Въпроси на тълкуването, свързано с електронното административно правосъдие
„Тълкуване в публичното право“ на проф. Зиновиева
Дарина Зиновиева е професор по административно право и процес. Работи в Института за държавата и правото, БАН и в Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Автор е на 13 монографии, сред които „Лицензионни административни актове“, „Компетентност на административните органи“, Дискусионни тези в административното право и процес“, „Маловажен случай в административното наказване“, „Медицинско право“, „Правен режим на лечебните заведения“, „Правни и етични проблеми на трансплантацията“.
В последния си труд „Тълкуване в публичното право“ проф. Зиновиева изследва най-актуалните специфики в тълкуването в отделните отрасли на публичното право. Освен тяхната актуалност, целенасочено са избрани хипотези, с особено съществено значение за доктрината и практиката. Откроени са специфики при тълкуване на Хартата за основните права и свободи, Европейската конвенция за правата на човека. Книгата е разделена на две основни части – материалноправни и процесуалноправни въпроси.
Актуалността на електронното правосъдие става все по-интензивна. Въвеждането на електронните технологии в правосъдието има условно казано две измерения – организационно и процесуалноправно. Организационното е свързано със законодателството, уреждащо компетентността на органите в съдебната власт и техническата обезпеченост, докато процесуалноправното се изразява в прилагане на закона, когато е налице електронен начин на волеизявление. Анализът на казуистиката има значение с оглед оптимизиране на правораздаването в условия на електронизация и прилагане на изкуствен интелект.
1. Електронен административен акт и електронен фиш
1.1. По отношение на издаването на електронни административни актове, регламентирани в Закона за електронното управление, административните съдилища имат вече немалка практика. Така в Определение № 12763 от 19.12.2023 г. по адм. д. № 10995/2023 г., на ВАС се прави тълкуване на акт за брак, издаден в електронен вид.
В доктрината ни са налице предложения за усъвършенстване на уредбата. Така проф. В. Кискинов[1] представя нормата на чл. 29 ЗЕУ, която препраща изрично към чл. 59 АПК относно формата на издаден индивидуален административен акт и след това добавя какво е необходимо да се допълни в специалния закон – ЗЕУ. Предложението му е свързано с два основни въпроса. Дали електронния индивидуален административен акт е издаден от друг електронен източник, или е издаден въз основа на хартиен носител. Авторът борави с термина „материален“ носител, но с оглед единствените варианти на издаден изрично писмен административен акт, се подразбира, че материалният носител е хартиен носител. Това е така, защото законосъобразността на издаването на индивидуалния административен акт изисква наименование и подпис на административния орган. Традиционният вариант, който съдържа тези реквизити, е хартиен носител.
Предложенията на проф. В. Кискинов относно уредбата на издаден електронен акт са, в случай че е издаден от първоизточник – хартиен носител, да се укажат изрично три елемента – „процедурата и условията на преобразуването“, моментът на това преобразуване (датиране) и лицето, извършило това преобразуване(операторът, който е преобразувал от хартиен носител върху електронен носител чрез съответното техническо средство, годно да извърши преобразуването – компютър, скенер и др). Изразяваме пълно съгласие с предложението на проф. В. Кискинов, тъй като проверката на съда при оспорване на този акт следва да се извърши на основание чл. 146 АПК, т.е. дали са спазени петте условия за законосъобразност при издаването му – компетентност на административния орган, спазване на производството, спазване на материалното право, спазване на изискуемата форма и съответствие с целта на закона. За да се произнесе дали електронният административен акт е издаден при условията на чл. 146 АПК по всеки един от петте признаци, съдът следва да направи анализ, който традиционно извършва по време на съдопроизводството, но принципно на издадени на хартиен носител актове. Следователно при анализа на издаден електронен акт съдът следва да „приравни“ всеки един от петте признаци за законосъобразност на цялата „технология по създаване на електронен административен акт. „Използваме условно термина „технология“ с оглед на процеса на т.нар. преобразуване в електронен вид на волеизявлението на административния орган. Така технологията може да представлява сканиране на текст от хартиен носител, който се подписва с електронен подпис. Технологията може да бъде извличане на данни от друг електронен носител, които показват съществуващ в електронното пространство факт, подлежащ на удостоверяване от органа (например издаване на удостоверение за дължимост/недължимост на данъци чрез електронната платформа на Националната агенция по приходите). Технологията може да включва въвеждане на данни от оператор, които да се обработят електронно и резултатът да бъде удостоверен от компетентния орган и представен на адресат на акта, за да послужи за упражняване на последващи права. Възможно е електронният акт да се представи на друг административен орган и да бъде част от едно друго производство по издаване на административен акт, т.е. т.нар. съгласуване на волеизявленията на административните органи.
