ВКС с фундаментално тълкувателно решение за дейността на ООД и регистрацията на търговците
В чакано от три години тълкувателно решение Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) сложи край на противоречията по най-спорните въпроси в практиката, свързани с дейността на дружествата с ограничена отговорност (ООД) – от защитата на изключения съдружник, който е и управител и отговорността му, през легитимацията за заявяване на вписване при напускане на съдружник или управител, до прекратяване на ЕООД при смърт на собственика. В тълкувателното решение (пълния му текст виж тук) върховните съдии дават отговор и кои актове на длъжностните лица по регистрацията могат да се обжалват и за правомощията на съда в това производство.
Както „Лекс“ писа, по тълкувателното дело бяха поставени за разрешаване осем въпроса, които бяха формулирани след като всички апелативни съдилища в страната информираха ВКС за противоречията по търговски дела (повече виж тук), такива откриха и два състава на Търговската колегия и от сайта „Предизвикай правото!“ (повече за тях виж тук, тук и тук).
От осемте въпроса, единствено по този за прекратяването на ЕООД при смърт на едноличния му собственик, върховните съдии не са постигнали единодушие и по този пункт тълкувателното решение е подписано с особено мнение от съдиите Десислава Добрева, Росица Божилова, Анжелина Христова
и Васил Христакиев.
Представяме ви разрешенията на поставените по тълкувателното дело въпроси, както са формулирани в диспозитива на решението (почерненият текст), заедно с кратко обобщение на мотивите за всеки от тях.
1. При смърт на едноличния собственик на капитала, който е и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, и при бездействие на наследниците му по смисъла на чл. 157, ал. 1, предл. последно ТЗ, дружеството се прекратява по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ.
Мнозинството в Търговската колегия приема, че дружеството не се прекратява по силата на закона с настъпването на смъртта на собственика на капитала – управител на дружеството, а въз основа на съдебно решение, постановено по иск на прокурора.
Това виждане е мотивирано най-общо от изчерпателното изброяване на лицата, които имат право да заявят вписване в Търговския регистър, както и от това, че в случая става дума за принудителна ликвидация. В решението се посочва, че принудителна ликвидация може да бъде разпоредена със съдебно решение за прекратяване на дружеството (чл. 155 ТЗ, чл. 517 ГПК) или за обявяването му за недействително (чл. 70, ал. 3 ТЗ) и е винаги предвидена в закона.
„…смъртта на едноличния собственик на капитала не е абсолютно, пряко и автоматично действащо прекратително основание, а единствено относително и непряко такова, тъй като зависи от наличието на две отрицателни предпоставки – да не е предвидено друго в учредителния акт или наследниците да не са поискали продължаване на дейността на дружеството. Липсата на изявление в посочения смисъл води до състояние на висящност и очакване, което е пречка да настъпи действието на предвиденото с разпоредбата прекратително основание. Следователно в периода от смъртта на собственика на капитала до волеизявлението за продължаване на дейността по смисъла на чл. 157, ал. 1 предл. последно ТЗ, дружеството не може да се счита за прекратено“, пише ВКС.
И заключва, че след като дружеството не се прекратява с обективния факт на смъртта на собственика, остава открит пътят за прекратяването му от съда по иск на прокурора, поради това че в продължение на три месеца ЕООД няма вписан управител.
Търговската колегия специално подчертава, че това не застрашава упражняването на правата на наследниците, които искат да продължат дейността на дружеството, тъй като искът по чл. 155, т. 3 ТЗ подлежи на отхвърляне, ако до приключване на устните състезания пред инстанциите по същество наследниците конституират органи на дружеството и впишат нов управител. Освен това наследниците могат да се ползват и от възможността за продължаване на дейността на вече прекратеното дружество в производството по ликвидация, съгласно правилото на чл. 274, ал. 1, изр. последно ТЗ.
2. Допустим е иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решение на общото събрание на дружество с ограничена отговорност за освобождаване на управител, съединен с иск за отмяна на решение за изключване на управителя като съдружник, взето по предходна точка от дневния ред на същото заседание на общото събрание.
ВКС отхвърля виждането, че тъй като решението за изключването на съдружника проявява действието си във вътрешните за дружеството отношения незабавно – от момента на приемането му, то изключеният съдружник няма процесуална легитимация да атакува по исков път решение на ОС, прието по следваща точка от дневния ред, с което е освободен като управител.
