Водещи юристи и здравни специалисти: Време е за Здравноосигурителен кодекс
Да бъде създаден Здравноосигурителен кодекс, който не просто да събере, но и да хармонизира и да сложи в ред разроената, огромна по обем и често противоречива нормативна уредба на здравеопазването и здравното осигуряване. Около това се обединиха водещи юристи и здравни специалисти по време на кръгла маса „Здравеопазване и право“, организирана от Юридическото дружество по медицинско право и здравеопазване. Тя събра представители на правото и медицината като проф. Огнян Герджиков, проф. Сашо Пенов, проф. Дарина Зиновиева, проф. Живко Драганов, проф. Диана Ковачева, проф. Иван Тодоров, съдия Любомир Гайдов, акад. Атанас Атанасов, проф. Петко Салчев, проф. Румен Хичев, проф. Борислав Борисов и др.
Експертите посочиха, че законите в материята не само се променят изключително често, но и това се прави чрез преходните и заключителни разпоредби на други, нямащи нищо общо с тях или пък неузнаваемо се променят по предложения на депутати между първо и второ четене, които не са съгласувани със специалистите и заинтересованите страни. Има срокове, които правят невъзможно изпълнението на важни ангажименти, защото нелогично се разминават – рамковите договори се сключват за три години, а бюджетът на касата се приема всяка година.
Високото ниво на представителство и експертност не попречи на откровения тон на дискусията и когато собственик на две малки лечебни заведения се включи в нея и посочи, че не работи с Националната здравноосигурителна каза (НЗОК), доскорошният ѝ директор проф. Петко Салчев коментира лаконично: „Много правилно“.
Проядената дантела на здравното законодателство
„Проядена дантела“, така проф. Петко Салчев определи законодателството в областта на здравеопазването.
„Няма друг сектор с толкова много нормативни актове – над 500, като добавим и тези от ЕС, обемът става огромен. Друго характерно нещо са честите изменения. Преди няколко години Законът за здравното осигуряване (ЗЗО) беше изменян 11 пъти, т.е. на практика всеки месец“, посочи проф. Дарина Зиновиева.
Идеята за кодификацията на материята разви водещият специалист по данъчно и финансово право и доскорошен министър на образованието проф. Сашо Пенов.
„Възможно е да се обмисли изработването на кодекс, който да урежда функционирането на основните елементи от здравеопазването, а само редът за контрола и събирането на здравните вноски да остане в ДОПК“, каза той. И даде примери с многобройни сходства в принципните положения, уредени в Закона за здравето (ЗЗ), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ).
„Многобройни са и препратките между законите. Създаването на един общ кодекс ще подчертае особената грижа на законодателя за здравето на българските граждани, но разбира се това изисква доказан експертен потенциал, а България мисля, че разполага с такъв“, заяви проф. Пенов.
Преди да стигне до идеята за кодификация на здравната материя, проф. Пенов направи анализ на актуалното състояние на нормативната уредба в здравеопазването и десетките проблеми. Той изтъкна, че всички нормативни актове следва да са съобразени с Националната здравна стратегия, която се приема от Народното събрание. Сега обаче в парламента за пореден път е внесена „Национална здравна стратегия 2030“. „Това е поредна стратегия за същия период. Как действащите закони ще бъдат съобразени с поредната стратегия, за да може законите за бюджета на НЗОК да постигнат заложените стратегически цели? Моето мнение е, че утвърдената с решение на НС стратегия обвързва вносителите на законопроекти и на подзаконови нормативни актове и те трябва да съобразяват съдържанието им с нея“, заяви проф. Пенов.
Той изтъкна, че ЗЗО е изменян над 100 пъти, приблизително толкова пъти е променят и ЗЗ. „Ясно е, че не отговарят на изискванията на Закона за нормативните актове да уреждат трайно обществени отношения“, каза професорът.
Що се отнася до подзаконовата нормативна уредба, той посочи, че например ЗЗО препраща към 15 наредби – някои на здравния, някои на финансовия министър, като за последния дори не са предвидени правомощия в тази връзка в устройствения правилник на Министерството на финансите.
