ВСС само обсъди кой определя и.ф. главен прокурор, решение не беше взето
Висшият съдебен съвет (ВСС) обсъди, но без да вземе решение, въпроса кой е компетентният орган, който определя и.ф. главен прокурор – Прокурорската колегия или Пленумът.
Той беше поставен от министъра на правосъдието Атанас Славов във връзка с различните мнения по темата.
Но при все, че имаше ясно поставен въпрос, дискусията се отклони от една страна към личността на определения за и.ф. обвинител №1 Борислав Сарафов, от друга – защо ПК на ВСС е бързала да реши този въпрос, а от трета – с упреци към министъра, че той не е свикал веднага заседание на Пленума на съвета.
Защо се поставя въпросът
В началото на дебата Атанас Славов обясни защо е поставил този въпрос пред ВСС: „В създалата се обществена ситуация всички имаме нужда да аргументираме решенията си със солидни правни аргументи, за да няма съмнения за същността и ценността на взетите решения. Изправени сме пред следната обществена ситуация – не само по отношение на ВСС, а за немалка част от българските институции – става въпрос за разминаване между формалната легалност на взетите решения и съдържателната им легитимност. Това е обществена нагласа за много български институции – когато има такова разминаване, остава чувството за несправедливост, че други аргументи са надделели, а не законът и Конституцията“.
Той посочи, че като се аргументират добре решенията, като се променят правилата така, че да отговорят на общественото възприятие за справедливост и като се избират на съответните позиции личности, които в максимална степен покриват конституционните и законови стандарти, тогава ще се засили чувството за справедливост.
Атанас Славов изтъкна, че трябва да се прецени в каква хипотеза е Пленумът – дали в такава на аналогията, или на тълкуване на правни норми. „Ако сме при втората хипотеза, ще трябва да релевираме разпоредбите на чл. 175, ал. 4 във вр. с чл. 168, ал. 7 от ЗСВ. Ако сме в хипотезата на прилагане по аналогия на закона, ще трябва да разширим нашата аргументация и да включим разпоредбите, които се отнасят до избора на главен прокурор. Министърът на правосъдието е в ролята на медиатор между политическите клонове на властта и съдебната система. Без да допускам политиката да нахлува в дебатите на Пленума – казвал съм на колеги от Народното събрание и в правната комисия – не може да се очаква министърът на правосъдието да е политофицерът в рамките на съдебната власт“, изтъкна Славов. И призова членовете на съвета да оценят мотивите му преди всичко като юридическа релевантност, а не като политически аргументи.
Какво мислят членовете на съвета
Кадровиците се разделиха в позициите си като от изказванията стана ясно, че мнозинството е на мнение, че Прокурорската колегия е компетентна да определи и.ф. главен прокурор.
Пръв становището си изложи председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков.
Той започна с уговорката, че Пленумът на ВСС по никакъв начин няма как да ревизира решението на Прокурорската колегия, защото както той, така и колегията нямат възможност да оспорват по административен ред решенията си пред административен орган, защото няма по-горестоящ такъв. Пътят на оспорване е пред ВАС, изтъкна Чолаков.
Той напомни, че целта на промените в Конституцията през 2015 г. и на ЗСВ през 2016 г. беше кадровите въпроси на прокурорите и следователите да се решават от Прокурорската колегия, а на съдиите – от Съдийската колегия. В резултат бяха направени всички корекции в правомощията на Пленума и на колегиите, посочи още шефът на ВАС.
„В дебата, който върви в обществото, имаше твърдение, че тъй като има празнота в закона и защото Пленумът избира и освобождава главния прокурор, то той следва да избере временно изпълняващ функциите на главен прокурор. И тъй като говорим за административни органи, искам да отбележа, че административният орган може да направи само това, което му е разрешено, всичко останало му е забранено“, изтъкна Чолаков.