Анализът на петте условия, регламентирани в чл. 146 АПК, в момента се извършва от съдилищата, като всяко условие се интерпретира от гледна точка на приключила технология по преобразуване на акта в електронен. Думата „приключила“ има аналог с думата „издаден“, употребена при нормативната уредба в АПК. Така в схема ще посочим най-общо възможните варианти на аналогия на петте условия за законосъобразност. Компетентност на органа при електронен вариант на издаване на акта ще е налице, когато този акт носи електронен подпис на органа, който нормативно има компетентност да издаде този акт. Така в Решение № 4138 от 19.04.2023 г. по адм. д. № 4137/2021 г., ВАС съдът прави детайлно тълкуване на приложимостта на видовете електронни подписи, регламентирани в нашето законодателство.
Принципно, казуистиката при доказване на компетентност на органа, се свежда до тълкуване на вариантите на електронното реализиране на волеизявлението на органа. Така напр. удостоверяване на липса на данъчно задължение според ДОПК се извършва от органа по приходите. Следователно ако електронният подпис е на лице, което няма законово предвидената компетентност, то актът ще е нищожен, поради издаването му от некомпетентен орган. Ако едно физическо лице е сезирало органа по приходите чрез електронната платформа на НАП с искане да му се издаде удостоверение за недължимост на данъците, с цел да упражни друго свое право (напр. да продаде имот), и получи електронен документ с изрично упомената дължима сума, каквато лицето счита, че не дължи, то при оспорване на този акт, съдът може да установи, че е издаден от лице, което има достъп до електронната платформа, но няма компетентност да издава удостоверение за дължимост на данъци. Съдът следва да обяви нищожност на акта поради некомпетентност на органа. Макар и да е налице по-голяма сигурност в електронното средство за изчисляване на дължимостта на данъка, за проследяване в определен период на подадените декларации от физическото лице и за съхраняването на цялата информация, нужна за окончателното съдържание на този акт, възможно е дори електронният акт да е издаден от лице, което няма тази компетентност. Безспорно сигурността е по-голяма, че компетентността е спазена с оглед на специалния достъп до електронните данни (защитимост на техническото средство, пароли и други технически варианти). Така в решение № 4261 от 02.04.2018 г. по адм. д. № 10612/2017 г., на ВАС се анализира именно вариант на полагане на електронен подпис и тълкуване на компетентността на органа.
Възможни са и злоупотреби от типа на извършени деяния, представляващи състав на престъпление, административно нарушение или трудово/служебно нарушение. Такива може да се осъществят при ползване на чужд електронен подпис, тъй като техническото устройство е предмет и не е нужен саморъчно поставен ръкописен подпис, който би се доказал с графологична експертиза, като традиционен метод в криминалистиката. Особено чести са случаите, когато техническото устройство се ползва от служители, които са „упълномощени“ от реалния собственик (титуляр) на устройството (административният орган) да го ползват, т.е. да се подпишат вместо него, когато се подават формуляри, отчети, регулярно и в определен срок. Такива са напр. електронните отчети по чл. 66, ал. 3 ЗЗО към НЗОК, които се подават от лечебните заведения при отчитане на извършената дейност. Формата на тези отчети е утвърдена от НЗОК и изпълнителят на медицинската помощ трябва да попълни конкретни данни в зададените таблици. С други думи, в практиката до момента се среща тази хипотеза, когато не е нужно текстово смислово описание на съдържанието, а в предварително изготвена форма могат само да се внесат данни – напр. цифри, дати, ЕГН и др.