В решението се напомня, че предпоставка за допустимостта на иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ е ищецът да притежава качеството на съдружник в ООД към датата на заседанието на ОС. Искът е конститутивен, а влязлото в сила съдебно решение, с което се уважава, има действие занапред. А целта е членствените права на изключения съдружник да бъдат възстановени в обема, в който са съществували към момента на прекратяването на участието му в дружеството.
„Защитата на незаконосъобразно изключения съдружник не може да бъде осъществена ефективно и в пълнота, ако той няма възможността да атакува едновременно с решението за изключването си и онези решения по дневния ред на същото заседание на общото събрание, които се намират във връзка с прекратеното му членство и/или представляват негови последици. Наличието на обусловеност между решението за изключване и последващите решения във връзка с прекратеното участие в дружеството определя активната процесуалноправна легитимация на съдружника и по иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решението за освобождаването му като управител“, заявява ВКС.
3. Санкцията по чл. 126 ТЗ е приложима по отношение на съдружник за действия, извършени от него в качеството му на управител, когато същите могат да се квалифицират като нарушения по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 1 – т. 3 ТЗ.
ВКС сочи, че когато действията на управителя-съдружник осъществят някоя от хипотезите на чл. 126, ал. 3, т. 1 – т. 3 ТЗ, няма основание да се ограничат правомощията на общото събрание да го освободи като управител и да го изключи като съдружник. И изтъква, че задълженията като управител и като съдружник понякога съвпадат. „След като едно физическо лице съвместява качествата на съдружник и на управител, е без значение при упражняването на коя от двете функции са накърнени дружествените интереси по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 1 – т. 3 ТЗ“, заявят върховните съдии.
4. Уведомлението на управителя за заличаването му по реда на чл. 141, ал. 5 ТЗ следва да бъде отправено до дружеството. Легитимирано да го получи от името на дружеството е всяко лице, съгласно да го приеме, с изключение на напускащия управител.
За да стигне до този извод, ВКС напомня, че чл. 141, ал. 5 ТЗ дава на дружеството срок от един месец от уведомлението за напускане на управителя, да заяви вписването на това обстоятелство в ТР. А ако не го направи, управителят може сам да заяви вписването.
Търговската колегия посочва, че липсата на вписан управител застрашава дейността на дружеството и може да бъде основание за предявяване на иск за неговото прекратяване, затова са нужни гаранции, че уведомлението на напускащия управител ще достигне реално до дружеството, за да организира то своевременно устройствените си дела. Освен това дружеството и напускащият управител имат противоречиви интереси -единият иска бързо да бъде „отписан“, а другият – да не остава без орган за управление. Затова ВКС заключава, че възможността управителят сам да получи собственото си уведомление за напускане следва да бъде отречена. „Подобно връчване създава заплаха уведомлението да остане скрито за дружеството и да не може да изпълни целта си – да се предприемат действия за вземане на решение по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ“, се изтъква в решението.
В него се посочва, че уведомлението трябва да е писмено, да е изпратено на адреса на управление на дружеството (или на адреса за съобщения, ако дружеството има обявен такъв), или на електронния му адрес. Връчването може да се извърши по всички допустими способи – например по пощата с обратна разписка, с нотариална покана, чрез частен съдебен изпълнител. Могат да го получат лица от канцеларията, натоварени с деловодни функции, лица с достъп до кореспонденцията, получавана по електронен път, друг управител, съдружник и изобщо всяко лице, което е съгласно да приеме уведомлението от името на дружеството.
Важно е да се подчертае, че уведомлението на управителя има характер на предизвестие и „до изтичане на едномесечния срок последният не се освобождава от задълженията си, включително тези по чл. 141, ал. 1 вр. чл. 138 ТЗ, като при виновно неизпълнение може да отговаря за нанесените на дружеството вреди съгласно чл. 145 ТЗ“.
5. Напускащият по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ съдружник не е легитимиран сам да заяви вписване в ТРРЮЛНЦ на прекратяването на участието му в дружество с ограничена отговорност при бездействие на органите на дружеството.
