За значението на термините „търговска дейност“ и „управителен“ и „контролен“ орган по смисъла на Търговския закон
1. Настоящите бележки са провокирани от различното тълкуване в съдебната практика на термините „търговска дейност“ и „управителен“ (и „контролен“) орган по смисъла на чл. 41, ал.1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), който урежда несъвместимост за кметовете на общини, на райони и на кметства, кметските наместници, заместник-кметовете на общини и на райони и секретарите на общини да извършват търговска дейност по смисъла на Търговския закон (ТЗ) или да участват в управителни органи на търговски дружества и кооперации за времето на мандата им. По-конкретно въпросите, които ще се разгледат, са дали участието в капиталово търговско дружество е търговска дейност, както и дали общото събрание на съдружниците или акционерите в капиталовите търговски дружества е управителен или контролен орган.
2. Анализът на съдържанието на тези термини ще бъде направен в съответствие със следните принципни положения.
2.1. Първо, тълкуването на използваните в чл. 41, ал. 1 ЗМСМА термини „търговска дейност“ и „управителен“ и „контролен“ орган не може води до различни резултати от тълкуването им съобразно разпоредбите на ТЗ, т.е. тези термини трябва да имат едно и също съдържание и по ТЗ, и по ЗМСМА.
Възприетият подход съответства най-напред с конституционния принцип на правовата държава, уреден в Преамбюла и в чл. 4, ал.1 от Конституцията на Република България (Конституцията). Този принцип, както многократно е посочвал в практиката си Конституционният съд (КС), е принцип, включващ в съдържанието си две групи изисквания за върховенството на правото във всички аспекти от обществения живот – изисквания във формален смисъл, и изисквания в материален смисъл. Правовата държава „във формален смисъл“ е държава на правната сигурност, едно от основните проявления на което е изискването за определеност, яснота и недвусмисленост на правните норми. Прилагането на този принцип в законодателната дейност на държава означава съдържанието на използваните в различните нормативни актове да бъде едно и също – така Решение № 1 от 27 януари 2005 г. по конституционно дело № 8 от 2004 г.; Решение № 7 от 16 юни 2005 г. по конституционно дело № 1 от 2005 г., Решение № 4 от 11 март 2014 г. по конституционно дело № 12 от 2013 г., и др.)[1].
Този подход се основава и на нормата на чл. 37, ал. 1 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (Указ № 883), която предвижда, че „думи или изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същ смисъл във всички нормативни актове“.
Съдебната практика се съобразява с нормите на чл. 4, ал. 1 от Конституцията и чл. 37, ал. 1 от Указ № 883 – вж. напр. Решение № 2512 от 13.03.2007 г. на ВАС по адм. д. № 9539/2006 г.
Тезата, че термините „търговска дейност“ и „управителен“ и „контролен“ орган имат едно и също съдържание по ТЗ и ЗМСМА, се потвърждава и от граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 41, ал. 1 ЗМСМА, която изрично предвижда, че терминът „търговска дейност“ трябва да се разбира по смисъла на ТЗ, т.е. – ЗМСМА не влага в съдържанието на тези термини значение, различно от това на ТЗ.
2.2. Вторият принцип, който ще бъде съобразен при тълкуването на разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗМСМА, е, че разпоредба, която установява забрани, не може да се тълкува разширително или да се прилага по аналогия – вж. в този смисъл Решение № 237 от 05.04.2012 г. на Върховния касационен съд (ВКС), второ търговско отделение (II т. о.) по търговско дело (т. д.) № 62/2010 г., Решение № 135 от 8.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 88/2009 г., II т. о., Решение № 48 от 29.07.2013 г. на ВКС, I т. о. по т. д. № 830/2012 г.
3. Значението на термина „търговска дейност“ ще бъде установено само в неговия правен смисъл – този, който е установен от законодателя. Защото терминът има и друг смисъл – икономически, житейски, и т.н., който е твърде широк и различен от правния. В литературата се посочва, че търговската дейност „обхваща стоково-паричните отношения в обществото“ – отношенията по „възмездната размяна на продуктите на труда“[2]. Твърди се също, че търговската дейност обхваща „не само търговията в тесния икономически смисъл на това понятие (като обмен на блага), но и всяка предприемаческа дейност[3].
3.1. Терминът „търговска дейност“ се използва многократно в ТЗ, но той не е дефиниран изрично – вж. например чл. 17а, ал.1, чл.29, ал. 1, чл. 31, 32, 53, чл. 206, ал. 8, чл. 277, ал.1, чл. 608, ал. 1, т. 2, чл. 609, 625, чл. 640, ал.2, чл. 700, ал.8, т. 3, чл. 760ж, ал. 1, т. 1, чл. 760и, чл. 776, ал. 2 и др. Съдържанието на този термин може обаче да бъде установено еднозначно по пътя на систематичното и историческото тълкуване.
От систематичното тълкуване на чл. 1, ал. 3 и чл. 2, т. 2 ТЗ може да се направи извод, че термините „търговска дейност“ и „търговец“ са еднозначни. Съгласно чл. 1, ал.3 ТЗ търговец е лице, което е образувало „предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин[4] даже ако дейността му не е посочена в ал. 1“. От този текст може да се направят два извода. Първо, извършването по занятие на сделките по ал. 1 на чл. 1 ТЗ (което е основание за придобиване на търговско качество) представлява „търговска дейност“. Второ, търговска е и дейността по чл. 1, ал.3 ТЗ, която надхвърля дейността по чл. 1, ал. 1 ТЗ, когато се извършва по търговски начин (а извършването на тази дейност е обективно основание за придобиването на търговско качество). Този извод се подкрепя и от систематичното тълкуване на чл. 1, ал. 3 и чл. 2, ал. 2, т.2 ТЗ – ако занаятчия, лице, извършващо услуги с личен труд или упражняващо свободна професия, извършва дейност по смисъла на чл. 1, ал.3 ТЗ, т.е. организира предприятие или извършва търговска дейност, това лице придобива търговско качество, т.е. става търговец[5].
До същото заключение води и историческото тълкуване на чл. 1, ал. 1 ТЗ. До изменението на ал.1 на чл. 1 ТЗ през 1996 г. придобиването на търговско качество беше последица от извършването по занятие на посочените в тези разпоредби „дейности“, т. е. търговската дейност обхващаше сделките по ал.1 на чл. 1 ТЗ.
В същия смисъл се произнася и практиката на ВКС – вж. Решение № 60925 от 29.03.2022 по гр. д. № 3078/2020 г. на IV гр. о.
Законът е еднозначен – той урежда една единствена търговска дейност – тази, която води до придобиването на търговско качество. Той не познава други видове търговски дейности с по-малка или по-голяма интензивност.
