Договорът за инфлуенсър маркетинг в отношенията между търговец и влиятелна личност
Крум Тодоров е практикуващ юрист, доктор по гражданско и семейно право, автор на множество публикации в областта на гражданското право, както и на монографията „Договорът за разпределение на ползването на съсобствена вещ“.
Настоящата статия разглежда особеностите на договорната връзка между търговец и инфлуенсър по повод на поети от влиятелната личност задължения за популяризиране на търговеца в социалните мрежи. Това двустранно правоотношение е основното, но не единствено, което може да възникне по повод на дейности, свързани с инфлуенсър маркетинга. В последващи публикации ще бъде обърнато внимание и на отношенията между други фигури в инфлуенсър маркетинга, които практиката познава. Изложението ще постави фокус върху множество въпроси, които е препоръчително страните да уредят в сключения между тях договор както предвид липсата на уредба на същия, така и с цел избягване на конфликти във връзка с изпълнението му.
Предмет на договора за инфлуенсър маркетинг е извършването на услуга от страна на инфлуенсъра, която се изразява в създаването на съдържание от него в социалните мрежи, насочено към популяризиране и реклама на търговеца или на конкретни негови продукти и публикуване на това съдържание в профила (акаунта) на лицето в избрана от страните социална мрежа/мрежи. От своя страна търговецът поема насрещно задължение да заплати уговореното между страните за изпълнение на дейността възнаграждение (парично или непарично). Договорът е двустранен, консенсуален, неформален, с оглед на личността на инфлуенсъра.[1] В преобладаващия брой случаи в практиката договорът се сключва за извършване на конкретни действия, а не за постигането на даден резултат – например за конкретен брой публикации на инфлуенсъра (постове, снимки, истории, видеоклипове и т.н.). Възможно е и обратното – да се дължи постигане на резултат (да се реализира конкретен минимален брой продажби от определен продукт, извършени през линк, прикрепен към създаденото от лицето съдържание с възможност търговецът да проследи, че продуктът е закупен именно през линка на инфлуенсъра). Утвърден в практиката у нас, а и на запад, е първия модел – поемането на задължение за действие, а не за резултат.[2]
Още в тази начална част на договора страните трябва да внесат конкретика относно съдържанието, което ще бъде създадено. Тази конкретика може да бъде в различни насоки – в коя социална мрежа/мрежи ще бъде публикувано създаденото съдържание; какво ще бъде самото съдържание – снимка/и, история, пост, видеоклип; колко публикации трябва да направи инфлуенсъра; кои са конкретните дати, на които съдържанието ще бъде публикувано; предвижда ли се участие на инфлуенсъра на събитие на търговеца и ако да – на кое, трябва ли инфлуенсърът да създаде съдържание от самото събитие, какво точно да е съдържанието (в която част договорът ще има характер на фикс сделка); след уточняване на въпроса какво съдържание трябва да създаде инфлуенсъра, страните трябва да уточнят (без да навлизат в творческата свобода на лицето) как да бъде създадено съдържанието (например ако става дума за снимки, продуктът да е поставен на добре осветено място, около него да няма продукти на конкурентен търговец, да са премахнати стикерите, опаковката, етикетите и т.н.; ако става дума за видеоклипове, същите да не съдържат насилие, вулгарен или дискриминационен език). В зависимост от конкретния продукт или услуга, страните могат да уговорят и къде да бъде създадено съдържанието (на открито или закрито, в тъмната или светлата част на деня, на публично място или не и т.н.).
На следващо място в договорна клауза трябва да бъде облечено и утвърденото в практиката задължение на инфлуенсъра да изпраща за одобрение на търговеца създаденото съдържание преди то да се публикува. Наред с него трябва да се уговори и нещо друго – колко пъти търговецът има право да връща съдържанието за преработване и как се уреждат отношенията между страните ако и след последния път, в който търговецът има право да поиска преработка на съдържанието, то не отговаря на зададените критерии.