После се спря на конкретните правомощия на Пленума – те са изрично регламентирани в чл. 30, ал. 2 от ЗСВ като става дума за организационна дейност на съдебната власт, както и по отношение на процедурата за избор на председателите на ВКС и ВАС и главния прокурор. „Самата процедура е подготвяща, Пленумът не взема решение за назначаване и освобождаване на председателите на ВКС и ВАС и на главния прокурор. Нашият диспозитив е предлага на президента. От тук нататък въпросът е в полето на президента, който или ще издаде указ, или не“, посочи Чолаков.
Според него няма празнота в закона, напротив има ясно разписани правила.
„Отваряме главата, касаеща статута на магистратите. Там са уредени различни процедури във връзка с административните ръководители. В чл. 167, ал. 1 от ЗСВ се казва, че председателите на ВКС и на ВАС, главният прокурор и директорът на НСлС са административни ръководители. Никой от нас няма съмнение, че главният прокурор е административен ръководител. Това го има и в тълкувателното решение на Конституционния съд, който определя председателите на ВКС и ВАС и главния прокурор като магистрати, административни ръководители и членове по право на ВСС. Следват няколко разпоредби, с които се регламентира откриването на процедурата за избор на административни ръководители – в чл. 167, ал. 2 от ЗСВ се казва как се открива процедурата, но е посочено, че изключение правят председателите на ВКС и ВАС и главният прокурор. В чл. 169 се казва как се назначават административните ръководители като отново е въведено изключението за председателите на ВКС и ВАС и главният прокурор. В чл. 169, ал. 3 от ЗСВ тримата изрично са изключени от процедурата за това кой може да прави номинации за административни ръководители. В тази глава там, където не се прилагат нормите по отношение на тримата големи, те са изрично изключени от тези норми.
И стигаме до въпросната норма – чл. 175, ал. 4 от ЗСВ. Там няма изключение за председателите на ВКС и ВАС и главния прокурор, казва се, че при предсрочно прекратяване на пълномощията на административния ръководител, каквито са и тримата големи, то съответната колегия избира временно изпълняващ. Имаме разписана норма, която изрично възлага на съответната колегия да избира изпълняващ функциите. Ние по аналогия не може да тръгнем да прилагаме другите разпоредби, защото представете си, ако това се случи и съответно се избере и.ф. председател на върховен съд, смятате ли, че е редно прокурорите да участват в определянето му? Заради това е тясно разграничено кадруването на двете колегии“, каза Чолаков.
Подкрепа за тезата, че колегията е компетентна да избере и.ф. главен прокурор, изказа и Цветинка Пашкунова. Тя адмирира „академичния подход“ на министър Славов при поставянето на въпроса и припомни разпоредбите за тълкуване на нормативните актове в Закона за нормативните актове (ЗНА) и конкретно чл. 46 ал. 1 и 2, според които разпоредбите се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други, а за неуредените случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи.
„Дали става дума за необходимост от тълкуване, или прилагане на закон по аналогия, това трябва да се прави изключително внимателно. Според мен трябва тълкуване на Закона за съдебната власт“, каза Пашкунова и посочи различните разпоредби от ЗСВ, които уреждат правомощията на колегиите да освобождават и назначават административни ръководители, както и текстовете за откриване на процедури за избор на ръководители, като във всички тях председателите на ВКС и ВАС, както и главният прокурор са изрично изключени, тъй като за тях има специални правила.
Пашкунова обаче подчерта, че в чл. 166, ал. 7, където е регламентиран изборът на заместници, се казва само, че при отстраняване от длъжност на административния ръководител функциите му до избирането на нов се осъществяват от един от неговите заместници, определен от съответната колегия на ВСС, а при липса на заместник – от съдия или прокурор, определен по старшинство. Аналогичен е и текстът на чл. 175, ал. 4, където се казва, че при предсрочно прекратяване на мандат на административен ръководител, до встъпването в длъжност на нов, неговите функции се изпълняват от определен от съответната колегия заместник.
„Тук тримата големи не са изключени от формулировката. Моето мнение е, че на подобно заключение сочи и обективираната воля на законодателя. Целта на законодателя – и на конституционния, и на обикновения, беше да концентрира цялата кадрова дейност в съответните колегии, а само и единствено предложението за избор на тримата големи да остане в компетентност на Пленума“, мотивира се Пашкунова.
