Деяния по чл.172а – чл.172б от НК с ниска степен на обществена опасност
„Размерът няма значение“
широко разпространена в обществото политкоректно поднесена заблуда
Увод
Все по-често съдът се сблъсква с дела за престъпления против интелектуалната собственост (ИС) с обвинение, което видимо сочи към ниска степен на обществена опасност на твърдяното деяние[1]. Тъй като тази тенденция е с възходяща посока, а сякаш липсват достатъчно теоретични разработки, подпомагащи съдиите при решаване на конкретните проблеми в тази връзка, това поражда необходимост от обсъждането на темата.
Кратката разработка, която се представя тук, няма претенциите за дълбок, теоретичен анализ, по-скоро има за цел да представи мнението на автора, което би могло да бъде полезно за практикуващите юристи, най-вече на съдии, които имат или биха могли да имат досег с наказателни производства за престъпления против ИС. По тази причина изложението е фокусирано към практиката, избягва се навлизане в теорията, извън минимално необходимото.
1. Проблемът
С промяната на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК)[2] се въведе задължението на съда, при решаване на въпроса съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация, да се произнесе и дали извършеното представлява административно нарушение (чл. 301, ал.4 от НПК). Ако това е така, съдът е длъжен да признае подсъдимия за невиновен и да му наложи административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс (НК)[3] случаи или когато съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ (чл. 305, ал.6 от НПК). В контекста на чл. 172б от НК ще е релевантна втората хипотеза на чл. 305, ал.6 от НПК – деянието да е административно нарушение, предвидено в кореспондентните граждански закони – Закон за марките и географските означения (ЗМГО), Закон за промишления дизайн (ЗПД), Закон за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ) и Закон за закрила на нови сортове растения и породи животни (ЗЗНСРПЖ)[4]. Но според чл.172а, ал.6 от НК при маловажен случай наказанието се налага по реда на Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП)[5]. Като че ли има възможност за нееднакво тълкуване на тези различни институти – процесуален и материален, което обосновава необходимостта от съвместното им изследване.
Първото, което се налага като очевидно, е, че като че ли разпоредбата на чл. 172а, ал.6 от НК изключва сама по себе си възможността да бъде стартирано съдебно производство с обвинение за такова престъпление от прокурор, тъй като материалната норма изключва изобщо наказателна отговорност и предвижда деецът да носи административно-наказателна отговорност, не и да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. С оглед систематичното място на чл.301, ал.4 от НПК, хипотезата на чл. 305, ал.6 от НПК също изисква произнасяне на съд единствено при внесен обвинителен акт[6]. Разбира се, още по-важен аргумент в полза на тази теза е, че едно от основните задължения на прокурора след завършване на разследването е да провери дали са налице предпоставките на чл. 24, ал.1, т.1 от НПК и ако установи, че деянието съставлява административно нарушение, да прекрати наказателното производство и да изпрати материалите заедно с веществените доказателства по компетентност на съответния административнонаказващ орган (чл.243, ал.3 от НПК), така няма как да внесе и обвинителен акт за разглеждане от съда. Казано по друг начин, в практически аспект тук ни интересува единствено възможната хипотеза – внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 172а от НК, като в хода на съдебното следствие се установи, че случаят е маловажен (при чл. 172а, ал.6 от НК) или не е престъпление, а административно нарушение (при чл. 172б, ал.1- ал.2 от НК и в случаите извън чл. 172а, ал.6 от НК).
2. Основата – малозначително деяние, деяние с явно незначителна обществена опасност, маловажен случай
Така на вниманието на съда е дело, с внесен обвинителен акт – или за твърдяно престъпление по чл.172а от НК, или за престъпление по чл. 172б от НК. Той ще анализира установените факти в заключителната фаза на процеса – постановяване на присъда, по-специално по повод въпросите, които следва да бъдат решени на този финален етап – чл. 301 от НПК[7]. При този разбор, очевидно търсеният критерий е дали обществената опасност е в лимитите на чл. 9, ал.2 от НК, т.е. дали деянието е малозначително, поради което не е обществено опасно, или пък неговата обществена опасност е явно незначителна, със същото значение. Тук сякаш са възможни два прочита.
Според първия, след като деянието е малозначително, то тогава обществена опасност липсва, а след като такава не е налице – не може да се приложи и административнонаказателна отговорност, това ще е възможно само при деяния с явно незначителна опасност. Второто виждане е, че такова разграничение не може да бъде направено, без значение дали деянието е малозначително/с незначителна степен на обществена опасност – това е предпоставка за налагане на административно наказание по предвидения ред.
Тук колебание не следва да има, верен е последният прочит на нормата. Обществената опасност е критерий, относим към престъпленията, като чл. 9, ал.2 от НК определя границите ѝ в качествен аспект[8]. Макар и чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)[9] да препраща към някои постановки към НК, в това препращане липсва обществената опасност[10]. Обществената опасност не е нормативно закрепен иманентен белег на административното нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН[11]. Не може разбира се да се каже, че обществената опасност е непознат институт при ангажиране на административнонаказателната отговорност, но е ясно, че този феномен има свое съдържание в полето на административнонаказателното право, което се различава от съдържанието му в наказателното право.
