Вписване на договор за продажба на наследство по чл. 212, ал. 3 ЗЗД
В Закона за собствеността и Правилника за вписванията (ПВ) от 1951 г. са установени конкретни изисквания при вписване на различни видове сделки и други правни действия. Тези нормативни актове, приети преди повече от седемдесет години, заедно с Наредба №2 от 2005 г. се прилагат стриктно от органите по вписванията.
С развитието на технологиите, през последните години беше включена компютърна техника при вписването на подлежащите на вписване актове. Във връзка с прилагането на чл. 6, ал. 3 от Правилника за вписванията, ВКС прие ТР № 7/2013 г. на ОСГК, с което бяха дадени указания за неприложимост на цитираната разпоредба при извършването на определени правни действия. В Тълкувателното решение липсва изрично изключване на приложното поле на правилото при продажбата на наследство по чл. 212 ЗЗД.
В практиката на някои от службите по вписванията при Районните съдилища се срещат случаи, в които вписването на договорите за продажба на наследство по чл. 212, ал. 3 ЗЗД се поставя под условие от изпълнението на допълнителни предпоставки. Освен изискването за сключване на договора в писмена форма с нотариална заверка на подписите, някои съдии по вписванията изискват заедно с молбата за вписване да бъдат представяни и допълнителни доказателства, като: а) декларация, сдържаща подробно описание на имотите, за които се отнася актът; б) удостоверение за данъчна оценка на имотите от наследството; в) скица-копие от кадастралната карта, когато имотът се намира в район с одобрена кадастрална карта. Изискването по чл. 6, ал. 3 от Правилника се поставя дори за райони, в които липсва кадастрална карта.
Тази практика създава сериозни затруднения за страните при сключването на договор за продажба на наследствени права по чл. 212 от ЗЗД и създава невъзможност за вписване и противопоставяне на трети лица. Съдиите по вписванията често се позовават на указания от Агенцията по вписванията, дадени им чрез електронен носител на информация. Това е в противоречие с чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове.
Както е известно в правната теория, договорът за продажба на наследство позволява на наследника да продаде самото наследство изцяло или да извърши разпореждане със своята идеална част от цялото наследство, без да се посочват неговите предмети (чл. 212, ал. 1 ЗЗД).[1] С продажбата на наследство наследникът прехвърля не отделни вещи, а една съвкупност от права и задължения.[2]
В тази връзка следва да се изтъкне още, че изискванията за описание на имотите в отделна декларация при продажба на наследство, поставяни от някои служби по вписванията, противоречи на разпоредбата на чл. 6, ал. 2, б. „б“ от Правилника, според която описание на имота не се изисква. Поставянето на изискване за описание на имотите в отделна декларация, като предпоставка за вписването, е в противоречие с целта на самия договор за продажба на наследство по чл. 212, ал. 1 от ЗЗД.
Изискването за представяне на удостоверение за данъчната оценка на имотите също е незаконосъобразно. Наследството представлява съвкупност от имуществените права и задължения на наследодателя[3]. Не може да се изисква удостоверение за данъчна оценка на имотите, част от наследството, което освен активи може да включва и задължения. Държавната такса за вписване е определена в чл. 26 на Тарифата за държавните такси.
Другият важен въпрос, който се поставя при вписването на договора по чл. 212, ал. 3 ЗЗД, е приложимо ли е правилото на чл. 6, ал. 3 от Правилника.
При систематичното тълкуване на тази разпоредба във връзка с чл. 6, ал. 2, б. „б“ се установява, че нейното приложно поле обхваща само конкретни сделки с недвижим имот, а именно продажба, замяна, дарение. Продажбата на наследство е извън обхвата на чл. 6, ал. 3 от Правилника.
Във връзка с това при тълкуването на разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от Правилника за вписванията, в правната доктрина е застъпено становището за неприложимост на тази разпоредба при продажбата по чл. 212 от ЗЗД. Изтъква се, че поначало актът трябва да съдържа задължителните елементи на чл. 6 от Правилника, но що се отнася до приложното поле на чл. 6, ал. 3 на същия, изрично е подчертано, че това не е необходимо когато предметът е съвкупност в това число – прехвърляне на наследство[4].