Проф. Пенов даде пример с чл. 41, ал. 2 ЗЗО, който дава на самоосигурявщаите се да заявят по ред, определен с наредба, издадена от министъра на финансите, кои задължения за осигурителни вноски по този закон погасяват. И предвижда: „В този случай чл. 169, ал. 5 и 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилагат“. „Приложението на ДОПК може да се изключи, но само със закон. Не е съвместимо с правовата държава този спецзакон да препраща към подзаконов нормативен акт и то на министър извън неговата сфера“, обясни той.
Проф. Сашо Пенов обясни, че се е натъкнал на фрапантни понятийни различния в здравното законодателство.
Той посочи, че е извършена последваща оценка за въздействието на повечето от законите в областта на здравеопазването. Общите изводи в тях са, че управленските правомощия са несъгласувани или така уредени, че не водят до ефективност на правната уредба.
Пенов изтъкна, че няма изискване да се извършва последваща оценка за въздействието на подзаконови актове, издадени от министри. „Според мен това виждане е спорно, но на практика така се случва. И се поставя въпросът защо се делегира издаването на тези подзаконови актове на министрите, а не на Министерския съвет – изглежда, за да се избегне последваща оценка за въздействие“, заключи той.
Поправка на поправка на поправката
Доскорошният управител на НЗОК проф. Петко Салчев заяви: „Българското здравно законодателство е проядена дантела – има неща, които си противоречат и не може да се ориентираш в цялата нормативна уредба, поради това, че НС много често го изменя чрез преходни и заключителни разпоредби. Това става без да е съгласувано с когото и да е“. И заключи: „Затова имаме поправка на поправката на поправката и тези, които работят в тази система, нищо не могат да направят“.
Проф. Салчев изрази категорична подкрепа за създаването на Здравноосигурителен кодекс. Като подчерта, че един от проблемите в момента е, че законите в здравната сфера често се пишат от лекари, а медицината е само част от здравеопазването.
Професорът говори и за клиничните пътеки. „Алгоритъмът на клиничната пътека определя какво ще прави лекарят – това предефиниране води до изкривяване, приемат човека в болница не с диагноза Х, а по клинична пътека номер. Това предефиниране уж е за улеснение, но води до това, че след три дни пациентът си отива вкъщи с прекрасна епикриза, без да е излекуван“, заяви той.
Той очерта следната картина в здравеопазването: ниска ефективност на всички нива; остарели медицински технологии; липса на мотивация сред работещите в системата; недостиг на средства; недостатъчен обем медицински услуги; ниско качество; заплащане от срана на пациентите без точен регламент предимно за манипулации, изискващи скъпи консумативи и медикаменти.
„Всяка част от системата работи сама за себе си: общопрактикуващите лекари сами за себе си, специалистите сами за себе си, фармацевтите сами за себе си. Въобще не е заложена дългосрочна координирана грижа“, заключи той.
Проф. Салчев постави и въпроса за механизма на рамковите договори: „Винаги съм бил против контролираният да договаря с контролиращия как да бъде контролиран, а на практика се получава това. Като напуснах касата казах, че лекарският съюз във всеки момента може да свали управителя на касата или министъра на здравеопазването“.
Дискусията
Очертаната от проф. Пенов и проф. Салчев картина на нормативен хаос и десетки проблеми накараха адвокат Пламен Таушанов, който е председател на Българската асоциация за закрила на пациентите, да поиска кръглата маса, която е събрала водещите специалисти и в правото, и в управлението на здравеопазването, да излезе с ясни искания и препоръки.
„Нещата вече са толкова натрупани, че нито лекар, нито човек, занимаващ се с управление на здравеопазването, би могъл да се ориентира, затова най-належащото е да се направи преглед на нормативната уредба. Този форум може да инициира именно изготвянето му, включително и въз основа на оценките за въздействие на цялостното законодателство и да се изчистят терминологични, понятийни и управленски проблеми в здравеопазването“, предложи проф. Пенов. На първо време за преглед на подзаконовата уредба, която се издава съвместно от здравния министър с други министри, се обяви проф. Петко Салчев. Той подчерта и че е недопустимо да има едногодишен бюджетен закон и тригодишен рамков договор.
Шефката на Асоциацията на помощник-фармацевтите Лиляна Петрова настоя кръглата маса да излезе с открито писмо, което да призове законодателя за повече експертност.
