„Държавен вестник“ получи указания за публикуването на съдебни актове и документи с лични данни
Мъж, спечелил дело срещу противоречаща на закона разпоредба от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата, чиито лични данни са публикувани в „Държавен вестник“, е на път да предизвика промяна в правилата, по които съдилищата и други администрации, изпращат за обнародване различни свои актове.
Проблемът с личните данни
Искането на мъжа личните му данни да бъдат заличени от решение на Върховния административен съд (ВАС), публикувано в „Държавен вестник“, е довело до свикването на специална комисия в Народното събрание, за да се вземе решение как да се подхожда в подобни случаи. Въпросът е сложен, тъй като по закон редакцията на „Държавен вестник“ няма право да променя изпратените ѝ за публикуване актове, а регламентът за поправяне на допусната грешка в случая е неприложим, а от друга страна следва да бъдат спазени изискванията на Общия регламент за защита на данните.
Правилата за обнародване в неофициалния раздел засягат много и различни институции.
Най-често материали с лични данни се изпращат за обнародване от съдилищата. Те са най-разнородни – съдебни решения, призовки, покани за връчване на съдебни книжа и т.н. В тях се съдържат три имена, ЕГН, точни адреси – до номер на апартамента, номер на документ за самоличност, банкови сметки и други чувствителни данни. Националната агенция за приходите пък изпраща постановления за възлагане на имот – с подробен адрес на имота и лични данни на лицата, на които се възлага.
Редакцията на „Държавен вестник“ няма как да прецени дали публикуването на конкретни лични данни е необходимо за съдебното или друго производство. А и заличаването им не трябва да води и до обезсмисляне на обнародването – ако човек с неизвестен адрес се призовава чрез обявление в ДВ, той трябва да бъде идентифициран.
Анализът на Народното събрание показва, че е налице празнота в Закона за „Държавен вестник“, който не предвижда ред и условия за изтриване на части от вече обнародвани актове. „Поправка на грешка във вече обнародван акт може да се извърши само при условията на чл. 10, ал. 5 от Закона за „Държавен вестник“. Последното не удовлетворява целения с изтриването резултат, тъй като с поправката не се извършва намеса в първоначално обнародвания текст. От друга страна, създаването на практика от такъв характер (промяна чрез изтриване на вече обнародвани текстове) крие сериозен риск за правната сигурност и стабилност на обнародваните актове“, изтъкват от парламента.
Какво да се прави
Мъжът, чиито лични данни са публикувани в „Държавен вестник“ завежда дело в Административен съд София-град. След като съдът издава първото си разпореждане и то достига до ВАС от върховния съд изпращат незабавно на „Държавен вестник“ решението със заличени лични данни, а редакцията го публикува. Случилото се е прецедент, тъй като във ВАС има специални правила за заличаване на личните данни от решенията, които се изпращат за обнародване (с тях можете да се запознаете тук).
Този прецедент обаче осветлява проблема със защитата на личните данни при обнародване в „Държавен вестник“.
Затова от Народното събрание са поискали становището на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).
„Констатираната нормативна празнота в ЗДВ и действителните фактически отношения между НС, като издател на ДВ, и съответния изпращач на документ/акт за обнародване, обуславят наличието на съвместност при обработването по чл. 26 от ОРЗД. Най-ясно проявление съвместността намира в режима за упражняването на права от страна на субектите на данни, тъй като в тази ситуация администраторите не могат да предприемат самостоятелно действия по удовлетворяване на исканията. Така на практика нито ДВ може сам да заличи данните без санкцията на изпращача, нито последният може да пристъпи към ефективни действия за заличаване, без съдействието на ДВ“, установява КЗЛД.
И потвърждава, че са необходими промени в Закона за „Държавен вестник“, с които да се задължат изрично изпращачите на документи или актове за обнародване да заличават съдържащите се в тях лични данни, които не са относими към специфичните цели на обнародването.
КЗЛД заявява, че докато бъде променен ЗДВ, Народното събрание трябва да въведе привременни мерки, които да приведат публикуването в „Държавен вестник“ в съответствие с Общия регламент за защита на данните.
