„Няма човешко знание, което да не може да изгуби научния си характер, когато хората забравят условията, при които е възникнало, въпросите, на които е отговорило, и целите, за които е било създадено“[1].

I. Въведение

1. Настоящият труд конфронтира поредното тълкувателно клише, посято в основите на доктринерното осмисляне на дружественото търговско право още през далечната 1994 г., а именно – недоказаната теза, че дружественият дял и членството са синоними и обозначават едно и също понятие. Целта на статията е семпла и е следната:

1) Да бъдат припомнени трудните условия, при които се родиха Търговският закон (ТЗ) и авторитетната доктрина по него и да бъдат проследени родилните белези от този фундаментален факт – в съвременната правна книжнина, образование и съдебна практика;

2) Да бъдат изяснени същностните различия между ключовите за осмислянето на дружественото търговско право понятия „членство“ и „дружествен дял“ и илюстрирани тежките вреди от тяхното неоснователно смесване – в контекста на тълкуването на разпоредбите на чл. 125 – чл. 129, чл. 260з, чл. 260л и чл. 260м ТЗ, които (поне според мен) уреждат практически най-важните теми в материята на дяловите дружества;

3) Да бъде илюстрирано как липсата на задълбочено познание за същността на търговските дружества и техните институти неизбежно води и до липса на респект към буквата на закона – при което недостатъците на съответната тълкувателна теза се проектират върху законодателя, а нейният автор остава удобно защитен зад високата катедра на своята научна титла;

4) На базата на разграничението между членството и дружествения дял, да бъде изведена допълнителна аргументация на института на прекратяването на участието, защитен в статията ми „Институтът на прекратяване на участието по смисъла на чл. 125 от Търговския закон“[2].

2. Главната теза на настоящия труд е, че между членството и дружествения дял съществуват принципни и важни различия, поради което идентифицирането на двете понятия е пагубно за осмислянето и прилагането на институтите на ООД и на дружествата с променлив капитал.

Рефлексната теза на статията – доказана чрез главната – е, че специфичните условия, при които бяха положени основите на съвременната дружественоправна доктрина и съдебна практика, имат за трайна последица дълбоко и базисно неразбиране на търговските дружества и на техните институти. Защото, ако за 34 години не сме разбрали какво означава легалното понятие „дружествен дял“, то едва ли можем да претендираме, че знаем и какво е „прекратяване на участието“ по смисъла на чл. 96, ал. 2, чл. 97, ал. 1, изр. второ, чл. 125, чл. 134, ал. 2, чл. 149, ал. 3, т. 2 и чл. 260м ТЗ, както и на чл. 517, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс, или „изключване“ по смисъла на чл. 126 и чл. 260л ТЗ. Без яснота относно понятието „дружествен дял“ не бихме могли да осмислим и разпоредбите на чл. 129 и чл. 260з ТЗ.

II. Шоковото раждане на ТЗ и родилните белези от това

3. Демократичните промени в България настъпиха в края на 1989 г., а Седмото Велико народно събрание започна работата си на 10 юли 1990 г. Първият законопроект за ТЗ бе внесен на 6 декември 1990 г. и бе последван от нов такъв от 25 февруари 1991 г. Горната хронология, както и бурните събития от зората на демократичните промени показват, че авторите на законопроекта за ТЗ са били изправени пред сериозно предизвикателство – както темпорално, така и следващо от липсата на специалисти по търговско право у нас[3].

4. В резултат на горното шоково раждане на ТЗ, той завари „първолаци“ по търговско право. Парадоксално, но факт – само четири години по-късно, България вече имаше професори в материята, а правната книжнина каскадно набъбна – така, сякаш познанието за търговските дружества е трупало критична маса в продължение на 45 години и е трябвало да бъде спешно споделено с аудиторията. На този доктринерен „ядрен взрив“ обаче – в синхрон и с мотото на настоящия труд – трябва да се гледа преди всичко като на симптом за една базисна липса (на познание) и за обусловения от нея опит такова да бъде натрупано (най-вече в умовете на самите правни писатели), а не като споделяне на зрелите плодове на едно цялостно осмислено и критично тествано знание.

4.1. Един нов, обемен и фундаментален закон не може да бъде цялостно и правилно осмислен в рамките на две-три години – още повече, от тълкуватели, които доскоро са нямали и понятие от търговско право или най-малкото, не са го прилагали или изучавали системно в академична среда. Напротив, както последните ми публикации (а и настоящата) илюстрират, за коректното и задълбочено осмисляне на сложен и важен закон не са достатъчни дори десетилетия[4]. Тази истина важи дори за Германия – видно от десетилетното развитие на доктрината и съдебната практика в материята на изключването и оттеглянето на съдружници от ООД и от достигането (в периода 1942 – 1953 г.) до тълкувателни изводи, които са диаметрално противоположни на тези, защитавани от германските съдии до 1942 г.[5]

4.2. Горното припомняне на условията, в които бяха родени както ТЗ, така и доктрината и съдебната практика по него, е необходимо, защото както с основание се подчертава в историята на науката, „няма човешко знание, което да не може да изгуби научния си характер, когато хората забравят условията, при които е възникнало, въпросите, на които е отговорило, и целите, за които е било създадено“[6].

4.3. Ако държим в умовете си горната истина, както и факта, че може би 90 на сто от нашето настоящо „познание“ за персоналните дружества бе родено в рамките на месеци след обнародването на ТЗ, а това за ООД – в рамките на само три години[7], вероятно би трябвало поне да допуснем, че това познание следва да бъде подложено на системна критична рефлексия и че най-вероятно не е лишено от заблуди.

III. За правната „хирургия“ – с мярка или без мярка

5. Макар упражняването на юридическа професия да има допирни точки с изкуството, правният тълкувател не е нито художник, нито белетрист. Неговото мислене е ограничено от определена рамка, формирана от закона, както и от правилата на тълкуването. Въпреки че никога не съм робувал на буквалното тълкуване[8], аз имам принципен респект към текста на закона, защото съм преди всичко юрист и защото изхождам от идеята, че законодателят е въплътен в разумни и хуманни същества, поради което процентът на грешки, несправедливости или абсурди в творенията му би трябвало да е сведен до минимум[9].

6. Анализът на доктринерните становища в материята на дружественото търговско право показва, че съвременните правни писатели са силно изкушени да подлагат закона на корективно тълкуване, обикновено, с недостатъчно убедителни аргументи, а често – и без излагането на такива. Този факт би следвало да породи най-малкото учудване и съмнение. Ще дам само няколко примера, като ще споделя с читателите смущението от това колко пъти съответното тълкуване се отклонява от буквата на закона или директно я игнорира – при това, при интерпретирането на ключови дружественоправни институти:

6.1. Чл. 97, ал. 1 ТЗ обвързва прекратяването на участието (изр. второ) или на членството (изр. първо) със съответна клауза в дружествения договор, а не директно с прекратителните основания по чл. 93, т. 4-7 ТЗ.

а) При все това, съвременните тълкуватели на събирателното дружество не считат за нужно да обяснят на публиката как при липсата на изискваната от чл. 97 ТЗ клауза в дружествения договор членството ще се прекрати в случаите на поставянето под пълно запрещение, ликвидация или несъстоятелност на съдружник. Та нали при липсата на специална клауза в дружествения договор би следвало да настъпят общите последици по чл. 93 ТЗ – които обаче се изразяват в прекратяването на самото дружество, а не на членството[10]? Откъде тогава следва изводът, че „основанията за прекратяване на членството по правило повличат прекратяване на самото дружество“[11]? Не е ли вярно точно обратното, а именно – че преквалифицирането (чрез дружествения договор) на обстоятелствата по чл. 93, т. 4-6 ТЗ от такива за прекратяване на компанията в такива за прекратяване само на участието или на членството изключва ликвидацията?

б) За да си обясним цитираната по-горе теза – която се е превърнала в неподлагано на съмнение тълкувателно клише – вероятно ще трябва да се досетим, че авторите някак си „предполагат“, че ще отгатнем, че техният извод почива на разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ТЗ, според която „учредителите на дружеството трябва да са дееспособни български или чуждестранни физически или юридически лица“. Това обаче няма да е достатъчно, за да излезем от затруднението, защото цитираната разпоредба има за предмет единствено изискванията към учредителите на дружеството. Тези изисквания трябва да бъдат приложени по аналогия и за приемането на нови членове. Те обаче не дават отговор на въпроса какво се случва с вече завареното членство при настъпването на обстоятелства от рода на тези по чл. 93, т. 4-6, чл. 125, ал. 1 и чл. 260м, ал. 1 ТЗ. Защото тук, за разлика от хипотезата на приемането на нови членове, основания за аналогия не могат да бъдат открити.

в) Същевременно, същите автори, които ни убеждават, че „строго личният характер на членственото правоотношение е основание законодателят да приеме, че по правило прекратяването му води до прекратяване на дружеството“ (подч. мое)[12] изрично признават, че приложното поле на разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ТЗ е ограничено до учредителите[13]. Откъде тогава следва цитираният по-горе извод по тълкуването на чл. 93 – чл. 97 ТЗ, при положение, че той не намира опора нито в чл. 65, ал. 1 ТЗ, нито в „строго личния характер на членственото правоотношение“ – доколкото последният (съгласно чл. 93 ТЗ) е основание за прекратяване на самото персонално дружество, а не на членството?

6.2. Разпоредбата на чл. 97, ал. 1, изр. второ ТЗ използва специфичната терминология на прекратяването на участието (а не на членството). За да не останат никакви съмнения у тълкувателя, законът (за разлика от хипотезите по чл. 97, ал. 2 ТЗ) изрично конституира като длъжници по съответното вземане на прекратилия участието си съдружник останалите съдружници, а не дружеството. Това вероятно е и оправдано в случая, тъй като всички хипотези по чл. 97 ТЗ са плод на клауза в дружествения договор (за разлика от тези по чл. 93 – чл. 96 ТЗ) и следователно, почиват на консенсус.

Анализ на чл. 97, ал. 1, изр. второ ТЗ обаче читателят няма да открие в нито едно съчинение по ТЗ (дори в докторските дисертации върху събирателното дружество и в коментарната доктрина) – вероятно защото прекратително-членствената теория, която последователно критикувам, е несъвместима с тази разпоредба и е напълно негодна да я обясни. Предполагаемият извод вероятно е, че и тази разпоредба „подлежи“ на корективно тълкуване, а законодателят за пореден път се е объркал и нехайно е подменил не само терминологията на прекратяването на членството с тази на участието (да приемем, че това е простимо), но и длъжниците по вземането (което вече е твърде много).

6.3. На „корективно“ тълкуване (без да казват това изрично) съвременната доктрина и съдебна практика подлагат и чл. 125, както и чл. 260м ТЗ, предполагайки (без абсолютно никакви аргументи и доказателства), че терминът „участие“ е синоним на „членство“ – без да обяснят противоречащия на чл. 37, ал. 1 от Указ № 883 за прилагането на ЗНА феномен защо за означаването на едно и също понятие законът системно би използвал различна терминология[14].

Бихме могли не само да очакваме, но и да бъдем напълно сигурни, че авторите на ТЗ[15] са били запознати с горната разпоредба и че са я спазили. Термините „членство“ и „прекратяване на членството“ имат утвърдено правно значение в правото на кооперациите и сдруженията. Бихме ли могли да допуснем, че при изготвянето на един от най-важните български закони, законодателят пряко ще наруши, при това, системно, не само чл. 37, ал. 1 от Указ № 883 за прилагането на ЗНА, но и фриволно ще си играе с търпението на тълкувателя, като – имайки предвид едно и също правно явление (прекратяване на членството) – произволно ще „скача“ от прекратяването „само участието на съдружника в дружеството“ (чл. 96, ал. 2 ТЗ) към прекратяване на членството (чл. 97, ал. 1, изр. първо), след което отново ще се върне към терминологията на участието (чл. 97, ал. 1, изр. второ ТЗ), за да ни зашемети пак с тази на членството (чл. 97, ал. 2 ТЗ) и накрая –  да я изостави окончателно и по необясним начин в цялата система на чл. 125 и чл. 260м ТЗ, както и в тази на чл. 517 ГПК[16]?

6.4. На корективно тълкуване се подлага и разпоредбата на чл. 127 ТЗ, с довода, че съдружникът не притежавал идеална или реална част от имуществото на дружеството[17]. Този аргумент е формално верен, но губи основата си, ако бъде съобразен фактът, че чл. 127 ТЗ урежда само лежащия в основата на понятието „дружествен дял“ принцип на абстрахирането[18], но не и правната техника, чрез която той се реализира. Тази правна техника включва ангажирането на уредените в чл. 123 ТЗ имуществени права на съдружника, а именно – правото на участие в разпределянето на печалбата, на ликвидационен дял и на вземане по чл. 125, ал. 3 ТЗ. Именно тези права правят дружествения дял стопански ценен, а чрез тяхното упражняване се реализира делът „от имуществото на дружеството“, за който чл. 127 ТЗ ни информира и който съдружникът притежава косвено – чрез посредничеството на горните свои права (които дружественият дял абстрахира от членството и „пакетира“ в самостоятелен и комплексен обект на правото)[19].

6.5. На корективно („стеснително“) тълкуване съвременната ни доктрина и съдебна практика подлагат и разпоредбата на чл. 126, ал. 2 ТЗ. Авторите посочват, че „съдружникът не може да бъде изключен, когато е изпълнил задължението си за вноска при учредяването на дружеството“[20]. В тази връзка се поддържа, че ако съдружникът не е внесъл само вноската си за увеличаване на капитала, „следва да настъпят последиците по чл. 121, ал. 2 ТЗ“, а не тези на изключването[21].

Горната теза е частично правилна – доколкото е вярно, че при кадуциране на основен дял от само една от няколко емисии, капиталовият съдружник не може да изгуби членството си изцяло, а ще бъде лишен само от дружествения дял, който е бил предмет на конкретната процедура по чл. 126, ал. 1 ТЗ. Много по-важен обаче е фактът, че, горното разбиране на доктрината е несъвместимо с критикуваното от мен понятие за „изключване“ на съдружник, защото според него изключването е синоним на прякото прекратяване на членството по волята на дружеството – каквото прекратяване в разглежданата хипотеза очевидно не е налице[22]. Ако „изключването е прекратяване на членственото правоотношение въз основа на едностранно изявление на дружеството“[23], би следвало да заключим, че то е несъвместимо с членството и със съхраняването на качеството на съдружник. Оказва се, че това не е така – поне в хипотезите на кадуциране на част от основните дялове или на акции по чл. 126, ал. 2, чл. 260л, ал. 1 и чл. 189, ал. 3 ТЗ. Вместо да коригират изходната си теза за самото понятие за изключване обаче, авторите предпочитат да „поправят“ закона[24].

