Допустими ли са мерки за поверителност на търговска тайна в производства по административни дела?
Още след приемането на Закона за защита на търговската тайна (обн. ДВ. бр.28 от 5 Април 2019 г.) се появиха мнения, че „законът не само не реши текущите проблеми, но и парадоксално – създаде нови“[1]. Години по-късно оскъдната съдебна практика като че ли потвърждава това становище.
По-конкретно бихме искали да обърнем внимание на мерките за поверителност в съдебното производство, предвидени в чл.12 от ЗЗТТ. Законът в тази част прави опит (неуспешен според нас) да транспонира разпоредбата на член 9 от Директива 2016/943[2]. За разлика обаче от европейската правна норма, в която изрично се сочи, че специалните мерки, необходими за запазване на поверителния характер на всяка търговска тайна или предполагаема търговска тайна, се налагат „в хода на съдебното производство, свързано с незаконното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна“, националният законодател не е внесъл подобно уточнение. Вероятно това е причината за различия в тълкуването на чл.12 ЗЗТТ, извършено от гражданските и административните съдилища.
Върховният касационен съд споделя становището, че предвидените в чл. 12 ЗЗТТ мерки за поверителност на информацията могат да бъдат приложени само в съдебното производство за защита на търговската тайна, уредено в специалния Закон за защита на търговската тайна, но не и в другите съдебни производства[3]. Сред аргументите на ВКС са, че съдът на ЕС e извел в практиката си принципа на „съответстващото“ тълкуване на правото на ЕС. Според този принцип, формулиран в решения по редица дела (дело С-14/83 г. – Von Colson and Kamman, дело C-106/89 г. – Marleasing, дело C-441/14 г. – DI, дело С- 555/07 г. – Kьcьkdeveci), националните съдилища са длъжни да тълкуват вътрешното си право в светлината на целите и формулировката на директивата, за да се постигне резултатът, визиран в нея. В този смисъл разпоредбите на Закона за защита на търговската тайна следва да се тълкуват в светлината на Директива (ЕС) 2016/943, тъй като с него в националното законодателство са въведени изискванията на Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския Парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване.
Част[4] от административните съдилища и Върховният административен съд обаче не споделят становището на ВКС и разглеждат искове и даже налагат мерки за поверителност по чл. 12 ЗЗТТ в производства по административни дела[5]. Така например в Определение № 70 от 07.11.2024 г. по адм. д. № С-58/2024 г., на ВАС, IV о. изрично е посочено: „Необосновани са твърденията, че мерките, предвидени в чл. 12 от ЗЗТТ са приложими единствено в съдебни производства, образувани за да защитят поверителността на определена търговска тайна, но не и в производства по оспорване на индивидуални административни актове. В разпоредбата на чл. 12 от ЗЗТТ, озаглавена „Мерки за поверителност в съдебното производство“ е регламентиран реда за определяне на дадена информация по делото като поверителна, тъй като съдържа търговска тайна или предполагаема търговска тайна, като липсва категоризация на вида или на характера на производството, неговия етап и други индивидуализиращи го характеристики.“[6]. Доколко е допустим този отделен процес по налагане на мерки за поверителност, провеждан в рамките на висящ административния процес, вероятно ще се изясни, когато казусът бъде отнесен пред Съда на Европейския съюз.
Междувременно, без да се претендира за изчерпателност, по-долу ще представим пороците, според нас, в практиката по административни дела, в които е допуснато разглеждане на иск по чл.12, ал.1 от ЗЗТТ:
1. Съдебните актове по административни дела се постановяват, без да се изисква от лицето, предявило иск по чл.12, ал.1 от ЗЗТТ, да проведе пълно главно доказване, че е притежател на търговска тайна по смисъла на чл.3 от ЗЗТТ (каквато е практиката[7] на гражданските съдилища по ЗЗТТ). Този подход не е застъпен в разгледаната практика на административни съдилища, според които за да се произнесе съдът по искането по чл.12, ал.1 от ЗЗТТ, е достатъчно ищецът да е страна по делото[8]. Стига се и до абсурдни според нас случаи, при които за съда е достатъчно и допустимо искането по чл.12, ал.1 от ЗЗТТ да е направено от административен орган по дела[9], в които все още не са конституирани страни.