Калина Чапкънова на свой ред разказа накратко обсъждането на същия този въпрос в Прокурорската колегия на ВСС на 16 юни. От името на колегите си тя заяви, че компетентна да определя и.ф. главен прокурор е именно ПК на ВСС.
Тя обясни и че определянето на временен обвинител №1 не е прибързано действие, а своевременно. По думите ѝ след освобождаването на Иван Гешев като главен прокурор заповедта му кой от заместниците да го замества вече не важи. Чапкънова посочи още, че ПК на ВСС не е допуснала създаването на вакуум със своевременното определяне на и.ф. главен прокурор.
Колегата ѝ Огнян Дамянов пък упрекна министъра на правосъдието, че не е свикал веднага заседание на Пленума на ВСС, който да обсъди кой е компетентният орган. Дамянов каза още, че ПК на ВСС е реагирала адекватно и своевременно, защото по негов спомен е нямало държавен орган в България, който да е оставял без титуляр. Извънредните ситуации изискват извънредни мерки, обобщи ситуацията Дамянов.
Атанас Славов обясни, че според чл. 33 от ЗСВ министърът свиква заседанието на Пленума и го насрочва в срок от три дни. Той напомни на кадровиците и че по закон самите колегии могат да свикат Пленума на ВСС.
Според Атанаска Дишева целият пленарен състав на съвета е компетентен да определи и.ф. главен прокурор, а не колегията. А разпоредбата на чл. 168, ал. 7 от ЗСВ се отнася до всички административни ръководители, без тримата големи.
Тя заяви, че действително с промените в Конституцията и закона от 2015 г. и 2016 г. ВСС беше разделен и кадровите въпроси бяха оставени на съответните колегии. „Разделянето обаче не беше доведено докрай и част от израза на това недовършване на разделянето е оставянето на избора на най-висшите длъжности в правомощие на Пленума на ВСС. Съществуването на ВСС като орган и регламентиране на нарочните му правомощия, в това число и избор на председатели на ВКС и ВАС и главен прокурор, е израз на ролята, мястото и функциите, които имат тези три длъжности в съдебната система. Изобщо не е случайно оставянето на тези избори на Пленума на ВСС“, каза Дишева.
Тя заяви, че не споделя виждането, че определеният за временно изпълняващ функциите главен прокурор ще бъде за кратък период от време. „В Съдийската колегия сме имали случаи на административни ръководители, които са временни административни ръководители и остават на поста по 3-4 години. Това се случва по различни причини – ако процедурата не може да приключи успешно с избор на титуляр. Трябва да го имаме предвид в конкретната обществено-политическа ситуация, в която съдебната власт неминуемо участва. Предвид регламентацията на квалифицирано мнозинство за избора на титуляр за поста главен прокурор ние не можем да бъдем сигурни, че след 3 или 4 месеца тази длъжност ще бъде заета“, посочи още Дишева.
Тя застъпи позицията, че и.ф. главният прокурор има всички правомощия на обвинител №1 – да участва в заседанията на Пленума, да ръководи Прокурорската колегия, да сезира Конституционния съд и др. Тя се мотивира с решението на Конституционния съд от есента на миналата година по въпроса за мандата на ИВСС, в което беше даден превес на непрекъсваемостта на функционирането на конституционно установен орган пред мандата му.
Дишева изтъкна, че действително решението за определянето на и.ф. главен прокурор не се изпраща на президента за издаването на указ. „Но сме длъжни да приложим такава процедура, която в максимална, степен да се доближи до процедурата, регламентира в закона за избор на титуляр на длъжността“, заключи Дишева.
Председателят на ВКС Галина Захарова изтъкна, че има празнота в регламентацията по определяне на и.ф. главен прокурор. „Към момента нашият свободен разговор ще да уведоми обществеността за правните становища на членовете на съвета. Вече е взето решение, Пленумът на ВСС не може да го преосмисли по какъвто и да е начин и не може да се очаква различен резултат“, посочи Захарова.
