Законови промени в отговор на СЕС предвиждат:
Европейската заповед за разследване ще се обжалва пред съд, а той ще се произнася в 7-дневен срок
Европейската заповед за разследване (ЕЗР) ще може да се обжалва пред съд, който в закрито заседание и в 7-дневен срок ще се произнася окончателно за законосъобразността, необходимостта и пропорционалността ѝ.
Това предвиждат публикувани за обществено обсъждане промени в Закона за Европейската заповед за разследване (ЗЕЗР) (виж тук), които Министерството на правосъдието предлага в отговор на две решения на Съда на Европейския съюз (СЕС) (виж тук и тук), с които още преди две години беше поставена под въпрос изобщо възможността българските власти да издават ЕЗР. Макар и по конкретно дело, свързано с искане за определени следствени дейтвия, тълкуването на СЕС беше, че такива заповеди не трябва да се изпълняват, ако не могат да бъдат обжалвани, тъй като това е нарушение на правото на ефективни правни средства за защита по чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС.
Първото решение на СЕС беше по преюдициално запитване от закрития вече спецсъд по дело за организирана престъпна група за измами с ДДС. По отношение на един от подсъдимите – Иван Гаванозов, беше повдигнато и обвинение, че чрез използване на подставени дружества е внасял захар в България от други държави от ЕС. По време на разследването обаче не бяха извършени следствени действия спрямо чешка фирма доставчик и представляващия я. Затова, след като делото е внесено в СНС, той решава да издаде ЕЗР, с която да поиска от чешките органи да извършат претърсване и изземване в офиса на тамошната фирма и в дома на представляващия го, който да бъде разпитан и като свидетел чрез видеоконферентна връзка. Преди да я издаде обаче, СНС спря делото и се обърна към съда в Люксембург, тъй като българското законодателство не предвижда възможност за обжалване на тази заповед.
Предложените изменения в ЗЕЗР идват близо две години след решението на съда в Люксембург. С промените се създават нови алинеи 4 и 5 в чл. 6 от закона, които предвиждат, че засегнатите от ЕЗР ще могат да я обжалват в 14-дневен срок от узнаването. Ако заповедта е издадена в досъдебното производство, обжалването ще става пред първоинстанционния съд, а когато това е станало в хода на съдебното следствие, обжалването е пред съда, който я е издал. Разглеждането на жалбата ще става в закрито заседание и съдът ще се произнася окончателно в 7-дневен срок, като след това ще уведомява за резултата изпълняващата държава.
В мотивите към проекта също се казва, че това решение на СЕС не позволява изобщо да бъде използвана ЕЗР като инструмент на международното сътрудничество за събиране на доказателства.
„Съдът на практика поставя под въпрос изобщо възможността български съдебни органи да издават ЕЗР за изпълнение на посочените в нея действия по разследване, а неговото решение позволява тълкуване, според което признаването и изпълнението на вече издадените, но неизпълнени ЕЗР следва да бъде отказано от изпълняващата държава членка“, се казва в мотивите, в които Министерството на правосъдието напомня, че тълкуването на съда за нарушенията на правото на ЕС е общо и се отнася до всички действия за събиране на доказателства, за които е издадена ЕЗР.
Другите съществени промени, предложени в закона, са свързани с издаването на ЕЗР. Те отново са свързани с решение на СЕС от декември 2021 г., с което съдът постанови, че българските прокурори не могат да издават ЕЗР за събиране на трафични данни, тъй като по нашето законодателство достъпът до тях се дава само след разрешение на съда. Решението на СЕС беше отново по преюдициално запитване от спецсъда заради дело срещу шестима души за организирана престъпна група за незаконно финансиране на терористична дейност, по което прокурор от Специализираната прокуратура беше изпратил до белгийските, германските, австрийските и шведските власти четири европейски заповеди за разследване за събиране на данни за трафик и местонахождение за един от обвиняемите. Тогава СЕС постанови, че когато съгласно националното право прокурорът не е компетентен да разпорежда процесуално-следствено действие за събиране на трафични данни, той не би могъл да се счита за издаващ орган по смисъла на Директива 2014/41, компетентен да издава ЕЗР за събиране на тези данни.
Затова сега се предлага чл. 5, ал. 1 от ЗЕЗР да се измени и в досъдебното производство да има опции ЕЗР да се издава от прокурор, но да се разрешава от съда, „когато за извършване на действието по разследване българското законодателство изисква такова“, както и да се издава от съда по искане на прокурора, „когато единствен компетентен орган да разпореди извършването на действие по разследването в национален случай е съдът“.