6.6. На „корективно“ тълкуване се подлага и принципната, а бих добавил, и класическа[25] разпоредба на чл. 129, ал. 1, изр. първо ТЗ, като, в явно противоречие с буквата на закона, се твърди, че предмет на наследяване не е дружественият дял, а вземането по чл. 125, ал. 3 ТЗ. Основанието за горния извод е тезата, че членството и дружественият дял са „синоними“, поради което не може да бъде избегната и логическата консеквенция, че членството (поради личния му характер), а следователно, и „съвпадащия“ с него дружествен дял, не могат да бъдат наследени. Вместо това наследено се оказва вземането по чл. 125, ал. 3 ТЗ, а ясната буква на закона бива (за пореден път) – „коригирана“.

7. Горните представителни примери показват, че съвременната доктрина няма особени скрупули както да тълкува закона „корективно“, така и напълно да игнорира неговата буква – често дори и без да излага съображения за това. Резултатът от този подход не е тълкуване, а каскаден тълкувателен преврат, на който институтите на персоналните дружества и на ООД са подложени от повече от три десетилетия. Тази нерадостна съдба вече не е спестена и на дружествата с променлив капитал[26].

7.1. Ако бъде съобразен фактът, че коментираните по-горе и игнорирани или тълкувани „корективно“ разпоредби не стоят в периферията, а в самия център на персоналните дружества и на ООД, горната необуздана „тълкувателна хирургия“ би следвало да породи поне размисъл[27]. Толкова „болни“ ли са законодателят от 1991 г. и неговото творение? Защото се оказва, че този законодател (вече посочих в кои големи правници той е бил „въплътен“) е бил толкова небрежен, че не е успял да намери коректната терминология и легален изказ в материята на ключови дружественоправни институти – прекратяването на членството, същността на дружествения дял и неговото прехвърляне и наследяване, както и правните последици от изключването на съдружници.

7.2. Подобен „грях“ обаче ми се вижда прекомерен, дори на фона на „цезаровото сечение“, с което ТЗ бе роден. Ето защо ще си позволя да предположа, че авторите на законопроекта за ТЗ принципно са си свършили работата и че проблемите не са в самия закон, а в неговите тълкуватели, защото именно те бяха принудени да се „изучат“ в рамките на само две-три години – което е твърде малко време за осмислянето на един фундаментален и обемен закон[28]. Човешкото същество обаче е устроено по такъв начин, че е изкушено да проектира собствените си слабости върху външни обекти – каквито в случая се явяват законодателят и самият ТЗ.

IV. Език, роден мой

8. Нека, в контраст с горния тълкувателен подход, обърнем повече внимание на използваната от закона терминология.

8.1. В системата на Закона за кооперациите (ЗКооп.) терминът „членство“ се среща общо седем пъти, а в тази на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) – четири пъти (без да броим заглавията).

8.2. В системата на ЗДОО (отм.) терминът „членство“ не може да бъде открит. В ярък контраст с тази липса, този закон използва термина “дружествен дял“ общо дванадесет пъти, „дружествения дял“ – единадесет пъти, пълно членуваната форма – четири пъти, а множествената форма – четиринадесет пъти.

8.3. В контраст със ЗКооп. и ЗЮЛНЦ, в системата на ТЗ думата „членство“ може да бъде открита само ако се ползва „лупа“ – единствено в чл. 71, чл. 97, ал. 1 и 2, 262ж и чл. 263, чл. 263а, чл. 263и, чл. 264а и чл. 264ж. Ако съобразим и факта, че чл. 71 ТЗ урежда процесуална материя, а чл. 97 функционира само чрез посредничеството на дружествения договор, както и че останалите посочени разпоредби принадлежат на института на преобразуването на търговски дружества, ще видим, че в останалата регулирана от него материя ТЗ е напълно индиферентен към членството[29].

8.4. В показателен контраст с горното (напълно оправдано) терминологично „изгнание“ на членството, ТЗ използва израза „дружествен дял“ в множество разпоредби – в чл. 127, чл. 129, чл. 131, чл. 137, ал. 1, т. 2, чл. 260е (общо 8 пъти), чл. 260з (общо пет пъти), чл. 260и (общо девет пъти), чл. 260л, ал. 3, чл. 260м, ал. 3 и чл. 260с, ал. 2.

8.5. На фона на вече цитирания чл. 37, ал. 1 от Указ № 883 за прилагането на ЗНА и на високите стандарти на авторите на законопроекта за ТЗ, ще си позволя да предположа, че системното и последователно използване на терминологията на дружествения дял (а не на тази на членството) в корпоративното търговско право не е плод на лингвистичен законодателен нарцисизъм, а отразява същността на дяловите компании. Ако това не бе така, то не може да бъде открита разумна причина законодателят системно да „бяга“ от добре познатата му и „заварена“ от ТЗ терминология, характерна за сдруженията и кооперациите. Тази изходна теза, както и разграничението между понятията „членство“, от една страна и „дружествен дял“, от друга, е предмет на следващото изложение.

V. Членството и дружественият дял според господстващата доктрина

9. Изясняването на същността на търговското дружество и на неговите институти предполага (от една страна) съобразяване на общата основа на корпорациите (формирана от членството), а от друга – на спецификата на дружественото търговско право. Тъй като тази специфика е въплътена в особеностите на имущественото участие и на неговата връзка с членството, може да се очаква, че приликите между сдруженията и кооперациите, от една страна и търговските дружества, от друга, ще бъдат идентифицирани на плоскостта на членството, а не на имущественото участие.

10. В дружествено-правната теория от зората на доктрината по ТЗ членството се определя като двустранно правоотношение с комплексен характер, интегриращо имуществените и неимуществените права и задължения на съдружника или акционера спрямо дружеството[30]. Три години по-късно горната дефиниция е допълнена, като се посочва, че под „членство“ в тесен смисъл следва да се разбира „участието на съдружника в дружеството“, схващано като „съвкупността от правата, свързани с качеството съдружник“[31] (подч. мое), т.е., като „сборно, съставно право“. Първоначалната дефиниция от том I на Коментара на Търговския закон е запазена за членството „в широк смисъл“, разбирано като „комплексно правоотношение, което включва всички права и задължения на съдружника по отношение на дружеството“[32].

На същата страница  в коментираното тук съчинение членството в посочения по-горе „широк“ смисъл изрично се приравнява с дружествения дял, като се посочва че „при ООД членството се означава като дружествен дял, схванат в широкия му смисъл“, откъдето се прави и изводът, че „следователно членство, членствено правоотношение и дружествен дял смислово се покриват“ (подч. мое).

10.1. Самият „дружествен дял, схванат в широкия му смисъл“ се дефинира като „участието на съдружника в ООД, т.е., съвкупността от правата и задълженията на съдружника като член на дружеството“(подч. мое)[33]. Наред с дружествен дял „в широк смисъл“ се дефинира и такъв „в тесен смисъл“, като се посочва, че „докато основният дял е част от капитала, дружественият дял е част от имуществото“[34]. На с. 385 от същото съчинение се подчертава също така, че „съдружникът в ООД може да има само един дружествен дял, в широкия смисъл на думата“, тъй като „един субект не може да бъде два пъти член на една и съща правна формация“[35].

10.2. Ако обобщим горната теза, която залегна в самите основи на правното ни мислене за ООД, тя е следната: 1) и членството, и дружественият дял са многозначни термини, които имат както по-тесен, така и по-широк смисъл; 2) дружественият дял „в широк смисъл“ съвпада с членството; 3) дружественият дял „в тесен смисъл“ (вероятно) трябва да съвпада с тесния смисъл на термина „членство“ и да обхваща само съвкупността от имуществените права, свързани с качеството съдружник. Тъй като утвърденото понятие за членство е по-широкото, дружественият дял се идентифицира именно с него, а не с по-тясното такова, дефинирано в чл. 127 ТЗ.

11. Проблемите при осмислянето на съвременното ООД са заложени още в горните доктринерни тези, родени през далечната 1994 г., в първото и засега единствено коментарно съчинение върху тази дружествена форма. Тези проблеми са многобройни и фундаментални и са следните:

1) Доктрината е (относително) свободна да измисля всякакви термини и да им придава по-тесен, „междинен“ или по-широк смисъл. Когато обаче тълкуваме легална терминология, това едва ли е позволено, тъй като имаме всички основания да очакваме, че съответният термин ще има консистентен смисъл[36];

2) Споделям разбирането, че съдружникът в ООД може да бъде страна само по едно членствено правоотношение с дружеството[37]. То обаче е логически несъвместимо с понятие за дружествен дял, което съвпада с членството. Защото според тази теза, придобивайки нов дружествен дял, приобретателят или наследникът би следвало да придобият и „допълнително“ (ново) членство. Именно този тълкувателен резултат обаче е изрично отречен от проф. Герджиков, а и от проф. Любен Диков, на когото той косвено се е позовал;

3) От това, че при силно капиталовите модели на GmbHG и на ЗДОО (отм.) съдържанието на членството и дружествения дял принципно съвпада, далеч не следва, че това е така и в системата на ТЗ, защото той възлага на съдружниците и значими неимуществени задължения. Тези персонални задължения несъмнено са елемент на членството, но едва ли са такива и на дружествения дял. Разпоредбите на чл. 122, чл. 129, ал. 1, изр. второ, чл. 137, ал. 1, т. 2 и чл. 260з, ал. 3 ТЗ са ярко доказателство за това;

4) За разлика от задължението за вноска в капитала, характерното за българското ООД неимуществено задължение за оказване на съдействие за дейността на дружеството не е годно да бъде „абстрахирано“ от членството и интегрирано в дружествения дял – поради което това задължение остава елемент само на членственото правоотношение, но не и на дружествения дял;

5) Именно горното, характерно за българското ООД задължение, обаче е главният „виновник“ за силно персонализирания модел на Глава тринадесета от ТЗ и пряко обосновава съответните „персонални“ разпоредби на чл. 122, чл. 129, ал. 1, изр. второ и чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ – които са напълно непознати на GmbHG и ЗДОО (отм.);

6) Точно горните три разпоредби обаче позволяват хипотези, в които универсалните правоприемници са придобили дружествен дял, но не и членство, и принуждават частния правоприемник (ако не е съдружник) да си осигури и членство – по реда на чл. 122 във връзка с чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ. Тази легална феноменология обаче пряко доказва, че членството и дружественият дял не са идентични понятия.

11.1. Горните съществени различия между чисто капиталовия модел на GmbHG и ЗДОО (отм.), от една страна, и Глава тринадесета от ТЗ, от друга, както и заложената още през 1994 г. тиктакаща „тълкувателна бомба“, не са били забелязани от по-късните правни писатели – които са се доверили безкритично на авторитета на проф. Огнян Герджиков, а и на този на проф. Витали Таджер[38]. Този авторитет несъмнено е заслужен, но безпогрешни хора не съществуват, особено в материя, която не са изучавали академично, и в контекста на предизвикателствата, отправени от нов закон, който съществено се отличава от историческите си първообрази[39].

11.2. В допълнение на това, не ми е известно до публикуването на статията ми „Концептуалният модел на ООД в Търговския закон и неговото значение за тълкуването на правната уредба“[40] някой от съвременните автори да е обърнал внимание на горните съществени особености на Глава тринадесета от ТЗ. Именно тези особености обаче открояват дружествения дял от членството – по начин, който е много по-видим и ярък в сравнение с чисто капиталовите модели на GmbHG и ЗДОО (отм.).

12. Вероятно (на свой ред), „стъпвайки“ на авторитета на първите важни съчинения в материята на капиталовите дружества, по-късните правни писатели не си правят труда да изследват по-внимателно понятията „дружествен дял“ и „членство“ и съотношението помежду им.

12.1. Така например, според един от най-авторитетните съвременни автори, „законодателят означава членствените правоотношения с термините „дружествен дял…“дял“…и „участие“[41] (подч. мое). Аргументацията на тезата се изчерпва с референции съответно към чл. 127, чл. 129, чл. 131, чл. 132 и чл. 125 ТЗ. Тезата е озадачаваща за критично мислещ юрист, защото нито една от посочените по-горе разпоредби не използва терминологията на членството, поради което тезата няма как да бъде обоснована чрез семпла референция към тях, а изисква доказателства. Подобна аргументация обаче не се предлага на читателя.

12.2. На следващо място, след като дружественият дял вече е бил идентифициран с членството, се посочва, че „субективно право на членство не съществува, тъй като подобно право нито има единен предмет, нито на него съответства единно задължение“ [42]. Тезата е дълбоко погрешна както за членството, така и за дружествения дял. Исковете по чл. 71 ТЗ бранят не само отделни членствени права, но и „правото на членство“(цитирам самия закон) – именно това право ще бъде бранено чрез положителен установителен иск, когато качеството на съдружник или акционер неоснователно се отрича от дружеството[43].

Наред с горното, ако под липсата на „единен предмет“ се разбира, че членството не е обект на правото, остава без отговор въпросът как то изобщо би могло да се прехвърля, залага или наследява. Ако пък се разбира, че такъв обект е налице, но той не е „единен“, а комплексен, то не би следвало да съществуват нито чл. 212 ЗЗД, нито чл. 15 и чл. 129 ТЗ. Същото важи и по линия на аргумента за липсата на съответстващо на правото на членство „единно задължение“.

12.3. Сходен е и подходът на други автори, според които терминът „членство“ не е легален в системата на Глава тринадесета на ТЗ, а „като негов синоним са използвани термините „участие“ (чл. 125, ал. 1 и 2 ТЗ), „дружествен дял в ООД (чл. 129, ал. 1 и чл. 131 ТЗ)…“ – поради което и директно се заявява, че в изложението двата горни термина са използвани като синоними[44]. От това, че тълкувателят не може да види в термините „участие“ и „дружествен дял“ смисъл, различен от този на „членство“, обаче далеч не следва, че тези понятия съвпадат.