ВКС изтъква, че вписването на промяна в обстоятелствата може да бъде заявено само от лице по чл. 15, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, съдружникът не е сред тях и ако ДЛР уважи искането му за вписване, то ще е недопустимо. В решението се подчертава, че за разлика от хипотезата на напускащия управител, за напускащия съдружник не е предвидено по изключение сам да заяви отписването си. Причината за това е задължението на органите на дружеството да уредят последиците от прекратеното участие на съдружника. „…следователно липсва непълнота на нормативния акт, която да се преодолее чрез прилагане по аналогия на разпоредбата на чл. 141, ал. 5 ТЗ“, посочва Търговската колегия.
6. При обжалване на отказ по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ в хипотеза на липса на дадени указания от длъжностното лице по регистрацията по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ съдът е длъжен да даде указания за представяне на изискуемите по закон документи и след това да прецени предпоставките за извършване на заявеното вписване, обявяване или заличаване. Съдът няма правомощия да отменя отказа само поради липса на дадени указания по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ от длъжностното лице по регистрацията.
В отговора си ВКС напомня, че обхватът на дейността на съда в производството по частна жалба е разяснен по задължителен начин в Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2017 г. и според него проверката на определението не е ограничена от посоченото в жалбата, а се осъществява при условията на пълен въззив. Ако съдът отмени обжалвания акт, той следва сам да разреши поставения пред него въпрос.
Именно правомощията на съда в производството по глава двадесет и първа от ГПК определят и правомощията му в производството по обжалване на отказ на ДЛР, посочва Търговската колегия. И стига до извода, че при осъществяване на контрола по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ съдът дължи самостоятелна проверка на предпоставките за извършване на заявеното вписване, заличаване или обявяване.
„Тъй като решаващата дейност на съда е в същия обем като тази на длъжностното лице по регистрацията, при липса на дадени указания за прилагане на всички изискуеми по закон документи съдът няма правомощия да отмени обжалвания отказ като незаконосъобразен и да върне преписката на Агенцията по вписванията за поправяне на пропуска по чл. 22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, а трябва да извърши в същата последователност действията, които е следвало да предприеме и длъжностното лице по регистрацията. Това налага преди да се произнесе по жалбата съдът да даде указания за представяне на всички документи, установяващи съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, респективно внасянето на държавната такса, които не са били приложени към заявлението, не са били изискани от длъжностното лице по регистрацията по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ и не са представени с жалбата срещу отказа. Такова задължение съдът има и в случай, че дадените от длъжностното лице указания са били непълни или неточни“, разяснява ВКС.
7. Длъжностното лице по регистрацията следва да извърши вписване в ТРРЮЛНЦ на обстоятелства, свързани с прехвърляне на дружествени дялове, независимо че не са вписани подлежащите на вписване обстоятелства, настъпили в резултат на предходни разпоредителни сделки с тези дялове, ако спазването на изискванията по чл. 129 ТЗ може да се установи от представените със заявлението документи.
Длъжностното лице по регистрацията не следва да извършва вписване в ТРРЮЛНЦ на обстоятелства, свързани с прехвърлянето на дружествени дялове в дружество с ограничена отговорност, възникнали след вписан в регистъра запор върху тези дялове.
Отрицателната предпоставка по чл. 129, ал. 1, изр. 2 ТЗ не е приложима при прехвърляне на дялове между съдружници.
След детайлен анализ на нормативната уредба ВКС заявява, че отказът за вписване на обстоятелства, настъпили в резултат на последващо прехвърляне на дялове при невписани предходни промени, би препятствал отразяването в регистъра на заявените съществуващи обстоятелства. „С отказа длъжностното лице по регистрацията би вменило задължение за подаване на нови заявления за вписване на обстоятелства, които са били променени към момента на заявяването им, включително и при настъпили внезапни събития. Вписването на едно обстоятелство, заличаването му непосредствено след това и вписването на ново обстоятелство не съответства на принципите на водене на регистъра и не предоставя засилена защита на кредиторите и на другите трети добросъвестни лица, които имат интерес от позоваването на актуалните за дружеството обстоятелства“, пишат върховните съдии.
И подчертават, че тълкуването им не трябва да се разбира като освобождаване на дружеството от задължението по чл. 6 ЗТРРЮЛНЦ да заяви вписване на обстоятелства или да представи актове за обявяване в регистъра. „Неизпълнението на това задължение е основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност по чл. 40 ЗТРРЮЛНЦ на легитимираните по чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ заявители, но не и за постановяване на отказ за вписване от длъжностното лице по регистрацията“, напомня Търговската колегия.