И допълни: „Проблемът е в това, че както процедурата по предсрочното прекратяване на пълномощията на главния прокурор, така и настоящата процедура, която е обект на обсъждане – а именно по назначаване на и.ф. главен прокурор, за мен безспорно е белязана с множество празноти. Налице е празнота в регламентацията на последиците от предсрочното прекратяване на мандата на главния прокурор. Нашата дискусия няма и не може да намери рационално конкретно решение. Склонна съм да се съглася с изложената теза от г-жа Дишева и то защото изложената от нея логика на юридически размисъл отчита две съществени обстоятелства – а именно относно особения конституционен статус на главния прокурор и съдържанието на функционалната му компетентност. С оглед на безспорното обстоятелство, че главният прокурор е не само административен ръководител, такъв, каквито са и председателите на ВКС и ВАС, но е и фигура, овластена и с други правомощия, които правят неговото правно положение изключително. Поради това смятам, че фигурата на главния прокурор тарябва да се отделя от фигурите на председателите на върховните съдилища. Това е така не само с оглед конституционната разпоредба на чл. 126, ал. 2 от КРБ, но също така и с разпоредбите на ЗСВ – най-малкото при упражняване на функциите си всеки административен ръководител е подчинен както на по-горестоящия административен ръководител, така и на главния прокурор. А същият извод се обуславя и от формулираното в чл. 136 от ЗСВ по отношение на вътрешната структура на прокуратурата, а именно отделно и самостоятелно главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура и т.н. Всички тези съображения в една или друга насока биха имали значение, преди да се вземе решението за определянето на и.ф. главен прокурор“.
Захарова посочи, че заради това към момента ѝ се струва безпредметно по-нататъшното разсъждаване на тези въпроси. „Оформиха се двете тези и двете бяха аргументирани със съответни текстове със ЗСВ и КРБ, и двете тези намират почва за мотивация по един или друг начин. На какво се дължи това – на празнотата в законодателната уредба“, заключи тя.
Олга Керелска обяви, че според нея решението на ПК за незаконосъобразно. От една страна тя посочи, че не е имало материали към точката в дневния ред, а от друга, попита дали са обсъдени нравствените качества на Борислав Сарафов, както изисква законът. Освен това напомни, че има проверка в ИВСС за етичните качества на и.ф. главния прокурор. „Ще се получи много интерес казус, ако ИВСС приключи проверката с констатацията, че е нарушен престижът на съдебната власт и той трябва да предложи да бъде образувано дисциплинарно производство срещу г-н Сарафов и той да бъде освободен на това основание“, каза Керелска.
Атанаска Дишева постави въпроса за разпространените преди няколко седмици снимки, на които се вижда шефът на НСлС с бившия следовател Петьо Петров в ресторанта „Осемте джуджета“. Дишева заяви, че не е чула Сарафов да казва, че снимките са манипулирани.
Министърът на правосъдието попита представителите на Прокурорската колегия дали са обсъдили професионалните и нравствени качества на кандидатите за и.ф. главен прокурор и по-специално по отношение на Борислав Сарафов. Самият той обяви, че ще се обърне към съда, защото спорът за компетентния орган остава висящ и „той трябва да бъде решен по един авторитетен начин, което може да стори само ВАС“.
Калина Чапкънова отговори, че по отношение на професионалните качества на Сарафов, никой няма съмнение в тях, а що се отнася до нравствените, реферира към дебата в ПК на 16 юни, когато кадровиците бяха категорични, че сигнали няма да се вземат предвид, защото може да се стигне до абсурд във всяка процедура да се пускат сигнали и да се бламира всеки кандидат.
Гергана Мутафова на свой ред изтъкна, че да се поставят под съмнение качествата на Борислав Сарафов и от там да се вадят изводи за незаконосъобразност на решението на ПК, да се правят внушения, че е налице извънредност на заседанието, за да се избере човек, който не отговаря на качествата, цели и.ф. главният прокурор и членовете на Прокурорската колегия да бъдат дискредитирани. „Пролича каква е целта на тази дискусия“, заключи Мутафова.