12.4. Горното изложение илюстрира истината, че правният тълкувател не би трябвало да предлага на публиката постулати и недоказани твърдения. Той следва да тества критично тезите си и да ги аргументира – по възможност, с повече от едно изречение. В противен случай, вместо познание или правораздаване, той генерира единствено заблуди и вреди.

13. Маркираният в настоящия раздел (неизчерпателен) consensus sapientium е тежко бреме за тълкувателя. Пиша тези думи както поради личния ми опит (защото ми бяха нужни повече от 20 години, за да се усъмня в горния консенсус), така и поради очевидния факт, че днес почти никой не се съмнява, че членството съвпада с дружествения дял[45]. Моля да ми бъде простено, но моят личен процес на повторно и принудително „самообразоване“ в материята на дружественото право не може да бъде „преклудиран“ от какъвто и да било consensus sapientium, още по-малко, от такъв, формиран в първите години след приемането на ТЗ и в условията на академичен „вакуум“ на специалисти в материята. Този самообразователен процес не може да бъде преклудиран и в резултат на становищата на автори, които не считат за нужно да се обосновават, а произволно подменят буквата на закона – създавайки по този начин необективиран в него „аргумент“ за тезите си.

VI. Дружественият дял според германската доктрина по GmbHG

14. Макар съвременната българска доктрина да се позовава на германската, не мисля, че идентифицирането на дружествения дял с членството може да бъде аргументирано с достоверни референции към германската правна книжнина.

14.1. В едно от първите коментарни съчинения по GmbHG, при тълкуването на чл. 14 от посочения закон[46] и изясняването на термина „дружествен дял“ (Geschäftsantheil),  се посочва следното (подч. мое)[47]:

1) Цитират се мотивите на GmbHG, според които терминът „дружествен дял“ „обозначава участието в цялостните дружествени активи, установено чрез поемането на дял в капитала“, т.е., на основен дял;

2) Подчертава се, че тъй като нито вноската в капитала, нито основният дял са годни за квалифициране като годни за циркулация в оборота обекти на правото, е наложително такъв обект да бъде създаден от законодателя и че този обект е именно дружественият дял, който „репрезентира членствения интерес на съдружниците“ (подч. мое);

3) Посочва се, че „при учредяването на компанията дружественият дял обхваща целия членствен интерес, тъй като към този момент никой съдружник не може да поеме повече от един основен дял (чл. 5, ал. 2)“[48].

14.2. Цитираната германска доктрина, която от темпорално гледище е максимално близка до приемането на GmbHG, е основание за следните предварителни изводи:

1) Дружественият дял е обект на правото, който репрезентира участието на съдружника в активите на компанията[49];

2) Дружественият дял не е идентичен с членството – той само „репрезентира членствения интерес“, т.е., активното (от гледище на съдружника) съдържание на членството, формирано от имуществените права.

15. В по-новата коментарна доктрина по GmbHG се появява и втори, по-широк смисъл на разглеждания тук термин, като се посочва, че „съдържанието на дружествения дял е членството, т.е., олицетворението на правата и задълженията на съдружника спрямо компанията и останалите съдружници“ (подч. мое)[50].

В подобен смисъл е и по-късно издание на същия коментарен източник и мнението на друг автор (цитиран и от проф. Огнян Герджиков), който посочва, че „в терминологията на закона „дружествен дял“ се употребява за означаване на членството в ООД, т.е., той е въплъщението [der Inbegriff] на правата и задълженията, обобщени в членството“[51].

Лесно може да се забележи, че горните дефиниции не идентифицират дружествения дял и членството. Разграничението е фино, но съществува и то е между „членство“ (Mitgliedschaft), от една страна и неговата „олицетворена“ и „въплътена“ форма – дружественият дял (Geschäftsantheil), от друга.

16. В най-новата коментарна доктрина по GmbHG се поддържа сходно понятие за „дружествен дял“, като се посочва, че този термин описва „правното положение на съдружника като член [на дружеството], установено чрез записването на дялово участие, и съвкупността от неговите права и задължения, произтичащи от това“[52].

16.1. И тук, както и при прочита на доктринерните определения по т. 15 по-горе, не е трудно да бъдем заблудени и да приемем, че германските автори идентифицират членството и дружествения дял. Тази заблуда може да бъде избегната, ако бъде забелязан и следният пасаж от същия автор, непосредствено следващ горецитирания (подч. мое):

„Начинът, по който дружественият дял въплъщава участието на съдружниците в дружественото имущество първоначално [до постановяването на RG v. 18.4.1913 – II 659/12 – бел. моя] бе неясен, но в резултат на съдебната практика, това негово качество с основание бе потвърдено от доктрината. Имущественото съдържание на дружествения дял не е ограничено до правото на дивидент и до правото на ликвидационен дял. Активите наистина принадлежат на самото ООД като юридическо лице…но това не изключва участието на съдружниците в тези активи.  По-скоро, като членове на дружеството, те имат юридически – не само икономически – право на дял в променливите му активи, който може да бъде реализиран изцяло или частично чрез продажбата на този дял, чрез неговото оттегляне срещу заплащане или под формата на ликвидационна квота.[53]“.

16.2. Още по-категоричен е друг пасаж от същия автор, в който се уточнява следното:

„Дружественият дял е обект на субективно право на съдружника. GmbHG класифицира неговото правно положение като съдружник, с неговите активи и лични права, като единен обект на правото, с който той може да се разпорежда като цяло (да го прехвърли или да го обремени със залог или право на ползване), който като такъв е наследим и подлежи на принудително изпълнение. Възражението, че дружественият дял трябва да се характеризира като „съвкупност от права и задължения“ и следователно не може да се квалифицира като прехвърлимо право, се основава на разбиране на правото на дялово участие, което е несъвместимо с горните разпоредби и не е подходящо, тъй като разбива правното положение, създадено от  членството, на настоящите и потенциални индивидуални права и задължения, произтичащи от него съгласно закона и дружествения договор, а също така не отчита в достатъчна степен имущественото му съдържание“ [54].

16.3. Сходна е позицията и на друг авторитетен коментар на GmbHG, според който (подч. мое) „дружественият дял е обобщение на съвкупността от правата и задълженията на индивидуалния съдружник в ООД (членство). Същевременно, той комбинира тези права и задължения в отделен обект на правото, който е самостоятелно прехвърлим и обременяем [с тежести]“[55].

17. Тъй като далеч не подценявам читателя, съм убеден, че той би могъл да направи и сам изводите си от горния преглед на германската коментарна доктрина по GmbHG по разглеждания въпрос и да я съпостави с българската. Тъй като обаче не подценявам и заблудите на своите читатели (които доскоро бяха и мои), все пак ще си позволя да обобщя поне какво лично аз съм разбрал от горните източници:

1) Още от раждането на GmbHG дружественият дял е ясно разграничаван от членството – защото, макар и абстрахиращ съдържанието на членственото правоотношение, той (за разлика от членството) е въздигнат в обект на правото;

2) Като обект на правото, дружественият дял правно-технически абстрахира („въплъщава“, „олицетворява“, „репрезентира“) съдружническите права и задължения, но това далеч не означава, че е идентичен с членственото правоотношение. Неговото съдържание (при широкия смисъл на термина) принципно съвпада с това на членството, но в случая е важна „опаковката“ – при „чистото“ членство такава опаковка няма, докато „пакетираното“ в дружествен дял членство е годно за циркулация в оборота. Нещо повече, абстрахираният от членството дружествен дял може да „излезе на пазара“ дори самостоятелно (без членство) – каквато хипотеза е възможна в случаите на наследяване от несъдружник[56];

3) И легално, и теоретично, терминът „дружествен дял“ има два сходни, но все пак, различни смисъла. Те ще бъдат разгледани в Раздел VII и Раздел IХ по-долу;

4) Разграничаването на дружествения дял и членството е трудно не поради същността на двете явления, а единствено в резултат на „родилните“ заблуди на съвременната българска доктрина и на невниманието, с което обикновено четем не само закона, но и чуждестранната доктрина – ако изобщо си правим труда да се консултираме и с нея.

18. Горното изложение позволява да бъде разбран и действителният смисъл на написаното от проф. Любен Диков и проф. Константин Кацаров относно понятието за дружествения дял. Проф. Диков дефинира това понятие като „онази съвкупност от дружествени права и задължения, която съществува в лицето на всеки съдружник“, като добавя, че дружественият дял „отождествява самото право на членство“ (подч. мое)[57]. Сходно е и определението дадено от проф. Кацаров[58].

Внимателният читател ще забележи, че никой от горните двама автори не твърди членството и дружественият дял да са „синоними“ и да съвпадат като понятия. Дружественият дял не съвпада с членството, но отъждествява (въплъщава, репрезентира) „правото на членство“, разбирано като обект на правото – като интегрирана и „пакетирана“ съвкупност на абстрахираните от членството права и задължения. Тази абстракция се налага по една единствена причина – поради факта, че самото членство е базисно негодно да функционира като обект на правото и именно поради това и не е въздигнато в такъв[59].

VII. Съдържание на термина „дружествен дял“ по смисъла на чл. 127 и чл. 260е ТЗ

19. Терминът „дружествен дял“ има два смисъла[60]. Първият, по-тесен, а според мен – и есенциален и водещ смисъл, следва от чл. 127 и чл. 260е ТЗ и се свежда до факта, че дружественият дял абстрахира от членството и интегрира в себе си определени имуществени права, т.е., активното от гледище на съдружника имуществено съдържание на членственото правоотношение. Това принципно са онези права, които осигуряват участие в разпределението на дружествените нетни активи – правото на дивидент, на ликвидационен дял и на вземания по чл. 125, ал. 3 и чл. 260м, ал. 3 ТЗ[61]. Именно стопанската ценност на тези права обосновава въздигането на дружествения дял в обект на правото. Доколкото неимуществените права на съдружника имат една единствена функция – да обслужват имущественото ядро на членството, т.е. дружествения дял по смисъла на чл. 127 ТЗ – те се включват в по-широкото съдържание на понятието „дружествен дял“, разгледано в Раздел IХ по-долу.

19.1. От тази перспектива не е случайно, че чл. 127 ТЗ е непосредствено последван от разпоредби, които уточняват, че макар и прехвърлим и наследим обект на правото (чл. 127 и чл. 129 ТЗ), дружественият дял не може да бъде материализиран в ценна книга (чл. 128 ТЗ). Подобно уточнение би било ненужно, ако дружественият дял не бе обект на правото и ако не се родееше с акциите.

19.2. Не е случайно също така, че веднага след горните „пояснения“, следва разпоредба (чл. 130 ТЗ), която вече не е посветена на абстрахираните в дружествения дял имуществени права, а на прикрепените към него (а не към членството) капиталови задължения.

19.3. По горния начин системата на ТЗ първо въвежда принципа, обясняващ абстрахираното в дружествения дял „активно“ и стопански ценно съдържание (чл. 127), позволяващо въздигането му в обект на правото, след което урежда най-важните приложения на този принцип (хипотезите на транслативни сделки и наследяване) и накрая отделя внимание и на „пасивното“ съдържание на дружествения дял – на интегрирания в него сегмент, „запазен“ за евентуално неизпълнените капиталови задължения на праводателя. Горната елегантна хореография на самата система на ТЗ обаче отново е останала незабелязана от съвременните му тълкуватели, които са побързали да амалгамират всички диференцирани от закона явления (по-тесен и по-широк смисъл на термина „дружествен дял“) в общия „кюп“ на членството.

20. Редакцията на чл. 127 ТЗ може и да е обект на (неоснователна според мен) критика в съвременната доктрина[62], но ако тази разпоредба и чл. 130 ТЗ не съществуваха, никога нямаше да разберем какво представлява дружественият дял, защо е въздигнат в обект на правото и кои точно права и задължения абстрахира от членството.

20.1. Именно от чл. 127 ТЗ обаче следва, че най-вътрешното ядро на дружествения дял е формирано от въплътените в него имуществени права и най-вече от правото на ликвидационен дял. Защото това право изразява по най-ярък и категоричен начин същността на търговското дружество и защото съществува винаги – под една или друга форма. Вземане за дивидент може и никога да не възникне, но правото на ликвидационен дял (също както и дружественият дял) е принципно „безсмъртно“ – то съществува не само докато е налице членство, но и дори отвъд „смъртта“ на последното (в хипотезите на универсално правоприемство). Нещо повече – ако дружеството е реализирало печалба, но не я е разпределяло, правото на ликвидационен дял ще „погълне“ правото на дивидент и последното ще се реализира чрез разпределението на ликвидационния остатък или чрез удовлетворяването на вземанията по чл. 125, ал. 3 и чл. 260м ТЗ. Ето защо е и безкрайно логично именно това право да формира ядрото на дружествения дял – за което чл. 127 ТЗ недвусмислено ни информира, колкото и редакцията (или смисъла му) да не допадат на съвременните тълкуватели, формирали основите на дружественоправното си мислене в свят, в който властваха сдруженията и кооперациите.

20.2. Правото на ликвидационен дял може да бъде конкретизирано било до общата си форма на вземане за разпределение на ликвидационния остатък, било до тази на вземане по чл. 125, ал. 3 или чл. 260м, ал. 3 ТЗ. И двете посочени вземания обаче си остават проявления на едно и също базисно субективно право – на ликвидационен дял. Това субективно право е предмет на наследяване при персоналните дружества и именно то ще осигури на наследника било вземане за ликвидационен дял (в общите хипотези по чл. 93 ТЗ), било членство (чл. 97, ал. 1, изр. второ ТЗ), било сурогата на вземането по чл. 97, ал. 2 ТЗ. Неспособността на съвременната доктрина да види горните истини отново е плод на булото на кооперативно-членственото ѝ мислене, което, в крайна сметка, не позволява да бъде видяна и самата същност на търговското дружество.

20.3. Бидейки поставено в центъра на капиталовия инструмент на дружествения дял, правото на ликвидационен дял съответно обосновава и факта, че предмет на наследяване в хипотезите по чл. 129 и чл. 260з, ал. 3 ТЗ – както законът изрично и недвусмислено ни информира – е именно дружественият дял, а не нещо друго. Това е така поради факта, че в своя тесен смисъл (този по чл. 127 ТЗ) дружественият дял има своя рудиментарен  първообраз в правото на персоналния съдружник на ликвидационен дял. Тъй като при дяловите дружества това право, като и останалите членствени права са все функция на имущественото (а не на персоналното) участие, тези права, наред с това на ликвидационен дял, се обобщават в дружествения дял по единен модел и се абстрахират от членството – в комплексен и значително по-богат обект на правото.