Ако съдът намери за приложим в конкретния случай чл.9, ал.2 от НК, то при престъпление по чл. 172б от НК ще е длъжен да разгледа и другите предпоставки, включени в чл. 305, ал.6 от НПК, като при всички случаи ще признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото обвинение и в наказателен план същият няма да бъде наказан по реда на НК, с всички последици от това.
Различно е положението с престъпленията против авторското право (АП). Тук разборът на съда би следвало да е по-всеобхватен, защото чл. 172а, ал.6 от НК насочва към различен институт от чл. 9, ал.2 от НК – маловажен случай. Да припомним, че според чл.93, т.9 от НК, „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид“. Имаме престъпление, то е общественоопасно в контекста на чл. 9, ал.1 и 10 от НК, т.е. стандартът за малозначителност и явна незначителност е надминат, въпреки това обществената опасност е ниска, при сравнение с обичайните останали престъпления по чл. 172а от НК. Ако изводите на съда са за маловажен случай на престъпление по чл. 172а, ал.6 от НПК, тогава на това основание ще признае подсъдимия за невиновен и ще му наложи наказание по реда на ЗАПСП.
Разсъждавайки на тази плоскост, ако подсъдимият е извършил малозначително деяние или деяние с явна незначителна обществена опасност по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК, т.е. установеното деяние не е престъпление по чл. 172а от НК, съдът, следвайки чл. 305, ал.6 от НПК, ще го признае за невиновен и ще му наложи наказание по административен ред, а ако и приемем, че специалната норма от особената част го позволява, тогава административният ред е именно ЗАПСП. Логично се поставя въпросът – има ли прилики и разлики, и какви са те между двете основания – на материалния и на процесуалния закон. Видимите такива са:
- и в двата случая резултатът е, че деецът не се наказва по смисъла на НК;
- и в двата случая резултатът е, че деецът носи административнонаказателна отговорност и тя се реализира по един и същ ред – ЗАПСП;
- чл.305, ал.6 от НПК се прилага само за деяния, които не са престъпления (чл.9, ал.2 от НК);
- чл.172а, ал.6 от НК има отношения към престъпленията, но само при маловажен случай (чл.93, т.9 от НК);
Изводът, който се налага е, че едновременно приложение или евентуалност между процесуалното и материално основание няма, тъй като приложното им поле е различно.
Вторият и сякаш по-съществен извод е, че анализът на съда очевидно е фиксиран към оценка на степента на обществена опасност, проблемът е ключов, за съжаление, повече от сложен за решаване. Всички затруднения, които произтичат от преценка на този неюридически белег на престъплението, са в значителна степен обяснявани в доктрината, а съдебната практика по този въпрос е многообразна и те са приложими и тук[12].
След като се приеме, че казусът попада в обхвата на чл. 9, ал.2 от НК или в приложното поле на чл. 172а, ал.6 от НК, съдът следва на първо място да прецени дали става въпрос за маловажен случай в разбирането му на §1, т.4. от ДР на ЗАНН: „Маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид[13]. Ако това е така, то се следва алгоритъмът на чл. 28 от ЗАНН, съобразно и фактите по делото[14].
3. Изследване на съда в случаите с обвинение по чл. 172а от НК
Ако не намери за правилно приложението на чл. 28 от ЗАНН, тогава съдът преминава към следващата стъпка – проверка дали фактите, които са включени в обвинителния акт[15] се вписват в хипотезите на кореспондентната норма за ангажиране на административнонаказателна отговорност.
Когато става въпрос за нарушение на АП, това е чл. 97 от ЗАПСП. Тук е един от съществените проблеми, тъй като става въпрос за многословен текст, съставен от 19 алинеи, с множество точки в тях[16]. Съдът следва да „премине“ на друга вълна – ангажирането на административнонаказателна отговорност има друга логика и система, с множество различия, в сравнение с изискванията на НК. Например: административни наказания се налагат при нарушаване не само на АП и сродни права на АП, но и на други права – нарушения на права върху публикации в пресата (чл.97, ал.18 от ЗАПСП); административнонаказателна отговорност ще възникне за нарушения, които не биха били съставомерни по чл. 172а от НК – например нарушаване на средства за техническа защита (чл.97, ал.7 от ЗАПСП); за непредпазливи деяния (чл.97, ал.6 от ЗАПСП); хипотези, при които административнонаказателна отговорност се ангажира при подготвителна и/ или улесняваща деятелност за извършване на нарушение (чл.97, ал.8 от ЗАПСП); за извършване на деятелност, която е предикатна на самостоятелното нарушение на АП (чл.97, ал.7 от ЗАПСП); не на последно място и непознатият за наказателното ни право статут на корпоративна наказателна отговорност, т.е. наказване на юридически лица. Като се има предвид, че в хипотезата на чл. 172а, ал.1 от НК списъкът с изпълнителни деяния е „отворен“, то не е лесна задача съдът, стигнал до извода за приложение на чл. 172а, ал.6 от НК, да установи релевантния текст на чл.97 от ЗАНН.