Промените предвиждат административни органи също да издават ЕЗР, когато събират доказателства за правонарушения, за които може да бъде образувано дело, като се има предвид случаи по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) на съставяне на актове за нарушения и налагане на административни наказания.
В такива случаи промените предвиждат издаването на ЕЗР от административния орган да се одобрява от съдия от районния съд, в чийто район е извършено или довършено нарушението, а когато то е извършено в чужбина – ЕЗР ще се одобрява от Софийския районен съд.
В заключителните разпоредби на проекта са предложени и изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), свързани със защита на трети лица, чиито права са били засегнати при извършване на действия по разследването.
За целта се създава Раздел IX към Глава 14 на НПК и нов чл. 177а, който казва, че трети лица са тези, „чиито лични или имуществени права са пряко и непосредствено засегнати от прилагане на способите за доказване, с изключение на обвиняемия и пострадалия на досъдебното производство, и на страните в съдебното производство“.
В мотивите към проекта се посочва, че тези промени целят да отстранят още едно несъответствие на националното законодателство с Хартата на основните права на ЕС, свързано с липсата на ефективни правни средства за защита на лицата, чиито лични и имуществени права са засегнати с някой от способите за събиране на доказателства в НПК.
Засегнатите ще могат да оспорват пред съд разпореждането за извършване на действията по прилагане на способи за доказване, както и начина на тяхното провеждане. Жалбата ще се подава чрез прокурора до първоинстанционния съд в хода на досъдебното производство и до съда, който гледа делото в съдебното следствие. Съдът ще трябва да я разгледа и да се произнесе окончателно в 7-дневен срок.
Важно уточнение в предложените текстове е, че новият раздел в НПК няма да се прилага за установяване на вреди от разпоредени или изпълнени специални разузнавателни средства, тъй като тяхната законосъобразност подлежи на контрол по Закона за специалните разузнавателни средства.
При констатирани нарушения на правата им, засегнатите трети лица ще могат да търсят обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, където също е предвидена промяна.
16
Коментирайте
Другите европейски държави допускат ли обжалване на ЕЗР, в какъв срок и от кого! Тези заповеди, които съм виждал в моя съдийски стаж, нямат такива клаузи, а представляват бланката от Директивата. В повечето случаи става въпрос за банкова тайна или трафични данни, когато все още няма привлечено лице като обвиняем. Кой тогава ще обжалва ЕЗР и чии права засяга! Пак нещо, някой симулира дейност. Хайде стига толкова!
Законът за ЕЗР е буквален препис на директивата! Няма как да сбъркаш като възпроизвеждащ текст по текст, но и няма как да има практически ефект без да са адаптирани националните процедури спрямо правилата на директивата!
Няма транспониране, съответно отразяване съобразно националното законодателство – НПК и прочие
Затова и промените звучат като кръпки към нескопосан балтон
Явно за пореден път се аматьорства в нормотворчеството и не се осъзнават последиците от това.Като гледам, никой от вносителите дори и идея няма от ЕЗР.
ЖИВОЙ Т…К! ЖИВОЙ, ЖИВОЙ!
ТОВА Е НОВАТА ПРОЦЕДУРА! ВСИЧКИ ГО ЗНАЯТ, НО ТАКА ЩЕ БЪДЕ!
Да, много съществени и положителни промени.
Срокът следва да е 14 дневен, за да не се обезмисли или направи практически невъзможно обжалването на заповедта и последиците от нея
Дали ще го изгласуват после?
Добре е да се случи
Като ни знам мисленето, това ще са още поводи за прибиране на подкупи.
Всичко, което форсира работата и намалява сроковете, така щото държавата да е далеч „по-пъргава“, „експресна“ е добре дошло. Но не бива да се претупва.
Ми дано мине през обществено обсъждане успешно и после през необходимите държавни одобрения.
И тези ли промени са лоши? И тук ли министъра на правосъдието е лош? Нещо нормално щом решим да се направи и някой излиза да се плюнчи как не бивало да е така. А как трябва да е? Да не се разглежда Европейската заповед за разследване или да се разглежда но не за 7 дни, а за 7 месеца. Глупости.
Какво да очаква човек? Бързо решение? Едва ли.
Има си хас. Тези промени са хубави, но понеже на родните специалисти не им се работи, те ще кажат, че този срок е абсурден
В 7 дневен срок? Ето първото, за което всички специалисти ще зинат, че е малко, като време
„Ако заповедта е издадена в досъдебното производство, обжалването ще става пред първоинстанционния съд, а когато това е станало в хода на съдебното следствие, обжалването е пред съда, който я е издал. “
Що за втората хипотеза не е пред горестоящия съд, а пред този, който я е издал?