Страните трябва надлежно да уговорят, че инфлуенсърът е длъжен да разкрие, че създаденото съдържание е с рекламен характер, както и да посочи връзката си с търговеца. Обикновено се постига съгласие, че инфлуенсърът ще постави отметка „платено партньорство“, но наред с това се наблюдават и изключително подробни уговорки (предимно в договори с големи и авторитетни компании) относно т.нар. хаштагове, които следва да съпътстват създаденото съдържание и последователността на поставянето им. Препоръчително е (а и често се посочва изрично като задължение) хаштаговете за реклама (#ad, #adv, #advertising) или платено партньорство (#paidpartnership) да се поставят в началото на поредицата от такива връзки, предвид това, че публикацията може да има много такива елементи и указанието, че съдържанието е рекламно, да не бъде забелязано от потребителя.[3]
Съществена част от постигнатите договорености представляват клаузите, с които се уговаря възнаграждение, неговият размер, какво се престира срещу възнаграждението, както и срокът, в който то ще бъде платено.
На първо място следва да бъде отбелязано, че възнаграждението може да е както парично, така и непарично. По-често се уговаря парично възнаграждение.
Паричното възнаграждение може да се плати изцяло или на части, в определено от страните съотношение, съответстващо на извършените услуги до конкретен момент. Така например може да се уговори, че първата 1/3 от дължимото общо определено възнаграждение ще се плати след като инфлуенсърът публикува 2 от уговорените 6 видеоклипа. Възможно е да се уговори и друго – че цялото дължимо възнаграждение ще се заплати от търговеца в конкретен срок след публикуването и на последното създадено от инфлуенсъра съдържание.
Непаричното възнаграждение може да се изразява в прехвърляне на право на собственост върху конкретна вещ от страна на търговеца в полза на инфлуенсъра или на посочено от него лице, предоставяне на възможност да се ползва конкретна вещ за даден период (например автомобил), както и в услуга (напр. определен брой нощувки в луксозен комплекс, зъболекарски услуги, услуги от областта на пластичната хирургия и т.н.).
Важно е да се отбележи, че обикновено в размера на възнаграждението се включва както услугата по създаване на конкретно съдържание, така и правото да се използват авторските произведения, което се прехвърля от инфлуенсъра в полза на търговеца. На практика търговецът включва в договора клауза, според която инфлуенсърът му отстъпва изключителни права на използване на произведенията, като търговецът има изключителното право да разпространява, излъчва и използва по предназначение произведението или негови части, както и да използва произведението по всеки от начините, посочени в чл. 18, ал. 2 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). Съвсем друг въпрос е, че съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАПСП, когато отстъпи на ползвател изключително право за използване на произведение, авторът не може сам да го използва по начина, за срока и на територията, уговорени в договора, нито да отстъпва това право на трети лица. Видно е, че ако това правило се спазва неотклонно от страните, сам инфлуенсърът няма да има право да използва създаденото от него съдържание в своя профил, което до голяма степен обезсмисля въобще правоотношението между страните. Разбира се, на практика съдържанието се използва и от инфлуенсъра, и от търговеца в неговите профили в социалните мрежи. Идеята на „изключителността“ в случая е инфлуенсърът да не отстъпва на друго лице използването на произведенията (нещо, което е напълно възможно при отстъпване на неизключителни права). В договора може (а и често се уговаваря) да се постигне съгласие и за срока, за който се отстъпва правото на използване на произведението. В случай че такава клауза не е налице, приложимо е общото правило на чл. 36, ал. 5 ЗАПСП. Територията на използване на произведението също е препоръчително да бъде уговорена изрично. В противен случай приложение намира правилото на чл. 36, ал. 6 ЗАПСП.
Във връзка с авторските права трябва да се обърне внимание и на още нещо, което често се пропуска в този вид договори – има ли право търговецът да редактира или променя създаденото от инфлуенсъра съдържание, или да го комбинира с други материали, при какви условия и до каква степен.
Важен въпрос, който също трябва да бъде част от съдържанието на договора за инфлуенсър маркетинг, е поемането на задължение от страна на инфлуенсъра за опазване на личната му репутацията и тази на търговеца. В теорията сполучливо се отбелязва[4], че загубата на репутация е един от най-важните рискове, които споразуменията с инфлуенсъри трябва да предвиждат; безразсъдното и противоречиво поведение на даден инфлуенсър (например език на омразата) може да навреди на репутацията на марката; договорите обикновено съдържат уговорка, че инфлуенсърът няма да прави никакви негативни публични или частни изявления за търговеца или за неговите продукти или услуги по време на срока на договора и за определен срок след изтичането му; освен това влиятелната личност няма да предприема никакви действия или бездействия, които биха могли да имат отрицателно въздействие върху нея самата или нейната репутация, като в кръга на действията се включват и публикации в социалните мрежи.
