Дължи ли се местен данък за сгради, завършени в „груб строеж“ преди влизането в сила на измененията в ЗМДТ
I. Въведение
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗИДЗКПО), публикуван в бр. 98 на „Държавен вестник“ от 27 ноември 2018 г., беше разширено приложното поле на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) в частта относно облагането с данък върху недвижимите имоти. По този начин се предвиди, че задължението за заплащане на местен данък възниква и за сгради, които не са напълно завършени. Въведе се правилото, че данъкът върху недвижимите имоти е дължим най-късно в двегодишен срок от завършването на сградата на ниво „груб строеж“, съответно – в едногодишен срок от съставяне на констативен акт съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ), с който се удостоверява, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация и изискванията към строежите, ако в посочените периоди не е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация или разрешение за ползване за съответната сграда.
Поради пропуск на законодателя да се произнесе с изрична нормативна уредба относно заварените случаи, въпросът за действието на чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ (относно дължимостта на местен данък за новопостроени сгради и сгради в „груб строеж“) бе оставен за разрешаване от правоприлагащите административни и съдебни органи. Практиката се оказа противоречива, тъй като при наличието на сходни казуси се достигна до диаметрално различни тълкувания на цитираната правна норма.
II. Приложимост за заварените случаи
Съгласно Решение № 4349/09.05.2022 г. на ВАС по а. д. № 6567/2021 г., VIII о., независимо че констатацията за наличие на груб строеж или съставянето на акт – образец 15 (за установяване на годността за приемане на строежа) може да са направени преди влизане в сила на ал. 5 на чл. 15 от ЗМДТ, щом законоустановените срокове за въвеждане в експлоатация или издаване на разрешение за ползване са изтекли (двегодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, съответно – едногодишен срок от съставяне на констативен акт по ЗУТ), данък върху недвижимите имоти се дължи от 1 януари 2019 г., независимо дали и кога е изготвен констативен акт от служители на общинската администрация за установяване завършването на сградата в груб строеж по реда на ЗУТ. В мотивите си върховните съдии изцяло споделят извода, че новоприетите разпоредби на чл. 15 от ЗМДТ са приложими след 1 януари 2019 г., тъй като в ЗИДЗКПО не е предвидено те да имат действие по отношение на заварените и неприключени правоотношения, както и че новоприетитите разпоредби са материалноправни и действат занапред. Приемат, че законодателят е въвел задължение за заплащането на данък върху недвижимите имоти от собственика на сградата, построена в груб строеж, респективно на самостоятелни обекти в нея, в случай че тя не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване в посочения в закона срок. Следователно независимо дали грубият строеж е завършен преди 1 януари 2019 г., ако са изтекли предвидените в ЗМДТ срокове (2 години от завършване на сградата в груб строеж или 1 година от съставяне на констативен акт по ЗУТ), местен данък се дължи.
В друга част от съдебната практика (Решение № 2903/28.04.2022 г. по а.д. № 12415/2021 г., III о., 7 състав на АССГ, Решение № 294/12.10.2021 г. на АдмС – Добрич по а.д. № 635/2020 г. и Решение № 170 от 21.06.2022 г. на АдмС – Велико Търново по адм. д. № 167/2022 г.), е застъпено, че в закона не е предвидено действие на новоприетите норми на ЗМДТ само за новопостроените сгради, поради което е необходимо да се приеме, че тя е приложима и за сградите, които към 1 януари 2019 г. са били построени на етап „груб строеж“, но не са били въведени в експлоатация или за тях не е издадено разрешение за ползване. Според решението тези норми нямат обратна сила, защото регулират обществени отношения, свързани с въвеждането в експлоатация на новопостроени сгради за в бъдеще. За собствениците на такива новопостроени сгради няма да възникнат публични задължения за заплащане на данък за недвижим имот за минал период, т.е. 2 години след построяването им на етап груб строеж, а от момента на влизането на закона в сила, т.е. от 1 януари 2019 г. и то само ако са минали 2 години от завършването им на етап „груб строеж“.
