Адвокатурата категорично пред ВАС:
Държавните служители имат право да търсят по ЗОДОВ компенсация за морални вреди от незаконно уволнение
При незаконно уволнение държавните служители имат право да търсят по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) обезщетение за неимуществени вреди, независимо че в други закони е предвидено, че им се изплащат най-много 6 заплати. Този лимит не се отнася до моралните вреди, които може да нанесе незаконното прекратяване на служебното правоотношение и не ги включва.
Това е категоричната позиция на Висшия адвокатски съвет (ВАдС), която той за втори път изрази пред Върховния административен съд (ВАС) (пълния текст на становището виж тук). Тя е по висящото във ВАС тълкувателно дело №2/2021 г. Преди година адвокатурата застъпи същото виждане, върховните съдии обаче преформулираха въпроса по тълкувателното дело и това дава възможност на ВАдС да обогати и развие позицията си с нови значими аргументи в защита на правата на десетки хиляди държавни служители (повече за предишното становище виж тук).
Въпросът по тълкувателното дело вече гласи: „Приложима ли е разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение, когато специален закон предвижда право на обезщетение в размер на получаваните възнаграждения?“.
Той се поставя, тъй като съдиите застъпват различни виждания, които произтичат от тълкуването им на няколко закона, които уреждат държавната служба. Според Закона за държавния служител (чл. 104) след отмяна на незаконно уволнение служителят има право на обезщетение в размер на месечното му възнаграждение за цялото време, през което не е заемал държавна служба, но за не повече от 6 месеца. Аналогични разпоредби има и в Закона за МВР (чл. 237, ал. 1), Закона за ДАНС (чл. 119) и в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (чл. 172, ал. 1).
Част от съдиите приемат, че тези 6 заплати обхващат и имуществените, и неимуществените вреди от незаконното прекратяване на служебното правоотношение. Освен това те са на мнение, че разпоредбите, които въвеждат този лимит, се явяват специален закон, който дерогира приложението на общия ЗОДОВ и затова държавните служители нямат право да търсят по него обезщетение за моралните вреди от незаконно уволнение.
Други съдии обаче сочат, че в ЗДСл (и в останалите гореизброени) е уредена само компенсацията за имуществените вреди от оставане без работа, а моралните – като стрес, унижение на човешкото достойнство, тревожност, трябва да се обезщетяват по ЗОДОВ.
В становището си по тълкувателното дело адвокатурата подробно обосновава защо законодателят не е ограничил правото на държавните служители да претендират неимуществени вреди от незаконното им уволнение по ЗОДОВ.
ВАдС отхвърля виждането, че ЗДСл (и другите отраслови закони) се явяват специални и уреждат праг на отговорността от незаконно уволнение – както за имуществените, така и за неимуществените вреди, и следователно дерогират приложението на общия ЗОДОВ. В становището се напомня, че АПК и ЗОДОВ уреждат правото на гражданите и юридическите лица да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Обезщетението е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
„За сравнение по специалните закони, които определят размера на дължимото обезщетение в полза на служител, чието служебно правоотношение е било прекратено с по-късно обявена за незаконосъобразна заповед, предвиждат лимитиран размер обезщетение, изчислено въз основа на базата на месечното възнаграждение, определено към датата на прекратяване на служебното правоотношение“, изтъква ВАдС. Например чл.104 ЗДСл предвижда, че когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца (разпоредбите и в останалите закони са сходни).
Адвокатите сочат, че сравнението между ЗОДОВ и различните закони, уреждащи държавна служба, показва, че последните предвиждат единствено обезщетение за настъпилите имуществени вреди от т. нар. принудителна безработица, чрез които се цели да се компенсира липсващият трудов доход.
„Аргумент в тази насока е и дори само начинът на формиране на дължимото обезщетение въз основа на пропуснатия и неполучените поради незаконното уволнение трудови възнаграждения или като разлика с по-ниско получаваното за периода възнаграждение. При това положение и не може да бъде направен извод, че е налице специален ред за обезщетяване на настъпилите в тези хипотези неимуществени вреди, който на основание чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ да препятства възможността за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ“, заявява ВАдС.
И стига до извода, че има специален ред, който дерогира приложението на общия, само по отношение на имуществените вреди от незаконно уволнение на държавните служители, но не и за неимуществените.
„Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 1 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служат още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация“, пише ВАдС.
