Предложения на депутати преди второто четене на ЗСВ
Да отпаднат двойните мнозинства за избор на шефове на ВКС и ВАС и главен прокурор
Да се въведе забрана и за и.ф. заместниците на тримата големи да кандидатстват за титуляри
Да отпадне въвеждането на двойни мнозинства във Висшия съдебен съвет (ВСС) при избора на председатели на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както и на главен прокурор, да бъде премахната и идеята членове на съвета и от двете колегии да могат да издигат кандидат за обвинител №1, както и той да не бъде изслушван от Народното събрание. Такива предложения за редакция на промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ) правят депутатите от „Има такъв народ“ Александър Рашев и Николета Кузманова (виж тук).
Както „Лекс“ писа, в Народното събрание бяха внесени три проекта за изменения в ЗСВ, в два от които се предлага прекратяване на процедурите за избор и на главен прокурор, и на председател на Върховния административен съд (виж още тук).
Те бяха приети на първо четене на 8 януари (виж повече тук). Срокът за предложения между двете четения изтича днес, а утре е свикано заседание на Комисията по конституционни и правни въпроси, която да обсъди на второ четене обединените проекти (виж тук), като очакванията са той да влезе в пленарната зала за второ гласуване още тази седмица.
Изборът на главен прокурор е насрочен за 16 януари – четвъртък, единствен кандидат е и.ф. главният прокурор Борислав Сарафов.
По отношение на идеите за въвеждането на двойно мнозинство за избор на председатели на ВКС и ВАС, както и такова за главен прокурор, но само при отказ на президента да издаде указ за назначаването на кандидата, Рашев и Кузманова изтъкват следното: „Предложеният принцип за въвеждане на двойно мнозинство при взимането на решения от Пленума на ВСС в рамките на процедурата по избор или освобождаване на председателите на върховните съдилища или главният прокурор е непоследователно развит. В предложението за чл. 33, ал. 3 и чл. 173, ал. 11 не става ясно как ще се постигне това мнозинство с оглед квотата на съдиите, избрани от съдебната власт за членове на ВСС. Тази квота е определена в чл. 130а, ал. 3 Конституция – 6 избрани пряко. И двете предложения са относими само за двамата председатели на върховните съдилища. В предложението за чл. 173, ал. 14 добавя такова второ ниво на мнозинството при отказ на президента да издаде Указ за назначаване на главен прокурор. То, обаче, се модифицира, като се предлага да се образува от изборна квота на СВ – съдии, прокурори и следователи. Така ако президентът откаже да издаде Указ за назначаване на председател на върховно съдилище, преодоляването на този отказ следва да се постига с второ ниво на мнозинството от членовете на ВСС, избрани от съдиите. Но за преодоляване на отказа за издаване на Указ за назначаване на главен прокурор е необходимо по-голямо второ ниво на мнозинството, което включва и съдиите. Така се създава риск от нарушаване на баланса в рамките на съдебната власт за самостоятелността на всяка от подсистемите в нея“.
Що се отнася до предложението членове на Пленума, а не на съответната колегия, да могат да номинират главен прокурор, то двамата депутати от ИТН питат как тогава ще се осигурява балансът между съд, прокуратура и следствие, които според практиката на Конституционния съд са равнопоставени в съдебната власт.
Те настояват да отпадне и текстът, който предвижда, че парламентът изслушва кандидата за главен прокурор. Според Рашев и Кузманова не е ясно предназначението му, както и защо е само за обвинител №1, а не и за председателите на ВКС и ВАС. И посочват, че действително в Конституцията е записано, че съдът е основен носител на съдебната власт, но е вярно и че независимостта на съдебната власт обхваща и прокуратурата, и следствието. Затова според Рашев и Кузманова намесата на НС в процеса на избиране на главен прокурор създава сериозни притеснения за нарушение на принципа на разделението на властите.
Двамата предлагат и промяна в чл. 227 от ЗСВ, който урежда правилата за командироване, като сочат, че от разпоредбата трябва да отпаднат прокурорите и следователите, защото предвиждат тяхното командироване да бъде уредено в текстове в главата за прокуратурата.