Що се отнася до вписването на прехвърляне на дружествени дялове, върху които преди това е наложен запор, ВКС отхвърля виждането на част от съдиите за прилагане по аналогия на правилата на запора на вземания и вещи, по отношение на този на дружествени дялове.
„Прехвърлянето на дружествен дял по чл. 129 ТЗ както по ред на извършване, така и по правни последици не може да се приравни на прехвърлянето на вземане по смисъла на чл. 99 ЗЗД. Вземането на длъжника за равностойността на неговия дружествен дял се предпоставя от прекратяването на участието му в дружеството и винаги е свързано с приемане от общото събрание на ООД на устройствени промени, свързани с капитала на дружеството и персоналния му състав, които следва да се отразят в търговския регистър“, заявява ВКС. И подчертава, че общите правила за разпореждане със запорирано вземане – в чл. 451 и чл. 452 ГПК, не държат сметка за нормативните изисквания, свързани с прехвърлянето на дружествен дял в ООД и не създават достатъчно гаранции за защита интересите на взискателя.
„Задължението на дружеството при наложен запор върху дружествените дялове на съдружник е да обезпечи удовлетворяването на взискателя в процедурата по чл. 517, ал. 3 ГПК. Възникването на вземането по чл. 125, ал. 3 ТЗ може да бъде осуетено, ако длъжникът се разпореди с дружествения си дял при условията на чл. 129 ТЗ преди изявлението на взискателя за прекратяване на неговото участие да достигне до дружеството. Дружеството, уведомено за вписания запор по реда на чл. 517, ал. 1 ГПК, не следва да предприема действията, които законът му вменява във връзка със сключения договор за прехвърляне на дружествените дялове. Ако стори това, приложение по аналогия следва да намери разпоредбата на чл. 206, ал. 3 ДОПК, според която Агенцията по вписванията отказва вписване на промени, произтичащи от прехвърлянето на дялове след налагането на запора“, се посочва в решението.
За да отговори дали новото изискване в чл. 129, ал. 1 ТЗ да не се прехвърлят дружествени дялове, когато има неизплатени задължения към работниците, се отнася и за прехвърляне на дял от един съдружник на друг, ВКС анализира мотивите на законодателя. В тях най-общо се посочва, че целта е да не се прехвърлят фирми със задължения към работниците на малоимотни граждани.
„Изводът, че новото изискване касае прехвърлянето на дружествен дял на трето за дружеството лице следва не само от целта на закона, но и от граматическото тълкуване на разпоредбата на 129, ал. 1, изр. 2 ТЗ, според която прехвърлянето на дялове между съдружници се извършва свободно, а на трети лица – при изброените ограничителни условия. Не могат да се черпят доводи в обратната насока от разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ТЗ – с допълнението ѝ (ДВ, бр. 15/2018 г.) се регламентира единствено начинът на доказване изпълнението на новите изисквания на ал. 1 във връзка с вписването на обстоятелствата, променени в резултат на извършеното прехвърляне“, пише ВКС.
8. Не е допустимо по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ да бъдат обжалвани други актове на длъжностните лица по регистрацията, отразени в електронните регистри, извън отказите, постановени по подадени заявления за вписване, заличаване и обявяване.
ВКС отхвърля тезата, че всички актове, постановени от длъжностното лице по регистрацията, в качеството му на административен орган, които засягат права на граждани и юридически лица или с които се оставят без уважение техни искания, подлежат на обжалване по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.
В мотивите си ВКС пише: „Съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ отказът на длъжностното лице по регистрацията да извърши исканото вписване, обявяване или заличаване подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа на ГПК – „Обжалване на определенията“. Съответното приложение на ГПК спрямо съдебния контрол по ЗТРРЮЛНЦ сочи, че обжалваемите актове на длъжностното лице по регистрацията са тези по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно изрично уредените в закона като такива. …Такъв е и кръгът на обжалваемите съдебни актове в охранителното производство по ГПК – според чл. 538 ГПК на обжалване подлежи отказът да се издаде исканият охранителен акт, а чл. 539 ГПК регламентира обжалването на изрично предвидени преграждащи определения и не намира приложение спрямо ЗТРРЮЛНЦ, тъй като в него не са уредени такива“.
В решението се подчертават, че тези процесуалноправни норми са с императивен характер и следва да се тълкуват стриктно.