21. Въплътеното в чл. 127 и в чл. 260е ТЗ понятие за дружествен дял обяснява също така защо при прекратяване на участието си съдружникът има право не само на релевантната „квази-ликвидационна“ стойност на дружествения си дял, но и на съответен дял от печалбата, реализирана между датата на прекратяването на участието и тази на терминирането на членството[63]. След като дружественият дял абстрахира имуществените права на съдружниците, сред които е и правото на участие в разпределението на печалбата, и след като членството продължава да съществува (до терминирането му чрез уреждането на ликвидационните последици), то е и очевидно, че ако дружеството разпредели печалба, прекратилият участието си член ще има съответна квота от нея. Разбира се, тази истина няма как да бъде видяна от тълкуватели, които идентифицират прекратяването на участието с такова и на членството.

VIII. Обект на наследяването в хипотезите по чл. 129, ал. 1 и чл. 260з ТЗ

22. Поради горните позитивноправни реалности и незаобиколимия факт на дружествения дял, вземането по чл. 125, ал. 3 ТЗ не би могло да е предмет на наследственоправната хипотеза по чл. 129, ал. 1 ТЗ. То може да възникне само след откриването на наследството и в резултат на допълнителни юридически факти, които не са елемент на наследственото правоприемство[64]. Причините за това са многобройни и непреодолими:.

1) Разпоредбите на 129, ал. 1 и чл. 260з, ал. 1 ТЗ дефинират като предмет на наследяване именно дружествения дял, а не вземането по чл. 125, ал. 3 или това по чл. 260м, ал. 3 ТЗ;

2) Наследодателят е притежавал дружествен дял, а не вземане по чл. 125, ал. 3 ТЗ. От перспективата на наследственото право – която би следвало да е водеща при идентифицирането на състава на наследствената маса – е нелогично да бъде наследен не обект от заварения от смъртта патримониум на наследодателя, а вземане, които възниква едва в момента на откриването на наследството.

3) Наследникът може и да бъде приет за съдружник. Поради това, до изчерпването на „теста“ за приемането му като такъв все още няма основание за възникването на ликвидационни последици. Тази истина е отразена в чл. 97, ал. 2 и в чл. 260з, ал. 3 ТЗ и няма основание да не е приложима и за ООД[65].

IХ. По-широкият смисъл на термина „дружествен дял“

23. По-широкото понятие за дружествен дял (релевантно на плоскостта на чл. 129, чл. 130 и чл. 260з ТЗ) включва не само имуществените права на съдружниците, но и неимуществените права, охраняващи имущественото участие, както и имуществените задължения, „прикрепени“ към дружествения дял. Това по-широко легално понятие е установено както в интерес на самите съдружници и техните правоприемници, така и на дружеството. Защото „пакетирането“ в обект на правото само на имуществените права не би било достатъчно, ако върху правоприемниците няма да преминат и охраняващите ги неимуществени такива. От друга страна, ако имуществените задължения, свързани с дружествения дял, се погасяваха при неговото прехвърляне или наследяване, би бил застрашен капиталът и интересите на самото дружество и на неговите кредитори.

24. Дружественият дял и акциите инкорпорират не само имуществени права, но и капиталовите имуществени задължения. Докато „активният“ сегмент на абстрахираното в акцията или дружествения дял съдържание на членството (имуществените права) обслужва инвестиционния интерес на съдружника или акционера, то вторият („пасивен“) сегмент гарантира интересите на дружеството и на неговите кредитори.

24.1. Горното положение е характерно за класическите капиталови дружества и е отразено в чл. 130 и чл. 186 ТЗ. То намира своеобразно приложение и в случаите на универсално правоприемство в дружествения дял, защото капиталовите задължения са прикрепени към дружествения дял, а не към членството[66]. Наследникът може и да не бъде приет за съдружник в ООД. С приемането на наследството обаче той е придобил дружествен дял и съответно, е бил обременен и с евентуално неизпълнените задължения за вноска[67].

24.2. Наследникът на починал съдружник няма разумна защита срещу горните капиталови ефекти, защото той е приел наследството, като се предполага, че е сторил това в резултат на информирано решение. Всеки друг тълкувателен извод би довел до правно непоносимия резултат, че неприетият за съдружник наследник ще „наследи“ дружествения дял (а според критикуваното в Раздел VIII по-горе разбиране – вземането по чл. 125, ал. 3 ТЗ), но същевременно няма да дължи неплатената вноска в капитала. Макар да се поддържа в правната книжнина, подобен извод не може да бъде защитен – не само от гледище на буквата на закона, но и на капиталовата същност на ООД, защото тя налага закрилата на капитала, а не неговото подкопаване. Без дружественият дял да бъде конституиран като обект на наследственото правоприемство обаче, липсва правно-технически медиум, чрез който неизпълненото капиталово задължение да премине в патримониума на наследниците.

25. Изясненото в настоящия раздел по-широко понятие за „дружествен дял“ поглъща по-тясното (Раздел VII по-горе) – поради което, когато говорим за „дружествен дял“ като прехвърлим и наследим обект на правото и в контекста на чл. 129 и чл. 260з ТЗ, следва да разбираме преди всичко дефинирания в т. 26 по-широк смисъл, а не този по чл. 127 ТЗ. От тази перспектива, дружественият дял по смисъла на чл. 127 ТЗ дефинира само един „частичен обект“ („сърцето“ на разглежданото правно явление), захранван най-вече от правото на ликвидационен дял, докато предмет на чл. 129 и чл. 260з ТЗ е дружественият дял като цялостен организъм – като интегрален обект на правото.

26. Горното изложение е основание за извода, че – бидейки функция на капиталовото задължение за вноска и съответно, на основния дял – дружественият дял в широкия му смисъл (интегриращ цялата система на чл. 123, чл. 124 и чл. 127 – чл. 130 ТЗ) отразява по елегантен, логичен и квалифициран начин стоящата в основата на членството „сделка“ и родените от нея (водещи) имуществени права и задължения на страните по членственото правоотношение. В интерес на капиталовите съдружници и на самия оборот, законът е въздигнал дружествения дял в обект на правото. Цената на този правно-технически „лукс“ обаче е, че към дружествения дял (а не към членството), наред с имуществените права на съдружника, са прикрепени и евентуалните неизпълнени капиталови задължения. Ето защо наследникът на дружествен дял може да стане длъжник на дружеството, макар и да не се е сдобил с членство.

Х. Членството като комплексно, лично, непрехвърлимо и ненаследимо правоотношение

27. Ако се абстрахираме от произволното и напълно лишено от аргументи приравняване на членството с дружествения дял, от утвърдената доктринерна дефиниция за членство би следвало да заключим, че членственото правоотношение не е обект на правото – поради което е непрехвърлимо и ненаследимо. Първата причина за това е, че то не е нито конкретно субективно право, нито комплекс от права и задължения, на който законът да е признал качеството на такъв обект. Комплекс от права, задължения и фактически отношения може да бъде въздигнат в обект на правото, но това никога не се случва в резултат на доктринерна инвенция, а на изрични разпоредби на закона – каквито са например чл. 212 ЗЗД, както и чл. 15, чл. 129, ал. 1 и чл. 260з ТЗ. Последните две разпоредби обаче въздигат в обект на правото дружествения дял, а не членството[68]. Втората причина за негодността на членството да бъде обект на правото е фактът, че то (по правило) интегрира и неимуществени задължения – които са установени intuitu personae и поради това са принципна пречка за квалифицирането му като такъв .

Въпреки че негодността на членството да бъде обект на правото е повече от очевидна (вкл. от гледище на анализирания по-долу чл. 21, ал. 5 ЗЮЛНЦ), никой от цитираните в Раздел V по-горе автори не е формулирал изрично подобен извод[69]. Причината за това е, че той е несъвместим с приравняването на членството с дружествения дял – поради очевидното качество на последния на прехвърлим и наследим обект на правото[70].

28. Следователно, членството не е обект на правото и поради това е по дефиниция непрехвърлимо и ненаследимо[71]. То не може да се придобива – в смисъла, който влагаме, когато имаме предвид придобиването на обекти на правото. Членственото правоотношение може да „възникне“ (чл. 20, т. 10 ЗЮЛНЦ и чл. 8, ал. 2 и 5 ЗКооп.), да бъде „учредено“, „установено“, „конституирано“, но не и „придобито“, освен, ако не използваме глагола „придобивам“ в произволно широк смисъл. Съответно, членството може да бъде „прекратено“ (чл. 22 ЗЮЛНЦ и чл. 12 ЗКооп.), но не и „прехвърлено“[72].

29. Горните положения би следвало да са очевидни за образован юрист и най-вече, за българските професори, защото следват както от същността на членството, така и от последователната буква на множество действащи, а и отменени закони. При все това, именно тези положения – макар и фундаментални и елементарни – се оказват подменени от съвременната доктрина, до степен, че вече почти никой не се съмнява, че членството е нещо, което може да бъде „прехвърляно“, „оценявано“, „залагано“ и „запорирано“, а защо не – и „цедирано“.

30. Съгласно чл. 21, ал. 5 ЗЮЛНЦ „членските права и задължения, с изключение на имуществените, са непрехвърлими и не преминават върху други лица при смърт, съответно при прекратяване.“.

30.1. Още от горната разпоредба на българското право бихме могли да се досетим, че не само „членските права и задължения“, но и самото членство – бидейки комплекс от имуществени и установени (по правило) intuitu personae неимуществени задължения и права – има личен характер и самò по себе си е непрехвърлимо и ненаследимо. Бихме могли да се досетим също така, че от концептуално гледище, горният принцип може да търпи изключения по линия на имуществените права и задължения, които са потенциално годни за абстрахиране от членството, а следователно – и за прехвърляне и наследяване. Такова абстрахиране – извън хипотезите на приемство в конкретни вземания и вече възникнали парични задължения – не е нужно нито при сдруженията, нито при кооперациите и персоналните дружества. То обаче се оказва правнополитически и практически императив при капиталовите дружествени форми.

30.2. Изводът, дори от само от гледище на цитираната разпоредба на чл. 21, ал. 5 ЗЮЛНЦ, е че членството би следвало да е непрехвърлимо и ненаследимо, защото не са налице правнополитически основания за подобни негови качества и защото именно поради това законът не го е въздигнал в обект на правото[73].

30.3. Разпоредбата на чл. 21, ал. 5 ЗЮЛНЦ обаче подсказва, че определен имуществен субстрат на членството е потенциално годен за циркулация в оборота, стига да „узрее“ до конкретен обект на правото (парично вземане или задължение) или да бъде легално конструиран като такъв (дружествен дял, акция). Именно през тази – отворена още от правната уредба на сдруженията врата – на сцената на правото се появяват и капиталовите дружества, с характерните за тях инструменти – дружественият дял и акцията. За разлика от сдруженията и кооперациите, капиталовите дружествени форми не се задоволяват с общите обекти на оборота, а са основани на дружествения дял и на акцията, като абстрахирана от членството инструментална форма, „пакетираща“ неговото имуществено ядро в един самостоятелен и непознат на сдруженията и кооперациите обект на правото.

31. Именно, защото членството е непрехвърлимо и ненаследимо, чл. 122, чл. 129, ал. 1, изр. второ, чл. 137, ал. 1, т. 2 и чл. 260з, ал. 3 ТЗ ясно диференцират двата сегмента на фактическите състави на установяване на членство – имущественият и „членственият“. Разграничавайки правомощието на общото събрание да „приема и изключва съдружници“, от една страна, и да „дава съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член“, законът ясно отличава членствения от транслативния сегмент на придобивния фактически състав и подчертава общото правомощие на върховния орган на ООД да контролира персоналния си състав – независимо от конкретната форма на правоприемството с предмет дружествения дял. Тази диференциация е последователно проведена и на плоскостта на чл. 129, ал. 1 ТЗ, който подчертава двата елемента на този фактически състав при сделки с несъдружници – 1) транслативна сделка с дружествения дял и 2) „учредяването“ на членство – с решение на общото събрание и въз основа на писмена молба на съдружника.

31.1. Двата сегмента на придобивния фактически състав могат да бъдат ясно разграничени и по линия на предмета на релевантните волеизявления и страните по тях.

1) За да бъде учредено членство, е нужно било общото съгласие на учредителите и възникването на търговското дружество, било съвпадащата воля на новоприетия съдружник и на дружеството (чл. 122 ТЗ);

2) В ярък контраст с горния модел, за да бъде придобит дружествен дял в хипотезите по чл. 129 ТЗ, е нужна транслативна сделка, по която дружеството не е страна и чийто предмет и клаузи нямат нищо общо с фактическия състав на „учредяването“ на членство – макар самата сделка да е елемент от фактическия състав на възникването на последното.

31.2. При ООД, поради по-тесните персонални връзки между съдружниците, горните два сегмента се сливат в общ и интегрален фактически състав (чл. 129, ал. 1, изр. второ ТЗ), но това положение важи само при сделки inter vivos и с приобретатели-несъдружници.

31.3. Принципите на наследственото право обаче не позволяват разрешението да е същото и в хипотезите на наследяване. Именно поради това чл. 129, ал. 1, изр. второ ТЗ лимитира установения в първото изречение на посочената алинея принцип на прехвърлимост на дружествения дял, но не и този на неговата наследимост. Причината за това е фактът, че в случаите на смърт на съдружник прекратяването на членството е правно-логически императив, но такъв е и наследяването на имущественото участие, абстрахирано в дружествения дял. Това участие не може да остане вакантно и извън лоното както на членството, така и на наследствената маса. Тъй като при ООД членството се установява intuitu personae, годен да „приюти“ имущественото участие (правото на ликвидационен дял) се оказва единствено „безсмъртният“ дружествен дял.

