наказание лишаване от свобода, изпълнението на пробационните мерки се преустановява. В тези случаи пробационният служител изчислява изтърпяната част от наказанието пробация и я изпраща на прокурора, привел в изпълнение наказанието. Впоследствие затворническите власти уведомяват прокурора за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като се привежда отново първоначалната присъда за доизтърпяване на остатъчната част от наказанието пробация. Но, ако изпълнението на наказанието пробация изобщо не е започнало или преди внасянето на предложение за замяната му с лишаване от свобода по чл.43а, т.2 от НК е изтекла предвидената давност, поради последвало наложено ефективно наказание лишаване от свобода, тогава тази разпоредба е неприложима[17].
С промяната на горепосочената разпоредба в ЗИНЗС, както и с въведената от ВКС тълкувателна практика, фактически се „заобиколи“ императивната и по-висша норма на чл.82, ал.4 от НК за изтичане на абсолютната давност за изпълнение на наложеното наказание, без да се вземе предвид обстоятелството, че в много от случаите преди да се доизтърпи остатъчната част на наказанието пробация, осъдените лица могат да извършат ново, поредно престъпление, за което да им се наложи ефективно наказание лишаване от свобода. По този начин отново трябва да се прекъсне изпълнението на наказанието пробация и се изтърпява приоритетното, макар и следващо по ред, наказание лишаване от свобода. Така в продължение на години се изчаква да се доизтърпи от осъденото лице наложеното наказание пробация и се обезсмисля принципът за градиране в преценката на съда за налагане на най-подходящата санкция от по-лека към по-тежка по вид от системата на наказанията. В края на октомври 2024 г.[18], случаите на осъдени на наказание „пробация“, които са с мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“ и са осъдени на наказание лишаване от свобода, с преустановено изпълнение на пробационни мерки, са общо 232.
Затова считам, че тази проблематика би могло да бъде разрешена от законодателя по два начина. Първият, по-елегантен подход, е свързан с увеличаване на давностния срок за изпълнение на наказанието „пробация“, който съобразно разпоредбата на чл.82, ал.1, т.4 от НК сега е само две години. Няма пречка да се предвиди една нова, самостоятелна разпоредба като чл.82, ал.1, т.4а от НК, в която да се посочи изрично, че наложеното наказание „пробация“ не се изпълнява, когато са изтекли повече от три години. Така абсолютният давностен срок за изпълнение на наказанието пробация по смисъла на чл.82, ал.4 от НК ще се увеличи от три на четири години и шест месеца. Същевременно с това, в чл.82, ал.3 от НК би могло да се добави пояснително изречение, за това, че ако по време на изтърпяване на наказанието пробация се постановят мерки за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“ или бъде приведена в изпълнение друга присъда с наложено ефективно наказание лишаване от свобода, изпълнението на пробационните мерки се преустановява, като се прекъсва давността за наказателно изпълнение. Последното би било в съотвествие и с разпоредбата на чл.228, ал.3 от ЗИНЗС.
Втората по-рестриктивна възможност е да се въведе допълнителна отделна алинея в чл.43а от НК, в която да се предвиди, че ако осъденият, след като е осъден на наказание пробация, извърши друго престъпление, за което му се налага ефективно наказание лишаване от свобода, надвишаващо максимално предвидения давностен срок за изпълнение на по-лекото по вид наказание, пробационният съвет или съответният прокурор да могат да внасят предложение до съда за замяната на наказанието пробация с лишаване от свобода със зачитане на сроковете за изтърпяната му част. По този начин ще се постигне не само процесуална икономия, но и няма да се влага допълнителен ресурс по взаимодействие между различните органи от наказателното изпълнение към ГДИН, като ще се достигне до по-пълноценно постигане на целите по чл.36 от НК.
3. По отношение на по-леките видове наказания
Ако се игнорират статистическите данни за най-често срещаните наказания, свързани с лишаване от свобода, се очертава трайна тенденция към намаляване на налаганите по-леки наказания.
За наказанието „пробация“ тези резултати вече бяха обсъдени, като спадът за периода от 2010 г. до 2023 г. е повече от 5 пъти. Данните за налаганото наказание „глоба“ също сочат за неговото намаляване, което в края на периода е с около 25%[19]. А останалите по-леки видове наказания – „лишаване от права“, „конфискация на налично имущество“ и „обществено порицание“ се налагат все по-рядко[20].
