За несъстоятелността на физическите лица и абсолютната давност
1. В Народното събрание са внесени три законопроекта за несъстоятелност на физическите лица: законопроект за несъстоятелност на физическите лица, № 51-454-01-13, внесен от Борислав Гуцанов Гуцанов и група народни представители на 22.11.2024 г.; законопроект за несъстоятелност на физическите лица, № 51-454-01-42, внесен от Кирил Петков Петков и група народни представители на 12.12.2024 г.; законопроект за несъстоятелност на физическите лица, № 51-402-01-30, внесен от Министерския съвет на 30.12.24 г., които ще бъдат обединени. Приемането на уредба на несъстоятелността на физическите лица (които не са еднолични търговци или предприемачи), каквато de lege lata не съществува, поставя въпроса за необходимостта от правилата за т.нар. „абсолютна давност“ ( чл. 112 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)[1]).
2. Несъстоятелността на физическите лица ще създаде възможност за погасяване на задълженията им при наличие на предвидените в закона предпоставки. Какви са най-общо особеностите на тази бъдеща уредба[2]?
Законопроектите (с изключение на законопроект № 51-454-01-13) имат за адресат само физически лица, които не извършват по занятие търговска или друга стопанска дейност – чл. 2 от законопроект № 51-454-01-42 и чл. 2 от законопроект № 51-402-01-30.
Производството съгласно трите законопроекта е съдебно – то се развива под надзора и с участието на съда, което е гаранция за неговата законосъобразност.
За да се ползва от погасителния ефект, физическото лице трябва да е „неплатежоспособно“. Терминът има сходно значение и в трите законопроекта, като са налице отлики относно минималния размер на изискуемите парични задължения на длъжника, които длъжникът не може да изпълни – между 5 и 24 минимални работни заплати – вж. чл. 6 от законопроект № 51-454-01-13, чл. 8 от законопроект № 51-454-01-42; чл. 8 от законопроект № 51-402-01-30.
Погасителният ефект ще ползва само т.нар. „добросъвестни длъжници“. В законопроектите има известни нюанси относно съдържанието на този термин, но общото разбиране е, че не всеки длъжник, а само този, който поема задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи и който с действията си не уврежда своите кредитори, следва да се ползва от погасителния ефект на производството. Уредени са и конкретни хипотези на недобросъвестност, при които производство по несъстоятелност не може да се провежда – вж. чл. 8 от законопроект № 51-454-01-13, чл. 9 от законопроект № 51-454-01-42; чл. 9 от законопроект № 51-402-01-30.
Погасителните последици съгласно трите законопроекта евентуално могат да настъпят само ако длъжникът е активен, т.е. ако той е изявил воля за образуване на производството по несъстоятелност. При това достъпът до производството е доброволен – уредена е възможност, а не задължение за физическото лице.
Длъжникът е защитен, доколкото производството не засяга несеквестируемото му имущество (а съгласно един от законопроектите той има и право на издръжка) – чл. 38 от законопроект № 51-454-01-13, чл. 11, ал. 2 от законопроект № 51-454-01-42, чл. 12 и 13 от законопроект № 51-402-01-30. От друга страна, производството по несъстоятелност може да се образува и да се развие дори и длъжникът да няма достатъчно секвестируемо имущество за покриване на разноските – чл. 35 от законопроект № 51-454-01-42, чл. 38 от законопроект № 51-402-01-30.
И в трите законопроекта интересът на кредиторите също е защитен[3]. От една страна, погасителният ефект за задълженията настъпва като последица от универсално производство, в което имат право да участват всички кредитори и в което са налице възможности за тяхното пълно или частично удовлетворяване. От другa страна, кредиторите разполагат с уредени от закона процесуални средства за защита – гласуват погасителен план, участват в разпределение на имуществото и т.н. Привилегированите (с особени привилегии) кредитори запазват привилегиите си в производството по несъстоятелност – вж. чл. 59, ал. 1 от законопроект № 51-454-01-13, чл. 15, ал. 1, т. 1 и 2 от законопроект № 51-454-01-42 и чл. 17, ал. 1, т. 1 и 2 от законопроект № 51-402-01-30.
Възприет е общият за производството по несъстоятелност принцип за погасяване (уредени са изключения) на непредявените в производството вземания и неупражнените права – чл. 69 от законопроект № 51-454-01-13, чл. 89 от законопроект № 51-454-01-42, чл. 93 от законопроект № 51-402-01-30. В два от законопроектите са уредени допълнителни благоприятни за длъжника последици – (всички) задължения на добросъвестния неплатежоспособен длъжник за удовлетворяване на вземанията в производството по несъстоятелност се погасяват в посочени в закона срокове, дори и при липса на имущество – чл. 96 и 97 от законопроект № 51-454-01-42, чл. 100 и 101 от законопроект № 51-402-01-30, като за целта се провежда нарочно производство.