31.4. Същевременно, пак принципите на наследственото право, както и интегрираните и в ООД, и в дружествата с променлив капитал персонални елементи, не позволяват наследяването на неимуществените персонални задължения, а при ООД са и пречка наследникът да бъде „натрапен“ за член на дружеството. Ergo, и при двете дружествени форми, за да бъде установено и членство, е нужна поне допълнителната воля на наследника (чл. 122 и чл. 260з, ал. 3 ТЗ), а при ООД – и на дружеството. Тази воля обаче не е елемент от „капиталовия“ и наследственоправен фактическия състав на наследяването на дружествения дял, а единствено от „персоналния“ такъв на установяването на членство.

31.5. Ако се замислим по-задълбочено, ще видим, че горните легални положения са и единствено възможни при капиталова компания, интегрираща и персонални елементи, защото единствено те съответстват на правната логика, на същността на съответната дружествена форма, на буквата на закона и на нуждите на живота[74]. От тази перспектива, на факта, че за изминалите три десетилетия българската доктрина е генерирала пъстра палитра от теории, „обясняващи“ наследственоправните хипотези по чл. 129 ТЗ по един или друг начин, и че едва ли не всеки автор изповядва своя собствена „доктрина“, вероятно трябва да се гледа единствено като на симптом за дълбокото неразбиране на дружественото търговско право от съвременните тълкуватели[75].

32. Че дружественият дял не е идентичен с членството, е видно не само от ясно проведеното от закона диференциране на релевантните за двете явления фактически състави и на страните по съответните правоотношения, но и от факта, че чисто или силно капиталовите дружества могат да придобиват собствени дружествени дялове (чл. 260з, ал. 3 ТЗ) или акции. Че дружеството не „придобива“ членство в самото себе си е очевидно. Дружествени дялове или акции обаче то може да притежава и това е поредният пример за относителното абстрахиране на капиталовия инструмент от членството[76].

ХI. Съотношение между дружествения дял и членството

33. С изключение на „патологичната“ хипотеза по чл. 70, ал. 1, т. 6 ТЗ, членство в ООД без дружествен дял не може да съществува[77]. Това е така поради факта, че двете явления възникват едновременно и че, от една страна, дружественият дял „въплъщава“ членството (абстрахирайки почти цялото му съдържание), а от друга – поради обстоятелството, че при търговските дружества членственото правоотношение е призвано да брани имущественото участие. Поради това, докато дружественият дял (като стопански ценен обект на правото) съществува в патримониума на съдружника, той е пречка за прекратяването на членството. Това е и пряката причина основанията по чл. 125 и чл. 260м ТЗ да нямат за пряка последица терминирането на членството, а само на участието.

Същевременно, когато в контекста на вече прекратено участие, се окаже, че дружественият дял се е превърнал само в празна юридическа форма (защото релевантната му стойност е нулева), основанията за неговото съществуване отпадат. Като последица от това, биват деконструирани и двете основи на членството (волева и имуществена) – поради което се прекратява и самото то[78].

34. Бидейки плод на своеобразно абстрахиране от членството обаче, дружественият дял може да съществува и без членство. Това е възможно при всички хипотези на наследяването му. Разбира се, тъй като предмет на наследяване не е членството, а дружественият дял, правата и задълженията на наследника ще бъдат съответно лимитирани до имущественото ядро, въплътено в наследения дял и няма да обхванат нито правото на участие в печалбата, формирана след откриването на наследството, нито неимуществените персонални задължения – защото те са елемент само на членството, но не са абстрахирани в наследения дружествения дял. Аналогично е и положението при персоналните дружества, при наследяването на правото на ликвидационен дял.

35. Тъй като функцията на акциите и на дружествените дялове е да абстрахират от членството само годното за циркулация в оборота и стопански ценно (за съдружника, акционера или самото дружество) негово съдържание, те (по обем на интегрираните в тях права и задължения, но не и като същност) могат да бъдат безопасно приравнени на членството единствено при акционерното дружество или при чисто капиталов модел на дялова компания.

35.1. В тези хипотези, по своето съдържание и по обема на абстрахираните в тях права и задължения, дружественият дял и акцията представляват точен правно-технически „дубликат“ („мобилно копие“) на членството. Поради този базисен факт, с придобиването на дружествения дял или акцията приобретателят или наследникът автоматично встъпва в правното положение на своя праводател – ставайки и член на дружеството. В случая този ефект не е плод на „прехвърлянето“ или „наследяването“ на самото членство (то остава непрехвърлимо и ненаследимо), а на придобиването на дружествен дял или акция (обекти на правото), абстрахиращи съдържание, което изцяло съвпада с това на членството и поради това позволява съответен автоматизъм в учредяването на последното.

35.2. Метафората, която може да илюстрира горните правоотношения, е следната: при чисто капиталов модел на съответната дружествена форма дружественият дял или акцията притежават своеобразна „златна виза“, чрез която могат да преминават свободно границите между различните патримониуми – както при транслативни сделки, така и при наследяване. С такава виза членството не е снабдено. Поради факта, че при чисто капиталов модел на ООД и от гледище на своето съдържание дружественият дял и членството са сполучливи „двойници“, членството също може да се установи в юрисдикцията, в която е допуснат дружественият дял – поради вече подпечатаната виза на последния.  Макар и сам по себе си „нелегитимен“ пътник, в случая членството не пренася забранени стоки, защото правата и задълженията, които интегрира изцяло съвпадат с тези, абстрахирани в мобилния и чисто капиталов дружествен дял.

36. Крайният резултат е, че при чисто капиталов модел фактическите състави на придобиването на дружествен дял или акция, от една страна, и този на установяването на членство, от друга, съвпадат, поради което вредите от смесването на двете явления са само теоретични, но практически липсват и са невидими „с просто око“.

37. При дялови компании, интегриращи и персонални елементи обаче, членството и дружественият дял са ясно различими, а фактическите състави на придобиването, съответно, на установяването им, могат да бъдат различни. При ООД различията се проявяват както при частно, така и при универсално правоприемство, а при компаниите с променлив капитал – само при наследяване. Причината за това е, че спойката между съдружниците при втората посочена дружествена форма е прекалено слаба, за да обоснове персонален (членствен) модел на придобиването на дружествен дял. При все това, наличните персонални елементи обосновават съответна нужда наследниците да изявят воля за встъпване в дружеството. Връщайки се на горната метафора, при ООД и дружествата с променлив капитал членството (за разлика от дружествения дял) интегрира и „стока“ (неимуществени персонални задължения), която е потенциално опасна за правоприемници, които все още не са „обучени“ да работят с нея, а при ООД – и за самото дружество. Поради това дяловите наследници, както и приобретателите на дружествени дялове от ООД следва изрично да се съгласят да я придобият (чл. 122 и чл. 260з, ал. 3 ТЗ). При ООД, в допълнение на това съгласие, е нужен и „лиценз“ за членствена годност – който се издава от дружеството.

XII. Заключение

38. Горният анализ е основание преди всичко за извода, че понятията „членство“ и „дружествен дял“ не са идентични. De lege lata и от гледище на своята структура, членството в дялово дружество има два сегмента – такъв, който е „покрит“ от дружествения дял и такъв, който остава извън обхвата му (неимуществени задължения).

48.1. Първият (есенциално имуществен) сегмент на членството подлежи на остойностяване, защото е стопански ценен. Поради това той – наред с евентуалните имуществени капиталови задължения[79] и обслужващите го неимуществени права[80] – е предмет на своеобразно „абстрахиране“ в самостоятелен обект на правото, чрез инструмента на дружествения дял.

38.2. Вторият (персонален) сегмент на членството, формиран от неимуществените задължения, има личен характер и не е интегриран в дружествения дял. Поради това  – в съответствие с подсказания още чл. 21, ал. 5 ЗЮЛНЦ принцип – той не е годен за циркулация в оборота, не е въздигнат или инкорпориран в обект на правото и може да обвърже съдружника само по силата на фактически състав на учредяването на членство.

39. В определени хипотези фактическите състави на придобиването на дружествен дял и на учредяването на членство съвпадат. Така е при капиталовия модел на акционерното дружество, при този на дружествата с променлив капитал (по отношение обаче само на транслативните сделки inter vivos), както и при ООД, ако то е било конструирано[81] по чисто капиталов модел.

39.1. Липсата на неимуществени задължения (с изключение на общото задължение за лоялност) прави дружествения дял и членството в системите на ЗДОО (отм.) и на GmbHG практически неразличими от гледище на оборота – с придобиването на дружествен дял винаги се установява и членство. В тези хипотези правно-техническото „копие“ на дружествения дял съдържателно съвпада с „оригинала“ на членството, поради което вреди от тяхното доктринерно смесване практически няма – макар двете явления да си остават феноменологично различни. Появят ли се дори и слабо изразени персонални елементи обаче (при дружествата с променлив капитал), институтът на членството предявява самостоятелните си „права“,  а разпоредбата на чл. 260з, ал. 3 ТЗ отново ярко диференцира фактическия състав на наследяването на дружествения дял от този на конституирането на членство.

39.2. При модела на ООД, който е силно персонализиран, ситуацията е съществено различна, поради действието на два взаимосвързани фактора: 1) наличието на значими персонални елементи (които, по своята същност, не могат да бъдат „абстрахирани“ в дружествения дял) и 2) следващата от тези елементи законова винкулация на дружествените дялове. Първият от горните фактори води до съществени различия в съдържанието на членството и на дружествения дял, а вторият налага придобивният фактически състав по чл. 129, ал. 1, изр. второ ТЗ (при сделки с несъдружници) да има два кумулативни сегмента – капиталов и персонален. В крайна сметка, моделът на учредяването на членство в полза на приобретателя или наследника е симетричен на този при оригинерното придобиване на дружествен дял и изисква не само имуществено участие, но волеизявление на двете страни по членственото правоотношение[82].

40. Направеният анализ доказва, че между членството, от една страна и дружествения дял и акцията, от друга, няма и не може да има знак за равенство, защото двете групи понятия се различават съществено – по своя предмет, структура, правна същност, функции, прехвърлимост и наследимост, както и по фактическите си състави. Те не стоят дори в съотношение на общо към частно, а принадлежат на различни феноменологични редове. Причините този факт да не бъде забелязван от господстващата доктрина бяха посочени в Раздел II и Раздел III. Тези причини се изразяват в системната липса на респект към буквата на закона (феномен, който е принципно разрушителен в областта на правото, но характерен за съвременното правно мислене), в съответното надценяване на ресурсите на тълкувателя, в заложената още през 1991 г. базисна неподготвеност на съвременния български юрист за отправеното от ТЗ предизвикателство и в неговата склонност, от една страна, да се доверява безкритично на авторитети, а от друга, да избягва да се консултира с чуждестранна доктрина – предпочитайки да „аргументира“ тезите си с напоителното цитиране на практиката на ВКС или със собствените си недоказани постулати.

41. Вредите от горните „родилни белези“ на съвременната българска доктрина и съдебна практика в дружественото търговско право са системни, дълголетни и опустошителни и като своеобразна „тълкувателна лавина“, са помели ключови институти на персоналните дружества (чл. 93 – чл. 97 ТЗ), на ООД (чл. 125 – чл. 130), а вече – и на компаниите с променлив капитал[83]. Това е така поради факта, че членството и дружественият дял стоят в самите основи на дяловите компании – поради което подмяната на този фундамент неизбежно разрушава и цялата стройна и хармонична постройка на закона. Невъзможно е да разберем институтите на търговските дружества, ако не знаем какво представляват имущественото участие, дружественият дял, акцията или членството. Тези понятия са системно релевантни в цялата тъкан на закона и тя не може да бъде нито осмислена, нито коректно приложена, ако имаме илюзии по отношение на съдържанието им или ги смесваме.

42. Метафорично, горните вреди могат да бъдат сравнени със заблудите на публика, която е била дълбоко убедена, че чете интервю с Марлон Брандо – защото авторът на съответния материал е бил подведен, че е интервюирал именно този велик актьор. Макар, че ще привлече широка публика, която вероятно ще изкупи целия тираж, подобно „интервю“ няма да ни информира по никакъв начин за човека и актьора Марлон Брандо, а само за неговия двойник, който е успял да заблуди и интервюиращия.

В случая „Марлон Брандо“ е дружественият дял, а неговият непълноценен, но амбициозен двойник – членството. Изборът, с „кого“ от двамата желаем да се запознаем принадлежи на всички нас, юристите на правова България, които бяхме и все още сме изправени пред тежките предизвикателства, родени от злощастната история на собствената ни Родина и от „шоковото“ възраждане на търговското право – което изглежда все още не сме осмислили, въпреки претенциите ни за това, хилядите съдебни решения и томовете правна доктрина.

43. Направеният анализ на правната уредба дава ясен и обоснован отговор и на поставения в заглавието въпрос – de lege lata членството и дружественият дял не са нито синоними, нито „близнаци“, а своеобразни „братя по оръжие“. Те функционират в интегрален правно-технически ансамбъл, като всяко от двете явления изпълнява задачите, за които е било създадено от законодателя, с цел да бъде осигурен сложният баланс между легитимните интереси на страните по членственото правоотношение, на кредиторите и останалите трети лица и на стопанския оборот.

44. Макар че от концептуално гледище членството е основата за конструирането на дружествения дял, фактическите състави на конституиране и погасяване на членството са изградени на основата на дружествения дял. Дружествен дял може да бъде придобит и без членство, но при класическите капиталови дружества членство без дружествен дял е правно невъзможно. Причината за горния феномен е, че имущественото участие стои в основата на капиталовите дружества, а дружественият дял и акцията абстрахират именно това участие, въздигайки го в обект на правото. В резултат на това „правно инженерство“, членството обгръща своята концептуална рожба (дружествения дял или акцията) и не може да умре преди да изгуби своето стопанско сърце.

45. Именно горният фундаментален факт стои в основата на института на прекратяването на участието, уреден в чл. 125 и чл. 260м ТЗ. Макар да не бе забелязван доскоро, този институт съществува и при персоналните дружества (чл. 96, ал. 2 и чл. 97, ал. 1, изр. второ ТЗ), с принципната разлика, че при тях той е функция не на закона, а на волята на съдружниците и че вместо дружествен дял или акция, членството охранява най-вече правото на ликвидационен дял – което, в отличие от горните капиталови инструменти, не е годен за циркулация обект, а субективно имуществено право и именно поради това, също е предмет на наследяване.