От „Възраждане“ също внесоха свои предложения за корекции между двете четения. Видно от тях, те са се съобразили със забележката на Хамид Хамид (ДПС-Ново начало), който им обърна внимание, че според КС мандат имат членовете на ВСС, а не органът (виж предложенията тук).
Затова депутатите от „Възраждане“ Петър Петров и Цвета Рангелова предлагат в ЗСВ да се предвиди следното – Пленумът на ВСС да може да открива процедура за избор на тримата големи в съдебната система и да предлага на президента да издаде указ за назначаването на избрания, „като в гласуването може да участват само изборни членове, чиито мандат не е изтекъл към датата на вземане на решението“.
Според двамата трябва да се допълни и предложената разпоредба, според която временно изпълняващ функциите шеф на ВКС и ВАС и главен прокурор не може да бъде кандидат за титуляр. Петров и Рангелова са на мнение, че такава забрана трябва да има и за и.ф. заместник-председател или зам. главен прокурор.
От „Продължаваме промяната-Демократична България“ внесоха само две корекции в два от текстовете в ЗСВ, които първоначално предложиха.
Едната се отнася до определянето на изпълняващ функциите председател на ВКС и на ВАС и на главния прокурор.
Първоначално в чл. 175, ал. 4 от ЗСВ беше предвидено, че Пленумът на ВСС, а не колегиите определя изпълняващ функциите главен прокурор, председател на ВКС и председател на ВАС. Такъв може да бъде някой заместник, а ако такъв няма, тогава прокурор от Върховната прокуратура или съдия от ВКС и ВАС.
Сега Надежда Йорданова, Божидар Божанов и Стою Стоев предлагат да се запише, че Пленумът на ВСС определя временните ръководители на ВКС и ВАС, както и обвинител №1 измежду прокурор от Върховната прокуратура, председател на отделение или колегия във ВКС и ВАС.
Втората редакция се отнася до текста, който предвижда, че към докладите за качествата на кандидатите за трите най-високи поста в съдебната система се прилага справка за наличието на неправомерно прилагани спрямо тях СРС, данни за неприключили наказателни производства, по които номинираните са имали качеството на обвиняем, както и информация за неприключили производства за конфликт на интереси (виж още тук).
13
Коментирайте
Това със заместниците малко не бие на антиконституционно, пак се ограничават права на хора, със закон, както беше и с забраната действащи прокурори и следователи, да участват в политическата квота във ВСС.
Тия неща няма да минат
Отново се водвт по моментната ситуация, че Сарафов е начело. И Чолаков. Но не е до това
Страшна история е цялата работа. И пак нищо нвма да измислят
Само се чудят какво да измислят
То не е до това заместниците да нямат
Право да станат основни. До това е да са читави и да не са подкупни
Глупости
Тязи забрана е тъпа
Така от изнесената информация става ясно, че: – ИТН общо взето бият контра на всичко, предложено от ППДБ и въпреки, че двойните мнозинства не са лоша концепция, подчертавайки ролята на президента в качеството му не само на модератор на процедурата, ами на реален участник в нея, иначе по отношение на „гениалната“ (но недомислена) умнокрасива идея с привилегироването на професионалната квота, хората на Дългия имат основание, защото така се създава абсолютно ненужен двоен стандарт между прокуратурата и съда, в пълно противоречие със заявката за повече публичност и контрол върху системата и по-малко капсулиране, но нали си има НПО да инфилтрира кадри… Покажи целия коментар »
Плаче ми се от идеи
Закон intiutu personae, не уреждащ ОО занапред на принципна основа, но в крайна сметка, ако си бяха избрали квота на НС, нямаше да има Сарафов – кандидат, да не говорим за пряка намеса на политическата власт в съдебната, но нищо интересни времена ни очакват. Мечтата на ППДБ – техен главен прокурор, може би ще се случи един ден.
Това с двойните гласове е класика.