Във всички случаи търговската дейност се извършва „по занятие“ – чл. 1, ал. 1 ТЗ, което означава: а) постоянно, трайно; б) с цел получаване на доход, печалба (т.е. не с цел потребление).
Търговската дейност трябва да се извършва от свое име. Единственото изключение от това положение е уредено изрично относно търговския представител – чл. 32, ал.1, изр. 1 и 2 ТЗ. Това изключение обаче е условно, защото наистина търговският представител може сключва сделките на принципала от негово име, ако е упълномощен, но дейността си като търговски представител – сключването на договора за търговско представителство (която именно предопределя положението му на търговец), той упражнява от свое име – чл. 32, ал.1, изр. 1 ТЗ.
Законодателят разграничава търговската дейност от останалите стопански дейности, по-точно той предвижда, че търговската дейност е вид стопанска дейност – чл. 760а ТЗ (защото търговската дейност е такава стопанска дейност, която се извършва по търговски начин, т.е. или се обособява в извършване на сделките по чл. 1, ал.1 ТЗ, или се организира като търговско предприятие – чл. 1, ал. 3 ТЗ). Терминът стопанска дейност също не е дефиниран от законодателя, но в литературата е безспорно, че това е дейност, която се извършва с цел получаване (а при юридическите лица и разпределение) на доход, т.е. има спекулативен характер. Спекулативният характер на търговската дейност е с по-висока степен на интензивност от този при останалите стопански дейности[6].
3.2. Извършва ли съдружникът или акционерът в капиталово търговско дружество в това си качество търговска дейност по смисъла на ТЗ?
Една от легално уредените класификации на търговските дружества е установена в чл. 64, ал. 3 ТЗ. Търговските дружества могат да бъдат персонални или капиталови. Събирателното и командитното дружество са персонални, а дружеството с ограничена отговорност, акционерното дружество и командитното дружество с акции – капиталови.
В закона не съществува легално определение на персоналните и капиталовите дружества. Затова характерните особености на капиталовите дружества може да бъдат установени въз основа на анализ на правната уредба.
Както показва наименованието им, капиталовите дружества трябва да поддържат определен от закона минимален капитал при учредяването си и след това, който по правило се формира от стойността на имуществени вноски на съдружниците или акционерите – чл. 117, ал. 1, чл. 161, ал. 2, чл. 253, ал. 2 ТЗ. Капиталът се посочва в дружествения договор, съответно в устава и се вписва в търговския регистър. Уредени са специални правила за набиране и запазване на капитала. Съдружниците или акционерите, които често са юридически лица и обикновено са повече на брой от съдружниците в персоналните дружества, нямат задължение за лично участие в дейността на дружеството. По правило те имат по-малко на брой (и с по-малка тежест) задължения от съдружниците в персоналните дружества.[7] Тяхното участие в управлението е ограничено и се свежда до дейността на орган на дружеството, който приема решения по най-важните въпроси за съществуването, структурата, имуществото, членствените правоотношения и други – чл. 137, ал. 1, чл. 221, 256 ТЗ. Оперативното управление е поверено на професионалисти, които може и да не са съдружници или акционери – чл. 141, чл. 233 и сл., чл. 258 ТЗ. По този начин се улеснява разделението между участието в дружеството и неговото управление и контрол (т.е. участието е пасивно).
Съдружниците или акционерите отговарят ограничено за задълженията на дружеството. Имущественият им риск е зависим от вноската, а не от дейността на съдружниците или акционерите – който е внесъл повече, ще загуби повече, но ще получи по-голям дял от печалбата и ще има по-широки възможности да влияе върху вземането на решения от органите на дружеството. Инвестиционният характер на участието предпоставя членствените права да са прехвърлими, което води до тяхната ликвидност и улеснява дружеството както да набира средства, така и да извършва дейността си независимо от промените в членския си състав – чл. 129, чл. 185, чл. 253, ал. 2 ТЗ. По същата причина прекратяването на членственото правоотношение на съдружник или акционер не води до прекратяване на дружеството.
Описаните особености на капиталовото дружество са в сила за акционерното дружество. При останалите две капиталови дружества се наблюдават известни отклонения, характерни за персоналните дружества.
Така съдружниците в дружеството с ограничена отговорност имат задължение за оказване на съдействие за осъществяване на дейността на дружеството, неизпълнението на което е основание за изключване на съдружника – чл. 126, ал. 3, т. 1 ТЗ. Приемането на нов съдружник не е свободно, а се извършва по решение на общото събрание на съдружниците – чл. 122. Някои автори приемат, че дружеството с ограничена отговорност е „междинен тип“ дружество[8]. Тази теза не съответства на правилото на чл. 64, ал. 3 ТЗ, което обявява дружеството с ограничена отговорност за капиталово. Наистина в уредбата на това дружество се наблюдават персонални елементи (задължението за съдействие), но преобладават капиталовите дружествени характеристики, поради което дружеството с ограничена отговорност се отнася от закона (чл. 1, ал.2 във връзка с чл. 63, ал. 3 и чл. 64, ал. 1, т. 3 ТЗ), теорията и практиката към капиталовите търговски дружества. Независимо от това, обстоятелството дали дружеството с ограничена отговорност има „хибриден“ характер, е правно ирелевантно за търговския характер на участието, защото участието в персоналните дружества също не представлява търговска дейност – вж. т. 3.3.
При командитното дружество с акции освен командитни акционери има и неограничено отговорни съдружници, които формират съвета на директорите – чл. 253 и 258 ТЗ. Независимо от наличието на комплементари, уредбата на това дружество е в по-голяма степен съобразена с тази на акционерното дружество, поради което то също е обявено от закона за капиталово.
Последиците от участието в дружеството за възникването на търговско качество ще бъдат разгледани последователно при трите вида капиталови търговски дружества.
3.3. Най-напред ще бъде отделено внимание на дружеството с ограничена отговорност.
Законът не предвижда, че с придобиване на качеството съдружник последният започва или може да извършва търговска дейност.
Това положение е безспорно в литературата. Авторите са категорични, че участието в дружество с ограничена отговорност не предполага и не придава търговско качество на съдружниците – съдружниците могат да бъдат физически лица, които не са търговци, и организации с нестопанска цел[9]. В същия смисъл се произнася и ВКС – вж. Решение № 21 от 25.03.2013 г. по т. д. № 290/2012 г. на ВКС, I т. о.
Несъмнено съдружникът може в друго качество да извършва такава дейност. Така той може от свое име извън участието си в дружеството да извършва търговска дейност, т.е. да бъде търговец, но тази търговска дейност няма нищо общо per se с дейността на търговеца като съдружник. После, съдружникът може да представлява дружеството пред третите лица при извършване на неговата (на дружеството) търговска дейност като управител, прокурист или търговски пълномощник. В последния случай обаче не съдружникът, а дружеството извършва търговска дейност, защото съдружникът действа от негово, а не от свое име.