По-специално, следва да се постигнат уговорки в две направления – задължение на инфлуенсъра да опазва личната си репутация и задължение да опазва репутацията на търговеца.
В тази светлина на първо място може да се предвиди, че за срока на действие на договора (а по изрична уговорка между страните – за определен период след изтичането на срока на договора) инфлуенсърът няма да участва в каквито да е прояви, които биха могли да го злепоставят, очернят, представят в неблагоприятна светлина или да го дискредитират, както и в прояви, които се отразяват в негативен контекст в медии и социални мрежи. Разбира се, подобна обща формулировка може да бъде прецизирана за всеки конкретен случай, като страните изрично постигнат съгласие какво поведение ще се счита за неприемливо и ще бъде прието от договарящите страни като обстоятелство, което засяга репутацията на инфлуенсъра. Възможно е в хипотеза, в която лицето е поело задължение да популяризира кампания на търговеца за нов вид безалкохолна бира, страните да уговорят, че констатирането от страна на държавни органи на шофиране след употреба на алкохол над допустимите граници от влиятелната личност ще се смята за поведение, накърняващо репутацията на инфлуенсъра; друг пример – инфлуенсърът е поел задължение да популяризира компания, произвеждаща детски играчки, а срещу него бъде издадена заповед за защита от домашно насилие в полза на съпругата и детето му и това обстоятелство е оповестено публично.
На второ място са уговорките, които обективират кои действия на инфлуенсъра представляват нарушаване на репутацията на търговеца. Тук може да се предвиди всяко поведение, което инфлуенсърът извършва във връзка с изпълнението на договора, но го извършва по социално непримлив начин – например лицето създава видеоклип с цел популяризиране на продукт на търговеца, но в клипа разказва и лична история за скорошно сбиване със свое участие и по своя инициатива; обикновено в договорите се предвижда, че създаденото съдържание не трябва да съдържа расистки, сексистки, дискриминационни, обидни или унизителни елементи, да не е свързано с насилие или толериране на противозаконни прояви; възможно е ако става дума за съдържание, в което участват и други лица (например близък приятел на инфлуенсъра), влиятелната личност да поеме задължение и тяхното поведение да е подчинено на изискванията, за които той се е задължил съгласно договора.
Значението на клаузите за опазване на репутацията не е просто пожелателно. Добрата формулировка на тези клаузи обикновено е съпътствана и със санкция за нарушаването им – уговорено между страните право на търговеца да прекрати едностранно договора, без да заплаща за извършените до момента на прекратяването дейности или на част от тях, или да намали уговореното възнаграждение.[5]
Полезно, практически оправдано и с потенциал да доведе до избягване на бъдещи спорове е в договора страните да предвидят и клаузи, съгласно които те приемат за безспорно, че дадено поведение противоречи на постигнати уговорки за опазване на доброто име на инфлуенсъра или търговеца – например публикуване на клип в социалните мрежи, в който се вижда, че инфлуенсърът упражнява насилие върху хора или животни; публикуването на клип, в който се вижда, че той шофира с явно превишена скорост; публикуването на пост, в който са налице обидни изрази и квалификации за определен или неопределен кръг лица; публикуването на история, в която е показано унизително отношение към друг човек; инфлуенсърът е професионален спортист, но по надлежния ред в кръвните му проби е установено наличието на допинг и т.н.
Репутацията има все по-значима роля в дигиталния маркетинг. В западната литература си пробива път понятието „икономика на репутацията“, според което възможността да се създаде във въображението на потребителя връзка между дадена стока и влиятелна личност играе централна роля в днешната динамика на пазара на марки, където това може да доведе до подражателно поведение на потребителите, повлияно от избора на инфлуенсъра.[6]
Част от съдържанието на договора за инфлуенсър маркетинг е и т. нар. клауза за ексклузивност. Същината ѝ се състои в това, че за срока на действие на договора инфлуенсърът поема задължение да не популяризира търговец или продукт, който е конкурент на търговеца, с който е сключен договора – напр. ако става дума за козметика за кожа, да не популяризира продукти на други търговци, които предлагат такива продукти; ако става дума за автомобили – да не популяризира други марки автомобили; клаузата се оформя по различен начин – или по-общо, или подробно – като се посочат конкретни други търговци и/или конкретни други продукти.