В становището се сочи, че първообраз на разпоредбите в ЗДСл, ЗМВР, ЗДАНС и тн. е чл.225 от Кодекса на труда (КТ). В него законодателят също не посочва вида на причинената вреда от незаконно уволнение. „Същевременно в съдебната практика без колебания се приема, че когато уволнението е признато за незаконно от самия работодател или по съдебен ред, по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя за причинените му от това вреди, ограничени до имуществените по чл. 225 КТ“, посочва адвокатурата и допълва, че става дума за пропусната полза – пропуснатото трудово възнаграждение.
„В случая законодателната логика на това дължимото обезщетение да бъде ограничено до определен обем, изчислен въз основа на неполучено възнаграждение за един сравнително кратък период от време е свързана от една страна с това, че ако се позволи да се търси обезщетение за целия период на оставане без работа, то това би означавало да се стимулира съзнателното нетърсене на нова работа и евентуално шиканиране и протакане на производството по обжалване на заповедта от самия жалбоподател с цел осигуряване на относително сигурен и предвидим висок размер на дължимо обезщетение за минало време, каквато не е и не може да бъде целта на законодателя. Подобна законодателна логика обаче, по силата на която да бъде отречена дължимостта на обезщетение за претърпените неимуществени вреди по повод на незаконно прекратеното служебно или трудово правоотношение, като че липсва“, заключава ВАдС.
И подчертава, че на държавните служители не може да бъде отречено правото на обезщетяване на евентуално претърпени неимуществени вреди и то може да бъде осъществено по реда на чл. 1 от ЗОДОВ.
Адвокатурата напомня, че още с ПП на ВС РБ № 4/1975 г., което не е загубило действието си, е изяснено, че отвъд чл. 225 КТ работодателят отговаря лично за деликт при едновременното наличие на следните условия: издаване на незаконна заповед за уволнение; знание, че липсват основания за уволнение; недобросъвестно използване на служебно положение; преследване на лични или на други неслужбени цели. Подобна възможност се признава и в по-новата практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 225 КТ. В становището се прави анализ на серия от решения на ВКС, в които се признава правото на обезщетяване на вреди над предвидениия размер в чл. 225 КТ.
ВАдС посочва, че Тълкувателно решение № 4/2012 от 29 януари 2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при липсата на обща уредба на вредата от неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения и наличието на общи правила за пределите на отговорността за обезщетение на имуществени вреди в чл. 82 ЗЗД и за начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди в чл. 52 ЗЗД, следва да се приеме, че и нарушаването на общата забрана да се вреди другиму, и нарушаването на договорно задължение може да причинят неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване.
„И именно в светлината на тази преодоляна съдебна практика, която обаче е била актуална към момента на постановявана на ППВС № 4/1975 г. на ВС следва да се разбира изборът на съда, въпреки ограничената имуществена отговорност на работодателя за вреди от незаконно уволнение, да предостави на пострадалия работник възможност да търси и по-голямо обезщетение, но на деликтно, а не на договорно основание. Сходно разрешение следва да бъде възприето и при тълкуване и прилагане и на текстовете по специалните закони, които са инспирирани и приповтарят правилото на чл. 225 КТ, уреждащи обезщетението при отмяна на незаконно прекратяване на служебно правоотношение, а именно чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, чл. 172 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 237 от Закона за МВР и др.“, се заявява в становището.
Адвокатите изтъкват още, че няма разумно основание да бъде възприето тълкуване, че специалните закони ограничават отговорността в случаите на незаконно уволнение на държавен служител, което ще противоречи на принципа на пълна обезвреда за настъпилите вреди от неправомерно деяние. „Подобно тълкуване нарушава и прокламираното на конституционно ниво право на гражданите да бъдат обезщетявани за всички вреди, които са претърпели от незаконни действия и бездействия на администрацията, а така и от незаконни административни актове“, посочват те.
И дават още един аргумент – няма как да се обоснове разумен извод, че не се обезщетяват неимуществените вреди от незаконно уволнение, при положение че съдебната практика свободно присъжда компенсации за морални вреди от дисциплинарни наказания.
34
Коментирайте
адвокат Илка Петкова отрече ли се от Сатаната??НАРОДЕ????
Майка и курвенска…!!
Подкрепям позицията.
А аз – не.
Като споменаваш за позиции-един виц, за разведряване на обстановката:
Издателство публикува книга със заглавие „69 нови позиции (превод от френски)“. Тиражът незабавно се изчерпал.
