ВКС с решение за развитие на правото: Кога добросъвестността и умисълът на работодателя са от значение
Какво е значението на добросъвестността и на умисъла, когато работодателят не изпълнява задълженията си – на този въпрос отговори в решение за развитие на правото (пълния му текст виж тук) състав на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС).
Повод за него е делото на бивш служител на „Летище София“. Той се пенсионирал, след като работил там над 20 години, но не му били изплатени 15 заплати, както предвиждал действащият към този момент колективен трудов договор (КТД), а получил само шест. Затова пенсионираният служител предявил иск срещу дружеството за останалите девет заплати.
И районния, и градският съд отхвърлят иска му за деветте заплати. Основният мотив за това е, че мъжът не е бил член на синдиката и не се е присъединил към последния колективен трудов договор. Съдилищата констатират, че работодателят не е изпълнил задължението си да информира служителите за всички КТД, с които е обвързан (чл. 58 от Кодекса на труда: „Работодателят е длъжен да информира всички работници и служители за колективните трудови договори, сключени в предприятието, по отрасли, браншове или общини, с които е обвързан, и да държи на разположение на работниците и служителите техните текстове). Но в решенията се посочва, че не е установено по категоричен начин това неизпълнение да се дължи на „недобросъвестно (умишлено) поведение“ на работодателя.
Мъжът обжалва пред ВКС и върховните съдии Емил Томов (председател на състава), Драгомир Драгнев и Невин Шакирова (докладчик) допускат делото за разглеждане, за да отговорят какво е значението на добросъвестността (недобросъвестността) и на умисъла като форма на вина по смисъла на Кодекса на труда при неизпълнение на трудовите задължения на работодателя.
Преди да пристъпят към въпроса върховните съдии разясняват значението на понятието за добросъвестност в правото и по-специално в трудовото. „Добросъвестността (bona fides) е общ принцип в гражданското право, без същността й да е легално дефинирана в обективното ни право. Най-общо добросъвестността (добронамереността) в правото отразява искрените, почтени, честни, добри и точни намерения на всеки човек, независимо от това какъв е резултатът от последвалите негови действия. Обратното на добросъвестността е недобросъвестността, недобронамереността – непочтеността, нечестността, неискреността в деянията на човека, несъблюдаване правилата на морала, умисълът. Добросъвестността в гражданското право има посоченото в закона значение“, посочват те.
И дават примери, че добросъвестността във вещното право се свежда до субективното състояние на лицето – незнанието на определено обстоятелство към специфичен момент, а в облигационното право тя се разбира като позитивно задължение за страните по договора, както по време на преддоговорния процес, така и при сключването и изпълнението му и определя съдържанието на дължимото.
„Кодексът на труда е специален нормативен акт, който урежда изискването за проява на добросъвестност при упражняване на предоставените права в действащото ни трудово право в чл. 8, ал. 1 като задължение за точно и честно отношение на всеки един субект по трудовото правоотношение при упражняване на правата и изпълнение на задълженията, което да е в съответствие със законовите разпоредби. Нормата е обща и законодателят е уредил оборимата презумпция по чл. 8, ал. 2 от КТ, че трудовите права и задължения се осъществяват от страните по трудовото правоотношение добросъвестно съобразно изискванията на законите, до установяване на противното“, обяснява ВКС.
И посочват, че когато трудовите права и задължения не се осъществяват, добросъвестността не се предполага, съответно не се опровергава.
Върховните съдии допълват, че добросъвестността е уредена и като критерий за уреждане на отношенията между страните при недействителен трудов договор, като изискване при изпълнение на трудовите задължения на работника, при което се гарантира изплащане на трудовото възнаграждение и при обявяване съществуването на трудовото правоотношение.
„Добросъвестността, респ. недобросъвестността при неосъществяване (неизпълнение) на трудовите задължения на работника/служителя или на работодателя, както и при неупражняване на предвидените трудови права не е уредена в Кодекса на труда като условие, имащо правно значение в трудовоправните отношения“, заявяват Томов, Драгнев и Шакирова.
Те обясняват, че при установено неизпълнение на задължение на страна по трудовото правоотношение, дали то отразява искрените, честни, добри и точни намерения на неизправната страна има правно значение, единствено доколкото и каквото законът му придава. „В случаите, в които законът не въздига добросъвестността или недобросъвестността, както и вината (умисъла) в предпоставка за ангажиране отговорността на неизправната по правоотношението страна, те не се изследват от съда при прилагане на предписаните от закона правни последици на неизпълнението“, категорични са върховните съдии.
Затова заключават, че добросъвестността има правно значение при уреждане на трудовоправните спорове само когато е предвидена в закона.