Нарушение на материалния закон ще е налице, когато електронният акт противоречи на очакваното прилагане на съответната норма. Най-често срещаната хипотеза е в удостоверителните електронни актове, издавани след като електронно събрани данни водят логаритмично до едно съдържание – напр. „няма дължими данъци“, изписано от компютъра при цифра „0“, като краен резултат на софтуерен алгоритъм. Или обратното – изписано изречение „дължи 3,50 лв. по ЗМДТ (напр.), а според лицето, адресат на електронния акт дължимата сума е „0“ – т.е. съдържанието на електронния акт следва да се изпише като „няма дължими данъци“ или друг тип изречение с този смисъл, в зависимост от софтуерно вложеното изречение, което следва да се изпише, при определен резултат от зададен алгоритъм, т.е. въпрос към оператора, компютърно алгоритмуване и резултат от него – т.е. съдържанието на акта.
По-специфично е тълкуването на формата и производството при издаване на електронен административен акт. Съгласно чл. 59, ал. 1 „Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение“. При издаване на електронен акт няма проблем да се заложат софтуерно реквизитите, посочени в ал. 2 на чл. 59 АПК. Проблем, обаче, съществува, когато електронен административен акт трябва да съдържа логично смислов текст и то до степен, че при осъществен надзор да има яснота и контентност[2] на тези мотиви. Да са достатъчно логични, последователни и обвързани смислово, така че да убедят съда или контролния орган. Съответствието с целта на закона също е трудно приложим критерий за законосъобразност при издаването на електронен административен акт. Това е така, защото дали компетентният орган е целял да приложи друга законова цел, прикривайки „видимата“ е субективна преценка, т.е. субективна част от действието на органа по издаването на електронен административен акт. След като този акт се издава чрез използване на кибернетичен технически оператор, то или следва да се изключи оценяването на субективен елемент, или да се търси човешко действие, което е довело до коригиране на предварително заложения софтуерен модел за съдържание на евентуалния административен акт.
Извън петте условия за оценка и анализ на законосъобразността на административния акт, редица други правни институти, уредени в АПК или в ЗАНН, няма да могат да се приложат така, както предвижда диспозицията на правната норма към момента. Това е така, защото хипотезата на тази правна норма предпоставя административен акт, издаден на хартиен носител, когато той е принципно в писмена форма. От останалите две познати традиционни форми – конклудентно и мълчаливо, отпада от анализ за приложение само „конклудентната форма. Разбира се, може да се коментира използването на символи, които имат еквивалент със смислово значение (емотикон), но това ще е въпрос, разискван при развито приложимо електронно право.
1.2. Електронният фиш се регламентира в ЗАНН и вече има дългогодишна практика с тълкуване на този акт. Така в Тълкувателно Решение № 1 от 2014 г. на ВАС тълкуването е в пет насоки: дали електронния фиш е установителен акт, дали е индивидуален административен акт, какво е действието на двата акта и дали е правораздавателен акт, има ли властнически метод при правораздавателен акт, може ли да се отъждестви наказателното постановление.
След изменения в ЗАНН, в сила от декември 2021 г., се установи противоречива практика по въпроса кой субект следва да се призове по административнонаказателно дело, когато се обжалват наказателните постановления, предупрежденията и резолюциите за прекратяване на административнонаказателното производство. Конкретно в искането за тълкуване въпросът е формулиран по следния начин : „Коя е надлежната въззиваема страна при обжалване и протестиране на актовете по чл. 58д, т. 1–3 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Според чл. 61, ал. 1 от ЗАНН „При разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите от съда свидетели“.