– Невероятно! – коментира издателят – Не очаквах толкова да се търси наръчник по шах!
Може ли някой на мен да обясни на ПРОСТОЛЮДИЕТО, защо частен служител бива претабрегнат пред държавните, бонуси , заплати при нарускане, такова нещо няма, малумно е да си служител да кажем на мвр, да се издъниш и да получаваш 20 заплати и висока пенсия, единствените обещатения който трябва да получават за тези за хемороиди защото от толкова седене доста голяма част от тях ги имат.
За съжеление, няма кой да пази правото от закона.
Няма как да ти се обясни смисълът на нещо, което не съществува и то – във връзка с темата.
С какво и кой те е „пренебрегнал“?
Като ти гледам писанието и собствения ти отговор под него и да са те пренебрегнали, то е било обективно мотивирано и социално справедливо.
моме-привилегиите на бюджетния сектор са прекомерни, и очевидни до очевадност. Неплащане на осигуровки-ама никакви-нито пенсионни, нито здравни, нито за болест, нито за безработица-изобщо соц. рай, 20 заплати кеш при пенсиониране, силна закрила при уволнение, заплати-които са направо невъзможни за плащане-видно от ситуацията със бюджета, а инсталирането в бюджетния сектор е предимно въпрос на лични познанства.
Само това липсваше-да им се признае и право на иск за неимуществени вреди, при незаконно уволнение, какъвто иск по КТ е недопустим-отдолу е даден пример със съдебна практика, и конкретно съдебно решение.
Като оставим поредния безсъдържателен куп общи приказки, в опит да се върнем към въпроса от тази статия, пак те питам – бавно и опростено, белким схванеш – с какво те пренебрегнаха теб в случая?
Можеш да видиш изобилна практика, при която работодателят по трудово правоотношение отговаря за неим. вреди по чл.49 ЗЗД солидарно с автора на заповедта, който отговаря по чл. 45 от ЗЗД. има реципрочност, как да няма. Едно подробно определение, в което се цитира и практика на ВКС в точно този смисъл: 28.03.2016г. гр.Ямбол Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, първи състав На 28.03.2016 година В закрито заседание в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ КАЛИНА ПЕЙЧЕВА Секретар Прокурор Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА Възз. ч.гр.дело №133 по описа за 2016г.
щото държавата е приватизирана ….
Аз преди работех като инспектор по приходите в НАП. Отдел “Ревизии”. 4 години преживях ужас! Натиск от началниците, особено от заместник-министъра на финансите, понеже си вършех работата (както трябва) и бях независим, а всички останали мои колеги бяха абсолютно зависими! 1/2 бяха лелки и чичаци, изпълнени с комплекси, но със здрави връзки. Няколко пъти правиха и опит да ме изхвърлят незаконно. Е, не издържах на целия този психически тормоз и напуснах! А като си спомня какво нещо беше на конкурса! Трябваше да ги осъдя по ЗОДОВ, но си казах- от мен да мине, няма да се занимавам. Сега съм юрисконсулт… Покажи целия коментар »
Преди 15 години имах такова дело с клиентка срещу Прокуратурата на РБ и още един ответник /администрация – юридическо лице/, уволнила лицето поради започнало срещу него наказателнопреследванеот ПРБ. Съдът ниприсъди и морални вреди още тогава. За мен въпросът изобщо не е спорен и неследва да е такъв.
Смислено становище, но позоваването на КТ и съдебната практика към него, макар и донякъде релевантна към казуса, не смятам за достатъчно състоятелен довод в подкрепа на изложената теза, защото правните фигури и обществените отношения имат съществени различия.
Плебсът, работещ по КТ не може да търси обезщетение за неимуществени вреди при незаконно уволнение.
Няма аргумент държавния служител да е третиран като по-по-най и да може да търси такива вреди.
Държавните служители са предостатъчно обгрижени с привилегии,че да получат още.
––––––––––––––––
А и друго-Адвокатурата по случая адвокат Е. само преди няколко седмици-излезе с позиция, и я оттегли, преди 4 години по джендър конвецията излязоха с позиция и я оттеглиха, сега как да сме сигурни,че това е окончателната им позиция? https://banker.bg/2018/05/21/skandal-v-advokaturata-za-istanbulskata-konvenciia/
А сигурен ли сте, че „плебсът“ не може?