Клаузата за ексклузивност може да продължи да действа и след изтичането на срока на договора. Срещат се случаи в практиката, в които страните уговарят, че инфлуенсърът няма да популяризира други продукти или търговци, конкуретни на търговеца, с който е сключен договора за инфлуенсър маркетинг, за определен срок след изтичането на срока на договора – напр. 2 месеца, половин година и т.н. В тези случаи между страните се уговаря и отделно възнаграждение за изпълнение на това задължение. Неизпълнението на задължението най-често се обвързва с дължимост на неустойка.
Като част от гаранциите, които инфлуенсърът дава на търговеца във връзка с клаузата за ексклузивност, е декларирането от страна на лицето, че сключването и изпълнението на договора не нарушава или ограничава други подписани от него договори с търговци с предмет извършване на услуги, свързани с инфлуенсър маркетинг.
Уредба в договора за инфлуенсър маркетинг следва да намерят и въпросите трябва ли инфлуенсърът да запази в профила си рекламното съдържание след изтичането на срока на договора (или може да го изтрие), както и дали след изтичането на срока търговецът има право да споделя в своите канали в социалните мрежи съдържанието, създадено от инфлуенсъра. Обичайната практика е да се уговаря, че създаденото съдържание остава в профила на инфлуенсъра и след изтичането на срока на договора, а търговецът може да споделя в профилите си в социалните мрежи това съдържание и след този срок. Разбира се, допустимо е да се уговори и нещо различно.
Важна уговорка в договора за инфлуенсър маркетинг е възможността търговецът да намали размера на дължимото възнаграждение в случай на виновна забава на инфлуенсъра. Така например, при подробно уговорени дати за публикуване на съдържание, е възможно забавата от страна на влиятелната личност да води до намаляване с определен процент на дължимото възнаграждение – напр. 20% за забавяне от 1 до 3 дни, 40% за забавяне от 4 до 6 дни, 60% за забавяне от 7 до 9 дни и т. н. В литературата се посочва[7], че подобни механизми трябва да се прилагат в съответствие с принципите на разумност, пропорционалност и постепенност в зависимост от конкретните обстоятелства, довели до забавата.
Договорът за инфлуенсър маркетинг може да съдържа и т.нар. клауза за прехвърляне на правоотношението, по силата на която търговецът има право да бъде заместен в договорната връзка с инфлуенсъра от друго лице. Обикновено съгласието на влиятелната личност с тази възможност се обективира още в самия договор, а не се търси впоследствие. Като се държи сметка, че престацията на инфлуенсъра е intuito personae, възможността инфлуенсърът да бъде заместен от друго лице като страна по договора се изключва изрично. Подобно развитие е възможно и би могло да се извърши впоследствие, след изрично съгласие за това от страната на търговеца.
Препоръчително е в договора за инфлуенсър маркетинг да намери уредба и въпросът има ли право инфлуенсърът да задържи продуктите, които ще бъдат използвани за създаването на рекламното съдържание, или те трябва да бъдат върнати в определен срок на търговеца. Въпросът има подчертано практическо значение при рекламна кампания на вещи с по-висока стойност (скъпи часовници, бижута и т.н.).[8]
За търговеца е важно да анализира дали конкретната кампания с избрания инфлуенсър е успешна от маркетингова гледна точка. Затова в договора може да се постигне и уговорка, че инфлуенсърът ще направи връзка между своите цифрови канали и някое/и от разпространените приложения за измерване на ангажираността в профилите на влиятелните личности (напр. Traackr), за да може търговецът да проследи някои активности, например брой харесвания на публикацията, брой на споделяния, колко време средно е ангажирано вниманието на потребителя (напр. при видеоклипове), прегледи на историите (колко пъти е била разгледана историята, включително и повече от веднъж от един профил), обхват (колко профила са разгледали дадена публикация), брой отговори, изпратени до инфлуенсъра по повод публикацията, докосвания напред и назад в историята, брой излизания от историята, както и други показатели.