Противоречието в тълкуването идва от факта, че когато е издаден електронен фиш по см. на чл. 54д, ал. 4 ЗАНН, практически няма физическо лице, което е издало акта за административно наказване. Именно в тази хипотеза както ЗАНН, така и в съдебната практика въззиваема страна ще бъде представляващ „учреждението/ведомството, от чието име се издава акта, но чрез електронно средство“. В тези случаи наказващ орган представлява абстракция, която следва да се приравни на наказващ орган както в традиционния вариант – на административен орган: за едноличните – физическо лице или сбор от физически лица,когато е колективен орган. В Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. по тълк. д. № 5/2022 г., ОСС от НК на ВКС и двете колегии на ВАС се даде тълкуване на въпросите относно надлежната въззиваема страна при обжалване и протестиране на актовете по чл. 58д, т. 1 – 3 от ЗАНН. Също се разреши и въпросът за приложението на разпоредбата на чл. 221, ал. 3 от АПК в производствата по чл. 63в от ЗАНН.
Тук обаче, според нас, по-сложните въпроси са от друго правно естество и са свързани с преценката за материалната законосъобразност на електронния фиш, въпрос, който вероятно ще бъде предмет на следваща тълкувателна практика.
2. Метаезик в правото и проблеми при автоматизирането в правото
Следва да отбележим, че създаването на софтуерен продукт, който да извърши намиране на приложими норми към конкретно зададено смислово изречение, трябва да се съобрази и с т.нар. в езикознанието „метаезик“. В теорията на социалното управление специално внимание се обръща на точното изразяване на съдържанието на правната норма или правните изрази, така че при компютърно програмиране, да не се променя значението им, което се формализира в намерения резултат от проведеното автоматично компютърно търсене. Именно затова е от важно значение, когато се създава софтуерен продукт, при изпълнение на заданието да участва юрист. Авторите проф. А. Кантарджиев и проф. Е. Къндева казват следното: „Ако вземем кой и да е закон или друг нормативен акт, ще видим, че той се състои от едно определено число – съвкупност от думи. Следователно ние се насочваме към нормативните актове като текст, като написани думи“[3]. Авторите в изследването си конкретизират, че при компютърния информационен масив от нормативни актове „ще се търси словесното, семантичното и синтактичното значение на думите от текста“[4]. Именно по тази причина е от особена важност използването на „метаезика“, характерен за съответната правна система. В правната ни доктрина проф. Т. Колев анализира правния език и особеностите му, като правилно отчита, че „езикът е самостоятелен обект на изучаване от правната наука“[5]. В този смисъл е полезно изследването на метаезика в българската реч на проф. М. Георгиева. С примера по-долу сочим именно нуждата от юридическо участие при създаването на софтуерен продукт, свързан с правоприлагането.
Според нея метаезикът включва изразяване на смислово съдържание чрез съвместно използване на думи от езика, символи и пунктуация[6]. Така проф. М. Георгиева в изследването си дава редица примери с частицата „се“ в българския език и сложните изводи относно смисъла и т.нар. ментално значение, които се влагат в различните форми – „знае се, че мисля правилно…“, „мисли се, че те разбирам добре“, „Пита се кой разказва най-хубави приказки“, „Разбира се, че говоря добре как трябва да се подходи в такъв случай“, „Знае се че разбирам, че разказва правилно какво съм видял“[7]. За още по-усложнени форми на изказ с частицата „се“ тя дава като примери формулирани изрази от типа „да се работи с него, се мисли/мисли се…“ като обосновава възможния смисъл според начина на използване в българската езикова реч/текст на тази частица[8].
Изводите ни са, че при създаване на софтуерен продукт в съдебната система, който да търси конкретната дума/израз, следва да се вземат предвид и спецификите на изказа и израза до такава прецизност, че практически да не води до двусмислие, а да дава ясен смисъл на идеята особено когато става въпрос за създаване на право, отказ да се създаде право или създаване на задължение, съотв. отказ да се създаде задължение от властнически орган към адресат на това волеизявление.