Проф. Иван Тодоров постави въпроса за промяна на модела от една здравна каса към три конкуриращи се подобно на този в Нидерландия, за да се пресече масовото източване на НЗОК. Тамошният модел предвижда една каса, която е своеобразен презастраховател и покрива рисковете на другите две каси. „За всяко нещо има време. Организацията на модела е свързана със социо-икономически-културни особености. Трябва да преосмислим какво искаме. Българското общество е настроено към социалното обществено осигуряване, има хора, които не могат да си позволят да поемат риска. Системата така е подредена, че се поставя въпросът джипито от някое село с коя каса да сключи договор? И с трите ли, с три различни софтуерни програми и различни изисквания“, отговори Петко Салчев.
Освен здравното осигуряване, форумът обсъжда и управлението на лечебните заведения и трансплантациите. Изложението на съдия Любомир Гайдов, който беше и два мандата зам.-министър на здравеопазването, протече при голям интерес, като времето за въпроси значително надхвърли предвиденото.
18
Коментирайте
Надявам се това най- накрая да промени здравната ни система.
Към по-зле? Защото откак умните и красивите дойдоха на власт, нормотворчеството вони повече от селски нужник.
Наистина нещата вече са много натрупани.
Сега се сетиха.
По- добре късно, отколкото никога.
А аз апелирам, че е време да се създаде и Данъчен кодекс. Материята на данъците е изключително разхвърлена, 10 данъчни закона имаме, трябва да бъдат кодифицирани. Отделно нямаме и Финансов кодекс, тази материя също е разхвърляна, много важна, трябва да бъде кодифицирана. Имаме над 10 финансови закона. Не е само до здравеопазването.
Сашо Пенов и Петко Салчев са напълно прави, но няма кой да ги чуе. Много интересна инициатива. Здравеопазването у нас е болно и на никого изглежда не му пука. Браво на колегите, че са организирали този форум
Нека не забравяме как си тръгна втория от институцията, за да си дадем ясна представа за уж обективно необходимите му мотиви да „реформира“ системата, която функционираше на принципа с 3-годишните договори точно по негово време. Не казвам, че е лошо, а само, че подбудите не ми изглежда да са породени от чиста любов към изстрадалия ни народ, а и с прокуратурата видяхме, че разчистване на сметки става най-лесно с промяна на статуквото, каквото и да означава това.
Идеята е добра, но се съмнявам в качеството на изпълнението от тези управляващи и по-специално „умнокрасивитета“, който не може един закон да напише без фрапантни грешки, включително технически такива. П.С. Точно пък шефа на сайта проф. Тодоров да ми предлага нов икономически, а не толкова юридически модел на касата не ми изглежда много убедително, а и за малък пазар като този в България децентрализацията не води до нищо добро, защото две каси означават картел и разпределяне на порции, главно между едни определени корпоративни кръгове (като например Сърце и мозък/ДаллБогг), разполагащи с финансовия ресурс да затворят, демек монополизират, цикъла – осигуряване… Покажи целия коментар »
Дали това ще подобри здравната система у нас? Дано.
Има потребност от такова нещо.
Как да няма различна и огромна по обем и често противоречива нормативна уредба на здравеопазването и здравното осигуряване, когато купища депутати, като Лъчо Мозъка и Спондж Боб се упражняваха в сферата на законотворчеството. Когато пуснеш някой, който няма хабер от нещата така се получава. Какво очаквате от подрепящите ГЕРБ от АТАКА преди време, какво очаквате от празните кратуни на НФСБ и ВОЛЯ на Марешки? Тия натискаха бутоните едно към гьотере.
Наистина ще е от полза и за доктори и за юристи да има еднинна рамка и кодекс.
Ами дано се случи
Ще узреем и за тези неща. Но трябва време явно. Все още се опитваме да излезем от хватката на малоумното и неадекватно управление на ГЕРБ, които и до ден днешен се държат така, сякаш някой друг е управлявал последните 15 години, но не и те.
Наистина сериозни имена са се събрали. Браво!
Така е. Време е
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Дано да решат вече проблема с управлението на лечебните заведения и трансплантациите.