В очакване на ВАС: Как ще приключи последният конкурс за вече несъществуващата ВАП
Относими разпоредби
Из Конституцията
Чл. 126. (1) Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела.
Из Закона за съдебната власт
Чл. 193. (6) В 9-месечен срок от приключване на предходната конкурсна процедура с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет и при наличие на освободена длъжност в орган на съдебната власт, съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за назначаване на следващия по ред кандидат в конкурса за повишаване или за преместване, получил крайна оценка в конкурсната процедура, не по-ниска от много добър „5,00“.
Чл. 194. (1) В случаите на закриване на съдилища, прокуратури и следствени органи или при намаляване числеността на броя на заетите длъжности в тях съответната колегия на Висшият съдебен съвет разкрива съответните длъжности в друг равен по степен орган на съдебната власт по възможност в същия апелативен район и преназначава на тях без конкурс съдиите, прокурорите и следователите.
Върховната прокуратура (ВП) правоприемник ли е на вече несъществуващата Върховна административна прокуратура (ВАП)? ВАП вляла ли се е във Върховната прокуратура? Може ли съществуващите към момента на закриването на ВАП свободни места да бъдат попълнени от класирани „под чертата“ магистрати в конкурса за повишаване във Върховната административна прокуратура?
На тези въпроси се очаква да отговори Върховният административен съд (ВАС) по дела на петима прокурори, които обжалваха отказа на Прокурорската колегия да ги повиши по реда на чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт (виж относимите разпоредби в карето).
През септември 2022 г. ПК на ВСС обяви конкурс за повишаване на пет места във ВАП.
В началото на декември миналата година колегията назначи класираните магистрати.
На 26 декември 2023 г. влязоха в сила промените в Конституцията, според които ВАП и Върховната касационна прокуратура вече не съществуват, има само Върховна прокуратура (ВП).
Измененията в основния закон, включително и чл. 126, ал. 1 от КРБ, според който структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела, бяха атакувани в Конституционния съд.
Междувременно обаче шестима прокурори, участници в конкурса за ВАП, подадоха заявления в Прокурорската колегия да бъдат повишени във Върховната прокуратура по реда на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ.
На 6 март т.г. Прокурорската колегия остави без уважение молбите на Биляна Дукова от АП-София, на Искра Билярска от ОП-София и на прокурорите от СГП Иван Кучиев, Албена Тараланска, Радослав Стоев и Куман Куманов.
Тогава кадровиците заявиха, че ВАП вече не съществува, Върховната прокуратура не е неин правоприемник, нито има вливане на първата във втората. А обвинителите от ВАП са преназначени във ВП на основание чл. 194 от ЗСВ. Освен това членовете на ПК приеха, че свободните места във ВАП не може да бъдат усвоени по реда на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ.
Петима от шестимата прокурори обжалваха отказа на ПК пред ВАС, който обаче спря делата до произнасянето на Конституционния съд.
На 27 юли т.г. КС обяви за противоконституционни редица текстове в основния закон, но не видя проблем с чл. 126, ал. 1 от КРБ.
Междувременно обаче трима от петимата магистрати – Иван Кучиев, Куман Куманов и Искра Билярска, подадоха частни жалби срещу спирането на делата им като изтъкнаха, че решенията на Конституционния съд имат действие занапред. „Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, поради което, независимо от съдбата на изменените и допълнени текстове от Конституцията, противоконституционността на които ще се преценява от Конституционния съд, предметът на административните дела няма да се промени и ще остане същият“, се казваше още в жалбите на тримата прокурори.
Любопитното е, че от Прокурорската колегия също посочиха, че спирането е неправилно. В допълнение към аргументите на обвинителите, юрисконсултите на кадровия орган добавиха, че решението на КС не би преуредило със задна дата вече възникнали публични правоотношения.
Три петчленни състава на ВАС обаче отхвърлиха жалбите им като приеха, че делата са били спрени правилно от първата инстанция. За да се мотивират, че цитират Тълкувателно решение №3 от 2020 г. на КС.