Съдружникът би могло да придобие търговско качество само ако тази последица би възникнала от съдържанието на неговото членствено правоотношение, което налага да се отдели внимание на вида и предмета на членствените му права и задължения.
Правата и задължения на съдружниците са имуществени и неимуществени.
Съдружниците в дружеството с ограничена отговорност са титуляри на следните имуществени права: право на част от печалбата, право на ликвидационен дял, право на пропорционално участие при увеличаване на капитала. Членственото правоотношение на съдружника обхваща и различни неимуществени права – управителни права (право на участие в общото събрание на съдружниците и право на глас) и контролни права – право на информация и право на достъп до дружествените книжа. Съдружниците разполагат и с три колективни управителни права – да искат от управителя свикване на общото събрание на съдружниците – чл. 138, ал. 3 ТЗ, да искат прекратяване на дружеството по съдебен ред – чл. 155, т. 1; да искат от съда назначаване или освобождаване на ликвидатор при наличие на важни причини – чл. 266, ал. 4 ТЗ. Упражняването на нито едно от тези права няма за последица извършването от свое име на сделки по чл. 1, ал. 1 ТЗ или организирането от името на съдружника на предприятие по чл. 1, ал. 3 ТЗ. То е свързано с търговската дейност на дружеството, а не на съдружника. Упражняването на правото на ликвидационен дял и на предимственото право не е насочено към получаване на доход. Аналогично е положението и при неимуществените управителни и контролни права – те също не са свързани с цел получаване на доход на съдружника. Упражняването на управителните права може обаче да постави въпроса дали не се нарушава забраната за участие в управителни органи, на който ще се отдели внимание по-късно.
Преди да се разгледат задълженията на съдружниците, следва да се посочи, че анализът на задълженията е условен и се извършва само за пълнота на изследването, защото изпълнението на задължение per se не може да бъде основание за възникване на търговско качество – доколкото търговското качество разширява правосубектността на лицата (преди всичко на физическите лица), никой не може да бъде задължен да извършва търговска дейност, т.е. да стане търговец – подобна теза е противоконституционна (чл. 19, ал. 4 и чл. 44, ал. 1 от Конституцията).
В тежест на съдружниците възникват задължение за вноска и други имуществени задължения, които може да се уговорят в дружествения договор – например за допълнителни парични вноски. Изпълнението на тези задължения няма как да представлява търговска дейност, защото не попада под хипотезиса на нормите на чл. 1, ал.1 и 3 ТЗ.
Член 124 ТЗ урежда три неимуществени задължения на съдружниците в дружество с ограничена отговорност – да участват в управлението на дружеството, да оказват съдействие за осъществяване на неговата дейност и да изпълняват решенията на общото събрание. Тези задължения имат строго личен характер.
Задължението за участие в управлението няма нищо общо нормите на чл. 1, ал. 1 и 3 ТЗ, така че изпълнението му не може да представлява извършването на търговска дейност, но би могло да нарушава забраната за участие в управителни органи, на което ще се отдели внимание в хода на изложението.
Изпълнението на задължението за съдействие също не може да обоснове търговско качество на съдружника, т.е. то не може да бъде търговска дейност. Първо, това задължение е неимуществено, т.е. изпълнението му не може да бъде насочено към получаване на доход/печалба. Съдружникът е длъжен да го изпълнява безвъзмездно. Второ, задължението е чисто фактическо, извършването на правни действия от името на дружеството изисква представителна власт, която сама по себе си се предпоставя от наличието на правоотношение, различно от членственото – организационно, ако съдружникът е управител, или представително, когато съдружникът е прокурист или търговски пълномощник (но тогава ще бъде нарушена друга забрана, уредена в чл. 41, ал.1 ЗМСМА, която не е предмет на изследване в тези бележки, тъй като по нея няма спор нито в литературата, нито в практиката).
Извършването на чисто фактически действия не е търговска дейност – както чл. 1, ал. 1, така и чл. 1, ал. 3 ТЗ изискват сключването и/или изпълнението на правни сделки. Този извод е безспорен относно търговската дейност по чл. 1, ал. 1 ТЗ, тъй като съвпада с последиците от граматическото тълкуване на тази разпоредба. Извършването на търговска дейност по чл. 1, ал. 3 ТЗ може да включва фактически действия – създаване на организационна структура, планиране на дейността, ръководство на работници и служители, но тя безусловно изисква и сключването на сделки – сключване на трудови договори и договори за управление, създаване на договорни отношения с доставчици и клиенти и т.н. Трето, съдействието се отнася до търговската дейност на самото дружество, а не на съдружника, последният съдейства на дружеството при извършването на неговата, а не на своята дейност. Вън от това, ако той извършва търговска дейност от свое име, за себе си, тя може да бъде конкурента на тази на дружеството и съдружникът ще наруши задължението си за лоялност – чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ.
Що се касае до задължението за изпълнение решенията на общото събрание, това задължение е неимуществено и изпълнението му няма и не може да има спекулативен характер.
Изводът, че участието в дружество с ограничена отговорност не представлява извършване на търговска дейност, може да бъде обоснован и по аргумент за по-силното основание. В литературата е безспорно, че участието в персонално дружество не води до възникването на търговска дейност, защото съдействието, което съдружниците оказват на дейността на дружеството, се отнася до дейността на дружеството, а не на съдружниците. Затова съдружници в събирателното дружество могат да бъдат физически лица и организации с нестопанска цел, а участието в събирателно дружество не предполага, нито придава търговско качество на съдружниците. ТЗ в чл. 1 определя изчерпателно способите за придобиване на търговско качество, а сред тях не е членството в събирателно дружество[10]. Наистина съдружниците в събирателното дружество и комплементарите в командитното дружество управляват и представляват дружеството, освен ако с дружествения договор не е решено друго – чл. 84, ал.2, чл. 89, ал.1, чл. 99, ал. 2 ТЗ. Ако те управляват и представляват дружеството, съдружниците са управителни органи – защото персоналните дружества нямат обособена органна структура. В такъв случай по отношение на тях ще бъде налице несъвместимост по смисъла на чл. 41, ал. 1 ЗМСМА, но не защото са съдружници, а защото са управителни органи. За разлика от персоналните дружества, съдружниците в дружеството с ограничена отговорност не могат да управляват и представляват дружеството – тези функции са предоставени на управителния орган – управителя (чл. 141, ал.1 и 2 ТЗ).