Тук е мястото да се отбележи и още един практически проблем – наказанията „конфискация“ и „глоба“ в много от случаите, поради забавяне на своевременното вземане на обезпечителни мерки, на практика не могат да бъдат изпълнени. Трудно се постига събираемост на държавните вземания и поради бездействието от органите на дирекция „Държавни вземания“ на Националната агенция за приходите.
Наказанията „лишаване от права“ не се налагат самостоятелно, а обикновено редом с наказанието лишаване от свобода. В практиката прави впечатление, че през последните години тези наказания най-често се налагат от съдилищата за извършваните престъпления против транспорта, при длъжностни присвоявания, подкупи и др.
Най-лекото наказание „обществено порицание“ през последните години се налага изключително рядко, защото невинаги води до постигане на поставените в чл.36, ал.1 от НК цели. От една страна, няма сериозен поправителен ефект спрямо извършителя на престъплението, който не е обвързан, както преди трайно с местоживеене в определено населено място и с постоянна месторабота. От друга страна, при съвременните условия липсва и сериозен резонанс, за да се постигнат целите на генералната превенция спрямо останалите членове на обществото. Нужният ефект за съжаление се постига, макар и сравнително рядко, само в по-малките населени места, където хората се познават. Затова и намирам за логично да се преосмисли неговата роля и начин на изпълнение, както и дали да отпадне от системата на наказанията.
4. За тревожната и трайна тенденция на постоянно увеличаване от законодателя на размерите на предвидените наказания, свързани с лишаване от свобода за някои от престъпните състави за сметка на останалите по-леки наказания
Постигането на справедливост спрямо извършителите на най-често срещаните у нас престъпления винаги е било процес, в който органите на изпълнителната и законодателната власт се явяват длъжници на обществото. И за съжаление най-лесното решение от тяхна страна се търси посредством постоянното добавяне на нови квалифицирани престъпни състави и увеличаване на сроковете на предвидените наказания лишаване от свобода. По този начин, от една страна, се прави опит да се отговори на обществените очаквания за предвиждане и налагане спрямо най-разпространените престъпления на завишени наказания лишаване от свобода, а, от друга страна, се игнорира приложението на останалите видове наказания, без да се постига някакъв видим резултат в борбата с престъпността.
Последното обаче през последните години не доведе до някакъв видим ръст в броя на осъдените лица с наложени наказания, свързани с лишаване от свобода, а напротив – очертава се насока към тяхното намаляване[21]. Друга видима тенденция е, че налаганите наказания лишаване от свобода като относителен дял спрямо останалите, по-леки по вид наказания, трайно се увеличават, но същевременно с това и последните продължават да намаляват[22].
За този проблем се обръща внимание от множество автори, вкл. и с оглед на Концепцията за наказателна политика за периода 2020 г. – 2025 г., приета с Решение на Министерския съвет № 318/15.03.2002 г., но без видим резултат от последвалите законови промени[23].
С основание представителите на доктрината и практиката очертават като проблемни моменти: свръхкриминализацията, включваща понякога за определено тежко съставомерно деяние да се прилагат в условията на алтернативност двата вида доживотен затвор и наказание лишаване от свобода в максимален размер или обратно – за някои деяния е предвидено налагането на наказание лишаване от свобода или друго наказание, вместо административно наказание, както и случаи на дублиране на престъпен и административен състав за идентично деяние; за необоснованото утежняване на наказателната репресия, без да се постига по-висока ефективност при постигане целите на наказанието за дееца и обществото[24]; голяма част от предвидените наказания не съответстват на естеството и обществената опасност на деянията и накрая за формалното въвеждане на задължителните европейски стандарти, според правото на ЕС и международното право в наказателната ни система, без по съществото си да се постига в някаква степен нейното реформиране.
В заключение, темата е изключително обширна, като поставя множество въпроси в няколко области на наказателното право и дава възможност за сериозна дискусия сред правната ни общност.
[1] Вж. повече за въвеждането на този вид наказание, Лазар Груев, Санкционната система по българското наказателно право, 1997 г., Сиби, ISBN 978-8150-68-9, с.70-71.