46. В психоаналитичната литература се посочва, че всяко поколение е призвано (и обречено) да „убие“ своите родители[84]. Без подобен символичен акт развитието не е възможно и ние оставаме в сянката на заблудите или остарелите разбирания на нашите предшественици. Тезите, които настоящия труд и предходните ми публикации конфронтират, бяха родени през далечните 1991 – 1994 г. и отстоят от нас точно на едно поколение. Някои истини вероятно са вечни, но повечето е много по-вероятно да са смесица от познание и илюзии. Мисля, че е време да отделим „зърното от плявата“[85] – защото без този необходим процес ще продължаваме да жънем бурени, а правните ни умове ще гладуват още дълги години.

47. Горните редове същевременно разкриват и моята мотивация да отделям значителна част от времето си за публикации като настоящата. Тази мотивация несъмнено обхваща и елементи на Его (и психоанализата, и йога са ме научили да не лъжа и да не се крия от тъмните ми страни). Въпреки това признание, моята водеща мотивация е друга. Тя е плод (от една страна) на собственото ми любопитство, на осъзнаването на тежките илюзии, които правният ми ум е попивал в продължение на близо три десетилетия и на естественото ми човешко желание да се освободя от тяхното ограничаващо познанието и мисленето ми бреме.

От друга страна обаче, аз „гледам“ и към следващите поколения юристи – защото би било добре нашите „родилни“ заблуди в материята на ТЗ да си отидат със самите нас и да не тежат на потомците ни. От тази перспектива, ако цитираните по-горе думи на Hans Loewald изискват от нас смелостта и неблагодарната участ символично да „убием“ своите родители и учители, те същевременно ни предоставят и шанса да се оттеглим с достойнство, давайки път на развитието, а с това, и на умове, които имат правото да не бъдат обременени от нашите заблуди и да открият своя собствен „дял“ в познанието и живота – формиран отново от „активите“ на истината и „пасивите“ на илюзиите.

От тази метафора обаче следва и нашата отговорност да се погрижим „дружественият дял“, който потомците ни ще наследят от нас, по възможност да включва повече истина и по-малко заблуди. Ако сме се погрижили за това, тези заблуди ще ни бъдат простени – като неизбежно „приращение“ към ценността на познанието, което сме се потрудили да генерираме и предадем. Ако обаче сме били небрежни, прибързани или арогантни, нашите наследници или ще трябва да започнат от нулата, или да поемат бремето, с което не сме успели да се справим.

[1] Farrington, B., Greek Science. It’s meaning for us, C.: Penguin Books (1953), с. 311.

[2] Стефанов, С., Институтът на прекратяване на участието по смисъла на чл. 125 от Търговския закон“. Статията е публикувана в Lex.bg в две части, съответно на 04.11.2024 г. и 11.11.2024 г.

[3] Протоколът от 27 март 1991 г. от заседанието на Законодателната комисия на Великото народно събрание „пази“ показателните думи на д-р Мишо Вълчев, според които „…бих признал пред вас, че специалистите в областта на търговското право я ги има толкова, я ги няма…аз съм последният жив представител на катедрата „Търговско право“, която изпрати Търговския закон и сега доживях щастието аз да го въвеждам в живота“.

[4] Когато наскоро споделих с доц. Траян Конов учудването си, че за 30 години българският юрист все още не е разбрал що е това „изключване“ на съдружник, той ме „контрира“ с думите „Тридесет години са нищо“. Тези думи могат да се очакват от автор, чиито съчинения „по традиция“ (и с основание) ни „разхождат“ из две хиляди години правна еволюция – демонстрирайки по красноречив начин, че правото не е изобретено нито през 1950 г., нито през 1991 г. и че едва ли може да бъде разбрано, ако не държим сметка за дългата история и развитие на институтите, които интерпретираме. Въпреки че не мога да не се съглася с горните думи на доц. Траян Конов, все пак не съм убеден, че българската доктрина и съдебна практика имат оправдание за тълкувателното похищаване на може би най-важния институт на ООД (този на прекратяването на участието) и за демонстрираното вече повече от тридесет години негово пълно неразбиране. Защото броят на пожертваните през тези години съдружнически съдби вероятно е толкова неизброим, колкото и този на съдебните решения, с които някои автори считат, че могат да „аргументират“ „научните“ си тези, а и едва ли в епохата на интернет, Google translate и AI е възможно оправданието, че сме нямали достъп до познанието, което колегите ни в Европа са натрупали за последните сто и петдесет години.

[5] До 1942 г. германската съдебна практика последователно отрича правото на ООД да изключва съдружници поради важни причини, както и „огледалното“ право на оттегляне на съдружник. Виж по тази тема Scogin, Jr, Hugh T., Withdrawal and Expulsion in Germany: A Comparative Perspective on the „Close Corporation Problem“, Michigan Journal of International Law, Volume 15, Issue 1 (1993), с. 152. Виж също Miller, Sandra K., Minority Shareholder Oppression in the Private Company in the European Community: A Comparative Analysis of the German, United Kingdom, and French Close Corporation Problem, Cornell International Law Journal, Volume 30, Issue 2/1997, с. 144. Правото на оттегляне на съдружник поради важни причини е признато от германската съдебна практика чак през 1953г. – за подробности виж Koh, A. K., Shareholder Protection in Close Corporations. Theory, Operation, and Application of Shareholder Withdrawal, C.: Cambridge University Press (2022), с. 101.

[6] Farrington, B., Greek Science. It’s meaning for us, C.: Penguin Books(1953), с. 311.

[7] Герджиков, О., Коментар на Търговския закон, Книга първа, С.: Алиена Дочев – 55 (1991) и Коментар на Търговския закон, Книга втора, С.: Алиена (1994). Таджер, В., Капиталови търговски дружества, С.: ИК Труд и право (1994).

[8] Ще си позволя да реферирам към първата ми книга, чийто предмет отново бе един „изяснен“ от доктрината и практиката на ВКС правен институт – виж Стефанов, С., Преферентните искове за попълване на масата на несъстоятелността, С.: Сиби (2011).

[9] Разбира се, има и изключения. Постепенното покачване на прага за регистрация по ДДС през последните години и внезапното му намаляване с 40% само три месеца след като предходният „заветен“ праг бе достигнат, е пример за подобен абсурд, който е несъвместим с правната сигурност и с цивилизованата законодателна практика. Законодателят от 1991 г. обаче не бе въплътен в герои от толкова евтин калибър, каквито са настоящите политически властелини.

[10] Сходната тема за предмета и правните последици на прекратителните основания по чл. 125, ал. 1 и 2 ТЗ е адресирана и в Стефанов, С., Институтът на прекратяване на участието по смисъла на чл. 125 от Търговския закон“. Статията е публикувана в Lex.bg в две части, съответно на 04.11.2024г. и 11.11.2024г.

[11] Герджиков, О., Коментар на Търговския закон, Книга първа, С.: Алиена Дочев – 55 (1991), с. 298. Същата теза се поддържа от Калайджиев, А., Търговци, С.: Сиби (2021), с. 314 и от Григоров, Г., Търговско право, С.: Fast Print Books (2023), с. 179.

[12] Калайджиев, А., Търговци, С.: Сиби (2021), с. 314.

[13] Калайджиев, А., Акционерно дружество, С.: Сиби (2022), с. 98 (с позоваване и на Решение № 111 от 13.11.2020г. по т. д. № 1687/2019г. на ВКС, I т. о.).

[14] Съгласно чл. 37, ал. 1 от Указ № 883 за прилагането на ЗНА „думи или изрази с утвърдено правно значение се използуват в един и същ смисъл във всички нормативни актове“.

[15] Сред тези автори, при това, във водещата роля на ръководител на изготвилия законопроекта за ТЗ екип от експерти, е бил и проф. Витали Таджер, чийто прецизен модел на структурен езиков анализ на буквата на закона едва ли може да бъде забравен от някой, докоснал се до непреходните му съчинения. Този тълкувателен и езиков стандарт обаче – за съжаление – не е характерен за много от съвременните правни писатели.

[16] Моля читателите да ми простят, ако са получили световъртеж от горните редове. В случая този ефект е преднамерен и има за цел да илюстрира убедеността ми, че нито проф. Витали Таджер, нито проф. Живко Сталев биха причинили подобни страдания на тълкувателите на сътворените от тях легални разпоредби. Изводът от перспективата на цитирания по-горе чл. 37, ал. 1 от Указ № 883 за прилагането на ЗНА и от високите стандарти на авторите на законопроекта за ТЗ е, че различието в правните термини „прекратяване на членството“ и „прекратяване на участието“ описва съответни различия в техния предмет и смисъл и че тези термини не могат да бъдат синоними.

[17] Калайджиев, А., Търговци, С.: Сиби (2021), с. 380-381. В същия смисъл и Григоров, Г., Търговско право, С.: Fast Print Books (2023), с. 267.

[18] Виж Раздел VII по-долу.

[19] Seibt, C. H., в Scholz Kommentar zum GmbH-Gesetz, I. Band, С.: Verlag Dr. Otto Schmidt KG (2022), с. 881 – 882. В същия смисъл е и становището на Schilling, W., в Hachenburg Gesetz betreffend die Gesellschaften mit beschränkter Haftung (GmbHG), Großkommentar, С.: Walter de Gruyter (1979), с. 71, който посочва, че „…индиректно и икономически, дружественият дял обхваща дял в дружествените активи, който се реализира при оттегляне [на съдружника] (в случай на продажба или оттегляне срещу компенсация) и при ликвидация“.

[20] Калайджиев, А., Търговци, С.: Сиби (2021), с. 426. Същото разбиране се застъпва от посочения автор и в друго негово съчинение, за хипотезите на кадуциране на акции по чл. 189, ал. 3 ТЗ – виж Калайджиев, А., Акционерно дружество, С.: Сиби (2022), с. 147 – 148.

[21] Същата теза е възприета в Решение № 46/26.07.2012г. по т. д. № 163/2011г. на ВКС, I т. о., в което се приема, че при кадуцирането на акции последиците по чл. 189, ал. 3, предл. първо и второ ТЗ ще настъпят „само по отношение на новозаписаните/новопридобитите акции“.

[22] Забележително в тази връзка е как и проф. Калайджиев, и ВКС (макар и по различни начини) заобикалят именно онзи сегмент на явленията, който пряко компрометира изповядваното от тях понятие за изключване на съдружник. ВКС се е „измъкнал“ от проблема чрез твърдението, че последиците по чл. 189, ал. 3, предл. първо и второ ТЗ ще настъпят „само по отношение на новозаписаните/новопридобитите акции“ – без обаче същевременно да признае, че тези последици са ефект на самото изключване и следователно, че то също трябва да бъде „частично“ и да не съвпада с цялостното прекратяване на членството. Проф. Калайджиев от своя страна е избягал от логическата вилица, в която прекратително-членствената му теза е била поставена, по друг начин – като е отрекъл самото изключване, но същевременно е признал част от последиците му (тези по чл. 121, ал. 2 ТЗ) – без да забележи очевидния факт, че без кадуциране на незаплатения основен дял, а следователно, и без изключване (пълно или частично), тези последици няма как да настъпят, защото няма да е налице вакантно дялово участие, което да бъде предложено на трети лица или на останалите съдружници. Горните тежки логически пороци на коментираните тези на ВКС и на проф. Калайджиев, както и директното бягство от несъвместимостта им с твърдяното от тях понятие за „изключване на съдружник“ би следвало да доведат до извода, че самото понятие е дълбоко погрешно и несъвместимо със смисъла на закона.

[23] Калайджиев, А., Търговци, С.: Сиби (2021), с. 425. Сходна дефиниция дава и Колев, Н.,  Изключване на съдружник в ООД – дискусионни въпроси, сп. Търговско право, бр. 4/2012, с. 25, според когото „при изключването се прекратява членственото правоотношение между съдружника и ООД и се променя персоналният състав на дружеството“ (подч. мое). От тезата, че изключването води до промяна на персоналния състав на дружеството би следвало да заключим, че според цитирания автор изключването е форма на цялостно деконструиране на членството и до изгубването на качеството на съдружник. Тезата обаче е несъвместима с чл. 126, ал. 2 ТЗ, от който следва, че предмет на кадуциране са само незаплатените основни дялове, които са били предмет на конкретната процедура по изключване. Ergo, няма законово (нито етично стопанско) основание да се изгубват и дружествените дялове, които са „прикрепени“ към вече изплатените основни такива.

[24] От логическия капан на прекратително-членствената теза не може да се излезе с „ключа“, привидно осигурен от тезата, че „всяка акция [а по подразбиране – и всеки дружествен дял] материализира (при наличните акции) или представлява (при безналичните акции) отделно членствено правоотношение“. Цитираната теза се поддържа от Калайджиев, А., Акционерно дружество, С.: Сиби (2022), с. 95. Тя обаче не е в състояние да обясни защо членът на дружеството се нуждае от множество членствени правоотношения, а не само от едно, което да охранява интегрално цялостното му капиталово участие.

[25] Срв. чл. 15, ал. 1 от GmbHG и чл. 93 от ЗДОО (отм.).

[26] Виж Калайджиев, А. и Недкова, К., Промени в Търговския закон, С.: ИК Труд и право (2023). Прегледът на това съчинение показва, че отдавнашните ми опасения, че заблудите при тълкуването на институтите на ООД ще бъдат механично пренесени и върху дружествата с променлив капитал, е имало своите пълни основания.

[27] Бих си позволил да препоръчам на съвременните български доктринери да четат повече чуждестранна доктрина. Ако те направят това, със сигурност ще забележат огромния респект, който нашите европейски колеги изпитват към буквата на закона, както и „велурените ръкавици“ и вниманието, с които те извършват евентуални тълкувателни „ремонти“ на тази буква. Друг подходящ пример за подобен професионален подход е Петър Джидров – чиято критика на буквата на закона винаги е толкова убедителна, че изключва съмненията в доктринерен нарцисизъм.