И в трите законопроекта са уредени правила за спиране и прекъсване на давността на вземанията на кредиторите – чл. 40 от законопроект № 51-454-01-13, чл. 16 от законопроект № 51-454-01-42, чл. 18 от законопроект № 51-402-01-30. Тези правила обаче не отменят общата норма на чл. 112 ЗЗД, спирането се отразява върху течението на абсолютната давност, но не и прекъсването, което поставя под въпрос материалноправните последици от несъстоятелността.
3. Какво разкрива сравнителният анализ на уредбата на т.нар. „абсолютна давност“ – чл. 112 ЗЗД и уредбата на несъстоятелността на физическите лица?
Абсолютната давност беше уредена като коректив на липсата на производство по несъстоятелност на физическите лица, които не са еднолични търговци. В мотивите на законопроекта за допълнение на Закона за задълженията и договорите (вх. № 054-01-56 от 25.06.2020 г.) въвеждането на института на абсолютната давност е обосновано с липсата „на каквато и да е възможност едно физическо лице, когато не може да погаси своите изискуеми задължения, да започне процедура по фалит или да се освободи от задълженията си след изтичане на определен период от време.“
Член 112 ЗЗД не се прилага за част от физическите лица, които извършват търговска дейност по занятие – едноличните търговци, както и за физическите лица – съдружници в дружество по чл. 357 ЗЗД (което е оправдано), но неясно защо ползва всички останали групи физически лица, които извършват стопанска дейност по занятие – земеделски стопани, занаятчии, лица, упражняващи свободни професии, и другите видове съдружници в търговски дружества, включително неограничено отговорните съдружници и „тайните съдружници“[4]. Това разрешение противоречи на Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване на ефективността на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132, която е транспонирана у нас, и която изравни по правен статус с оглед на несъстоятелността едноличните търговци и предприемачите – вж. чл. 760а-чл.760и от Търговския закон.
Съгласно чл. 112 ЗЗД всички вземания на длъжниците-физически лице се погасяват по право, без да е необходимо да се проведе каквото и да е производство, още по-малко пък съдебно (и, разбира се, не се упражнява контрол). Не се изисква и активно поведение на длъжника. Не е необходимо физическото лице да е затруднено при изпълнение на задълженията си (сравни чл. 71 ЗЗД). При това погасителният ефект е по-слаб, отколкото в производството по несъстоятелност, доколкото не засяга самото материално право, а възможността за неговата защита, и настъпването му изисква процесуално действие на длъжника – възражение пред съда. От друга страна, кредиторът се ползва и от нормата на чл. 118 ЗЗД.
Прилагането на абсолютната давност не зависи от предходното поведение на длъжника, както предвиждат обсъжданите законопроекти (дали той е „добросъвестен“) – задължението му ще се погаси, дори и той да е осъждан за престъпление против кредиторите, да не е декларирал доходите или имуществото си, да е поемал задължения, които не са предназначени за задоволяване на неговите и на семейството му нужди, да е представял неверни данни за своето имущество и доходи пред съда или синдика във връзка с производство по несъстоятелност, умишлено да е препятствал упражняването на правомощията на съда или синдика относно проверката на имуществото му и т. н.
Интересът на кредиторите не е защитен от института на абсолютната давност. Тази давност „санкционира“ само активните кредитори, тези, които са предприели действия за защита на своите права – вземанията на пасивните кредитори се погасяват с уредените в чл. 110 и 111 ЗЗД общи и специални давностни срокове.
Нарушен е критерият за пропорционалност – защото кредиторите, чиито вземания се погасяват с абсолютна давност, и то по независещи от тях причини, не разполагат с механизъм за компенсация. Техните вземания се погасяват, без е налице възможност дори за частичното им удовлетворяване, те не разполагат със средства за защита срещу погасителния ефект, който настъпва поотделно за всеки кредитор.
Привилегированите кредитори също търпят действието на давността, независимо че са положили грижа за обезпечаване на вземанията си. Погасителният ефект настъпва, независимо от прекъсването на давността. Спирането на давността има ограничено действие – то ползва кредитора докато трае исковото производство, но не и в изпълнителното производство, защото съгласно т. 10 от Тълкувателно решение №2/2015 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд по време на изпълнителното производство давността не спира, а се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение.