Така например с Определение № 17443 от 19.09.2024 г. по адм. д. № 7802/2024 г АдмС – София град, ІІІ о., 79-състав, е допуснал и приел за частично основателно искане по чл.12, ал.1 от ЗЗТТ на административен орган като е посочил: „С писмо вх. № 25013/19.08.2024г. по описа на съда са представени документи, за част от които в писмото е направено искане от директора на Агенция „Митници“ да бъдат приложени специални мерки за запазване на поверителния характер на съдържащата се в тях информация. Като прецени обстоятелствата по делото и съдържанието на посочените документи, съдът в настоящия състав намира, че за част от тях искането е основателно, …. По делото не са конституирани страни..“. Определението е потвърдено от ВАС, IV о. с Определение № 70 от 7.11.2024 г. по адм. д. № С-58/2024 г., в което е посочено: „След като (както е посочено и в частната жалба), право да искат вземане на мярка за поверителност имат страните и всяко друго заинтересовано лице, включително свидетели, твърдението за недопустимост на произнасянето по искане на административния орган, посочен от жалбоподателя като ответник по жалбата, е напълно неоснователно.“
Освен, че буди недоумение как може административен орган, целта на чието създаване е да обслужва обществения интерес и да гарантира достъпност, публичност и прозрачност по чл.12 АПК, да се счита за притежател на търговска тайна, която има търговска стойност, поради тайния си характер (чл.3, т.3 ЗЗТТ), интересни са мотивите, с които върховният съд признава качеството на административния орган като ответник по конкретното дело и се произнася по допустимостта на иска му по чл.12, ал.1 ЗЗТТ, но не признава качеството страна по делото на жалбоподателя: „Качеството на ответник в съдебното производство на директора на Агенция „Митници“ определено от самия жалбоподател и съдът не може и не следва да игнорира това обстоятелство, а следва да се съобрази с него…Депозирането на жалба пред съда не води като последица придобиването на качеството на страна в производството на нейния подател…В случая, след преценка на становищата на жалбоподателя и административния орган, както и на събраните в хода на проверката за допустимост на жалбата, с която е сезиран доказателства, съдът е формулирал обоснован и законосъобразен извод за недопустимост на оспорването на основание чл. 159 т.1 и т. 4 от АПК, поради липсата на установен правен интерес у жалбоподателя и годен за оспорване по реда на АПК административен акт…Поради описаното, частният жалбоподател не попада в кръга от лица, имащи право на достъп до търсената от него на основание чл. 12, ал.4 изр. 2 информация, определена по искане на административния орган от съда като „търговска тайна“.“
2. В съдебните производства по административни дела съдът не изисква лицето, депозирало иска по чл.12, ал.1 ЗЗТТ, да аргументира съдържание на търговска тайна или предполагаема търговска тайна в информацията, която се иска да бъде определена като поверителна, съответно в съдебните актове съдът не се произнася относно тези обстоятелства. В някои съдебни актове се сочи точно коя информация в кой документ съдът приема за поверителна (напр. „същите представляват справка… и съдържат поверителна информация относно посочените в тях суми“[10]), а в други се посочват цели документи, без да се сочи коя информация в тях съдът приема за поверителна („..ОПРЕДЕЛЯ за поверителна информацията, съдържаща се в документите, описани като приложения към писмо вх. № 25013/19.08.2024г. по описа на съда, съответно по:..“[11]). Налице и фрапантен случай, при който първоинстанционният административен съд налага мярка по чл.12, ал.3 ЗЗТТ по отношение на цели документи, в които самото лице инициирало производство по чл.12, ал.1 ЗЗТТ не твърди, че се съдържа поверителна информация, представляваща търговска тайна[12].