„Съгласно чл. 8, ал. 1 от КТ добросъвестността е основополагащо правило при осъществяване (изпълнение) на трудовите права и задължения на страните по едно трудово правоотношение. Тук тя се предполага до установяване на противното (чл. 8, ал. 2 от КТ).
Законодателният подход при уредбата на вината и на умисъла като форма на вина значими в трудовоправните отношения е изричен и изчерпателен (чл. 52, ал. 2; чл. 186; чл. 187, ал. 2 от КТ; чл. 201, ал. 1 от КТ; чл. 202; чл. 203, ал. 2 от КТ; чл. 229, ал. 2 от КТ и др.). В Кодекса на труда умисълът не е уреден като предпоставка за ангажиране отговорността на работодателя при неизпълнение на трудовите му задължения“, заявява ВКС.
Затова установявайки, че бившият служител на „Летище София“ не се е присъединил към колективния трудов договор не по своя вина, а защото работодателят не е изпълнил задължението си да информира работниците за него, ВКС приема, че той има право на по-благоприятното обезщетение при пенсиониране, т.е. на 15, а не на шест, заплати.
21
Коментирайте
Естествено, че е умишлено.
Казусът не е лош, но същинските аргументи, довели от отсъждане в полза на служителя акцентират по-скоро върху Конституцията и принципите за социалната държава и толерирането на трудещия се за сметка работодателя, използвайки ги като своеобразен „лост“, за да извадят човека от неприятнат аитуация, в която е попаднал. Въпреки че като цяло споделям горното виждане и естествено крайния диспозитив, частта с добросъвестността в контекста на чл.8 от КТ не ми се струва особено надеждна, защото в ал.1 се придава юридическа сила на субективното отношение към формалните права и задължения, а в ал.2 е въздигнато в оборима презумпция, отнасяща се и до… Покажи целия коментар »
Когато законодателят е писал ал.2 на чл.8, най-вероятно е визирал добросъвестността на работника. Не е добра идея да се предполага добросъвестност на работодателя, по-скоро недобросъвестността би трябвало да се установява и служебно от съда. Трудовото право има и завишена социална функция или е призвано да има, превдид конкретиката на социално-икономическата ни обстановка и обичайно по-силното социално положение на работодателя в днешната среда. Иначе конкретно в случая решението мисля, че е правилно – недобросъвестността на работодателя е доказана и презумпцията на ал.2 е оборена със самия факт на бездействието му да изпълни задължението си за уведомяване. „Правова държава без справедливост е… Покажи целия коментар »
Радвам се, че все пак някой е прочел по-задълбочено статията и споделил собственото си мнение, като държа да подчертая, че по същество позициите ни съвпадат практически напълно, особено касателно крайния извод/резултат, а целта на коментара ми е да наблегне на контрадикцията между „сензационното“ заглавие и редакцията на чл.8 от КТ, за която мисля няма спор, че справедливостта и житейската действителност изисква да бъде тълкувана в контекста на приципните положения в Конституцията за социалната държава в полза на служителя, но е бива да се отрече, че сама по себе си фразата „осъществяване на [субективните (по аргумент от израза в ал.1 „съобразено… Покажи целия коментар »
Не мисля, че ряботодателя е виновен в този случай
Хайде хайде. Сетила се Мара да се…
В случая Летище София нвма ангажимент да му плаща повече пари, сплред мен
Според теб не,но според ВКС-да!
Тук по-скоро са виновни колегите му, които са влезли в синдикат и са подписали колективен трудов договор, а не са му казали.
Това си е доста субективно отношение.
Поредната случка „някой друг ми е длъжен и следователно виновен“
Да, длъжен е и това е работодателят. По закон му е длъжен.
Работодателя има други ангажименти към фирмата и служителите си. Ти като не си се поинтересувал и не са ти казали колеги и приятели, работодателя какво общо има. Рядко подкрепям работодателите попринцип.
Така говориш, защото не си на м1стото на потърпевшия.
Потърпевшият е винаги пристрастен.
Не мисля, че има работодател, който да гледа с добро око на синдикатите. Това им коства повече пари, повече дни отпуска. Няма как да стане
Глупости. Синдикатът и работотателят,играят заедно.
Кой мислите, че праща на синдикатите?
В държавните предприятия има назначени представители на синдикатите, в повечето КНСБ.
КАК СИ ПРЕДСТАВЯТЕ, ЧЕ ЩЕ ЗАЩИТЯТ РАБОТНИКА?
Работодателя да преследва служителите и да им каже, пе ако влязат в синдикат ще получат от него повече пари? Да бе да. И аз да съм и аз няма да се занимавам с това
Хубаво е и сами да се и формирате зс някакви неща. Не да чакате някой да ви каже
Добре е човек да си има едни на ум.
E, как така работодателят не е изпълнил задължението си да информира служителите за всички КТД?