Да онагледим с примера на класическото торент пиратство. Деецът едновременно сваля и качва съдържание, нарушавайки чужди АП. Всичко би могло да се съвмести едновременно с няколко състава на нарушения по чл. 97, ал.1 от ЗАНН: т.5 публично изпълнение, т.6 излъчване, т.9 възпроизвеждане/съхраняване на компютърни програми; т.12 запаметяване в електронна форма; т. 13 електронен достъп; като вариантите тук са множество. Приложимата норма не е лесно да бъде определена и следва да бъде сторено по пътя на установените правила за правен анализ на съда, отчитайки конкретиката на всеки казус. Въпросът тежи на решаващия съд и е негова отговорност[17].
Основното тук е, че обвинението, с което съдът е сезиран, е формулирано в обвинителен акт, който е едно цяло между фактическото и правно твърдение на прокурора, това е станало ясно в процеса на подсъдимия и той е наясно с фактите в обвинителния акт. Съдът, при разглеждания тук анализ, не следва да излиза от тази база и именно доказаните в процеса фактически твърдения, но само против конкретно обвиненото лице, могат да послужат за „намиране“ на съответната административнонаказваща норма. Следвайки тази логика, могат да бъдат поне неизчерпателно посочени хипотези от чл. 97 от ЗАПСП, които изключително или поне при дадени обстоятелства е невъзможно да бъдат използвани на този етап:
- всички хипотези касаещи отговорност на физическо лице, което не е имало качество на обвиняем/подсъдим по делото;
- на същото основание не може да бъде наказано и юридическо лице, плюс проблемите с корпоративната наказателна отговорност[18];
- не може да бъде наказано лице в хипотезата на чл. 172а, ал.6 от НК по друг закон, извън ЗАПСП. Например в случаите на маловажен случай по чл. 172а, ал.3 от НК, вторият свързан освен ЗАПСП – Закон за административното регулиране на производството на оптични дискове и матрици (ЗАРПОДМ)[19] не е приложим и съдът изобщо не следва да разсъждава в такава посока;
Освен тези проблеми, има сериозна вероятност съдът да се сблъска с допълнителни затруднения. Например ако в обвинителен акт е описано, че нарушителят[20] сваля съдържание, представляващо произведения по смисъла на чл. 3, ал.1 от ЗАПСП, като премахва от тях информация, позволяваща да се идентифицират обектът на авторско или сродно на него право, носителят на такова право, както и информация за условията за използване на такъв обект, а също и всякакъв номер или код, водещ до такава информация, при условие че който и да е от тези елементи на информацията фигурира върху екземплярите от обекта или се показва при неговото разгласяване[21], след това качва в торент сайт така обработените произведения и ги споделя сред потребителите. Нарушителят е обвинен за престъпление по чл. 172а, ал.1 от НК, за това, че използва тези произведения по друг начин – предлага електронен достъп до произведенията, за които посочената по-горе информация е премахната чрез ъплоудването им в торент сайта, т.е. не е обвинен, а и няма как да бъде обвинен, за премахването на информацията, но пък тя е описана в обвинителния акт. В хода на съдебното следствие се установява, че всичко това е така, но пък деянието е малозначително, съответно – активира се разпоредбата на чл. 305, ал.6 от НПК.
Та така – въпросът е, освен за нарушение на чл. 97, ал.1 от ЗАПСП[22], следва ли съдът да приеме нарушение на чл. 97, ал.8 от ЗАПСП и ако отговорът е „да“, какво точно да направи?
Първи вариант е, съдът да счете, че липсва обвинение за деяние, извън описаното в заключителната част на обвинителния акт, фактите в него не са достатъчни да се приеме, че нарушителят е запознат с обвинение за извършено нарушение на чл. 97, ал.8 от ЗАПСП, по тази причина се следва единствено наказание за нарушение на чл. 97, ал.1 от ЗАПСП. Положителното тук е, че съдът спазва основните правила на наказателния процес и изискванията на правото на Европейски съюз (ЕС), като съобразява принципа, че всеки обвиняем следва да е запознат с обвинението, по което е предаден на съд и никой не може да бъде осъден за нарушение извън него – правило, важимо и за административнонаказателно обвинение, респективно – осъждане. Отрицателният резултат е, че съдът ще разкрие нарушение, но няма да реализира изцяло административнонаказателната отговорност, т.е. процесът е недовършен и нарушителят остава ненаказан за явно доказано нарушение[23].
При втори вариант, съдът ще се аргументира, че фактите, макар и липсващи в заключителната част на обвинителния акт, са предявени (представени) в обстоятелствената му част, което отговаря на стандартите за предаване на съд по предявено обвинение и правото на защита не е нарушено. В резултат на това, съдът, освен наказанието по чл. 97, ал.1 от ЗАПСП, ще наложи и наказание по чл. 97, ал.8 от ЗАПСП. Тук проблемно е виждането за надлежно предявено обвинение, съмнения остават по това, че нарушителят не е напълно запознат и е нарушено правото му на защита. Обратно – процесът е завършен напълно и нарушителят е понесъл съответстващи за деятелността му наказания, което е видим плюс за този вариант.