Разбирането, че участието в дружество с ограничена отговорност и въобще в каквото и да е търговско дружество, е търговска дейност, е в противоречие със смисъла на учредяването на търговските дружества – те се учредяват, за да се обособи имуществото и дейността на дружеството от имуществото и дейността на съдружниците, ако физическите лица – съдружници искат да извършват търговска дейност, те могат да се впишат в търговския регистър като еднолични търговци.
Именно защото участието в капиталовото търговско дружество не е търговска дейност, законодателят изрично го урежда като случай на несъвместимост – вж. чл. 195, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт, който забранява на магистратите да бъде съдружници в търговски дружества.
3.4. Налице ли са отклонения от тези изводи при едноличното дружество с ограничена отговорност?
Когато дружеството с ограничена отговорност има само един съдружник (наречен „едноличен собственик на капитала“), то е еднолично. Едноличното дружество с ограничена отговорност не е самостоятелна организационна форма, различна от дружеството с ограничена отговорност, а негова разновидност. Общите правила за дружеството с ограничена отговорност се прилагат за едноличното дружество с ограничена отговорност, доколкото това не противоречи на едноличния характер на дружеството.
Законът не урежда специални изисквания към единствения съдружник, различни от тези, приложими към съдружниците в дружеството с ограничена отговорност. Той може да бъде както физическо, така и юридическо лице. Не е необходимо едноличният собственик на капитала да бъде търговец, нито пък учредяването на едноличното дружество има за последица придобиване на търговско качество от едноличния собственик на капитала[11].
Едноличният собственик на капитала упражнява функциите на общото събрание на съдружниците – чл. 147, ал. 2 ТЗ. Доколкото тези негови функции нарушават забраната за участие в управителни органи по чл. 41, ал. 1 ЗМСМА, ще бъде обсъдено по-нататък в изложението.
Едноличният собственик – физическо лице може да реши да бъде управител на дружеството – чл. 147, ал. 1 ТЗ. В този случай той ще упражнява функциите на управителен орган и тази забрана на чл. 41, ал. 1 ЗМСМА ще бъде нарушена (но не и забраната за извършване на търговска дейност). Необходимо е едноличният собственик на капитала да приеме решение в този смисъл (което трябва да бъде в писмен документ – протокол (така Решение № 52 от 20.06.2017 г. по т. д. № 3631/2015 г. на ВКС, II т. о.) и да се впише в търговския регистър – вж. Решение № 171 от 27.12.2018 г. по гр. д. № 3015/2018 г. на ВКС, I гр. о. Възможно е обаче той да реши управителят да бъде друго физическо лице. Тогава несъвместимост няма да бъде налице.
3.5. Участието на физическо лице в акционерно дружество не е упражняване на търговска дейност по смисъла на ТЗ (по изложените в т. 3.3 съображения). Ограничението на чл. 160, ал. 2 ТЗ, което забранява учредител да бъде обявеният в несъстоятелност, не означава, че акционерите трябва да са търговци, нито пък че те придобиват търговско качество след възникване на членственото им правоотношение. Смисълът на правилото е да се предпази дружеството от участие на лица, които икономически са се провалили. Акционерното участие е пасивно и чисто имуществено. От икономическа гледна точка значението му е еквивалентно на другите форми на инвестиране – например влагане на пари в кредитна инвестиция. Правата на управление и контрол на акционерите са по-ограничени от тези на съдружниците в дружество с ограничена отговорност – чл. 181, ал. 1, чл. 220, ал. 1, чл. 223, ал. 2, чл. 223а, 224, чл. 232, ал. 5 ТЗ. Що се касае до участието на акционера в общото събрание на акционерите, на него ще бъде отделено внимание по-надолу в хода на изложението. Акционерите нямат нито право, нито задължение за съдействие с оглед дейността на дружеството.
Едноличното акционерно дружество също както едноличното дружество с ограничена отговорност не е самостоятелна организационна форма, а разновидност на акционерното дружество. Общите правила за акционерното дружество се прилагат за едноличното акционерно дружество, доколкото това не противоречи на едноличния характер на дружеството. Изискванията към едноличния собственик на капитала и последиците от възникването на членственото правоотношение са същите както при акционерното дружество с повече от един член[12].
3.6. Командитното дружество с акции е дружество с две категории съдружници командитни акционери и комплементари – чл. 253, ал. 1 ТЗ. То има капиталов характер, като за него субсидиарно се прилага уредбата за акционерното дружество – чл. 253, ал. 2 ТЗ.
Участието на командитните акционери по естеството си е близко до това на акционерите в акционерното дружество, но управителните им права са по-ограничени – чл. 257 и 258 ТЗ. По изложените в т. 3.5 съображения не може да се приеме, че те извършват търговска дейност. Комплементарите са членове по право на съвета на директорите и на това основание те нарушават забраната на чл. 41, ал. 1 ЗМСМА (но не и в качеството си на съдружници).
4. Какво е значението на термина „управителен орган“ и „контролен орган“ по смисъла на Търговския закон? Управителен и контролен орган по смисъла на Търговския закон ли е общото събрание на съдружниците или акционерите в капиталовите търговски дружества, съответно едноличният собственик на капитала при едноличните търговски дружества?
4.1. Законът използва термина „управителен орган“ в чл. 21, ал. 3, чл. 57, т. 4, чл. 141, ал. 8 и 9, чл. 206, ал.6, чл. 234, ал.2, т. 1 и 2, чл. 260ц, ал.3, т. 1 и 2 ТЗ.
Граматическото и логическото тълкуване на чл. 21, ал. 3, чл. 57, т. 4, чл. 141, ал. 8 и 9, чл. 234, ал.2, т. 1 и 2, чл. 263, ал.3, т. 1 и 2 ТЗ е основание за извода, че под управителен орган по смисъла на тези текстове следва да се разбира колегиалният орган на капиталово дружество, аналогичен по правомощията си на управителя на дружеството с ограничена отговорност, който осъществява оперативно управление и представлява дружеството – съветът на директорите или управителният съвет на акционерното дружество, съветът на директорите на командитното дружество с акции. Пасивният и инвестиционен характер на участието на съдружниците и акционерите в капиталовите търговски дружества, обстоятелството, че те поначало не вземат решения във връзка със сключените с третите лица сделки и не участват в правоотношенията с третите лица, е причина те да не носят негативни последици от обявяването в несъстоятелност на дружеството, в което са участвали.
Забраните са реципрочни – те се отнасят до лица, които са участвали в органи за оперативно управление на обявено в несъстоятелност дружество, защото същите лица искат да станат членове на органи за оперативно управление в друго дружество, а това е опасно за оборота. Затова те нямат за адресат съдружниците или акционерите на обявеното в несъстоятелност капиталово дружество.
В този смисъл се произнася и правната литература, в която никой никога не е твърдял, че участието в общото събрание на съдружниците или акционерите на обявено в несъстоятелност дружество е пречка съдружникът или акционерът впоследствие да бъде прокурист, едноличен търговец, член на управителен орган на друго дружество[13].