[28] Предговорът на проф. Огнян Герджиков към Коментар на Търговския закон, Книга първа, С.: Алиена Дочев – 55 (1991) носи датата 01.01.1991 г., т.е., датата на влизане в сила на самия коментиран от посочения автор ТЗ. „Таймингът“ на това съчинение заслужава адмирации от гледище на несъмнената нужда на правната общност и на бизнеса от „запознанство“ с една изцяло нова и сложна материя. От доктринерна гледна точка обаче този „тайминг“ е смущаващ, защото се оказва, че законът е бил изяснен още преди да се превърне в действащо право и да „проработи“ в практиката. Личният ми и поучителен опит показва, че надпреварата с времето е опасна за тълкувателя. Ако е достатъчно компетентен, той може да улови голяма част от есенцията на изследваните явления и дори да изясни коректно много от детайлите им. В контекста на недостиг на време обаче грешките са неизбежни, а понякога – и тежки. Тъй като прекратително-членствената теория, която публикациите ми през последните две години конфронтират, бе наложена именно от горното съчинение на проф. Огнян Герджиков, „тълкувателните камъни“ на аргументацията и изводите ми неизбежно попадат и в неговата „градина“. Пиша тези думи с цялото ми уважение към посочения автор, който бе и моят първи учител в материята на търговското право и когото в продължение на петнадесет години съм имал честта да гледам как изпитва студенти. Както се твърди да е казал Аристотел обаче, „Платон ми е драг, но истината ми е по-драга“.

[29] Причината за тази особеност на ТЗ е, че при капиталовите търговски дружества установяването и изгубването на членство е функция на придобиването или изгубването на капиталовия инструмент на дружествения дял или акцията – поради което законът не намира за необходимо да се „занимава“ с членството, освен в хипотезите, в които неговото установяване е елемент от фактическия състав на придобиването на дружествен дял (както е в случая по чл. 129, ал. 1, изр. второ ТЗ) или от уреждането на отношенията с наследниците (чл. 122, чл. 137, ал. 1, т. 2 и чл. 260з, ал. 3 ТЗ). Тази истина е елементарна, включително в системите на законодателствата, от които ТЗ е бил реципиран. Тя е била елементарна и за предвоенната ни доктрина (срв. Кацаров, К., Систематичен курс по българско търговско право, 1943, с. 308), но явно не е такава за съвременните тълкуватели, които – по датираща още от 1991 г. „традиция“ – посвещават на придобиването и изгубването на членството цели раздели в съчиненията си.

[30] Герджиков, О., Коментар на Търговския закон, Книга първа, С.: Алиена Дочев – 55 (1991), с. 255.

[31] Герджиков, О., Коментар на Търговския закон, Книга втора, С.: Алиена (1994), с. 395.

[32] Герджиков, О., цит. съч., с. 395.

[33] Герджиков, О., цит. съч., с. 382. Проф. Герджиков не е обърнал внимание на объркващия за читателя факт, че използва един и същи (легален) термин  – „участие“ – в три различни дефиниции: на членство в тесен смисъл, на дружествен дял в широк смисъл и на дружествен дял в тесен смисъл. На тази изходна база не е учудващо, че последващите тълкуватели на ТЗ не успяват да се справят с терминологията нито на дружествения дял, нито на участието.

[34] Герджиков, О., цит. съч., с. 383.

[35] Тезата е „заета“ от Диков, Л., Курс по търговско право, С.: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992, с. 154. (Оригиналното издание е от 1935г.), с. 335, а проф. Диков от своя страна я е заел от германската доктрина по чл. 5, ал. 2 от GmbHG (в редакцията му, съществувала до 2008г.).

[36] Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Указ № 883 за прилагането на ЗНА е пряко доказателство за този принцип – който бих определил като „принцип на консистентността на легалната терминология“.

[37] Тезата, че съдружникът може да бъде страна по множество членствени правоотношения с ООД се поддържа изрично от Калайджиев, А., Търговци, С.: Сиби (2021), с. 393. Единственият аргумент за това разбиране е, че „едно и също лице може да бъде титуляр на повече от един дружествен дял“. Аргументът е правилен, но не обосновава тезата, защото дружественият дял и членството са различни понятия. Тя не намира опора нито в закона, нито в житейските реалности и нужди, защото съдружникът не се нуждае от няколко членствени правоотношения, за да охранява множеството си дружествени дялове – достатъчно му е само едно членство. Метафората, която бих използвал е тази на стадо (дружествени дялове), охранявано от овчарско куче – едва ли е нужно куче-охранител да бъде прикрепяно към всяка овца. Горната теза на проф. Калайджиев се опровергава пряко от факта, че при придобиването на нов дружествен дял от съдружник не е нужно да се учредява „допълнително“ членство по реда на чл. 129, ал. 1, изр. второ ТЗ – новопридобитите дружествени дялове се „приютяват“ в лоното на вече учреденото членство. Съответно, в хипотезите по чл. 126, ал. 2 ТЗ на кадуциране само на част от основните дялове, частичният ефект на изключването не е плод на някаква „множественост“ на членствата, а на факта, че интегралното членство е изгубило само част от имуществената си основа. Поради това изключването е частично и пропорционално на кадуцираните основни дялове.

[38] Таджер, В., Капиталови търговски дружества, С.: ИК Труд и право (1994), с. 48 също приравнява дружествения дял и членството.

[39] В допълнение на горните обременяващи фактори, първите тълкуватели на ТЗ бяха изградили познанията си в областта на дружественото право на базата на сдруженията и кооперациите, чиято логика е съществено различна от тази на търговското дружество. Тези познавателни наслоявания вероятно са преодолими, но според мен това изисква време и системни усилия, а постигането на всеобхватно разбиране и на новата материя не е гарантирано. Аз например не бих се наел да консултирам клиент в материята на европейското право – защото никога не съм го изучавал академично, нито практикувал. Бидейки юристи, вероятно бихме могли да се ориентираме и да постигнем определено ниво на познание и в напълно нова материя. То обаче никога няма да бъде така вкоренено в устоите на правното ни мислене, колкото познанието, запечатано върху „белия лист“ на студентския ум.

[40] Стефанов, С., Концептуалният модел на ООД в Търговския закон и неговото значение за тълкуването на правната уредба, Правен сайт Lex.bg (11.03.2024), т. 2-4.

[41] Калайджиев, А., Търговци, С.: Сиби (2021), с. 392.

[42] Калайджиев, А., цит. съч., с. 392.

[43] Raiser, T., в Gesetz betreffend die Gesellschaften mit beschränkter Haftung (GmbHG).Großkommentar. 8., neubearbeitete Auflage (1992), с. 605 изрично подчертава субективното право на членство.

[44] Григоров, Г., Търговско право, С.: Fast Print Books (2023), с. 264.

[45] Вероятно, ако студент се окаже неспособен да „възпроизведе“ по време на изпит назубрената дефиниция за дружествен дял, той ще бъде „скъсан“. Оказва се обаче, че тази съдба би била заслужена и от неговите заблудени преподаватели и че животът има очарователното качество да ни изправя пред собствените ни недостатъци и слабости – рано или късно.

[46] Първоначалната редакция на чл. 14 от GmbHG е съществувала от 1892г. до 2008г., когато е съществено променена. В своята първоначална редакция чл. 14 от GmbHG е постановявал почти същото като чл. 127 ТЗ – „Дружественият дял [Geschäftsantheil] на всеки съдружник се определя от размера на поетия от него дял в капитала“.

[47] Pariftus, L. und Crüger, H., Das Reichsgesetz betreffend die GmbH. Vom 20 April 1892 (1893), с. 92 – 93.

[48] Чл. 5, ал. 2 от GmbHG е съществено променен при реформата от 2008г. Понастоящем германският закон изрично позволява при учредяването на ООД да бъдат записани множество основни дялове.

[49] Разбира се, поради правосубектността на дружеството, това „участие“ не е пряко.

[50] Schilling, W., в Hachenburg Gesetz betreffend die Gesellschaften mit beschränkter Haftung (GmbHG), Großkommentar, С.: Walter de Gruyter (1979), с. 71.

[51] Raiser, T., в Gesetz betreffend die Gesellschaften mit beschränkter Haftung (GmbHG).Großkommentar. 8., neubearbeitete Auflage (1992), с. 600.

[52] Seibt, C. H., в Scholz Kommentar zum GmbH-Gesetz, I. Band, С.: Verlag Dr. Otto Schmidt KG (2018), с. 881.

[53] Seibt, C. H., в Scholz Kommentar zum GmbH-Gesetz, I. Band, С.: Verlag Dr. Otto Schmidt KG (2022), с. 881 – 882.

[54] Seibt, C. H., в Scholz Kommentar zum GmbH-Gesetz, I. Band, С.: Verlag Dr. Otto Schmidt KG (2018), с. 885.

[55] Bayer, W., в Lutter/Hommelhoff GmbH-Gesetz Kommentar, С.: Verlag Dr. Otto Schmidt KG (2023), с. 499.

[56] Горните ключови различия между членството и дружественият дял могат да бъдат сравнени с разликата между насипан на площада куп цимент и цимента, който е предварително пакетиран, претеглен, сертифициран и етикетиран. Съдържанието формално е едно и също, но „продуктът“ е различен.

[57] Диков, Л., Курс по търговско право, С.: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992, с. 154. (Оригиналното издание е от 1935г.), с. 334 – 335.

[58] Кацаров, К., Систематичен курс по българско търговско право, Трето допълнено издание, Придворна печатница (1943), с. 302.

[59] Ако четяхме горните предвоенни автори през 1943г., вероятно бихме достигнали с лекота до смисъла на написаното от тях. Бремето на тълкувателната подмяна, започнала през далечната 1994г., обаче е толкова тежко, че е нужно първо да се отърсим от нея, за да можем да видим очевидното. Пиша тези думи от личния ми опит, защото съм чел десетки пъти горните пасажи от съчиненията на проф. Любен Диков и проф. Константин Кацаров – виждайки в тях единствено това, което е способна да види и съвременната ни доктрина. Ако обаче четем непредубедено и държим в умовете си принципната разлика между членство и обект на правото, ще видим с лекота, че членството не би могло да е синоним нито на дружествения дял, нито на акциите, защото последните са били изобретени именно като своеобразен контрапункт на една „персонална“ абстракция (членството), която – по самата си същност – не е годна за циркулация в оборота.

[60] Виж т. 10 и т. 14.1.

[61] Бидейки по-„софистицирана“ от тази на ООД, правната уредба на дружествата с променлив капитал включва в понятието „дружествен дял“ и неимущественото право на глас (чл. 260е ТЗ). Доколкото това право няма самостоятелен характер и изцяло обслужва имущественото участие, неговото „прикрепяне“ към дружествения дял е оправдано. Бидейки реципиран от по-стари и „класически“ източници обаче, чл. 127 ТЗ изхожда от по-тясно разбиране за същността на дружествения дял.

[62] Виж т. 6.4. и коментираните там доктринерни тези.

[63] Виж Стефанов, С., Имуществените последици по чл. 125, ал. 2 от Търговския закон, Част II, т. 42.3. (Публикация в Lex.bg от 17.03.2025г.).

[64] В ярък контраст с доктринерните амбиции за „изясняване“ на чл. 129 ТЗ, практиката на ВКС отдавна се е ориентирала правилно в материята на наследяването на дружествени дялове. В тази насока вдъхновяващ пример е Решение № 161/11.01.2011 г. по т. д. № 28/2010 г. на ВКС, I т.о. (с докладчик Тотка Калчева), което е просто безгрешно в материята – поради което е и удоволствие да бъде четено. Тезата на това съдебно решение съвпада изцяло със застъпената в настоящото изследване и е синтезирана в следните негови мотиви (подч. мое): „Следователно законодателно е проведено разграничение между притежаването на дружествения дял и правата на съдружника в ООД, т.е. членственото правоотношение. Предмет на наследяване е единствено дружественият дял, който извод произтича не само от характеристиката на дяловете от капитала като имуществено право и от същността на правото на членство, но и от изричната законова регламентация на прехвърлянето на дяловете и свързаните с тях права на съдружника…

Наследяването винаги е право с имуществен характер, тъй като личните и неимуществените права на наследодателя не преминават върху неговите наследници. При смърт на съдружник в ООД имуществените му права – дяловете на капитала се наследяват, но не и правото на членство. Наследникът се явява приобретател на дяловете като трето лице за дружеството по смисъла на чл.129, ал.1 ТЗ, поради което придобиването на членственото право се подчинява на реда за приемане на нови съдружници. В този случай наследникът не замества и не встъпва в членственото правоотношение на своя наследодател, а би могъл да придобие права на съдружник на собствено основание след решение на Общото събрание, като наследяването има значение само на придобивно основание за дяловете от капитала.“. Както се казва – „да дава Бог“ подобни съдебни решения на всеки български съдия и на изправната страна по делото!

[65] Би било проява на ужасяваща и хаотична законодателна казуистика предметът на наследственото правоприемство при дялови дружества с персонални елементи да варира според вида на съответната дружествена форма, при положение, че и двете разглеждани тук корпорации са капиталови и, че законът е последователен в своята терминология – дефинирайки като предмет на наследственото правоприемство един и същ обект (дружествения дял).

[66] Seibt, C. H., в Scholz Kommentar zum GmbH-Gesetz, I. Band, С.: Verlag Dr. Otto Schmidt KG (2022), с. 1055.

[67] От тази перспектива, функцията на дружествения дял е да „обезсмърти“ не само имуществените права на съдружника, но и неговите неизпълнени капиталови задължения. Същото положение важи и за акциите. Легитимният интерес, който тази правна уредба брани е очевиден – този на кредиторите на дружеството и на самата компания. Разбира се, горните истини няма как да бъдат забелязани от автори, които са изградили познанията си в материята на дружественото право въз основа на кооперативно-членствени концепции и които идентифицират дружествения дял и акцията с членството. Поради това не е учудващо, че според съвременните тълкуватели акцията материализира само права, но не и задължения. (Калайджиев, А., Търговци, С.: Сиби (2021), с. 60 приема, че „терминът „акция“ има три значения: част от капитала на акционерното дружество, съвкупност от членствени права в акционерното дружество; ценна книга“ – подч. мое). Акцията обаче не може да материализира само права, защото на основание чл. 186 ТЗ нейният приобретател ще бъде натоварен и с евентуалните „прикрепени“ към нея и неизпълнени капиталови задължения. Същото, по силата на чл. 130 ТЗ, важи и за ООД. Придобивайки дружествен дял или акция, всеки частен или универсален правоприемник би следвало да е наясно, че наред с акумулирането на тяхното „активно“ съдържание, той може да бъде натоварен и с евентуално неизпълнените капиталови задължения.

