Ново тълкувателно дело
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Относими разпоредби
Поземлената комисия (сега общинска служба „Земделие“) възстановява собствеността на земя, новопризнатият ѝ собственик я продава, но впоследствие реституционното решение е отменено и тя е върната на друг. Така купувачът се оказва в ситуация да брани собствеността си върху земята и един от начините е да се позове на изтекла в негова полза придобивна давност. Но от кога тече тя? Оказва се, че Върховният касационен съд (ВКС) е давал противоречиви отговори на този въпрос.
Затова по искане на състав с председател Дияна Ценева и членове Теодора Гроздева и Милена Даскалова Гражданската колегия на ВКС ще му даде задължителен отговор в тълкувателно дело №5/2024 г.
Точната формулировка на въпроса по него гласи: „От кой момент започва да тече придобивна давност в полза на третото лице-приобретател, придобило имота от лица, на които е била възстановена собствеността по реда на ЗСПЗЗ, но впоследствие с решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ правата на прехвърлителите са отречени и правото на собственост е възстановено с решение по чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ на други лица?“.
Ценева, Гроздева и Даскалова посочват, че през 2011 г. състав на Гражданската колегия, чийто член е била и Дияна Ценева, е приел, че при предявен иск по чл. 14, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (относимите разпоредби виж в карето), докато трае производството по него и не е налице висяща административна процедура за възстановяване на собствеността, няма основание да се приеме, че давност не тече по отношение на третите лица приобретатели.
В това решение (пълния му текст виж тук) се изтъква, че образуването на производство за възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ не прекъсва започналата да тече придобивна давност в полза на третите лица. Самите те не са страни по това производство, а не могат да бъдат такива в делото по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. „Затова за третите лица давност тече и докато трае процесът по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ“, изтъква ВКС през 2011 г.
И посочва: „Лицата, в полза на които е признато право на възстановяване с влязлото в сила решение по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ могат да предявят иск по чл. 108 от ЗС за обекта на реституция след издаване на решение по чл. 14, ал. 7а от ЗСПЗЗ, но за тях не е била изключена възможността да защитят правата си чрез своевременно предявяване на иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ непосредствено сред признаване правото на възстановяване, когато все още титулярите по решението не могат да прехвърлят правото на собственост, чрез налагане на възбрана върху вече възстановените имоти, или чрез предявяване на иск по чл. 108 от ЗС и спиране на производството докато трае производството по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Затова по отношение на тях не намира приложение принципът, че давност не тече срещу този, който не може да защити правата си“.
През 2014 г. състав с председател Теодора Нинова и членове Светлана Калинова и Геника Михайлова (пълния текст на решението виж тук) приема, че разпоредбите на Закона за собствеността за придобиване на право на собственост по давност за приложими в хипотеза, при която след първоначално възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ имотът е бил прехвърлен на трето лице, но впоследствие правата на прехвърлителите са отречени по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и правото на собственост е възстановено с решение по чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ на други лица.
„Приобретателят по сделката може да се позове на изтекла в негова полза придобивна давност, включително и като добросъвестен владелец, ако не е знаел, че праводателят му не е собственик на имота, а в случая не е могъл да предположи, че впоследствие правата на неговия праводател ще бъдат отречени. Давност в полза на третото лице-приобретател в подобна хипотеза започва да тече от влизане в сила на решението по чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ“, приемат тези върховни съдии.
18
Коментирайте
Чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ е една от множеството норми в реституционните закони, при които човек трябва да прочете внимателно практиката, за да разбере какво всъщност е искал да каже лирическият герой. Не става въпрос само за случаи отпреди 1997г., доста по-комплексно е.
Възможно е, да.
Доста противорвчива практика.
При ВКС това е много често срещано явление.
Много важно е да се уточни от кога твче придобивната давност.
Има да си чакаме решвнието.
Въпросът е изключително сложен за разрешаване, защото е до голяма степен фактически, а не толкова правен. Чий интерес следва да бъде предпочетен? От едната страна имаме приобретателя на имота, който е по презумпция добросъвестен и тази презумпция е трудно оборима в случая, тъй като към датата на придобиване е имало влязло в сила решение на ПК в полза на неговия праводател. От другата страна имаме действителния собственик, който не разполага с друга защита освен иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, производството по който може да трае с години, дори да го е предявил веднага, и в това време петгодишната… Покажи целия коментар »
Поредната каша. Дано се намери изход.
Сложен казус
Е дано се изясни
Тъжна работа
Пълна идиотщина е това ама някой трябва да се занимава и с нея
Е няма как, като ще получиш безплатно 3 апартамента ще има и да се попотиш малко
Ох, реститут да си на днешно време
Тия казуси са най-идиотските
Е, има си нужда определено
Браво
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Значи, изчитайки и двете относими решения на ВКС, Бухалът сякаш клони повече към първата теза, защото тя се добилижава най-много до стандартния режим на придобивната давност в констекста на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4/2012 г. гр.София, 17 декември 2012 г. на ВКС, даващо приоритет на фактическото владение на имота пред възражението за това, или момента на ангажиране на насрещната страна, т.е. фактори са корпуса и анимуса на третото лице приобретател, не спечелилия с иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, който е можел да обезпечи за в бъдеще съхраняването на имота, т.е. не е бил лишен от правото си на защита,… Покажи целия коментар »