Договорът трябва да уреди и хипотезата на неизпълнение на клауза от него, от която са настъпили или е възможно да настъпят вреди за трети лица, или подобно неизпълнение води до административна санкция (например нарушение на права върху търговска марка, дизайн или авторски права на трето лице; наложена от Комисията за защита на потребителите глоба на инфлуенсъра за това, че не е разкрил пред потребителите, че конкретно съдържание е рекламно, въпреки че е бил длъжен да го направи съгласно договора).[9] Френският законодател, с разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от специалния закон е приел, че рекламодателят, неговият представител, когато е приложимо, и лицето, извършващо дейността, дефинирана в член 1 от закона (инфлуенсърът, б.м.), и, когато е приложимо, дейността, дефинирана в член 7, носят солидарна отговорност за всички вреди, причинени на трети лица при изпълнението на договора за търговско влияние, който ги обвързва. В нашата страна, разбира се, такова правило няма и това поражда въпроса за приложението на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, на който тук няма да се спирам подробно, но ще обърна задълбочено внимание в последващи публикации. В договора може да се предвиди, че за действия на лицето, извършени в нарушение на уговореното, довели и до санкция от държавен орган, търговецът не носи отговорност. Такава уговорка би имала значение във вътрешните отношения на страните, но не изключва възможността търговецът да бъде санкциониран заради поведение на инфлуенсъра. В тази връзка може да се предвиди, че до приключване на административното производство за проверка на обстоятелството налице ли е нарушение на ЗЗП от страна на влиятелната личност, търговецът има право да задържи сумата, предвидена като възнаграждение съгласно договора, а в случай че органът наложи на търговеца глоба – възнаграждението да се заплати в полза на държавния орган за покриване на глобата или на част от нея. Въпросът може да се усложни и да намери отговор в допълнителни уговорки, ако съгласно договора инфлуенсърът няма право да публикува съдържание без преди това да е получил одобрение на съдържанието от търговеца, такова е получено (включително и относно подходящия начин за оповествяване на рекламното съдържание), но все пак е установено извършването на нарушение. В такива случаи би могло да се предвиди, че във вътрешните им отношения и двете страни носят отговорност за заплащане на половината от наложената глоба. Разбира се, допустими са и други пропорции за разпределение на отговорността.
Във връзка с въпроса за нарушаване на правата на трети лица договорът може да съдържа примерна клауза, че инфлуенсърът не трябва да показва или споменава каквито и да било сравними стоки от други производители/търговци, идентични или близки до продуктите, които рекламира, особено такива, които са взаимозаменяеми с последните, като не се допускат и конкретни рекламни сравнения с продуктите на други производители/търговци. Би могло да се уговори още, че чрез публикациите си инфлуенсърът няма да нарушава никакви права на трети страни (напр. авторски права, права върху търговски марки и/или върху изображения), като в случай че той има съмнение, че конкретна публикация би нарушила правата на трети страни, влиятелната личност е длъжна незабавно да уведоми търговеца и да не публикува съдържанието преди да получи от него изрично одобрение за това; за публикации в нарушение на горното правило инфлуенсърът носи лична отговорност.
На следващо място договорът за инфлуенсър маркетинг обикновено съдържа и клауза за конфиденциалност. Същата може да приеме формулировката, че страните се съгласяват да не разкриват пред трети лица каквато и да е поверителна информация, свързана с договора, като е препоръчително да се даде и точна дефиниция на понятието „поверителна информация“. За ориентир биха могли да послужат разпоредбите на Закона за защита на търговската тайна (обн. ДВ, бр. 28/05.04.2019 г.).
Клаузи относно непреодлимата сила сила също следва да намерят своето проявление в договора за инфлуенсър маркетинг. Предвид обстоятелството, че престацията на инфлуенсъра е intuito personae, препоръчително е между страните да се постигне съгласие и за това в кои случаи те приемат, че би било налице обективна невъзможност за изпълнение на договора от страна на лицето и в кои – не.