Отново изборът между двата варианта ще направи съдът по правото и негова е отговорността да прецени кое решение е правилно. Естествено, биха били възможни и други вариации на горната ситуация, могат да бъдат детайлизирани, да се правят допълнителни изводи и тн. Целта тук е не да се дадат точни и универсални решения, а да се подчертае сложността на проблема. Всеки решаващ съд ще следва да съобразява множество концепции, различни правила, различни закони и различни норми, да ги приложи към установените фактически положения и да направи обоснован опит да достигне до правилен изход – нещо, което изглежда не би било лесна задача.
4. При чл.172б от НК
При „индустриалното“ престъпление като че ли проблемите са сравнително по-малко, макар че за разлика от чл. 97 от ЗАПСП, тук препратката е към четири закона, два от които особено важни в практически аспект – ЗМГО и ЗПД. В помощ на съда идват сравнително по-ясните и кратки административнонаказателни текстове.
В случаите, когато обвинението е с предмет права върху ТМ, обичайно административнонаказателна отговорност ще се носи по реда на чл. 127, ал.1 от ЗМГО, според който лице, което използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 и 2 стоки или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица – с имуществена санкция в размер от 3000 до 20 000 лв. Тук проблеми, извън вече обсъдените, като че ли не биха възникнали.
Според чл. 127, ал.2 от ЗМГО наказанията по ал. 1 се налагат и на лице, което без съгласието на притежателя на регистрирана марка:1. поставя знак, идентичен или сходен на марката, върху опаковки, етикети, маркировки, елементи или устройства за защита или автентичност, или върху всякакви други средства и материали;2. предлага за продажба, пуска на пазара, съхранява или държи с тези цели, внася, изнася опаковки, етикети, маркировки, елементи или устройства за защита или автентичност, или върху всякакви други средства и материали, върху които е поставена марката, с цел да се използват тези опаковки, етикети, маркировки, елементи или устройства за защита или автентичност, или всякакви други средства и материали за стоки или услуги в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 и 2.
Тези хипотези касаят дейност, сходна на обсъжданите по-горе нарушения на АП, които по характер не са престъпления, като фиксацията е към опаковки и етикети, с поставен върху тях знак, фалшифициращ ТМ (припомняме, че всичко това се развива в наказателно производство от общ характер). Ако приемем, че става въпрос за деятелност, която сама по себе си не е твърдяна като престъпление, но се съдържа в описателната част на обвинителния акт, то тогава изводите, касаещи примера с чл. 172а от НК, разгледан по-горе са важими и тук. Възможно е обаче прокурорът да е счел, че тази деятелност сама по себе си съставомерява престъпление по чл. 172б от НК и точно за това деяние е внесъл обвинителен акт. Според мнението тук крайният резултат е същият. Така дори и съдът да приеме, че деянието не представлява престъпление – оправдателно основание по чл. 304 от НПК in fine, той отново ще следва да отговори на въпроса – а не е ли то нарушение и ако е, да се извърви пътят на чл. 305, ал.6 от НПК.
Следва и хипотезата на чл. 127, ал. 3, т.1 от ЗМГО, според която наказанията по ал. 1 се налагат и на лице, което: въвежда на територията на Република България стоки по чл. 13, ал. 3 без съгласието на притежателя на регистрираната марка. Чл. 13, ал. от ЗМГО пък гласи, че притежателят на марка може да забрани въвеждането на стоки на територията на Република България, независимо от крайното им местоназначение, когато тези стоки или техните опаковки произхождат от трети спрямо Европейския съюз държави и върху тях е поставен без разрешение знак, който е идентичен на регистрираната по отношение на такива стоки марка или който не може да бъде отличен в основните си елементи от нея.
Малко вероятно е такова обвинение да бъде внесено[24], по-вероятно е такава деятелност да бъде описана в обвинителния акт, а обвинението да е за друго деяние, представляващо използване в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал.2 от ЗМГО, но и така няма нещо по-различно от действията на съда, касаещи хипотезата чл. 127, ал.2 от ЗМГО, описана по-горе.
Когато има обвинение с предмет нарушения на права на ползвател на географско означение, приложимият закон е чл. 127, ал.3, т.2 и т.3 от ЗМГО: „Наказанията по ал. 1 се налагат и на лице, което: 2. използва означение, което не се различава съществено от регистрирано географско означение;3. използва регистрирано по този закон географско означение, без да е вписано като негов ползвател“. Те изглеждат като обичайната хипотеза, съвпадаща с наказателно обвинение по чл. 172б от НК за престъпление с предмет географско означение, което пък елиминира необходимостта да бъде подробно обсъждано тук.
При обвинение по чл. 172б от НК с предмет изключителни права върху промишлен дизайн, в разглежданата правна конструкция на чл. 305, ал.6 от НПК, е приложима нормата на чл. 65, ал.1 от ЗПД: „Лице, което произвежда, предлага, излага на пазара, внася, изнася или съхранява с такива цели продукти, изработени чрез копиране или използване на дизайн, включен в обхвата на закрила по чл. 18, без съгласието на неговия притежател, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.“. Както и да бъде разглеждан този текст, като че ли някакви специфични особености тук не се разкриват, принципът е същият, като при останалите предмети на нарушението, включени в текста на чл. 172б от НК.