Следващият извод е, че след като е налице тълкуване на неясни норми в момента, когато се ползва традиционния начин за правораздаване, то използването на електронни продукти, заместващи част от правораздаването или цялото правораздаване като съвкупност от процесуални действия и реализиране чрез тях на материалното право, ще създаде допълнителен вариант на тълкувателна дейност при електронно правораздаване.
И още един извод – ако софтуерните продукти, които се създават за нуждите на електронно правораздаване, се включат в системата на правораздаването, то следва да се има предвид в кой отрасъл от правото би имало по-малка вероятност от засягане на права и интереси, в резултат на неясноти, които се нуждаят от тълкуване. Без съмнение, там, където се ползва методът на равнопоставеност, правният резултат, който се цели да се постигне от двете страни на едно правоотношение, е по-приемливият вариант. Това е така, защото тълкуването на клауза от договор, който две страни сключват, също ще подлежи на утвърждаване, отхвърляне, изменение на неправилно изразената воля, в резултат на дефекта на електронното обработване на изразената воля, пак от същите две страни. Следователно в частното право постигането на точната воля по електронен път, от две страни, които са равнопоставени и целят общ правен резултат, е по-обозрим и вероятен вариант.
Докато в публичното право именно едностранното волеизявление, съчетано с властнически метод в правоотношението между двата субекта, ще е по-усложнен вариант, с оглед на уточняване волята на органа, а още повече при наличието на специфичния за публичното право институт на предварителното и на принудителното изпълнение на публичноправен акт.
В по-широк мащаб на изследване, ще допълним илюстративно как биха се приложили отделни правни институти. Така, като усложнени практически хипотези намираме прилагането на чл. 1, ал 3. и ал. 4 АПК[9]. В производството за обезщетение за вреди от незаконни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица би представлявало особена трудност да се конкретизира дали е налице бездействие[10], или мълчалив отказ, например.
Изобщо при електронното издаване на административен акт мълчалив отказ може ли да има, при положение, че ако има, то е воля на административния орган. Следователно ако административният орган е решил, че ще откаже мълчаливо издаването на административен акт, то следва да се предхожда от изрично негово волеизявление да не отговори с издаване на този акт, ако вече издаден акт следва да се преобразува в електронен. И по тази причина приемаме предложението на проф. Кискинов да се обозначи моментът (датата) на превръщането в електронен на традиционен хартиен акт.
Също практически проблем би било прилагането на чл. 1, ал. 4 от АПК, според който съдът или горестоящ административен орган имат право да разгледат искания да се задължи административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. Причините са аналогични на описаното по-горе.
3. Развитие на електронното правосъдие и тълкуването
Някои явления в тълкуването на правото, които не бяха познати на доктрината и в практиката, но за тях се коментираше като евентуално бъдещо развитие на правото, сега не само са факт, но и предстои да се развиват и оптимизират.
Типичен пример е електронното развитие на отделни части от правната ни система и от нейното прилагане.
Още в края на 20-ти век в доктрината на теорията на социалното управление и в правната информатика се анализираха варианти на автоматизирана обработка на части от правната система. Също така и в практиката започнаха да се създават електронни информационни масиви[11], а в последствие се разви оптимизирането на тяхното приложение в правото. Създадоха се първите крупни информационни продукти – „Сиела“, „Апис“, „Дигеста“ и др. Компютърната обработка на нормативните актове се отчита като изключително удобна за правоприлагането, поради техническите възможности да се търси в голям информационен масив конкретно съдебно решение или нормативен акт.
Друга полезна възможност е да се проследява чрез техническите компютърни възможности изменението на конкретна правна норма, което улеснява правораздавателните органи, които следва да се произнесат относно законосъобразността на административния акт към момента на неговото издаване.
Възможностите за компютърна помощ в правоприлагането са още много, като принципът е софтуерно програмиране на информационни масиви с възможност да се извършват различни действия от оператора (адресати на правни норми, административен орган, съд).