Освен съдебните органи тълкуване на поставения въпрос е дадено и от Националната агенция за приходите. Съгласно Разяснение № 26-П-196 от 11.09.2020 г. на ЦУ на НАП за новопостроените сгради, които подлежат на приемане по реда на ЗУТ, завършени са на етап „груб строеж“ и са изтекли 2 години от момента на констатирането на това обстоятелство с протокол по ЗУТ преди 1 януари 2019 г., данък се дължи от началото на 2019 г., тъй като от този момент разпоредбите на новите разпоредби на ЗМДТ относно дължимост на местен данък за новопостроени сгради влизат в сила.
III. Неприложимост за заварените случаи
Същевременно в противовес на горното в някои съдебни актове е възприето разбирането, че на правната норма на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ не следва да се придава обратно действие без изрична разпоредба в този смисъл. Според това тълкуване нормата действа занапред и не може да се прилага за незавършени сгради, достигнали до етап на „груб строеж“ преди влизането ѝ в сила.
В Решение № 1365 от 8.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3483/2022 г. и Решение № 13130 от 22.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5380/2021 г. върховните съдии приемат, че случаите на издаден преди 1 януари 2019 г. констативен протокол за изграждане на сградата до етап „груб строеж“ не може да се подведе под хипотезата на новоприетата разпоредба на ЗМДТ, тъй като цитираната правна норма не е приложима за факти и правоотношения, възникнали преди влизането и в сила. Тези изводи ВАС прави, тълкувайки, че в закона не е предвидено тези норми да са приложими по отношение на заварените и неприключени правоотношения.
В Решение № 11881/22.11.2021 г. по а.д. № 4076/2021 г. на ВАС отново се приема за правилно установено в мотивите на обжалвания съдебен акт, че в конкретния случай констативният протокол, с който се удостоверява завършване на сградата в „груб строеж“ на основание ЗУТ, е от 11 април 2018 г., а констативният акт образец №15 е от 10 април 2020 г., поради което към момента на въвеждане на сградата в експлоатация на 15 май 2020 г. предвидените в чл. 15, ал. 5 ЗМДТ срокове не са изтекли, което обосновава недължимостта на данък за недвижимите имоти за 2019 г.
Подкрепа на възприятието, че нормата на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ няма обратно действие, се съдържа и в решения на първоинстанционни съдилища. Съгласно Решение № 65 от 24.02.2021 г. на АС – Смолян по адм. д. № 375/2020 г., с приетите в ЗМДТ изменения е предвидено изцяло нова процедура, поради което същата е приложима само за в бъдеще. Същата не може да се да се приложи за факти и правоотношения възникнали за минали периоди, преди приемане на изменения, считано от 1 януари 2019 г.
IV. Заключение
При внимателно тълкуване на изложената проблематика повече аргументи могат да бъдат намерени в полза на първата теза – за приложимост спрямо заварените случаи на незавършени сгради. Последните не са изрично изключени от обхвата на чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ. В допълнение не може да бъде споделено становището, че по този начин би се придало обратно действие на правната норма, тъй като данъкът се начислява от датата на изменението на закона занапред, а не за минал период (както е посочено и в становището на НАП). Въпреки това, видно от изложеното, в съдебната практика, при липсата на намеса от страна на законодателя или на постановяване на тълкувателно решение от страна на Върховния административен съд[1], въпросът за приложимостта на чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ (относно дължимостта на местен данък за новопостроени сгради, в случаите когато в 2-годишен срок от завършването на сградата в „груб строеж“, съответно – в 1-годишен срок от съставяне на констативен акт – образец 15, сградата не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване) спрямо незавършени към 1 януари 2019 г. сгради, за които няма издадени удостоверение за въвеждане в експлоатация или разрешения за ползване, но които са достигнали на етап „груб строеж“, остава висящ и ще продължи да предизвиква неяснота в отношенията между гражданите/бизнеса от една страна и приходната администрация от друга страна и ще е предмет на спорове и за в бъдеще.