22
Коментирайте
В това тълкувателно решение има за всекиго по нещо, все едно Дядо Коледа (ВКС) е разтворил чувала си, а практикуващите юристи трепетно и с навлажнени от вълнение очи ровят в него, за да открият своя дългоочакван подарък, за който са си мечтали не една, а цели три години. Разликата обаче е в това, че щедростта на белобрадия старец не се определя от послушанието на децата, а от неговия своенравен и бих казал ленив характер, но с такива дръгливи елени толкоз.
ОБАЧЕ КАТО НЯМА РЕГИСТЪРЕН СЪД И НЯМА ТЪРГОВСКИ РЕГИСТЪР, ИМА ЛИ НЯКАКВО ЗНАЧЕНИЕ ФУНДАМЕНТАЛНО КАКВО БИЛИ ИЗКАЛАМБУРИЛИ ФУНДАМЕНТАЛИСТИТЕ НА ПРАВНАТА ЛУДОСТ??
По т. 7- “….Възникването на вземането по чл. 125, ал. 3 ТЗ може да бъде осуетено, ако длъжникът се разпореди с дружествения си дял при условията на чл. 129 ТЗ преди изявлението на взискателя за прекратяване на неговото участие да достигне до дружеството….“ Ехаааа…Браво;0
Ем браво на ВКС по т.2, че се бях притеснил от масираната атака с правни становища на знайни и незнайни юристи в предполагаем личен интерес изключването на съдружника проявява действието си във вътрешните за дружеството отношения незабавно.
СЪДЪТ ОДАВНА НЕ ПРАВИ РАЗЛИКА МЕЖДУ МОМЕНТ НА НАСТЪПВАНЕ НА ЮРИДИЧЕСКИЯ ФАКТ И МОМЕНТА НА НЕГОВОТО ВПИСВАНЕ В РЕГИСТЪРА, КАКТО И ЗНАЧЕНИЕТО НА ТОВА ВПИСВАНЕ ОТ КОЙ МОМЕНТ ПРОЯВЯВА ДЕЙСТВИЕТО СИ? ОБАЧЕ КАТО НЯМА РЕГИСТЪРЕН СЪД И НЯМА ТЪРГОВСКИ РЕГИСТЪР, ИМА ЛИ НЯКАКВО ЗНАЧЕНИЕ ФУНДАМЕНТАЛНО КАКВО БИЛИ ИЗКАЛАМБУРИЛИ ФУНДАМЕНТАЛИСТИТЕ НА ПРАВНАТА ЛУДОСТ??
По т.5 – прекратено е членственото правоотношение на съдружника ex-lege ама ще си висиш в ТРРЮЛНЦ до Второто пришествие ! Вписаното обстоятелство е вярното – вписан си като съдружник – такъв си за всички трети лица… ама не си съдружник, защото си напуснал … ха , де ?
Е, разгеле!
Ти какво очакваше? Те винаги се бавят с ТР.
Най-накрая да се уеднакви практиката.
Чакането си заслужаваше.
Точка 5 е супер…
Нямаме пари за храна, тия се занимават с ООД.
По този въпрос трябва да се обърнем към милите ни управници. Ама те нали са си добре. Надали ще ни обърнат особено внимание.
Наистина важни уточнения
Надявам се, че всичко това ще е за хубаво
Чудесно
Взели са се в ръце най-накрая
КОМЕДИ ФРАНСЕ!
Полезно да се види и вникне
Ама вярно си е фундаментално.
Чак фундаментално
По темата
-
ВКС с голямо тълкувателно дело за противоречията при вписване в Търговския регистър
-
ВКС казва как се прекратява ЕООД при смърт на собственика
-
При бездействие на ООД напусналият съдружник може сам да поиска заличаването си от Търговския регистър
-
Може ли съдружник в ООД да бъде изключен заради нарушения като управител
-
Пълен разнобой в практиката дали напусналият съдружник в ООД може да иска заличаването си от Търговския регистър
-
Критичен анализ на практиката на ВКС относно момента на прекратяване на членственото правоотношение при изключването на съдружник
-
Още 11 въпроса, които ВКС може да включи в тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСТК
-
Може ли изключен съдружник в ООД да обжалва последващо решение за освобождаването му като управител
Пак извращаване и дописване на Закона в т.1…за пореден път.