В теорията на социалното управление в края на осемдесетте години се обосновава алгоритъм на автоматизиране на нормативните актове, а именно – „обработка, въвеждане, събиране, обновяване, търсене и предаване на информация“[12]. Още тогава в доктрината се коментира възможност за автоматична компютърна обработка и на писмени документи, свързани с правоприложната дейност[13].
В административното правосъдие съществува и друг важен проблем при обжалване на подзаконовите нормативни актове, а именно – изискуемата от ЗНА оценка на въздействието на правото. Във връзка с това следва да споменем и развитието на възможностите за „оценка на въздействието на правото“ (ОВП), което в доктрината ни е анализирано подробно от проф. Н. Йонкова. В анализа си тя казва, че „През 1995 г. държавите от ОИСР приемат решение за прилагане на технологиите за ОВП при разработването и внедряването на нови регулаторни инструменти. През следваща 1996 г. повече от половината от държавите от ОИСР са въвели програми за ОВП и значителна част от новите политики и регулации се разработват посредством използване на различни форми за ОВП“[14]. Авторката коментира прилагането на компютърни технологии за юридическо прогнозиране и в източноевропейските държави, като отбелязва, че това приложение започва към края на 90-те години на 20-ти век и се развива непрекъснато в началото на 21 век и досега. Тя също отчита фактора – присъединяването на държавите към ЕС, който катализира технологичния процес, особено по отношение хармонизиране на законодателствата на държавите[15].
Същият автор коментира появата и развитието на т.нар. „прогнозен анализ“ в контекста на извършването му чрез компютърни системи (автоматизирано). Тя дава примери с държави, в които прогнозирането в правото се развива в няколко посоки. Така проф. Н. Йонкова коментира както поддръжниците на този тип автоматизирано развитие на правното прилагане, така и критиците му. Основните доводи на критиците (напр. Гари Кинг от Харвардския университет) са, че автоматизираното правно прогнозиране се основава на моментна статистическа картина и не може да обхване промените и многообразието на човешкия фактор, който предопределя такива промени[16].
Авторката в специална част от книгата коментира ползването на изкуствения интелект в съдебната система, като анализира както ползите, така и рисковете. Дава пример с Естония, като „пионер в дигиталното общество, от януари 2020 г. робот замени съдията в малки спорове под 7000 евро“. Също така авторката анализира френската правосъдна реформа, като коментира приетия през 2022 г. Закон № 2019-2022 за програмирането и реформата на правосъдието, в който се регламентира безплатно ползване на информационната база данни, съдържаща съдебни решения от съдилищата.
В заключение, можем да обобщим, че няма съмнение в полезността на автоматизираното събиране на информацията и улесняване на правоприлагането. Особено полезно е в държавите с чести изменения в нормативните актове във вътрешната правна система, каквато несъмнено и нашата система.
За целта, обаче, следва да се проучи изключително детайлно нормативната уредба на държавите с развито електронно правосъдие.
Изключително важно е да се подходи внимателно към термините и определенията, които ще се добавят в ДР на съществуващи актове или ще се регламентират в нови.
Задължително е юридическото участие при създаването на софтуерен продукт, свързан с правоприлагането.
Ефективността на административното правосъдие, свързано с електронни актове или по-разширен вариант на ползване на изкуствен интелект, следва да държи сметка спрямо какви видове административни актове и в какви сфери може да се допуснат електронни актове, с оглед спазването на чл.6 от ЕКЗПЧ и принципа за съразмерност. В този смисъл правоприлагането и/или законотворчеството трябва да се съобрази и с практиката на Конституционния съд по всички дела, свързани напр. с принудителни административни мерки и тълкуването на различни въпроси от прилагането им, свързани с правото на ЕС, ЕКПЧ и на Конституцията на РБългария.