В заключение, това гледище е правилно и би следвало Агенцията по вписванията да даде ясни и точни указания на службите по вписванията при Районните съдилища, които да го вземат под внимание.
[1] Кожухаров, Ал., Облигационно право – отделни видове облигационни отношения, нова редакция Попов Петко, издателство „Юриспрес“, СУ „Св. Климент Охридски“, 2002 г., с.130.
[2] Тасев Хр., Българско наследствено право, нова редакция Симеон Тасев, „Нова звезда ” 2016 г., с. 142.
[3] цит. съч., с. 21.
[4] Петров Вл., Марков М., Вещно право – помагало, изд. „СИБИ“ 2017 г. с. 293.
25
Коментирайте
Класата на професора си личи – кратко,ясно, по отделни пунктове. Сега се сетете за локумите на Семов – писал, писал, та накрая забравил за какво писал.
Професор Тасев е корифей и ерудит, а част от пишещите не могат да стъпят на нокътя на малкия му пръст! Водил ми е лекции, няма вече такива препадаватели. Респект професоре!
Агенция по вписванията да дава указания! на служби по вписванията към Районните съдилища?!!!!
Пълни глупости, в Правилника за вписванията ясно и точно е написано, че описание на имотите не се изисква при вписване на актове, имащи за предмет съвкупност /част от която може да е недвижим имот/. След определена възраст, човек е добре да си гледа пенсията :)))
Някой май не е прочел внимателно статията, ама бърза да изкаже компетентно мнение 🙂 Нали точно това е написал професора, бре, тупан 🙂
А независимо от възрстта, когато коментираш нещо – направи си труда да го прочетеш преди това и да вникнеш в съдържанието му. Не за друго – да не личи колко си прост.
ДА ! Всичко изглежда много просто и ясно.Нашата татковина уж се кани да въвежда ‘имотен регистър’ с имотни партиди, нали! Ми професора да сподели, по коя имотна партида следва да е вписан този договор, или?!?
Според написаното дори РАЙОН не трябва да се посочва, пък камо ли конкретен имот
Ех, ако четяхме измененията в правилника и цитирахме актуални разпоредби толкова по-лесно щеше да бъде…
Ама що да чете човека, решил да припомни за себе си, написал едни твърдения от рода на ЕЖК:) Не знам тая дописка от 500 думи в стил телеграма-статия ли ще дойде, монография ли?
Не бе, решил да обясни на негеамотните лелки от службичките, че има закони и те трябва да се спазват. А не “понеже им бил така казал шефа”
А ти ? С какво ще няпомниш за себе си ? С малоумни коментари ли ?
Браво, че се казаха нещата точно и ясно, без витиевати думи
Еми като страната ти е управлявано, като личен дерибей на тиквата, как да е.
Време е за сериозен отпор на мафията!
Ядовете с вписванията – няма край. Няма край
Като порастна искам да съм като него. Да.
Порасна, а не порастна
Много добре обяснено
Ха тъй. Добре е.
Мони е голям! Кратко, ясно, точно и съдържателно!
И аз това викам
Не им е за първи път на Агенция по вписванията да си следват вътрешните (необнародвани) инструкции и методики, независимо какво пише в закона или другите административни нормативни актове от по-висок ранг.
ако не е обнародвано как ще следваш? Ти не можеш да следваш.
Ми така, следва се по логиката на субординацията, примери за това бол.
Не казвам, че е законосъобразно де, просто реалността е такава. 🙂
И без да е правист – мислещ човек ще разбере, че става дума за продажба на права на наследяване – не конкретни части от наследствената маса.
„С продажбата на наследство наследникът прехвърля не отделни вещи, а една съвкупност от права и задължения.“
Ама на някои – освен обяснения трябват и илюстрации!
Да им го нарисуват!