„Изхождайки от принципа, че НС няма право да взема решения за заличаването на лични данни в изпратените за обнародване документи/актове, то може да въведе механизъм за предварителен контрол чрез изискване на потвърждение от изпращача за решението му относно подходящото заличаване на лични данни. Това може да стане чрез предварително изготвена бланка към съпроводителното писмо, в която ясно да се насочи вниманието на изпращача и да се изиска неговото активно действие, напр. чрез отбелязване дали документът/актът се обнародва в цялост или със заличени лични данни“, указва комисията.
И посочва, че ако на етапа на техническата подготовка на текстовете редакцията на „Държавен вестник“ има съмнение, че личните данни в документите, предоставени за обнародване, надхвърлят неговите цели, „с оглед принципа на добросъвестност, следва да осъществи допълнителна комуникация с изпращача им, като поиска неговото изрично писмено решение/потвърждение“.
„С цел да осигури правната стабилност и сигурност на обнародването, този подход ще осигури и добросъвестността при обработването, както и отчетността, като основен принцип и задължение на администратора – НС. В същото време това ще спомогне за ясното разграничаване на отговорността на всеки от съвместните администратори при незаконосъобразно разкриване на данните“, заключава КЗЛД.
19
Коментирайте
Какво да заличава, при условие (по-опростено казано) Държавен вестник не е задължен субект, тъй като само публикува съдебния акт. Неговото съдържание, респ. заличаването на данните е задължение на издателя и изпращащия за обнародване, т.е. Върховния административен съд. Вместо да се правят на улави от тая безполезна комисия, да вземат да изпълнят задълженията по закон и да проверят работата на реално задължения субект, а не да вдигат пушилка и да си придават важност.
Апропо какво стана с теча на данни от НАП.
Абе май някой от ВАС не си е свършил работата и предал решението на състава за обнародване, както е в оригинала без заличаване на идентификационните данни съгласно Вътрешните правила, а после редакцията на ДВ, спазвайки закона го праснала в същия вид във вестника и се е стигнало до настоящата грозна ситуация.
По закон редакцията на „Държавен вестник“ няма право да променя изпратените ѝ за публикуване актове.
Пълна каша. Много сложен въпрос.
Явно някой не е запознат с Общия регламент за защита на данните.
Е, остава призовки и покани да се правят със заличени лични данни.
Ако не беше тъжно, щеше да е смешно.
И сега заради заличаването на лични данни, ДВ ще закъснява. Поне така е със съдилищата, понякога им отнема дни да заличат данните.
Не разбрах – от ВАС инцидентно ли са изпратили решението без заличени данни, или по принцип така си пращат на ДВ
Представяте ли си призовка със заличени лични данни. Голям майтап
Че какво толкова сложно има да се разкарат личните данни? А призовки и покани в 21 век да се пишат у ДВ е смешно, все едно, че диреният чака да излезе вестника, за да се осведоми. Да ги съобщават по телевизора след новините и преди прогнозата за времето.
Смешно, несмешно. Това е положението. А за телевизора, ще трябва първа програма само това да предава. Или да се създаде канал БНТ призовки
Има ли причина ДВ да излиза задължително на хартия?
Поръчки за хартия, печатници, заплатаджии..
А вероятно и Закона за Държавен вестник така казва. Като ще се пипа, ако искат да премахнат хартиения вариант
Освен това трябва да се оправи сайтът и да се сложат рубрики и да се улесни търсенето в неофициалния раздел. 21 век сме все пак
Пет години не са им стигнали да се сетят, че правилата важат за всички и трябва някой да ги осъди, че да се чатнат.
A я сметни колко парламента са това
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
„Въпросът е сложен, тъй като по закон редакцията на „Държавен вестник“ няма право да променя изпратените ѝ за публикуване актове, а регламентът за поправяне на допусната грешка в случая е неприложим, а от друга страна следва да бъдат спазени изискванията на Общия регламент за защита на данните.“
Мали-и-и, ако това е сложен юридически въпрос, какво ли и е прост?
Заличавайте, бе!