И според ОС-Шумен, по решение 205 от 2010 -не може . Съдът там казва „Предявеният иск с правно основание чл. 52 ЗЗД – за заплащане на сумата от 500лв., ведно със законната лихва, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени от незаконно уволнение – е недопустим. Отговорността на работодателя за вредите от незаконното уволнение е уредена изрично в чл. 225 КТ, като наред с това, тя е лимитирана от самия кодекс. Предвид изричната регламентация в цитираната разпоредба, работникът или служителят не биха могли да разширят обема на отговорността на работодателя, чрез предявяване на иск на общо основание по чл. 52… Покажи целия коментар »
При трудово правоотношение също можеш да търсиш обезщетение за неим.вреди, но по ЗЗД-чл.45 и 49 /от работодателя, като възложител на работата/.
Това, че не се се приждат на основание КТ, не значи, че не се присъждат изобщо. Имаш ЗЗД.
Аналогично при държ.служител вредите са пък по ЗОДОВ, не по ЗДС.
Не са ви орязали опцията.
Чети.
То че нямаш допирни точки с правото е ясно, ами поне не се плискай по въпроси, от които си далеч, че заблуждаваш хората.
Моме , ти заблуждаваш хората, и явно ти нямаш досег с правото. Аз ще докажа със съдебна практика,че подобен иск, предявен от плебса е недопустим-тоест и съдът мисли като мен : решение 205 от 2010 на ОС Шумен. Там се казва :
„работодателят не би могъл да отговаря спрямо работника за неимуществени вреди, настъпили от незаконно уволнение.“
https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=snGjIkzDj04%3D
Ефектът от предявения иск е ,че накрая работникът заплаща и разноските на работодателя. Всичко това-в резултат на некачествен правен съвет, даден от такъв като тебе.
Със същия успех можеш да извадиш и решение от 1990-та. По ЗДС приз 2010 не е много по-различно. Но вреди търсехме и тогава по ЗОДОВ и съдът е присъждал.
Отдавна е допустимо търсене на обезщетение за вреди извън дължимите заплати, вкл.морални, ако докажеш накърнено добро име, чест и достойнство.
Можеш да видиш изобилна практика, при която работодателят по трудово правоотношение отговаря за неим. вреди по чл.49 ЗЗД солидарно с автора на заповедта, който отговаря по чл. 45 от ЗЗД. има реципрочност, как да няма. Едно подробно определение, в което се цитира и практика на ВКС в точно този смисъл: 28.03.2016г. гр.Ямбол Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, първи състав На 28.03.2016 година В закрито заседание в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ КАЛИНА ПЕЙЧЕВА Секретар Прокурор Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА Възз. ч.гр.дело №133 по описа за 2016г.
Можеш да видиш изобилна практика, при която работодателят по трудово правоотношение отговаря за неим. вреди по чл.49 ЗЗД солидарно с автора на заповедта, който отговаря по чл. 45 от ЗЗД. има реципрочност, как да няма. Едно подробно определение, в което се цитира и практика на ВКС в точно този смисъл: 28.03.2016г. гр.Ямбол Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, първи състав На 28.03.2016 година В закрито заседание в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ КАЛИНА ПЕЙЧЕВА Секретар Прокурор Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА Възз. ч.гр.дело №133 по описа за 2016г.
Браво за решението
Логично е
Поздравления
Надявам се, че това ще внесе ред
Правилно
Добре, че са се сетили!
Случая с уволненията изобщо не е толкова елементарен. Това не е филм или сериал или шоуто на Тръмп.
Логично е да имат. Все пак уволнението е тежко наказание.
Кое ще дефинирате, като незаконно?
Не си за този сайт с такъв въпрос.
Държа на преюдициалните питания Конституционния съд (КС), Общото събраяние на съдиите (ОСС-ВС), Съда на Европа (СЕС) по възникналите правни въпроси! Кой е достоен и компетентен да служи? Практиката на процедиране от институциите и съда може ли да краде правата и притежанията на човека? Корупция ли е предизвикване дела от съда и прокуратурата? Кой може да контролира безотговорните съдия и гл. прокурор, или хаоса в правовия ред е необходим за бягство от върховна отговорност (измиване ръцете) и прехвърляне в контролиране и политическо подчинение на гражданите?! Какво е дискриминация и има ли почва у нас? Кой е длъжен да прилага правото на… Покажи целия коментар »