3. Съдебните актове по административни дела се постановяват без се мотивира определянето на съответната мярка произтичащо от чл.12, ал.5 ЗЗТТ („чл.12, ал.5 При определяне на съответната мярка съдът взема предвид необходимостта от осигуряване правото на справедлив процес и ефективност на мярката, зачитане на законните интереси на страните и когато е целесъобразно – на третите лица, както и вероятността да им бъдат причинени вреди от налаганата мярка.“). В някои актове[13] лаконично се споменава, че тъй като информацията е поверителна, то съдът налага съответната мярка по чл.12, ал.3 ЗЗТТ. В други актове пък се излагат абсолютно неотносими към обстоятелствата по чл.12, ал.5 ЗЗТТ аргументи, като напр.: „..Съдът е преценил обстоятелствата по делото и съдържанието на посочените документи, установил е, че за част от тях искането е основателно, тъй като информацията, съдържаща се в посочените документи би могла сериозно да застраши сигурността на Агенцията и осъществяваната от нея дейност, с оглед съдържащите се в тях технически, технологични и организационни решения, поради което и съобразно правомощията си по чл. 12 ал. 3 от ЗЗТТ се е произнесъл с оспореното пред настоящата инстанция определение. Акта следва да се приеме за достатъчно мотивиран..“[14]
Заключение: На база направения по-горе анализ считаме, че се създава порочна съдебна практика по прилагане на чл.12 ЗЗТТ в производства по административни дела. Това от една страна е в противоречие с принципа на „съответстващото“ тълкуване на правото на ЕС, към който насочва и ВКС в своето определение по същата правна материя (цитирано по-горе). Но освен това, считаме, че се явява в противоречие и с член 47 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС), който прокламира Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. Безспорно в административния процес следва да се зачита тайната на страните и на другите участници в производството, но това не следва да води до нарушаване и пълно ограничаване правото на ефективни правни средства за защита по чл.47 ХОПЕС (арг. Решение на на Съда (голям състав) от 7 септември 2021 година по дело C-927/19 (UAB „Klaipėdos regiono atliekų tvarkymo centras“)[15]).
[1] Цитат от „Някои размисли (без страсти) за Закона за защита на търговската тайна“, с автор д-р Петър Петров, публикация от 14.11.2019г в gramada.org (https://gramada.org/%D0%BD%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B8-%D0%B1%D0%B5%D0%B7-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D0%B7/#_ftnref54 )
[2] Директива (ЕС) 2016/943 НА Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване
[3] Определение № 322 от 20.07.2022 г. по ч. т. д. № 1081 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. Отделение
[4] Налице са изключения, като напр.: В Протокол от 12.03.2024 г. на АдмС – София град по адм. д. № 11360/2023 г. Второ отделение 50 състав в производство при спор по чл. 84, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) е счел, че предвидените в чл. 12 от ЗЗТТ мерки са приложими единствено в производствата по предявени искове по чл. 10 от ЗЗТТ с цел да се защити поверителността на определена търговска тайна. Тези дела се разглеждат по реда на ГПК и съответно същите не са приложими към настоящето производство.
[5] Напр.: [1] Определение от 26.01.2023г по адм.д. № 4854 / 2022 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение; [2] Определение № 12852 от 27.11.2024 г. по адм. д. № 10984/2024 г., на ВАС, IV о.; [3] Определение № 15157 от 21.08.2024 г. на АдмС – София град по адм. д. № 8201/2024 г.; [4] Определение № 3823 от 5.02.2025 г. на АдмС – София град по адм. д. № 920/2025 г.; [5] Определение № 17443 от 19.09.2024 г. на АдмС – София град по адм. д. № 7802/2024 г.; [6] Определение № 70 от 07.11.2024г по адм. д. № С-58/2024 г., на ВАС, IV о.
[6] Определение № 70 от 07.11.2024г по адм. д. № С-58/2024 г., на ВАС, IV о. не е публично достъпно, поради което си позволяваме да цитираме извадки от него в настоящото изложение
[7] Напр.: Решение № 260163 от 19.09.2024 г. на СГС по т. д. № 2207/2020 г.; Определение № 47005 от 19.11.2024 г. на СРС по гр. д. № 28585/2024 г.; Определение № 1725 от 12.01.2024 г. на СРС по гр. д. № 38126/2023 г.
[8] Напр.: [1] Определение от 26.01.2023г по адм.д. № 4854 / 2022 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение: „Според жалбоподателите тези справки съдържат поверителна информация и затова е направено искане същите да се съхраняват в отделна папка извън делото и достъп до тях да има само съда. Съдът приема, че на основание чл. 12 от Закона за защита на търговската тайна следва да се ограничи достъпът до тези доказателства, като същите се отделят в отделна папка, която да се съхранява в касата на Върховния административен съд.“; [2] Определение № 17443 от 19.09.2024 г. на АдмС – София град по адм. д. № 7802/2024 г: „С писмо вх. № 25013/19.08.2024г. по описа на съда са представени документи, за част от които в писмото е направено искане от директора на Агенция „Митници“ да бъдат приложени специални мерки за запазване на поверителния характер на съдържащата се в тях информация. Като прецени обстоятелствата по делото и съдържанието на посочените документи, съдът в настоящия състав намира, че за част от тях искането е основателно, …. По делото не са конституирани страни..“, потвърдено с Определение № 70 / 07.11.2024г по адм. д. № С-58/2024 г., на ВАС, IV о.