[1] Интересно би било да се отбележи, че френското законодателство съдържа разпоредба, която урежда минималното съдържание на договора за инфлуенсър маркетинг. Така, съгласно чл. 8, ал. 1 от Закон № 2023-451 от 9 юни 2023 г. за търговското влияние и борбата със злоупотреби на лицата, упражняващи търговско влияние в социалните мрежи (достъпен на www.legifrance.gouv.fr/jorf/id/JORFTEXT000047663185) договорът, сключен между физическо или юридическо лице, упражняващо дейност по търговско влияние, дефинирана в член 1, по електронен път, и физическо или юридическо лице, упражняващо дейност на агент на такова лице, дефинирана в член 7, или дейност на рекламодател, или, когато е приложимо, техните представители, трябва да бъде съставен в писмена форма под страх от недействителност и да включва следните данни и клаузи:
1. информация, свързана със самоличността на страните, техните пощенски и електронни адреси и държавата им на пребиваване за данъчни цели; 2. естеството на възложените задачи; 3. по отношение на заплащането, получавано от лицето, извършващо дейността, дефинирана в член 1, възнаграждението в пари или начинът, по който то се определя, а когато е приложимо – стойността на облагата в натура и условията и процедурите за нейното предоставяне; 4. правата и задълженията на страните, когато е приложимо, особено по отношение на правата на интелектуална собственост; 5. подчиняване на договора на френското право, по-специално на Потребителския кодекс, Кодекса за интелектуалната собственост и настоящия закон, когато посоченият договор има за предмет или резултат осъществяване на дейност по оказване на търговско влияние по електронен път, насочена по-специално към публика, намираща се на френска територия.
[2] De Felice, P. Il contratto di endorsement, in: Influencer marketing. Lex Iuris Editore, Bologne, 2023, p. 83, 89; Barco, S. Il contratto di influencer marketing: profili civilisti del rapporto tra brand ed influencer, in Ius in Itenere, 2020, достъпно на www.iusini-tinere.it/il contratto-di-influencer-marketing-profili-civilisti-del-rappor-to-tra-brand-ed-influencer-27972/amp.; Sardela, S. Influencer marketing and fashion law, in Ius in Itinere, 2020, достъпно на www.iusinidnere.it/influencer-marketing-e-fashion-law-26606/amp.
[3] Конкретно за това задължение вж. по-подробно Тодоров, К. Тенденции за задължението на инфлуенсърите да разкриват пред потребителя, че съдържанието е рекламно, достъпна на www.lex.bg. Относно проблемите с изпълнението на това задължение в Италия и действията, предприети в тази държава във връзка с него, вж. и Frisani, C. Il contratto dell’ influencer marketing, in: Influencer marketing. Lex Iuris Editore, Bologne, 2023, p. 60-64.
[4] Goanta, C., Wildhaber, I. In the Business of Influence, Maastricht University, достъпна на https://cris.maastrichtuniversity.nl/ws/portalfiles/portal/93220600/Goanta_2019_In_the_business_of_influence.pdf, p. 365.
[5] De Felice, P., Ibid, p. 90.
[6] De Felice, P., Ibid, p. 82; Gandini, A. L‘economia della reputazione. The work of knowledge in the digital society, Ledizioni, Milan, 2019.
[7] Frisani, C. Ibid, p. 73.
[8] Terhaag, M., C. Schwarz. Influencer marketing. Rechtshandbuch. Nomos, 2021, p. 233-234.
[9] Уреждането на подобна хипотеза се подлага на анализ и в немската литература – Terhaag, M., C. Schwarz. Ibid, p. 237-238. Вж. също Goanta, C., Wildhaber, I. Controlling influencer content through contracts: a qualitative empirical study on the Swiss influencer market, in: The Regulation of Social Media Influencers, Edward Elgar Publishing, 2020, p. 217.
23
Коментирайте
Полезна и навременна статия!