Така приема и трайната съдебна практика – вж. 21, ал. 3 ТЗ Определение № 292 от 15.04.2013 г. по ч. пр. д. № 1760/2013 г. на ВКС, I т. о., Определение № 1149 от 08.05.2024 г. по т. д. № 1847 / 2023 г. на ВКС, II т. о.
До идентичен извод води и систематичното тълкуване на разпоредбата на чл.747, ал. 2 ТЗ с цитираните разпоредби, която предвижда възстановяването на правата на физическите лица, които са участвали в управлението на обявени в несъстоятелност търговски дружества[14].
Що се касае до разпоредбата на чл. 206, ал. 6 ТЗ, тя несъмнено визира съвета на директорите или управителния съвет на акционерното дружество, защото общото събрание на акционерите не е легитимирано да представлява дружеството и да представя в търговския регистър за обявяване съобщение за сключения облигационен заем.
4.2. Терминът „контролен орган“ се среща в следните разпоредби: в чл. 21, ал. 3, чл. 57, т. 4, чл. 141, ал. 8 и 9, чл. 234, ал.2, т. 1 и 2, чл. 260ц, ал.3, т. 1 и 2 и чл. 264в, ал. 4 ТЗ. Както показва самото наименование на органа, „контролен орган“ при капиталовите дружества е контрольорът при дружеството с ограничена отговорност и надзорният съвет при акционерното дружество.
4.3. От цялостната уредба на общото събрание на дружеството с ограничена отговорност се налага изводът, че то не е нито управителен, нито контролен орган по смисъла на ТЗ. Това разбиране е съобразено с капиталовия характер на дружеството, едно от изражението на който е разделението на инвестицията от управлението и контрола (затова, за разлика от персоналните дружества, съдружниците могат да не бъдат управители).
Дружеството с ограничена отговорност има три органа – два задължителни (общо събрание на съдружниците и управител) и един факултативен – контрольор.
Участието на общото събрание на съдружниците в управлението е ограничено. То се занимава само с въпроси, които имат основно, трайно значение за дружеството[15] – вж. чл. 137, ал. 1 и др. ТЗ. Общото събрание не е всекомпетентен орган и не може да извършва оперативни управленски действия. То не може да има и представителни функции. В литературата се приема, че общото събрание е обсъждащ и решаващ орган[16]. Решенията му имат вътрешнокорпоративен характер и нямат действие за третите лица.
Управителят е единственият оперативен управителен и представителен орган на дружеството – чл. 141, ал. 1 ТЗ.
Контрольорът извършва фактически действия по спазване на дружествения договор и опазване на имуществото – чл. 144, ал. 1 ТЗ. Той е единственият контролен орган. Функциите на контрольора се изпълняват от управителя, когато няма избран контрольор.
Обстоятелството, че търговското дружество е юридическо лице, т.е. е изкуствено създаден правен субект, и необходимостта от стабилност и ясно разграничаване на действията, извършвани от неговите органи, е причина да се приеме, че правилата за разпределението на компетенциите между неговите органи имат императивен характер, т.е. че поначало прехвърлянето на компетентност от един орган на друг няма правно действие. Общото събрание не може да ограничи или разшири компетенциите на управителя и контрольора, уредени от закона. Управителят и контрольорът не могат да прехвърлят свои компетенции на общото събрание.
Управителят и контрольорът са длъжни да изпълняват решенията на общото събрание – чл. 141, ал. 1 ТЗ. Тази зависимост обаче е ограничена. Съдружниците не могат в това си качество да дават указания на управителя и контрольора и да наложат изпълнението им. Те не могат и сами да извършат действията вместо управителя. Общото събрание не може да отменя актовете на управителя и контрольора, в случай на нарушение на решенията на общото събрание от тяхна страна, единствената му възможност е да ги освободи от длъжност. Вън от това, подчинеността на управителя и контрольора на решенията на общото събрание има действие само във вътрешните отношения, а в отношенията на дружеството с трети лица управителят не е ограничен по никакъв начин в правомощията си. Липсата на съгласие на съдружниците да се продаде недвижим имот, обективирано в решение на общото събрание на съдружниците по чл. 137, ал. т. 7 ТЗ, не опорочава сделките, сключени от съдружника с право на управление – арг. от – т. 1 от Тълкувателно решение № 3/2013 от 15.11.2013 г. на ВКС, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии. Те са действителни и обвързват дружеството.
Затова забраната по чл. 41, ал.1 ЗМСМА не обхваща участието на дадено лице като съдружник в дружество с ограничена отговорност. Няма значение дали съдружникът е мажоритарен или миноритарен и дали упражнява контрол по смисъла на § 1в от допълнителните разпоредби на ТЗ – той не може да контролира, да извършва или да отменя действията на управителния орган (управителя) и на контрольора.
Аналогично е положението и при едноличното дружество с ограничена отговорност – едноличният собственик на капитала не упражнява контрол върху вземането на решения от страна на управителя (и затова не е управителен орган) и контрольора. Този извод се поддържа в съдебната практика. Така в решение Решение № 9266 от 23.08.2021 г. по адм. д. № 4708 / 2021 на Върховния административен съд се приема, че в нормата на чл.137, ал.1 ТЗ са посочени изчерпателно правомощията на общото събрание, включително и да избира управителя, да определи възнаграждението му и да го освободи от отговорност, които се упражняват от едноличния собственик на капитала, но не е предвидено негово правомощие да упражнява контрол при вземането на решение от лицето, което го представлява – управителите на дружеството.
4.4. Общото събрание на акционерите има положение, което е подобно на това на общото събрание на съдружниците в дружеството с ограничена отговорност. Неговото участие в управлението и контрола е още по-ограничено – вж. чл. 221 ТЗ. Общото събрание не може да се произнася по въпроси, които не са му предоставени от закона или устава. То не може да дава задължителни указания на управителните и контролните органи (в закона не е предвидена подобна възможност), нито да представлява дружеството пред третите лица. Причината за тези ограничения е ярко изразеният капиталов характер на акционерното дружество. Акционерите са инвеститори и те възлагат управлението и контрола на дружеството на професионалисти – капиталовото им участие е откъснато от управлението и контрола. Влиянието на акционерите върху текущата дейност на дружеството се изразява чрез конституирането на постоянно действащите органи на управление и контрол на дружеството. Затова е без значение дали участието на акционерите е мажоритарно или миноритарно, както и дали дружеството е еднолично.
4.5. Що се касае до командитното дружество с акции, командитните акционери по закон не могат да участват в оперативното управление – чл. 258 ТЗ, а правомощията на общото събрание са още по-ограничени от тези на общото събрание на акционерното дружество. Затова общото събрание на акционерите на това дружество не е негов управителен орган (нито пък контролен орган).