Статията е обект на авторско право. Тя има информативен характер, изразява личното мнение на авторите и не следва да се приема като препоръка за предприемане на определени действия или правен съвет
[1] В правната литература вече е изразено становището, че трябва да бъде образувано тълкувателно дело по въпроса. Виж Неков, Р. „Сигнал относно противоречива съдебна практика по въпроса за момента, от който се дължи данък върху недвижими имоти за построени сгради, които не са въведени в експлоатация“, публикува в електронно списание „Предизвикай правото“ на 30.04.2023 г.
17
Коментирайте
Завареното положение виняги е създавало дилеми.
Трябва да се разшири и компетентността на НАП във връзка със събирането на дължими данъци, осигуровки и други приходи. От това зависи съществуването на материалната страна на държавата. На инспекторите и публичните съдебни изпълнители в НАП, трябва да се дадат повече правомощия, да се разшири още повече тяхната компетентност. . Това ще стане с изменения в ДОПК, ЗНАП и др.
В Европа природни ресурси почти няма. Богати са много държави на континента заради данъците, не заради продажбата и износа на природни богатства. Та така. Яко данъци за народа и това е.
Че сега са ни малко.
Да се надяваме, че въпросът ще се изчисти скоро.
Трябва да се дължи, но по-малка сума, според мен.
Защо да не се дължи. Не би трябвало но…
В държавата като няма достатъчно пари и се дължи данък за всичко. Ако има пари може и „наши фирми“ да минават метър, въпреки, че има неточности в документите и в НАП светят
В данъчното право гражданскоправни разпоредби не се прилагат. Авторите да не бъркат гражданското право с данъчното. Гражданското е диспозитивно, а данъчното императивно. В данъчното право няма обратно действие, няма съгласуваност на волите, няма цесия, няма представителство, няма нищо свързано с частното право, освен малки детайли. Данъчното право е право на държавата, а гражданското на отделните лица.
По-голяма глупост отдавна не бях чел
Действие изцяло занапред, става дума за данъчна тежест и всяко, дори и несъщинско обратно действие, е противоконституционно
Общо взето висящ въпрос, както и заключават авторите, защото и двете становища са на практика еднакво валидни, въпреки че първото попада в дефиницията за обратно действие е случай, при който правната норма превръща един факт, който се е реализирал преди нейното влизане в сила от ирелевантен за правото (факт без правни последици) в юридически релевантен (факт с определени правни последици): – груб строеж/въвеждане в експлоатация са съществени като значение като специфична отправна точка – за началото на 2 (1)- годишния срок за облагане, чието формално изтичане представлява юридическо събитие извън контрола на правния субект. Малко тъпичко да те карат да… Покажи целия коментар »
Мисля, че мнението на счетоводител ще свърши работа
По правен въпрос? Ей затова сме на този хал
Казано накратко – пълно мазало и плаче за тълкувателно, но от ВАС ни дума, ни вопъл, ни стон
И къде остана въпроса за действието на норми с материалноправен характер. Фактическия състав на завършване на сградата в “груб строеж” трябва да е настъпил след приемането на нормата, т.е. тя е приложима акос двете години са изтекли след приемането и. Някой съдебни състави системно пренебрегват фундаментални постановки в правото, като по този начин придават обратно действие за норми, за което такова не е предвидено в закона.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Здравейте, имам закупено право на строеж на ап. през 2018. През 2019 строитля има Удостоверние по чл. 181. През 2010 строителя зарязва сградата и така до ден днешен. През 2022 декларам ап. в груб строеж заради бъдеща продажба. Продажбата не се случи, но имам начислени данъци на изоставената сграда от 2019 до 2023. Не можем да я завъшим поради липса н адокументация и адвториските права на архитекта. Не по наша вина, на купувачите, сме в това положение, че и данък трябва да плащаме. Има ли на какво дасе позова пред МДТ и да искам да отпадне или поне да се… Покажи целия коментар »