Определено първоначално изложеното по същността на договора не е докрай издържано, което води и до дефицити в изложението по- долу и съдава опасност при създаване на такъв договор да се извършат съществени пропуски. Важното нещо, което прави инфлуенсърът (единственото задължение, което безспорно е негово по договора) е да ПУБЛИКУВА от свое име. Може да е създадено по- рано и то не от инфлуенсъра. Само публикацията е intuitu personae. „Създаване на съдържание“ е много противоречив термин; по- скоро следва да се използват термините „създаване и разпространение на произведение“. Думата „съдържание“ не кореспондира с термините на ЗАПСП. Произведението може да е текст… Покажи целия коментар »
Пак добре, че е написал „съдържание“, а не „контент“ (content) както е англицизмът, щото и това не би ме учудило.
Това е договор, който се родее с договора за изработка – дължи се трудов резултат, а не просто действие. Тази престация ще е изпълнена, когато „изпълнителят“ популяризира, вкл. и чрез „своите изразни средства“ продукта на някого. Много наподобява договор за реклама (той също се родее с договора за изработка). А ако е уговорена „квалифициран трудов резултат“ – вследствие на „рекламата“ чрез „съответните изразни средствата“ да се постигнат определени продажби, това е допълнителна уговорка (не е несъвместима с „обикновения“ трудов резултат – да се популяризира даден продукт на определен териториален или световен пазар). Може да има и уговорки, характерни за мандатния… Покажи целия коментар »
Правилно се отбелязва, че договорът за реклама се родее с договора за изработка и е резултатен. Но това е само едната страна на медала, която засяга творческия процес по СЪЗДАВАНЕ на рекламен продукт/ произведение (текст, видеоклип и др…). Другата страна на договора е РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО на рекламното произведение, което при договора за инфлуенсър се свежда до простото „публикуване“. В тази си част за договора важат по- скоро правилата за „поръчка“ и по принцип е безрезултатен; това е така, защото повечето случаи, например при „кампании“, в тази част на договора следва да се предвидят и срокове (график) за публикуване на различни предварително… Покажи целия коментар »
Абе публикацията е ок, защото разглежда актуална тематика, ама е структурирана така сякаш авторът е преписал/превел примерен договор за инфлуенсър маркетинг (словосъчетанието e директно взето от английски без грам адаптиране към българския език 🙁 ) и ни се поднася като голям научен „пробив“. Като цяло трудът става – стилът е разбираем и идеите са ясни, но надали ще е статия, към която ще се върна повече от веднъж за да извлека ползи от нея, все едно да се препрочита по няколко пъти ежедневен вестник, не е като за научно списание по мое мнение. П.С. Добре, не е ли редно да… Покажи целия коментар »
*въздействовател
По аналогия със спомоществовател, чийто английски вариант „спонсор“ се ползва масово заради по-кратката му и лесна за изписване форма, като би било добре тази или по-удачната „влиятел“ да навлезе широко в употреба, а не да се излагаме с разни („фидосовски“) измишльотини от кодификационна гледна точка от типа на „входирам“, от която лингвистите се изприщват като я чуят.
Поздравления за статията. Любопитни казуси разглежда
Полезно е.
Да се надяваме, че повече хора ще се зачетат. Радващо е, че се урежда тозивъпрос
Наистина полезен труд, защото това са част от модерните професии
Браво, браво за четивото
Полезно четиво за началото на седмицата.
Сигурно има голям интерес към услугите от областта на пластичната хирургия.
Да, те повечето инфлуенсърки са яко тунинговани.
Това е мит. Аз не знам за точно такива от тия дето следя
Добре е, че се урежда чрез клауза колко пъти търговецът има право да връща съдържанието за преработване.
ХУбаво е и в Графичния дизайн да е така. Но понеже най-добрите дизайнери са пълни профани и си правят подкасти и събития на които само говорят за модерните тенденции в дизайна, но не и да обясняват на потенциалните клиенти (обикновените хора и бизнеса) каква е ползата от такава услуга, то на никой не му дреме за дизайн.
Ключов момент е, че страните трябва да внесат конкретика относно съдържанието, което ще бъде създадено.
Да
Би следвало и досега да е било така. Иначе как работят
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Според мен е очевидно, че целта не е била да се напише строго теоретичен труд. Харесват ми практическите неща, на които е обърнато внимание. Чела съм неща по темата и на английски, те също не се фокусират върху сухата теория (какъв точно вид е договора и т.н.), а отразяват неща, на които бизнесът търси отговори. От тази гледна точка – статията е полезна.