[9] Напр. по следните административни дела на АССГ: адм.д. № 7802/2024 г., № 8201/2024 г. и №920/2025г.
[10] Цитат от Определение от 26.01.2023г по адм.д. № 4854/2022 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение
[11] Цитат от Определение № 17443 от 19.09.2024 г. по адм. д. № 7802/2024 г. АдмС – София град, ІІІ о., 79-състав
[12] Случаят е във връзка с Определение № 3823 от 5.02.2025 г. на АдмС – София град по адм. д. № 920/2025 г., което е оспорено, но към 25.03.2025 г. все още няма информация да е образувано производство пред ВАС.
[13] Напр. Определение от 26.01.2023 г. по адм.д. № 4854/2022 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение
[14] Цитат от Определение № 70 от 07.11.2024г по адм. д. № С-58/2024 г., на ВАС, IV о. във връзка с Определение №17443 от 19.09.2024 г. по адм. д. № 7802/2024 г. АдмС – София град, ІІІ о., 79-състав
[15] В цитираното решение СЕС изрично указва: „…в светлината на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, … компетентният национален съд, …., е длъжен да претегли правото на заявителя на ефективни правни средства за защита спрямо правото на неговия конкурент да бъде защитена поверителната му информация и търговските му тайни...“
16
Коментирайте
Браво! Чете се на един дъх въпреки обема.
The question: Are trade secret confidentiality measures permissible in administrative proceedings? An interesting legal challenge! Seems like navigating that would be a lot like pulling off a perfect jump on moto x3m – precise, calculated, and crucial to avoid a crash. Trade secrets and administrative transparency often clash, demanding careful balancing. It’s a complex intersection of law and information.
The question asks if trade secret privacy measures are permissible in administrative proceedings. The answer depends on jurisdiction and balancing tests involving public interest versus competitive harm. Legal counsel should advise. You can enhance your legal vocabulary while enjoying wordle unlimited during breaks!
Доста едностранен е този анализ и в светлината на последните няколко публикации в сайта, е очевидно продължение на тактиката по системно разобличаване на порочните практики конкретно във ВАС по обясними обществени известни причини и въпреки че като цяло има резон в тезата, че търговската тайна не трябва да бъде приравнявана едва ли не на строго секретна държавна информация от значение за националната сигурност, защото това би довело до злоумишелно капсулиране на крупни частни дружества, усвояващи големи обеми публични средства, които биха използвали този претекст, че разкриването на сведения, касаещи дейността им би накърнило тяхната конкурентноспособност и не желаят определени счетоводни… Покажи целия коментар »
Допълнение към първото тире на т.3 – няма спор за това, че всяка страна може да иска обявяването на дадена информация за кофиденциална, защото самият закон дава това право и не е нужно да се преразкават съдебни актове:
ЗЗТТ
„Чл. 12. (1) Във всяко положение на делото страните и всяко друго заинтересовано лице, включително свидетели, може да поискат от съда да определи дадена информация по делото като поверителна, тъй като съдържа търговска тайна или предполагаема търговска тайна.“
Все по – зле ще става в АССГ с кадровата политика, която се провежда.
Ако имаше правилна практика на ВАС, това нямаше да има значение.
И от кога практиката на ВАС е източник на правото?
В случая разширителното тълкуване е изключително опасно, освен недопустимо. То служи за скриване на информация за разходване на публичен ресурс, което е скандално. Но разбира се правото за наши хора в адм. правосъдие се прилага по специфичен начин.
Кратко и ясно на въпроса – не, не е приложимо това в административния процес. В закона пише кога и за какво служат мерките и няма причини от разширително тълкуване и прилагане. И то в материя, която няма връзка със ЗЗТТ.
Успех на можещите
Как смвтате да се оправим? Овладяна държава с престъпници
Пълна излагация
Анализът е чуден
Да
Това е гербаджийското „законодателство“ – калпаво и създава нови проблеми, без да решава нито един от настоящите.