5. Финалът – наказване
Намирайки приложимата административнонаказателна норма, съдът достига до последната фаза – налагане на съответното наказание, като това е в рамките на валидните за ЗАНН правила, добре познати на съдиите.
Могат да бъдат изведени някои особености, които съдът трябва да има предвид на този етап:
- Цялата процедура е насочена към обвинено лице. Не може и не следва да се налага наказание на трето лице, което не е имало качеството на подсъдим;
- Не може да се налага имуществена санкция, т.е. да се санкционира юридическо лице;
- Подсъдността, установена в чл.133, ал.2 от ЗМГО (на Софийски районен съд като първа инстанция) не е релевантна, т.е. местно компетентен е съдът, комуто е подсъдно обвинението по смисъла на чл. 36, ал.1 от НПК;
- Някои особености от административнонаказателното производство не следва да бъдат забравяни. Например, при използване на повече от едно произведение, се извършва едно административно нарушение по чл. 97, ал. 1 от ЗАПСП и разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН не намира приложение при квалификацията на деянието[25]. По тази логика, не може да се наказва и нарушител, който с едно деяние нарушава права върху няколко марки, на няколко притежатели на права и тн.;
- По същите причини, не е възможно налагане на наказание под пределния минимум в нормата на специалния закон, не може да бъдат групирани наказания – просто правилата на чл. 23- 25 от НК и чл. 55 от НК тук нямат значение.
Заключение
Внасянето на обвинения за престъпления против ИС, които се оказват с ниска степен на обществена опасност – било заради брой вещи или произведения, обща стойност, маниер на извършване и пр., дава живот на хипотезите на чл. 172а, ал.6 и чл. 305, ал.6 от НПК. При това очевидно ключов е въпросът с обществената опасност на съответното деяние. Оценката на обществената опасност като белег на престъпленията против ИС е сложен и комплициран процес, който, за съжаление, не може да бъде утилизиран, както е при престъпленията против собствеността – да следва единствено (или поне главно) стойността на предмета на престъплението. ИС не е собственост върху вещи, аналогията, която в този аспект е наложена в практиката, е не само неуместна, но и на фундаментално ниво дълбоко погрешна. Подходът в разглежданите случаи трябва да бъде индивидуален и да е съобразен с непосредствения предмет на престъпленията против ИС – до колко и в каква степен се засягат от конкретното деяние съответните обществените отношения, свързани с осигуряване на правоимащите лица на законово гарантираното им право да създават и да използват обекти на ИС.
Накрая, всъщност размерът наистина има значение. Нещо повече – значение има възможно най-точно определеният от съда размер …но това е трудно.
[1] Например при престъпление по чл. 172а, ал.1 от НК с предмет една песен, разпространявана в компилация на компакт дискове- Определение № 402 от 7.05.2024 г. на РС – Велико Търново по ч. н. д. № 501/2024 г.; или при престъпление по чл. 172б, ал.1 от НК с предмет- 2 чифта маратонки , 3 броя тениски ,4 броя детски екипи; 5 броя тениски; 8 броя детски екипи; 3 броя рокли; 6 броя рокли; 2 броя рокли; 2 броя екипи; 1 брой анцугово долнище; 6 броя анцугови долнища; 10 броя тениски; 7 броя детски екипи; 7 броя екипи и 2 броя екипи- Споразумение № 290 от 13.12.2024 г. на РС – Хасково по н. о. х. д. № 1023/2024 г.;
[2] Става въпрос за промяната с ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г. на НПК( Обн., ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г, посл. изм. и доп., бр. 39 от 1.05.2024 г.)
[3] НК, Обн., ДВ, бр. 26 от 2.04.1968 г., посл. изм. бр. 42 от 14.05.2024 г.
[4] ЗМГО, Oбн., ДВ, бр. 98 от 13.12.2019 г., изм. и доп., бр. 92 от 27.10.2020 г.); ЗПД, Обн., ДВ, бр. 81 от 14.09.1999 г. бр. 92 от 27.10.2020 г.), ЗПРПМ, Обн., ДВ, бр. 27 от 2.04.1993 г., бр. 102 от 8.12.2023 г.); ЗЗНСРПЖ, Обн., ДВ, бр. 84 от 4.10.1996 г., бр. 102 от 8.12.2023 г.). Практическа приложимост имат първите два закона, защото доминиращо предмет на обвинения за престъпления по чл. 172б от НК са права върху търговска марка (ТМ), географско означение и промишлен дизайн. По тази причина тук няма да се обсъждат хипотезите за нарушение на патент и нови сортове растения и животни, бел. моя- ПП
[5] ЗАПСП, Обн., ДВ, бр. 56 от 29.06.1993 г., изм. и доп., бр. 100 от 1.12.2023 г.)