[1] https://issuu.com/vkiskinov/docs/28./12
[2] За термина вж. повече Зиновиева, Д. Дискусионни тези в административното право и процес.
[3] Кантарджиев А, Е.Къндева Теория на социалното управление, 1983г.
[4] Пак там.
[5] Колев, Т. Право и език. – В: сборник „Право и език“. съставители Д. Хрусанов, Т. Шопов, 2010, с. 181.
[6] Георгиева М. Метаезик и пунктуация /синтактична онтология/, С., 2022, с.16-17.
[7] Георгиева, М. Цит. съч., с. 106–107.
[8] Пак там, с. 109–111.
[9] (3) (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) производството за обезщетение за вреди от незаконни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд;
(4) разглеждането на искания да се задължи административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие;
[10] Вж. повече Тодоров Ив., В. Герджиков. Защита срещу неоснователни бездействия на администрацията // lex.bg, октомври 2022 г.
[11] Вж. повече за информационния масив в правото Кантарджиев, А., Къндева, Е. Теория на социалното управление. 1983, с. 121. Авторите дават и дефиниция на понятията „информационен масив“, „информационен поток“ и „информационно търсещи системи“, като обвързват тези понятия с възможността от компютърната обработка на източници на правото.
[12] Кантарджиев, А., Е. Къндева, Цит. съч., с. 125.
[13] Пак там.
[14] Йонкова Н. Юридическо прогнозиране. 2021, с. 77.
[15] Пак там.
[16] Йонкова, Н. Цит.съч., с. 159.
17
Коментирайте
If you’re a foodie or just looking for a fun dining experience, the Shake Shack Brookfield menu is for you. In this comprehensive guide, we’ll take you through the amazing offerings at Shake Shack’s Brookfield location.
Много качествен правен анализ. Самата монография „Тълкуване в публичното право“ е сериозен и актуален научен труд – пример за голяма докторска дисертация.
Чyвали сте за подобрената формyла на Bиагpa, кoято е 3 пъти по-eфективнa и напълно бeзопаcна на всяка възpаст, както и лекyва мъжки зaболявaния и пoдмлaдява. Аз лично го опитax и сега го препоръчвам на вcички. Ето какво пишaт за нея:– https://do.my/bluestone
След като специален закон – чл. 189 „з“ от Закона за движението по пътищата, забранява прилагане на чл. 28 от ЗАНН за всички състави (за маловажните нарушения), може ли съдът да отменя НП/ЕФ по ЗДВП с аргумент за малозначителност по чл. 9, Ал. 2 от НК? Има и доста неясноти при присъждане на разноски по ЗАНН, особено при изменение на наказанието.
Юридическите познания и качества на проф. Зиновиева са безспорни! Но също така е и невероятен човек. Лъч светлина измежду общата посредственост в академичната общност!
Тая част с преобразуването на административния акт от хартиен в електронен подвида въпроса кой от двата е оригиналният, защото ако саморъчният подпис и КЕП са равносилни, тогава трябва да се уточни дали не става дума за (заверен?) препис или дубликат.
Професионализъм
Да го четат в пленарна зала
Добър коментар
Добри новини са, че има в тази държава и хора, които разсъждават по тези въпроси на професионално ниво, не само на популистко
Поредният изключителен анализ от проф. Зиновиева.
Сериозен анализ
Доста време ще трябва за да се проучи изключително детайлно нормативната уредба на държавите с развито електронно правосъдие.
Няма друга алтернатива.
Безспорно компютърната обработка на нормативните актове е изключително удобна.
Добре, че е обърнато внимание на казуистиката при доказване на компетентност на органа.
То анализът добре, ама когато състав на ВАС не признава електронен подпис върху касационна жалба, какво да правя? Подписът е валиден, но тричленката излиза с разпореждане и с определение, че не е подписана.
Или деловодителите в съдилищата, които толкова са свикнали с „гумения печат“ в документа, че не проверяват самия електронен подпис, а проверяват наличието на дописан текст „Този документ е подписан …“.