25
Коментирайте
Министъра много искал да обжалва допуснатото предварително изпълнение на решението на ПК за Сарафов, ама ….. нещо нямал желание. Че Сглобката ще се развали….
Сърдете се на конституционния реформатор Ристя, той раздели колегиите, ако не беше този въпрос щеше да се реши от ВСС сега, да обжалват пред ВАС, това е правовата държава. Министъра да ми илиза, че гражданското общество било смутено и ще има протести и да цитира БХК, Правосъдие за всеки, за БХК не знам, но правосъдието откриха предизобрната кампания на ДБ-пп, така че това малко не е гражданското, а партийното общество на ДБ! Даже застъпва тезата, че не можело да се открива процедура, защото щяло да има К реформа, до 10 дни проект, писан от кого от него г-жа Йорданова, Генерал-СРС… Покажи целия коментар »
Доцент Усогорски е виден представител на Бойкикувата юридическа школа. Беше забавно вчера как Чолака и Цвети му изнесоха автентично тълкуване на законите на неговия ментор от 2016 г., С които той не беше видимо съгласен, ама поне си видяха ниското ниво
По-жалко ВСС от сегашното с изтеклия мандат няма. Срам и позор за всички колеги.
В понеделник или МС или съответния брой депутати трябваше да питат КС дали пленумът или колегията избират(според мен е пленумът). Също да питат дали трябва и указ на президента, и дали изобщо е допустимо да има и.ф.
Губи се време в празни приказки-и то от ВСС с изтекъл мандат(според мен върло нелегитимен вече), вместо КС да реши какво и как се прави.
А КС е прав, дори и когато сгреши(ала Радевски).
Явно въпросът ще бъде решен от ВАС. Тия позорници от прокурорска колегия само изпълняват, под натиск, заповеди. ТЕ СА НЕЛЕГИТИМНИ !!!
Кажете си го – каквото ви нареди ГЕРБ това правите и гласувате
Тия са пълни подлоги
Не! Пълна подлога е Христо Пумашки. Само така се купуват 2 апартамента в Брюксел. С подчинение на ДПС
Нямам думи. Тези са смешни
Страшни са разбирачи. Няма що
Е някой да не е очаквал да се вземе решение. То се сяда на раздумки и хапливи коментари
Те няма да сменят Сарафов с месеци сега. Ще видите
Абе, Бойко каза ли кой ще е титуляр?
С бързането се очертава, че май на някого е казал 😉
Каза, че не го е виждал от 20 години и няма нищо общо с него, но няма да дава ДНК.
Тайното мнозинство в парламента все повече няма интерес да попълва ВСС, след като е на крачка да подмени изхабеното колело, без дори да спира в бокса.
Ако им е толкова трудно да вземат законно и приемливо решение, защо просто не си подадат оставките? Всички ще ги разберат и за пръв път ще се съгласят с тях.
Доколкото разбирам, мнозинството споделя тезата, че компетентна е колегията, която застъпвам и аз. Какво да решат при това положение?
Хубавци! Избраният – избран, … – …
Какво решение да вземат? Пленумът не е висшестоящ на колегиите.
Ти така си мислиш – не си слушал Дишева
А какво става, ако Пленумът действа на своя глава като колегията и без да държи сметка за направения избор, реши той да избира и.ф.? Не, че е възможно да стане, ама все пак…
Plenoma e vis6etoqsh. Taka kazvat Nadka i Ristio.
Нова Конституция. Президентска република. Пълна изборност, мандатност, отчетност и отзоваемост на всички съдии и прокурори. Следствието право в МВР. Всички разследващи с юридическо образование.
Без ВНС. На референдум.
Без ВСС, ИВСС, учителски институт за повишаване на квалификацията на мисирки, роднини, милиционери и милионери, щерки, тьотки и аматьорки, пуцаджийки, рабфакаджии, задочници, вечерници и нощници и прочие йористи по пижами, съдебни ваканции и помощници, първа линия на Приморско, по 20 брутално след поредната издънка и другото си го знаете.
АМИН