Какво е значението на добросъвестността и на умисъла, когато работодателят не изпълнява задълженията си – на този въпрос отговори в решение за развитие на правото (пълния му текст виж тук) състав на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС).

Повод за него е делото на бивш служител на „Летище София“. Той се пенсионирал, след като работил там над 20 години, но не му били изплатени 15 заплати, както предвиждал действащият към този момент колективен трудов договор (КТД), а получил само шест. Затова пенсионираният служител предявил иск срещу дружеството за останалите девет заплати.

И районния, и градският съд отхвърлят иска му за деветте заплати. Основният мотив за това е, че мъжът не е бил член на синдиката и не се е присъединил към последния колективен трудов договор. Съдилищата констатират, че работодателят не е изпълнил задължението си да информира служителите за всички КТД, с които е обвързан (чл. 58 от Кодекса на труда: „Работодателят е длъжен да информира всички работници и служители за колективните трудови договори, сключени в предприятието, по отрасли, браншове или общини, с които е обвързан, и да държи на разположение на работниците и служителите техните текстове). Но в решенията се посочва, че не е установено по категоричен начин това неизпълнение да се дължи на „недобросъвестно (умишлено) поведение“ на работодателя.

Мъжът обжалва пред ВКС и върховните съдии Емил Томов (председател на състава), Драгомир Драгнев и Невин Шакирова (докладчик) допускат делото за разглеждане, за да отговорят какво е значението на добросъвестността (недобросъвестността) и на умисъла като форма на вина по смисъла на Кодекса на труда при неизпълнение на трудовите задължения на работодателя.

Преди да пристъпят към въпроса върховните съдии разясняват значението на понятието за добросъвестност в правото и по-специално в трудовото. „Добросъвестността (bona fides) е общ принцип в гражданското право, без същността й да е легално дефинирана в обективното ни право. Най-общо добросъвестността (добронамереността) в правото отразява искрените, почтени, честни, добри и точни намерения на всеки човек, независимо от това какъв е резултатът от последвалите негови действия. Обратното на добросъвестността е недобросъвестността, недобронамереността – непочтеността, нечестността, неискреността в деянията на човека, несъблюдаване правилата на морала, умисълът. Добросъвестността в гражданското право има посоченото в закона значение“, посочват те.

И дават примери, че добросъвестността във вещното право се свежда до субективното състояние на лицето – незнанието на определено обстоятелство към специфичен момент, а в облигационното право тя се разбира като позитивно задължение за страните по договора, както по време на преддоговорния процес, така и при сключването и изпълнението му и определя съдържанието на дължимото.

„Кодексът на труда е специален нормативен акт, който урежда изискването за проява на добросъвестност при упражняване на предоставените права в действащото ни трудово право в чл. 8, ал. 1 като задължение за точно и честно отношение на всеки един субект по трудовото правоотношение при упражняване на правата и изпълнение на задълженията, което да е в съответствие със законовите разпоредби. Нормата е обща и законодателят е уредил оборимата презумпция по чл. 8, ал. 2 от КТ, че трудовите права и задължения се осъществяват от страните по трудовото правоотношение добросъвестно съобразно изискванията на законите, до установяване на противното“, обяснява ВКС.

И посочват, че когато трудовите права и задължения не се осъществяват, добросъвестността не се предполага, съответно не се опровергава.

Върховните съдии допълват, че добросъвестността е уредена и като критерий за уреждане на отношенията между страните при недействителен трудов договор, като изискване при изпълнение на трудовите задължения на работника, при което се гарантира изплащане на трудовото възнаграждение и при обявяване съществуването на трудовото правоотношение.

Добросъвестността, респ. недобросъвестността при неосъществяване (неизпълнение) на трудовите задължения на работника/служителя или на работодателя, както и при неупражняване на предвидените трудови права не е уредена в Кодекса на труда като условие, имащо правно значение в трудовоправните отношения, заявяват Томов, Драгнев и Шакирова.

Те обясняват, че при установено неизпълнение на задължение на страна по трудовото правоотношение, дали то отразява искрените, честни, добри и точни намерения на неизправната страна има правно значение, единствено доколкото и каквото законът му придава. В случаите, в които законът не въздига добросъвестността или недобросъвестността, както и вината (умисъла) в предпоставка за ангажиране отговорността на неизправната по правоотношението страна, те не се изследват от съда при прилагане на предписаните от закона правни последици на неизпълнението, категорични са върховните съдии.

Затова заключават, че добросъвестността има правно значение при уреждане на трудовоправните спорове само когато е предвидена в закона.

„Съгласно чл. 8, ал. 1 от КТ добросъвестността е основополагащо правило при осъществяване (изпълнение) на трудовите права и задължения на страните по едно трудово правоотношение. Тук тя се предполага до установяване на противното (чл. 8, ал. 2 от КТ).
Законодателният подход при уредбата на вината и на умисъла като форма на вина значими в трудовоправните отношения е изричен и изчерпателен (чл. 52, ал. 2; чл. 186; чл. 187, ал. 2 от КТ; чл. 201, ал. 1 от КТ; чл. 202; чл. 203, ал. 2 от КТ; чл. 229, ал. 2 от КТ и др.). В Кодекса на труда умисълът не е уреден като предпоставка за ангажиране отговорността на работодателя при неизпълнение на трудовите му задължения
“, заявява ВКС.