[2] В данните от раздела за Инфостат, през 2010г. има наложени: 6 ДЗ и 1 ДЗБЗ; 2011 г. – 7 ДЗ и 4 ДЗБЗ; 2012г. – 6 ДЗ и 0 ДЗБЗ; 2013г. – 3 ДЗ, 0 ДЗБЗ; 2014г. – 5 ДЗ и 2 ДЗБЗ; 2015г. – 0 ДЗ и 2 ДЗБЗ; 2016г. – 6 ДЗ и 1 ДЗБЗ; 2017г. – 2 ДЗ и 3 ДЗБЗ, 2018г. – 2 ДЗ и 0 ДЗБЗ; 2019г. – 1 ДЗ и 0 ДЗБЗ; 2020г. – 2 ДЗ и 0 ДЗБЗ; 2021г. – 2 ДЗ и 0 ДЗБЗ; 2022г. – 3 ДЗ и 0 ДЗБЗ и 2023г. – 1 ДЗ и 0 ДЗБЗ https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/reports/result.jsf?x_2=560.
[3] Видно от изпратената до ПУ „П. Хилендарски“ по мое запитване справка от Главния директор на ГД „ИН“ при МП, с рег. №12433/24.10.2024г.
[4] Вж. становищата на проф. д-р Румен Владимиров, Наказателно-законодателната реформа от 1995г., Съвременно право, 1995г., кн. 4, с.17, проф. д-р Здравко Трайков, Наказателно-изпълнително право, Албатрос, 2007г., с. 307.
[5] Според ЗИНЗС, изтърпяващите двата вида наказания, всъщност са приравнени по своя статут в МЛС.
[6] Вж. Йоргов /2/ срещу България Решение от 02.09.2010г. Страсбург, пето отделение, окончателно от 21.02.2011г. по жалба № 36295/02г., Решение от 08.07.2014г. Страсбург, четвърто отделение, окончателно на 08.10.2014г. по делото Харакчиев и Толумов срещу България по жалби № 15018/11 и 61199/12 https://hudoc.echr.coe.int/eng#{%22itemid%22:[%22001-156576%22]}.
[7] Вж. Невена Орманджиева, Доживотният затвор по наказателното право на Република България, Сиела, 2024г. ISBN 978-954-28-4583-6, с. 304 – 305.
[8] Вж. Интервю на проф. Лазар Груев от 2012г. на https://lex.bg/bg//news_fb/view/50147. Невена Орманджиева, цит. съч. 2024г., с. 354 – 357. Вандова, Й. Кънчев, Д. Нечовешко ли е наказанието доживотен затвор без замяна по българското наказателно право, сп. Права на човека 2008г., бр.2. Станимир Петров, Елица Гиргинова, Доживотният затвор без замяна – нечовешко и унизително наказание, БХК, април 2010г. на https://www.bghelsinki.org/media/uploads/special/dozhivoten-zatvor-bez-zamyana-2010.pdf.
[9] За тази опасност още през 2007г. говори З. Трайков в цит. съч. на с. 306. Интересен е случаят с Тодор Чаракчиев, който е бил осъден с присъда № 13 от 24.03.1992 г. по н.о.х.д. № 210/1991 г., в сила на 06.05.1993г. на Старозагорския окръжен съд на наказание „смърт“, чрез разстрел. След въведения мораториум върху изпълнението му, впоследствие то е заменено последователно на „доживотен затвор без замяна” и на „доживотен затвор” с Указ № 4/25.01.1999 г. и Указ № 12/21.01.2013 г. на Вицепрезидентите на Р. България. С Определение № 260313/10.08.2021 г. по ч.н.д. № 97/2021 г. на Старозагорския окръжен съд, последното е заменено с наказание „лишаване от свобода“ за срок от 30 години, като на основание чл.38а, ал.5 от НК е зачетен престоят му в затвора за изтърпяно наказание, като е установено, че този срок е превишен с десет месеца и освободен.
[10] Вж. Ива Пушкарова, Наказателно правният отговор срещу изключително тежката престъпност: смъртното наказание, доживотният затвор и доживотният затвор без замяна в България, Сиела Норма, 2021г., ISBN 978-954-28-3703-9, с.638, според която в периода от 2012г. до август 2021г. подобна замяна е постановена спрямо 13 мъже и 1 жена, от които има трима условно предсрочно освободени, двама са освободени поради изтърпяване на наказанието, един помилван, чрез опрощаване на остатъка и един е починал. Описани са на с. 679 – 680 и три случая с условно предсрочно освободени.