[6] не е възможно внасяне на предложение по реда на чл. 375 от НПК и сл. за престъпление по чл. 172б от НК, бел. моя- П.П.
[7] В изложението гледната точка е на първоинстанционен съд, но изводите като че ли могат да бъдат полезни и за въззив, и за касацията , бел. моя- П.П.
[8] Стойнов, Ал., Наказателно право. Обща част, С, 1999, Сиела, с.194
[9] ЗАНН, Обн., ДВ, бр. 92 от 28.11.1969 г., посл. изм., бр. 79 от 17.09.2024 г.
[10] ЗАНН, Чл. 11. По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго.
[11] ЗАНН, Чл. 6. (Изм. – ДВ, бр. 59 от 1992 г.) Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
[12] Подробно при Стойнов, Ал., Наказателно право. Обща част, С, 1999, Сиела, с.193- 204; Решение № 285 от 25.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 1034/2017 г., I н. о., НК и мн. др.
[13] Като че ли е ненужно за съдът да задълбава в посока, дали случаят не е явно маловажен според §1, т.5 от ДР на ЗАНН, бел. моя- П.П.
[14] Въпросите са обсъждани на теоретично ниво и има достатъчно практика на съдилища за приложението на чл. 28 от ЗАНН, вж. например Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК
[15] Вж. Решение № 225 от 12.03.2019 г. на ВКС по н. д. № 1069/2018 г., III н. о., НК
[16] ЗАПСП, чл. 97. (1) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 1998 г., доп., бр. 28 от 2000 г.) Който в нарушение разпоредбите на този закон:1. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2000 г., изм. и доп., бр. 99 от 2005 г.) възпроизвежда или разпространява видеоносители с възпроизведени на тях филми или други аудио-визуални произведения, изпълнения, записи на филми или други аудио-визуални произведения;2. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2000 г., изм. и доп., бр. 99 от 2005 г.) възпроизвежда или разпространява звуконосители с възпроизведени на тях произведения, изпълнения или звукозаписи;3. (отм. – ДВ, бр. 100 от 2023 г., в сила от 1.12.2023 г.);4. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2000 г., отм., бр. 100 от 2023 г., в сила от 1.12.2023 г.);4а. (нова – ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) организира публично изпълнение на произведения на живо;5. (изм. – ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) използва чрез публично изпълнение на запис произведения, записани изпълнения, звукозаписи, записи на филми или други аудио-визуални произведения, радиопрограми или телевизионни програми;5а. (нова – ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) организира публично представяне на произведение;6. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г., бр. 100 от 2023 г., в сила от 1.12.2023 г.) излъчва, предава, участва в предаване чрез пряко въвеждане, препредава или доставя до публиката произведения, изпълнения, звукозаписи, радиопрограми, телевизионни програми, записи на филми или на други аудио-визуални произведения;7. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2000 г., доп., бр. 99 от 2005 г., изм., бр. 100 от 2023 г., в сила от 1.12.2023 г.) издава, възпроизвежда или разпространява разгласени произведения;8. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2000 г., отм., бр. 100 от 2023 г., в сила от 1.12.2023 г.);9. (нова – ДВ, бр. 28 от 2000 г., изм., бр. 99 от 2005 г.) възпроизвежда, съхранява в паметта на компютър, разпространява или използва по друг начин компютърни програми;10. (нова – ДВ, бр. 28 от 2000 г., отм., бр. 100 от 2023 г., в сила от 1.12.2023 г.);11. (нова – ДВ, бр. 28 от 2000 г., изм., бр. 77 от 2002 г., отм., бр. 100 от 2023 г., в сила от 1.12.2023 г.);12. (нова – ДВ, бр. 99 от 2005 г.) запаметява под цифрова форма в електронен носител филми или други аудио-визуални произведения, музикални произведения, изпълнения, звукозаписи, записи на филми или други аудио-визуални произведения;13. (нова – ДВ, бр. 99 от 2005 г., изм., бр. 100 от 2023 г., в сила от 1.12.2023 г.) предлага електронен достъп до произведения, изпълнения, звукозаписи, записи на филми, записи на аудио-визуални произведения, записи на радио- или телевизионни програми или части от тях, до радио- или телевизионни програми или части от тях или до съдържанието на спомагателни онлайн услуги;14. (нова – ДВ, бр. 28 от 2000 г., предишна т. 12, бр. 99 от 2005 г., отм., бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.);15. (нова – ДВ, бр. 77 от 2002 г., предишна т. 13, изм., бр. 99 от 2005 г., отм., бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.);16. (нова – ДВ, бр. 77 от 2002 г., предишна т. 14, бр. 99 от 2005 г., отм., бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.);(доп. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., изм., бр. 99 от 2005 г., бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., изм. и доп., бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г., изм., бр. 100 от 2023 г., в сила от 1.12.2023 г.) се наказва с глоба в размер от хиляда до десет хиляди лева, а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от две хиляди до двадесет хиляди лева, ако деянието не подлежи на по-тежко наказание; предметът на нарушението, независимо чия собственост е, може да се отнеме в полза на държавата; отнетите вещи се предават за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи.(2) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 1998 г., доп., бр. 28 от 2000 г., бр. 77 от 2002 г., бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., изм., бр. 100 от 2023 г., в сила от 1.12.2023 г.) При повторно или системно нарушение по ал. 1 в едногодишен срок от налагане на предишното наказание, глобата или имуществената санкция е от три хиляди до тридесет хиляди лева. Предметът на нарушението, независимо чия собственост е, може да се отнеме в полза на държавата. Отнетите вещи се предават за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи.(3) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2023 г., в сила от 1.12.2023 г.) При системно нарушение мястото, в което те се извършват, като магазин, студио, заведение, киносалон, театър, седалище на търговец и други подобни, се запечатва за срок от три до шест месеца.(4) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 1998 г., бр. 99 от 2005 г., бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., доп., бр. 21 от 2014 г., изм., бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) На организация за колективно управление на права или независимо дружество за управление на права, което упражнява дейност в нарушение на чл. 94р1, ал. 1 или 2, се налага имуществена санкция в размер от пет хиляди до двадесет хиляди лв.(5) (Нова – ДВ, бр. 28 от 2000 г., изм., бр. 100 от 2023 г., в сила от 1.12.2023 г.) На лице, което произвежда, разпространява, рекламира или внася, както и притежава с търговска цел декодиращо средство, което може да осигури достъп до кодиран сигнал на лица, извън определената от излъчващата организация аудитория, се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1 или 2.(6) (Нова – ДВ, бр. 28 от 2000 г., изм. и доп., бр. 77 от 2002 г., доп., бр. 99 от 2005 г., изм., бр. 100 от 2023 г., в сила от 1.12.2023 г.) На лице, което умишлено премахне, повреди, унищожи или разстрои, или по друг начин заобиколи, без да има право на това, технически средства за защита, които използват носителите на права, закриляни от този закон, като знае или има основания да предполага, че тези средства имат именно такова предназначение, се налага глобата по ал. 1 или 2.(7) (Нова – ДВ, бр. 77 от 2002 г., изм., бр. 99 от 2005 г., бр. 100 от 2023 г., в сила от 1.12.2023 г.) Глобата или имуществената санкция по ал. 1 или 2 се налага и на лице, което произвежда, внася, разпространява, продава, дава под наем, предлага за продажба, рекламира с цел продажба или отдаване под наем или притежава с търговска цел устройства, изделия или съставни части, или предоставя услуги, които:1. се предлагат или рекламират като средства за заобикаляне на технически средства за защита, или 2. имат само ограничено търговско предназначение, или приложение, различни от това да заобикалят технически средства за защита, или 3. са основно предназначени, произведени, пригодени или използвани да направят възможно или да улеснят заобикалянето на технически средства за защита.(8) (Нова – ДВ, бр. 28 от 2000 г., предишна ал. 7, бр. 77 от 2002 г., изм. и доп., бр. 99 от 2005 г., изм., бр. 100 от 2023 г., в сила от 1.12.2023 г.) Глобата по ал. 1 или 2 се налага и на лице, което, без да има право на това и като знае или има основание да предполага, че това действие ще причини, позволи, улесни или укрие нарушение на закриляно от този закон право:1. премахне или измени представена в електронна форма информация за режима на правата върху обект на авторско или сродно на него право;2. разпространява, включително като внася с цел разпространение, публично изпълнява, излъчва, предава, препредава или предлага електронен достъп до обект на авторско или сродно на него право, знаейки, че представена в електронна форма информация за режима на правата върху този обект е била премахната или изменена без право на това.(9) (Нова – ДВ, бр. 28 от 2000 г., предишна ал. 8, бр. 77 от 2002 г., изм., бр. 99 от 2005 г.) Информация за режима на правата по смисъла на ал. 8 е информацията, позволяваща да се идентифицират обектът на авторско или сродно на него право, носителят на такова право, както и информация за условията за използване на такъв обект, а също и всякакъв номер или код, водещ до такава информация, при условие че който и да е от тези елементи на информацията фигурира върху екземплярите от обекта или се показва при неговото разгласяване.(10) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., изм., бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г., бр. 100 от 2023 г., в сила от 1.12.2023 г.) Глобата или имуществената санкция по ал. 1 или 2 се налага и на лице, което не представи в определения срок доказателства за изпълнението на приложена принудителна административна мярка по чл. 96е.(11) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., изм., бр. 100 от 2023 г., в сила от 1.12.2023 г.) Глобата или имуществената санкция по ал. 1 или 2 се налага и на лице, което възпрепятства изпълнението на обезпечителна или привременна мярка по чл. 96а.(12) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., изм., бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г., бр. 100 от 2023 г., в сила от 1.12.2023 г.) Глобата или имуществената санкция по ал. 1 или 2 се налага и на лице, което не изпълнява свое задължение по чл. 20а, ал. 6, чл. 26, чл. 58, ал. 6, чл. 95д или по чл. 96а, ал. 9.