5. Предвид изложеното, се налагат изводите, че по смисъла на ТЗ и чл. 41, ал.1 от ЗМСМА участието в капиталово търговско дружество не е „търговска дейност“, както и че общото събрание на съдружниците или акционерите не е „управителен“ или „контролен“ орган на капиталовите търговски дружества.
[1] Вж. също Друмева, Е. Конституционно право. С: Сиела, 2008, с. 146.
[2] Вж. Герджиков. О. Коментар на Търговския закон. Книга първа, чл. 1-112. С: Софи-Р. 2007, с. 83. …
[3] Вж. Торманов, З. Търговско право. С: Издателски комплекс – УНСС, 2020, с.24.
[4] Няма да се отделя внимание на значението на термина „търговски начин“, той е анализиран в литературата, а значението му излиза извън предмета на настоящите бележки.
[5] В същия смисъл вж. Голева, П. Търговско право. Обща част. Търговци. С: Апис, 2014, с. 39.
[6] Вж. Голева, П. Търговско право. Обща част. Търговци. С“: Апис, 2014, с.42-43.
[7] Вж. Стефанов, Г. Търговско право. Търговско качество, търговско предприятие, търговско представителство, търговски дружества – общи положения, търговски сделки – общи положения. Велико Търново: Абагар, 2005, с. 182.
[8] Вж. Златарев, Е. Търговско право. Обща част, видове търговци, търговски сделки, несъстоятелност. С.: Сиела, 2002, с. 97. Така и Таджер, В. Капиталови търговски дружества. С: 2011, с. 29.
[9] Вж. Герджиков. Коментар на Търговския закон. Книга втора. Чл. 113-157. С: Алиена, 1994, с. 354.
[10] Вж. Антонова, А. Събирателно дружество. С; Сиби, 2004, с. 37.
[11] В този смисъл изрично вж. Стефанов, Г. Еднолични търговски дружества. С: ИК „Труд и прав“, 2015, с. 89.
[12] Вж. Стефанов, Г. Цит. съч., с. 89.
[13] Вж. Стефанов, Г. Търговско дружествено право. Търговски дружества – общи положения. Отделни видове търговски дружества. Велико Търново: Абагар, 2014, с. 384 и 545. Вж. също Таджер, В. Капиталови търговски дружества. С: 2011, с. 192. Така Григоров, Г. Несъстоятелност. С: Сиби, 2017, с. 406.
[14] Вж. Григоров, Г. Несъстоятелност. С: Сиби, 2017, с. 424-425. Вж. също Решение № 260072 от 27.01.2022 г. по т. д. № 4132 / 2011 г. на ТО VI-12 състав на Софийски градски съд.
[15] Затова някои автори го наричат „върховен“ или „висш“ орган“ – вж. Герджиков. Коментар на Търговския закон. Книга втора. Чл. 113-157. С: Алиена, 1994, с. 354, Голева, П. Цит. съч., с. 266, Стефанов, Г. Търговско дружествено право. Търговски дружества – общи положения. Отделни видове търговски дружества. Велико Търново: Абагар, 2014, с. 377.
[16] Вж. Таджер, В. Цит. съч. с. 83.
52
Коментирайте
Кому са нужни толкова забрани и ограничения и какъв е резултата от това море/ лавина от правни норми. Има ли ефект- НЯМА. Е не е ли нужен един сериозен анализ и да с поопрости/ разтовари живота на хората от глупави наивитетни регламентации. Иначе всички обещават разтоварване от административния тормоз и терор. Нека професор Калайджиев напише един материал в тази посока. От смисъла на тези ограничения и ефекта от прилагането им
Тази статия е последното ми разочарование от идолите ми в тази професия и поредното доказателство че човешкото падение е безкраен процес Не се съобразява нито със знание талант положение или авторитет . въпрос както в случая е единствено И този професор да има желание да претърпи падение. Завършения му академичен талант позволява даровити интерполации и прикриване на същността чрез мнима изчерпателност. Другият вариант е просто този великолепен цивилист да няма никакво понятие от търговско право или практиката на търговското право и това може би е по-добре като вариант. Щеше да е интересно да анализира компетентностите на общите събрания на съдружници… Покажи целия коментар »
Чудя се дали въобще е ненужно да се попада в такива безсмислени несъвместимости. Каквоналага едно лице да напусне изцяло предишната си битност и дейност и да я прехвърли на роднините, приятели или други сламени хора. Това е едно прикрито лицемерие, което не е нужно. С нищо не допринася за антикорупцията и конфликта на интереси ,а напротив дори го прикрива и изпира. А по същество всеки който е прехвърлил на свои близък дяловете сили, акциите или самото предприятие си стои кротко и безпристрастно неучаствайки в дейността на своите/ роднинско- приятелски дейности. Така е с уж безпартийността „деполитизирането“. На практика такова няма… Покажи целия коментар »
tl;dr Калайджиев: Описаните в чл. 124 ТЗ задължения на съдружник в ООД не представляват търговска дейност:
Чл. 124. Съдружникът е длъжен да изплати или внесе дяловата вноска, да участвува в управлението на дружеството, да оказва съдействие за осъществяване на неговата дейност, както и да изпълнява решенията на общото събрание.
Сигурно са изпълнение на нравствен дълг????
Търговец
Чл. 1. (1) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните СДЕЛКИ:
(3) За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1.
И какво е „търговска дейност“ – участие в ООД?! А участието в персонални дружества, а участието в АД, вкл. ЕАД и това ли е търговска дейност. Трети курс в Университета?!
Не намействайте персоналните дружества да не се изложите съвсем, колежке.
Ето, разбрахме какъв е нашият апологет на чалгата, вкл. и правната – обръщение към жена, с подчертано негативна конотация (да омаловажи моето мнение, да го принизи, да го подиграе), стар тролски подход. А защо да не съм „джендър“, от третия пол, „то“. Безсмислици не ми се четат. А защо да не е персонално дружество – участието в персонално дружество също ли е търговска дейност, осъществявана по „ЗАНЯТИЕ“. Та, нали и ООД има персонални елементи. И каква е разликата между персонално и капиталово ТД при предпоставките на чл. 41, ал. 1 ЗМСМА. Трети курс в Университета?!
Абе колежке, самият ваш идол Калайджиев ви е написал, че при персоналните дружества има несъвместимост:
Ако те управляват и представляват дружеството, съдружниците са управителни органи – защото персоналните дружества нямат обособена органна структура. В такъв случай по отношение на тях ще бъде налице несъвместимост по смисъла на чл. 41, ал. 1 ЗМСМА, но не защото са съдружници, а защото са управителни органи.