4. Представеното изложение убедително доказва, че след приемането на уредба на несъстоятелността на физическите лица е необходимо институтът на абсолютната давност да бъде отменен. Подобен подход отстранява противоречието между двете средства за защита на длъжника. Той е в интерес както на кредиторите, така и на длъжниците. Участието на кредиторите в производството по несъстоятелност на длъжниците-физически лица съответства на интереса на първите, тъй като им осигурява (известна) възможност за удовлетворяване, а защитава само почтените и добросъвестни длъжници.
Отмяната на абсолютната давност след установяването на уредба на несъстоятелността на физическите лица балансира интереса на страните по частноправното отношение. За длъжниците–физически лица несъстоятелността също е по-благоприятно средство, отколкото абсолютната давност, защото погасителният ефект засяга материалноправните им задължения (а не процесуалните им средства за защита), той настъпва при участие на длъжника само в едно производство и режимът на държавните такси и разноски за него е по-благоприятен, отколкото този по общото исково и изпълнително производство.
[1] Член 112 от ЗЗД гласи:
„С изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването и, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено.
Давността по ал. 1 не се прилага за вземания:
1. от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в дружество по чл. 357;
2. за непозволено увреждане;
3. за неоснователно обогатяване;
4. за издръжка;
5. за трудово възнаграждение;
6. за обезщетения по Кодекса на труда;
7. по повод приватизационна сделка;
8. по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт.
За давността по ал. 1 се прилагат чл. 115 и 118.“
[2] Отговорът на поставения въпрос е условен, тъй като все още не е ясно каква ще бъде бъдещата уредба на несъстоятелността на физическите лица. Предложените в законопроектите правила за това производство, макар и различаващи се, са подробни и обсъждането им излиза извън рамките на настоящия текст.
[3] Обсъждането на различните средства за защита на кредиторите и възможностите за тяхното усъвършенстване излиза извън рамките на настоящото обзорно изложение.
[4] Вж. Решение № 4 от 20 април 2021 г. по конституционно дело № 1 от 2021 г. на Конституционния съд на Република България.
11
Коментирайте
Защо след като внасям в прокуратурата сигнал как банката ми е крала парите и ни е лъгала за забави и с цел погасяване на забавите ни е отпускала кредити и така ни е вкарала с измама в дългова спирала разследващите институции укриват доказателства а прокуратурата си измива ръцете, какъв длъжник съм и защо ми е личния фалит. Смятам, че всичките суми за които кредиторите си ги искат, а са ни крали трябва да връщат в огромни размери.
Това не беше ли този некомпетентният според ВСС?
Макар и принципно да не съм съгласен с голяма част от „проскубаните мисли“ на един участник в този форум – за мен е досаден до втръсване (затова подминавам дългите и протяжни „умозаключения), този път не мога да отрека неговите морално-обществени възгледи. Тезата на професора е изначално неубедителна поради една простичка причина – дали е универсално или индивидуално изпълнителното производство, то е насочено към принудително удовлетворяване на вземанията на кредиторите (в изпълнителното производство могат да се присъединят множество взискатели, а и не малко от тях са присъединени по право), затова е предвидено, че при предприемане на изпълнителни действия, респ. при подаване… Покажи целия коментар »
„Адвокатът на кредиторите в България“ прави бърз превантивен разбор, за да посее семето на съмнението касателно абсолютната давност на задълженията на физическите лица и въпреки че донякъде има основание да се критикува разпоредбата в частта с изключването от нейния обхват на свободните професии и занаятчиите, извършващи по своята същност чиста стопанска дейност, това не означава, че нормата е за бунището, а зад „невинният“ опит да се премахне в цялост, съвпадайки с въвеждането на съвсем различно производство по несъстоятелност, навежда на мисълта, че някой отново се опитва да лобира тайно за своите клиенти. Желязото се кове докато е горещо, последното, което… Покажи целия коментар »
Човек от Петърч като ще схванее…
Молим се, че повече ще го схванат. Но май трябва да де надяваме изобщо да го зачетат
Няма финансова грамотност у българина. Това е
Добър анализ
Мда, всички т. нар. защитници на длъжниците, желаещи уредба на несъстоятелност на ФЛ, са абсолютни правни профани. Както и друг път съм казвал, в България над 90 % от длъжниците ще са недобросъвестни, така че файда за тях никаква няма да има. Най-много законодателят да премахне абсолютната давност, защото както се вижда основателни аргументи за това има, и тогава всички длъжници ще гризнат дръвцето. Та каквото сам си направиш, друг не може да ти го стори…
Абсолютната давност не е толкова абсолютна, колкото звучи. Вече имаше достатъчно разяснения, но явно трябва да се лобира.