[68] За разлика от съвременните доктринери, законът никога не въздига в обект на правото имуществени комплекси (нито създава такива), без да има достатъчно сериозни основания за това. Намирам за излишно да доказвам тук ratio legis на чл. 212 ЗЗД и на чл. 15 ТЗ, поради което се ограничавам да изясня единствено основанията за абстрахирането на един обект на правото (дружествения дял) от по-широкото съдържание на членството.

[69] Подчертавайки, че е изоставил по-старото си схващане, Григоров, Г., Бележки относно наследяването на дружествен дял в ООД (публикация в Lex.bg. от 26.03.2025г., т. 1.2 и бележка под линия № 3), посочва, че „членството на починалия съдружник не се наследява, защото се прекратява със смъртта на съдружника“. Твърдението е вярно, но е погрешно аргументирано с чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ, който урежда основания за прекратяване на участието, а не на членството. Причината за прекратяването на членството със смъртта на съдружника не е чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ, а фактът, че членството в ООД се установява intuitu personae, защото обхваща и персонални неимуществени задължения, които не са елемент на дружествения дял и съответно, на наследствената маса.

[70] Ако горното „мълчание“ на доктрината по отношение на негодността на членството да бъде обект на правото не бе плод на дълбока и родена още през 1994г. заблуда, вероятно бих го определил като „тълкувателно хитруване“ – защото не е възможно членството да е непрехвърлимо и ненаследимо, но същевременно да съвпада като понятие с прехвърлимия и наследим дружествен дял.

[71] Ако дружественият дял е равнозначен на „членствено правоотношение“, би следвало да можем безпроблемно да заменим терминологията на чл. 127 с тази на членството. Ако направим обаче това, резултатът би бил следният: „Всеки съдружник има членство/членствено правоотношение в/от имуществото на дружеството, размерът на което/който се определя съобразно дела му в капитала, ако не е уговорено друго“. Горното твърдение обаче е не само езиково, смислово и правно неестетично, но и невярно и логически абсурдно. Съдружникът може да бъде страна по членствено правоотношение, но не и да „има“ такова – защото членството не е обект на правото. Членствено правоотношение не би могло да съществува нито „с“, нито „в“ или „от“ имуществото. Членството в дялово дружество включва и неимуществени задължения, които са установени intuitu personae и поради това би следвало да са елемент от правната сфера, но не и от имуществото на съдружника. Не на последно място, неимущественото задължение за оказване на съдействие за дейността на дружеството няма размер, който да бъде регулиран чрез дела в капитала.

[72] Съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗЮЛНЦ „членовете на юридическите лица с нестопанска цел, които са се слели или влели, стават членове на новото юридическо лице с нестопанска цел, а членовете на юридическото лице с нестопанска цел, което се е разделило –  членове на новообразуваните юридически лица с нестопанска цел, по техен избор.“. В почти идентичен смисъл е и разпоредбата на чл. 38 от ЗКооп., както и чл. 261б, ал. 1, чл. 263и, ал. 2-4, чл. 264з и чл. 265н, ал. 2-3 ТЗ. Използваната глаголна форма („стават членове“/“стават съдружници“), както и референцията към допълнителния юридически факт на избора в случаите на разделяне на сдружение ясно показват, че членството не е предмет на правоприемство, а възниква по силата на нов и самостоятелен учредителен фактически състав. Същият извод следва и от допълнителните („членствени“) юридически факти, уредени в чл. 97, ал. 1, изр. второ, чл. 122, чл. 137, ал. 1, т. 2 и чл. 260з, ал. 3, изр. първо ТЗ, които се наслагват било върху наследственото правоприемство, било върху съответната транслативна сделка с дружествения дял.

[73] Това, което поставя на дневен ред темата за циркулация в оборота, е само определен сегмент на членството – имуществените права и задължения, – а не самото членствено правоотношение. Тъй като този сегмент не е водещ при сдруженията и кооперациите, законът се ограничава да забрани разпореждането с неимуществените права и задължения от съдържанието на членството, а по отношение на имуществените – да допусне (или по-скоро – да не забрани) това, което следва и от общите правила: възможността за сделки с конкретни и вече възникнали вземания и задължения.

[74] Горното изложение не позволява да бъде спестен още един аргумент срещу теорията идентифицираща дружествения дял с членството. Ако предмет на транслативната сделка по чл. 129, ал. 1, изр. второ ТЗ е членството (разбирано като синоним на дружествения дял), то не може да бъде обяснено нито защо на съдружника-приобретател се прехвърля „допълнително“ членство, нито защо третото лице-приобретател трябва тепърва да установява членство по реда на чл. 122 ТЗ – в допълнение на „прехвърленото“ му такова.

[75] За подобно теоретично „богатство“ de lege lata няма основания. Моделът на наследяването на имущественото участие в дружество интегриращо персонални елементи би следвало да е ясен, защото е сравнителноправно утвърден, а и отразен в чл. 97 и чл. 260з, ал. 3 ТЗ. Според този модел имущественото участие (правото на ликвидационен дял или на дружествен дял) – за разлика от членството – е дефинитивно наследимо. При настъпването на универсално правоприемство следва преходен период, в който се провежда своеобразен „тест“, имащ за цел било повторното „обличане“ на имущественото участие в членство (ако наследникът желае да встъпи в дружеството), било откриването на пътя към неговото ликвидиране. Особеностите в съответните под-модели са само по линия на това, дали приемането на съдружника за член на дружеството изисква (чл. 122 ТЗ) или не изисква (чл. 260з, ал. 3 ТЗ) съгласие на дружеството, както и дали това съгласие е дадено авансово, чрез дружествения договор (чл. 97, ал. 1 ТЗ) или се формира ad hoc. При този легален модел, теориите в материята са ненужни и по-скоро, вредни, защото замъгляват ясен и логичен позитивноправен смисъл. Този легален смисъл – както вече с удовлетворение подчертах – е бил безпогрешно схванат от авторите на цитираното по-горе Решение № 161/11.01.2011 г. по т. д. № 28/2010 г. на ВКС, I т.о.

[76] Подобно абстрахиране може да бъде налице и в случаите на изключване на съдружник на персонално основание, защото в тази хипотеза членствените права и задължения ще бъдат суспендирани (членството принципно няма да функционира), но въпреки това изключеният ще остане титуляр на имущественото ядро на дружествения си дял – до уреждането на ликвидационните последици по чл. 125, ал. 3 или чл. 260м, ал. 3 ТЗ. Виж по тази не по-малко важна тема Стефанов, С., Институтът на прекратяване на участието по смисъла на чл. 125 от Търговския закон, Правен сайт Lex.bg.

[77] Ситуацията при дружествата с променлив капитал е различна, защото учредяването на компанията не е функция на извършването на вноски (чл. 260г, ал. 1 ТЗ). Именно поради тази особеност разпоредбата на чл. 260е, ал. 1 ТЗ предвижда, че „правата по дружествения дял възникват със заплащане на вноската в капитала“.

[78] Прекратителните основания по чл. 125 и чл. 260м ТЗ деконструират само волевата основа на членството. Неговият живот обаче продължава да се поддържа от имуществения фундамент – доколкото той все още съществува и има положителна релевантна стойност.

[79] Вноската в капитала и дружественият дял са генетично свързани – аргумент от чл. 119, ал. 1, т. 4 и чл. 260е, ал. 1, изр. второ ТЗ. Поради този фундаментален факт, дружественият дял не може да абстрахира само имуществените права – без да интегрира и евентуално неизпълнените имуществени задължения за вноска.

[80] При оценката на имуществените права, интегрирани в дружествения дял, следва да бъдат съобразени и евентуалните свързани с тях общи (мажоритарна, паритетна или блокираща квота в общото събрание) или специални неимуществени права, следващи например от дерогиране на мнозинствата по чл. 137, ал. 2 и 3 ТЗ или от наличието на особени права по чл. 260е и чл. 260и ТЗ.

[81] Имам предвид силно капиталовия модел на GmbHG и ЗДОО (отм.).

[82] Различията между членството и дружествения дял обосновават съответни различни фактически състави на възникването и придобиването им. При чисто капиталов модел обаче, тези различия се замъгляват, защото съгласието на приобретателя или наследника да установи членство е амалгамирано в самата транслативна сделка, съответно, в приемането на наследството, а това на дружеството е тацитно изразено чрез отказа капиталовият модел да бъде дерогиран чрез дружествения договор или устава.

[83] По отношение на пълния спектър на недъзите в съвременното осмисляне на дружественото търговско право препращам към Раздел Х от Част II на пълната версия на статията ми „Имуществените последици по чл. 125, ал. 3 от Търговския закон“, достъпна в Lex.bg като pdf файл тук.

[84] Loewald, H., Papers on Psychoanalysis, The Waning of the Oedipus Complex, C.: Yale University Press (1980), с. 387 – 389.

[85] Разбира се, „плява“ вероятно съдържат и моите собствени тълкувателни тези. Доколкото е по силите ми, аз се стремя да чистя тази „плява“ – както докато пиша, така и чрез критичен анализ на вече публикуваното от мен. Подчертаният по-горе принцип на развитието обаче е основание да се очаква, че не съм изцяло способен да се справя с този процес и че той по необходимост ще бъде завършен от друго, следващо поколение. В това да грешиш обаче, има не само смисъл, но и свобода – стига тази свобода да се използва предимно за градеж и изследване, а не за разрушение.

19

Коментирайте

Не е задължително поле

Не се показва на сайта. Не е задължително поле

Не е задължително поле

Не се показва на сайта. Не е задължително поле

нови хронологично най-добре оценени

Димитър Стоянов

14 април 2025 20:42

Гост

Здравейте. Коментарът ще е малко дълъг и е насочен към автора, който се надявам да го прочете и може би един ден да даде ответ на изложените тези (като ги потвърди или отрече) в друга статия. Изводите на колегата Стефанов, с които съм напълно съгласен, отварят врата за ревизия и на едно друго тълкувателно виждане, причините за раждането на което са прагматични до степен да ги пропусна. Щом като капиталовият инструмент (дял или акция) е самостоятелен обект на правото, годен с него да бъдат извършвани самостоятелни разпоредителни действия, то защо същият да не е годен да бъде обект на делба,… Покажи целия коментар »

Съгласен съм0

0Не съм съгласен

Отговор

Проскубания бухал

14 април 2025 13:24

Гост

От досегашните статии, тази може би е най-универсалната, защото в основата си разглежда и обосновава доста пространно чисто терминологичен проблем, засягащ фундаментални за коректното интерпретиране на търговскоправната регулация разбирания за дружествен дял и членствено правоотношение и въпреки, че скромното ми мнение, касателно отношенията по персонално-капиталовия вектор, даваща приоритет на имуществото за сметка на личния фактор, не съвпада с това на автора, отделил в пъти повече време да проучва до степен на кардинално преобръщане на визираната нормативна уредба, все пак съм склонен да го поздравя за без всякакво съмнение обогатяващия и разширяващ кръгозора труд, чиято структура и задълбоченост трябва да се… Покажи целия коментар »

Съгласен съм0

0Не съм съгласен

Отговор

Проскубания бухал

14 април 2025 16:05

Гост

1) По същината на статията бих желал да подчертая, че не смятам, че има разумен юрист, който да приема понятията членство и дружествен дял не просто за еквивалентни, а идентични и взаимозаменяеми по простата причина, че, както вече е обяснено, те отразяват две противоположности на едно интегрално свързано цяло, което обаче аз, в контрадикция с автора, определям като с обобщаващия израз „участие в дружеството“, отчитайки че лексикално то отразява съвкупността от (не)имуществени отношения или накратко съществуващата комплексна връзка между физическото (или друго ЮЛ) с юридическото лице, т.е. то е с екстернален характер, обемащ всички компоненти на конекцията, не само вътрешните… Покажи целия коментар »

Съгласен съм0

0Не съм съгласен

Отговор

Автор

14 април 2025 12:38

Гост

Загубил е дело или очаква да го загуби и – драпа с теория. Всички сме така. Успех на колегата – явно е точно изложеното.

Съгласен съм0

0Не съм съгласен

Отговор

Щерев

14 април 2025 11:52

Гост

Сега ли разбраха, че съвременната доктрина няма особени скрупули?

Съгласен съм2

0Не съм съгласен

Отговор

Симо

14 април 2025 11:53

Гост

Тя отдавна няма никакви такива.

Съгласен съм1

0Не съм съгласен

Отговор

Чавдар

14 април 2025 11:29

Гост

До тук води липсата на специалисти по търговско право у нас.

Съгласен съм1

0Не съм съгласен

Отговор

Щерев

14 април 2025 11:05

Гост

Много често авторът остава удобно защитен зад високата катедра на своята научна титла.

Съгласен съм0

0Не съм съгласен

Отговор

Лозан

14 април 2025 11:07

Гост

Това допълнително обърква и без това хаосът в нормативната ни уредба.

Съгласен съм0

0Не съм съгласен

Отговор

Самуил

14 април 2025 10:44

Гост

Тези тълкувателни клишета са изключително объркващи.

Съгласен съм1

0Не съм съгласен

Отговор

Филип

14 април 2025 10:40

Гост

Много подробно! Браво.

Съгласен съм0

0Не съм съгласен

Отговор

Анонимен

14 април 2025 10:12

Гост

Може ли да си член в ООД и да нямаш дружествен дял? Или да имаш дружествен дял в ООД, но да не си член на дружеството? Трябваше отговори само на тези два въпроса, без другите пълнежи.

Съгласен съм3

-1Не съм съгласен

Отговор

Гънчев

14 април 2025 10:02

Гост

Чуден анализ. Казусите са сериозни

Съгласен съм0

0Не съм съгласен

Отговор

Хараланков

14 април 2025 10:01

Гост

Пълна идиотщина ни е съдебната система

Съгласен съм2

0Не съм съгласен

Отговор

Никифоров

14 април 2025 10:00

Гост

Браво за думите

Съгласен съм1

0Не съм съгласен

Отговор

Станков

14 април 2025 10:00

Гост

Уви така е

Съгласен съм1

0Не съм съгласен

Отговор

Анонимен

14 април 2025 9:59

Гост

Много объркано родното законодателство, факт

Съгласен съм2

0Не съм съгласен

Отговор

Анонимен

14 април 2025 9:58

Гост

Браво за задълбочения анализ

Съгласен съм2

0Не съм съгласен

Отговор

Анонимен

14 април 2025 9:57

Гост

Добър анализ

Съгласен съм3

0Не съм съгласен

Отговор