Да, всъщност е така! Но това не отменя казаното за капиталовите дружества, както и за тролския подход, който се поддържа!
Хахахха, всички засегнати кметчета на ППДБСС си издействали платено становище. Напразно се хабите.
Това го разбрахме. Друго по същество на статията?!
Не е редно в закона да .не съществува легално определение на персоналните и капиталовите дружества.
И аз искам дефиниция на субективно право, тея стотина члена от някакви закони не са ми ясни.
Разпродажба! Преносимият мини климатик охлажда, овлажнява и освежава. Безшумен и преносим, можете да го вземете на работа или на плажа, перфектно и бързо охлажда стаята. Много хубава цена:–- https://use.my/arctik
Хубаво тълкуване, ама напусто.
Очевидно е, че духът на 41 (1) ЗМСМА има за цел да покаже, че който иска да е кмет, трябва да няма какъвто и да било допир с алъш-вериш, за да няма съмнение, че бачка в обществен, а не в личен интерес.
Моля, всички, които споделят мнението на професора, да оборят аргумента ми ad absurdum: Ако Калайджиев е прав, един кмет може да е съдружник в няколко стотин дружества, упражняващи значителни икономически дейности, къде миноритарен, къде мажоритарен, и това НЕ Е търговска дейност и не представлява никакъв конфликт на интереси. Обяснете ми защо това е позволено и не е проблем?
И преди да ми кажете да прочета тезата на професора, прочетох я. Но само книжните академици, отделени от истинския бизнес, могат да напишат подобно несъстоятелно твърдение: „Аналогично е положението и при едноличното дружество с ограничена отговорност – едноличният собственик на капитала не упражнява контрол върху вземането на решения от страна на управителя (и затова не е управителен орган) и контрольора. Този извод се поддържа в съдебната практика. Така в решение Решение № 9266 от 23.08.2021 г. по адм. д. № 4708 / 2021 на Върховния административен съд се приема, че в нормата на чл.137, ал.1 ТЗ са посочени изчерпателно правомощията… Покажи целия коментар »
А ако е акционер в ЕАД, също ли извършва“търговска дейност“ по смисъла на специалния закон, който изрично препраща към това понятие към ТЗ? А и законът не предвижда несъвместимост при „контролиране“ на капиталовото ТД, а само да е негов контрольор. Ако законодателят е имал нещо друго „навпредвид“, да измени закона, а не той да бъде дописван. По този начин би се приело, че и когато магистрат е акционер (че контролира дружеството), то е налице несъвместимост – това обаче е извън целите на закона (не може ли магистратът, респ. кметът да инвестира своите пари?!). Наистина, тази статия можеше да се напише… Покажи целия коментар »
Сравнението с АД и акции не е уместно. Като висши теоретици трябва да сте разбрали, че участието в ООД има персонален елемент, а при АД такъв може да е крайно елиминиран (публична търговия на акции). Ако вие си мислите, че има публична търговия на дялове от ООД, късайте дипломата.
Не зная кой „ще къса дипломата“ – прочетете законЯ, а след това коментирайте. Дадох примера с ЕАД, за да подчертая неправилността на Вашата теза – а къде виждате разграничение между капиталовите дружества в разпоредбата на чл. 41, ал. 1 ЗМСМА?! Или и тази разпоредба е неуместна – оставете моето становище!
Също така акционерът няма задължения да участва в работата на дружеството, няма задължение да гласува на събранията и т.н. Вижте как стои въпросът с ООД – ако съдружник не съдейства за дейността може да бъде изключен. Айде сега ми обяснете как това задължение за съдействие не е търговска дейност, а някакво друго изпълнение на дълг. При АД такива неща няма.
Неслучайно казахме, че статията е написана за студенти – браво, преминал сте 3 курс. А, като „висш“ теоретик мога да Ви препоръчам да се замислите защо единственото търговско дружество (при това капиталово) е изнамерено от доктрината – ООД, и то от германската доктрина, както и защо то не е било уредено в отменения ТЗ на Царство България, а с отделен закон (мисля, че беше през 1924 г.). Но преди това, препоръчвам Ви да прочетете законЯ и моите кратки, но пределно ясни аргументи. Язък – професорът е обяснявал толкова обстойно, а не се чете! То и законите не се четат, а… Покажи целия коментар »
Калайджиев ли е виновен/ ТЗ или чл. 41, ал. 1 ЗМСМА
От всички аналогични по съдържание разпоредби, ограничаващи заемането на висши държавни постове, единствено в ЗМСМА, чието изменение влиза по същото време като това в ЗА, а и е специален, е написано, че „търговската дейност“ е по смисъла на Търговския закон, на останалите места такава конкретизация няма, което обяснява защо е цитирал тази разпоредба, просто „играе на сигурно“, но дори и да е прав за значението на израза само в рамките на ТЗ, щото там му е силата, няма как това да се приложи автоматично и за другите публични органи, въпреки опитите разсъжденията да бъдат насочени в нея посока Индуктивният подход… Покажи целия коментар »
„Ваня Г.“ – „Ако бях на мястото на „Бухала“, бих го посъветвала повече да не се излага, дори и неговите становища да са смислени (други няма), ама не ги възприемам“.
Хо-хо-хо-хо-хо, АССГ и базови постановки на търговското право. Резултатът е съвсем очакван, но нека не упрекваме поколенията, изпитвани от Г. 🙂
Ще вземат ли да вдянат най-накрая съответните лица що е то търговско право, че до тука административните съдилища малко си го съчиняват сами и отстраняват кметове като замаяни
Да се чете и препрочита…, да се наизусти и да се рецитира сутрин на гладно и вечер преди сън.
Особено и задължително от административни съдии, включая и от ВАС.
Би било добре да си направвт труда.
Айде стига с тези напазарувани и поръчани от ПП ДБ статии, понеже много техни хора у кметове го загазиха с несъвместимост, а Калая е техен човек. Излагации на стари години. Аман!!!
Доста бърза реакция в на професора, в подкрепа на тезата, че съдружниците не извършват търговска дейност, с която трудно може да се съгласи човек, но при всяко положение трябва да се внинава къде се стъпва, тъй като авторът неслучайно е изложил юридически издържани, но „санитарни“ аргументи в самото начало на статията, за да ни „хързулне“ на свой терен – сякаш отделните закони не предвиждат различно значение, особено, ако става дума за различни правни дялове (публично и частно право). Дори и така бих поел риска да се опитам да опровергая някои от твърденията му, крепящи цялостната конструкция, в само начало, без… Покажи целия коментар »
Моля, върнете се в трети курс! Надявам се, че това е учтива критика на правното становище на едно компетентно лице с юридическо образование (това е термин, използван от Вас, нарекъл се Бухала). Обаче с малко закъснение, отново дочакахме смисления коментар, макар и да не го споделяме (алюзия с думите на един друг активен участник).