(13) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., изм., бр. 100 от 2023 г., в сила от 1.12.2023 г.) Глобата или имуществената санкция по ал. 1 или 2 се налага и на лице, което наруши забрана по чл. 93в.(14) (Нова – ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) На организация за колективно управление на права или независимо дружество за управление на права, което не изпълни задължително предписание по чл. 94щ, ал. 9, се налага имуществена санкция в размер от пет хиляди до двадесет и пет хиляди лв. При повторно и всяко следващо нарушение в едногодишен срок от налагане на предишното наказание имуществената санкция по изречение първо се налага в двоен размер.(15) (Нова – ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г., изм., бр. 100 от 2023 г., в сила от 1.12.2023 г.) На лице, което упражнява дейност по колективно управление на права без регистрация или чиято регистрация е заличена, се налага глоба в размер от хиляда до десет хиляди лева, а на едноличен търговец или на юридическо лице – имуществена санкция от две хиляди до двадесет хиляди лева.(16) (Нова – ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г., изм., бр. 100 от 2023 г., в сила от 1.12.2023 г.) На лице, което не изпълни задължение по чл. 94щ, ал. 6 или чл. 98б, се налага глоба в размер от двеста и петдесет до две хиляди и петстотин лева, а на едноличен търговец или на юридическо лице – имуществена санкция от петстотин до пет хиляди лева.(17) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2018 г.) На юридическо лице по чл. 26б, ал. 3, т. 2, което не изпълни задължение по чл. 26в, ал. 2 – 4, се налага имуществена санкция от петстотин до десет хиляди лв.(18) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2023 г., в сила от 1.12.2023 г.) Глобата или имуществената санкция по ал. 1 или 2 се налага и на доставчик на услуги на информационното общество, който в нарушение на разпоредбите на този закон възпроизвежда или предлага електронен достъп до публикации в пресата.(19) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2023 г., в сила от 1.12.2023 г.) Глобата или имуществената санкция по ал. 1 или 2 се налага и на лице, което използва произведения в нарушение на чл. 34.
[17] За съжаление това е така- за добро или за лошо, бел. моя- П.П.
[18] Вторият мотив дали е пречка липса на корпоративна наказателна отговорност в разглеждания контекст посочен тук е дискусионен, това обаче е извън обхвата на настоящото изложение, бел. моя- П.П.
[19] ЗАРПОДМ(Обн., ДВ, бр. 74 от 13.09.2005 г., посл. изм. бр. 41 от 10.05.2024 г.)
[20] Нека наречем подсъдимият вече така, с оглед приложението на правилата на административното наказване- бел. моя, П.П
[21] Вж. чл. 97, ал.9 от ЗАПСП
[22] Според конкретните факти, съдът ще преценява дали е по т.12 или т.13 от с.чл., бел. моя- П.П.
[23] Да се изпрати от съда на административно наказващ орган делото за издаване на наказателно постановление най- често ще е практически затруднено от изтичане на давност по смисъла на чл.34 от ЗАНН, вж. Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд
[24] Вж. т.I. 3 от ТР№1/ 2013 , ОСНК, ВКС
[25] В контекста на използване чрез публично изпълнение на запис повече от едно музикално произведение- нарушение по чл. 97, ал. 1, т. 5 от ЗАПСП – Тълкувателно постановление №1/19.03.2024 г., Върховният административен съд – ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС
16
Коментирайте
Неловко е разпоредбата на чл. 172а, ал.6 от НК да изключва сама по себе си възможността да бъде стартирано съдебно производство.
С тези наши нормотворци, какво да се очаква?
Е, в крайна сметка размерът наистина има значение.
Стара истина! В много случаи е така.
Харесва ми, че е обърнато внимание на особеностите, които съдът трябва да има предвид.
Наистина липсват достатъчно теоретични разработки по тази тема.
Колегата беше командирован навремето в СГС по времето на Владимира Янева и се справяше нелошо като граждански съдия, но след това сесебейските и соросоидни мишки, го върнаха обратно в Димитровград. „Грехът“ му – не беше в техния „отбор“. А освен, че е доктор по Право на интелектуалната собственост, преподаваше в НИП и написаха обща книга с Пламен Дацов.
Толкоз за нашата действителност!
Качествените хора са недооценени за съжаление.
Така, въпреки че материята е достатъчно сложна, статията може да бъде пример за излагането на проблем с реално практическо значение от професионалист и въпреки че няма дефинитивно решение на въпроса, което по принцип не одобрявам, защото няма особен смисъл да се констатират недостатъци на уредбата без те да се преодоляват, представения анализ и аргументи притежават достатъчно потентна юридическа стойност сами по себе си, а същината на конфликта е обичайната в наказателното производство – може ли съдията да се произнесе ultra vires по факти, невключени в обвинителния петитум. Според мене това не трябва да бъде допускано, а да се търси вариант… Покажи целия коментар »
Много интересна работа. Престъплението си е такова
Добър анализ бе
Изключително полезно! Дано повече хора да се запознаят с материала.
Много ползотворна статия бих казал
Ще знаем значи. Еххх….
Е добре
Ако жалбата е от Турку, Таджер и прочие представители на маркопритежателите, особено след като са обходили сергиите на „Илиенци“ и сергиджиите са им отказали да си плащат за „лиценз“- никакви административни производства, директно по НК!