[11] Там е посочено е изрично, че в тези случаи срокът на лишаването от свобода може да бъде под минимума по чл.39, ал.1 от НК.
[12] Примерно при по-леко наказуемите състави за нанасяне на телесна повреда по чл.130, ал.1 и ал.2, чл.131, чл. 133 от НК, за злепоставяне по чл.136, чл.138, чл.139 – 141 от НК, хулиганство по чл.325, ал.1 НК и др. Ако деецът не е бил осъждан и за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години за умишлено престъпление или до пет години за непредпазливо престъпление или по-леко наказание, се прилага чл.78а от НК. Същевременно се разшириха твърде много ограниченията за приложението й, в хипотезите на чл.78а, ал.6 от НК, което отново дава приоритет на лишаването от свобода. Възможно е на практика след подобно осъждане на лишаване от свобода с приложението на чл.66 от НК, в изпитателния срок да се извърши ново престъпление. И тогава да се сключи споразумение с налагане на наказание пробация, за да се избегне приложението на чл.68 от НК, което обаче е нелогично, с оглед степенуването на наказателната репресия от по-леко към по-тежко по вид наказание.
[13] Според данните на НСИ за периода от 2010г. до 2023г., ако през първата година общо наложените наказания пробация са били за 13 795 осъдени лица, за последната от периода година са само 2492.
[14] Вж. Тервел Георгиев, Пробацията в наказателното право, УИ „П. Хилендарски“, 2023г., ISBN 978-619-202-925-8 на с. 188.
[15] Вж. Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация, с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативни санкции, обн. ДВ, бр. 25/27.03.2012г., в сила от 28.04.2012г.
[16] Вж. Р № 5/30.01.2019г. по н.д. № 1172/2018г. на 1 н.о., № 24/02.03.2020г. по н.д. № 1177/2019г. на 2 н.о. на ВКС.
[17] Вж. Определение № 90 /24.02. 2022 г. от по ВЧНД № 636/2021г. на ПАС.
[18] Видно от изпратената справка до ПУ „П. Хилендарски“ по мое запитване с рег. № 13481/25.11.2024г. на Главния директор на ГД „ИН“ при МП – София.
[19] Според НСИ, осъдените лица на наказание „глоба“ през периода 2010г. – 2023г. трайно намаляват, защото в началото са осъдени общо 2098 лица, впоследствие спадат рекордно през 2015г. до 889 лица, а в края през 2023г. са 1505 лица.
[20] В НСИ тези наказания не се водят като отделна статистика, а общо в раздела „други“. В началото на периода през 2010г. е имало общо 766 осъдени лица с наложени от тази група по-леки по вид наказания, а в края през 2023г. са само 99 осъдени лица, което е направо символично.
[21] За намаляването на броя и наложените наказания доживотен затвор и доживотен затвор без замяна, вече се упомена в началото на статията. Според НСИ, в периода от 2010 – 2023г., през първата година осъдените на лишаване от свобода са 22 404 лица /в пиковата 2011 г. общо 26 583 лица/, а в неговия край през 2023г. трайно намаляват до общо 18 940 лица.
[22] Според НСИ през 2010г. съотношението им е 22 404 осъдени на лишаване от свобода спрямо 16 659 осъдени на по-леко по вид наказание, а през 2023г. има общо 18 940 осъдени на лишаване от свобода спрямо 4096 лица осъдени на по-леки наказания.
[23] Вж. З. Трайков, цит. съч. 2007г., с. 307 и проф. д-р Пламен Панайотов Наказателната политика и наказателния кодекс на България, сп. Юридически барометър, бр.20, 22.03.2023г. на https://news.lex.bg/%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD/2.
[24] Вж. Доклад от 30.05.2024г. на комисия към Съвета за криминологически изследвания на Министерство на правосъдието „Тенденции и превенция на престъпленията по автомобилния транспорт /чл. 343 – 343г от Наказателния кодекс/“, Приет с Решение на СКИ, Протокол № 1 от 28.11.2022 г. на https://mjs.bg/home/index/5969368b-539a-442a-bad0-6800db436e82.