„Действително, текстът на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията указва, че актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила. Тази конституционна разпоредба е подробно анализирана от Конституционния съд, в резултат на който анализ е формиран извод, че въведеното с разпоредбата правило не е абсолютно и изключения от него могат да бъдат обосновани. При формиране на този извод, Конституционния съд е посочил, че: „Във връзка с предмета на конституционното дело от особено значение е и тълкуването на съдържанието на разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията, уреждаща контрола за конституционосъобразност, упражняван по конкретен повод. Съгласно цитираната разпоредба, когато установят несъответствие между закона, приложим по висящото пред тях дело, и Конституцията, ВКС или ВАС спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд. Конституцията очевидно цели да осуети решаването на висящото дело съобразно един твърдян противоконституционен, порочен закон и затова постановява то да бъде спряно, за да се изчака произнасянето на Конституционния съд. Спирането би се лишило от смисъл, ако делото трябва да се реши съобразно противоконституционен закон. Въпросът за конституционността на приложимия по висящото дело закон, независимо от модела на конституционно правосъдие, винаги има преюдициален характер – такъв въпрос не би имало мотив да се поставя и решава, ако отговорът на същия няма да има ефект за разрешаването на правния спор, по повод на който е сезиран Конституционният съд – това противоречи преди всичко на здравия разум, на процесуалната икономия и, което е по-съществено, на смисъла и предназначението на конституционното правосъдие да осигури върховенството на Конституцията“, изтъкват съставите от ВАС.
И допълват, че Конституционният съд е приел, че ако спрямо висящите съдебни производства решението на КС действа според общото правило „ex nunc“, съдебните състави ще са обвързани да разрешат спора съобразно обявения за противоконституционен материален закон.
„За да не се стигне до такъв несправедлив изход на съдебния процес, от разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията се извежда изключение от общото правило на чл. 151, ал. 2, изр. трето. Противното би означавало да се отрече принципът на върховенството на Конституцията, принципът на правовата държава, принципът на непосредствено действие на конституционните разпоредби, да се потъпче правото на всяко лице да защитава пряко правата си чрез позоваване на Конституцията и правото на всяко лице да се обръща към съда, за да получи защита на конституционните си права и свободи“, напомнят от ВАС мотивите на Конституционния съд.
Върховните съдии заключават, че делата правилно са били спрени, защото чл. 126, ал. 1 от КРБ е пряко свързана с предмета на делата пред ВАС. „С оглед на това, единствено спиране на производството до произнасяне на Конституционния съд би препятствало възможността делото да бъде решено в съответствие с един твърдян противоконституционен, порочен закон“, изтъкват от ВАС.
Делата на петимата прокурори са насрочени за края на ноември като ВАС трябва да отговори на въпросите дали Върховната прокуратура е правоприемник на ВАП и дали съществуващите към момента на закриването на ВАП свободни места може да бъдат заети по реда на чл. 193, ал. от ЗСВ.
16
Коментирайте
Очевидно е, че решението на КС не би.преуредило със задна дата вече възникнали публични правоотношения.
Това за сетен път показва в каква неуредена държава живеем.
Не съм съгласен, че ВП не е правоприемник на ВКП и ВАП.
Кандидатствали са за ВАП. Класирани са под чертата и не са назначени. ВАП вече няма. Те – понеже не са класирани – нямат право да получат места във ВП и не са назначени там, за разлика от спечелилите конкурса. Какво точно очакват и защо се смятат за ощетени?
Много странно е да се приема, че ВП не е правоприемник на ВКП и ВАП, като изцяло нов, структурно обединяващ, субект, при положение че става дума не за вливане, ами за вътрешно преобразуване на „звена“ в рамките институцията (в качеството ѝ на юридическо лице на бюджетна издръжка), изразяващо се на практика в сливане на двете върховни прокуратури, вкл. и главно по отношение на техния персонален състав, който е идентичен с този при старата организация, защото противното би означавало, че двата горни клона на държавното обвинение не са равнопоставени от юридическа гледна точка – единият продължава съществуването си с променено име,… Покажи целия коментар »
Никой, никой не коментира тия теми. Медиите мълчат. Но те са показателни за неразборията в системата
Поздравления за анализа
Глупости велики
Е бива ли да има такива казуси? Преструктуриране и не е ясно кой къде отива и какво ще прави.
Ясно. Държавата е тотално на автопилот
Пак неясноти. Пак някой не си е свършил работата по тия минстерства.
Не е по тия министерства, а конкретно Атанас Славов и НаТка. Те твърдяха, че няма да има проблеми при предлаганите от тях промени. Аз лицето Хр. Иванов всички виждат и знаят какво направи със съдебната система от 2014 г. до 2024 г. засега. Също неговия родител и дундуркащ го – Бате Бойко. Без Боко Борисво – Хр. Иванов е кръгла нула, даже две нули. А пък за производния му антураж- Натка, Атанасчо…. не си заслужава повече да се хабим, но те забъркаха тези каши със съдействието на техния бащата- татко Карло от Банкя, който от такива дървета издяла такива човечета.
Недопустимо е да не е ясно какво се случва.
Поредния порочен пример за неадекватност. Дали са се прехвърлили и трябва ли и изобщо разграден двор.
Ще приключи със съглашение
Свирено! Кой разбрал-разбрал!