Хубавото нещо на правото е, че се развива, а на утвърдените авторитети, макар и със солидна преднина и тежест на техните изводи, че могат да бъдат, ако не напълно, то поне частично опровергани. Въпреки евентуалните недостатъци в моите доводи, намирайки ги за „най-доброто, което може да се извлече от текста в обратен на развитата позиция смисъл“, не мога да приема споменатото вече унифициране на значението на термините търговец и търговска дейност, това е прекалено прекалено според мене.
Критикуваш Калайджиев?
Това е наистина маргинално.
Творчески успех, след като Калайджиев няма „пропуск“.
И не – правото не е „час по литература“.
Е, имали сме повод да не се съгласим със становища на професора. Но тук това не е важното – наистина статията е написана като за студенти, за да подчертае определени образователни дефицити. А за Бухала сте съвършено прав – понякога е досадно да се сравняват „Бухали“ с „Орли“ на правото.
То тоя Бухал има ли тема /от обща теория на правото до космическо право/, по която да не се е изказал „компетентно“?
Той е „компетентно лице с юридическо образование“, каквото и това да означава. Този неологизъм на Бухала е сходен с другия: „юридическо лице“ – лице, което е с юридическо образование.
Разбрах. Нещо като медицинско лице или лице, притежаващо необходимата медицинска експертиза. Може също да се приеме и за юридическо лице на медици с необходимата експертиза – ЮЛМНЕ. Дали скоро ще го „инкорпорират“ парламентарно със ЗИД на ЗЛЗ?
Като знам, как преди години по разни нагласени конкурси, разни неизвестни на юриспруденцията хорица станаха административни съдии…………
Намери с гугъл статията от афера за конкурсът за административни съдии, първоначално инсталиране: НАГЛАСЕНИ СКАНДАЛНИ КОНКУРСИ В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА. КЛАСИРАНЕТО Е ГОТОВО ПРЕДИ КОНКУРСА!
Отдавна ви казвам,че в съдилищата съдиите трябва да бъдат изпитвани на периодични атестационни изпити, от изпитващи ИЗВЪН съдебната система-с цел обективност. Въпрос на едно изречение промяна в Конституцията, а следващите промени ще са скоро. Инсталираните не са по-по-най, а са учили право заедно с колегите си извън съдебната система-слушали са заедно лекции при едни и същи преподаватели, чели са еднакви учебници, един съдия не е нещо повече от юрисконсулт, и е напълно редно лица , извън съдебната система-преподаватели, адвокати, много държа-юрисконсулти да изпитват съдиите, с цел атестация на знанията. Подготвения не се страхува от изпит, проблем да бъдат изпитвани съдиите-няма.… Покажи целия коментар »
Всички юрисконсулти, с които съм общувал имат „дефицити“, изключвам това да се отразява на работата им, но в „пряк“ сблъсък – са доста зле, една получи буквално „гърч“ на заседателната банка, защото – като юрисконсулт по банково дело – направи оттегляне на иска и съдията ми даде „решението“.
Много „сгърчвания“ съм виждал, юрисконсултите не ги бива в съдебната зала.
Да кажем така – не е основната им дейност.
…изпълнението на задължение per se не може да бъде основание за възникване на търговско качество – доколкото търговското качество разширява правосубектността на лицата (преди всичко на физическите лица), никой не може да бъде задължен да извършва търговска дейност, т.е. да стане търговец – подобна теза е противоконституционна (чл. 19, ал. 4 и чл. 44, ал. 1 от Конституцията).
Търговското право е много древен научен отрасъл, това че, не сте вникнали в материята му е поправимо. Ще стане – постепенно, няма къде да се скриете.
Имайте предвид, че Калайджиев е кристално като мисъл, това че , някакви си съдии и други – имат друго схващане за живота, това не променя логиката.
Логиката е както се казва – нещо извън нас.
Буренясалата нива на познанието е налице, иначе.
Я някой да разясни каква е драмата, че съм изтървал.
Копирам от Правна лудост. СПОРЕД СОБСТВЕНОТО ПРАВО НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ СЪДИЛИЩА, СЪДРУЖНИКЪТ В ООД Е ТЪРГОВЕЦ*!?! „поради засиления личен елемент в дружеството с ограничена отговорност по ТЗ, намерил отражение в основите права и задължения на съдружника, сред които и участие в управлението и оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството, както и в изискването за приемането на нови съдружници след решение на общото събрание, безспорно съдружникът в дружество с ограничена отговорност осъществява търговска дейност в това си качество.“*** — решение № 13708 от 02.08.2024 г. по адм.д. № 6442/2024 г., АССГ, докл. Десислава Корнезова** ––––––––- *ТЗ разграничава търговци по дейността… Покажи целия коментар »
Хаха, чета, чета и се чудя какво ново ни обяснява Калайджиев, а то не е ново и човекът явно затова го е нарекъл бележки, за да припомни „забравеното“ старо.
Играещият човек,
Точно това е поводът на статията, много приветливо изказване.
Учудване, даже е за мен – че има все още мислещи хора.
Аз не мога да мразя административните съдилища – но наистина – те създават „губерния“.
Напълно необяснима „еклектика“.
Статия („бележки“) като за студенти – но очевидно е необходима за определени съдилища, осъществяващи административното правосъдие. Но без да прочета поредното становище на Бухала, не мога да формирам по-задълбочено мнение по въпроса – няма дълго да чакаме, нали?!
Любими на поколения студенти професоре, поздравявам ви за верността към търговското право, което изпадна в забвение в скорошната юриспруденция на административния съд, спасихте ни от порива да си скъсаме дипломите в отчаяние.
Много е прецизен, само едно не мога да му простя – подигра се на Витали Таджер.
На една лекция реши да извади рога – трябва да е било 96-97 година и – „не както смята професор Витали Таджер“, хи-хи хи-хи.
Витали Таджер не заслужаваше такова отношение – ала Близнашки се държа тогава. Харесвам ги и двамата.
Впрочем държа да не се обиждаме академично, не сме в зоопарк, младите да изместват старите.
Малко е залитнал почитаемият професор ми се струва:
„Търговски закон
Глава тринадесета.
ДРУЖЕСТВО С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ
Раздел III.
УПРАВЛЕНИЕ
ВИДОВЕ ОРГАНИ
Чл. 135. (1) Органи на дружеството са:
1. общо събрание;
2. управител (управители).
Също така:
Търговски закон
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СЪДРУЖНИКА
Чл. 124. Съдружникът е длъжен да изплати или внесе дяловата вноска, да участвува в управлението на дружеството, да оказва съдействие за осъществяване на неговата дейност, както и да изпълнява решенията на общото събрание.