17
Коментирайте
Прочетох няколко коментара за хуманизъм и права на затворници, като изцяло не съм съгласен с посочените от тях насоки. Колеги, замислете се, че в затвора не се влиза така лесно. Реално трябва да направиш някое много тежко престъпление, че да влезеш от първия път. По отношение на наказанията „пробация“ и „глоба“, те биха дали ефект на обикновения работещ човечец, който е сбъркал. Какво ще бземеш на бай М…. и му дреме на трибуквието за „държавното превъзпитание“, даже напротив стои си на топло, храни се три пъти на ден … За да има промяна на наказанията и хуманизъм, първо трябва да… Покажи целия коментар »
Общото положение – извън механиката на самите алинеи е – да се превъзпита личността – нещо – което системата е изпуснала в ранните детски години.
Но понеже намирисва на думата социализъм и Гошо Тарабата – ще оставим темата така.
Да се надяваме, че ще се случи
А дали има воля у хората, които могат да направят тези промени?
То капацитет няма
Оле майко. Добър анализ, но с това правителство не виждам шанс
Несъмнено е, че е назрял момента за промяна на системата на наказанията. Помоемутрябва да се разшири системата на наказанията глоба и пробация, като да бъде предвидена възможност за наказанието глоба да може да бъде заменена с пробация, вкщл. и общественополезен труд, при липсата на имущество, от което да бъде събрана тя. Едновременно с тжова трябва да се повишат всички давностни срокове за изпълнение на наказанията – не само за пробацията /според мен там давността трябва да стане 5 години, а за глобата най-малко три години/. Това е важно не само в контекста на ТР 2/2018 г., което на практика погаси… Покажи целия коментар »
Правосъдния министър е сложен на тоя пост понеже трябваше Борисов да му се реабилитира за дето не го кандидатира за кмет на София, а си беше платил. Дали мислите, че реално ще прави реформи?
Да се надяваме, че ще се случи нещо скоро с реално правителство
Чакайте си реални реформи. Как не.
Няма да има реформа с Гошо
„За мен по-логичното решение е да се изменят разпоредбите на чл.38а, ал.3 и чл. 39, ал.2 от НК като при замяната на наказанието доживотен затвор със следващото по тежест наказание лишаване от свобода, да не се посочва изрично такъв 30-годишен срок.“ Много ми харесват опитите на съдиите под прикритието на статистиката да си „разширяват“ тихомълком правомощията с подобни „логични“, мазни като джумерки., лесни за консумация и преглъщане от публиката, предложения, подчинение на идеята за целесъобразност и зависещи от прелиминарната положителна субективна характеристика на затворническата администрация и решението на съда, с което се търси флексибилност на системата от наказания, но всъщност… Покажи целия коментар »
П.С. Иначе причините за неналагането на глобите са повече от ясни, състоейки се в техния фиксиран, безкрайно нисък за инфлационните процеси в страната, размер, така че единственото разумно решение е да се актуализират стойностите на това наказание периодично, така че да се постигне все пак някакъв превантивно-превъзпитателен ефект, а не хората да се „плашат“ повече от административните органи и техните санкции, ощетяващи имуществото на извършителя понякога в пъти повече от случаите на постановяване на акт за виновно осъществяване на криминално деяние, чийто ефект се ограничава главно до факта на самото осъждане.
Хуманизъм е водещата нишка на статията и това е правилото. Кое ще превърне човека от звяр в човек. Естествено, че литературата и любовта към книгите. Филмите също. Може и Стивън Кинг.
Браво, авторе! И когато човек искрено мисли и съдейства за мира и се бори срещу потисници, сатрапи, завоеватели.
За малоумщината на „законодателя“ и за да се угоди на „общественото мнение“ в чл. 343 ал.3 НК за деяние, извършено на пешеходна пътека / без друго нарушение на ЗДвП / наказанието е приравнено с това, деецът да е бил пиян, надрусан, избягал от местопроизшествието, без правоспособност, минал на червено или превишил скоростта с над 50 км/ч. Най-често при ПТП на пешеходна пътека директно нанесената телесна повреда е лека, а смъртта респ. СТП, ТТП настъпват от падането на пострадалия на пътя. В тези случай обикновено деецът е нормален човек, в повечето случай без драстични наказания по ЗДвП, не е джигит и… Покажи целия коментар »