Затова установявайки, че бившият служител на „Летище София“ не се е присъединил към колективния трудов договор не по своя вина, а защото работодателят не е изпълнил задължението си да информира работниците за него, ВКС приема, че той има право на по-благоприятното обезщетение при пенсиониране, т.е. на 15, а не на шест, заплати.

20
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Ангели в съдебните зали
Ангели в съдебните зали
15 февруари 2025 22:33
Гост

Нова Конституция. Президентска република. Пълна изборност, мандатност, отчетност и отзоваемост на всички съдии и прокурори. Следствието право в МВР. Всички разследващи с юридическо образование.

Без ВНС. На референдум.

Без ВСС, ИВСС, учителски институт за повишаване на квалификацията на мисирки, роднини, милиционери и милионери, щерки, тьотки и аматьорки, пуцаджийки, рабфакаджии, задочници, вечерници и нощници и прочие йористи по пижами, съдебни ваканции и помощници, първа линия на Приморско, по 20 брутално след поредната издънка и другото си го знаете.

АМИН

turquoise
turquoise
15 февруари 2025 20:20
Гост

Иновативно решение за възстановяване на зрението! Ето какво показа проучването:–– https://da.gd/ocuvite

Щерев
Щерев
14 февруари 2025 12:32
Гост

E, как така работодателят не е изпълнил задължението си да информира служителите за всички КТД?

Заки
Заки
14 февруари 2025 12:33
Гост

Естествено, че е умишлено.

Проскубания бухал
Проскубания бухал
14 февруари 2025 11:21
Гост

Казусът не е лош, но същинските аргументи, довели от отсъждане в полза на служителя акцентират по-скоро върху Конституцията и принципите за социалната държава и толерирането на трудещия се за сметка работодателя, използвайки ги като своеобразен „лост“, за да извадят човека от неприятнат аитуация, в която е попаднал. Въпреки че като цяло споделям горното виждане и естествено крайния диспозитив, частта с добросъвестността в контекста на чл.8 от КТ не ми се струва особено надеждна, защото в ал.1 се придава юридическа сила на субективното отношение към формалните права и задължения, а в ал.2 е въздигнато в оборима презумпция, отнасяща се и до… Покажи целия коментар »

Живков
Живков
14 февруари 2025 11:02
Гост

Не мисля, че ряботодателя е виновен в този случай

Донев
Донев
14 февруари 2025 11:01
Гост

Хайде хайде. Сетила се Мара да се…

Гънчев
Гънчев
14 февруари 2025 11:01
Гост

В случая Летище София нвма ангажимент да му плаща повече пари, сплред мен

Чукча
Чукча
14 февруари 2025 16:29
Гост

Според теб не,но според ВКС-да!

Бишев
Бишев
14 февруари 2025 11:01
Гост

Тук по-скоро са виновни колегите му, които са влезли в синдикат и са подписали колективен трудов договор, а не са му казали.

Ники
Ники
14 февруари 2025 12:36
Гост

Това си е доста субективно отношение.

Чунчуков
Чунчуков
14 февруари 2025 11:00
Гост

Поредната случка „някой друг ми е длъжен и следователно виновен“

Стаменов
Стаменов
14 февруари 2025 11:00
Гост

Работодателя има други ангажименти към фирмата и служителите си. Ти като не си се поинтересувал и не са ти казали колеги и приятели, работодателя какво общо има. Рядко подкрепям работодателите попринцип.

Ласло
Ласло
14 февруари 2025 12:38
Гост

Така говориш, защото не си на м1стото на потърпевшия.

Жокера
Жокера
14 февруари 2025 13:53
Гост

Потърпевшият е винаги пристрастен.

Анонимен
Анонимен
14 февруари 2025 10:59
Гост

Не мисля, че има работодател, който да гледа с добро око на синдикатите. Това им коства повече пари, повече дни отпуска. Няма как да стане

А.Д.Ч
А.Д.Ч
14 февруари 2025 16:44
Гост

Глупости. Синдикатът и работотателят,играят заедно.
Кой мислите, че праща на синдикатите?
В държавните предприятия има назначени представители на синдикатите, в повечето КНСБ.
КАК СИ ПРЕДСТАВЯТЕ, ЧЕ ЩЕ ЗАЩИТЯТ РАБОТНИКА?

Анонимен
Анонимен
14 февруари 2025 10:58
Гост

Работодателя да преследва служителите и да им каже, пе ако влязат в синдикат ще получат от него повече пари? Да бе да. И аз да съм и аз няма да се занимавам с това

Анонимен
Анонимен
14 февруари 2025 10:57
Гост

Хубаво е и сами да се и формирате зс някакви неща. Не да чакате някой да ви каже

Юли
Юли
14 февруари 2025 12:40
Гост

Добре е човек да си има едни на ум.